РупÑките говори заемат южната чаÑÑ‚ на ТракийÑката равнина, Странджа, ТурÑка и Гръцка ТракиÑ, Родопите, Разложко и ГоцеделчевÑко. Ðа запад те Ñе ограничават от Ñтовата граница, на Ñевер от балканÑките говори, на изток от Черно море, a на юг Ñтигат до бреговете на БÑло и Мраморно море. Ðай-добре Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ðµ Ñа запазени в Странджа, Родопите, Разложко, ГоцеделчевÑко и до голÑма Ñтепен в БългарÑка ТракиÑ. РупÑките говори образуват голÑма диалектна цÑлоÑÑ‚, коÑто обхваща обширна териториÑ. Големите преÑелничеÑки и колонизаторÑки движениÑ, които в продължение на деÑетина века Ñа Ñе извършвали в Ñ‚Ð¸Ñ Ð·ÐµÐ¼Ð¸, Ñа причина за Ñложното им диалектно разчленение. Така в Източните Родопи още през византийÑко време е колонизувано турÑко наÑеление.
Това Ñа ÑелджукÑки турци, преÑелени от Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ горното и Ñредното течение на Ñ€. Ðрда през XI—XIII в. По-къÑно през турÑкото робÑтво в Родопите Ñе извършва нова Ñилна колонизациÑ. През XV в. тук Ñе преÑелват от Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð½Ð¾Ð¼Ð°Ð´Ñки, паÑтирÑки племена, извеÑтни под името юруци. Лете те прекарвали в планините, a зиме Ñе ÑпуÑкали на юг в БеломорÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ Гюмюрджина и КÑанти. Ð¢Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки колониÑти били многобройни. За владетели имали 7 бегове, които били автономни и Ñилни. С това многобройно турÑко наÑеление Ñе обÑÑнÑва фактът, че топонимиÑта в Родопите и Рила до голÑма Ñтепен е турÑка. Техни потомци Ñа турците в ЗлатоградÑко, КърджалийÑко и МомчилградÑко.
Големи Ñ€Ð°Ð·Ð´Ð²Ð¸Ð¶Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° наÑелението Ñа Ñтавали и в източната половина на рупÑките говори, Ñ‚. е. в облаÑтта на Странджа и оÑобено в ТракийÑката равнина. Значителни чаÑти от наÑелението и на Родопите в различни времена Ñа Ñе преÑелвали на изток, на Ñевер и на юг. Te ca Ñе заÑелили в ТракийÑката равнина, Странджа и Беломорието, като Ñе ÑмÑта, че първоначално не Ñа преминавали Ñ€. Марица. ПреÑелници от рупÑката облаÑÑ‚ вече Ñе Ñрещат и през Ñ€. Марица в Пазарджишко, ПловдивÑко, ЧирпанÑко, СтарозагорÑко и ÐовозагорÑко. Те Ñа минали и през Балкана, като Ñа отишли в Североизточна БългариÑ, Добруджа, БеÑÐ°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ Ð¸ Приазовието.
Ðа териториÑта на рупÑките говори Ñа Ñе вмъкнали като клин в Ñравнително по-ново време преÑелници от ШуменÑко и ПровадийÑко, наричани з а г о Ñ€ ц и. Te ce Ñрещат по лÑвото течение на Ñ€. Марица и Ñтигат до Ñ€. Тунджа, като разделÑÑ‚ Ñтарото меÑтно наÑеление в пределите на БългарÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð½Ð° две чаÑти — източна и западна.
РупÑките говори Ñе отделÑÑ‚ и обоÑобÑват в отделна говорна група по ред Ñвои отличителни черти. По-важните от Ñ‚ÑÑ… в облаÑтта на Ñ„ о н е Ñ‚ и к а Ñ‚ а Ñа Ñледните:
1. ГолÑм брой меки (палатални) ÑъглаÑни, и то във вÑÑко положение: в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° думата (ден’, кон’, зет’, път’, Ñол’, петèл’, кръф’, калпà к’, пръч’, ръш’ ), в Ñредата на думата пред ÑъглаÑна (въл’к, мà л’к’и) и пред предните глаÑни е и и (т’èн’к’и, к’ѝт’к’и, ж’èл’т’и).
2. Меки ÑъглаÑни ш, ж, ч (куш’à ра, т’èш’ка, ж’à ба, Ñèж’ба, ч’à Ñ, ч’ул’à к). По Ñ‚Ð°Ñ Ñи оÑобеноÑÑ‚ рупÑките говори Ñа доÑта архаични, защото в оÑтаналите говори първоначално меките ÑъглаÑни ш, ж, ч Ñа затвърдени и Ñа минали в групата на твърдите ÑъглаÑни.
3. Запазена ÑъглаÑна Ñ… във вÑички положениÑ: хлêп, хòди, хòро, ХрѝÑту, имá»Ñ…ме, имá»Ñ…а, вѝдех.
4. Широко разпроÑтранена Ð»Ð°Ð±Ð¸Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° и в у: йỳме (име), ж’уф, ут’ỳва (отива).
5. Преход на групата дн в нн (пà нна, еннà , глà нни, Ñр’à нна).
6. Отметнато ударение при ÑъщеÑтвителни и глаголи: вòда, кòза, жèна, жèни, дъ̀Ñки, мòре, òко, пòле, ѝзлеза, пòзвола, ѝди, плà ти, мòлите, нòÑите.
Ð’ облаÑтта на м о Ñ€ Ñ„ о л о г и Ñ Ñ‚ а по-важни оÑобеноÑти Ñа Ñледните:
1. Значителен брой падежни оÑтатъци при имената и меÑтоимениÑта: ут тà тка, ѝди при Пèтра, кà жи на нà шък Ивà на.
2. Окончание -ÑŠÑ… за образуване на минало Ñвършено врÑме: рèкъх, рèкъхме, рèкъхте, рèкъха; пèкъху, тòкъх.
З. Форми за множеÑтвено чиÑло: ръ̀к’и, нòг’и, вмеÑто ръцè, нозè .
4. ÐаÑтавка -овам (празнòвам, гладòвам, купòвам, дарòвам) вмеÑто -увам.
5. Окончание -ите в повелително наклонение второ лице множеÑтвено чиÑло (мòлите, Ñлòжите, рèчите) Ñрещу окончание -ете в другите диалекти.
6. ГолÑмо изобилие от умалителни имена от почти вÑички думи и оÑобено широка употреба на ÑуфикÑа -инка: главѝнка, ръчѝнка, чèрквинка, мумѝнка, учѝнки, душѝнки.
7. Итеративни глаголи на -ицам: иÑпѝцам, облѝцам, нарѝцам, протѝцам.
РупÑките говори Ñе отличават и Ñ Ñ€ÐµÐ´ лекÑикални оÑобеноÑти като тройното показателно меÑтоимение тòа, Ñòа, нòа, личното меÑтоимение за 1 лице йа (аз), думи като нòга (крак), лà хна (зеле), рỳкам (викам), немòй (недей), парлѝф (лютив), л’ут (киÑел), летѝ дъш (вали дъжд) и пр. Ð’ Ñ‚ÑÑ… Ñе Ñрещат и Ñравнително доÑта заемки от гръцки език.
РупÑките говори от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана Ñе делÑÑ‚ на три големи групи: източни рупÑки, родопÑки и западни рупÑки. И з Ñ‚ о ч н и Ñ‚ е Ñ€ у п Ñ Ðº и говори заемат земите на изток от Родопите в Странджа и ТракийÑката равнина, Ñ€ о д о п Ñ Ðº и Ñ‚ е говори заемат РодопÑката облаÑÑ‚, а з а п а д н и Ñ‚ е Ñ€ у п Ñ Ðº и говори заемат Разложко и ГоцеделчевÑко (ÐеврокопÑко).