XIX. Неврокопската каза
Мървашките села. — Неврокопската котловина. — Реките Туфча, Неврокопска, Топлица, Ляльовска, Буровица, Канина, Бистрица и Рата. — Селата Осиково, Скребатно, Ковачовица и Долян. — Чеч и неговото население. — Селата Борово, Осеница, Вощица и Тисово. — Статистика на Чеч. — Селата около Момина клисура. — Статистика на населението на Неврокопската каза. — Производство.
Неврокопската каза може да се раздели на 4 части: 1) Мървашки села, 2) села в Неврокопската котловина от двете страни на Места, 3) Чечко и 4) села в Момина клисура.
1) За Мървашките села говорихме доста много. Споменахме даже за някои, които не са от тях, именно за ония в долината на Белотинската река, между клоновете на Стъргач и Св. Тодор планина.
2) Неврокопската котловина състои от едно малко поле, простряно по двата бряга на р. Места, на югоизток от гр. Неврокоп. То се начева на север от устието на Момина клисура и се свършва на югоизток до с. Долна Сангартия, гдето Места наново се впуща в една дълга, мъчно проходима планинска теснина — последната на пътя й за Бялото море. Надлъж полето има до 25 км. По-голямата част лежи на десния бряг на реката, гдето ширината достига 5 до 7 км. По левия бряг на реката, в полите на Доспатите, остава една сидно наклонна равнина от 2—3 км широчина, така щото изцяло котловината има широчина от 8—10 км. Височината й е около 540 м над морското равнище. Тя е доста плодородна и старателно обработена. Няма парче земя, което да стои пусто. Ражда пшеница, ръж, кукуруз и други храни, каквито имаме в Северна България. Лозята тоже стават добри.
Западната част от равнината е заградена от запад с клоновете от същинската Пирин планина и на Стъргач планина. От юг я преграждат клоновете на Боз-Даг. Пиринската верига е висока и стръмна, клоновете на последните две са ниски, поле-
262
гати и голяма част от тях или са съвсем безлесни, или са обрасли с храсталак. Рядко са зачувани едри и големи гори. Равнината е добре напоена с цял ред планински рекички, които се спущат в Места. От тях струва да се споменат следните:
1. Р. Туфча, която събира водите си по ребрата на самия връх Пирин. Събира се от 4 по-големи поточета и слиза в полето при селото Баничан, на север от Неврокоп. Тя всякога е пълноводна и пои много ливади и ниви.
2. Неврокопската река, която се събира по пиринските височини над Неврокоп, по-малка е от Туфча, но пак през лятото е пълноводна и бърза. Тя мие гр. Неврокоп и от него излиза през много канали, за да напоява ливадите на изток от града.
3. Р. Топлица. Къса рекичка, която извира в полите на планината на юг от града из едно търсище. Тече около 1 км и се влива в р. Места. Има доста много вода.
4. Ляльовската рекичка събира се над селото Ляльово. Лете в полето пресъхва.
5. Р. Буровица, извира в югоизточните поли на Али Ботуш, приема множество малки потоци от Пирин, Стъргач планина и Папас чаир. Отива на югоизток и образува хубава планинска долина. Като излезе на полето, държи се покрай южните върхища и се влива в Места, близо при с. Долна Сънгартия. Тя е най-дълга и най-многоводна между споменатите.
В долината има 7 села, именно: Баничан на р. Туфча; Чифлиците до Неврокоп, Мусомища на юг от града, Копривлен на шосето за града; Садова на Ляльовската река и Горна и Долна Сънгартия покрай р. Буровица. Обаче голяма част от земята принадлежи на околните села, що са по върхищата. Населението е българско с малки примеси от турци. Главният поминък на жителите е земледелието. В някои села се работи добър тютюн.
По левия бряг на Места по полите на Доспат планина се образува едно поленце тясно и дълго покрай реката с хубава плодородна и добре напоена земя. От него се начеват към изток ребрата на Доспатите, които бързо се повишават до билото на планината. Виждат се цял ред хълмове, които идат от височи-
263
ните към р. Места. Между тях има долини, по които вървят множество планински притоци. Тия долини са напълнени със селца; земята им е добре обработена с жита и бобови градини. Голяма част от хълмовете са тоже изорани и посеяни.
От притоците на р. Места тук по-важни са: р. Канина, която извира в землището на с. Ковачовица, в полите на един от най-високите върхове на Родопите, наречен Сютка (2183 м). Тя е бърза и пълноводна. В нейното корито са минералните бани и на десния й бряг е бил старият град Никопол. Освен това мие селата Ковачовица, Дряново, Лещен, Фотовица и Исирлък. Изобщо взето, реката държи югоизточна посока. На изток от нея върви гориста верига, която иде откъде върха Сютка и се спуща с по-ниски хълмове до р. Места. Зад тая верига е долината на Плетската рекичка или Бистрица, която извира из гориста местност в землището на помашкото село Плетен. По-малка е от предната. Тече на юг между голи хълмове и се влива в Места малко по-долу от устието на р. Буровица. С най-долния си край тя прегражда Неврокопската котловина.
Р. Рата или Доспат Дере е един от най-многоводните притоци на Места. Тя извира в една местност, наречена Черни скали, около южните части на Сютка планина в пределите на Турция.
Изначало върви на югоизток из една планинисто-гориста долина между главната Доспатска верига, която се протака по левия й бряг и един неин висок клон отдясно на реката. Като стигне селото Доспат, реката свива на юг и се влива в р. Места при селото Борово.
Най-високите части на Доспат са голи и са покрити с великолепни алпийски пасища. Под пасищата се начеват гъсти хвойнови гори, които състоят от бор, елха и мура. Под хвойните идат мешани букови и дъбови гори. От средата надолу ребрата са вече оголени и ни представят грозни каменисти върхища. Срещат се по-нарядко липа, габър, осен и доста много лещак.
По ниските места около р. Места става добра пшеница, царевица и понякъде ориз, тютюн и лозя. В средните части се сее главно ръж, ечмик и овес. Планинските села купуват храна от полето, понеже тяхната не им достига.
264
Планинците се поминуват със скотовъдство, правене аби, кираджилък и зидарство. Населението е българско, но една голяма част от него е потурчена. Колкото отиваме п`о на югоизток, толкоз повече помаците преобладават и когато стигнем долината на Рата, настъпваме в чисто помашка местност, известна под името Чечко.
От селата в ребрата на Доспат по-забележителни са следните:
Осиково на североизток от гр. Неврокоп в ребрата на Доспатите, 4 часа път далеко, с 60 къщи български и 65 помашки. Около селото има много оборища, на които в разни времена колят курбани християните и мохамеданите заедно. Има училище и църква. Християните се занимават със скотовъдство, зидарство и плаварство. Плавари в Осиково има около 15 къщи, толкова и в ближното село Скребатно. Те отиват есен и пролет на работа и чрез плавене събират златен пясък, главно около селото Караджилар близо до Солун в полите на Хортач планина, около Димотика в Тракия и по околността на Кратово. На едно ходене 1 човек може да спечели 10 лири, рядко до 15 лири. Зидари има много по околните села. Те отиват на работа в България, особено по Софийско. Помаците са повечето дърводелци, цепят дъски, правят лубове, шиници, вили, лопати и пр. Приготовляват по малко и катран.
Скребатно, 1 час на югозапад от Осиково, заселено в на-надолището на р. Канина, седалище на един мюдюр, който управлява селата в Момина клисура. Има 130 къщи български и 45 помашки. Българското училище в селото е от най-добре уредените. Има мъжко и женско отделение с по 4 отделения и 1-и клас. Скребатно е едно от най-събудените села и е духовен център на околните християнски села. Българите поминуват със зидарство, скотовъдство и работене лозя, а помаците са главно кираджии.
Ковачевица е голямо село на р. Канина, малко по на север от Скребатно. Има 180 български къщи с добре наредено първоначално училище. Селото притежава големи гори. Жителите са главно зидари и скотовъдци. Земеделието е слабо, лозя не стават. В околността му има остатъци от едновремешен манастир.
265
Долян е село в средата на ребрата на Доспатите, на пътя Неврокоп—Батак, 6 ч. на югоизток от града на един приток от р. Бистрица, с 205 български и 45 помашки къщи. Тук се работят кебета и един вид дебели, широки аби, които служат за постелка и завивка и се разнасят в голямо количество по Серския и Драмския санджак и Одринския вилает. Правят се и прости килими. Мнозина се поминуват с кираджилък. Още няколко села наоколо работят аби и кебета, но пак долянчани ги носят по пазарите.
В югоизточната част на полето по левия бряг на р. Места лежи помашкото село Блатска. Час на северозапад от него се намира помашкото село Дебрен. Между тях има цял ред могили. Според разказването на тамошни човеци били разкопани няколко от тях и били намерени гробища с остатъци от стари оръжия.
3. Теснината на р. Места от Неврокопското поле на югоизток е скалиста и мъчно проходима. Долината на реката често пъти е много дълбока и канарите от двете страни стоят отвесно. Пътищата са лошави и зиме мъчно проходими. Те постоянно бягат от коритото на реката. Теснината е дълга повече от 60 км. От север и североизток идат клонове на Родопите. Доспатската планина се свършва с високия планински възел Крушовска планина. От тоя възел една верига отива успоредно с Места и нейните ребра допират до реката. Между тях извират множество буйни планински поточета. От последните краища на Доспатите излиза Тисовската рекичка или Масдер дере, по коритото на която отива път за с. Чепеларе и Станимака.
До десния бряг на р. Места се опират стръмните краища на трите клона от Боз-Даг. Между Св. Тодор и Шилка има малка котловина с три български села. Там се събира Ливадишката река. Източният край на Шилка планина се казва Висеник. Между Висеник и Дебелина планина лежи друга долина със селото Волак; от нея иде река, която, преди да се излее в Места, съединява се с Ливадишката при с. Лакавица и бързо се излива в Места малко по на север от р. Рата. Дебелина планина, като се приближи до Места, завива на юг успоредно с нея и дохожда при морето до гр. Кавала с ниски рътове.
266
Населението по десния бряг е смесено — българи и помаци. Към север преобладават българите, а по средата и на юг — помаците.
Боз даг, Шилка и Висеник делят Неврокопската каза от Драмската.
Чечко. —Населението по левия бряг на Места е чисто помашко. Тук е местността Чечко или Чеч, за която ще споменем нещо повечко, що сме научили от познавачи на онзи край. Това е планинска мъчно проходима област. Тя лежи главно по левия бряг на р. Места и се ограничава на запад от р. Рата, на север и североизток Крушова планина я дели от Ахъчелеби и Султан-Ери. На юг Ксантийските височини я делят от турското население в Ксантийско. Само една малка част от Чечко лежи по десния бряг на Места наблизо около реката.
Мястото е планинско, гористо и прорязано с много планински потоци. Чечко наброява повече от 60 села. Населението е помашко. В административно отношение то е разделено на 3 части: най-голямата част спада към Неврокопската каза, една малка част по левия бряг на реката принадлежи на Скеча и минува в Одринския вилает, останалите части по десния бряг на реката се числят в Драмската каза.
Населението се подчинява на своите големци във всичко. На Неврокопския Чеч заповядва една стара аристократическа фамилия от селото Осойница, на която първородните деца се именуват паши. Сегашният началник се казва Али паша. Той е 70-годишен старец и неограничен главатар на повече от 40 села. Всичките спорове се решават от него. Той бие, затваря и налага всякакви наказания, които се приемат безропотно. През неговата област пътуването на търговците е съвсем безопасно. Ако пострада някой пътник от обир, Али паша на часа трябва парично да го възнагради за загубата и тогава тежко и горко на оня, който се улови в кражбата. По тая причина кражбите са рядкост. Фамилията на Али паша е стара и голяма. Много е вероятно, че това е стара аристократическа фамилия на някой местен княз, който заедно с народа е приел мохамеданството и запазил властта си. В къщата на главатаря се пази най-голямо гостоприемство. Там има особени стаи за гостите, които хранят до пресита.
267
Въобще в цялата тая помашка околност гостоприемството е голямо. Всякое село има отделна къща, много добре наредена, гдето се приемат и хранят безплатно чужденците. Тая къща има свои имущества, от които .се поддържа. Богатите къщи си имат свои отделни стаи за гостите. Али паша събира дан от народа и я предава на правителството. Налозите обаче са малки. Той събира и рекрути за войската. Всяко село си има свой коджабашия, който управлява селските работи.
Народът се поминува със скотовъдство и пчеларство, на второ място стои земеделието и тъкането на платове. Така също ловджийството е много развито. По планините пасат много овци и кози, които съставят главния местен поминък. По долините се сее ръж, ечемик, овес и по ниските места пшеница. Рядко в някои ниски села садят лозя. Храната им не достига и те си докупуват от Драмско или Скеченско. Пчеларството в тия места е много развито. Във всяко село има голямо число кошари и захарта се заместя с мед. Восъкът оттук се разнася за Серско и Драмско и съставя един от най-добрите приходи на населението.
На много места се работят аби и шаяци, които се разнасят по вън от доленските българи. В селото Ващица става панаир, гдето се харчат главно аби, шаяци и платна, изработени от помаците. По тези места се работи и гора, която се спуща по Места за полето и съставя добър приход за цели села, каквито са Жижово, Кочан, Марульово и други около краищата на Доспат-ската верига. В селага Марульово и Дебрежен правят гребени от рогове, които се разнасят надалече за продан. Селото Пепелаш на десния бряг на Места е прочуто по своите кавали.
Чечките помаци ненавиждат турците; те се отнасят към тях горделиво, както и към християните. Спазили се много християнски и езически обичаи. Почитат празниците, като Св. Георги, Нова година и др. При рождението, сватбите и смъртта са запазени същите обичаи, каквито ги има у българите по околните места. Играят хоро поотделно мъжете от жените. Тук има добри свирачи на кавал.
Боренето и надтичането са на голяма почит у всичките неврокопски помаци. Особено ония, които излизат победители
268
при надтичването, вземат големи подаръци, които дава цялото село. Тия неща стават обикновено по празниците през байрама и по сватбите. Тичат от 1/2 час разстояние, някой път и повече.
От селата в Чечко ще споменем по нещо за следните:
Борово, на левия бряг на Места при вливането на притока Рата в нея, 10 часа далеч от Неврокоп, седалище на един мюдюр за Неврокопския Чеч, който няма почти никаква власт по-далеч от Борово. Това е единственото село, гдето се говори по турски. Стари човеци разказват, че тоя език бил въведен после от ония, които отиват на война, и от вънкашни чиновници. Това е мъчно да се вярва. Навсякъде по селата в помашко помаците са запазили българския говор. Много е възможно, че Борово е имало военна колония, за да пази прохода, и тя е подействувала да си менят селяните говора. Селото има около 140 къщи с две джамии и 1 мектеб. Покрай Места обработват добър тютюн. Наблизо до селото има остатъци от голям манастир «Св. Димитър». Покрай реката в няколко още села се обработва тютюнът.
Осеница край Тисовската река, 2 часа далеч от вливането й в Места. Седалище на чечкия първенец Али паша и на цялата негова фамилия. Има две джамии и мектеб. Правят се много аби и шаяци, развъждат се добри овци, работи се и по малко земя. Има около 140 къщи.
Вощица или Ощица на р. Рата, 2 часа далеч от вливането й. Има около 90—100 къщи. Селото е в полите на връх Лакавица. Правят се в него аби и шаяци. Наблизо до селото има стар манастир, заровен в земята, когато е ставало потурчването. Той се е наричал «Св. Димитрия». На именния му ден на 26 октомври и досега става голям панаир, наречен «Дере панаир». Тук цялото Чечко продава своите аби, шаяци и платна на вънкашни търговци и стават покупки на разни бакалски стоки от неврокопски търговци.
Тисово на Тисовската река, 4 часа далеч на югоизток от Борово. Има около 200 къщи. Най-голямо в Чеч. Става еженеделен пазар. Обработват се добри лозя. Долината на Тисовската река е плодородна. Има много абаджии, които работят по околните села.
269
Тук даваме една статистическа таблица на всичките чечки села според сведения на селяни, добре запознати с местността.
1. Борово 2. Попово село 3. Владиково (Владикос) 4. Граждел 5. Хойница 6. Щърклюу 7. Глум 8. Колюш 9. Фойница 10. Гърздица 11. Пряслун 12. Русково 13. Любан 14. Бърково 15. Осеница 16. Ловчища 17. Прибойна 18. Мъждел 19. Върва Лаковица 20. Вощица 21. Дъблен 22. Малошийца 23. Старен 24. Кашица 25. Шуридилово 26. Манастир 27. Колярба 28. Вашово 29. Дюбряжил 30. Калчюу 31. Каинчен 32. Пулово 33. Драженица 34. Тисово 35. Бърщен 36. Черквичен 37. Жижово 38. Кочан 39. Любче 40. Марульово 41. Махалково 42. Малош 43. Сидарево 44. Страня 45. Пепелаш
Драмски Чеч
46. Байрамли кьой 47. Боюво 48. Дряново 49. Халепа
270
50. Драчища 51. Капотчук 52. Тифота 53. Тиклиево 54. Пасрево 55. Лишен 56. Берчища 57. Любетин 58. Захарин 59. Бичово
60. Драмско Чиряшово 61. Ратича 62. Радибош 63. Карово 64. Чернягово 65. Агъ-кьой 66. Лъжи 67. Лящен 68. Томал 69. Боланово 70. Коница 71. Къюво 72. Чатак 73. Буково 74. Яхор 75. Лакатина 76. Белен 77. Джура 78. Катун 79. Балабан 80. Дяла 81. Холюван 82. Горуново 83. Скранюво 84. Калово
Тая статистика е повърхностна, защото има села, които са затънтени в далечните диви планински места и за които мъчно се събират сведения. Вижда се, че Чеч е разделен наполовина между Неврокопско и Драмско. Общото число къщи достига до 5600. Като приемем, че има по 5 души на къща, ще излезе, че помашкото население в тая област е около 28 000 души.
4 села около Момина клисура. — На север от Неврокоп Пирин и Доспатите се приближават едни до други и между тях тече р. Места. Местността е много скалиста. По височините има доста гори. Из долините текат буйни потоци, за които ще говорим по-после, когато ще видим самата клисура. По долините има няколко села от двете страни със смесено населе-
271
ние — българи и помаци. По ребрата на Пирин са повече българи, а по Доспатите — помаци.
По-забележително село е Обидюм по ребрата на Пирин планина, разположено на едно високо място до р. Рекиджа. В землището на селото под билото на веригата се намира едно от най-големите алпийски езера, наречено Попово езеро или Папас гьол, отгдето се начева самата Рекиджа. Около селото има много църквици, гдето се колят курбани на разни празници. Селото има основно мъжко училище. Селяните работят малко земя; главното им занятие е скотовъдството и зидарството. Зидарите отиват по България.
Подир всичко, що казахме за Неврокопската каза, нека направим един общ статистически преглед на населението й. Понеже в Неврокопско има съвсем незначително количество чифлици, и то малки части от някои полянски села, затова не оставяме особена графа за тях. За българското население оставяме две графи, в едната се бележат помаците, които по вяра и по чувства стоят далеч от своите християнски братя и образуват особен елемент в Македония, който е предан на турското правителство.
I. Мървашки села (Демирджи колу)
1. Тяшево (Тешово) 2. Гайтаниново 3. Ляски 4. Лъки 5. Ляльово 6. Парил 7. Ловча 8. Кара-кьой 9. Търлис 10. Старчища
272
11. Долно Броди 12. Елис (Лиси) 13. Зърново 14. Куманич 15. Възем (Возем) 16. Белотинци 17. Либяхово 18. Вълково
II. Орта Колу
19. Баничан 20. Юч-дурук 21. Дахъ чифлик 22. Срядна чифлик 23. Бурджоза чифлик 24. Заим чифлик 25. Нов чифлик 26. Мусомища 27. Копривлен 28. Садово 29. Горна Сангартия 30. Долна Сантария 31. Петрелик 32. Гущеряк 33. Перица 34. Теплен 35. Бяслен 36. Кашица 37. Ракищен 38. Ливадища
273
39. Бутим 40. Блатчен 41. Черяшово 42. Лозна 43. Лъковица
III. Дервент колу
а) Пиринска страна 44. Обидюм (Обидим) 45. Кремен 46. Брязница 47. Корница 48. Лъжница
б) Родопска страна 49. Елешница 50. Гостун 51. Осеново 52. Илипово 53. Буково 54. Рибново 55. Циропол
IV. Доспатски села 56. Осиково 57. Ковачовица 58. Скребатно 59. Дряново 60. Лящен 61. Балдюво 62. Фотовища 63. Исирлик (Градище) 64. Марчов чифлик 65. Гърмен
274
66. Лещен 67. Ореша 68. Долно Дряново 69. Долян 70. Сатовица (Сатовча) 71. Плетена 72. Дъбница 73. Фустаня 74. Блатска 75. Крушово 76. Дебрен 77. Фръгово 78. Боболин 79. Манастирджик 80. Слащен 81. Вълко-сел 82. Абланица 83. Бършлен 84. Битово 85. Избища 86. Тувища 87. Годяшево V. Неврокопски Чеч
Циганите и тук са изоставени, както и при казите, за които говорихме досега. Ние приемаме, че числото на циганските къщи в цялата каза ще бъде около 350.
1. На Архангеловден нма панаир в селото.
2. Мъжете говорят вече турски.
275
За да добием числото на населението, поставяме по приетия ред на всякоя българска къща по 6 души жители, същото число ще поставим и за евреите и циганите, за власите, които повечето живеят в града, по 5 1/2 на къща, а за ония в селата — по 6 души. Ляльовските потурчени гърци ги отделяме от турското население. И тъй:
Преди да кажем последната дума за числото на населението в Неврокопската каза, ще изложим тук една сравнителна таблица от числата, които ни дават Веркович, Z и официалната турска статистика от 1881 г. и нашите изследвания.
Числото на българите е приблизително. Турската статистика е правена 10 години по-рано от нашата и от оная на Z; като се вземе едно увеличаване на населението с 1 1/2%
276
годишно, ще имаме нарастване близо с 4500 жители, които заедно с 29 943 правят 34 443. Числата на Веркович за времето, когато са събирани, са били височки.
Числата на разните статистики за турците и помаците твърде много се различават. Официалните статистики броят в графата турци всички ония, които изповядват мохамеданската вяра, затова всичките помаци и ляльовците гърци не са преброени отделно. И това като се вземе пред вид, пак числата на мохамеданите в официалната статистика много надминуват нашите. Причината на това е, че турците са броили и ония рупчоски села, които спадаха към Източна Румелия и не се покориха на тамошните власти. Тия села по-сетне се отстъпиха на Турция. Нахията Рупчос, забележена в турския календар като част от Неврокопската каза със 7619 жители, обема тия села. Сега тая нахия е присъединена към Ахъчелебийската каза. Освен това турците за Чеч нямат нуфузни книги и са смятали там населението на мерки. Много е възможно, че чиновниците, които са правили това, твърде щедро са давали числата на мохамеданските села, за да се получи мохамеданско болшинство в казата.
Z, види се, не е можал да събере сведения за Чеч и за родопските помашки села, затова е приел числото 10 691, което дава официалната турска статистика за Рупчос и за Доспатската нахия, па е притурил 875 къщи още от 4 помашки села, които е намерил в доспатските села вън от Доспагската нахия.
Гърци в Неврокопската каза няма. Турците записали с името гърци власите и някои фанатици гъркомани, които са се казали гърци, когато се водеха преписите.
Като взимаме пред вид гореказаното, ние даваме следните кръгли числа за населението на Неврокопската каза:
277
Производство на казата. Имахме случай да говорим доста за поминъка на населението в Неврокопско и за местната индустрия на тая страна. Сега ни остава да изложим числата, които турският официален календар ни дава за количеството на земеделските продукти и домашни животни. Обаче тряба да имаме пред вид, че тия числа не могат да бъдат верни, защото за Чеч и други някои помашки местности те са събирани на мерки.
Земеделски произведения. В казата се сее:
Според тия числа в Неврокопската каза има около 200 000 уврата орна земя, която дава:
Лозя в казата има около 8400 уврата, от която се получава 680 000 оки вино.
Скотовъдство. В казата са преброени:
278
Кошери за пчели са преброени 13 000; смятано е, че всеки кошер дава годишно 300 др. восък и 8 оки мед. Макар че доспатските кошери са много добри, пак 8 оки всеки не може да пусне. По-вярно ще бъде да поставим по 6 оки мед на кошер, според това ще се получи годишно 78 000 оки мед и 9750 оки восък.
Кожурци се получават около 6400 оки.