Реч на Стийв Ð”Ð¶Ð¾Ð±Ñ Ð½Ð° 12 юни 2005 година по време на церемониÑта по дипломирането на випуÑк 2005 на СтанфордÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет. П.С:- Видеоклипа на този текÑÑ‚ е по надолу- V BOX7
За мен е чеÑÑ‚ да бъда Ñред Ð²Ð°Ñ Ð² Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° вашето дипломиране в един от най-извеÑтните универÑитети в Ñвета. Ðз така и не уÑпÑÑ… да завърша колеж. Ð’ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð½Ð° иÑтината, никога не Ñъм бил на такава Ñ†ÐµÑ€ÐµÐ¼Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° отблизо, колкото днеÑ. Ð”Ð½ÐµÑ Ð¸Ñкам да ви разкажа три иÑтории от ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚. Това е вÑичко. Само три иÑтории, нищо повече.
Първата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñе отнаÑÑ Ð·Ð° Ñвързването на точките. ПрекъÑнах Ñледването Ñи в Ð Ð¸Ð¹Ð´Ñ ÐšÐ¾Ð»Ð¸Ð´Ð¶ още Ñлед първите 6 меÑеца, но Ñлед това оÑтанах като прекъÑнал Ñтудент още 18 меÑеца преди окончателно да напуÑна. Защо Ñе махнах?
Това е започнало още преди да Ñе родÑ. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена Ñтудентка и Ñ‚Ñ Ñ€ÐµÑˆÐ¸Ð»Ð° да ме оÑтави за оÑиновÑване. Ð¢Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ иÑкала да бъда оÑиновен от хора Ñ Ð²Ð¸Ñше образование и вÑичко било уредено Ñлед раждането да бъда оÑиновен от един адвокат и неговата Ñъпруга. Само че, като Ñъм Ñе пръкнал и те решили в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚, че иÑкат момиче. И така моите родители, които били в ÑпиÑъка на чакащите получили позвънÑване поÑред нощ Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñа: „Имаме едно извънредно бебе от мъжки пол - иÑкате ли го?". Отговорът им бил: „Разбира Ñе". Биологичната ми майка Ñлед това разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми даже не е завършил гимназиÑ. Ð¢Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÐ°Ð·Ð°Ð»Ð° да подпише финалните документи за оÑиновÑване. СъглаÑила Ñе чак Ñлед нÑколко меÑеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж нÑкой ден.
И 17 години по-къÑно аз отидох в колеж. Ðо бÑÑ… толкова наивен, че избрах колеж, който беше Ñкъп почти колкото Станфорд и вÑички ÑпеÑÑ‚ÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° моите родители от работничеÑката клаÑа отидоха за такÑата ми за колеж. След шеÑÑ‚ меÑеца вече не виждах ÑтойноÑÑ‚ в това. ÐÑмах никаква предÑтава какво иÑкам да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ ÑÑŠÑ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð° Ñи и не виждах как колежа ще ми помогне да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð°. И ето, че похарчих вÑичките ÑпеÑÑ‚ÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° родителите Ñи. Затова реших да прекъÑна и Ñе надÑвах, че от вÑичко това ще излезе нещо добро. По онова време беше доÑта Ñтрашничко, но гледайки назад, това беше едно от най-добрите ми решениÑ. Ð’ минутата, в коÑто прекъÑнах вече можех да не поÑещавам редовните лекции, които не ми бÑха интереÑни и да Ñе запиша в други курÑове, които изглеждаха интереÑни.
Ðе вÑичко беше розово. ÐÑмах ÑÑ‚Ð°Ñ Ð² общежитието, така че ÑпÑÑ… на пода в Ñтаите на приÑтелите ми, връщах празни бутилки заради депозита от 5 цента и Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ пари Ñи купувах храна и дори изминавах по 7 мили до Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на града вÑÑка Ñъботна вечер, Ñамо за да получа ÑвÑÑтно Ñдене в храма на Харе Кришна. Ðо ми хареÑваше. И голÑма чаÑÑ‚ от това, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñе ÑблъÑках благодарение на Ñвоето любопитÑтво и интуициÑ, по къÑно Ñе оказа безценно.
Ще ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше може би най-Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ Ð² цÑлата Ñтрана ÐºÑƒÑ€Ñ Ð¿Ð¾ калиграфиÑ. Ð’ цÑлото ÑтудентÑко градче вÑеки плакат, вÑеки етикет, вÑÑка табела бÑха напиÑани на ръка Ñ ÐºÑ€Ð°Ñив шрифт. Понеже Ñе водех прекъÑнал и не Ñ‚Ñ€Ñбваше да поÑещавам задължителните лекции, реших да Ñе запиша в курÑа по ÐºÐ°Ð»Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ да Ñе науча да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°. Така научих какво Ñа Ñерифни и неÑерифни шрифтове, изучих разликата между разÑтоÑнието в различните буквени комбинации и вÑичко онова, което прави един Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ñив. Ð’Ñичко това беше краÑиво, иÑторичеÑко, артиÑтично по начин, който беше недоÑтъпен за науката и аз бÑÑ… запленен.
ÐÑмаше и Ñлаба надежда нещо от това да има практичеÑко приложение в живота ми. Ðо Ñлед деÑет години, когато Ñъздавахме първиÑÑ‚ компютър Макинтош, вÑичко Ñи дойде на мÑÑтото. И вградихме това в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐœÐ°Ðº. Това беше първиÑÑ‚ компютър Ñ ÐºÑ€Ð°Ñива типографиÑ. Ðко не Ñе бÑÑ… запиÑал в онзи ÐºÑƒÑ€Ñ Ð² колежа, в Мак никога нÑмаше да притежава множеÑтво различни шрифта Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ñ€Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾ разÑтоÑние между буквите. И тъй като Ð£Ð¸Ð½Ð´Ð¾ÑƒÑ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто прекопира Мак, много е вероÑтно да липÑваха и в който и да е перÑонален компютър. Ðко не бÑÑ… прекъÑнал, никога нÑмаше да Ñе запиша в този ÐºÑƒÑ€Ñ Ð¸ компютрите нÑмаше да имат Ñегашната Ñи чудеÑна типографиÑ. Разбира Ñе, беше невъзможно да Ñе Ñвържат точките по времето когато бÑÑ… в колежа. Ðо гледайки назад, деÑет години по-къÑно вÑичко изглежда криÑтално ÑÑно.
Ще повторÑ: не можете да Ñвържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да Ñтане Ñамо Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ назад. Затова Ñ‚Ñ€Ñбва да вÑрвате, че точките нÑкак Ñи ще Ñе Ñвържат в бъдещето ви. ТрÑбва да вÑрвате в нещо - вътрешен глаÑ, Ñъдба, карма, каквото и да е. Този подход никога не ме е подвеждал и това е, което направи живота ми такъв, какъвто е.
Втората ми иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ðµ за любовта и загубата. Ðз бÑÑ… къÑÐ¼ÐµÑ‚Ð»Ð¸Ñ - на ранен етап от живота Ñи разбрах какво обичам да правÑ. Воз и аз Ñъздадохме Епъл в гаража на родителите ми когато бÑÑ… на 20. Работихме здраво и за 10 години Епъл Ñе разраÑна от Ð½Ð°Ñ Ð´Ð²Ð°Ð¼Ð°Ñ‚Ð° в един гараж до 2-милиардна ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð½Ð°Ð´ 4000 Ñлужители. Година преди това бÑхме пуÑнали на пазара най-доброто Ñи произведение - Макинтош - и аз току-що бÑÑ… навършил 30.И тогава ме уволниха. Как може да те уволнÑÑ‚ от компаниÑ, коÑто Ñи Ñъздал? Ðми, тъй като Епъл Ñе разраÑтваше, ние наехме на работа човек, който аз ÑмÑтах за много талантлив, за да управлÑваме заедно компаниÑта и първата година нещата вървÑха добре. Ðо поÑле нашите възгледи за бъдещето започнаха да Ñе разминават и Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñе Ñкарахме. Когато това Ñе Ñлучи, бордът на директорите заÑтана на негова Ñтрана. Така на 30-годишна възраÑÑ‚ аз бÑÑ… уволнен. И то доÑта публично. ФокуÑÑŠÑ‚ на Ð¼Ð¾Ñ Ñъзнателен живот Ñи беше отишъл и това направо ме разби.
Ð’ продължение на нÑколко меÑеца не знаех Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ да Ñе захвана. ЧувÑтвах, че Ñъм разочаровал предишното поколение предприемачи, че Ñъм изпуÑнал щафетата, коÑто ми е била предадена за да Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°. Срещнах Ñе Ñ Ð”ÐµÐ¹Ð²Ð¸Ð´ Пакард и Боб ÐÐ¾Ð¹Ñ Ð¸ Ñе опитах да им Ñе Ð¸Ð·Ð²Ð¸Ð½Ñ Ð·Ð° това, че прецаках нещата. БÑÑ… Ñе провалил публично и дори миÑлех да напуÑна долината. Ðо бавно оÑъзнах, че вÑе още обичам това, което правÑ. Обратът на ÑъбитиÑта в Епъл не беше променил ни най-малко това. БÑÑ… отхвърлен, но вÑе още бÑÑ… влюбен. И така реших да започна отначало.
Тогава не го оÑъзнавах, но уволнението ми от Епъл беше най-доброто, което можеше да ми Ñе Ñлучи. Бремето на уÑпеха беше замеÑтено от лекотата на това да Ñи отново начинаещ, да Ñи по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде Ñвободата да навлÑза в един от най-творчеÑките периоди от живота Ñи.
През Ñледващите пет години Ñъздадох компаниÑ, наречена NeХТ, друга ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ Ð ixar, и Ñе влюбих в една невероÑтна жена, коÑто ми Ñтана и Ñъпруга. Ð ixar Ñъздаде Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð² Ñвета филм Ñ Ð¸Ð·Ñ†Ñло компютърна Ð°Ð½Ð¸Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ - „Играта на играчките" - и Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ най-уÑпешното анимационно Ñтудио на Ñвета. Ð’ забележителна поредица от ÑъбитиÑ, Епъл закупиха NeХТ, аз Ñе завърнах в Епъл и технологиÑта, коÑто бÑхме Ñъздали в NeХТ е в Ñърцевината на Ñегашното възраждане на Епъл. РЛорийн и аз Ñъздадохме прекраÑно ÑемейÑтво.
Уверен Ñъм, че нищо от това нÑмаше да Ñе Ñлучи ако не бÑха ме уволнили от Епъл. ЛекарÑтвото беше горчиво, но предполагам, че пациента Ñе нуждаеше от него. ПонÑкога животът те ÑƒÐ´Ñ€Ñ Ñ Ñ‚ÑƒÑ…Ð»Ð° по главата. Ðе губете вÑра! Убеден Ñъм, че любовта към това, което Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ причината да продължа напред. ТрÑбва да разберете в какво Ñте влюбени. И това Ñе отнаÑÑ Ð½Ðµ Ñамо за работата ви, но и за Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð¸ живот.
Работата обхваща значителна чаÑÑ‚ от живота ви и затова единÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ да Ñте наиÑтина доволни е да правите нещо, което ÑмÑтате за значимо. РединÑтвениÑÑ‚ начин делата ви да Ñа значими е да Ñте влюбени в това, което правите. Ðко още не Ñте го намерили — продължете да Ñ‚ÑŠÑ€Ñите! Ðе Ñе отказвайте! Сърцето ще ви подÑкаже когато Ñте го открили. И като вÑÑка Ñтрахотна връзка, тази Ñъщо ще Ñтане още по-добра Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾. Така че, Ñ‚ÑŠÑ€Ñете докато го откриете. Ðе Ñе отказвайте!
Третата ми иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ðµ за Ñмъртта. Когато бÑÑ… на 17, прочетох една миÑъл, коÑто глаÑеше Ñледното: „Ðко живеете вÑеки Ñвой ден ÑÑкаш е поÑледниÑÑ‚ ви - един ден ÑÑŠÑ ÑигурноÑÑ‚ ще Ñе окажете прави!". Тази миÑъл ме впечатли Ñилно и от тогава вече 33 години вÑÑка Ñутрин Ñе поглеждам в огледалото и Ñе питам: „Ðко Ð´Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ поÑледниÑÑ‚ ден от живота ми, щÑÑ… ли да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, което Ñе ÐºÐ°Ð½Ñ Ð´Ð° Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñега?". И когато нÑколко дни подред отговорът е „Ðе", аз знам че нещо Ñ‚Ñ€Ñбва да променÑ.
Да Ñи припомнÑм, че Ñкоро нÑма да Ñъм между живите е най-важното ÑредÑтво, което ми помага да взема големите Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² живота Ñи. Защото почти вÑичко друго - вÑички вътрешни очакваниÑ, пÑлата гордоÑÑ‚, Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñтрах от излагане или провал - тези неща проÑто Ñе ÑтрополÑват пред лицето на Ñмъртта и оÑтава единÑтвено иÑтинÑки важното. Да помниш, че Ñи Ñмъртен е най-добриÑÑ‚ начин, който аз знам, за да Ñе избегне капана на предÑтавата, че има какво да загубиш. Вече Ñи гол. ÐÑма причина да не Ñледваш Ñърцето Ñи.
Преди около година ми откриха рак. Ð’ 7.30 ч. Ñутринта ми направиха Ñкенер, на който ÑÑно личеше тумора в панкреаÑа ми. Ðз дори не знаех какво е панкреаÑ! ЛекарÑÑ‚ ми каза, че почти ÑÑŠÑ ÑигурноÑÑ‚ този тумор е от Ð½ÐµÐ»ÐµÑ‡Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñ‚Ð¸Ð¿ и че ми оÑтават от 3 до 6 меÑеца живот. МоÑÑ‚ доктор ме поÑъветва да Ñи отида вкъщи и да Ñи Ñтегна нещата, което е лекарÑкиÑÑ‚ код за „Подготви Ñе да умреш". Това означава Ñамо за нÑколко меÑеца да кажеш на децата Ñи вÑичко онова, за което Ñи ÑмÑтал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава Ñъщо да Ñи подредиш делата така, че да улеÑниш ÑемейÑтвото Ñи макÑимално. Означава да Ñи вземеш Ñбогом.
ЖивÑÑ… Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ диагноза през Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½. По-къÑно Ñъщата вечер ми направиха биопÑиÑ, вкараха ендоÑкоп в гърлото ми, през Ñтомаха, чак до вътрешноÑтите ми, боцнаха Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° игла панкреаÑа ми и взеха нÑколко клетки от тумора. Ðз Ñъм бил под упойка, но жена ми, коÑто приÑÑŠÑтваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроÑкоп лекарите Ñе разплакали, защото Ñе оказало, че това било много Ñ€Ñдка форма на рак на панкреаÑа, коÑто е лечима чрез операциÑ. БÑÑ… опериран и Ñега Ñъм добре.
Тогава бÑÑ… най-близо до Ñмъртта и Ñе надÑвам това да Ñи оÑтане така поне за нÑколко деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€ÐµÐ´. Тъй като Ñъм го преживÑл, Ñега мога да ви Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° това Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ по-голÑма увереноÑÑ‚, отколкото когато Ñмъртта беше Ñамо интелектуална концепциÑ.
Ðа никой не му Ñе мре! Дори хората, които иÑкат да отидат в Ñ€Ð°Ñ Ð½Ðµ иÑкат да умират, за да Ñтигнат там. И вÑе пак, вÑички ни чака една и Ñъща учаÑÑ‚. Ðикой не Ñе е отървал. И така е правилно, защото Смъртта най-вероÑтно е единÑтвеното най-добро изобретение на Живота. Ð¢Ñ Ðµ агентът на промÑната. Ð¢Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡Ð¸Ñтва Ñтарото, за да даде път на новото. Сега вие Ñте новото, но нÑкой ден, не чак толкова далеч, вие Ñъщо ще оÑтареете и ще бъдете отÑтранени от пътÑ.
СъжалÑвам, че драматизирам, но това е иÑтината.
Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Ðе влизайте в капана на догмата да живеете Ñпоред очакваниÑта на другите! Ðе позволÑвайте чуждите Ð¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð° заглушат Ð²Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÑобÑтвен вътрешен глаÑ! Рнай-важното е да Ñледвате Ñърцето Ñи и ÑвоÑта интуициÑ. Те нÑкак Ñи вече знаÑÑ‚ какви вÑъщноÑÑ‚ иÑкате да Ñтанете. Ð’Ñичко друго е второÑтепенно.
Когато бÑÑ… млад излизаше ÑпиÑание, наречено „Световен каталог", което беше нещо като Ð±Ð¸Ð±Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð° моето поколение. Беше Ñъздадено недалеч от тук, в Менло Парк, от един приÑтел на име Стюърт Бранд, който вдъхваше на ÑпиÑанието Ñвоето поетично вдъхновение. Това беше в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 60-те, когато вÑе още нÑмаше компютри или предпечатна подготовка, така че вÑичко Ñе правеше Ñ Ð¿Ð¸ÑˆÐµÑ‰Ð° машина, ножици и полароидни Ñнимки. Беше нещо като хартиен вариант на Гугъл, 35 години преди поÑвÑването на ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð“ÑƒÐ³ÑŠÐ». Беше идеалиÑтично и бъкаше от Ñъвети и велики идеи.
Стюърт и Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÐµÐºÐ¸Ð¿ уÑпÑха да издадат нÑколко Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° ÑпиÑанието и когато времето му отмина, те подготвиха ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ñледен брой. Беше в Ñредата на 70-те, а аз бÑÑ… на вашата възраÑÑ‚. Ðа задната корица имаше Ñнимка на ÑелÑки път в ранно утро, ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ можете Ñами да видите ако Ñе оÑмелите да тръгнете на автоÑтоп. Ðай-отдолу беше напиÑано: „ОÑтанете Ñи гладни! ОÑтанете Ñи глупави!". Това беше Ñ‚Ñхното поÑлание на Ñбогуване. ОÑтанете Ñи гладни! ОÑтанете Ñи глупави!
И аз винаги Ñъм Ñи пожелавал Ñъщото. И Ñега, когато Ñе дипломирате и започвате отначало, аз ви пожелавам Ñъщото.
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð²Ð¸ много.