Български > История

Славяни и панславизъм

<< < (33/37) > >>

Hashashin:
Из “Стратегикон на Псевдомаврикий”:
“Племената на славяните и антите имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи. Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани и особено в собствената им страна. Те са многобройни и издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна. Към чужденците, които идват при тях, са любезни и грижливо ги прекарват от едно място на друго, където би станало нужда. Така щото, ако гостът пострада поради небрежност на този, който го е приел, то онзи, който му го е предал, започва война срещу него, смятайки за свещен дълг да отмъсти за госта. Не държат в робство своите пленници за неопределено време, както другите племена, но им определят един срок и оставят на тях да решат дали искат да се върнат у дома си срещу определен откуп, или пък да останат там като свободни хора и приятели. Имат множество всякакви домашни животни и храни, наредени на кръстци – най-вече просо и жито. Жените им са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушават доброволно, като не смятат за живот вдовството. Те живеят в гори, реки, блата и непребродими езера. Правят много изходи на своите жилища поради различните опасности, които обикновено ги сполетяват. Заравят на тайно място необходимите си вещи, не държат на открито нищо излишно и живеят като разбойници. Обичат да правят нападенията срещу противниците си в гористи, тесни и стръмни места. Служат си умело със засади, внезапни нападения, хитрости, като и денем, и нощем изобретяват различни начини на действие. Опитни са повече от всички хора и в преминаването на реките и мъжествено издържат във водите. Така че често, когато някои от тях, прекарвайки в своите места, бъдат изненадани от някаква опасност, те се потапят в дълбочината на водата, като държат в устата си дълги тръстики, приготвени за тази цел, напълно пробити, които стигат до повърхността на водата. Те лежат по гръб в дълбочината, дишат през тръстиките и издържат много часове, така че да не се яви никакво подозрение за тях. Ако се случи да се видят тръстиките отвън, неопитните биха помислили, че те растат във водата. Ето защо тези, които имат опитност в това, разпознават тръстиките по техния отрез и положението им и или им пронизват устата чрез тях, или издърпват тръстиките и изкарват неприятелите от водата, понеже не могат да останат вътре по-дълго. Въоръжен е всеки човек с по две малки копия, а някои от тях и с щитове – много яки, но неудобни за носене. Те употребяват също и дървени лъкове и малки стрели, намазани с отрова, която силно действува, ако раненият от такава стрела не се е намазал предварително с течността териак или с други помощни средства, познати на лекарската наука.”

Hashashin:
Колко много си приличат славяните и днешните дунавски българи, колко неща са останали непроменени до идването на комунизма.....

akif aliev:
Мисля,че най ранната история на България не би трябвало да бъде много по-различна от историята на другите южни славянски страни като Сърбия,Хърватска и всички останали.Ако, обаче наблегнем на това,че българите не са сърби или други защото в жилите им не тече само кръвта на южните славяни то тогава кое ги отличава от останалите.Само територията ли?Защото тракийски примес е имало и при другите.А това,че тук са дошли прабългарите- това си личи най малко по-името.И тези българи са били господари на тази земя за не по-малко от 200 години,докато се пристъпва към общата религия която снема и етническите пречки за смесване.Но трябва да се уточни,че в тази страна славяните въобще не са били съвсен независими  и господари,а са живели по милостта на хана като данъкоплатци и евентуални съюзници в качеството на васали.И така е било докато самия хан сам е прозрял,че настъпващото славянско море вече почти е претопило както съвсем оредялото и полугърцизирано тракийско местно население така и управляващата малобройна прабългарска аристокрация.Към това трябва да добавим и силния натиск отвън на Източно-православната Византийска империя и от друга страна от Католическия натиск на папата.Не може днешните българи да бъдат траки а да говорят славянски език.Та това е бил езика на преобладаващото население което е асимилирало останалото.
А,къде сме ние в играта?Спомням си мойта баба ми казваше ,че малките момчета не ги стрижели нацяло,а им оставяли по една опашка коса на темето и я махали на специален ритуал когато поотраснат.Все оше има живи старци от района на Бабек които могат да го потвърдят и мисля,че тези вече погребани обичаи трябва да се опишат и разтълкуват.А вие как ще го разтълкувате?

Hashashin:
Акиф истински ме изненада с това за опашката. Този обичай е наблюдаван в западната част на Еленска община чак до началото на 20 век. Остсвяли са на момчетата опашка коса, мисля че и казваха чомбас. Аз съм от източната част на общината и този обичай отсъства при нас.
А си много прав, че славяните са били най-многобройният елемент в държавата, но аз си мисля, че не са били обикновени поданници на хана, а по-скоро са имали нещо като конфедерация. За това говори и административната реформа на Омуртаг, който разделя страната териториално, а не според племената, което предизвиква бунт на голяма част от славяните. Това е документирано. Съгласен съм с теб, че прабългарите са били управляващ елит в държавата и са и дали името си и че са били малобройни. Удар върху броя им нанася и княз Борис І избивайки 52 рода. Като на тяхно място идват славянски аристократи и държавата окончателно става славянска. Оцелелите прабългари- една част тях се смесва със славяните, а друга заживява в Разградско, където дава началото на капанците, който в миналото (до преди 40 50 години) са се женили само по между си, а и днес се имат за различни от останалите българи, демек че не са от една народност с тях. Диалекта който говорят също заслужава да се спомене, тъй като съчетава славянски, със турски и персийски.

neru:
Индоевропейската прародина и великите преселения на народите
 
Счита се, че всички индоевропейски народи имат обща прародина. За това, къде се намира тя има различни хипотези. Най-стара от разглежданите днес е хипотезата на латвийската археоложка и антроположка Мария Гимбутас. През 1956 г. тя комбинира курганната археология с лингвистични данни и представя своята Курганна хипотеза, касаеща произхода, прародината и разселението на древните индо-европейци. Тази хипотеза днес е най-широко разпространената в научните кръгове. Според Гимбутас, праисторическите култури в Източна Европа и Предна Азия, които практикували курганни погребения, са използвали индоевропейския праезик, т.е. по разкритите кургани може да се съди за разселението на първите индоевропейци. Чрез този метод се установява, че към 5 хил. пр.н.е. индоевропейската прародина е била в района на сливане на реките Волга и Кама (днес в Русия), откъдето индоевропейските племена се разселили из цялата степна зона от река Днестър до Урал. От важно значение за индоевропейската експанзия било обяздването на коня и използването на примитивни колесници, което направило възможно придвижването на по-големи разстояния. По периферията на курганните култури около 2500 г. пр.н.е. се появили и хибридни култури, като тази на кълбовидната амфора, на прото-гърците и на индо-иранските номадски племена. С това настъпило и първото диалектно деление на индоевропейския праезик.
Според Иванов и Гамкрелидзе родината на индоевропейските народи е в Кавказ (околностите на Арменското плато) - Иванов Вяч.Вс., Гамкрелидзе Т. В. «Индоевропейский язык и индоевропейцы. Реконструкция и историко-типологический анализ праязыка и протокультуры». - Т. I-II. - Тбилиси: Изд-во Тбилисского ун-та, 1984
Игор Дяконов предлага родината на индоевропейците да бъле търсена в Югоизточна Европа и по-конкретно НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.[2][5] Според него прото-индоевропейците се занимавали и със земеделие, и със животновъдство. Според него земеделието им осигурявало сигурен приток на храна, което довело до увеличаване на населението и разселване на нови територии.
Тези разсъждения се подкрепят и от един от най-уважаваните археолози в наше време - професор Колин Ренфрю, който посочва Анатолия (Мала Азия) за прародина и описва разпространението на индоевропейските езици като чисто културно влияние, съпътстващо разпространението на земеделието. Тази хипотеза предполага далеч по-древен произход на индоевропейския език (около 10 000-6000 г. пр.н.е.).
Може би най-удачният момент да се започне историята на цивилизацията е "неолитната революция" - преходът от лов и събирателство към земеделие и скотовъдство. Това е събитието, което слага край на първобитното племе, обикалящо по света в търсене на по-добър лов. Земеделието изисква усядане на определено място, подходящо за отглеждане на реколтата. Започва изграждането на постоянни селища, в които постепенно се натрупват материални и духовни ценности. Човекът вече е в състояние да произведе повече, отколкото потребява сам - развиват се търговията и занаятите. Появява се имущественото разслояване и разпределението на труда. Появяват се първите признаци на цивилизацията.
Най-ранните в света неолитни селища са открити в Мала Азия - от VIII - IХ хилядолетие преди н.е. В историята са много малко нещата, които са били преоткривани независимо на различни места. По-често откритието, направено някъде се предава от едни народи на други и така се разпространява по света. От Анатолия започва разпространението на земеделието. Според Колин Ренфрю населението, което от Мала Азия се отправя на запад и се прехвърля на Балканите, на новата си територия вече може да бъде наречено прото-индо-европейско.[2] По нашите земи неолитът /новокаменната епоха/ започва от VII хилядолетие пр.н.е. - по-рано, отколкото в такива страни, като Египет, Индия и Китай [1].
 Не случайно преходът от лов и събирателство към земеделие е наречен «революция». До тогава на Земята са живели не повече от 1 – 2 милионо души. Толкова са могли да се прехранят със лов и събирателство. Земеделието позволява да се изхранват десетки пъти повече хора! И населението на земеделските области бързо се увеличава. Но малките речни долини на Мала Азия са тесни за много хора. И те започват да се преселват. На северозапад пърата по-голяма равнина на пътя им е Тракийската. Равна Тракия е могла да изхрани към 100 000 души земеделци. А това е почти 10 % от цялото население на света отпреди неолита! Логично е да се поедположи, че преселниците от Мала Азия, смесвайки се и с местното население, са достигнали посочената цифра и са продължили разселването си. Първобитните ловци, живеещи на групи от по 50 – 100 – 150 души не са могли да се противопоставят на придвижването на такава маса от хора.
Според Николай Близнаков именно по този начин в Тракия са се появили прадедите на индоевропейските народи. От там те са се прехвърлили в Долнодунавската равнина, а от нея – в степите северно от Черно море. Този преход от Мала Азия до Украйна, продължил ориентировъчно от VII до V хил. до н.е. можем да наречем «първо известно (поне на мен) преселение на народите». Разбира се, отделни групи хора, а и цели народи са се преселвали и на запад и северозапад – към другите части на Европа. Но преселванието към степите северно от Черно море заслужава да се отбележи специално. Считам, че огромните простори на степите на днешна Южна Украйна са позволили да се направи следващата стъпка от оформянето на облика на индоевропейците. Там те са могли да преминат към скотовъдство. Започнали са да отглеждат коне и се научили да ги яздят. Появила се кавалерията! При еднакво ниво на въоръжението пехотата на земеделските народи не можела да устои на конницата на чергарите – скотовъди. Номадите имали и други две предимства: Те се хранели с месо, което ги правело по-силни от земеделците, които разполагали основно с растителни храни. Но по-важното било, че при номадите всеки мъж е войн. При земеделските народи, цивилизацията довела до разделение на функциите – поява на господари и подчинени. Военно обучение са преминавали само господарите и затова при земеделските цивилизации войните са само част от народа. Това е позволявало например на относително малобройните хуни да имат армия, равна по число на армията на Китайската империя!
 
Анализирайки изложените разсъждения, стигаме до извода, че изброение хипотези за прародината на индоевропейските народи не се изключват взаимно, а се допълват. Просто трябва да приемем, че става дума за РАЗЛИЧНИ СТАДИИ на формирането на индоевропейците. Тези стадии са могли да стават на различни места. Появата на земеделието – в Мала Азия (Колин Ренфрю). Формирането на прото-индо-европейско население от малоазийските преселенци и местното население – на Балканския п-в (в Тракия) - Игор Дяконов. В степите северно от Черно море - същинските индоевропейци, които отглеждат коне (Мария Гимбутас).
 
През VI или в началото на V хил. пр. н.е. нашите прадеди преминават от неолита към халколита /медно-каменната епоха/. Постепенно в селищата от Северозападното Черноморие /Варна, Дуранкулак и др./ се натрупват значителни материални ценности, които започват да привличат вниманието на други племена. По същото време в степите северно от Черно море се множат номадите, които отглеждат коне. (Същинските индоевропейци!). Сред тях възниква демографско напрежение, което води до нашествие на югозапад в началото на IV хил. пр.н.е. Това нашествие се оказало гибелно за eнеолитната цивилизация на Балканския полуостров, която още не познавала конете [4].
Близко до ума е да се предположи, че отделни групи, а и цели народи са търсили спасение в бягството. Някои от тях са успели да уседнат по-близо - в земите на съвременна Гърция и Мала Азия, където тяхното влияние върху културата и изкуството вече е признато от историците. Други може би не са имали възможността да се заселят по-близко и стигнали до Месопотамия и Египет пренасяйки със себе си и познанията, които притежавали. Като разгледаме по-внимателно историята на Близкия изток, забелязваме, че в почти всички разглеждани територии втората половина на IV хил. и началото на III хил. е време на "решаващи промени". Това е второто «велико» преселение на индоевропейците – причинено от следващото велико изобретение – опитомяването на коня. То било допълнено от още едно велико изобретение, направено вече в нашите земи през V хил. пр. н.е. – изобретяването на колелото! Появил се колесният транспорт и ново оръжие – бойната колесница.
Нашествията довели още през IV хил. до преместване на центъра на цивилизацията на юг – отново в Тракия, в северозападната част на Мала Азия и близките до нея острови на Егейско море. Там възникват редица градове - прочутата Троя, съседът й на Кум тепе, Полиохни, Терми, Йортан и др. Прогресът продължава. Троянци и техните съседи изнамират бронза [9]. Поставено е началото на бронзовата епоха [10]. Оръжията, изработени от бронз били много по-ефикасни от каменните. Но за производството им била необходима по-сложна технология, която предполага уседналост. Те са могли да бъдат правени само в градовете на земеделците. Откриването на бронза (през втората половина на IV хил.) дошло тъкмо навреме! То изменило съотношението на силите и дало възможност на земеделската цивилизация да спре нашествието на конните народи. Предполагам, че границата между тях е преминавала по Стара планина. Започва разселването на народите, познаващи бронза. Така хето-лувийските племена са се преселили в началото на III хил. в Мала Азия ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ [12].
Но постепенно конните народи също се сдобили с бронзови оръжия. Според мен това обяснява следващото голямо раздвижване към края на III хилядолетие и началото на II хилядолетие на народите, обитаващи Балканския п-в и Мала Азия. Опустяват голяма част от селищата на Мала Азия, особено в западната й част. Била изгорена и Троя заедно с други селища в Троада. Някои изследователи свързват това с придвижване на индоевропейски племена - най-вероятно хето-лувийци [15]. Посоката на това придвижване, ако се съди по разрушенията е от запад към изток. Точно по това време (около 2000 г.пр.н.е.) в източна Мала Азия се появяват хетите [16]. Може да се предположи, че хетските народи, установили се в началото на хилядолетието в северозападната част на полуострова, са били изтласкани от тракийски племена.
По същото време /ХХI - ХХ век пр.н.е./ ахейците завладяват Гърция, като покоряват или прогонват живеещите там пеласги. Есхил рисува картина на обширно царство на пеласгите, което съществувало преди нашествието. към ХVIII век пр.н.е. в Италия, намираща се до тогава в каменната епоха, пристигат племена, познаващи бронза [18]. Това най-вeроятно също е свързано с големите размествания на Балк. полуостров и Мала Азия. Дионисий Халикарнаски пише, че пеласгите, водени от Ойнотрес преплували Йонийско море и се заселили в Италия.
 
Нека си спомним за хипотезата на Иванов и Гамкрелидзе. Допускам, че Кавказ също е «родина», но не на всички индоевропейци, а само на ЧАСТ от тях – на индо-иранците.
Смята се, че през ХIХ век - ХVIII век пр.н.е. индо-европейски народи влезли в голямо обединение на разнородни племена – заедно със семити и хурити, което завладяло Сирия, Палестина и Синай, а от там - и Египет. Водачите на това обединение се наричали хиксоси. От къде са дошли тези индо-европейски народи? Възможно е те да са част от народите, нахлулми в Мала азия от Тракия, но може би по-вероятно е те да са дошли от Кавказ.
Хиксосите управлявали над 108 години Египет – от около 1700 г. преди н.е. Именно те запознали египтяните с коня и въвели колесният транспорт в страната [3]. Но хиксосите не били единни и в началото на ХVI век те били прогонени от страната. По същото време, от север хетите започнали походи срещу хиксосите в Сирия. Къде биха могли да отстъпят те? Само на изток. Но точно по това време на територията на горното течение на реките Тигър и Ефрат се появява царството Митани (Ханигалбат). Може да се предположи, че тя е основана от отстъпващите хиксоси. Още повече, че далеч не всички «хиксоси» са отишли в Египет. Много от тези народи са останали на територията от Средиземно море до планините на Иран. Даже една част от тях – каситите – се насочва на юг, към Вавилон. Още през 1742 г. до н.е. (преди завземането на Египет) каситския вожд Гандаш нахлува във Вавилония и обявява себе си за "цар на четирите посоки на света". Тогава това оше не съответствало на реалното положение, но в 1595 г. до н.е. Вавилон бил окончателно превзет и там се установила задълго каситска династия. Каситите се възползвали от поход на хетите, които в същата година завзели и разорили Вавилон. За да стигнат до великия град, хетите е трябвало да минат през земите на своите врагове – хиксосите. Това ме кара да мисля, че по това време още не е имало единна Митанийска държава, която да им се противопостави. Впрочем, именно завоевателните походи на хетите може да са дали необходимия тласък за обединяване на азиатските хиксоси в единна държава.
Държавата Митани е съществувала от ХVI до началото на ХIII век пр.н.е. в земите по горното течение на Тигър и Ефрат. До края на ХV век тя е принудена да води войни срещу хетите. След смъртта на цар Тушрата в Митани започнали вътрешни междуособици. Това позволило на царят на хетите Супилулиума около 1400 г. до н.е. да разгроми Митани и да покори Сирия. До тогава Асирия била подчинена на Митани, но след разгрома асирийците отхвърлят тази зависимост и започват на свой ред настъпление срещу бившия сюзерен. Асирийският цар Ададнерари I (1307 - 1275 гг. до н. е.) успял дори да свали царя на Митани Васашата и да присъедини към Асирия земите му. След смъртта му митанийците отхвърлили властта на Асирия. Синът на Ададнерари I, ассирийският цар Салманасар I (1275-1245 гг. до н.е.) започнал своето управление със поход против митаннийците и техните тогавашни съюзници - хети и арамеи. По време на този поход асирийската армия попаднала в обкръжение, и останала без вода и продоволствие. Само благодарение на полководческия талант и решителността на Салманасар I, на асирийците се удало да пробият линията на обкръжение и да нанесат съкрушителен удар по противника. В резултат на тази победа асирийците взели в плен над 14 хиляди души и заели девет митанийски градове, в това число и Насибин – резиденцията на последния митанийски цар Шатуара II. От тогава царство Митанни прекратило своето съществуване [4]. Цялото Горно Междуречие било присоединено към Асирия.
Историците са доказали, че в древното царство Mитани е живял народ, твърде сходен с индийските арии. Според "Всемирная история" /том I, стр.316/ там са установени редица типично индийски собствени имена, в това число и имената на членовете на царската династия. Споменават се индийски богове като Индра, Варуна и братята Ашвини. В трактата на митаниеца Киккули за коневъдството има редица индийски думи. С падането на Митани може да се свърже едно важно за световната история събитие - заселването на ариите в Индия.
През ХIII век пр.н.е. започва Великото преселение на балканските народи. Огромна маса от различни народи потегля на юг и на изток. Хетската империя бива пометена. Египет и Асирия успяват да се запазят с цената на големи усилия. Нахлуването на ариите в Индия е датирано от историците съвсем приблизително - края на II - началото на I хил. пр.н.е. Вижда се, че по време то следва Великото преселение. Следва го и по посока. Според историците ариите са дошли в Индия от Иран. Ако проследим пътя на фриги, арменци и мизи, ще видим, че те достигат до Иран. По-нататък просто не е имало кой да документира походите им и ако са продължили нататък, то е останало неизвестно за нас. Затова пък се знае, че в същото време в Северен Иран се появяват първите индоевропейци - мидийците. От там през следващите векове индоевропейците се разпространяват в Индия и Средна Азия. Прави впечатление сходството на имената МИЗИЯ и МИДИЯ, МИЗИ и МИДИ /мидийци/. Както вече писах, Малко преди началото на Великото преселение Митани е разгромена от хети и асирийци. После в земите й нахлуват мизите. Може би тези бедствия са тласнали тамошните хора на изток – към Иран и към Индия?
 
Около 1300 г.пр.н.е земетресение разрушило Троя. Започнали преселвания на народите от Балканския полуостров, предизвикани вероятно от природните бедствия, а може би и поради пренаселване на региона, което пък е следствие от развитието на цивилизацията. Впрочем, по това време е изнамерено желязото! Отново някои народи получават огромно преимущество прел другите! Историците споменават в числото на преселниците имената на траки, мизи, армено-фригийци, дини, ликийци, филистимляни, чакара, тирсени /етруски/, сарди, ахейци и йонийци. Те се придвижват не само по суша, но и по море, поради което биват наричани "морски народи". Преселението от края на II хилядолетие с право може да бъде наречено "велико", тъй като обхванало голяма територия и повлияло на историята на много страни и народи. Епизод от преселението е била може би знаменитата Троянска война, водена в края на ХIII век пр.н.е. /1240 -1230 г.пр.н.е според "История древнего востока", или 1194 - 1184 г.пр.н.е. според други датировки/. По време на Великото преселение се прехвърлят в Мала Азия и създават свое царство фригите. Те помагат на троянците във войната против гърците, а след разгрома на Троя присъединяват нейните територии към държавата си. Фригите продължават завоеванията си на изток, където превземат и унищожават Хетската държава в 1190 г.пр.н.е. Някъде по това време от фригийските племена се отделят арменците, за да заживеят отделно в днешните си земи от XII век пр.н.е. Мизите се появяват по горното течение на реките Ефрат и Тигър, откъдето ги отблъснала армията на Асирия около 1150 г. пр.н.е.
За да нападнат и превземат Египет "Морските народи" се съюзили с либийските племена. /Едно от местата, където се заселила част от балканските народи са земите край езерото Тритон. Днес от това езеро е останала само сухата падина Шот-ел-Джерид в южен Тунис. Там около 1300 г. пр.н.е. се появяват бронзови оръжия, характерни за микенската цивилизация. Предполага се, че заселниците заедно с местното население са се притекли на помощ на "морските народи" в решителните битки./ Балканските народи достигат Египет в 1225 г.пр.н.е, когато малка група от тях бива отблъсната. Около 1200 г. пр.н.е. вече по-голяма армия се опитва да превземе страната на фараоните, но също претърпява неуспех [23]. През 1191 г. пр.н.е. войната започнала отново. Египет бил ударен от две страни, а флотът на балканските народи блокирал делтата на Нил. Станала най-голямата битка в древната история на човечеството. В нея армията на Рамзес III /1198 - 1168 г.пр.н.е./ успяла да разбие "морските народи" по суша и по море. Египет се запазил като държава, но загубил Сирия и Палестина, където се установили два от "морските народи" - чакара и филистимляните.
През ХIII век пр.н.е. започнали нови преселения на пеласгите. Две поколения преди Троянската война Евандър от Аркадия основал Паланциум /на територията на днешния Рим/, а дядото на Еней - Капис основал град Капуа до Неапол. След Троянската война част от победените троянци отплували с 20 кораба към Италия, водени от Еней. Там основали град Лавиний, а 30 години по-късно - и град Алба Лонга. Някъде по това време /ХIII - ХII век пр.н.е./ жителите на Ассува /Лидия/ също се отправят съм Италия. Според античните автори те били водени от Тирен /Тирсен/ - син на царя на Сарди Атис. По негово име те били наречени тирени /тирсени/ и дали името си на Тиренско море. Предполага се, че те са се заселили първоначално на о-в Сардиния, чието име идва от столицата на Лидия. От там те заселват и древна Етрурия, като слагат началото на етруския народ.
В Гръция пък нахлули от север дорийците. Между ХII и ХI век пр.н.е. те достигнали до Пелопонес и Крит.
 
Къде е мястото на прабългарите сред тези народи и нашата прародина? Петър Добрев твърди, че прабългарите са индо-европейски народ от източноиранската езикова група, обитавал планината Имеон /днешен Памир/ до към 153 год. Около посочената година се преселили северно от Кавказ, където създали своята държава Велика България [74]. Съществува и хипотеза, според която живелите в Азия прабългари са се появили там след като напуснали в дълбока древност Балканския полуостров. Димитър Чиликов [76,77] смята, че най-древните писмени знаци и породата коне, с които прабългарите дошли от изток са създадени в нашите земи. Хипотезита за балканския произход на прабългарите намира поддръжка и от Петър Добрев [78]. Той пише следното: “съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите ... се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Дмитрий Хоматиан.” Добрев обръща внимание и че в най-древните индо-европейски езици /като например санскритския и древнокелтския/ се използва звукосъчетанието “РИ” там, където в българския език използваме съчетанието “ЪЛ”. Така на нашата дума ВЪЛК отговаря ВРИКА, на думата БЪЛХА отговаря БРИКА, на думата ДЪЛЪГ - ДРИГУ, на СТЪЛБА - СТРИБА, на ЖЪЛТ - ЗРИТ. По същото правило тракийското име БРИГИ би трябвало в българския език да се произнася като БЪЛГИ. А като се знае, че в прабългарския, както и в други езици множествено число се образува със суфикса “АР” то от БЪЛГИ стигаме съвсем естествено до БЪЛГАРИ. Според Добрев и езикът на бригите има много сходства с индо-иранските езици, към които той причислява и прабългарския.
Кога древните българи са се преселили на изток? П.Добрев пише че те, наричани по иднийски “болхики” се споменават над 70 пъти в древния епос “Махабхарата”. Този епос е писан между Х и V век пр.н.е. Там народа “болхики” е посочен като най-могъщият на север от Индия [79]. Толкова ранна датировка ни връща към събитията от времето на Великото преселение на балканските народи от края на II хилядолетие преди н.е. През този период, както вече писахме, бригите /фригите/ създали своето царство в Северозападна Мала Азия. Там останала една част от тях, а другите продължили на изток и унищожили дължавата на Хетите. Те стигнали до границата между съвременна Турция и Иран. Там през ХII век пр.н.е. от тях се отделил народа на арменците. Ако друга част от бригите е продължила преселението си на изток, то това най-вероятно е станало точно в тези времена, още повече че границата между II и I хилядолетие преди н.е. е времето на заселване на индо-европейските народи в Иран, Индия и Средна Азия.
Според П.Добрев и други, прабългарите се изселили от Памир към средата на II век. Но това е времето на разцвета на Кушанското царство. Какво би могло да накара един народ да зареже бащините си домове и да напусне една голяма и богата империя, която контролирала всички търговски пътища от Китай и Индия за Близкия изток и Европа? Точно тогава хуните биват разбити и прогонени на запад, но поне аз нямам сведения тези събития да са засегнали и Кушанското царство.
 
Като признават държавата на Кубрат, ромеите я наричат "Стара Велика България". Може ли да бъде наречена "стара" и "велика" една току-що образувана държава? - питат други автори и си правят извода, че в случая става дума за възстановяване на независимостта на Българската държава, която е съществувала от доста по-рано. Както вече споменахме П.Добрев датира основаването на Стара Велика България през 153 год., когато българите се заселват в земите северно от Кавказ. Това мнение се поддържа и от други.
Но има сведения, които ни карат да се усъмним във това. Съгласно древната арменска география Ашхарацуйц, основана на данни от Клавдий Птолетей (II век) и Мар Абас Катина (живял в, или преди III век), българите още от II век преди н.е. живеели в Кавказ и в северните подножия на планината. Мовсес Хоренаци също потвърждава, че българите са заели части от Кавказките долини и са водили организиран и заседнал живот. По времето на цар Аршак I, някъде около 127-114г. пр. н.е. в техните земи избухнали междуособици и част от българите, водени от Вананд (Вунд), се преселили на юг – в Армения.
Сведения за толкова ранно присъствие на българите в Кавказ дават П.Добрев в книгата «Българи и арменци – заедно през вековете» София 2001 г., и Атанас Стаматов «Tempora incognita на ранната българска история»
Това ме кара да запитам: А дали българите въобще са били на изток от Кавказ? Не е ли планината Кавказ прародината на древните българи?
Във връзка с това предположение е интересно да се преразгледат данните за това, че българите са дошли от Алтай, от Памир или от горите на Североизточна Европа. Има ли въобще достоветни писменни източници за това, археологически, антропологични, или други данни, потвърждаващи такива предположения?
 
1.Д.Нейчев « Премълчаното в нашата история » Пловдив 2004 г
2.Андрей Киряков «Произход на древните българи» София 2006 г.
3. «Всемирная история» - Минск – 1997 г. том 2 «Бронзовый век» стр.86
4.Салманасар I
5.Indo-European Origins in southeast Europe
* двуцифрените числа са от литературата към моята книга «Премълчаното в нашата история»
 

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page