Български > История

Записки на Ибо Глогов

<< < (6/7) > >>

pomak BG:
Благодаря ти Фици за помоща. 

ficinka:
Нали затова сме тук ,да си помагаме и подкрепяме.Моля няма нужда да ми благодариш.

pomak BG:
Автобиография на писателя Ибо Асанов Глогов

Произхожда от бедно селско семейство. Баща Асан роден на …… в махала Габара с. Градежница. Майка Хавиша родена на ……. в местността Водна на ратлака. Занимаваща се с земеделие и животновъдство живели в колиба в махалата до Широки трап и са рпдили и отгледали девет живи деца, а именно: Зейна, Емина, Рахма, Усин, Салиха, Али, Силюман, Джениша, и Ибрахим. Общо 9 броя живи, до навършване последния брат най-малкия 60 годишна възраст, всички са живи братя и сестри.
Ибрахим (Ибо) е роден на 6 април 1918 г. в махалата Глоговци, с. Градежница, околия Тетевенска, обл. Плевенска. Завършил начално образование 3-то отделение в махала Глогово 1926-1928 г., след което продължава да пасе овцете на родителите си до 1932 г1933 г. той става чирак главен овчар на …… при баба Вайковица през зимата на 1933-1934 г. продължава пастирлъка при Дядо Динко на… Гложене през зимата на 1934-1935 г. става овчар на биволи при Димитър Гаваза.
През лятото по Петров ден 1935 г. той се оженва и става семеен и есента се отделя на самостоятелно отделно домакинство в къща изградена до покрив без да е лепена и слагана дървения,врата и др. Ибо запретва ръкави и отпочва строенето на къщата според силата и възможностите си. Закърпва положението и поставя креват от дървета и папрат, като си направил печка от кал и въпреки редица недостатъци от пари, храна, домакински потреби от първа необходимост при голяма и тежка мизерия на живот семейния живот продължава и на 6 май 1936 г. получили и първата радост роди им се мъжко дете Мехмедали. Което наложи да се отпочне същата година строенето на собствен дом и се отпочна строенето и направата до есента 1936 г. жилище с покрив.
През зимата 1936-1937 г. Ибо става …………. Да кара волове с кола гр. Тетевен при Васил Маринов и през лятото ……….. за живеене и се настани в своето жилище благодарение на личния труд и упорития труд…………..
На 10 октомври 1938 г. Ибо има второ дете момиче Ата през зимата на 1938-1939 г. Ибо се главява овчар в …………. Тетевен при Васил Негойков, откадето на 15 март 1939 г. получава повиквателна и заминава за гр. Брезник в Първо конно артилерийско отделение, като ездач на ………
През есента на 1939 г. Ибо е пратен в школата за кандидат подофицери и оръдеен командир и след 6 месеца той успешно завършва школата и от пролетта на 1949 г. той е отдельонен и оръдеен командир с звание кандидат под офицер до 20 декември 1940 г., след това той е уволнен от казармата.
На 10 април 1941 г. Ибо заминава запас за окопитване на новоосвободените земи от германците от Сърбия (Македония) …… в продължение от три месеца той беше уволнен от запаса.
В началото на есента 1941 г. с получените пари от запаса и взети пари още на заем от Асан Ходжов, Ибо става търговец (кафеджия) в кафенето на Асан Ас. Чернин в продължение на около една година и половина време е кафеджия, но поради военното положение на Хитлер на Втората световна война се наложи купонна система и липсата на захарни изделия, хранителни и др. стоки на пазара и търговията с кафе постепенно спря … поради липса на стоки.
През месец юли 1942 г. почива майката на Ибо от боледуване на дългогодишен ………
През месец декември 1942 г. влизат в кафенето непознати хора в полицейска форма. Началник и още двама други с него изкат да закупят гора (греди) за строене и кой има да им продаде и помежду разговора в кафенето началника се обърна към Ибо и му казва;
-   Ти тук си губиш времето, без пари, няма стока за работа и ти ще гладуваш. Ориентирай се на друга работа и напусни кафенето. Ако няма каде да отидеш на работа опитай да те приемат за полицай в Държавната полиция.
Ибо отговаря, че няма да бъде приет там, че няма трети клас образование. Началника го запитва да ли е служил войник и какъв. Ибо отговаря:
-   Да артилерист длъжност кандидат подофицер.училище приема и облича приетите кандидати за курса.
-   Имаш ли документи от школата, че си я завършил за кандидат подофицер.
-   Да.
-   С него ще представиш. Там се признава за трети клас.
И му обяснява какви документи да набави и престави в Държавното полицейско училище София.
Виждайки Ибо трудности без стока да може да продължи работата в кафенето и издържа семейството си дори има опасност да загуби и взетия заем пари и да не може да ги върне.
Приема да кандидатства за полицай понеже няма друга подходяща за него в момента работа и то при военно положение …. опасността гладна и гола за това време мизерия здраво протяга бедняка и не му оставя на спокойствие за миг.
Отивайки Ибо пеша до окръжния съд в гр. Ловеч и взима удостоверение за съдимост и други връщайки се пеша на другия ден в къщи и пренощувайки и на другия ден рано сутринта става към 3 часа и заминава през Бабинци за Тетевен пеша от където ще замине с рейс за София да представи документите за приемането му полицай, той сварва рейса за София сутринта и заминава.
Пристига в София представя документите си в Държавното полицейско училище и в момента … представените документи и молбата от Ибо бяха разгледани от комисията и приет за курсант на полицейското училище и в същия ден беше му предложено да отиде в склада и получи дрехи за обличане и да замине в гр. Пирдоп да кара курса.
Ибо приема дрехите облича се, пренощува там през нощта на другия ден заминават всички нови курсанти с влака за гр. Пирдоп, където завършиха тримесечен курс на държавното полицейско училище София и разпределени курсантите на работа по окръзи и връчена заповедта за назначението да заминат след тридневен домашен отпуск по местата си.
На 10 март 1943 г. Ибо отпътува за местоназначението си Македония за град Ресен Битолска област, където Ибо прекарва една годишна служба и от месец май 1944 година Ибо бива командирован за Радомир и Трън временно, където той беше до 9-ти септември 1944 г. и на 10 септември в района на казармата гр. Брезник беше издадено на партизаните всякакво оръжие от войската и полицията. Задържани бяха провинилите се в акциите по преследването на партизанското движение. Дадена храна на всички войници и полицаи и освободени да отидат по домовете си.
На 12 септември 1944 г. пристига Ибо в с. Градежница, махала Глогова, където прекарва 45 дневна почивка в семейството си. През месец октомври Ибо получава повиквателна заповед дасе яви на 16 октомври 1944 г. запас в 11-то Конно артилерийско отделение.  При 4-ти Артилерийски полк София, където беше зачислен, облечен и преназначен за действаш като орадеен командир на ІІ оръдие.
На 20 октомври 1944 г. отделението, сформирано, попълнено в пълна бойна готовност получи заповед да замине на фронта на Страцин в боя срещу немските окупатори.
Потегли 11 конно артилерийско отделение …. Полски и гаубични оръдия в посока Кюстендил, Гюшево, Страцин, река Пчиня, Куманово, гр. Прешово, гр. Враня до гр. Лясковец.
На 28 октомври 1944 г. влиза в боя на фронта 11-то артилерийско отделение сутринта по време на закуската бяхме нападнати от три самолета с български знаци трикольор където убиха много коне, разрушиха и повредиха кухнята и хвърлиха бомби върху лазарета (болницата).
На 6-ти ноември 1944 г. сутринта към 9 часа се издаде грешна заповед да излезе на позиция да излезе Втора батарея на височината пред Куманово преди да са минали миночистачите и пехотните войски напред. Или направи се размяна пехотата остана отзад, артилерията отива напред.
При преминаване височината, но немците забелязаха нашето преминаване и отпочнаха оръдейно обстрелване и І-во оръдие успя и премина височината успешно. Аз със ІІ-ро оръдие настъпих на височината земна мина в лявата страна на пътя закопана и минавайки предното колело от запрошката през него мината вдигна предника заедно с мерача Кирил Стефанов от София във въздуха. Убива мерача ……. и не можахме да преминем височината, а се върнахме с останалите войници и коне назад на закрито в падината и целият ден продължиха немците да обстрелват височината с артилерията до вечерта и вечерта към 9 часа …. Височината от пехотата се принудиха да отстъпят назад и немците и немците настъпиха благодарение на продължителния артилерийски огън принуди немците да отстъпят и от там преследвахме подир тях Куманово, Прешово, Гораня до Лесковец, където стояхме около 20 дни и се върнахме за София от където бяхме уволнени на 30 декември 1944 г.
Началото на 1945 г. Ибо отпочна строенето на къща с тухли в селото и сам направи 15 000 тухли на ръка работи кафеджийство. Отпочна строежа на къщата и есента я покри едноетажна къща с три стаи, в която се настанява да живее в нея, като напуска широкия трап и слиза в селото.
В началото на 1946 г Ибо бива назначен за новооткритата кооперация в селото, като подходящ за целта и той поема магазина и въпреки лошата обстановка и условия за работа по това време той укрепи магазина и продължи работата упорито и за показ устояваше на ….. в отчетност, листата на мерки и теглилки, осветление, условия за работа в помещението, липса на превоз за доставка на стока и др.
През 1946 г. при изграждане на младежката организация РМС Ибо е предложен и избран за секретар на РМС като най-подходящ от другите младежи и организира 72 младежи за членове на РМС и работи упорито сред младежите …..
През есента на 1946 г. почива бащата на Ибо остава кръгъл сирак в живота си.
През 1947 г. под инициативата на Ибо се сформира и учредява партийната организация от 9 члена на която Ибо е избран за партиен секретар, като добър организатор в селото.
И през 1947 г. на Ибо се ражда трета дъщеря Джениша за щастие в семейството му.   В селото действията на Ибо продължават понеже всички хора за организиране и масовизация на всички масови и политически организации в селото и организира и сформира и ОФ, като организация самостоятелна от с. Градежница, на която той става председател до 1965 г.
Обществеността и политическата дейност в личния, обществения и организаторския живот в селото наложи Ибо да бъде избран в първите избори за народни съвети на депутатите на трудещите се  за председател на МНС с. Градежница и Глогово в най-тежките времена на неукрепналата власт, купонна система на снабдяване облагане и събиране от населението със всички видове доставки и строителство на стопански начала и при строежа на фурната в Глогово отклони вниманието си към набавянето на материали и работещи за фурната без да очаква злобната изненада за загубване на синът си, който беше в болницата в момента и оспокояван от лекаря д-р Вушев, че няма страшно момчето е при нас и само след 9 дни на 8 декември 1952 г. почина Мехмедали на Ибо скъпо се заплати, много скъпо в живота на Ибо Глогов.
През 1953 г. Ибо става председател на Селкоопа в с. Градежница и Глогово.     
През 1958г. ибо взима дете на 25 дена без майка от починалата Емина Османова балдъза на Ибо и отглежда детето жената на Ибо …. и въпреки наличието на две живи дъщери на Ибо, той осиновява отгледаното дете и го признава за свое.
1959 г. Ибо става деловодител на съвета с. Глогов, което се отделя от село Градежница до края на 1962 г. Началото на 1963 г. Ибо става домакин на училище Глогово, по което време става и любител шофьор с книжка за право на лек автомобил.
През 1967 г. Ибо постъпва на работа в мината Бобов дол, където не му се харесва и не продължава работа там повече от един месец.
1967 г. при заминаване на екскурзия в Югославия катастрофира Ибо с мотор на Витиня и бива откаран на лечение в Пирогов …, където беше 30 дни на лечение и по-късно пенсиониран по болест …
1970 г. Ибо решава да отпочне строежа на  нова къща за трети път в живота си поради настъпила обществена промяна в селото по строителство и 1971 г. беше покрита новата къща и отпочнато стягане на къщата, по което време търсене и снабдяване на известни материали по селата и градовете Ибо катастрофира с пикап между Гложене и Полатен отивайки за Тетевен на 10 декември 1971 г. при хлъзгав път и изпреварване на друга кола се хвърля пикапа във Вита, където шофьора Цаньо Бреснишки се удави…
През 1979 г. по време на сечене шума в ТКЗС гр. Ябланица на 15 октомври Ибо при сеченето на една пръчка го удря по лявото око и го поврежда  въпреки престоя в очното отделение Ловеч четири месеца лечение окото остана повредено за винаги без да вижда с него, така Глогов от злополуки, старост и участник във Втората световна война 1944-1945 г. става пенсионер с месечна пенсия от 150 лева, като продължава работа в селското стопанство, добър секач на листников фураж, … и строител през 1987 г. на 76 годишна възраст участва в направата …. на хижа Момина поляна на туристическо дружество Вежен гр. Тетевен. Тогава беше награден от ръководството на дружеството с медал.
1991 г. в село Глогово беше изградено демократичната организация наречена ДПС с ръководство Ибо Глогов, председател, Ибрахим Чаушев зам. председател, Хасан Мехмед Чауш секретар-касиер, Джена Глогова член и Махмуд Мехмедов Атин член. Глогов е любител на туризма и екскурзиите у нас и в чужбина, като е обиколил родината си и я познава изцяло с малки изключения. Изпитал всички видове транспорт у нас и чужбина велосипед, мотоциклет, лек автомобил, рейс, влак, самолет, кораб, метро, трамвай и др. 24 посещения има на Пловдивския местен панаир.
Посетил е и познава част от СССР от две посещения Москва, Коми, Благоево, Сивсикар …., Киев и др. Две посещения в Румъния Букурещ, Синая ….. и др. Чехословакия две посещения Братислава ………и др. Будапеща в Унгария, Югославия познава Пирот, Ниш, Белград, Лясковец ….. Враня, Прешово, Куманово, Скопие …… Велес, Битоля ….. Ресен, Охрид …… и др.
Глогов обича честния труд, уважава и помага на човека . Не обича лъжата, кражбата, завистта и алчността в живота си обича да разговаря и споделя със стари хора, болни, чужди, богати и бедни хора да посреща и изпраща гости, да се учи от тях само на хубавото от техния живот. Обича да участва в изпращането на починалите хора без разлика на близки, далечни и националности. С примерен показ на младото поколение към доброто в живота.
По време на възстановяване на собствеността на земеделските земи след 1990 г. Ибо Глогов преживява труден непреживян до момента такъв тежък и смразен живот в селото с готовност да го убият неговите братови, сестрини синове и внуци така и от близки и познати в селото заради земята която Глогов е купил от техните родители преди 30 год. Бил принуден потърси правото си  по съдебен ред за да се не стига до жертви и образувах в срок на 1 година 13 дела пред районния съд за правото си и да бъдем всички в къщи при семейството си живи и здрави. Това е моя избор на разбиране.

Историята не помни чудото на 20 век.
Историята не помни от създаването на човешки живот до края на 20 век да е образувал и движел толкова различни видове съдебни дела за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в реални граници какъвто е примера с писателя Ибо Глогов, който от 1992 г. движи образуване от него и срещу него повече от 25 броя различни по характер ела средно годишно се явява на дела 75 дни, а за месец септември 1997 г. София едно, Ловеч три и Тетевен четири дела или общо осем дела за месеца това говори че подобен случай не имало и няма да има  подобен случай по-късно. Отговор на въпроса идва това положение от ниската просвета на страната по делата и преходния период на без законност и безвластие в съдебната власт и корупцията, която е на власт в тоз период.
Ибо Глогов починал някъде през 2000 година, на преклонна възраст.   

Сидхарта:
Интересна личност, признавам не бях чувал за него.

pomak BG:
Чрез публикуваните вече записките Ибрахим Глогов се нареждат редом до помашките писатели Мехмед Дурсунски, Салих Бозов, които пишат предимно за ахряните т.е. помаците от Девинско, Смолянско, и Източните Родопи, до Ибрахим Имам и Сенем Кондева които пишат за помаците от Неврокопско и по специално за с. Абланица и на края до моя милост, на който книгата е свързана със сите нашенци от Балканите.
Както стана ясно записките на Ибрахим Глогов също са регионални. Свързани са с помаците от Тетевенския край и по специално с помаците от селата Градежница, Глогово и отчасти със с. Бабинци. В сведенията му за произхода на населението Ибрахим Глогов разделя мюсюлманското население от немюсюлманското. За него мюсюлманското население е турско, каквото е мнението и на много други живеещи и през нашите дни. За наименованието на селото Градежница Ибрахим Глогов дава кулите - градежите, който били седем на брой от които днес стърчът само три. Следователно кулите са от по-старо време и са свързани с траки и римляни за които говори и автора. За преселване на днескашното население в трите села автора посочва 1400 г. Ако направим справка с османските архиви публикувани от Кемал Гьозлер и някой други автори ще установим известно сходство, тъй като автора пъвоначално посочва споменатата година и после говори за преселване на прадядовците на поколението живяло през годините 1935-45, които ще са не по-късно от ХVIII в. Според побликуваните архиви от 1483 г. става ясно, че между с. Дерманче, тази част от Градежниче спадаща към землището на днешното село Глогово и Бобовян (дн. Бабинци), земите били празни и запустели. Раята били пръснати, като в трите села били записани 31 домакинства, 5 неженени и 3 вдовици от които 14 домакинства живеели в Дерманче, а през 1479 г. според К. Гьозлер в Градешниче живеели 11 немюсюлмански  домакинства. Селата Драгулин дол, Пещерна и Торос намиращи се между Дерманче и Градешниче по това време или не съществували или в тях домакинствата били отделни единици. На село Градежниче и Бобовян землищата били необработваеми, а жилищата били пръснати по близките хълмове което е сериозна предпоставка за съществуването на богомилска община. През 1516 г. в Градешниче били регистрирани 6 немюсюлмански домакинства и 8 неженени. През следващите години в Градежниче и Бабинци няма регистрирани местни жители. Предполага се че жителите на селата се преселили в селата Галата и Помашка Лешница (Кирчево), тъй като в данните на османските архиви от 1579 г. за Галата са споменати 6 мюсюлмански семейства и 5 неженени и 10 немюсюлмански (павликянски) семейства и 5 неженени. Немюсюлманите в описа предимно се водели като пришълци. За съжаление аз не разполагам с материали от годините 1600 - 1700, но за 1873 г. в Градежниче вече намало регистрирани немюсюлмани и в селото са живеели 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души. Днес селата Градежница, Глогово и Бабинци са също чисто помашки и населението е приблизително около 5000 души.
Сведениоята които ни дава Ибрахим Глогов за неползването на свинско от населението до 1975 г. се потвърждават и от османския опис “Салнаме-и Вилает-и Туна” от 1873 г., и в описаните села наличието на прасета било 0.
По това време и религията била на почит, както става ясно от записките ходжите в трите села били на почит и те били ползвани от населението не само за погребения, но и за много други дейности, за каквото се ползват и в другите мюсюлмански райони. Споменава се че някакъв майтор Гаврил дошъл в селото като железар през 30-те години на ХХ в. бил първия който говорил на хората там за Библия и други български книги. До тогава местното население не е ползвало тази писменост. Голяма част от тях били неграмотни, а тези които били знаели да пишат и четат на османски и арабски. Споменава се за училища от 20-те години на ХХ в. в които се учело Коран и Вероучение. Записките ни дават и други сведения като например кога е изградена джамията в селото. Смята се че дълго време мюсюлманите са ползвали частни жилища за джамия, докато населението не се разрасноло до толкова, че да се образуват три махали - Глоговска, Джамийска и Селимовска, сред които джамийската махала се оказала в средата и там била построена джамията. Следователно това ще да е не по-рано от ХVIII в.
Освен тези сведения автора не се възползвал от намиращите се по негово време жители, които са живяли през Османската власт за да вземи от тях по-ясни сведения свързани с отношенията на помашкото и българското население, конфликтите на местните помаци със хайдуците, четниците минали през техните земи и пр. Също така тук можеше да се дадът имената на градежчаните, глогарите и бабенчарите които участвали в Руско-османската война. Ние знаем, че решаващата битка между помаците и руско-българските войски се състояла в местност между Тетевен и Бабинци, кадето днес има и паметник. Също така се знае че от района са пратени два табора в поткрепа на войските на Осман паша в Плевен. Имена то там също не се споменават. Не са дадени имена на загинали местни жители от тази война и от Междусъюзническата, Първата и Втората световна войни.
От автора става ясно, че той от всеки един исторически период е взел по нещо. През периода на фашизма автора е бил полицай и гонел партизаните, през комунизма той става кмет, партиен секкретар и член на РМС и ОФ, след падането на комунизма той става председател на ДПС в с. Глогово.  
Според наториалния акт на джамията на Галата който е от 1940 г. става ясно, че председателя на джамийското настоятелство е със сменено име. Ибрахим Глогов не дава сведение за това. Автора споменава единствено за насилственото отнемане на земите за съставянето на ТКЗС-тата, за преименуването и насилственото премахване на традиционното облеклото но недава подробни сведения за тези събития.
Като цяло автора записал сведения за помаците в района, които ще ни са отполза в бъдищите ни иследвания. Нека Аллах да прости греховете на Ибрахим Асанов Глогов и да го дари с дженнет. Амин

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page