А какво ни научи Спасителят - нашият Тонг-Ра , сиреч Възкръсналото Слънце Христос, не това ли, че който иска да се нарече велик в Божието Царство, трябва да стане слуга на всичките и сам да се счита за най-малък от всичките, сиреч за част от цялото, която служи за доброто на всички!
И тъй, за да не ми рече някой: „все пак, аз съм бес и се гордея с това", нека и аз да му река: „аз пък съм гет и се гордея с това, даже когато ме наричат презрително „гот", или „мизиец", та
дори и „хун", защото всеки от вас знае, че майката на дядо ми е била взета от хуните.
Не е ли също една от жените ми от измежду ромеите? Та и аз, като великият апостол Божий - Павел, мога да река:
за хуна съм хун, за мизиеца - мизиец, за ромеите - ромей, за бесите - бес, за гетите - гет, за робите-склави - склав, сиреч роб(ако и да съм цар), за езичниците - езичник, за християните - раб Христов, за всички всякакъв подобен, и всичко това само и само да мога мнозината да придобия.
Но има нещо, с което се гордея повече от всичко и то е, че говоря Богарския език на Бога на боговете.
А ето, че и ти, братко - бес, говориш същия език, пък и ти братко - сапей, го говориш, ако и малко по-накриво, както и го говорят всички меди, серди, одриси и асти, и всичките сто тракийски племена, всеки малко по-иначе и по своему, но е един език, и всички го говорим и се разбираме, както не се разбираме с никой друг народ.
Значи сме всички Богари, след като говорим всички Богарския език.
Ето, с това се гордея аз над всичко - че съм Богарин и говоря езика, на който говори сам Бог и избрания от Него най- многоброен народ на земята.
Затова не искам всеки да си носи само своето, но цялото и единното, за да сме силни като снопа копия, който е изобразен в Руната на Тракия.
И ако държавата ни можеше да се събере в малката земя, която е на юг от Хемус, която роди нашия народ преди хиляди лета, бих с радост я нарекъл Тракия.
