Ðаучих ...
Ðаучих -
че не можеш да накараш нÑкой да те обича.
Можеш Ñамо да бъдеш нÑкой,
който може да бъде обичан.
ОÑтаналото завиÑи от другиÑ.
Ðаучих -
че без значение колко те е грижа,
на нÑкои хора проÑто не им пука.
Ðаучих -
че отнема години да изградиш доверие,
и Ñамо Ñекунди да го разрушиш.
Ðаучих -
че не е важно какво имаш в живота Ñи,
важното е кого имаш в живота Ñи.
Ðаучих -
че можеш да разчиташ на обаÑнието Ñи
около петнайÑет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.
Ðаучих -
че не Ñ‚Ñ€Ñбва да ÑравнÑваш Ñебе Ñи
Ñ Ð½Ð°Ð¹-доброто, което другите могат да направÑÑ‚,
а Ñ Ð½Ð°Ð¹-доброто което ти можеш да направиш.
Ðаучих -
че не е важно какво Ñе Ñлучва Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð°
Важното е какво правÑÑ‚ те по въпроÑа.
Ðаучих -
че за Ñекунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цÑл живот.
Ðаучих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две Ñтрани.
Ðаучих -
че отнема много време,
да Ñтанеш човека който иÑкаш да бъдеш.
Ðаучих -
че е много по-леÑно
да реагираш вмеÑто да помиÑлиш.
Ðаучих -
че Ñ‚Ñ€Ñбва винаги да Ñе разделÑш
Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸, които обичаш Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸ на любов.
Може пък това да е поÑледниÑÑ‚ път, когато Ñе виждате.
Ðаучих -
че можеш да продължиш напред
дълго, Ñлед като Ñи решил че повече не можеш.
Ðаучих -
че Ñме отговорни за това, което правим
незавиÑимо какво чувÑтваме.
Ðаучих -
че или контролираш отношението Ñи към хората
или то те контролира.
Ðаучих -
че незавиÑимо колко ÑтраÑтна и буйна
е една връзка отначало,
ÑтраÑтта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мÑÑтото й.
Ðаучих -
че герои Ñа хората,
които правÑÑ‚ това, което Ñ‚Ñ€Ñбва Ñе направи,
когато Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе направи
незавиÑимо от поÑледÑтвиÑта.
Ðаучих -
че да Ñе научиш да прощаваш изиÑква практика.
Ðаучих -
че има хора които иÑкрено обичат,
но проÑто не знаÑÑ‚ как да го покажат.
Ðаучих -
че парите Ñа калпав начин да Ñи мериш уÑпеха.
Ðаучих -
че Ñ Ð½Ð°Ð¹-Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸Ñ Ñи приÑтел можем да правим вÑичко
или пък нищо и пак да Ñи изкарваме Ñтрахотно.
Ðаучих -
че понÑкога хората, които очакваш
да те ритнат докато Ñи на земÑта,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да Ñтанеш пак.
Ðаучих -
че понÑкога, когато Ñме ÑдоÑани
имаме право да бъдем ÑдоÑани,
но това не ни дава право
да бъдем жеÑтоки.
Ðаучих -
че иÑтинÑкото приÑтелÑтво продължава да раÑте
дори през големи разÑтоÑниÑ.
Същото Ñе отнаÑÑ Ð¸ за иÑтинÑката любов.
Ðаучих -
че понеже нÑкой не те обича
по начина, по който ти иÑкаш да те обича,
това не означава
че не те обича Ñ Ñ†Ñлото Ñи Ñърце.
Ðаучих -
че зрелоÑтта много повече завиÑи
от това какъв опит Ñи придобил
и какво Ñи научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни Ñи празнувал.
Ðаучих -
че никога не Ñ‚Ñ€Ñбва да казваш на дете
че мечтите му Ñа невъзможни или Ñтранни.
Малко неща Ñа по-унизителни, а и каква
Ñ‚Ñ€Ð°Ð³ÐµÐ´Ð¸Ñ Ð±Ð¸ било, ако ти повÑрват.
Ðаучих -
че ÑемейÑтвото ти нÑма винаги
да те подкрепÑ. Може да изглежда Ñтранно,
но хора, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ не Ñи роднина
могат да Ñе грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вÑрваш на хората.
СемейÑтвата не Ñа биологични.
Ðаучих -
че колкото и добър приÑтел да ти е нÑкой,
той ще те наранÑва
от време на време
и Ñ‚Ñ€Ñбва да му прощаваш за това.
Ðаучих -
че не винаги е доÑтатъчно
да ти проÑÑ‚ÑÑ‚ другите.
ПонÑкога Ñ‚Ñ€Ñва да Ñе научиш
ти ÑамиÑÑ‚ да Ñи прощаваш.
Ðаучих -
че незавиÑимо колко лошо
ти е разбито Ñърцето,
Ñвета не Ñпира заради мъката ти.
Ðаучих -
че произхода и обÑтоÑтелÑтвата
може да Ñа повлиÑли на това кои Ñме,
но не Ñа отговорни за това кои ще Ñтанем.
Ðаучих -
че понÑкога когато приÑтелите ми Ñе карат,
Ñе налага да взема Ñтрана
дори и да не иÑкам.
Ðаучих -
че Ñамо защото двама човека Ñе карат
не значи, че не Ñе обичат.
И че Ñамо защото не Ñе карат,
не значи че Ñе обичат.
Ðаучих -
че понÑкога Ñ‚Ñ€Ñбва да поÑтавиш човека
преди неговите дейÑтвиÑ.
Ðаучих -
че нÑма нужда да променÑме приÑтелите Ñи,
ако разберем че приÑтелите Ñе променÑÑ‚.
Ðаучих -
че не Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдем толкова
наÑтоÑтелни, да открием нÑÐºÐ¾Ñ Ñ‚Ð°Ð¹Ð½Ð°.
Ð¢Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да промени живота ни завинаги.
Ðаучих -
че двама човека могат да
гледат едно и Ñъщо нещо,
а да виждат нещо ÑъвÑем различно.
Ðаучих -
че колкото и да Ñе опитваш да защитиш
децата Ñи, вÑе нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.
Ðаучих -
че има много начини да Ñе влюбиш
и да оÑтанеш влюбен.
Ðаучих -
че незавиÑимо от поÑледÑтвиÑта,
тези които Ñа чеÑтни ÑÑŠÑ Ñебе Ñи
Ñтигат по-далеч в живота.
Ðаучих -
че незавиÑимо колко приÑтели имаш,
ако ти Ñи Ñ‚Ñхната опора,
ще Ñе чувÑтваш Ñамотен и изгубен,
когато те Ñа ти най-нужни.
Ðаучих -
че живота ти може да бъде променен
за чаÑове, от хора
които дори не те познават.
Ðаучих -
че дори, когато миÑлиш,
че нÑмаш какво повече да дадеш,
когато приÑтел повика за помощ,
ти ще намериш Ñили да помогнеш.
Ðаучих -
че пиÑането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.
Ðаучих -
че парадигмата в коÑто живеем,
не е вÑичко, което ни е предложено.
Ðаучих -
че заÑлугите на Ñтената
не ни правÑÑ‚ почтени човешки ÑъщеÑтва.
Ðаучих -
че хората, на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.
Ðаучих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значениÑ,
Ñ‚Ñ Ð³ÑƒÐ±Ð¸ ÑтойноÑÑ‚, когато Ñе употребÑва прекомерно.
Ðаучих -
че е трудно да Ñе определи
къде да Ñе тегли чертата,
между това, да бъдеш добър и
да не нараниш хората,
и това да защитаваш, това в което вÑрваш!
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=79