123
Да Ñе заменÑÑ‚ мюÑюлманÑките имена Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки, като Ñе изготви закон за кръщелните имена, който да Ñъдържа ÑпиÑък на имената. ТрÑбвало да Ñе премахнат решетките и други атрибути, които напомнÑли за турÑките къщи. Да Ñе забранÑÑ‚ многоженÑтвото, ранните бракове и браковете между помаци и турци. ТрÑбвало да Ñе изтъкне тактично малокултурноÑтта на турците Ñ Ñ†ÐµÐ» Ñъздаване на чувÑтво за Ñрам у помаците по отношение на Ñ‚ÑÑ…. Да Ñе организират повече ÑветÑки Ð·Ð°Ð±Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° помаците. Също така те Ñ‚Ñ€Ñбвало да учаÑтват Ñемейно в народни празненÑтва. ТрÑбвало да бъдат подбрани по-будни помаци и да бъдат изпратени във вътрешноÑтта на царÑтвото и Ñлед по-ÑиÑтемна и продължителна работа Ñ Ñ‚ÑÑ…, да бъдат върнати обратно в помашките райони, като им Ñе дадат определени Ñлужби. Тези, които имали положително влиÑние върху народноÑтното оÑъзнаване на ÑвоÑта общноÑÑ‚, щели да играÑÑ‚ важна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² оÑъщеÑтвÑването на Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½, а онези Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶Ð½Ð¾ влиÑние подлежали на изÑелване във вътрешноÑтта.
Ð’ пиÑмо от 07.03.1938 г. на дружба "Родина†до миниÑтъра на народното проÑвещение били подложени на критика издадените учебници по Ð³ÐµÐ¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð·Ð° трети ÐºÐ»Ð°Ñ Ð½Ð° народните прогимназии, в които вмеÑто “българи мохамедани†Ñе употребÑвало наименованието “помациâ€. ДейноÑтта на дружбата от оÑноваването ÑŠ до пролетта на 1938 г. Ñе изразÑвала в разпроÑтранението на един позив към помаците за национално оÑъзнаване. Ð’ него Ñе поÑочвало, че те Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñи ÑвалÑÑ‚ феÑовете, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ ни най-малко не Ñе накърнÑвало вероизповеданието им. Този позив бил издаден по Ñлучай празника Рамазан байрам през меÑец декември 1938 г., а за Курбан байрам била уÑтроена традиционна вечеринка, Ñъобразена напълно Ñ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ и задачите на уÑтава. Ðа 22.01.1938 г. във връзка ÑÑŠÑ ÑмÑната на арабÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки при богоÑлужението, за да не Ñе предизвикат Ð²ÑŠÐ»Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñред наÑелението, било взето решение да Ñе изпрати пиÑмо до околийÑкото мюфтийÑтво. Ð’ него Ñе отправÑла молба към мюфтиÑта да напише вÑички молитви от петкратното кланÑне в денонощието Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки букви, като Ñе запази ÑвещениÑÑ‚ арабÑки език. Тези молитви да Ñа Ñъпроводени Ñ ÑƒÐ¿ÑŠÑ‚Ð²Ð°Ð½Ðµ за Ñ‚Ñхното изпълнение, което щÑло да бъде напечатано от дружбата и разпроÑтранено в училищата като ръководÑтво по вероучение. През 1938-1939 г. бил издаден един позив към помаците, който ги приканвал да оÑъзнаÑÑ‚ българÑÐºÐ¸Ñ Ñи произход, доказвайки това на практика, като приемат българÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¶ÐµÐ½ калпак за народна шапка.
124
Издадена била книжка първа от Ñборник “Родина†в хилÑда екземплÑра. Били организирани три традиционни вечеринки, на които била ознаменувана 100 годишнината от обеÑването на Салих ага, родоначалник на българÑкото народноÑтно оÑъзнаване и възраждане на родопÑките помаци. Подобни вечеринки Ñа Ñе ÑÑŠÑтоÑли през годината и в Ñ. Търън и Златоград, като в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð» учреден и клон на дружба â€Ð одинаâ€. През еÑента на 1939 г. били захвърлени вÑички феÑове, което било ÑледÑтвие от Ñъзнанието, че е недоÑтойно да Ñе тачат Ñимволи на робÑтвото. Членката на дружба “Родина†в гр. СмолÑн, ÐеÑибе Шехова отправила призив към жените да захвърлÑÑ‚ фереджетата, които унижавали човешкото им доÑтойнÑтво. Ð’ отговор на апела били Ñвалени и фереджетата. СъÑтоÑла Ñе и четвърта вечеринка, поÑветена на защитата на помакинÑта. Бил издаден и един молитвеник от околийÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ ÐœÐµÑ…Ð¼ÐµÐ´ Салихов за нуждите на помаците. Бил открит и курÑÑŠÑ‚ по мюÑюлманÑко богоÑловие в Райково. През годината за мюфтиÑ, шериатÑки Ñекретар и учители по вероучение били назначавани Ñамо членове на “Родинаâ€. Била издадена книжка втора на Ñборник “Родинаâ€. МиниÑтерÑтвото на народното проÑвещение препоръчвало на училищните ръководÑтва да купуват Ñборник “Родина†заедно Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ народополезни книги. ДейноÑтта на дружба “Родина†не могла да Ñе разраÑне повече, тъй като имало Ñамо около 60 дейÑтвителни и предани членове, които не Ñамо че не Ñе увеличавали, но дори намалÑвали. Ðа 08.04.1939 г. наÑтоÑтелÑтвото взело решение да бъдат изключени нÑколко души главно поради разколебаване и за липÑа на активноÑÑ‚. Един от Ñ‚ÑÑ… бил и ХюÑеин БейÑки, баща на Ðриф БейÑки.
За кратко време в Родопите били учредени 30 дружби â€Ð одина†подобни на тази в СмолÑн, като най-рано това Ñтанало в Златоград и Девин. Ð’ рапорт на ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° пловдивÑка облаÑÑ‚ от 1937 г. за ÑÑŠÑтоÑнието на облаÑтта Ñе казва, че в златоградÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ðµ уÑилиÑта на комитета ÑÑŠÑтоÑщ Ñе, от шефовете на околийÑките Ñлужби и на поÑтоÑÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ контакт Ñ Ð¼Ð»Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð¸ помаци и по директиви на влаÑтта била образувана дружба “Родина â€, подобна на СмолÑнÑката, Ñ Ñ‡Ð¸Ñто помощ 20 помаци Ñе изучили в българÑкото училище, а други поÑтъпили в българÑката казарма. Същите били подготвени да работÑÑ‚ за националното оÑъзнаване на младото помашко наÑеление и приобщаването му към българÑката държава. ÐавÑÑкъде учители-българи Ñтавали Ñекретари
125
на управителните Ñъвети или предÑедатели на контролните Ñъвети. ÐавÑÑкъде те били главните двигатели на делото. Рв ÑпиÑъците на членовете Ñе повтарÑли едни и Ñъщи фамилни имена. Както в СмолÑн така и другаде, “родинците†били предимно роднини.
Ð’ началото влаÑтите Ñе отнаÑÑли подозрително към дружба “Родинаâ€, а МВРИ било категорично против неÑ, тъй като Ñъздавала уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° затÑгане на отношениÑта между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ТурциÑ. Подобни позиции заемало и МВРÐЗ, което изиÑквало от меÑтните влаÑти да Ñе диÑтанцират от дейноÑтта на родинци, които и без това Ñ ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¾-проÑветната Ñи програма Ñъздавали голÑмо напрежение в района. Ð’ Ñъщото време поделениÑта на Щаба на армиÑта виждали в лицето на родинци Ñвои Ñъюзници в борбата Ñрещу развихрилата Ñе в Ñтраната пантюркÑка ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ допуÑнали извеÑтно ÑътрудничеÑтво Ñ Ñ‚ÑÑ…. . Ð’ Ñъщото време полицейÑките и военните влаÑти не криели опаÑениÑта Ñи, че зад дружбата Ñтои нÑкаква комуниÑтичеÑка организациÑ, целÑща промени в общеÑтвото. По едно време дори Ñе Ñтигнало почти до нейното закриване. Поради това родинци потърÑили ÑъдейÑтвие, като главна опора намерили в родопÑките културни дружеÑтва, оÑновани в по-ранните години в Пловдив, ÐÑеновград и СофиÑ, в лицето на главните им деÑтели д-Ñ€ Г. ЧичовÑки, Кр. Савов и Хр. Караманджуков. ПоÑледниÑÑ‚ бил и главен инÑпектор в МиниÑтерÑтвото на народното проÑвещение. Той Ñе ползвал Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо доверие и му били отпуÑкани от Ñъщото миниÑтерÑтво годишно по 100 000 лева за дейноÑтта, коÑто водел Ñред помаците. ОÑвен това ÐœÐП Ñе обърнало към МВРÐЗ ÑÑŠÑ Ñъвет да бъдат мобилизирани околийÑките управители, кметовете и замеÑтник-кметовете, които да ÑледÑÑ‚ и подпомагат “родинÑкото†движение. Ð’ Ñъщото пиÑмо Ñе Ñъдържало и признанието, че “Родина†е Ñъздадена Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на органи на ÐœÐП.
Ðа 19.06.1939 г. Ð’ÑебългарÑкиÑÑ‚ Ñъюз “Отец ПаиÑий†предложил на дружба “Родина†да Ñтане негов член. Ðа 21.06.1939 г. дружбата приела и Ñтанала Ñборен член на Ñъюза. Ð’ пиÑмо от дружба â€Ð одина†гр. СмолÑн до Ð’ÑебългарÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз “Отец ПаиÑийâ€, гр. Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 02.09.1939 г. Ñе Ñъобщава за материалите, които Ñа подготвени за Ñборник â€Ð одинаâ€. Ð’ Ñ‚ÑÑ… Ñе опиÑвал животът на най-проÑветената чаÑÑ‚ от помашкото наÑеление и на Ñ‚Ð°Ñ Ñ‡Ð°ÑÑ‚, коÑто възприела възродителното движение. Ðе Ñе Ñпоменавало за по-голÑмата чаÑÑ‚ от помаците, които били враждебно наÑтроени към родинци, ÑмÑтайки ги за отцепници. Ð’ почти вÑÑко Ñело в Родопите имало
126
лица и ÑемейÑтва Ñ Ð¾ÑманотурÑко Ñъзнание. По онова време Ñ‚Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ð° ползвали значителни облаги, давани им от оÑманÑката влаÑÑ‚. Те не можели да забравÑÑ‚ благоÑÑŠÑтоÑнието и влиÑнието, на което Ñа Ñе радвали в миналото и приемали най-болезнено вÑÑка проÑва на българщина. Един от Ñ‚ÑÑ… бил хафъз Ðриф Ðгушев от Ñ. Могилица, който Ñи накупил имоти в ИÑтанбул. Пречка за развитието на делото започнато от родинци, било и поведението на меÑтното българÑко наÑеление, което ÑмÑтало, че помаците Ñа неÑпоÑобни за напредък и развитие. Те ÑмÑтали, че проÑвещението на помаците щÑло да лиши Ñтраната от добри физичеÑки работници. По това време държавната влаÑÑ‚, предÑтавлÑвана от хора зле оÑведомени за дейноÑтта на дружбата, Ñъщо щ Ñъздавала пречки. Така например по това време един вече бивш околийÑки управител ги нарекъл “Ñбор от хаймани†и изпратил доклади до Ñвоите по-виÑши началници Ñ Ð½ÐµÐ±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð¿Ñ€Ð¸Ñтно за “Родина†и нейните ръководители Ñъдържание. Той Ñ‚ÑŠÑ€Ñел Ñъщо най-различни поводи, за да преÑледва членовете на дружбата. ОÑобено характерен е ÑлучаÑÑ‚, Ñтанал през зимата на 1938 г. ÐÑколко млади родинци ÑкъÑали феÑовете на Ñвои противници и околийÑкиÑÑ‚ управител Ñе намеÑил активно в защита на потърпевшите и подложил на преÑледване деÑтели на “Родинаâ€. При друг Ñлучай полицай в ДевинÑко нанеÑъл жеÑток побой на един от най-големите активиÑти на дружба “Родина†ХюÑеин Якубов. Ðо имало и държавни чиновници, които допринаÑÑли за изграждането, запазването и развитието на дружбата. Клон на Ð’ÑебългарÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз “Отец ПаиÑий†бил Ñъздаден и в Ñ. Райково, СмолÑнÑко, а уÑтавът му бил утвърден ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ от 24.01.1939 г. ОÑвен в това Ñело и на други меÑта в Родопите Ñа били Ñъздадени подобни клонове. Такъв например бил открит в Ñ.Лъжене, ПещерÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð° 17.02.1940 г. Ð’ помещението на читалището Ñе Ñъбрали: Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñ€Ð¾Ð² КутрÑнÑки, ГераÑим Попов, КръÑÑ‚ÑŽ Панов, Лазар Г. Колчачов, МуÑтафа Шарков, Георги Стамболов, МойÑей Праматаров, Иван Д. МаÑларов и предÑтавители на читалището “ПаиÑий ХилендарÑкиâ€, на Ловно-ÑтрелчеÑката Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ â€œÐ¡Ð¾ÐºÐ¾Ð»â€, Ñ. Лъжене. УÑтавът бил утвърден на 26.08.1940 г. ÑъглаÑно чл.5 от закона за Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´Ð·Ð¾Ñ€ върху дружеÑтвата и учреждениÑта. Ð’ÑебългарÑкиÑÑ‚ Ñъюз “Отец ПаиÑий†работел за уÑъвършенÑтване на ÑамоÑъзнанието на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, за запазването и затвърждаването на националните му добродетели и за защита на народноÑтните права на българите, където и да живеÑÑ‚. За да поÑтигне целта Ñи,
127
Ð’ÑебългарÑкиÑÑ‚ Ñъюз “Отец ПаиÑий†работел за единомиÑлието между българите и за формирането на правилно Ñтановище по общеÑтвените въпроÑи. Грижел Ñе за запазване чеÑтотата на народните обичаи, вÑра и език. ПротиводейÑтвал на течениÑ, които заÑтрашавали народното единÑтво. Издавал и разпроÑтранÑвал книги и друга литература. УÑтройвал публични ÑÑŠÐ±Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñказки. Грижел Ñе за запазване на народните паметници.
Дружба “Родина†имала добри Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ñ Ð Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñкото културно-проÑветно Ñдружение. Това Ñтава ÑÑно от пиÑмо от 16.04.1939 г., в което бил поканен предÑедателÑÑ‚ на дружба “Родина†на традиционна дружеÑтвена вечеринка, коÑто щÑла да Ñе ÑÑŠÑтои в Ñалона на Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ»ÑƒÐ±.
Ðа 25.10.1939 г. главниÑÑ‚ инÑпектор П. Иванов призовал директора на полициÑта да изпрати опитни полицаи, които да разкриÑÑ‚ противобългарÑката Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° помаците в Ñ. Могилица, СмолÑнÑко, родното Ñело на Ðгушеви. Тези организации поради натиÑка на влаÑтите подтиквали помаците към изÑелване. Така например в пиÑмо от 15.02.1939 г. от околийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ» на Пещера Д. Трендафилов до Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñекретар в МВРÐЗ Ñе Ñъобщавало, че имало много поÑтъпки от помаци за издаване на паÑпорти за изÑелване. Д. Трендафилов попитал, дали в окръжната заповед под “турци†Ñледвало да Ñе разбират и помаците. Също така той молел за разпореждане и по въпроÑа за помаците и турците, които под предлог, че отивали временно в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° гоÑти при Ñвои близки, или по чаÑтна работа, иÑкали да напуÑнат пределите на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñкритото намерение да не Ñе върнат повече. ОколийÑкиÑÑ‚ управител Ñе интереÑувал дали да ги пуÑкат безпрепÑÑ‚Ñтвено, или да им Ñе правÑÑ‚ Ñпънки.
ОколийÑкиÑÑ‚ полицейÑки началник на Златоград докладвал на 17.02.1940 г. в Пловдив, че имало избÑгали помаци в ТурциÑ, а други пък Ñа направили опит да избÑгат, но Ñа били заловени и върнати. ИзбÑгалите били от: Ñ. Чакаларово – 11 ÑемейÑтва, Ñ. Долно Капиново – 1, Ñ. Джерово – 1 и от Ñ. Ð—Ð°Ð²Ð¾Ñ â€“ 1. Ð’Ñички те Ñа избÑгали първо в ГърциÑ, а от там – в ТурциÑ, като нÑкои от Ñ‚ÑÑ… Ñа оÑтавили ÑемейÑтвата Ñи. Ð’ тази група влизали и едно ÑемейÑтво от Ñ. Старцево и едно ÑемейÑтво от Златоград. През 1939 г. те направили опит да избÑгат в ГърциÑ, но били хванати и Ñлед деÑет дена били върнати от гръцките военни влаÑти. По повод Ñ‚Ñхното бÑгÑтво гръцкото правителÑтво отправило до Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€ на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð¾Ñ‚Ð°,
128
коÑто обвинÑвала граничните влаÑти в принудително изÑелване на помаците. ПолицейÑкиÑÑ‚ началник на ЗлатоградÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñвил, че ако облаÑтниÑÑ‚ полицейÑки началник на гр. Пловдив нареди, ще бъдат изÑелени в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñтаналите членове на ÑемейÑтвата, както и двете ÑемейÑтва от Старцево и от Златоград, което било желателно, но имотите им щели да бъдат конфиÑкувани и продадени за Ñметка на държавата. Ðко бъдат изÑелени във вътрешноÑтта на Ñтраната, държавата Ñ‚Ñ€Ñбвало да поеме грижата за Ñ‚Ñхното наÑтанÑване и оземлÑване. За тази цел, Ñпоред околийÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†ÐµÐ¹Ñки началник, те Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъдат Ñнабдени Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¿Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸ паÑпорти и да бъдат прогонени в ТурциÑ. Ðа 03.04.1940 г. директорът на облаÑтното полицейÑко управление в гр. Пловдив, разпоредил да не Ñе гонÑÑ‚ Ñпоменатите членове, а да им Ñе разреши да Ñе изÑелÑÑ‚, като им Ñе дадат безплатни паÑпорти. Ðœ. КаназирÑки, околийÑки управител на гр. Златоград, Ñе обърнал към облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€ на гр. Пловдив в пиÑмо от 11.06.1940 г. във връзка Ñ Ð½Ð°Ñ€ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†ÐµÐ¹Ñки началник да бъдат пуÑнати Ñвободно да Ñе изÑелÑÑ‚ за Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ 16 българÑки ÑемейÑтва, като им Ñе давали и безплатни паÑпорти. Според Ðœ. КаназирÑки това били помаци, а не турци и напомнил Ñъщо, че главите на 14 от тези ÑемейÑтва Ñа избÑгали нелегално в ТурциÑ. Според околийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ» това улеÑнение можело да доведе до бÑгÑтвото и на други лица от Ñредите на помаците. КаназирÑки молел това пиÑмо да Ñе предаде на директора на полициÑта, а Ñъщо и на МВРÐЗ, за да му Ñе дадат ÑƒÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ това положение дали да Ñпази това разпореждане, тъй като ÑемейÑтвото на Халил ЮÑуфов МеÑтанов от Ñ. Чакаларово вече подало заÑвление за издаване на паÑпорт за ТурциÑ.
През годините 1928 г. и 1936 г. 73 ÑемейÑтва от Ñ. Градешница Ñа изÑвили желание да Ñе изÑелÑÑ‚ в ТурциÑ. От Ñ‚ÑÑ… единÑтвено не уÑпÑло да Ñе изÑели ÑемейÑтвото на МуÑтафа Керимов ОÑманов, което Ñе ÑÑŠÑтоÑло от Ñъпруга, двама Ñина и две дъщери, както и ÑемейÑтвото на Ðли Ðлиев Юмеров, ÑÑŠÑтоÑщо Ñе от Ñъпруга и две дъщери. Причината за това била в турÑката легациÑ, коÑто не дала разрешение за това. ОÑвен през Ñпоменатите години изÑелване на помаците от Ловешко имало и през 1938 г., като това продължило до 1944 г. Преминаването им в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñтавало чрез кораби, които тръгвали от приÑтанището на гр. Варна.
129
Помаците в периода от началото на Втората Ñветовна война до 1944 г.
РъководÑтвото на дружба "Родина" на 03.01.1940 г. отправило до околийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ» пиÑмено оплакване от редакциÑта на в. “РодопÑка миÑъл†, в който Ñе използвали наименованиÑта “помаꆓахрÑнин†вмеÑто “българин мохамеданинâ€. Ðа 11.01.1941 г. Ñе ÑÑŠÑтоÑла вечеринка и били раздадени малко помощи на бедни жени за закупуване на облекла. Група родинци направили обиколка на източните райони на околиÑта и провели Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð·Ð° хвърлÑне на фереджетата. Били образувани и нÑкои нови дружби в Ñелата Чепеларе, Забърдо, Ðеврокоп и др. Ðай-активна Ñред Ñ‚ÑÑ… Ñе очаквало да бъде ЧепеларÑката, коÑто още през наÑтоÑщата еÑен издала Ñпециален позив до наÑелението в района за опомнÑне и ÑътрудничеÑтво. През този период държавните и общеÑтвените инÑтитуции започнали да оказват ÑъдейÑтвие на родинци. През зимата на 1941 г. дейноÑтта на ÑмолÑнÑката дружба "Родина" Ñе изразила Ñамо Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° вечеринка, организирана от възпитаниците на курÑа в Райково, на коÑто били разÑÑнени погрешните ÑÑ…Ð²Ð°Ñ‰Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° ÑмеÑените бракове Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ñ†Ð¸. От името на Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿Ð¸Ñ€Ð¸Ð½Ð¾-родопÑки край било изготвено и подпиÑано изложение до правителÑтвото. То било връчено от нарочна Ð´ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð±Ð° за ÑъдейÑтвие при ÑмÑната на имената, което и Ñтанало в цÑлата СмолÑнÑка околиÑ. Очаквало Ñе през 1943 г. помаците в Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ñки регион да бъдат ÑÑŠÑ Ñменени имена. Била образувана и нова дружба в Ñ. ДрÑново.
Според нÑкои длъжноÑтни лица било необходимо да Ñе Ñъздаде държавен орган, който да контролира дейноÑтта на различните дружеÑтва и държавни влаÑти за по-правилното и по-бързото разрешаване на Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ. ХриÑто Караманджуков, уредник на ÑпиÑание “Родопа†направил предложение до миниÑÑ‚ÑŠÑ€ предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ държавен орган да нареди на общините и по-низшите и по-виÑшите държавни влаÑти да проÑвÑват по-голÑмо доверие към ÑъщеÑтвуващите дружби "Родина" и техните членове и да ги подкрепÑÑ‚ морално и материално. Според доклада на Ðриф Садъков до миниÑтъра на МВРÐЗ от 25.02.1942 г. , държавниÑÑ‚ орган Ñ‚Ñ€Ñбвало тактично да Ñъбира информациÑ, Ñвързана Ñ Ð¾ÑманÑкото наÑледÑтво Ñред помаците. ОÑвен това неговата дейноÑÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбвало
130
да бъде Ñвързана Ñ Ð¿Ð¾Ñтепенното ликвидиране на това наÑледÑтво. ДържавниÑÑ‚ орган Ñ‚Ñ€Ñбвало да уреди проблема ÑÑŠÑ ÑобÑтвеноÑтта и ползването на земÑта в Родопите, Ñ Ñ†ÐµÐ» тамошното наÑеление да Ñе закрепоÑти към земÑта, а Ñъщо така да Ñе преÑече пътÑÑ‚ на Ñпекулата Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ имоти. Този орган окончателно Ñ‚Ñ€Ñбвало да реши въпроÑа за религиÑта, Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ð¾Ð·Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð°Ðº, наÑледÑтвото и пр. в духа на здравите българÑки традиции. Ð’ доклада на Б. Бончев отноÑно разработването на един план за държавната политика ÑпрÑмо помаците, разиÑкван на заÑедание на миниÑтерÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет на 29.04.1942 г. и отбелÑзано в протокол â„– 55, Ñе Ñпоменава за Ñъздаването на Ñлужба при директора по народноÑтните работи при миниÑтерÑтвото, като Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе учреди и нарочна Ñлужба за помаците. Към пловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ ÑтарозагорÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтни директори Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе назначи по един инÑпектор за помаците ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð´Ð°Ñ‡Ð° да Ñледи за правилното прилагане на мерките, Ñвързани Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð°Ñ‚Ð° политика от органите на админиÑтрациÑта. Ð’ СмолÑн да Ñе открие РодопÑки културен инÑтитут, начело Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€, назначен от миниÑтъра на МВРÐЗ. Този инÑтитут да има Ñекции във вÑÑка от околиите, наÑелени Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸. Мрежата на инÑтитута щÑла да бъде ръководена от миниÑтерÑтвото и облаÑтните органи. ДейноÑтта на инÑтитута Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъде предимно културно-проÑветна, като зад Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñе крие държавна политичеÑка миÑиÑ. Ръководните му органи Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъдат добре подбрани, добре платени, Ñ Ð²Ð¸Ñоко национално Ñъзнание и здрав морал. ИнÑтитутът щÑл да има редица пропагандни функции. Предвиждало Ñе той да организира редовни конференции, които да подготвÑÑ‚ меÑтното чиновничеÑтво по този въпроÑ. Читалищата в родопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъдат Ñвързани Ñ Ð Ð¾Ð´Ð¾Ð¿ÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€ÐµÐ½ инÑтитут. Българо-мюÑюлманÑките културно-проÑветни дружби "Родина" Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъдат наÑърчавани материално, подпомагани и обучавани под надзора на РодопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€ÐµÐ½ инÑтитут.
МиниÑтерÑкиÑÑ‚ Ñъвет на 29.04.1942 г. одобрил идеÑта за оформÑне на поÑтоÑнен комитет, ÑÑŠÑтавен от длъжноÑтни лица, който да Ñе занимава Ñ Ð²ÑеÑтранното проучване на помашките проблеми, да координира вÑички инициативи, Ñвързани Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐµÐºÑ‚Ð° за бъдеща работа. Комитетът Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъде към МВРÐЗ и под негово ръководÑтво. Бил одобрен ÑледниÑÑ‚ ÑÑŠÑтав на поÑтоÑÐ½Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚: от централната Ñлужба на МВРИ – миниÑтърът д-Ñ€ К. Сарафов, от МВРÐЗ – директорът Б. Бончев, от щаба на войÑката – майор Ча-
131
лъков, от МП – началникът на гражданÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ» С. Стефанов, от ДирекциÑта на националната пропаганда – началникът на отдела за практичеÑка пропаганда Ð’. СпроÑÑ‚Ñ€aнов, от облаÑтните дирекции – директорът на пловдивÑка облаÑÑ‚ Д. РуÑев, директорът на ÑтарозагорÑката облаÑÑ‚ Б. Конев, народните предÑтавители от избирателните колегии, наÑелени Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸ – Иван РуÑев, д-Ñ€ Петър КьоÑеиванов, Сирко Станчев, д-Ñ€ Ðикола Минков, Лазар Попов, Иван БатембергÑки, д-Ñ€ Дуров и Ð˜Ð»Ð¸Ñ Ð¡Ð»Ð°Ð²ÐºÐ¾Ð². ОÑвен упоменатите членове, МВРÐЗ можело в определени Ñлучаи да привлече в комитета и други лица, в качеÑтвото на Ñъветници. МВРÐЗ Ñъщо започва да играе важна ролÑ, като издава Ñтрого поверително нареждане до околийÑките управители за оказване на ÑъдейÑтвие на дружба "Родина" и за образуването на подобни дружби във вÑички помашки Ñела.
Държавен контрол по това време Ñе упражнÑвал и по отношение на религиозните инÑтитуции и техните ръководни органи. Така например на 23.04.1940 г. на Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñекретар д-Ñ€ Ð. Ðнгелов и Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñпектор П. Иванов било разпоредено във връзка Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ интереÑи в РодопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ и Ñпециалната политика по отношение на помаците, да бъдат Ñъбрани много предпазливо и по заобиколен път ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ðриф БейÑки, ХюÑеин Сеферков, имам в град Смолен, и Ðриф Шумаров и да Ñе произнеÑат дали може първиÑÑ‚ да бъде назначен за Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð² Ðрдино, вториÑÑ‚ – за Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð² гр. Девин, а третиÑÑ‚ – за шериатÑки Ñекретар в СмолÑн. След като Ñе уÑтановило, че лицата Ñа подходÑщи Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ националните интереÑи, те били назначени, както и включени към БМКПД "Родина" като духовни учредители. Това Ñтава ÑÑно от едно изложение на БМКПД "Родина", гр. Смолен до миниÑтъра на МВРÐЗ от 12.06.1941 г. То било ÑÑŠÑтавено от духовните учредители на дружеÑтвото, а именно: Ðриф БейÑки – ардинÑки Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ предÑедател на дружба "Родина" в СмолÑн, ХюÑеин Сеферков – девинÑки околийÑки мюфтиÑ, Ðриф Шумаров от Ñ. Ухловица, ардинÑка община – шериатÑки Ñекретар в СмолÑн, Мехмед Дервишев – имам в Ñ. Търън и преподавател в духовното училище в Ñ. Райково и Махмуд Идризов – имам в Ñело Диамандово и деÑтел на дружба "Родина" в Ñъщото Ñело. Те молели държавните влаÑти да им окажат пълно ÑъдейÑтвие и да Ñе доведе до край поетата Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð·Ð° изхвърлÑнето на феÑовете и фереджетата, което да Ñтане
132
повÑемеÑтно, както в Ñтарите, така и в новите земи. Облеклото на помаците да Ñе замени Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñка народна ноÑиÑ. Да Ñе забрани поздравът на какъвто и да е било друг език, оÑвен на българÑки. Да Ñе забранÑÑ‚ браковете между помаци и турци. Да Ñе дават навÑÑкъде българÑки имена на новородените, а Ñъщо така да Ñе премахнат формалноÑтите при ÑмÑна на имената Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки. Да Ñе поÑтавÑÑ‚ за имами и мюфтии Ñамо помаци, предани на държавната влаÑÑ‚. Да Ñе вземат мерки за прогонването или изÑелването в Ñтарите българÑки облаÑти на вÑички подбудители и пропагандатори. ЦÑлото възродително движение да Ñе поеме от Ñпециален българÑки държавен орган или учреждение. Да Ñе ÑкъÑат вÑички връзки Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñката мюÑюлманÑка общноÑÑ‚. Да Ñе въведе Ñпециална програма за издаване на книжнина за помаците от рода на Ñборник Родина и др., които да Ñе разпроÑтранÑват Ñред младото поколение и вÑички любознателни Ñреди. Също така, за да Ñе намали турÑкото влиÑние, Ñе предвиждало коранът и другата религиозна литература както и проповедите по време на петъчната и байрÑмÑката молитва да Ñе четат на българÑки, а не на арабÑки език. През 1941 г. – 1942 г. МВРИ не дава Ñ€Ð°Ð·Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° хафъз Салих Мехмедов и Мехмед Керимов от Ñ. Пловдивци (СмолÑнÑко) да продължат обучението Ñи в по-горните курÑове на ÐЮВВÐБ, поради това, че Ñа помаци. Също така разрешение не получили и хафъз Шукри Салиев от Мочура (СмолÑнÑко), Ð—Ð¸Ñ Ðрифов ОÑманов от Ñ. Черничево (КрумовградÑко), ХюÑеин Ðхмедов ХюÑеинов от Ñ. Могилица (СмолÑнÑко) и др.
ЗлатоградÑкиÑÑ‚ окръжен Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð¥Ð°Ñан Ехледов ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ от 10.06.1942 г. наредил на имамите в ЗлатоградÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð´Ð° разглаÑÑÑ‚ и препоръчат на вÑички жители на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½Ð° да региÑтрират новородените Ñи деца Ñамо Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки имена, като им бил раздаден ÑпиÑък Ñ Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð°, а Ñъщо така Ñе поÑочвало и равноглаÑието на българÑките имена Ñ Ð½Ñкои арабÑки и турÑки имена. МюфтиÑта обÑÑнÑвал Ñъщо, че по този начин не Ñе накърнÑвали религиозните чувÑтва и че национален дълг на вÑички било да вземат приÑърце това толкова важно и наложително начинание в Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð½Ð° българщината.
Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1942 г. СмолÑнÑкото мюфтийÑтво било отделено от Главното мюфтийÑтво в СофиÑ, а към него Ñе приÑъединили и околийÑките мюфтийÑтва в Ðрдино, Девин, Златоград, Велинград, Гоце Делчев и КÑанти. За ÑмолÑнÑки Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð» назначен Мехмед
133
Дервишев (СветоÑлав Духовников).
БПЦ наÑочила вниманието Ñи към помаците през 1939 г., две години Ñлед като била Ñъздадена БМКПД “Родинаâ€. Първоначално БПЦ била оÑтавена на заден план поради две оÑновни причини. Първо, организаторите не Ñа Ñи поÑтавÑли за цел хриÑтиÑнизирането на помаците, това вÑе още била Ñамо далечна перÑпектива. Второ, те Ñа Ñе пазели и не Ñа работели открито Ñ Ð‘ÐŸÐ¦, за да не Ñе злепоÑтавÑÑ‚ пред меÑтното наÑеление, което вÑе още помнело ÑъбитиÑта, разиграли Ñе преди две деÑетилетиÑ. Макар и временно изолирана, църквата Ñи поÑтавила за цел да даде Ñвой Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ ÐºÑŠÐ¼ този процеÑ. Този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð½Ð¸ÐºÐ½Ð°Ð» Ñлед като пловдивÑкиÑÑ‚ митрополит Кирил Ñе обърнал към ръководÑтвото на БПЦ Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð·Ð¸Ð² да Ñе заеме Ñ Ð¿Ð¾ÐºÑ€ÑŠÑтването на помаците, като Ñе обоÑновал ÑÑŠÑ ÑъщеÑтвуването на отделни Ñлучаи на приемане на хриÑтиÑнÑтвото. Той бил информиран за това от меÑтните енорийÑки намеÑтници, които давали нÑкои препоръки. ÐрдинÑкиÑÑ‚ енорийÑки Ñвещеник Иван Попниколов например предлагал Ñлед като Ñе покръÑÑ‚ÑÑ‚, една чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… да Ñе заÑелÑÑ‚ в меÑтноÑти, където живеÑÑ‚ българи, за да не бъдат тормозени от оÑтаналите мюÑюлмани. Подобни идеи е развивал и ÑмолÑнÑкиÑÑ‚ архиерейÑки намеÑтник Тодор Ðнгелов. ОÑновавайки Ñе на подобни Ñъвети, както и на Ñвои лични наблюдениÑ, през 1940 г. пловдивÑкиÑÑ‚ митрополит Кирил ÑÑŠÑтавил един подробен план, наречен “ Мерки за пълното побългарÑване на РодопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ и на помаците.†Този план никога не е бил обÑъждан в Св. Ñинод официално. По това време БПЦ е била ангажирана Ñ Ð²ÑŠÐ·ÑтановÑването на българÑкото църковно наÑтоÑтелÑтво в новоприÑъединилите Ñе земи – Добруджа, ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Беломорието. ПловдивÑката Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÑтоÑнÑтвала в ÑвоÑта миÑионерÑка дейноÑÑ‚ и дори на 11.09.1941 г. дори издала окръжно â„– 7518 до енорийÑките Ñвещеници в епархиÑта, коÑто уÑтановÑвала ред за приемането на правоÑлавието от мюÑюлмани и др. Ð’ резултат на тези мерки, както било отчетено по-къÑно, правоÑлавието приели 59 мюÑюлмани, от които 31 били помаци.
ПловдивÑката Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð°Ñ‚Ð° на българÑките управници вÑÑчеÑки Ñе опитвали да приобщи помаците към българÑката нациÑ, като ги лишавали от хранителни продукти, възползвайки Ñе от факта, че през този период тези продукти, както и облеклото и горивата, Ñе продавали Ñ ÐºÑƒÐ¿Ð¾Ð½Ð¸ и народът изпитвал голÑмо затруднение при набавÑнето им. Това Ñе доказва и Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¾ÐºÐ¾Ð» â„–
134
42 на МиниÑтерÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет, който е Ñ Ð´Ð°Ñ‚Ð° още от 30.03.1937 г., където пише, че били отпуÑнати 5 000 000 лв. Ñ Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¾ поÑтановление, които Ñлед това били одобрени Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñки указ от 09.04.1937 г., публикуван в Държавен веÑтник, бр. 80 от 13.04.1937 г. Ð¡ÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ на МВРÐЗ било разпоредено да Ñе закупÑÑ‚ и разпределÑÑ‚ на гладуващото наÑеление в ПловдивÑка облаÑÑ‚ Ñледните количеÑтва царевица: за ДевинÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ â€“ 45 000 кг., за ÐеврокопÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ â€“ 150 000 кг., за ПанагюрÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ â€“ 45 000 кг. и за ПещерÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ â€“ 15 000 кг. Разпределението на отпуÑнатото количеÑтво храна по общини Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе извърши от комиÑÐ¸Ñ Ð² ÑÑŠÑтав: околийÑки управител, околийÑки агроном, данъчен началник и предÑтавител на ДирекциÑта за закупуване и Ð¸Ð·Ð½Ð¾Ñ Ð½Ð° зърнени храни. При разпределението комиÑиÑта Ñ‚Ñ€Ñбвало да даде предимÑтво на Ñелищата Ñ Ð½Ð°Ð¹-нуждаещо Ñе наÑеление. КомиÑиÑта Ñ‚Ñ€Ñбвало да изпрати протокола на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñпектор по общеÑтвените грижи в Пловдив за Ñтановище, а Ñлед това – в миниÑтерÑтвото за утвърждаване. Храната Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе раздава Ñрещу труд, като на вÑеки Ñвил Ñе на работа обикновен работник му Ñе отпуÑкали по 15 кг. храна, а на вÑеки каруцар – по 40 кг. Изключение можело да Ñе прави Ñамо за болни и неработоÑпоÑобни.
ДейÑтвиÑта на админиÑтративните и военните влаÑти ÑпрÑмо помаците Ñъщо накърнÑвали религиозните права на наÑелението в Родопите. Така например от 11.06.1940 г. Ñе Ñъобщава за акции в граничните зони на Родопите, за ÑвалÑнето на феÑовете и фереджетата. Те били организирани Ñлед ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° петъчното богоÑлужение, когато Ñтеклите Ñе в джамиÑта от околните Ñела и колиби помаци Ñе прибирали по домовете Ñи. Те били причаквани от предварително поÑтавени военни патрули, които знаели откъде ще минат и били откарвани в читалищата или училищните Ñалони. След като наÑилÑтвено били Ñъбирани вкупом мъже, жени и деца, пред Ñ‚ÑÑ… заÑтавал българÑки офицер, който обÑÑнÑвал Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð¾Ð±Ð½Ð¾Ñти, че те не Ñа никакви турци, а Ñа чиÑти българи и, че езикът, който говорели, е по-чиÑÑ‚ от този, който говорÑÑ‚ българите, че никой не им забранÑва да изповÑдват мюÑюлманÑката вÑра, но бидейки от българÑки произход, те не бивало да Ñе поддават на турÑката пропаганда. След това офицерът предлагал феÑовете и фереджетата да Ñе ÑвалÑÑ‚. Тези, които Ñе противопоÑтавÑли, били заÑтавÑни наÑила да Ñе подчинÑÑ‚. При така Ñъздалото Ñе наÑтроение и за да не бъдат малтретирани, повечето Ñе подчинÑвали на нарежданиÑта
135
и подканвали Ñами жените Ñи да ÑвалÑÑ‚ фереджетата. Ðа жените било позволено да Ñлагат кърпи, които да покриват Ñамо коÑите им, но не и лицата. Този начин Ñе практикувал поÑледователно и ÑиÑтемно в различните околии на пограничните зони на Родопите. Пограничните военни влаÑти, които провеждали тези акции, Ñа Ñе ÑблъÑквали Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо противодейÑтвие от Ñтрана на меÑтното наÑеление, което било под влиÑние на имамите. СпрÑмо Ñ‚ÑÑ… влаÑтите взимали най-Ñтроги мерки, целейки по този начин да овладеÑÑ‚ този процеÑ. Ð’ ЗлатоградÑко имало поÑледователи на ÐºÑ€Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ð¾ÑманÑки фанатизъм. Имало Ñлучаи, когато помаци не желаели да Ñе подчинÑÑ‚ на влаÑтите и забÑгвали Ñами или ÑÑŠÑ ÑемейÑтвата Ñи в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ от там – в ТурциÑ. Това Ñе Ñлучвало чеÑто в ЗлатоградÑка околиÑ. ОтношениÑта между военните и дружба "Родина" оÑобено Ñе задълбочили, Ñлед като на 26.02.1942 г. ДружеÑтвото на запаÑните офицери в гр. СмолÑн поканило членовете на дружба "Родина" на традиционна вечеринка, коÑто щÑла да Ñе ÑÑŠÑтои на 15 март в Ñалона на Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ»ÑƒÐ±.
Директорът на изповеданиÑта в доклад от 13.09.1940 г. Ñъобщава, че нÑкои админиÑтративни органи в района Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¾ наÑеление били ÑроÑтни привърженици на идеите и проповедите за бързото и пълно народноÑтно оÑъзнаване на помаците. Те Ñе Ñтремели да подражават твърдо на членовете на БМКПД "Родина", гр. СмолÑн. Било уÑтановено, че там жените били наÑила заÑтавÑни да хвърлÑÑ‚ фереджетата Ñи, а мъжете – феÑовете и чалмите Ñи, без да Ñе държи Ñметка за религиозните традиции на наÑелението. ОÑвен това натиÑк за феÑовете и чалмите и Ñе упражнÑвал върху имамите и мюфтиите. Така например меÑтниÑÑ‚ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° град Девин бил предупреден, ако не иÑкал да Ñи има неприÑтноÑти не бивало да Ñе ÑвÑва в джамиÑта Ñ Ñ„ÐµÑ Ð¸ чалма. Д-Ñ€ К. Сарафов от дирекциÑта на изповеданиÑта помолил миниÑтъра на МВРÐЗ да нареди да Ñе проверÑÑ‚ Ñпоменатите от него факти и ако те Ñе окажат верни, да Ñе внуши на Ñъответните админиÑтративни влаÑти, че те Ñа длъжни да проÑвÑват повече разбиране към провеждането и изпълнението на Ñъответните мероприÑтиÑ. Също така наÑтоÑвал да разпореди на Ñъответните органи да избÑгват нетактичните и брутални мерки, за да не Ñе даде повод за нежелателни проÑви от Ñтрана на фанатизираните Ñлоеве Ñред помаците. Ðко целта била да Ñе премахнат феÑовете и чалмите от ноÑиÑта на помаците, то Ñпоред миниÑтъра Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе разреши поне на мюфтиите и имамите да ги Ñлагат,