Български > История
Славяни и панславизъм
EvroPOMAK:
Една интересна статия за "Етническите Българи"! ???
"Лъжа е, че сме прабългари! Живеем тук от 7 хил. години, твърди историкът Венцислав Бъчваров."
Венцислав Бъчваров е историк и издател от Пловдив. Бивш депутат от Великото народно събрание. Автор е на множество публикации и трудове, изследващи миналото ни. Специално за „skandalno.net“ изтъкнатия историк разкрива сензационни факти около българската история. Аспарух не е същуствувал, гроба на Кубрат е нескопосана фалшификация. Народът ни е наследник не на прабългари и славяни, а на траките. А излъчваната по Бтв на нашумялата преди време поредица „Българите“ било престъпление към народа ни. Тези и други твърдения на Бъчваров се ползват с подкрепата на десетки български историци, сред които и директора на Археологическия музей в Пловдив д-р Костадин Кисьов.
- Г-н Бъчваров, нарекохте сензационния филм на Бтв „Българите“ дълбоко вреден и фалшив. Защо?
- Да. Тази документална поредица е престъпление към историята на българския народ. Гледам я и виждам как някакви си татари крадат историята на българския народ. Татяна Ярулина и още цяла банда престъпници в Казан ни пробутват един фалшификат, наречен „Сказание за дъщерята на хана“. Всъщност истинското му име е „Сказание за дъщерята на Шана“, като думата „шан“ няма нищо общо с „хан“ или въобще с българската история. Абсолютен фалшификат е и т. нар. Сборник с български летописи. Историята на тоя „документ“ е абсолютно смехотворна. Във филма се твърди, че оригиналът изчезнал от Татарстан по времето на комунизма, КГБ го унищожило. Но чекистите, видите ли, били така глупави да не се сетят, че съществува и копие на руски език. Целта на всички тези измами е българите да бъдат представени като тюрки, тоест- братовчеди на турците. С тази историческа манипулация СССР се е надявал навремето чрез нас да сложи ръка на проливите. Неслучайно сърби и македонци ни казват: Вие не сте славяни, а турци! Вървете си в Азия! Сами сме си виновни за това положение.
- Турци ли сме г-н Бъчваров?
- Твърдо не. Но също така е вярно, че не сме и славяни. Истината е, че народът ни е сплав от два етноса- траки и прабългари. Като прабългарите, които са дошли тук, са били една малка орда, която скоро се е претопила в морето от траки. А теорията за наличието на славянска кръв в българския народ е пълна измислица. Славянските думи са навлезли в езика ни от наложения ни чрез християнството църковно-славянски език.
- В един от трудовете си вие твърдите, че Хан Аспарух не е реална историческа личност, а някакъв митичен герой.
- Името на Аспарух не е споменато в нито един исторически документ. А включената в читанките история за Кубрат и неговите синове и за снопа от стрели е много по-стара и е разпространена като мит при много народи. Единственият източник, на който се опират историците е Теофан. Но той говори само за Кубрат и неговите петима синове. Има две съобщения за преминаване на прабългари през Дунава. Едното е от 501 г., а другото от времето на император Константин Погонат. Никъде обаче не пише кои са били водачите им.
- Какво е мнението ви за гробът на Кубрат, около който се вдигна такъв голям шум?
- Това е поредната нагла фалшификация. През 1912 г. овчарчета си играли на брега на река Ворскла и кракът на едното от тях пропаднал в пясъците и се заклещил в златен съд. Така било намерено съкровище от златни и сребърни предмети. Между тях имало и три пръстена, които виенският учен д-р Зайбт определя като принадлежали на Кубрат. С триста зора опитаха да разчетат името Кубрат на гръцки. Виждал съм тоя пръстен и първо на първо надписа е кирилски. И второ- по него никъде не видях изписано името на Кубрат. Учените намерили в съкровището монети от 7-ми век и решили че то е на Кубрат. Тези монети обаче са били продупчени и събрани в нанизи. А това значи, че са били използвани като спестявания, и то столетия след изсичането им. С две думи- това което се пробутва като гроба на Кубрат всъщност е закопано край реката ограбено отнякъде съкровище. Кой ще погребва владетел на плитко, в пясъците на речния бряг. Да не говорим, че няма никакви доказателства, че става въпрос за гроб- на мястото не е
Хан Аспарух бил измислена фигура, твърди Бъчваров
открита и една костица от скелет. А нашите историци- папагали почнаха да говорят, че сме щяли да пограбваме на родна земя Кубрат и Аспарух. Как, като не е намерено дори едно кокалче от мощите им?!
- Вярно ли е, че Памир е родината на прабългарите?
- Историята с памирския произход на прабългарите е поредната фантасмагория, защото няма убедителни исторически доказателство за това. Там никога не са почитали никакъв бог Тангра. Има само един връх Тенгри, което на местния език значи „небесен връх“. Автори на манипулацията с памирския произход на прабългарите са историците Петър Добрев и Георги Бакалов. Върху някаква скала в Памир открили някаква чертица, а същата чертица я имало и в Плиска. И само върху този факт те изградили стройните си теории, че българите идват от Централна Азия. Двамата твърдят още, че в Памир имало някаква дума, която се използвала и у нас. По тая логика аз мога да твърдя, че българите идват от Централно Мексико. Защото на мексикански „тепе“ означава планина. Подобно е положението и със самата дума „българин“. Булгар идва от „булг“- народ и означава „човек от народа“. Тази наставка я има в етническите названия на много племена от Централна Азия до Ирландия. Това не означава, че са българи. В Ирландия има едно племе с името „фир-болг“, което се превежда като „истинските хора“. Ние от Ирландия ли сме?!
- А откъде идваме всъщност?
- Крайно време е да сложим точка на измислената легенда за идването на народа ни от Централна Азия. Народа ни живее в земите на Балканския полуостров от 7 хиляди години, защото е пряк наследник на траките. Това е отразено и в живия български говор- там има запас от страшно много тракийски думи. Според официалната теза на историците тракийския език е изчезнал изцяло през 16-ти век. Това обаче не е така. Много от схващаните като турцизми думи в българския език, всъщност са с тракийски произход. Такива са „бунар“, „баир“, „търнак“, „курбан“ и много други. Така че толкова за прабългарския ни произход. Били създали 12 велики царства. Само дето от тях и камък не е останал. Ние не сме наследници на никакви прабългари, а на траките, с което можем само да се гордеем.
??? :o ???
neru:
http://demograph.blog.bg/politika/2010/02/25/velikata-hipoteza-na-cani-ginchev.499641
neru:
2. За жалост, сведенията ни за тоя могъщ народ са крайно оскъдни. Едничките сравнително по-подробни известия намираме у Херодота и Тукидида, който е прекарал голяма част от своето 24-годишно изгнание в Тракия. Херодот забелязва : „Ако би се управлявал тоя народ по волята на едного, ако да би бил въодушевен от единомислие, той би бил непобедим и, според моето мнение, най-силният народ" (V, 3). Съчиненията на другите древни описатели, които са познавали по лични наблюдения отделни тракийски племена, се смятат за невъзвратно изгубени, така напр. Getica на Дия Хрисостома и Критона, коментарите към дакийските походи на Траяна. Много се скьрби за изгубването на Овидиевите гетски стихотворения. Богати данни са съдържали по всяка вероятност биографиите на Траяна, от които също така не е останала никаква следа. Изгубени са историите на Мариуса Максима, Фабия Марцелина, Аврелиана, Вера, Статия Валенса, Dacica на Апиана и толкова други. Днес от всичката тая литература са останали (освен бележките на Херодота и Тукидида) няколко случайни глоси, племенни и географически названия и до 20-30 разни други думи. Тоя материал съвсем слабо се допълня от досегашните археологически изследвания. Самото значение на името траки не е ясно. Томашек го сближава с индогерм. корен dhre, dhre, dher, "държа, поддържам ; гледам, съблюдавам", но не е сам уверен в своето тълкуване, защото по-нататък се пита дали не са получили траките името си от древните обитатели на о-в Самотраке (Tomaschek,Die alten Thraker, I, в Извест. на Виенск. акад., историко-филолог. отдел, том СХХIII, стр. 12). За разпространението на траките вж. в нашата книжнина д-р Басановичевата съдържателна статия: „Материали за санитарната етнография на България. I Ломският окръг" в Сборн. за народ, умотвор. и пр., V, стр. 21 сл. II "Етнологически бележки за населението". - Д-р Басанович цитува тук и всичко по-важно от литературата на тракийския въпрос.
3. Че и Раковски смята траките да славяни, в това не може никой да се съмнява, който знае, че според него почти всички древни народи са българи. Вж. Ключ българскаго язика, Одеса, 1880, стр. 105. Обаче Раковски поменува траките само пътем, като не им отдава но-голямо значение, отколкото на галите, фръзите и пр. В туй именно се състои и разликата от Гинчева.
Идеята, че народите не измират така безследно, срещаме и у Раковски: "Народите не са къту щурци (скакалците) да ся запратят изедньж в земята и да са затрият и изчезнат сичките изеднъж и завсегда освен в случаи всеобщаго потопа или всеизтребителной болести, за които от Иродовото време насам нямами някои си доказателство, нити спомян да са последовали." (Ключ б. я., 106.)
4. Херодот, V, 3. (Вж. целия пасаж у Раковски, "Ключ б. я., стр. 104)
5. Според Томашека тракийският елемент е утраял отчасти дори до византийската епоха. Така и у нас Милетич приема с чешкия учен Pic за положително, че славяните са заварили още няколко нероманизуванн тракийско-нлирски племена, а именно бесите (в северните Родопи), сапаи около Карадаг, неропите около Кратово, Скопие, Ново брдо и Долана. (Вж. Дякорумъните и тяхната славянска писменост, 17.)
6. Басанович, пом. съч., стр. 24 -25. "3а романизацията на мизите и траките не се знае нищо, но е твьрде вероятно известна част от тях, както и другите тракийски племена, особито които са живели в близки сношения с римските гарнизони, да се е романизирала. Обаче масата на селското тракийско население, макар че то не е било и многобройно, без съмнение не се е подвъргала на влиянието на латинския език и е вероятно, че си е запазила своята националност по-дълго време и само подире, както и свободните даки отвъд Дунава, се е сляла със сарматите (славяните) и др. народи, които са се населили на балканския полуостров" (стр. 24).
"Издирванията, направени през последните години, са доказали ясно, че значителна част от траките след заселяването на сарматите се е славизирала и е приела славянския език, следователно от антропологическо отношение траките още живеят и сега и съставляват интегрална част от българския народ. Много нрави и обичаи, почти всичките тъй наречени „народни" имена на българите не са славянски и е твърде вероятно, че те са тракийски ; тъй също и названията на много реки, градове и села са се запазили от тракийско време" (съш. съч., стр. 25).
Като се основава на свидетелството на класическите автори (Claudianns, Izidorius, Galienus), Басанович твърди, че тракийските племена (всички или само гетите ?) са били блондини, с руса коса, сини очи, висок ръст и са били преимуществено долихокефали и месокефали. Това се потвърдява и от краниометр. измер. От 22 старотракийски черепа Вирхов намерил 11 с черепен показалец 70—74,9 и 9 с показалец 75—79,9. Черепният показалец се намярва, като се умножи най-голямата широчина на черепа над ушите със 100 и се раздели на най-голямата дължина на черепа от най-издадената част на челото до най-издал. точка на задната част на главата. Пример: широчина 18, дължина 20. Черепен показалел (18х100): 20=90. Черепи с показалец по-долу от 75 принадлежат към до-лихокефалния тип, с показалец 75 —80) принадл. на месокефалння и с показал, от 80 нагоре на брахикефалния. От 2116 мъжки глави и 167 женски от Ломско, конто Басанович имал възможност да измери, само 63 м. и 41 ж. принадлежат на долихокефалния тип. Ако е истина, че тракийският тип е бил преимуществено долихокефален, би трябвало да се заключи, че тракийският елемент е много слабо застъпен в днешната българщина. Обаче не трябва да се забравя, че под влиянието па славянския брахикефален тип и тракийският може да се е изменил. Освен това едва ли може да се приеме за окончателно установено, че всички траки са били долихокефали и руси.
Колкото кефалометрическите данни на Басановича и да са по-богати от тия на Коперницки, който е имал мярка само от 12 български черепа (вж. Topinard, Anthropologie,. IV издан., стр. 247, гдето черепният показалец на българите е указан със 76,60, което не ще е вярно), те още не са достатъчни за по-основни обобщения. Ще трябва краниометрически измерения да се предприемат в по-големи размери, като се въведат те преди всичко задължително във войската. Един просветен военен министър би могъл в това отношение да окаже една голяма услуга на науката.
7. Вж. Tomaschek, Die alten Thraker, II, Die Sprachreste, Изв. на Виенск. акад.ист. и фил. отдел, СХХХ. Срв. кратката рецензия на тоя труд от Д. Матов в Бълг.
преглед, г. II, кн. 3, стр. 160—162. Paul de Legarde, Gesammelte Abhandlungen,Leipzig,1886; Roesler, "Uber das Thrakische" в Zeitschrift fur die oester. Gymn., 1873. 105-116; А.Fick,Sprachenheit der Indogermanen Europas, Гьотинген. 1873 и H. Hirt в Indogermanishe Forschungen, т. II, стр. 143 сл.
8. Срв. М. Дринов, Заселение Балканского полуострова славянами, стр. 26 сл. и заб. 110, гдето намярваме едно допълнение към Шафариковия подробен списък на привържениците на мнението, че славяните искони са обитавали Балканския полуостров. (Шаф., Uber die Abkunft der Slaven, стр. 2 -5. Вж. и Иречек, История болгар, 86.) От всички тракийски племена Дринов допуща само за даките, че са били вероятно славяни.
9. Така Томашек тълкува често тракийските езикови остатъци от древноарменски корени. От гръцко гледище би трябвало напр. Орфей да си произвежда, както иска Роtt, от гр. orfnos - тъмен, но тая етимология не отговаря на светлия и аполиничен характер на певеца. Аd.Kuhn сравнява затова Орфея с албите или елфите на германското предание, обаче и това според Томашека не е приемливо, защото гръцкият еквивалент на елфите е alfos, а не orfos. Много по се съгласява арменск. erphn = светлина, arphi - небесен блясък, orphean - краснолик и пр. (Die alt. Thr, II, 52.)
10. Срв. Thrakisch-pelasgische Stamme der Balkanhalbinsel etc. om Berhard Giezeke, Leipzig,1858.
11. Срв. Tomaschek, ном. съч., стр.7. "Auch fur das Illirische ... muss eine ziemliche Abweichung von der Eigenart und dem Stoffe der trakischen Sprechweise angenommen werden, was jedoch gelegentliche Beruhrungen nicht ausschlesst." С това той оборва мнението за близкото сродство на траките с илириите, което доскоро се предполагаше от историци и езиковедци. Такова близко сродство допуща още и Дринов (пом. съч., стр. 11 сл.), който на въпроса, в какво отношение са стояли тракийците към илирийците и днешните албанци, отговаря : "Довольно определенныя данныя для решения зтого вопроса сохранились нам в язьке румунском." Още Тунман забелязва, че 3/16 от рум. език има голямо сходство с албанския език. Дринов, като се основава на по-новите изследвания, намярва и в самия строй на двата езика - алб. и рум. - поразително сходство. На стр. 12 той привежда най-важните. Отделянето на траките от илирците ще окаже, няма съмнение, известно влияние върху досегашните теории за произхождението на балканските народи и образуването на техните наречия.
12. Копитар нарича българския език - романския език (langue romane) на славянските езици. Славянската материя е изляна в румънска или албанder Literatur 1830, стр. 111-120, рецензия на известното Фалмерайерово съчинение Geschichte der Halbinsel Moreaswahrend des Mittelalters. Подпис. К. (Корitar).
Ето какво говори и Копинтаровият ученик Миклошич за образуването на бълг. език в своята „Сравнителна морфология на славянските езици" :
"Кокато славяните в VI стол. се настаниха на българските земи, те не ги завариха без население. Езикови доводи ни принуждават да приемем, че в онова време са живели на полуострова тракийски племена, сродни на днешните шкипетари (албанци). Из съединението на тия две народности е станал българският народ, а от смесването на езиците им българският език, както повечето романски езици са произлезли от смесването на латинския и тракийския език. Българите, които сетне нахлуха в тези земи, наистина дадоха на народа и езика и името си, но езикът им не е имал никакво влияние върху езика на покорените, също тъй, както и славянският елемент е оставил непокътнат граматическия строй на румънския език. Както романските езици, така и българският е загубил по-голямата част от склонението. Вж. и Милетич, Сбм. V, Д-р Франц Миклошич и слав. филол., стр. 455.
Следните явления, общи на румънския, българския, албанския и отчасти новогръцкия език могат според Миклошича да се обяснят от влиянието на тракийския елемент :
1) Образув. на бъдещо време с наст. време на глаг. искам.
2) Липсването на инфинитив в бълг., новор. и алб. език.
3) Изравняв. на родит. и дател. падеж.
4) Употребата на послеставен член.
5) Тъмната гласна ъ.
6) Носово започване на много думи в алб. и рум. език.
7) Замяна между н и р в рум. и алб. език.
8) Някои синтактични особици.
(Die slavischen Elemente im Rumanischen, 7 сл. Вж. и Милетич по-горе цитув. статия, стр. 469.)
Влашкият учен Хъджъу, който в своето ценно издание "Cartile poporane ale Romanilor in secflul XVI" (Букурещ, 1879) изучава подробно указаната ог Миклошича в точка 4 аналогия между румънския, албанския, българския език : именно употребата на послеставен член дохожда до заключение, че само в албанския и румьнския език това явление може да се смята за органично наследство от дако-епиротите (както той нарича трако-илирците). Българският суфингуван член е според него просто карикатурно подражание на румънския, а не произведение на прямо древнотракийско влияние. От тука следва, че Хъджъу не признава в днешните българи тракийски елемент. Няколкото особености в езика им могат да се обяснят от доволно повърхностно подражание на някои румънски форми. Българите са приели послеставния член от власите, както балканските цигани са приели представения член от гърците. (Азиатските цигани, както е известно, не притежават никаква членна форма).
Limba bulgara... nu este decat o cariacatura a morfologiei comunedaco-epirote, maimutand nesce plecari asemenate, exprimend nesce veleitat de cale de a se manifesta, nescetendinte pe jumatate realisate, adesea gresite chair in acesta jumatatire"..."Fenomenale, cari ii soit comune cu romana si cu albanesa nu sintnici o data dar nici o data organice, ci i-an fost numai altoite pe din afara intr'un mod stingacin intr'o epoca nu pre-departata, si aresta mai cu sema sub influinta elementului roman"..."Articlulpostpositiv fiind dara in limbabulgara o adevarata superfetatiune, un element fara consistinta si fara radacina, o evidinte importatiune de putina dirata, este mai mult decat probabil ca el s'a format anume dupa modelul articlului postpositiv roman, caci relatiunele Bulgarilor cu Albanesi au fost tot-d'auna mai restrinse si mai unilaterale"..."Dupa cum Bulgarii an imprumutat articlul dela Romani, to asa Tiganii l'au luat de la greci."
Всичко това би било хубаво, но има една малка спънка : послеставният член съществува и днес в някои руски наречия, например в Олопецко. Хъджьу обаче не се намаярва в затруднение да обясни това явление каго продукт на скандинавско влияние и специално на варегите. А заченките от послигавен член в старобългарски паметници? Така щото въпросът за българския член все не е окончателно решен, както си мисли Хъджъу; при всичко това от сравнителната му студия на членните форми в бълг , алб., влашки, новогр., скандинавския език българският филолог може доста нещо да научи.
В по-ново време Гастер приписва разложението на черковнослав., алб., румънския и гръцкия език на татарските българи.
Срв. Graeco-slavonic Literature, стр. 143. "There is no other nation to whom we can ascribe this change but that of the Bulgarians, which made its appearance in so striking a manner about this time estabilishing a kingdom which flourished four centuries. The number of the Bulgarians could note have been inconsiderable , as one can perceive if one thinks of the numerous populations, whom they ruled. Besides they menaged to keep alive their language about more than two centuries , although in a continuous struggle with other peoples and languages ; and though it passed over in to these, yet not, as was previously thought, without leaving deep traces on them". Същата мисъл изказва Гастер и в Грьоберовия "Grundriss der romanischen Pfilologie" (Щрасбург, 1886-1888). Виж отдела "Die nichtlateinischen Elemente im Rumanischen", стр. 406.
13. Срв. у нас Л. Милетич "O clanu u bugarskom jeziku", Загреб, 1888, стр. 2 сл. и по-рано ."Членът в българския език" в Сп. пер., XXI - XXII, .305—331. От същ. "Старото склонение на днешните български наречия" в Сборник за нар. умотв., наука и кн., т. II, стр. 226 сл.
Главният Миклошичев довод, че в бълг. език също като в албанския и румънския членът е суфнгуван не е доста убедителен, защото послеставен член имат и такива езици, които нямат нищо общо с тракийските наречия, именно скандинавските. Такъв член притежават и арменският и осетинският език, па и някои персийски наречия... Заченки от послеставен се забелязват още и старобълг. език и в сегашните народни руски наречия.
Че разлагането на българското осклонение се дължи на самостойни звукови промени, това допусна най-сетне и Миклошич (Starine, III, 150, при повод на Троянската притча): "Kao sto se dakle kod romanskih jezika tumaceci ovu promjenu ne treba pozivati na Germane,... tako se i kod bugarskoga treba okaniti Arbanasa i nestajanje dekinacije i upotreblivanje particula tumaciti iz glasnih promjena na kraju rijeci." (Сетне той пак отегли това си мнение. Вж.Vergl. Gramm, III, 2 изд., 178.)
Също като Микл. в Starine мисли и най-личният представител на днешната славистика, Ягич. Срв. Deutsche Rundschau, "Ueber dieSprache undLiteratur der heutigenBulgaren", 1880, т.XXIV, м юли, стр. 57-71.
"При по-близко изследване ще се окаже може би в българските нрави и обичаи и народни поверия тая или оная черта неславянска. Но главното нещо остава псе пак езикът и тука решително се изтъква чисто славянският тип, така щото българинът представлява много по-първично, по-непосредствено древния славянски език, отколкото напр. италианецът - дренноримскии ; по-право трябвало би да се каже, че сегашният български славянски език се отнася към предположения старославянски приблизително както сегашният новогръцки език към старогръцкия." Загубата на падежните форми може според Ягича да се обясни, без да се приеме чужда намеса. Само за члена той приема, че станал послеставен по поощрение на румънския: "Ich halte den postpositiven Artikel im Rumanischen aus bestimmten Grunden fur alter als den bulgarischen und glaube, das er der bulgarischen Sprache als ermunterndes Vorbild gedient hat." (Ор. cit., стр. 61.)
14. Вж. О. Schrader, Sprachvergleichung und Urgeschichte, Jena, 1890, Глава IV : DieUntersuchungen uber die Urheimat des indog. Volkes; G. Krek,Einleitung in dieslavische Literaturgeschichte ,1887, стр. 4 сл. ; F. v. Spiegel, Die arischePeriode, 1897, стр. 1 сл. и др.Гл. и "Бълг. преглед", ІІІ, кн. 7.
15. Валчесточерепните (брахикефали) славяни се смятат от тия антрополози заедноно с келтийците монголовидно раса (турани), а не за чисти арийци.
16. За ролята на езиковедението в тия въпроси вж. O. Schrader, пом. съч., стр. 102 сл.: Ueber die Erforschung der Lehnworter in den in den indog. Sprachen, гдето е показана и цялата литература по въпроса.
Коментар на автора на тази електронна публикация:
Въпреки погрешната практика на използване крайно несъстоятелното нарицателно "славяни" като родов, етнически термин, и нерядко залитане към русофилски клишета, идеите на академик Цани Гинчев са във фундамента си правилни. Като противовес на Възрожденските му тези относно произхода на българите стоят надутите академични бръщолевения на Иван Шишманов и цитираните от него "светила" на европейската историческа школа от XIX век. Не можем да не забележим неприкритото пренебрежение, с което се отнася Шишманов към "Великата хипотеза" на своя приятел етнограф и радетел на българщината. В същото време Иван Шишманов нашироко цитира автори от рода на никому неизвестния влашки драскач Хъджъу, който нарича българският език "карикатура" и приравнява хилядолетната езикова традиция на българите с тази на циганите. Настоящата статия е пример за пагубната негативна пропаганда на историческа наука в Европа за периода XIX-XX век спрямо историята на България и българите, и тоталното игнориране мнението на изследователите на местния български изворов материал.
sirrio:
Статията, пусната от EvroPOMAK, е интересна, но човек вече не знае на кого да вярва. Аз например съм чел, че "малката орда" прабългари преминали Дунав, е била около 60-70 000 само войската - в подкрепа на това твърдение византийските хроники казват, че по това време Византия мобилизира цялата си армия по суша и вода (Черно море), която е наброявала над 100 000 души. Едва ли това би се случило ако пра-българите минаващи Дунава са били само една шепа хора.
Hashashin:
Из “Църковна история” от Йоан Ефески:
„В третата година от смъртта на император Юстин и възцаряването на победителя Тиберий [581 г.] проклетият народ на славяните извърши нападение. Те преминаха стремително цяла Елада, Солунската област и цяла Тракия и завладяха много градове и крепости; те ги опустошиха и изгориха, взеха пленници и станаха господари на земята. Те уседнаха на нея като господари, като на своя собствена, без страх. И ето в продължение на четири години и досега поради това, че императорът е зает във война с персите и изпраща всичките си войски на Изток [Мала Азия], поради тази причина те се разпръснаха по земята, уседнаха на нея и широко се разпростряха, тъй като Бог им позволява. Те вършат опустошения и пожари и вземат пленници, така че при самата Дълга стена [на Константинопол] те заловиха всички императорски стада – много хиляди глави [добитък] и всякаква друга плячка. И ето и до ден-днешен [584 г.] те остават, живеят и спокойно пребивават в земите на ромеите – без грижа и страх. Те вземат в плен, убиват, палят; те разбогатяха – имат злато и сребро, стада и много оръжия и се научиха да воюват по-добре от ромеите. Те, грубите люде, които не смееха да се покажат вън от гъстите гори и защитените с дървета [селища] и не знаеха какво е това оръжие, освен две или три лонхиди [къси копия].
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version