ЗлатоградÑкиÑÑ‚ говор обхваща гр. Златоград (Даръ̀дере) и близките му Ñела Стà рцево, Ðедèлино и др. Л. Милетич в ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´ „Die Rhodopemundarten†(c. 71—98) отнаÑÑ Ñ‚Ð¾Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ към павликÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ дава двата говора заедно. ПроучваниÑта, които направих през 1959 г., обаче показват, че това е ÑамоÑтоÑтелен диалект, който по Ñвоите характерни оÑобеноÑти предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ…Ð¾Ð´ между родопÑките и източните рупÑки говори.
ЗлатоградÑкиÑÑ‚ говор има Ñледните оÑобеноÑти:
1. Широко е (ê) вмеÑто Ñтб. Ñ£ под ударение пред мека Ñричка, което понÑкога преминава и в ’а: бá»Ð»Ð¸, белá»ÑˆÐºÐ°, врá»Ð¼Ðµ, дá»Ñ‚е, но и вр’à ме, д’à те. Пред твърда Ñричка обаче има Ñамо глаÑна a c предходна мека ÑъглаÑна: б’à ла, д’à до, мл’à ко, пл’à ва, хл’à п.
2. ЛипÑа на Ð¿Ñ€ÐµÐ³Ð»Ð°Ñ Ð½Ð° глаÑната a Ñлед мека ÑъглаÑна и пред мека Ñричка: йà гне, йà к’и, йà ре, йà Ñли, пол’à ни, туйà г’и, жà би, шà пки, чà ши.
3. СамоÑтоен развой на еровите глаÑни, при който вмеÑто Ñтб. ÑŠ има глаÑна ÑŠ, a вмеÑто Ñтб. ÑŒ — глаÑна е: дъш, дъ̀Ñка, Ñън; ден, жèна (жъна), лèÑно.
4. СамоÑтоен развой на ноÑовите глаÑни, при който вмеÑто Ñтб. Ñ« има глаÑна ÑŠ, a вмеÑто Ñтб. ѧ — глаÑна е: зъп, мъш, път, ръкà , гъ̀ба; зет, клèтва, лèшта, пèтък, тèшко, йèдри, йезѝк, жèдна, жèтва, шèта.
5. Ðаличие на акане, Ñ‚. е. на глаÑна a вмеÑто неударена глаÑна o в предударена Ñричка: агнѝште (огнище), адà вна, акà (ока), апà шка, балѝ (боли), дабрè, катèл, наÑѝлка, прадà ва, тачѝлка. Ð’ Ñледударена Ñричка обаче глаÑната o ce пази непроменена: лòбá»Ð´Ð°, пòтá»Ð½, лèÑнá», мл’à кá», Ñѝчкá», ѝметỠ.