Таман Ñъм Ñа мушнал в халищанта - дойде на вратана зазноен от търчане, Ваньо чичин и вика:
- Хайде Ñтавай буржку! Какво Ñа Ñи упашкулил като родилка? Ðко не знаеш, че Ñа вечер има вечеринка в Габрица?
Гльодам го – прилизало Ñа е, та чек на ледунки му е Ñтанала бозиневана четуна. Фърлило е и волненана фанела, дено Ñа не разделÑше Ñ Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ Димитровден до Гергьовден.
- Ти акъл имаш ли ра? – питам го Ñ. – Ðе видиш ли котро време е, пък и в еÑÐ°Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ‚ÑƒÐ½Ð° ходи ли Ñе чек в Габрица?
Ðла Ваньо Ñи знае неговоно: „Ше вървим, та ше вървим!â€
Станах и Ñе запременÑÑ… и Ñ. Баба ма гльода как Ñа треÑам доде наврем панталонене и папуниÑа:
- Ваню бре, тебе га ти Ñа е морзнало, оти подкокороÑваш и наш ТаÑа? ЕÑа ли найдахте вечеринки да правите? То да бе барем в УÑтово иди-Ñла, ам то чек в Габрица! Юм имате ли? Кратиха ли Ñе момиÑе в Райково, та по Ñреде зима и по Ñреде нощ ше ходите да галите в Габрица?
Баба виде, че не прави пари нейнно думане, вточи ни по един комат хлеб и парчо бело маÑло и рече:
- И гльодайте некъде да ви не порÑнат изкуфелите лелки! Харливници!
Излезахме нах одвон. Вай майчинко вай! Да Ñи бех Ñедел вотре на топалко. Ворем и хем Ñа тетенкам, хем колнам Ваню и негована Лена. Еней Ñа звеше галеницана му. МиÑлем Ñи: „Хайде, Ваню има барем за какво да Ñа треÑе, ам Ñ Ð·Ð° какво воре да ма пита чилекâ€
Ðга Ñтигнахме Забацко, Ваню отÑече:
- Ше вървим на кеÑтермьо през Варадил.
- Ðбе то ше вървим ага Ñме рекли – уÑуквам го Ñ, - ама виж какво е тьомно. Може нещо да ни нападне, Ñ Ð½ÐµÐºÐ²Ð° мечка, Ñ Ð²Ð¾Ð»ÐµÐº.
- Хо бре, моми Ñи торнал да фириш, пък та е Ñтрах един Варадил да минеш – Ñопва ми Ñа Ваню и закрачва Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ðµ ножища напреж мене.
„Да Ñа и в будалата†– викам Ñи на ум Ñ Ð¸ линкам Ñлед него. Дручко Ñи е ага Ñи близо до некав чилек в баирен по Ñреде нощ – хеле пък и ага има Ñнег до колено.
Ту Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ñ‡Ð°Ð½Ðµ, ту ÑÑŠÑ ÑÑŠÑуркане и драпане – криво лево Ñтигнахме в Габрица. И доде да идем до читалищено, разлахме вруть кучетана, целоно Ñело Ñа разÑвети като чорква. Ваню приÑÑ‚Ð¾Ð¿Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ котка и шопнейки ми Ñа кара:
- Вори по-польочка ра. Како Ñа Ñи разтропал като Ñлово муле. Ðко ни уÑети ленина майка, ше видиш какво рукане ше падне, ше ни чует чак в Ðламидере.
„Любовник†– заÑдам го Ñа пък Ñ. Дошол румба да играе по Ñреде нощ пък го е Ñтрах от едно бабичище.
Ðла да Ñи немам още разправии, Ñнимам папуцете и ги мушкам под мишница без да ма види Ваню.
Ðай-Ñетне Ñтигнахме в читалищено. Музикана е Ñпрела и наконтените моми и ергени Ñа Ñа наредили на разкривенине Ñтолове. С влизанено вруть Ñа впульват в Ð½Ð°Ñ Ð¸ Ñа поÑбутват. Ваню Ñа кокори да види къде Ñа е мушнала негована Лена и дали Ñа е не приÑламчил друг до неÑ. Пък Ñ Ñъм Ñа изтюфечил до вратана, клепча и Ñа Ñ‡ÑƒÐ´Ñ Ð¾Ñ‚Ð¸ Ñа хилет ÐµÐ½ÐµÑ Ð¾Ñ‚Ñрьоща на Ñтоловене. Чуди Ñа и Ваню. По едно време ма фата за ръкава и фучи:
- Главтитината ше ти Ñтроша! Къде Ñа ти папуцете?
- Къде Ñа? - под мишницаÑа! Вай-й-й, ам белки Ñъм Ñа грейнал в читалищеÑо по чорапе? Сега Ñа Ñетам какно Ñъм Ñторил ама геч, вруть Ñа Ñа Ñетили за мойÑа занеÑиÑ. По хубаво мечка във Варадил да ма бе изела! Ðаборжку навирам папуцене и чекам да заÑвири музикана, та в гюрлутиÑна да Ñа измуша нах вон.
ÐейÑе заÑвири музикана. Еден аратлик разпина гюрукан на акардеонан и не мож му Ñа Ñети каква Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ€Ð°. Другиен до него Ñ Ð´Ð²Ðµ лъжици отпара ли отпара по един Ñахан. Таман реках да Ñи втривам – некотро ма бутна по рамоÑо и Ñ Ð¶ÐµÐ½Ñки Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¼Ð¸ изчуруфика:
- Танго, дами канÑÑ‚, молим!
„Да ти пукне и тангото, и дамите!†– викам Ñи Ñ, ала да откаже още по-терÑене. Побарах отдолу да виде дали Ñа ми на меÑто папуцеÑе – там Ñа. Ðагребахме Ñа Ñ Ð´Ð°Ð¼Ð°Ð½Ð° и заиграхме. Дали Ñа те беше криво Ñетила, че е танго, или лъжицине го опетлаха нещо, ала Ñ Ð³Ð¾ поопетлах нещо танца.
Ðга Ñворши музикана, Ваню ми рече:
- Како Ñи Ñа вдървил котга Ñи поголнал точилка. Поразкърши Ñа малко! Ðаведе Ñа и ми шопна: - Видиш ли Ñ ÐµÐ½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð´ лампана? Казала е на Лена моÑ, че та е бендиÑала. От Ðламидере е. След малко торноваме нах там. И фатовци ше дойдат. Обща вечеринка ше правим. И немой мълча по поть кат теле! И уÑта и роки имаш...
Зиннах втрещен :
- Ванка ра, не щи ли би другуш? ...
- Ðикакво другуш! - вортна Ñа той и отиде да каже Лени, че Ñъм готов.
Какво претьоглих до Ðламидере, какви Ñдове брах Ñ Ð»ÐµÐ½Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° приÑтелка, как ма ръфа Ваню наш, кат горчива краÑтавица на вращане чек до Райково – друг поть ше ви разправÑм. Важното е, че Ñа прибрахме в райково живи. Прибрахме Ñа и в четири чаÑа Ñабахлен легнахме да Ñпим у дома му, оти знаех, че по енва време баба Ñа е наÑпала и още от вратана ше зьоме да ни калайдиÑва. Уж щехме да дремнем малко – в 6 чаÑа Ñ‚Ñ€Ñбваше да вървим на работа, ага Ñа Ñабудих какво да видем – то Ñтанало пладнина. Сбутах Ваню и му викам:
- Ðа ти вечеринки и аламидерÑки галилки! Довечера нема ли да ма отÑурниш нах ЧокманÑка Ñтрана? Ваню рипна като опарен и без да продума, изтърче към кухнÑна и захлопа. След малко Ñа изтъпани в одаьота дето Ñпехме. И пак нищо не вика – Ñамо държи Ñ Ð´Ð¸Ð»Ñвен моине папуце. Познах ги по железцана. Чек Ñега Ñа Ñетих какво е било енва Ванюво търчене.
Да зьоме микруфинът да ми тури папуцене във фурнана на печкана да Ñохнат. Станала чича ранко, издоила кравана и запалила печкана да вари преÑноно. Сварила го, ала барабар Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ изпекла и моине папуце.
Два Ñахате Ñа орахме Ñ Ñ‚ÐµÑ…, разпинахме ги, отпрахме им хаÑтаре, Ваню доÑурна от некъде два обущарÑки калъпе, та дано ги поизправим, нещот и нещот. Смамулили Ñа Ñа като шушульки, не можеш палеца да вкараш в тех, камо ли цела нога да въвреш. Ðай-Ñетне Ñи зьохме умута, че от такви изгорели папуце и хлепки биле не Ñтават. По едно време Ваню Ñа чукна по челоно:
- Я му найдах колае!
Изрипна на вон и Ñлед малко Ñа враща Ñ Ñ‡Ð¸Ñ„Ñ‚ некакви велурени папуце и Ñа хили:
- Може да Ñа малки ала Ñа не изгорели! ÐоÑи ги ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ðµ! И да ма Ñпоминаш, кога Ñъм та водил на вечеринка в Габрица и в Ðламидире.