ПоÑлание от Родопа планина
„Време без времеâ€
ÐапоÑледък човек произвежда вÑе повече шум: музикален, чалгаджийÑки, духовен и вÑÑкакъв друг, за да заглуши Природата. Лично аз отказвам да Ñвикна Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°! И ето Ñега Ñе връщам от подарените ми мигове в Родопа планина - планината на Орфей. Още Ñъм под влиÑнието на „Времето без време†и на мÑÑто, което до голÑма Ñтепен олицетворÑва â€žÐ¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° Ñвободатаâ€.
От нÑколко години Ñ Ð¼Ð¾Ñ Ð¼ÑŠÐ¶ Ñе опитваме да ходим поне веднъж в годината на меÑта, на които не Ñме били преди. Може би под влиÑние на Ñъвета на Далай Лама?. Каква мъдроÑÑ‚! Като че ли като продължение на миÑълта, че е по-добре да ходиш не натам, накъдето те води пътÑ, а да тръгнеш натам, накъдето да Ñи прокараш ÑобÑтвен път. Сигурно профеÑиите ни Ñа променили до голÑма Ñтепен ÑветоуÑещането ни, защото нÑкак без много приказки и препирни уÑтановихме маршрута на тазпролетното Ñи пътуване. Едно пътуване през времето, или може би назад… знам ли? Ðо във вÑеки Ñлучай прекраÑно и трепетно и за двама ни. Винаги Ñъм Ñи миÑлила, Ñ‚.е. Ñлед вече регулÑрното ми ходене до Родопа, че това е планина, коÑто ноÑи до голÑма Ñтепен духа на отминали времена. Ето нÑколко легенди, които лично за мен Ñа много поетични и веднага ме изÑтрелват в емоционална отнеÑеноÑÑ‚.
Първа легенда Родопа била Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° река Стримон (Струма) и ÐŸÐ¾Ð½Ñ‚Ð¾Ñ (Черно море), или ТалеÑа (морето).
Втора легенда Чувала Ñъм да Ñе говори, че Родопа планина е ÑеÑтра и Ñъщевременно Ñъпруга на Стримона и от брака им Ñе ражда реката ХеброÑ.
Третата легенда ни Ñъобщава за интимната връзка на Родопа и бог ПоÑейдон. От брака им Ñе ражда божеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð•Ð²Ð¼Ð¾Ð»Ð¿ /â€Ñ…убаво пеещâ€/ - оÑновател на днешниÑÑ‚ Пловдив.
РимÑкиÑÑ‚ пиÑател Плиний Стари ( 23-79 г.) отбелÑзва, че планината е получила името Ñи от една тракийÑка царица на име Родопе, погребана там. И като поÑледно – орфиÑÑ‚ÑŠÑ‚ Ðикола Гигов в книгата Ñи „Легенда ли е Орфей?†извежда на челно мÑÑто друга легенда, коÑто май Ñправедливо, най-прилÑга за ÑлучаÑ: Безгранично клетвена е обичта между хубавицата Родопе и ХемуÑ. Ð—ÐµÐ²Ñ Ð¸Ð¼ прощава дързоÑтта и ги вкаменÑва. Така Ñа възникнали двете иÑполинÑки планинÑки вериги – Родопа планина и Ð¥ÐµÐ¼ÑƒÑ ( Стара планина ).
Стига до тук Ñ Ð»ÐµÐ³ÐµÐ½Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ, защото, ако човек Ñе порови Ñигурно ще Ñе откриÑÑ‚ и още и още. Ðо без да изпадам в екзиÑтенциална криза, лично на мен ми Ñе иÑка да опиша индивидуалните Ñи преживÑваниÑ. Ðе Ñъм пиÑател по начинание, а по нÑкога май по призвание. Затова нÑкак ми Ñе иÑка да избегна матрицата и маÑовото зомбиране и да разкажа за преживÑваниÑта Ñи в това райÑко кътче, а разказът Ñи в момента иÑкам като че ли да нарека „По Тъпана на Тишинатаâ€
Ð’ÑъщноÑÑ‚ моето поколение – това на „ÐприлÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð»ÐµÐ½ÑƒÐ¼â€ Ðµ изправено поÑтоÑнно пред една оÑобена битка – между оптимизма и отчаÑнието. Затова вÑеки полет на инвенциÑта на духа и Ñетивата Ñа добре дошли! И ако човек иÑка да избÑга от влаÑтта на матрицата , може би Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе научи да прави това Ñъзнателно.
И вÑе пак, Родопа, оÑвен че е ÑÑŠÑтоÑние на духа е и реално краÑиво кътче от БългариÑ. Ртова кътче е толкова далече от Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ град РуÑе…
И вÑе пак почивните дни 1-6.05 Ñложиха началото на â€žÐ¿ÑŠÑ‚Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ñвободата†и на Тъпана на Тишината….
И така на 30.04, по обÑд Ñе отправихме двамата Ñ Ð¼Ð¾Ñ Ð¼ÑŠÐ¶ към ДоÑпат. ПътÑÑ‚ доÑта дълъг и не оÑобено добър ни отведе Ñлед доÑта Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñз. „ДоÑпатâ€, което вÑъщноÑÑ‚ беше нашата първа Ñпирка. Времето изобщо не беше Ñ Ð½Ð°Ñ. Ð’Ð°Ð»Ñ Ð½Ð¸ дъжд, ÑнÑг, Ñуграшица и ни накара да разберем за много кратко време колко е велика природата и колко нищожен е човек пред Ð½ÐµÑ Ð¸ нейните желаниÑ…
Първата Ñпирка беше ÑтратегичеÑка. Ð¢Ñ Ñ‚Ñ€Ñбваше да ни даде възможноÑÑ‚ да Ñтигнем оÑвен до Ñзовира, който наиÑтина е великолепен, за жалоÑÑ‚ гледан Ñамо от прозореца на реÑторант „Панорамаâ€, и до заветните Триград Ñ Ð¿ÐµÑ‰ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð° ДÑволÑкото гърло и ЯгодинÑката пещера. Още на времето, преди 23 г. дните, прекарани на тези меÑта бÑха изключително запомнÑщите Ñе за наÑ. И Ñега не беше по-различно. Разликата може би беше Ñамо в това , че вÑе пак имахме очакване за невероÑтно Ñтраховитата краÑота на тези меÑта от Родопа. И вÑе пак времето, което беше на пръв поглед неблагоприÑтно, откри други цветове, Ñветлина и уÑещане за тези магичеÑки меÑта. ВеличеÑтвеното и впечатлÑващо Ñ ÐºÑ€Ð°Ñотата Ñи ТриградÑко ждрело е разположено по поречието на Ñ€. ТриградÑка, като ÑъщинÑката му чаÑÑ‚, разбрахме от разказите на меÑто, е 2 - 3 км. ИÑкам да ви кажа, че това не е никак малко, като Ñе има предвид какво виждат очите на вÑеки поÑетил това мÑÑто. От двете Ñтрани на реката Ñе издигат мраморни величаво - Ñтраховити Ñкали, образуващи теÑен пролом. Огромните Ñкали ÑÑкаш притиÑкат минаващиÑ, а и водата на реката, коÑто навлиза в каньоновидно ждрело. Само за Ñведение – виÑочината на Ñкалите нÑкъде доÑтига до 250м., а Ñредната надморÑка виÑочина е нÑкъде около 1450 м. Ð’ÑъщноÑÑ‚, ТриградÑкото ждрело е един от 100-те национални обекта в БългариÑ. ÐепрекъÑÐ½Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð´ÑŠÐ¶Ð´ и ÑпуÑкащата Ñе на меÑта мъгла правеше вÑичко още по-магично и нереално.
Един от феномените на ТриградÑкото ждрело е пропаÑтната пещера ДÑволÑкото гърло. Ð¢Ñ Ðµ била формирана вÑледÑтвие на пропадане на земните плаÑтове. Ето ви отново величието на природата и неподозираните й възможноÑти. Температурата вътре е 8° С. Ðе че навън беше повече. Така че това нÑмаше как да ни притеÑни. Същото Ñе отнаÑÑше и за невероÑтната влажноÑÑ‚ вътре, коÑто Ñега беше точно толкова, колкото и навън, заради поройните дъждове два дена. Впечатлението е: вÑе едно влизаш в преизподнÑта. По изкопан тунел Ñе Ñтига до впечатлÑваща Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи зала, коÑто може да побере Ñигурно катедралата „Св. ÐлекÑандър ÐевÑки†/колкото 20 ет. блок/. От залата, по виеща Ñе Ñтръмна циментова Ñтълба Ñе Ñтига до еÑтеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²Ñ…Ð¾Ð´ на пещерата. При изкачването, ако човек не Ñе уплаши и Ñе върне, може да Ñе наблюдава един от най-виÑоките подземни водопади в Европа. /42м./ Легендата говори, че именно тук Орфей Ñе ÑпуÑка в подземното царÑтво на ХадеÑ, за да ÑпаÑи ÑвоÑта Евридика.
МеÑтните жители разказват, че нищо влÑзло в Ð¿Ð¾Ð´Ð·ÐµÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð²Ð¾Ð´ÐµÐ½ лабиринт на пещерата не излиза от неÑ. За това говори и паметната плоча на двамата варненÑки водолази на изхода.
Ето тук е едно от меÑтата, къде Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¸Ñ…Ñ€Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸ÑьорÑкото ми въображение, в Ñъзвучие Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾â€¦. Какво ли би било?!....
Ðа входа на пещерата цъфти и Орфееевото цвете – „ÑиливрÑкâ€.Зелената туфа на цветето може да изÑъхне, дори в хербарий, а поÑле навлажнена отново да възкръÑне. ИÑкрата живот не е угаÑнала. Това ни разказа нашиÑÑ‚ гид. Прочетох Ñпециално. Оказва Ñе, че дори при облачно време, или при преминаване на ÑÑнка над цветето, то оÑезателно Ñе Ñвива, а при Ñлънце Ñе разтварÑ. Ð’ÑъщноÑÑ‚ тези ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñа приÑъщи на живите организми.С други думи първото, което ми идва на ум е да Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° магично цвете като жива душа, коÑто има разум. Ркато продължа в ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ´ на миÑли Ñтигам до това, че никак не е разумно да делим природата на жива и нежива, защото винаги е ÑъщеÑтвувало единÑтво в природата. Това единÑтво Ñе прекъÑва нÑкъде назад във времето, когато „виÑшите†организми навлезли в епохата на канибализма и Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° прекъÑнали на практика заложеното начало на безÑмъртие.
Следващото ждрело, на което Ñе дивихме е БуйновÑкото. То е най- голÑмото в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ притежава Ñтраховита краÑота. През него Ñе минава, за да Ñе Ñтигне до ЯгодинÑката пещера. БуйновÑко ждрело е разположено уÑпоредно на ТриградÑкото. Ð¡ÑŠÑ ÑвоÑта краÑота и величие, то не отÑтъпва по нищо на ÑÐ²Ð¾Ñ ÑÑŠÑед. През БуйновÑко ждрело минава река Кричим, коÑто образува живопиÑни вирове и водопади. От двете Ñтрани Ñа надвеÑени нÑколкоÑтотин метрови Ñкали, които на меÑта Ñе приближават Ñамо на нÑколко метра. Ðай-Ñ‚ÑÑната чаÑÑ‚ от БуйновÑкото ждрело Ñе нарича „Вълчи Ñкокâ€. През цÑлото време Ñи миÑлех колко изобретателни Ñа били хората дали такова име. Ðко Ñе задълбоча и Ñтигна до тракийÑÐºÐ¸Ñ Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñий и едно от превъплащениÑта ми на куче-вълк. Ðо нÑма Ñега да разÑъждавам за това. Само ми мина бързо през акъла.
ЯгодинÑката пещера е извеÑтна още като „Имамова дупкаâ€. Ð’ÑъщноÑÑ‚ е Ñравнително млада пещера. Само на нÑкакви Ñи 280 000 г. ЧаÑÑ‚ е от неповторимо краÑÐ¸Ð²Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñтов ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ð½Ð° БуйновÑкото ждрело.
Самата пещера е дълга около 10 км. и е триетажна. ЕлектричеÑкото оÑветление ефектно фикÑира причудливи образуваниÑ: драперии, цевични Ñталактити, пещерни биÑери / има ги Ñамо тук/ , леопардова кожа, коÑто Ñъщо е Ñамо в тази пещера и още и още..Тук вÑÑка година меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñпелеоложки клуб поÑреща Ðова година, като Коледното иÑтинÑко дърво Ñе Ð¿Ð¾Ð´Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° 4 г. От извеÑтно време тук Ñе провеждат и Ñватбени ритуали. ЯгодинÑката пещера Ñъщо влиза към 100-те национални обекта на БългариÑ.
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ 2.05 Ñе отправихме към Ñ.Ковачевица. Това Ñ‚Ñ€Ñбваше да е меÑтото, което за първи път поÑещаваме. Ðали Ñе Ñещате: „Веднъж в годината поÑещавай меÑта, където никога не Ñи бил преди това†– 16-то поÑлание на Далай Лама.
Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина (Кървава река), заобиколено Ñ Ð²ÐµÐ½ÐµÑ† от виÑоки рътове. Това Ñа югозападни Родопи.
Ðа вÑекиму Ñе е Ñлучвало понÑкога и вÑеки път изневиделица – да бъде поразен от необичайна краÑота, коÑто Ñе Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ очите. Какво Ñтава? Дали да не припиша Ñвлението на изключителното ÑвойÑтво на въздуха, измит от току що Ð¾Ñ‚Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð´ÑŠÐ¶Ð´, или пък обратното, нетърпеливо чакащата бурÑ, коÑто ни преÑледва по петите от както Ñме тръгнали? Или пък на оÑобената Ñтаена притихнала отминалоÑÑ‚ на разцвета на това Ñелце, Ñгушено в Родопите, но Ñ Ð½ÐµÐ²ÐµÑ€Ð¾Ñтна и лично за мен неочаквана архитектура? Рможе би на оÑобената Ñветлина на Ñлънцето, което открива повърхнини и очертаниÑ? Колко чудодеен и произволен е наклонът на лъчите! Какво Ñтава? Ðищо! Тишина! Ð¢Ñ Ðµ запълнила вÑичко межди земÑта и небето. Чува Ñе Ñамо Природата и мирише на въздух и омаÑ! Рай! ЦвÑÑ‚ на тишина и Ñпокойно безвремие! Изведнъж Ñе попитах, дали този рай е в Ñвета или Ñамо в този, който гледа и чувÑтва? Май Ñе отплеÑнах Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑтавÑнето на Ñ. Ковачевица, а Ñи заÑлужава вÑÑка дума изречена за него. ПовÑрвайте!
Самобитна и неповторима архитектура. Ðе може да Ñе опише Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸, а Ñ‚Ñ€Ñбва непременно да Ñе види. Ðа базата на довъзрожденÑкото жилище, през втората половина на 18 в. Ñе издигат дву- и три-етажни къщи Ñ ÐµÑ€ÐºÐµÑ€Ð½Ð¸ Ð½Ð°Ð´Ð´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶ и теÑни калдъръмени улички. Камъкът, който е в оÑновата е Ñ Ñ†Ð²ÑÑ‚ на ...Ð’ÑъщноÑÑ‚, не мога да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¾ Ñравнение. Ðо заедно ÑÑŠÑ Ð²Ñички цветове, които го заобикалÑÑ‚, е като ÑимфониÑ. С други думи, нÑма Ñюжетен разказ, а Ñамо много Ñ„Ð°Ð½Ñ‚Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð¸ емоциÑ!
ВероÑтно идеÑта за пеÑтеливоÑÑ‚ на Ñтроителното проÑтранÑтво е довела до изключително рационалните архитектурни решениÑ, които реÑпектират ÑÑŠÑ ÑвоÑта логичноÑÑ‚ и завършеноÑÑ‚. Ð’ÑÑка от ковачевÑките къщи Ñама за Ñебе Ñи е уникална. Явно архитектурните Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñа продиктувани от общата задача да Ñе поÑтигне макÑимално жилищно проÑтранÑтво Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ð¼ÑƒÐ¼ ÑредÑтва и на абÑурден терен.
Те изникват направо от Ñкалите и Ñе извиÑÑват Ñтремително нагоре на 3-4 етажа. Общото впечатление за къщите е като за каменни Ñредновековни крепоÑти и отбранителни кули. Разбира Ñе, това уÑещане е за кратко, докато погледът Ñтигне виÑоките етажи. Там където ÑтроителниÑÑ‚ талант е проÑвил разточителÑтво в употребата на дървен материал, който допълва новото уÑещане за топлота, породено от Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñ†Ð²ÑÑ‚ на дървото.
Тази архитектурна приказка е в Ñъчетание Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐºÑ€Ð°Ñната природа - заоблени, меки Ð²ÑŠÐ·Ð²Ð¸ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ в Ñъщото време грандиозни Ñкални маÑиви. ОÑобена е атмоÑферата и духът, които Ñе ноÑÑÑ‚ и ÑътворÑват магиÑ. Ð’ÑъщноÑÑ‚ в „ПроÑтотата е най-Ñ‚ÑŠÐ½ÐºÐ¸Ñ Ð²ÐºÑƒÑâ€. ÐÑма как да не Ñе ÑъглаÑи човек Ñ ÐžÐ³ÑŽÑÑ‚ Роден.
Ðа 3.05 Ñе отправихме за Пирин и БанÑко. Тук, като че ли възторгът ми Ñе изчерпва. Ðо не от Природата…Ðапротив! Колко хубаво е поречието на Ñ€. МеÑта. От Ð²Ð¸ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ñе път Ñе виждат, или поне аз това гледах, бели, кръгли камъни, които гледани от виÑокото, от пътÑ, Ñа много краÑиви. Пейзажът е вече алпийÑки. И изведнъж, влизайки в БанÑко, градът, за който от дете Ñи Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ Ð´Ð° отида Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð°Ñ‚Ð° къща на Вапцаров, картината Ñе Ñмени..Хотел до хотел, камък до камък, а атмоÑферата нÑкак Ñ Ð½Ñма. Поне за мен е така. Ртова е градът не Ñамо на Вапцаров, а и на Ðеофит РилÑки и ПаиÑий ХилендарÑки. Ха Ñега де! Как може да има толкова даденоÑÑ‚ и толкова опороченоÑÑ‚?! Може би този „хотелÑки рай†ни накара, Ñ Ð¼Ð¾Ñ Ð¼ÑŠÐ¶, веднага да Ñе отправим към „Шилигарника†и хижа „Бъндерицаâ€. Лифта е ÑпрÑн, по пазарни причини, заради това Ñе отива Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°. Общото уÑещане да Ñкачаш от Ñезон в Ñезон е Ñтрахотно. От ранна пролет попаднахме в Ñредата на зимата. Горе Ñнегът е доÑта и времето Ñе ÑÐ¼ÐµÐ½Ñ Ð½ÐµÐ¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¾. Ð’ÑъщноÑÑ‚, оÑвен прекраÑните алпийÑки гледки, вниманието ни бе привлечено и от Байкушевата мура. ВъзраÑтта й Ñе Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° повече от 1300 г. и е едно от най-Ñтарите дървета в БългариÑ.
Разходката из Ñтаро БанÑко ни отведе нарочно до Ð¼ÑƒÐ·ÐµÑ Ð½Ð° Вапцаров. Продължавам да Ñе Ð´Ð¸Ð²Ñ Ð½Ð° този наш поет, който за жалоÑÑ‚ Ñи е отишъл твърде рано от този ÑвÑÑ‚, незащитен от никого. Човек оÑтава изумен от невероÑтната незаинтереÑованоÑÑ‚ на българина към великите му личноÑти. Ðедоумението Ñе подÑилва оÑобено Ñлед като Ñе види плочата и Ñе прочете Ð²Ð½ÑƒÑˆÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ ÑпиÑък от имена на извеÑтни личноÑти гоÑтували в дома на Ðикола Вапцаров, като Пейо Кр. Яворов, Тодор ÐлекÑандров, Елин Пелин, ЕлиÑавета БагрÑна, Цар Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ III, Цар Фердинанд, Гоце Делчев, Ðнгел Балев, ХриÑто Чернопеев, Яне СанданÑки и много други.
Заради Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñи Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð² Ñветовната литература Ðикола Вапцаров е обÑвен за личноÑÑ‚ на 2009 г в календара на ЮÐЕСКО. РпоезиÑта му…. Е Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да разплаче и най-Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€. Ð’ÑъщноÑÑ‚ тази година е юбилейна за поета – 100 г. от рождението му.
Ðа Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð·ÐµÐ¼ÐµÐ½ етаж в къщата - музей е разположена беÑедна зала, Ñъздадена по Ð¸Ð´ÐµÑ Ð½Ð° Въло Радев, където Ñе прожектират филми за Ðикола Вапцаров. Звучи една от любимите пеÑни на поета, разкази на майка му, негови Ñтихове. Ðа Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶ Ñа разположени трите Ñтаи, в които е живÑло ÑемейÑтвото на Вапцаров. Сигурно мога да продължа в тази поÑока, но не това е идеÑта на това пиÑание...
ОÑтаващите два дена от нашата обиколка Ñа поÑветени на Ñ. Долен и на екÑÐºÑƒÑ€Ð·Ð¸Ñ Ð´Ð¾ гр. Кавала - ГърциÑ.
Село Долен Ñе намира в планинÑки район, в Родопите, на около трийÑетина километра източно от Гоце Делчев. Ðе е трудно да Ñе влюбиш в това китно Ñелце. Идвайки тук човек Ñе Ð¿Ð¾Ñ‚Ð°Ð¿Ñ Ð² една Ñъвършено различна атмоÑфера. УÑеща чиÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð¸Ð½Ñки въздух и Ñе чуди, що за мÑÑто е това. Ðко очакваниÑта, обаче Ñа тук да ви чакат градÑките глезотии, по-добре обръщайте колата назад. Пътуването до Ñ.Долен е по-Ñкоро пътуване назад във времето, защото вÑичко ÑÑкаш е ÑпрÑло тук преди може би 150 г. Ð”Ð½ÐµÑ Ñелцето е вÑе така трудно за доÑтъп и Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на новото Долен е единÑтвеното заÑелено меÑто в района. ЕмоциÑта, коÑто човек изпитва ходейки по теÑните улички, между изоÑтавените къщи в Ñелото е неповторима. Тук казват, че Ñе Ñбъдват вÑички желаниÑ. Ð’ началото на 21 в. Долен Ñъбужда любопитÑтвото на много хора, попаднали Ñлучайно в него, като Ð½Ð°Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€. ÐÑкои дори казват, че привързаноÑтта им към Ñ.Долен е „диагнозаâ€. Тук Ñе оказва че е Ñниман чаÑÑ‚ от филма „Капитан Петко Войводаâ€.
Следващата Ñутрин Ñе отправÑме към Драма и Кавала – ГърциÑ. Това е чаÑÑ‚ от „атракциÑта†на Ð»ÑŽÐ±ÐµÐ·Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ð·Ð°Ð¸Ð½. ПътÑÑ‚ ни минава през църквата на Ñв.ЛидиÑ. Св. Ð›Ð¸Ð´Ð¸Ñ Ðµ била Ñред първите хриÑтиÑни в град Филипи / ок. 15 км Ñеверно от Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Кавала/, покръÑтена от Ñв. апоÑтол Павел при първото му Ñтъпване на териториÑта на Балканите. Ðа мÑÑтото, където апоÑтолът е проповÑдвал на меÑтните жени, Ñега има храм Ñ ÐºÑ€ÑŠÑ‰ÐµÐ»Ð½Ñ /баптиÑтерий/, поÑветени на Ñв. ЛидиÑ. ПътÑÑ‚ продължава и към Филипи.. Това е името на древен гръцки град, разположен близо до Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ ÐšÑ€Ð¸Ð½Ð¸Ð´ÐµÑ. Ðамира Ñе между Кавала и Драма. Тук през 42 пр.н.е. Октавиан ÐвгуÑÑ‚ и Марк Ðнтоний побеждават убийците на Гай Юлий Цезар - Брут и КаÑий. След тази прочута битка, градът Ñе разширÑва и Ñтава извеÑтен като ÐšÑ€Ð¸Ð½Ð¸Ð´ÐµÑ /Крини означава извор/ Това е първото име на Филипи. ВпоÑледÑтвие е завладÑн от Филип II МакедонÑки, който му дава днешното име - Филипи /"Градът на Филип"/. Крайната цел на пътуването Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ гр. Кавала. Това е град бÑл тераÑовиден, разположен краÑиво на ЕгейÑко море. ОÑвен, че е много Ñъвременен и това Ñе уÑеща веднага и по задръÑтваниÑта, Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ð¾Ðº от хора, лъÑкавите магазини, но е и древен. КрепоÑтта на Кавала Ñе издига гордо и забележително на най-виÑоката му точка и заедно Ñ Ð°ÐºÐ²ÐµÐ´ÑƒÐºÑ‚Ð° КамареÑ, е Ñимвол на града. За Ñъжаление малкото време не ни даде възможноÑÑ‚ да Ñе изкачим до ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´, но пък ни отведе за два чаÑа до едно от близките му курортни Ñелища. Там покрай морето Ñе наÑладихме оÑвен на гледката към о.ТаÑоÑ, който е отÑреща, но и на гръцката Ñалата и прочутото узо. Ð’ÑъщноÑÑ‚ за никого не бе изненада, че Ñервитьорът ни бе от гр. Карнобат. Вечерта, този прекраÑен ден завърши Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñки пеÑни и пататник – картофениÑÑ‚ Ñпециалитет от Родопа планина.
Дойде и поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½, за Ñъжаление, от нашата екÑкурзиÑ. ТрÑбваше да Ñе прибираме. Решихме, че този път ще Ñе върнем, минавайки през Ñредни Родопи. Ð’ÑъщноÑÑ‚, така и не подозирахме, какви краÑоти ни чакат. До Девин, пътÑÑ‚ ни бе познат. Ðо по-нататък, пътÑÑ‚ Ñе вие по Ñ€. Въча. Ето тези гледки ÑъвÑем ни „прибраха акълаâ€. Ðа тази малка рекичка Ñа поÑтроени два Ñзовира и е в Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° Ñтроеж трети. Той Ñе изпречи пръв пред погледа ни. Монументална Ñтраховито- Ñтроителна гледка. Дори леко Ñтрашна Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи размери. Ðо тук вÑичко, покрай което минахме е такова - Ñтраховито. ВиÑоки Ñкали, виеща Ñе река. Леко мрачното небе подÑилваше това чувÑтво. И изведнъж на един от завоите, покрай реката, Ñе откри чудната гледка към Ñз. Въча – Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ðнтонивановци. Пейзажът е краÑив, като за картичка. Ðе знам как до Ñега не Ñъм чувала и не Ñъм виждала това прекраÑно кътче от БългариÑ. Ð’ Ñзовира има много краÑиви къщи на понтони /не Ñъм ÑъвÑем Ñигурна, че думата Ñе пише така. но…/. Те Ñе виждат от различни ракурÑи по Ð²Ð¸ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ñе път, виÑоко над Ñзовира. ПътÑÑ‚ има завои, но е прекраÑен, защото Ñе движиш във виÑокото покрай планината, а долу в бездната е Ñзовира и ако не караш бързо, можеш да хвърлÑш по едно око. Лошото е, че почти от никъде не може да Ñе Ñлезе долу до водата. Ðа един от поÑледващите завои Ñе откри и прекраÑÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ â€œÐ§Ð¸Ð»Ð¸Ð½Ð³Ð¸Ñ€Ð°â€. Ð’ÑъщноÑÑ‚, така и не намерих в речника, какво означава точно тази дума.
Каквото и да продължавам да пиша, вÑе ще е Ñлабо и малко! И това като че ли нÑма значение, на фона на ÑъщеÑтвуващата краÑота! Ðикакво обÑÑнение не би могло да Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð´Ðµ и вÑе пак вÑеки път , когато ни е дадено да Ñ Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÐ¼ не Ñ‚Ñ€Ñбва да пропуÑкаме и един миг... Защото наиÑтина Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ благоÑловена Ñтрана Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ€Ð¾Ð´Ð°Ñ‚Ð° Ñи, Ñ Ð¸ÑториÑта Ñи... Дано да е и Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð° Ñи! Дал Бог!!
11.05.09г
д-Ñ€ Ðделаида Якимова - Фурнаджиева