Едно момиче попитало едно момче дали е хубава И той казал...."не".
Ð¢Ñ Ð³Ð¾ попитала дали той би иÑкал да бъде Ñ Ð½ÐµÑ Ð·Ð°Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸.
И той казал "не".
Тогава Ñ‚Ñ Ð³Ð¾ попитала дали ако Ñи тръгне, той би плакал, а той отново отговорил Ñ "не".
Това й било доÑтатъчно. Като Ñи тръгвала, Ñълзи Ñе Ñтичали по лицето й.
Момчето Ñ Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð°Ð» за ръката и казало: Ти не Ñи хубава, ти Ñи краÑива.
Ðз не иÑкам да бъда Ñ Ñ‚ÐµÐ± завинаги. Ðз имам ÐУЖДРда бъда Ñ Ñ‚ÐµÐ± завинаги.
И нÑма да плача, ако ти Ñи тръгнеш, ...а ще умра...
Така че Ñега ще ти кажа: ХареÑвам те заради това, което означаваш за мен...
ИÑтинÑки приÑтел и ако не получа това обратно, ще разбера Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÐº.
ДобриÑÑ‚ приÑтел ще те измъкне от затвора...
РиÑтинÑкиÑÑ‚ приÑтел ще Ñтои до теб и ще ти повтарÑ:ÐИЕ Ñ Ð¾Ð¿Ð»ÐµÑкахме....... ...
Горд Ñъм, че Ñъм твой приÑтел! Ðаучих..., че парите не ти купуват клаÑа.
Ðаучих..., че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги променÑ.
Ðаучих..., че любовта,а не времето, лекува вÑички рани.
Ðаучих..., че най-леÑниÑÑ‚ начин да израÑна като човек е да Ñе Ð¾Ð±Ð³Ñ€Ð°Ð´Ñ Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°.
Ðаучих..., че възможноÑтите никога не Ñе пропилÑват.
ÐÑкой ще Ñе възползва от тези, които ти Ñи пропуÑнал.
Ðаучих..., че бих дал вÑичко да можех да кажа на онези, които обичам, че ги обичам още веднъж преди да Ñи отидат от този ÑвÑÑ‚.
Ðаучих..., че Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи мериш приказките, защото утре може да Ñе върнат при теб.
Ðаучих..., че уÑмивката е евтин начин да Ñи подобриш Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð´.
Ðаучих..., че не мога да избирам как да Ñе чувÑтвам, но мога да избирам какво да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð¾ този въпроÑ.