Topic: Рупските говори

[Тоска]

Рупските говори заемат южната част на Тракийската равнина, Странджа, Турска и Гръцка Тракия, Родопите, Разложко и Гоцеделчевско. На запад те се ограничават от ятовата граница, на север от балканските говори, на изток от Черно море, a на юг стигат до бреговете на Бяло и Мраморно море. Най-добре днес те са запазени в Странджа, Родопите, Разложко, Гоцеделчевско и до голяма степен в Българска Тракия. Рупските говори образуват голяма диалектна цялост, която обхваща обширна територия. Големите преселнически и колонизаторски движения, които в продължение на десетина века са се извършвали в тия земи, са причина за сложното им диалектно разчленение. Така в Източните Родопи още през византийско време е колонизувано турско население.

Това са селджукски турци, преселени от Мала Азия по горното и средното течение на р. Арда през XI—XIII в. По-късно през турското робство в Родопите се извършва нова силна колонизация. През XV в. тук се преселват от Мала Азия номадски, пастирски племена, известни под името юруци. Лете те прекарвали в планините, a зиме се спускали на юг в Беломорска Тракия около Гюмюрджина и Ксанти. Тия турски колонисти били многобройни. За владетели имали 7 бегове, които били автономни и силни. С това многобройно турско население се обяснява фактът, че топонимията в Родопите и Рила до голяма степен е турска. Техни потомци са турците в Златоградско, Кърджалийско и Момчилградско.

 

Големи раздвижвания на населението са ставали и в източната половина на рупските говори, т. е. в областта на Странджа и особено в Тракийската равнина. Значителни части от населението и на Родопите в различни времена са се преселвали на изток, на север и на юг. Te ca се заселили в Тракийската равнина, Странджа и Беломорието, като се смята, че първоначално не са преминавали р. Марица. Преселници от рупската област вече се срещат и през р. Марица в Пазарджишко, Пловдивско, Чирпанско, Старозагорско и Новозагорско. Те са минали и през Балкана, като са отишли в Североизточна България, Добруджа, Бесарабия и Приазовието.

 

На територията на рупските говори са се вмъкнали като клин в сравнително по-ново време преселници от Шуменско и Провадийско, наричани  з а г о Ñ€ ц и. Te ce срещат по лявото течение на Ñ€. Марица и стигат до Ñ€. Тунджа, като разделят старото местно население в пределите на Българска Тракия на две части — източна и западна.

 

Рупските говори се отделят и обособяват в отделна говорна група по ред свои отличителни черти. По-важните от тях в областта на  Ñ„ о н е Ñ‚ и к а Ñ‚ а  са следните:

 

1. Голям брой меки (палатални) съгласни, и то във всяко положение: в края на думата (ден’, кон’, зет’, път’, сол’, петèл’, кръф’, калпàк’, пръч’, ръш’ ), в средата на думата пред съгласна (въл’к, мàл’к’и) и пред предните гласни е и и (т’èн’к’и, к’ѝт’к’и, ж’èл’т’и).

 

2. Меки съгласни ш, ж, ч (куш’àра, т’èш’ка, ж’àба, сèж’ба, ч’àс, ч’ул’àк). По тая си особеност рупските говори са доста архаични, защото в останалите говори първоначално меките съгласни ш, ж, ч са затвърдени и са минали в групата на твърдите съгласни.

 

3. Запазена съгласна х във всички положения: хлêп, хòди, хòро, Хрѝсту, имềхме, имềха, вѝдех.


4. Широко разпространена лабиализация на и в у: йỳме (име), ж’уф, ут’ỳва (отива).

 

5. Преход на групата дн в нн (пàнна, еннà, глàнни, ср’àнна).

 

6. Отметнато ударение при съществителни и глаголи: вòда, кòза, жèна, жèни, дъ̀ски, мòре, òко, пòле, ѝзлеза, пòзвола, ѝди, плàти, мòлите, нòсите.

 

Ð’ областта на  м о Ñ€ Ñ„ о л о г и я Ñ‚ а  по-важни особености са следните:

 

1. Значителен брой падежни остатъци при имената и местоименията: ут тàтка, ѝди при Пèтра, кàжи на нàшък Ивàна.

 

2. Окончание -ъх за образуване на минало свършено врсме: рèкъх, рèкъхме, рèкъхте, рèкъха; пèкъху, тòкъх.

 

З. Форми за множествено число: ръ̀к’и, нòг’и, вместо ръцè, нозè .

 

4. Наставка -овам (празнòвам, гладòвам, купòвам, дарòвам) вместо -увам.

 

5. Окончание -ите в повелително наклонение второ лице множествено число (мòлите, слòжите, рèчите) срещу окончание -ете в другите диалекти.

 

6. Голямо изобилие от умалителни имена от почти всички думи и особено широка употреба на суфикса -инка: главѝнка, ръчѝнка, чèрквинка, мумѝнка, учѝнки, душѝнки.

 

7. Итеративни глаголи на -ицам: испѝцам, облѝцам, нарѝцам, протѝцам.

 

Рупските говори се отличават и с ред лексикални особености като тройното показателно местоимение тòа, сòа, нòа, личното местоимение за 1 лице йа (аз), думи като нòга (крак), лàхна (зеле), рỳкам (викам), немòй (недей), парлѝф (лютив), л’ут (кисел), летѝ дъш (вали дъжд) и пр. В тях се срещат и сравнително доста заемки от гръцки език.

 

Рупските говори от своя страна се делят на три големи групи: източни рупски, родопски и западни рупски.  И з Ñ‚ о ч н и Ñ‚ е  Ñ€ у п с к и  говори заемат земите на изток от Родопите в Странджа и Тракийската равнина,  Ñ€ о д о п с к и Ñ‚ е  говори заемат Родопската област, а  з а п а д н и Ñ‚ е  Ñ€ у п с к и  говори заемат Разложко и Гоцеделчевско (Неврокопско).

[rsrebranov]

че топонимията в Родопите и Рила до голяма степен е турска.
.......................
Това за Рила си е пълна лъжа. Западна България и нейната топонимия е изключително славянска (справка Й. Заимов, Заселването на славяните на Балканския п-в). И какво общо имат българските диалекти, тяхното членение с турските колонисти освен няколко заемки. И когато се дават такива неща се слага библиография, позовавания, цитати. Иначе всичко е съшито с бели конци.

[meriam]

rsrebranov справка по отношение на рупските говори и  тяхното разглеждане ето тук http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm ако искаш още доказателства ще ти качим тук цяла библиотека.
Кое за Рила си е лъжа - това че топонимията е била изградена изключително от турцизми и след това буквално преведена на български, защото след 1912 г. на територията на България се налага официална забрана за употребата на турски език от местното население. Справка над Якоруда има връх в Рила сега наречен Овчарец - а местните хората си го знаят като Юрушки или Юруците. Мога да дам още примери ако искаш. 

[rsrebranov]

Кое за Рила си е лъжа - това че топонимията е била изградена изключително от турцизми и след това буквално преведена на български, защото след 1912 г. на територията на България се налага официална забрана за употребата на турски език от местното население.
..................
Мериам, ономастиката не е уста за всяка лъжица. Знаеш ли, че преименуванията са в областта на макротопонимията и те могат лесно да се хванат? И друго, знаеш ли, че по време на османското владичество немалко имена са били подменяни или превеждани от български? Например, аз имам топоними Черна черница, Пастух при с. Пирин и като ги питах хората за имена като Карадут и Сагъркач, които съм видял в документи, те вдигат рамене, но като ги преведох на български, веднага ги посочиха. Имай предвид, че там живеят само християни. Имам подозрения, че Ак дере и Кара дере са също превод от български. Но защо ли разправям на човек, който помежду другото се занимава с нещо, което той смята, че е доста навътре? Знаеш ли разликата между макро- и микротопонимия? И друго, за Якорудско, направи си справка с книгата на К. Попов: Местните имена в Разложко.

[rsrebranov]

Казах ти, че това за Рила е пълна лъжа. Вземи да прочетеш малко повече за автори, които не си играят на политика и разни ластици, тогава давай мнение кое е лъжа и кое не. Справка: Й. Еленин за Дупнишко, А. Чолева за Радомирско, Й. Заимов за Самоковско, К. Попов за Разложко и имам топонимите от Санданско, откъдето съм аз. Споко, не съм спестил един документ, нито име. Около 90% от имената са от славянски произход, 7% от турски (които в болшинството са адаптирани) и 3% от гръцки и влашки. Особено планинските топоними рядко се срещат турски топоними. А що се отнася до етнонимите, не всеки етноним е етноним, защото може да е прякор. Така например туркменец в банския говор означава 'лош човек' и имам такава местност Туркменецо. А по нашия край никога не е имало туркмени. Затова по-кротко с напъванията.

[rsrebranov]

Хах, знаеш ли, това, което си ми копнала е само една нищожна част от моите занимания. И не е само Стойко Стойков, ти не познаваш всичките му трудове, камо ли да знаеш за Максим Младенов, Хр. Холиолчев, Ив. Кочев, Тетовска-Троева, Сл. Кремедчиева (за Ропката) и т.н. и т.н. Имаме ден на отворени врати в Института за български език - понеделник и четвъртък. Заповядай и ще те запозная с посочените от мен имена, а и ще ти покажа с какво се занимаваме.

[Metka]

че топонимията в Родопите и Рила до голяма степен е турска.
.......................
Това за Рила си е пълна лъжа. Западна България и нейната топонимия е изключително славянска (справка Й. Заимов, Заселването на славяните на Балканския п-в). И какво общо имат българските диалекти, тяхното членение с турските колонисти освен няколко заемки. И когато се дават такива неща се слага библиография, позовавания, цитати. Иначе всичко е съшито с бели конци.

Първо - името Заимов е с османки произход , виж в речника за османски думи, но
rsrebranov, гледам че за около десет часа си написал близо 100 одговора.
Това е рекорд в този сайт.
Предполагам че  не си сам и че на всяка цена трябва да си свръх "убедителен".
Това разбира се не е онази естествена убеденост при която човек се стреми към обмен на знания от двете страни.
"Убеденоста " ти е непоклатима  още от първият ти пост където ти казваш че тука пишем глупости.
Само Боян Добрев ти вярва, неговия селски и още един двама.
Виж спечелването на вярата е друго нещо.
Откровен ще съм с тебе и мисля че все още не познаваш културата ни.Всичко го прекарваш през призмата на
съшитото с бели конци още от Възродителният Процес - криптохристиянство, без думичка да обелваш за религиозният синкретизъм.
Това е тенденциозна и назидателна показност която опредлено ни травмира.
 ÐÐ¾ като за последно ти давам одоказателства за неща които ти ги отричаш.

ето :

"....Име на обект    â€Ð’ъзродено” име    ÐžÐ¿Ð¸ÑÐ°Ð½Ð¸Ðµ
АЗМАЦИТЕ    ÐœÐ¾Ñ‡ÑƒÑ€Ð¸Ñ‚е    ÐœÐµÑÑ‚ност, югоизточно от вр. Голена
АЙКУЛАК    ÐœÐµÑ‡Ðµ ухо    ÐšÑŠÑ рид спускащ се от вр. Кельо към Попина лъка
АЛБУТИН    Ð‘утин    Ð’ръх, 2688 м.н.в западно от вр. Разложки суходол
АРНАУТ ДЕРЕ    Ð¢Ñ€ÐµÐ¼Ð¾Ñ‰Ð½Ð¸Ñ†Ð°    Ð ÐµÐºÐ° извираща южно от в. Синаница
АРНАУТСКИ ГРОБИЩА    Ð¡Ñ‚арите гробища    Ð Ð¸Ð´, южно от местн. Атмегдан в посока Попина лъка
АСКЕРСКИ КОЛИБИ    Ð’ойнишки колиби    ÐœÐµÑÑ‚ност, северно от вр. Сеното
АТМЕГДАН    ÐšÐ¾Ð½ÑÐºÐ° поляна    ÐœÐµÑÑ‚ност южно от вр. Башлийски чукар
АТМЕГДАНСКА РЕКА (МАЛКА БАШЛИЙЦА)    ÐšÐ¾Ð½ÑÐºÐ° река    Ð”есен приток на Ñ€. Башлийца
АСАНИЧКА РЕКА    ÐšÐ°Ð»ÑƒÐ³ÐµÑ€Ð¾Ð²Ð° река    Ð ÐµÐºÐ° извираща югозападно от вр. Хамбарташ (Хлевен)
БАШЛИЙЦА    Ð“лавница    ÐÐ°Ñ‡Ð°Ð»ÐµÐ½ приток на Ñ€. Санданска Бистрица
БАШЛИЙСКИ ЦИРКУС    Ð“лавнишки циркус    Ð¦Ð¸Ñ€ÐºÑƒÑ, югозападно от Типиците
БАШЛИЙСКИ ЕЗЕРА    Ð“лавнишки езера    Ð“рупа езера в Башлийския циркус
БАШЛИЙСКИ ЧУКАР    Ð“лавнишки чукар    Ð’ръх, 2720 м., югозападно от вр. Бъндеришки чукар
БАШЛИЙСКА ПОРТА    Ð“лавнишка порта    Ð¡ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð° между вр. Възела и вр. Бъндеришки чукар
БАШЛИЙСКИ РИД    Ð“лавнишки рид    Ð Ð¸Ð´ разделящ Башлийския и Чаирския циркус
БАШМАНДРА    ÐœÐ°Ð½Ð´Ñ€Ð¸Ñ‰Ðµ    Ð¦Ð¸Ñ€ÐºÑƒÑ, южно от вр. Яловарника
БАШМАНДРА    ÐœÐ°Ð½Ð´Ñ€Ð¸Ñ‰Ðµ    ÐœÐµÑÑ‚н. южно от от вр. Карпата
БЕГОВА КАПА    Ð‘анова капа    Ð’ръх, северозападно от вр. Зъбът
БЕГОВИШКИ РИД    ÐšÐ¾Ð·Ð¸ рид    Ð Ð¸Ð´ разделящ долините на реките Мозговица и Беговица
БЕГОВИЦА    ÐšÐ¾Ð·Ñ река    Ð ÐµÐºÐ°, ляв приток на Ñ€. Башлийца
БЕГОВИЦА    ÐšÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñ†Ð°    Ð¥Ð¸Ð¶Ð° в поречието на Ñ€. Беговица
БЕГОВИШКИ ЦИРКУС    ÐšÐ¾Ð·Ð¸ циркус    Ð¦Ð¸Ñ€ÐºÑƒÑ, в долината на Ñ€. Беговица
БЕГОВИШКИ ПРЕВАЛ    ÐšÐ¾Ð·Ð¸ превал    Ð¡ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð°, западно от вр. Каменишка кукла
БЕГОВИ (-ШКИ) ЕЗЕРА    ÐšÐ¾Ð·Ð¸ езера    Ð“рупа езера, разположени в Беговишкия циркус
БЕГЛИКА (БЕГЛИШКИ ЛИВАДИ)    ÐŸÐ°Ñ€Ð°ÐºÐ»Ð¸ÑÐ°    ÐœÐµÑÑ‚ност в Южен Пирин
БЕЛЕМЕТО    Ð•Ð·ÐµÑ€Ð½Ð¸Ðº    Ð¦Ð¸Ñ€ÐºÑƒÑ, вкойто са разположени Белеметските езера
ГАЗЕЙ    Ð’ойводски връх    Ð’ръх, 2761 м.н.в. разположен северозападно от вр. Малък Полежан
МАЛЪК ГАЗЕЙ    ÐœÐ°Ð»ÑŠÐº войводски връх    Ð’ръх, 2450 м.н.в. разположен североизточно от вр. Газей
ГАЗЕЙСКИ РИД    Ð’ойводски рид    Ð Ð¸Ð´, отделящ се на североизток от вр. Малък Полежан
ГАЗЕЙСКА РЕКА    Ð¡Ñ‚ражишка река    ÐÐ°Ñ‡Ð°Ð»ÐµÐ½ приток на Ñ€. Демяница
ГАЗЕЙСКИ ЕЗЕРА    Ð¡Ñ‚ражишки езера    Ð“рупа езера в Газейския циркус
ГАЗЕЙСКИ ЦИРКУС    Ð¡Ñ‚ражишки циркус    Ð¦Ð¸Ñ€ÐºÑƒÑ, разположен в долината на Ñ€. Газейска
ГЪРЛОТО ЧАРК    Ð“ърлица    ÐœÐµÑÑ‚ност, северозападно от местността Беталовото
ДАУТОВ ВРЪХ    Ð“ърбец    Ð’ръх, 2598 м.н.в. между Каменишки вр. и вр. Безименен
ДАУТОВО ЕЗЕРО    Ð¡ÑŠÐ»Ð·Ð¸Ñ†Ð°    Ð•Ð·ÐµÑ€Ð¾ на юг от Даутов вр.
ДЕМИРКАПИЯ    Ð–елязна врата    Ð¡ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð° между вр. Джано и вр. Демиркапийски чукар
ДЕМИРКАПИЙСКИ ЦИРКУС    Ð–елезнишки циркус    Ð¦Ð¸Ñ€ÐºÑƒÑ, източно от вр. Каменица
ДЕМИРКАПИЙСКИ ЧУКИ    Ð–елезнишки върхове    Ð”ва върха, 2648 и 2645 м.н.в., югоизточно от вр. Кралев двор
ДЕМИРКАПИЙСКА ДОЛИНА    Ð–елезнишка долина    Ð”олина по поречието на Демиркапийска (Трета река)
ДЕМИРКАПИЙСКА (ТРЕТА) РЕКА    Ð–елезнишка река    Ð ÐµÐºÐ°, начален приток на Ñ€. Санданска Бистрица
ДЕМИРКАПИЙСКИ ЕЗЕРА (ВЛАШКИ ЕЗЕРА)    Ð–елезнишки езера    Ð“рупа от две езера в циркуса Демиркапия
ДЕМИРХАН (ДЕМИРАН)    Ð–елезни станец, Железник    Ð Ð¸Ð´, продължение на Каменишкото било на юг от вр. Четал чучур
ДЕМИРЧАЛ    Ð–елезник    Ð’ръх, 2673 м.н.в., северно от вр. (Хамбарташ) Хлевен
ДЖАМИЯТА    ÐšÐ°Ð¿Ð¸Ñ‰ÐµÑ‚о    ÐœÐµÑÑ‚ност, югозападно от вр. Муторок
ДЖАНО    ÐžÑ€Ð»Ð¾Ð²ÐµÑ†    Ð’ръх, 2707 м.н.в., северно от вр. Ченгелчал
ДЖАНГАЛ    Ð¡Ð°Ð¼Ð¾Ð´Ð¸Ð²ÑÐºÐ¸ връх, Голец    Ð’ръх, 2730 м.н.в., западно от вр. Момин(и) двор(и)
ДЖАНГАЛСКА ПОРТА    Ð¡Ð°Ð¼Ð¾Ð´Ð¸Ð²ÑÐºÐ¸ превал    Ð¡ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð° между вр. Джангалска стража и кота 2816 м. западно от вр. Малък Полежан
ДЖАНГАЛСКИ ГРЕБЕН    Ð¡Ð°Ð¼Ð¾Ð´Ð¸Ð²ÑÐºÐ¸ гребен    Ð¥Ñ€ÐµÐ±ÐµÑ‚ между вр. Джангал и Джангалска порта
ДЖАНГАЛИЦА    ÐžÑÑ‚речки рид    Ð Ð¸Ð´, свързващ върховете Джано и Сиврия
ДРАШАН ДЕРЕ    Ð‘езводица    Ð ÐµÐºÐ°, десен приток на Ñ€. Места
ЗМИЯ    Ð—мийски дол    Ð ÐµÐºÐ°, десен приток на Ñ€. Каменица
КАБАТА    Ð’ихренски преслап    Ð¡ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð° между вр. Вихрен и Хвойнати връх
КАБАТА    Ð’ихренско стъпало    Ð¦Ð¸Ñ€ÐºÑƒÑ, в южното подножие на вр. Вихрен
КАДИЕВ РИД    Ð‘резнишки рид    Ð Ð¸Ð´, разделящ Каменишкия и Брезнишкия циркуси
КАДИЕВА ЛИВАДА    Ð‘резнишка ливада    ÐœÐµÑÑ‚ност по долината на Ñ€. Костена западно от местността Фърлявище
КАРАБУРУН (БУРУНА, ОБИДИМСКИ БУРУН)    ÐžÐ±Ð¸Ð´Ð¸Ð¼ÑÐºÐ¸ връх    Ð’ръх, на рида Трите гроба, югоизточно от Безбожка поляна
КАЙМАКЧАЛ    Ð˜Ð·Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ†    Ð’ръх, 2763 м.н.в., западно от вр. Десилица
КАМЕНИЧКО ДЕРЕ    ÐšÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð¸ÑˆÐºÐ¸ дол    Ð ÐµÐºÐ°, десен приток на Ñ€. Невързумско дере
КАРАНТИЯТА    Ð‘олчуците    ÐœÐµÑÑ‚ност, на юг от гр. Банско
КАРАОРМАН    Ð§ÐµÑ€Ð½Ð° гора    ÐœÐµÑÑ‚ност, югозападно от Бойков връх
КЕЛТЕПЕ    ÐŸÐ»ÐµÑˆÐ¸Ð²ÐµÑ†    Ð’ръх, 1551 м.н.в. източно от местн. Млаки в Южен Южен Пирин
КЕЛЬО    Ð“оли връх    Ð’ръх, 2484 м.н.в., между вр. Коцов гроб и седловината Солището
КЕЛЬОВА МАНДРА    Ð¡Ñ‚арата мандра    ÐœÐµÑÑ‚ност в долината на Ñ€. Кельова (Крайната Ñ€.)
КЪРКЕЛОВОТО    Ð˜ÐºÑ€Ð¸ÑˆÐºÐ¸ улици    ÐœÐµÑÑ‚ност, северно от Ñ…. Бъндерица
КЪРКЪМСКИ ЧАЛ    Ð¡Ñ‚рижица    Ð’ръх, 2379 м.н.в., югоизточно от вр. Тодорка
КЪРКЪМСКИ ЕЗЕРА    Ð¡Ñ‚рижишки езера    Ð“рупа езера, източно от вр. Тодорка
КЪРКЪМА    Ð¡Ñ‚рижишки циркус    Ð¦Ð¸Ñ€ÐºÑƒÑ, източно от вр. Тодорка
КЪРКЪМСКА РЕКА    Ð¡Ñ‚рижишка река    Ð ÐµÐºÐ°, ляв приток на Ñ€. Демяница
КЬОШКА    Ð˜Ð·Ñ‚ок    Ð˜Ð·Ð²Ð¾Ñ€, югозападно от гр. Разлог
МИНКОВ ЧАРК    ÐœÐ¸Ð½ÐºÐ¾Ð²Ð¾Ñ‚о    ÐœÐµÑÑ‚ност, югоизточно от Ñ…. Предел
МУРАТОВ ВРЪХ    Ð“ранитен    Ð’ръх, 2669 м.н.в., югозападно от Хвойнати връх
МУРАТОВИ ЕЗЕРА    Ð¥Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð°Ñ‚и езера    Ð“рупа езера, югоизточно от Муратов връх
МУРАТОВО ЕЗЕРО    Ð¥Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð°Ñ‚о езеро    Ð•Ð·ÐµÑ€Ð¾, източно от Муратов връх
НЕВЪРЗУМСКО ДЕРЕ    ÐÐµÐ²ÑŠÑ€Ð·ÑƒÐ¼ÑÐºÐ° река    Ð ÐµÐºÐ°, отводняваща Невързумския циркус
ПИЛЯФА    Ð¢Ñ€Ð°Ð¿ÐµÐ·Ð¸Ñ†Ð°    Ð’ръх, западно от вр. Елен
ПЛАНКА    ÐŸÐ»Ð°Ð½Ð°    ÐœÐµÑÑ‚ност, югоизточно от с. Кремен
ПРЕВАЛА (ЧАИРСКА ПРЕВАЛА)    Ð’инарска порта    Ð¡ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð° южно от вр. Превалски чукар
РОЖЕНСКО ДЕРЕ    Ð Ð¾Ð¶ÐµÐ½ÑÐºÐ¸ дол    Ð ÐµÐºÐ°, ляв приток на Мелнишка река
СИПЛИВИЦА    Ð§ÐµÑ€Ð½Ð¾Ð²Ñ€ÑŠÑˆÐºÐ° река    Ð”есен приток на Ñ€. Пиринска Бистрица
СЕГМЕНТЕПЕ    ÐœÑƒÑ€Ð¾Ð² връх    Ð’ръх, 2440 м.н.в., северно от Плешки връх
СИВРИЯ    ÐžÑÑ‚рец    Ð’ръх, 2593 м.н.в., северно от вр. Джано
СИНАНИЦА (РАЗЦЕПЕНИЯ ВРЪХ)    Ð¡Ð¸Ð½Ð¸ връх, Разцепник    Ð’ръх, 2516 м.н.в., северно от Момин връх
СИНАНИЦА    Ñ…. Сини връх    Ð¥Ð¸Ð¶Ð°, разположена на брега на Синанишкото езеро
СИНАНИШКА ПОРТА    Ð¡Ð¸Ð½Ð¸Ð²Ñ€ÑŠÑˆÐºÐ° порта, Разцепнишка порта    Ð¡ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð° разположена между върховете Георгийца и Момин връх
СИНАНИШКА РЕКА    Ð¡Ð¸Ð½Ð¸Ð²Ñ€ÑŠÑˆÐºÐ° река, Разцепнишка река    Ð›ÑÐ² приток на Влахинска река
СИНАНИШКО ЕЗЕРО    Ð¡Ð¸Ð½Ð¸Ð²Ñ€ÑŠÑˆÐºÐ¾ езеро, Рзцепнишко езеро    Ð•Ð·ÐµÑ€Ð¾ в северното подножие на вр. Синаница
СИНАНИШКО БИЛО    Ð¡Ð¸Ð½Ð¸Ð²Ñ€ÑŠÑˆÐºÐ¾ било, Разцепнишко било    ÐžÑ‚деля се от главното било на Пирин при Муратов връх
СИНАНИШКИ РИД    Ð¡Ð¸Ð½Ð¸Ð²Ñ€ÑŠÑˆÐºÐ¸ рид, Разцепнишки рид    Ð Ð¸Ð´ отделящ се от Синанишкото било при вр. Георгийца в посока северозапад
СКЛАВСКО ДЕРЕ    Ð¡ÐºÐ»Ð°Ð²ÑÐºÐ° река    ÐœÐ¸Ð½Ð°Ð²Ð° през с. Склаве
СУВАТЯ (СОВАТ ЧЕШМА)    Ð’одопоя    Ð¡ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð°, югоизточно от вр. Мурата
СЪРЧАЛИЙЦА    Ð¡Ð¿Ð°Ð½Ð¾Ð¿Ð¾Ð»ÑÐºÐ° река    ÐÐ°Ñ‡Ð°Ð»ÐµÐ½ приток на Ñ€. Санданска Бистрица
ТАУШАН    Ð—аешки рид    Ð Ð¸Ð´, разклонение на Каменишкото било от Стефанов връх
ТУЗЛАТА    Ð¡Ð¾Ð»Ð¸Ñ‰ÐµÑ‚о    ÐœÐµÑÑ‚ност, северно от вр. Карабурун
ХАНА    ÐÐ¸ÑˆÐ°Ñ‚а    ÐŸÐµÑ‰ÐµÑ€Ð°, северозападно от Ñ…. Бъндерица
(Ð¥)АМБАРТАШ    Ð¥Ð»ÐµÐ²ÐµÐ½    Ð’ръх, северозападно от Бойков връх
ХАРАМИБУНАР (АРАМИБУНАР)    Ð¥Ð°Ð¹Ð´ÑƒÑˆÐºÐ¸ кладенец    ÐœÐµÑÑ‚ност, северно от вр. Щрекова скала
ХАРАМИЙСКА ПОЛЯНА    Ð¥Ð°Ð¹Ð´ÑƒÑˆÐºÐ° поляна    ÐœÐµÑÑ‚ност, югоизточно от Тодорова орница
ХАРАМИЙСКАТА ДУПКА    Ð¥Ð°Ð¹Ð´ÑƒÑˆÐºÐ° дупка    ÐŸÐµÑ‰ÐµÑ€Ð° близо до с. Добротино
ХАРАМИЙСКО ХОРИЩЕ    Ð¥Ð°Ð¹Ð´ÑƒÑˆÐºÐ¾ хорище    Ð’ръх, югоизточно от Стефанов връх
ХАРАМИЙСКОТО КЛАДЕНЧЕ    Ð¥Ð°Ð¹Ð´ÑƒÑˆÐºÐ¾ кладенче    Ð˜Ð·Ð²Ð¾Ñ€ в местността Предел
ЦЪРНОМОГИЛСКИ ЧАЛ    Ð¦ÑŠÑ€Ð½Ð° могила    ÐšÑ€Ð°ÐµÐ½ връх (1976 м.н.в.) на едноименния рид
ЧАИРСКИ ЦИРКУС (ЧАИРА)    ÐŸÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ‚е    Ð Ð°Ð·Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½ между ридовете Башлийски и Мозговишки
ЧАИРСКА РЕКА    ÐŸÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ†Ð°    Ð›ÑÐ² приток на Ñ€. Башлийца
ЧАИРСКИ ЕЗЕРА    ÐŸÐ¾Ð»ÐµÐ½ÑÐºÐ¸ езера    Ð“рупа езера в циркуса Чаира
ЧАЛА    Ð‘ели рид    Ð’ръх, 1917 м.н.в., югоизточно от вр. Ореляк
ЧАЛА (ЧАЛО)    ÐŸÐ°ÑÐ¸Ñ‰ÐµÑ‚о    ÐœÐµÑÑ‚ност, югоизточно от Долното Брезнишко езеро
ЧАРКА    Ð‘резнишкото    ÐœÐµÑÑ‚ност, западно от с. Брезница
ЧЕТАЛ ЧУЧУР    Ð”вата чучура    Ð’ръх, югоизточно от Стефанов връх
ЧАТЪРЛЪКА    ÐšÐ¾Ð·Ð°Ñ€ÐµÐ²Ð¾ скривалище    ÐœÐµÑÑ‚ност, северозападно от Ñ…. Голямата Мочара
ЧЕНГЕЛЧАЛ    ÐšÑ€Ð¸Ð²ÐµÑ†    Ð’ръх, 2709 м.н.в., южно от вр. Джано
ШЕЙТАН ЧАИР    Ð¡Ð°Ð¼Ð¾Ð´Ð¸Ð²ÑÐºÐ° поляна    ÐœÐµÑÑ‚ност, югозападно от вр. Острец в Южен Пирин
ЯНУЗОВ РИД    ÐšÐ¾Ñ€Ð½Ð¸ÑˆÐºÐ¸ рид    Ð Ð¸Ð´, разделящ Брезнишкия и Корнишкия циркуси

публикувано от: Николай
дата: 2005-09-19 15:46:03....."


http://oreliak.org/index.php?item=article&action=view&article_id=123&PHPSESSID=4164160c1a8c62dbabe79d1030a69611#comments

- Слава богу че в България има такива достойни хора като Николай.Тези хора са истински патриоти за нас.
И нека Аллах да дава изим на такива благородни  хора

[meriam]

Г-н Сребранов,
Да, разбира се, че ономастиката не е лъжица за всяка уста в противен случай всички щяхме да бъдем специалисти ономасти и диалектолози. По отношение на напъните тук сте в леко отклонение от същината на намеренията ми, но сега разбирам, че говоренето ви е от висотата на академичните ви постижения и разбира се един човек без академични титли не би могъл да разбере и да знае разликата между микро- и макро-топонимия /разликата не беше ли в мащаба на назоваваните обекти - поправете ме ако греша/, тъй като това е специфична научна терминология, както разбирам от вашата област. И тъй като можем да продължим безкрайно в полемики и словесни каламбури предлагам да прекратим спора или да продължим на ЛС. Тъй като един такъв спор както се разбра не е равностоен откъм титли/не омаловажавам вашите разбира се/  и прочетени книги, а и темата е друга и участниците тук не са длъжни да стават съпричастни към подобни спорове.
Благодаря за поканата да посетя Института за български език - може би ще се изненадате, но ще ми бъде интересно да се запозная по-отблизо с творческия процес на работещите там.

Metka много изчерпателно благодаря

[Ismet DRAMSKY]

На първо време, може би е необходимо да се споменават на табелките и по разните карти и двете имена - новото "възродено" име и в скобки старото име, като добронамарен жест към онова на което държи Помаклъка, нали ужким сме стари роднини и бивши братчеди!  Пр.: м."Хайдушка дупка" ("Харамийска дупка") - но може и обратно подреждане, нали нас изобщо не трябва да ни е страх от двете имена - то "команизъма" и "ВП", поне ни накараха да посвикваме с някои глупости и без да ни правят на балъци "другарите", не ще означава, че се приема това "нежно" насилие или , айде по-точно "модернизация" и правилна "литературозация" на общите обекти, имена и Ñ‚.н.!   

[Metka]

Metka много изчерпателно благодаря

Аз също ти благодаря!
Не те познавам, но колко е хубаво когато човек почуства съпричастност и разбиране.
Ей за това помашката черга ще просъществува и няма да се скъса въпреки това че е подложена на дърпане отвсякаде.На това място е подходящо да цитирам Антонина Желязкова от тука: http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1866.0.html

".....Антонина Желязкова: Помните ли, че на предишна среща се позовах на една индийска притча, която се приписва на Мевляна Джеляледдин Руми, защото често я разказвал на учениците си: ‛Група слепци искали на всяка цена да опознаят слона и да разкажат на другите как изглежда той. Всеки докосвал с ръка някаква част от слона и казвал: това е колона, това е водопровод, това е голямо ветрило, това трон и т.н. И всичките били дълбоко убедени, че са познавачи на слона…‛ Ние не познаваме, но и не се стремим да опознаем религията и културата на другите. Тази притча мисля, че трябва денонощно да се разказва на българските политици, защото те са слепците.
......"

Приеми личните ми поздрави и бади винаги така силна!
Името ти е е много хубаво...

[rsrebranov]

Първо - името Заимов е с османки произход , виж в речника за османски думи
...............
Абе, пък многоуважаваният проф. никога не е бил мюсюлманин. Ми че Илчо Дуганов какъв е? Аман от простотия. Това че дядо му е бил заим 'дребен феодал', та турчин ли е. Че колко българи носят ФИ Чорбаджийски. И пич не подбирай само имената с турска основа. И както виждаш те не са чисто турски, нямат чист турски облик и всички имат български окончания. И стига си копирал от нета. Аман от копи и пейст. Каня всички такива като теб в Института за български език, па ако речеш и в Благоевград да ти покажа над 16000 топонима, а не си подбрал някакви си 20 топонима от интернета, които не са пълни, второ някои от тях са изкуствени (населението не знае що е то циркус)

[rsrebranov]

Маани другото, щото много не знаеш, ама си турнал Драшан дере и Склавско дере. Драшан какво е или Склаве? Ама нали си бос в науката, та си турнал хибридни имена. И правиш ли разлика между чуждици и домашни думи? Изобщо нямаш си хал хабер от Санданско, а само сновеш в нета и копваш неща, които са сложени от хора като теб, които не познават селата от този край, камо ли да са ги посещавали, камо ли да са събирали нещо. Когато сложиш над 10 000 имена тук за Санданско, тогава ще кажа, че може да имаш право. Но да ми правиш смешен подбор на струващи се на теб турски имена, просто е жалко. Сложил си Гърлото, Газяй и др., които абсолютно не са турски. Сори, ама мисля да не си губя времето с такива като теб, които слагат цедка в нета "турски имена" и го копват тук като представително за цялата топонимия. Ако ти си изкарваш хляба с компир, а си го вадя с наука.

[rsrebranov]

Слагай си цедка "турски имена", копвай си и си пействай каквото си искаш. И нека баламите ти вярват, че всичко е турско, щото това искат да видят и чуят. Щото знаеш турски, колкото магаре военна музика. За по-сериозните хора им препоръчвам гореизброените от мен автори, които не си играят на национализъм, накърнени чувства и политика.

[rsrebranov]

На Антонинчето й правете ихтибари и слагайте й софрата да й покажете колкото сте й големи приятели. Само че тя ще си остане кауза пердута в САЩ за разлика от прф. М. Тодорова, която не си пада по метани. :-)

[rsrebranov]

И кажи на тези, от които си постанл тези неща, че хал хабер си нямат от етимология. Айкулак било мече ухо, така е когато на всеки му струва, че с език и история и чобанинът може да се занимава, само че да ги питаш що е онимизация и метафоризация, гледат те тъпо. Кулак в случая 'долина между два хълма' ,'котловина'. Какви мечи уши. Ай сас здраве и повече няма да отговарям на преднамерени хора.