Български > Дискусии

Лаф Мохабет- " Govorilnya ot naroda".

<< < (32/48) > >>

Тоска:
Да, Права си, и в момента този проблем е решен.  ;)

Rahmie:
Разкриха тайната на човешкия оптимизъм
от: ГЛАСОВЕ

Вече е разкрита една от причините хората да остават оптимисти дори когато има доказателства, че нямат основание за това. Проучване, публикувано в Nature Neuroscience, допуска, че мозъкът се справя много добре с обработването на добри новини за бъдещето.
Но при някои хора всичко негативно практически се игнорира и остава позитивна картина на света.  Учени от Лондонския университет казват, че около 80% от хората са оптимисти, дори да не се определят като такива. Те изследвали 14 души, оценявайки нивото на оптимизма им, и ги тествали на скенер.  Всеки от тях трябвало да определи колко вероятно е да се случат 80 различни „неприятни събития“, включително развод и раково заболяване.
 
След това им съобщили каква е вероятността в действителност. В края на сесията участниците в изследването трябвало отново да оценят вероятността всяко от тези събития да им се случи.  Имало ясна разлика в актуализираните оценки на оптимистите в зависимост от това дали реалността е по-добра или по-лоша. Доктор Тали Шарот, цитиран от Би Би Си, ръководител на изследването, дава пример с риска да се разболееш от рак, който се оценява на 30%.
 
Ако изследваният първоначално смятал, че рискът е 40%, в края на експеримента намалявал субективната си оценка на 31 на сто.  Ако обаче предварителната оценка на пациентите била 10%, те съвсем лекичко повишавали преценката за риска пред тях – „научават малко, но не много“. Когато новината била положителна, при всички хора се забелязвала повишена активност във фронталния лоб на мозъка, асоцииран с обработването на грешки.
 
При негативни новини най-оптимистично настроените хора имали най-слаба активност във фронталния лоб, а най-големите песимисти – най-висока.  Този резултат предполагал, че мозъкът подбира кое доказателство „да слуша“.  „Посланието „Пушенето убива“ не работи при хора, които смятат, че рискът да се разболеят от рак е малък.
 
Делът на разводите е 50%, но хората не мислят, че вероятността лично за тях е такава. За това има фундаментална причина в мозъка“, казва д-р Шарот.  „За мен тази работа хвърля светлина върху нещо, което става все по-ясно в неврологията – че голяма част от мозъчната функция при взимането на решения е тестването на предвижданията спрямо реалността – в основата си всички хора са „учени“, казва д-р Крис Чембърс, невролог от университета в Кардиф, цитиран от dnes.bg.
 
“И независимо колко усъвършенствани са тези невронни мрежи, впечатляващо е как мозъкът понякога излиза с грешни или твърде оптимистични отговори въпреки доказателствата”. Друг извод на учените е, че оптимизмът е полезен за здравето. Изследване сред близо 100 хиляди жени показало по-малък риск от сърдечни болести сред оптимистите, но както отбелязва д-р Шарот: „Негативният аспект е, че подценяваме риска“.

Jack:
Ебазер Ебазер от Малък Поровец стана хитът на избори 2011 ;D

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1083973

http://www.razkritia.com/119390/%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%80-%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%80-2/

Jack:
Родопчанка надви смъртта


Нова махала. В най-мистичната планина се крие тайната на нашето оцеляване като народ. Разкрива я един от големите феномени, излязъл изпод снагата на Родопите Севинч Балъкчъ от баташкото село Нова махала. Около комина на народната лечителка се вият ту дим, ту светещи кълба. Вечер същества от други светове играят хоро, дълбаейки феерични неонови фигури в мрака. Неземното шоу като на кино обаче е най-малкото, което човек може да зърне в къщата на Севинч, казват съседите й. Защото феноменът сякаш е гара разпределителна за невидимите магистрали на Вселената, носещи чудеса, познание и откраднатото човешко щастие. Изцеление, духовни знамения, астрални пътешествия, контакти с отвъдното, материализация на предмети са паранормалните явление ежедневие за родопчанката, свалила не един и двама пътници от влака за Оня свят.

Август 1978 година. Навън вали, а Севинч стои кротко след сватбата с мъжа си Басри. "Към два и половина вечерта все едно някой стреля с пушка, но вътре в стаята. Аз скочих, гледам - няма никого. До мивката обаче едно стъклено шише от силата на звука станало на парчета", разказва съпругът на лечителката. Спомня си, че Севинч тогава заключила, че това е сигнал - някой роднина е починал. След половин час звъннала една братовчедка да съобщи, че вуйчото е отишъл на Оня свят. Такива странности са почти ежедневие в къщата на родопския феномен. По едно време паранормалните явления толкова зачестили, че храбрият горски Басри Балъкчъ, който неведнъж е нападан от дървената мафия, решил да продава къщата. "Много са нещата", въздъхва бай Басри, който от толкова години вече е свикнал с мисълта, че живее в Зоната на здрача.

Знамения

През 1984 г. в къщата на лечителката се чува плач на момиче. Севинч става да се обади по телефона, но линията прекъсва. Където и да ходи, невидимият плач върви с нея, а децата й се будят от шума. Оказало се, че това е знамение за идващи болести. Същата година феноменалната Севинч едва спасява дъщеря си след лекарска грешка в болницата в Пазарджик. След това бащата и синът също легнали. "Беше много тежка година с болести и глад", спомня си народната лечителка. Тя вече е сложила бонбони и сок на масата, направила е обяда и намира време да седне при нас. Въпреки високото познание, с което е надарена и за което ще стане въпрос в следващите редове, родопчанката е блага като мед. Не се кара и никога не повишава глас, а виденията за България и за света, които я спохождат, съвсем не са безобидни и съвсем не са за всяка психика. Но тя не си позволява да поучава и да държи "пророчески тон". Напротив, смирението и благостта й, спокойствието и топлината, които струят от Севинч, привличат всяка търсеща душа, въплътена или не.

"Моят чичо още от дете беше усетил, че владея някаква сила. Като го разтривах, олекваше в ръцете ми", връща лентата назад лечителката. Казва за дъщеря си Муаззез, че е с много чисто сърце. Тя владеела дарба по-силна от нейната, но още й било рано да се занимава с болните. "В процеса на лечението лошата енергия не се губи. Тя се събира наоколо и ако човек не може да я пречисти и пренасочи, започва да руши", обяснява рисковете на неземната си дарба родопчанката. На въпрос какво точно се случва, че хората около нея оздравяват чудодейно, заявява: "Има някаква сила, която ме води. Няма да ви лъжа, не мога точно да обясня какво и как става, че болният се изцелява." Лечителката все пак обобщи целия феноменален процес в две думи - "дар от измеренията".
Разказва, че доста хора идват, на които докторите са казали, че им остават само 2-3 месеца живот. От Велико Търново я потърсила жена, която едва стояла на краката си. Когато Севинч започнала да работи с нея, от тялото й излязло нещо необяснимо.

"От болната излезе дим във формата на смерч и започна да обикаля стаята. Дъщеря й, която също присъстваше, много се изплаши. Не на всеки се дава да помогна, но нея спасих от най-лошото, рак", разказва народната лечителка. Според нейните наблюдения онкологичните заболявания се дължат на комбинация от слаба имунна система и силна душевна болка. "Тогава тия клетки, които са изродени, намират слабите места и атакуват. Може да си здрав, но ако са налице двете условия за развитие на рака, само след два месеца здрав човек може да легне", предупреждава Балъкчъ. Според нея онова, което е излязло от тялото на онкоболната болярка, е било самата смърт. След такъв тежък случай Севинч се чувствала като изцедена, с дни не можела да стане от леглото. Но това не й пречело да пътува.

Астрални воаяжи

57-годишната жена споделя, че много често напуска тялото и селото си. В тези състояние се пренася на стотици и дори хиляди километри разстояние. Това е известно в литературата като астрално пътешествие, но при нашенката се проявява рядко и не като разходка за удоволствие, а само при инфарктни моменти. Така много често преди някоя трагедия да се появи във вечерните новини, надарената свише жена го знае в детайлни подробности. Защото е присъствала лично на мястото. Минути преди момента на зверска жп катастрофа в Гърция Севинч се озовава в локомотива. "Намирах се в кабината на машиниста, а той спеше. Опитах се да го събудя, разтърсих го, но не успях. Катастрофата стана", ядосва се родопчанката. Под въздействието на преживяното тя цял ден говорила на близки и съседи за тая катастрофа. Вечерта новината се появила по всички телевизии.

Материализация

Малко по-рано пък се проявила при нея материализацията.
"Аз пари в мен не държа и винаги, когато отивам за хляб, искам от мъжа ми да ми дава точно. Няколко пъти обаче, като не мога да открия сумата, в ръката ми се появяват точно толкова, колкото ми искат на магазина", твърди Севинч Балъкчъ. При нея монетите имат голяма поличбена стойност. В началото започнали да се появява по нея залепнали върху тялото - на пъпа, в сърдечната област и на крака отдолу. Тогава не обърнали много внимание, сметнали ги за изтървани пари. Стотинките обаче продължили сякаш от нищото да се появяват върху снагата на Севинч три дни поред. За голяма изненада на всички на третата вечер се материализири две монети от 5 и 20 стотинки, а едната била от 1974 година. "25 е рожденото ми число, а второто число е годината на годежа ми", търси обяснение в съвпаденията Балъкчъ.

"На четвъртата вечер сънувам една река тече от мен и се оформя бяло-небесносиня сфера. Аз влизам в нея и като през тунел пътувам. Днес често, когато се появявам на някое събитие, минавам именно през този тунел и се пренасям в друго измерение", разкрива за първи път българката неописуеми неща от свръхсетивния си опит.

Книгата на доброто

През 2003 г. висшите сили дават на Севинч достъп до тайните на човешкото здраве. Тя видяла момиче в помещение с много врати. Действието според усещането на родопския феномен се развивало на много високо място над нас простосмъртните. Освен българката в това интердименсионно пространство имало мургав човек и хуманоидно същество с продълговати очи. "Момичето обаче само мен допусна до себе си, на тях двамата направи нещо и им отказа достъп. Даде ми една бяла книга - цялата светеше. Когато погледнах страниците й, там не беше писано на нашите езици, а с фигури и знаци. Светицата ми каза, че е дошло времето бялата книга да излезе наяве. В нея имало лек за болести на миналото и за страшни от бъдещето, които тепърва ще се проявяват", преразказва едно към едно чутото народната лечителка.

От този момент Севинч помага на стотици хора с безброй диагнози - хора с хронични дископатии се оправят, бездетни зачеват, става извор за билкови рецепти. Разяснява, че всеки човек има разноцветно излъчване. "Аз навлизам в енергийното поле на болния и виждам откъде идват проблемите. Целият енерго-информационен процес обаче е много несъзнателен, подчинен на по-висши сили. Понякога не помня какво съм казал да пие, че да се оправи. Но рецептите наистина действат благотворно", кълне се жителката на Нова махала, която говори толкова интелигентно и с такива здравни термини, че смайва и професорите.

"Последния път обаче, след като при мен дойде човек с разсейки по костите, в дома ми се появи една миризма на умряло. Всички се видяхме в чудо. Ту се появи в ъгъла, ту под масата. Аз отивам и чистя, правя, струвам, а то моментално се премества на друго място. 15 дни ни беше много трудно, тъй като и малко дете имаме. Тогава спрях да приемам хора. Има неща, които човечеството не може да обясни", заключава жената със свръхестествени способности.

Дистанционно лечение

Тя съветва да сме позитивно настроени, да сме весели и да приемаме всичко, което Творецът ни поднася по пътя, с любов в душите. "Много хора не могат да осъзнаят, че нашата сила е в енергията на мисълта и в любовта", убедена е феноменалната жена. Тя разказа поредния фантастичен случай от своята практика. В Кипър жена брала душа в кома. Чрез друга жена, която е край леглото й, Севинч решава да се свърже с биополето на болната. Разбрали се предварително по телефона нейната позната на място да хване пациентката за палците на ръцете. "Аз оттук въздействах. След малко тя е отворила очи и е заплакала. Имала съм пациенти, които съм придружавала (на духовно ниво - б.а.) и на място съм сваляла температура", не спира да ни учудва родопската вълшебница.

Наскоро нейният дядо покойник и един светец я завели до онази сила, която наричаме Господ. Той обаче нямал образ, нито език, нито етнос, а само лъчеструй.

"Светецът беше Евлия баба в зелени дрехи от горе до долу. С него беше дядо ми, който навремето през 60-те годни е бил ходжа. Те ме извисиха много над земята, докато накрая стигнахме до тази неописуема сила. Това беше самият Господ. Той не е белобрад старец, както си мислим, а светлина. Тогава се почувствах много лека. Светецът се обърна и с пръст ми посочи - "твоята енергия идва оттам".

Jack:
За историческия мач през 1942г. между "Македония"-Скопие и "Левски"-София

"Всички клу­бо­ве се бореха сърцато, но най‒силните отбори в българското първенство „Сла­ви­я“ и „Лев­ски“ получиха досто­ен про­тив­ник са­мо в лицето на скоп­ската „Ма­ке­до­ни­я“. Бившият скоп­ски отбор „Граждан­ски“, който до преди две го­ди­ни неведнъж беше по­беж­давал и бел­град­ски­те, и за­гребски­те клу­бо­ве, се отнесе непо­чтително към го­ле­ми­те си со­фий­ски съперници и в нова­та лига. Целият град обичаше клуба; а до­маки­нът му, ку­цият чич­ко Тодор, обикаляше с мръсния си те­фтер цялата чар­шия и преминаваше през всички дюкяни, докато езикът му не по­си­няваше като син пат­ладжан от химическия мо­лив, който плюнчеше, за да го на­влаж­ни и да си за­пи­ше имената на всички тър­гов­ци, които да­вах­а своята лепта за фут­бо­ла. С тефте­ри­те под ми­шница по същия на­чин из чар­ши­ята съ­би­рах­а дарения за цър­ква­та кли­са­рят Кру­ме и ходжата Ибра­хим, който взимаше десятъка от ис­лям­ска­та общност, но те уцелиха лошо вре­ме и не са­мо хайлазите из чаршия­та, но и онези, от които не се очакваше, а именно се­ри­оз­ни­те стопани‒собс­тве­ни­ци­ на дюкя­ни, караха слу­ги­те на вяра­та да п­ле­зят езици, за да ви­дят кол­ко са им сини, та да изчислят каква лепта да им да­дат, а после се измъкваха с аргумента, че работите им не вървят; и бо­га­ти, и сирома­си, и мла­ди, и ста­ри мъже от различни­те религии си бяха намерили друг гос­под, в ко­гото да вя­р­в­ат. Нямаше дюкян, който да не правеше дарения за футбо­ла, а е­зи­ци­те на кли­са­ря Круме и на ходжа Ибрах­им никога не можеха да посинеят така ка­кто този на чичко То­дор." ;D

http://frognews.bg/news_39913/Eto_ia_istinskata_istoriia_za_macha_Levski-Makedoniia!/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page