Български > Дискусии

От блога на Дилмана!

<< < (63/72) > >>

Nazmi:
 
                       На нефелен прокурор законите му пречат.
                           Даниела Горчева.  


  "В България хората се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците”, въздъхва пред микрофоните на журналистите главният прокурор Борис Велчев и сигурно се пита защо ли.

Ами навярно защото в България човек не винаги може да отдели „държавата” от престъпниците, след като в България е „в реда на нещата” полицаи да са част от престъпни групи, граждани да са жертва на полицейски и прокурорски произвол, а главен прокурор да се хвали публично, че престъпният свят лоша дума за него не можел да каже.

Или след като министърът на вътрешните работи да се окаже ортак с „оперативно интересни лица”, а главният прокурор пъргаво да припка около него в командировка до Брюксел, за да убеждава ЕС какъв дружен отпор давали те в България с въпросния министър на организираната престъпност. И забравяйки че има разделение на властите и че на един главен прокурор не му е работа да става момче за всичко на управляващите.

След въздишките на Борис Велчев, че „неузрялото” общество пречело на прокуратурата да действа по стахановско – сталински, с недоумение чуваме г-н Велчев да предлага ту промени в Конституцията, ту промени в Наказателния кодекс, ту да обещава как след една година 300 знакови фигури от престъпния свят щели „да бъдат там, където им е мястото”.

Само не го виждаме да си върши работата да изпълнява Конституцията и законите.

Екзотичното предложение на Борис Велчев престъплението „шофиране в нетрезво състояние” да отпаднело от Наказателния кодекс, понеже много били пияниците по родните пътища и прокуратурата не смогвала, видите ли, та затова нека тези, които още не са успели да сгазят някого, да се отървавали само с административни глоби, буди недоумение.

Изглежда г-н Велчев забравя, че в правото съществува термин „висока степен на обществена опасност” и изглежда забравя, че в България жертвите на пияни шофьори са много повече от жертвите на предумишлени убийства? Или изглежда г-н главният прокурор на България е забравил, че законът има и превантивна сила?

И тя именно се използва в приличните държави, защото като се обърне колата, пътища - бол... Иначе не е голяма утеха като загинат десетки хора, че убиецът им, на когото било обичай да кара пиян, ще влезе в затвора (а и това не винаги се случва, както знаем от случая със Стависки).

Но ако е известно, че пиян шофьор ще бъде съден като престъпник, ще му бъде отнето правото да шофира и в особено тежки случаи ще бъде тикнат зад решетките поне за месец с вписване на името му за няколко години напред в съответния регистър със съответните последици, това може би ще спаси не един и два човешки живота, тъй като мнозина няма и да помислят да седнат зад волана "на чашка", знаейки възможните сериозни последици.
А че не смогвала прокуратурата, ами как ще смогва! Но интересно защо не му идва на г-н главния прокурор простото решение да освободи прокурорите от задължението им да пишат „справки” до началниците си, вместо да си гледат пряката работа, тоест делата? За сведение, българската прокуратура с нейните 1 600 прокурора представя годишно на съда около 52 хиляди дела, докато в Холандия, която за 16 милиона население разполага с едва 750 прокурора, предадените на съда дела са 400 хиляди.
Тоест два пъти по-малко на брой прокурори приключват 8 пъти повече дела.

    21.3.2010г Даниела Горчева.
   http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/03/post.html

Nazmi:
  Отзвук от седмицата
В търсене на изгубената чест на президента

Защо импийчмънт с измислени аргументи, вместо обикновен граждански съд?
 
                           Даниела Горчева
                                       28 Март 2010

На пресконференцията, дадена от президента на България на 12 март 2010 г. и директно излъчена по Българска национална телевизия, Георги Първанов казва буквално следното:

“Тук беше подменена темата на дебата. Проблемът не е в публикуването на стенограмата. Проблемът беше в това, че се показа истинският образ на една лъжа или може би на една тенденция, серии от лъжи по отношение на президентската институция”.

Това твърдение на автора на репликата “нито ред, нито знак от мен” сякаш не направи впечатление на присъстващите на пресконференцията журналисти.

Нито един от тях не попита Георги Първанов откога въпроси и коментари, отнасящи се до имотното и/или финансовото състояние на президента се възприемат като атака към президентската институция? Или според президента Първанов "Държавата, пардон, президентската институция - това съм аз”.

"Ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега”, казва на същата пресконференция Георги Първанов. Това, че вече е бил уличаван в лъжа, явно не се брои.

Ако има нещо, което действително уронва престижа на президентската институция, това не са въпросите, задавани пряко или косвено във връзка с финансовото състояние на Георги Първанов. Журналистите имат право да питат, а обществото има право да знае отговорите на подобни въпроси.

Всъщност това, което действително уронва престижа на президентската институция, е фактът, че настоящият президент не само се оказа част от репресивните служби на комунистическия режим, с които той е имал "готовност и желание да работи” (според декларираното от оперативния работник, който го е вербувал), но и че изрече "серии от лъжи” по отношение на своето вземане-даване с Държавна сигурност.

Престижът на президентската институция бе безспорно накърнен и от факта, че дванадесет от съветниците на президента също се оказаха било щатни служители, било сътрудници на Държавна сигурност.

Престижът на президентската институция бе накърнен и заради големия брой щатни служители на същата тази Държавна сигурност (работила под командата на КГБ), които същият този чувствителен към честта си президент назначи в днешните служби за сигурност. Поне в тези, които са под президентската опека. Как хора, служили доскоро на интересите на чужда държава, днес решават въпроси, свързани с националната сигурност? И в чия полза ги решават?

Престижът на президентската институция пострада силно и от доклада на ОЛАФ, който недвусмислено сочи президента като виновник за разперения политически чадър над уличен в сериозни измами негов спонсор. Дали не беше редно да си подаде оставката, след като България бе лишена от важни субсидии заради неговите опасни връзки?

              Подмяната на дебата

Иначе проблемът наистина не е в публикуването на стенограмата и действително ( в това ще се съглася с г-н президента) беше подменена темата за дебата.

Само с намерението за подмяна може да се обясни това, че този път президентската институция не мълча глухо и тежко като при въпроса на Иво Инджев за подарения мезонет и последвалото уволнение на журналиста, а развихри творческото си въображение за наказателно шоу с двойно предназначение.

И вместо изсмукани от пръста обвинения и смехотворни мотиви за импийчмънт, президентът трябва да бъде изправен пред обикновен български съд за злоупотреба със служебното си положение. Защото ако Георги Първанов ще се среща с министри по лични въпроси, длъжен е да го прави в извънработно време и без да ползва платените от данъкоплатците услуги на стенограф и т.н.

Конституцията е определила точно функциите на българския президент и в тях не влизат срещи с министри, особено пък за обсъждане на "държавническата” тема кой каква реплика бил казал или не в някакво телевизионно шоу.

                           http://www.mediapool.bg/show/?storyid=163550

Nazmi:

  У нас всеки е виновен до доказване на противното
Или как може да се остане три месеца под стража незаконно
Даниела Горчева, списание “Диалог“
21 Април 2010.
 
 
 

   
Излизате от зъболекар и, както обикновено, се отбивате в магазинчето до зъболекарския кабинет да си купите цигари. В този момент петима цивилни полицаи се нахвърлят върху вас. Слагат ви белезници и казват, че сте арестуван по член 198, ал.1.
 
Вие сте шокиран. Не сте извършили нищо нередно, понятие си нямате какъв е този член 198 и питате за какво сте арестуван. Един от полицаите ви се озъбва: “Няма да разбереш сега!”. На повторната молба да ви обяснят защо сте арестуван, другият полицай подвиква грубо: “Мълчи бе, наркоман!”
Вие не сте наркоман. Като повечето хора в България работите на две места, за да вържете двата края. Имате 18-месечна дъщеричка от приятелката си, с която живеете заедно. Тя е единственият ви близък човек след трагичното убийство на майка ви и смъртта на баща ви.
 
Полицаите ви завеждат в районното, обискират личните ви вещи, натоварват ви обратно в колата и пристигат в дома ви. Принуждават двама съседи да свидетелстват и дори заплашват единия след първоначалния му отказ. Нареждат на сестрата на приятелката ви да напусне жилището с бебето и да чакат отвън, докато трае обискът. По време на обиска полицаите пушат цигари в жилището, държат се грубо и обръщат къщата наопаки, без да кажат какво търсят. Приятелката ви междувременно се прибира от детската кухня, където е била, и настоява да й покажат заповед за обиск. Полицаите нямат такава.
 
Недопустим полицейски, прокурорски и съдебен произвол
Така един потърпевш описва началото на недопустим полицейски, прокурорски и съдебен произвол в уж демократична и правова България. Действието се развива в Пловдив.
 
Срещу намиращия се под стража вече над три месеца Максим Савов, 27 годишен, неосъждан, работещ, живеещ семейно с приятелката си и невръстната им дъщеря, е извършено престъпление по чл.142а, ал. 1 от НК “незаконно лишаване от свобода”. Той е задържан и продължава да е в ареста без наличие на валиден акт на правораздаването за задържането му.
 
 
               
Но да започнем отначало
       
Според описаното от Максим Савов, в магазина, в който се отбивал почти всеки път след като е бил при зъболекаря, е бил извършен обир за 484 лв. Това станало на 5 януари в 20.45 ч. За този ден и час обаче задържаният Максим има свидетели. Не един, не двама, а четирима – колеги и клиенти.
Всички те твърдят, че на 5 януари в 20.45 ч. той е бил на работа. Категорични са, че от 16.30 до 21.30 са били неотклонно заедно с него в интернет залата, където Максим работи. Тя е на другия край на града.
Разследващият полицай по случая Тодорова от VI РУМВР гр. Пловдив обаче отказва да ги изслуша. Тя има показанията на продавачката, че точно това е извършителят на обира. Свидетелите на защитата не я интересуват.
 
 
Повече ТУК! http://mediapool.bg/show/?storyid=164376

KaraIbrahim:
  Дааа,все още сме си милиционерска държава.
А дали не бихме могли с нещо да помогнем на момчето?Ако някой има идея,нека я сподели...

abc:
Да превземем ареста  >:(

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version