Западните рупÑки говори обхващат земите на запад от родопÑките говори до Ñтовата граница. Тук влизат Юндола, Разложко и ГоцеделчевÑко (ÐеврокопÑко). По Ñвоите оÑобеноÑти Ñ‚Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ предÑтавÑÑ‚ преход към западните и македонÑките говори.
ÐÑкои диалектолози отделÑÑ‚ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¾Ð¶ÐºÐ¸Ñ Ð¸ гоцеделчевÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ от оÑтаналите българÑки говори и заедно Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾ÐµÐ²Ð³Ñ€Ð°Ð´ÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ Ð¿ÐµÑ‚Ñ€Ð¸Ñ‡ÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¸ причиÑлÑват към македонÑките говори или пък ги обоÑобÑват в оÑобена група „македонÑки говори в пределите на БългариÑâ€. ТрÑбва обаче да Ñе вземе под внимание фактът, че разложкиÑÑ‚ и оÑобено гоцеделчевÑкиÑÑ‚ говор Ñа типични източни българÑки говори и затова нÑма никакви л и н г в и Ñ Ñ‚ и ч н и оÑÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ðµ да Ñе отделÑÑ‚ в ÑамоÑтойна група и да Ñе откъÑват от рупÑките говори. ТрÑбва Ñъщо така да Ñе изтъкне, че вÑички българÑки диалектолози отнаÑÑÑ‚ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¾Ð¶ÐºÐ¸Ñ Ð¸ гоцеделчевÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ към източните говори и ги включват в западните рупÑки. Така поÑтъпват например Л. Ðœ и л е Ñ‚ и ч в „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache†(Wien, 1912; вж. и приложената карта), Ст. Ðœ л а д е н о в в „Geschichte der bulgarischen Sprache†(Berlin und Leipzig, 1929, S. 332) и др. A K. Ðœ и Ñ€ ч е в ÑмÑта неврокопÑÐºÐ¸Ñ (гоцеделчевÑкиÑ) говор за главен предÑтавител на западнорупÑките говори (вж. ÐеврокопÑкиÑÑ‚ говор. — Год. СУ. ИÑтор.-филол. фак., 32, 1936, Ñ. 3). Ðай-Ñетне, както вече Ñе изтъкна при разглеждане границите на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, между българÑките и македонÑките говори не може да Ñе прокара каквато и да е оÑновна диалектна граница. Преходът между Ñ‚Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ е поÑтепенен и едва забележим, какъвто е изобщо преходът между диалектите на един и Ñъщ език.
БългарÑките и македонÑките говори имат еднакви оÑновни оÑобеноÑти в Ð³Ñ€Ð°Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñтроеж и в оÑÐ½Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÑ‡Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð² фонд, a ce различават Ñамо по второÑтепенни оÑобеноÑти. И Ñ‚Ð¸Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°ÐºÐ²Ð¸ общи черти не Ñа Ñлучайни, a ca поÑледица от обÑтоÑтелÑтвото, че българÑките и македонÑките земи в продължение на много векове Ñа образували политичеÑка, културна и икономичеÑка цÑлоÑÑ‚, че в Ñ‚ÑÑ… Ñе е образувала и развивала една и Ñъща народноÑÑ‚ — българÑката народноÑÑ‚, коÑто е имала и едно ÑредÑтво за общуване — българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¾Ñтен език, ÑъщеÑтвуващ реално под формата на ред много близки диалекти.