XIX. ÐеврокопÑката каза
Мървашките Ñела. — ÐеврокопÑката котловина. — Реките Туфча, ÐеврокопÑка, Топлица, ЛÑльовÑка, Буровица, Канина, БиÑтрица и Рата. — Селата ОÑиково, Скребатно, Ковачовица и ДолÑн. — Чеч и неговото наÑеление. — Селата Борово, ОÑеница, Вощица и ТиÑово. — СтатиÑтика на Чеч. — Селата около Момина клиÑура. — СтатиÑтика на наÑелението на ÐеврокопÑката каза. — ПроизводÑтво.
ÐеврокопÑката каза може да Ñе раздели на 4 чаÑти: 1) Мървашки Ñела, 2) Ñела в ÐеврокопÑката котловина от двете Ñтрани на МеÑта, 3) Чечко и 4) Ñела в Момина клиÑура.
1) За Мървашките Ñела говорихме доÑта много. Споменахме даже за нÑкои, които не Ñа от Ñ‚ÑÑ…, именно за Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² долината на БелотинÑката река, между клоновете на Стъргач и Св. Тодор планина.
2) ÐеврокопÑката котловина ÑÑŠÑтои от едно малко поле, проÑÑ‚Ñ€Ñно по двата брÑга на Ñ€. МеÑта, на югоизток от гр. Ðеврокоп. То Ñе начева на Ñевер от уÑтието на Момина клиÑура и Ñе Ñвършва на югоизток до Ñ. Долна СангартиÑ, гдето МеÑта наново Ñе впуща в една дълга, мъчно проходима планинÑка теÑнина — поÑледната на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¹ за БÑлото море. Ðадлъж полето има до 25 км. По-голÑмата чаÑÑ‚ лежи на деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на реката, гдето ширината доÑтига 5 до 7 км. По Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на реката, в полите на ДоÑпатите, оÑтава една Ñидно наклонна равнина от 2—3 км широчина, така щото изцÑло котловината има широчина от 8—10 км. ВиÑочината й е около 540 м над морÑкото равнище. Ð¢Ñ Ðµ доÑта плодородна и Ñтарателно обработена. ÐÑма парче земÑ, което да Ñтои пуÑто. Ражда пшеница, ръж, кукуруз и други храни, каквито имаме в Северна БългариÑ. ЛозÑта тоже Ñтават добри.
Западната чаÑÑ‚ от равнината е заградена от запад Ñ ÐºÐ»Ð¾Ð½Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ от ÑъщинÑката Пирин планина и на Стъргач планина. От юг Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ñ‚ клоновете на Боз-Даг. ПиринÑката верига е виÑока и Ñтръмна, клоновете на поÑледните две Ñа ниÑки, поле-
262
гати и голÑма чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… или Ñа ÑъвÑем безлеÑни, или Ñа обраÑли Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ñталак. Ð Ñдко Ñа зачувани едри и големи гори. Равнината е добре напоена Ñ Ñ†Ñл ред планинÑки рекички, които Ñе Ñпущат в МеÑта. От Ñ‚ÑÑ… Ñтрува да Ñе Ñпоменат Ñледните:
1. Ð . Туфча, коÑто Ñъбира водите Ñи по ребрата на ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð²Ñ€ÑŠÑ… Пирин. Събира Ñе от 4 по-големи поточета и Ñлиза в полето при Ñелото Баничан, на Ñевер от Ðеврокоп. Ð¢Ñ Ð²ÑÑкога е пълноводна и пои много ливади и ниви.
2. ÐеврокопÑката река, коÑто Ñе Ñъбира по пиринÑките виÑочини над Ðеврокоп, по-малка е от Туфча, но пак през лÑтото е пълноводна и бърза. Ð¢Ñ Ð¼Ð¸Ðµ гр. Ðеврокоп и от него излиза през много канали, за да напоÑва ливадите на изток от града.
3. Ð . Топлица. КъÑа рекичка, коÑто извира в полите на планината на юг от града из едно Ñ‚ÑŠÑ€Ñище. Тече около 1 км и Ñе влива в Ñ€. МеÑта. Има доÑта много вода.
4. ЛÑльовÑката рекичка Ñъбира Ñе над Ñелото ЛÑльово. Лете в полето преÑъхва.
5. Ð . Буровица, извира в югоизточните поли на Ðли Ботуш, приема множеÑтво малки потоци от Пирин, Стъргач планина и ÐŸÐ°Ð¿Ð°Ñ Ñ‡Ð°Ð¸Ñ€. Отива на югоизток и образува хубава планинÑка долина. Като излезе на полето, държи Ñе покрай южните върхища и Ñе влива в МеÑта, близо при Ñ. Долна СънгартиÑ. Ð¢Ñ Ðµ най-дълга и най-многоводна между Ñпоменатите.
Ð’ долината има 7 Ñела, именно: Баничан на Ñ€. Туфча; Чифлиците до Ðеврокоп, МуÑомища на юг от града, Копривлен на шоÑето за града; Садова на ЛÑльовÑката река и Горна и Долна Ð¡ÑŠÐ½Ð³Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð°Ð¹ Ñ€. Буровица. Обаче голÑма чаÑÑ‚ от земÑта принадлежи на околните Ñела, що Ñа по върхищата. ÐаÑелението е българÑко Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸ примеÑи от турци. ГлавниÑÑ‚ поминък на жителите е земледелието. Ð’ нÑкои Ñела Ñе работи добър тютюн.
По Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на МеÑта по полите на ДоÑпат планина Ñе образува едно поленце Ñ‚ÑÑно и дълго покрай реката Ñ Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð²Ð° плодородна и добре напоена земÑ. От него Ñе начеват към изток ребрата на ДоÑпатите, които бързо Ñе повишават до билото на планината. Виждат Ñе цÑл ред хълмове, които идат от виÑочи-
263
ните към Ñ€. МеÑта. Между Ñ‚ÑÑ… има долини, по които вървÑÑ‚ множеÑтво планинÑки притоци. Ð¢Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð»Ð¸Ð½Ð¸ Ñа напълнени ÑÑŠÑ Ñелца; земÑта им е добре обработена Ñ Ð¶Ð¸Ñ‚Ð° и бобови градини. ГолÑма чаÑÑ‚ от хълмовете Ñа тоже изорани и поÑеÑни.
От притоците на Ñ€. МеÑта тук по-важни Ñа: Ñ€. Канина, коÑто извира в землището на Ñ. Ковачовица, в полите на един от най-виÑоките върхове на Родопите, наречен Сютка (2183 м). Ð¢Ñ Ðµ бърза и пълноводна. Ð’ нейното корито Ñа минералните бани и на деÑÐ½Ð¸Ñ Ð¹ брÑг е бил ÑтариÑÑ‚ град Ðикопол. ОÑвен това мие Ñелата Ковачовица, ДрÑново, Лещен, Фотовица и ИÑирлък. Изобщо взето, реката държи югоизточна поÑока. Ðа изток от Ð½ÐµÑ Ð²ÑŠÑ€Ð²Ð¸ гориÑта верига, коÑто иде откъде върха Сютка и Ñе Ñпуща Ñ Ð¿Ð¾-ниÑки хълмове до Ñ€. МеÑта. Зад Ñ‚Ð°Ñ Ð²ÐµÑ€Ð¸Ð³Ð° е долината на ПлетÑката рекичка или БиÑтрица, коÑто извира из гориÑта меÑтноÑÑ‚ в землището на помашкото Ñело Плетен. По-малка е от предната. Тече на юг между голи хълмове и Ñе влива в МеÑта малко по-долу от уÑтието на Ñ€. Буровица. С най-Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñи край Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð° ÐеврокопÑката котловина.
Ð . Рата или ДоÑпат Дере е един от най-многоводните притоци на МеÑта. Ð¢Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¸Ñ€Ð° в една меÑтноÑÑ‚, наречена Черни Ñкали, около южните чаÑти на Сютка планина в пределите на ТурциÑ.
Изначало върви на югоизток из една планиниÑто-гориÑта долина между главната ДоÑпатÑка верига, коÑто Ñе протака по Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð¹ брÑг и един неин виÑок клон отдÑÑно на реката. Като Ñтигне Ñелото ДоÑпат, реката Ñвива на юг и Ñе влива в Ñ€. МеÑта при Ñелото Борово.
Ðай-виÑоките чаÑти на ДоÑпат Ñа голи и Ñа покрити Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ¿Ð½Ð¸ алпийÑки паÑища. Под паÑищата Ñе начеват гъÑти хвойнови гори, които ÑÑŠÑтоÑÑ‚ от бор, елха и мура. Под хвойните идат мешани букови и дъбови гори. От Ñредата надолу ребрата Ñа вече оголени и ни предÑтавÑÑ‚ грозни камениÑти върхища. Срещат Ñе по-нарÑдко липа, габър, оÑен и доÑта много лещак.
По ниÑките меÑта около Ñ€. МеÑта Ñтава добра пшеница, царевица и понÑкъде ориз, тютюн и лозÑ. Ð’ Ñредните чаÑти Ñе Ñее главно ръж, ечмик и овеÑ. ПланинÑките Ñела купуват храна от полето, понеже Ñ‚Ñхната не им доÑтига.
264
Планинците Ñе поминуват ÑÑŠÑ ÑкотовъдÑтво, правене аби, кираджилък и зидарÑтво. ÐаÑелението е българÑко, но една голÑма чаÑÑ‚ от него е потурчена. Колкото отиваме п`о на югоизток, толкоз повече помаците преобладават и когато Ñтигнем долината на Рата, наÑтъпваме в чиÑто помашка меÑтноÑÑ‚, извеÑтна под името Чечко.
От Ñелата в ребрата на ДоÑпат по-забележителни Ñа Ñледните:
ОÑиково на Ñевероизток от гр. Ðеврокоп в ребрата на ДоÑпатите, 4 чаÑа път далеко, Ñ 60 къщи българÑки и 65 помашки. Около Ñелото има много оборища, на които в разни времена колÑÑ‚ курбани хриÑтиÑните и мохамеданите заедно. Има училище и църква. ХриÑтиÑните Ñе занимават ÑÑŠÑ ÑкотовъдÑтво, зидарÑтво и плаварÑтво. Плавари в ОÑиково има около 15 къщи, толкова и в ближното Ñело Скребатно. Те отиват еÑен и пролет на работа и чрез плавене Ñъбират златен пÑÑък, главно около Ñелото Караджилар близо до Солун в полите на Хортач планина, около Димотика в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ по околноÑтта на Кратово. Ðа едно ходене 1 човек може да Ñпечели 10 лири, Ñ€Ñдко до 15 лири. Зидари има много по околните Ñела. Те отиват на работа в БългариÑ, оÑобено по СофийÑко. Помаците Ñа повечето дърводелци, цепÑÑ‚ дъÑки, правÑÑ‚ лубове, шиници, вили, лопати и пр. ПриготовлÑват по малко и катран.
Скребатно, 1 Ñ‡Ð°Ñ Ð½Ð° югозапад от ОÑиково, заÑелено в на-надолището на Ñ€. Канина, Ñедалище на един мюдюр, който управлÑва Ñелата в Момина клиÑура. Има 130 къщи българÑки и 45 помашки. БългарÑкото училище в Ñелото е от най-добре уредените. Има мъжко и женÑко отделение Ñ Ð¿Ð¾ 4 Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ 1-и клаÑ. Скребатно е едно от най-Ñъбудените Ñела и е духовен център на околните хриÑтиÑнÑки Ñела. Българите поминуват ÑÑŠÑ Ð·Ð¸Ð´Ð°Ñ€Ñтво, ÑкотовъдÑтво и работене лозÑ, а помаците Ñа главно кираджии.
Ковачевица е голÑмо Ñело на Ñ€. Канина, малко по на Ñевер от Скребатно. Има 180 българÑки къщи Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ðµ наредено първоначално училище. Селото притежава големи гори. Жителите Ñа главно зидари и Ñкотовъдци. Земеделието е Ñлабо, Ð»Ð¾Ð·Ñ Ð½Ðµ Ñтават. Ð’ околноÑтта му има оÑтатъци от едновремешен манаÑтир.
265
ДолÑн е Ñело в Ñредата на ребрата на ДоÑпатите, на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ðеврокоп—Батак, 6 ч. на югоизток от града на един приток от Ñ€. БиÑтрица, Ñ 205 българÑки и 45 помашки къщи. Тук Ñе работÑÑ‚ кебета и един вид дебели, широки аби, които Ñлужат за поÑтелка и завивка и Ñе разнаÑÑÑ‚ в голÑмо количеÑтво по СерÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ ДрамÑÐºÐ¸Ñ Ñанджак и ОдринÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸Ð»Ð°ÐµÑ‚. ПравÑÑ‚ Ñе и проÑти килими. Мнозина Ñе поминуват Ñ ÐºÐ¸Ñ€Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ð»ÑŠÐº. Още нÑколко Ñела наоколо работÑÑ‚ аби и кебета, но пак долÑнчани ги ноÑÑÑ‚ по пазарите.
Ð’ югоизточната чаÑÑ‚ на полето по Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Ñ€. МеÑта лежи помашкото Ñело БлатÑка. Ð§Ð°Ñ Ð½Ð° Ñеверозапад от него Ñе намира помашкото Ñело Дебрен. Между Ñ‚ÑÑ… има цÑл ред могили. Според разказването на тамошни човеци били разкопани нÑколко от Ñ‚ÑÑ… и били намерени гробища Ñ Ð¾Ñтатъци от Ñтари оръжиÑ.
3. ТеÑнината на Ñ€. МеÑта от ÐеврокопÑкото поле на югоизток е ÑкалиÑта и мъчно проходима. Долината на реката чеÑто пъти е много дълбока и канарите от двете Ñтрани ÑтоÑÑ‚ отвеÑно. Пътищата Ñа лошави и зиме мъчно проходими. Те поÑтоÑнно бÑгат от коритото на реката. ТеÑнината е дълга повече от 60 км. От Ñевер и Ñевероизток идат клонове на Родопите. ДоÑпатÑката планина Ñе Ñвършва Ñ Ð²Ð¸ÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð¸Ð½Ñки възел КрушовÑка планина. От Ñ‚Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ·ÐµÐ» една верига отива уÑпоредно Ñ ÐœÐµÑта и нейните ребра допират до реката. Между Ñ‚ÑÑ… извират множеÑтво буйни планинÑки поточета. От поÑледните краища на ДоÑпатите излиза ТиÑовÑката рекичка или МаÑдер дере, по коритото на коÑто отива път за Ñ. Чепеларе и Станимака.
До деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Ñ€. МеÑта Ñе опират Ñтръмните краища на трите клона от Боз-Даг. Между Св. Тодор и Шилка има малка котловина Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ българÑки Ñела. Там Ñе Ñъбира Ливадишката река. ИзточниÑÑ‚ край на Шилка планина Ñе казва ВиÑеник. Между ВиÑеник и Дебелина планина лежи друга долина ÑÑŠÑ Ñелото Волак; от Ð½ÐµÑ Ð¸Ð´Ðµ река, коÑто, преди да Ñе излее в МеÑта, ÑъединÑва Ñе Ñ Ð›Ð¸Ð²Ð°Ð´Ð¸ÑˆÐºÐ°Ñ‚Ð° при Ñ. Лакавица и бързо Ñе излива в МеÑта малко по на Ñевер от Ñ€. Рата. Дебелина планина, като Ñе приближи до МеÑта, завива на юг уÑпоредно Ñ Ð½ÐµÑ Ð¸ дохожда при морето до гр. Кавала Ñ Ð½Ð¸Ñки рътове.
266
ÐаÑелението по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг е ÑмеÑено — българи и помаци. Към Ñевер преобладават българите, а по Ñредата и на юг — помаците.
Боз даг, Шилка и ВиÑеник делÑÑ‚ ÐеврокопÑката каза от ДрамÑката.
Чечко. —ÐаÑелението по Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на МеÑта е чиÑто помашко. Тук е меÑтноÑтта Чечко или Чеч, за коÑто ще Ñпоменем нещо повечко, що Ñме научили от познавачи на онзи край. Това е планинÑка мъчно проходима облаÑÑ‚. Ð¢Ñ Ð»ÐµÐ¶Ð¸ главно по Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Ñ€. МеÑта и Ñе ограничава на запад от Ñ€. Рата, на Ñевер и Ñевероизток Крушова планина Ñ Ð´ÐµÐ»Ð¸ от Ðхъчелеби и Султан-Ери. Ðа юг КÑантийÑките виÑочини Ñ Ð´ÐµÐ»ÑÑ‚ от турÑкото наÑеление в КÑантийÑко. Само една малка чаÑÑ‚ от Чечко лежи по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на МеÑта наблизо около реката.
ÐœÑÑтото е планинÑко, гориÑто и прорÑзано Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ планинÑки потоци. Чечко наброÑва повече от 60 Ñела. ÐаÑелението е помашко. Ð’ админиÑтративно отношение то е разделено на 3 чаÑти: най-голÑмата чаÑÑ‚ Ñпада към ÐеврокопÑката каза, една малка чаÑÑ‚ по Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на реката принадлежи на Скеча и минува в ОдринÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸Ð»Ð°ÐµÑ‚, оÑтаналите чаÑти по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на реката Ñе чиÑлÑÑ‚ в ДрамÑката каза.
ÐаÑелението Ñе подчинÑва на Ñвоите големци във вÑичко. Ðа ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ Ð§ÐµÑ‡ заповÑдва една Ñтара ариÑтократичеÑка Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñелото ОÑойница, на коÑто първородните деца Ñе именуват паши. СегашниÑÑ‚ началник Ñе казва Ðли паша. Той е 70-годишен Ñтарец и неограничен главатар на повече от 40 Ñела. Ð’Ñичките Ñпорове Ñе решават от него. Той бие, Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð¸ налага вÑÑкакви наказаниÑ, които Ñе приемат безропотно. През неговата облаÑÑ‚ пътуването на търговците е ÑъвÑем безопаÑно. Ðко поÑтрада нÑкой пътник от обир, Ðли паша на чаÑа Ñ‚Ñ€Ñбва парично да го възнагради за загубата и тогава тежко и горко на онÑ, който Ñе улови в кражбата. По Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‡Ð¸Ð½Ð° кражбите Ñа Ñ€ÑдкоÑÑ‚. ФамилиÑта на Ðли паша е Ñтара и голÑма. Много е вероÑтно, че това е Ñтара ариÑтократичеÑка Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð° нÑкой меÑтен кнÑз, който заедно Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð° е приел мохамеданÑтвото и запазил влаÑтта Ñи. Ð’ къщата на Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð°Ñ€Ñ Ñе пази най-голÑмо гоÑтоприемÑтво. Там има оÑобени Ñтаи за гоÑтите, които хранÑÑ‚ до преÑита.
267
Въобще в цÑлата Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ° околноÑÑ‚ гоÑтоприемÑтвото е голÑмо. Ð’ÑÑкое Ñело има отделна къща, много добре наредена, гдето Ñе приемат и хранÑÑ‚ безплатно чужденците. Ð¢Ð°Ñ ÐºÑŠÑ‰Ð° има Ñвои имущеÑтва, от които .Ñе поддържа. Богатите къщи Ñи имат Ñвои отделни Ñтаи за гоÑтите. Ðли паша Ñъбира дан от народа и Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð° на правителÑтвото. Ðалозите обаче Ñа малки. Той Ñъбира и рекрути за войÑката. Ð’ÑÑко Ñело Ñи има Ñвой коджабашиÑ, който управлÑва ÑелÑките работи.
Ðародът Ñе поминува ÑÑŠÑ ÑкотовъдÑтво и пчеларÑтво, на второ мÑÑто Ñтои земеделието и тъкането на платове. Така Ñъщо ловджийÑтвото е много развито. По планините паÑат много овци и кози, които ÑÑŠÑтавÑÑ‚ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑтен поминък. По долините Ñе Ñее ръж, ечемик, Ð¾Ð²ÐµÑ Ð¸ по ниÑките меÑта пшеница. Ð Ñдко в нÑкои ниÑки Ñела ÑадÑÑ‚ лозÑ. Храната им не доÑтига и те Ñи докупуват от ДрамÑко или СкеченÑко. ПчеларÑтвото в Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑта е много развито. Във вÑÑко Ñело има голÑмо чиÑло кошари и захарта Ñе замеÑÑ‚Ñ Ñ Ð¼ÐµÐ´. ВоÑъкът оттук Ñе разнаÑÑ Ð·Ð° СерÑко и ДрамÑко и ÑÑŠÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ от най-добрите приходи на наÑелението.
Ðа много меÑта Ñе работÑÑ‚ аби и шаÑци, които Ñе разнаÑÑÑ‚ по вън от доленÑките българи. Ð’ Ñелото Ващица Ñтава панаир, гдето Ñе харчат главно аби, шаÑци и платна, изработени от помаците. По тези меÑта Ñе работи и гора, коÑто Ñе Ñпуща по МеÑта за полето и ÑÑŠÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð´Ð¾Ð±ÑŠÑ€ приход за цели Ñела, каквито Ñа Жижово, Кочан, Марульово и други около краищата на ДоÑпат-Ñката верига. Ð’ Ñелага Марульово и Дебрежен правÑÑ‚ гребени от рогове, които Ñе разнаÑÑÑ‚ надалече за продан. Селото Пепелаш на деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на МеÑта е прочуто по Ñвоите кавали.
Чечките помаци ненавиждат турците; те Ñе отнаÑÑÑ‚ към Ñ‚ÑÑ… горделиво, както и към хриÑтиÑните. Спазили Ñе много хриÑтиÑнÑки и езичеÑки обичаи. Почитат празниците, като Св. Георги, Ðова година и др. При рождението, Ñватбите и Ñмъртта Ñа запазени Ñъщите обичаи, каквито ги има у българите по околните меÑта. ИграÑÑ‚ хоро поотделно мъжете от жените. Тук има добри Ñвирачи на кавал.
Боренето и надтичането Ñа на голÑма почит у вÑичките неврокопÑки помаци. ОÑобено ониÑ, които излизат победители
268
при надтичването, вземат големи подаръци, които дава цÑлото Ñело. Ð¢Ð¸Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð° Ñтават обикновено по празниците през байрама и по Ñватбите. Тичат от 1/2 Ñ‡Ð°Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑтоÑние, нÑкой път и повече.
От Ñелата в Чечко ще Ñпоменем по нещо за Ñледните:
Борово, на Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на МеÑта при вливането на притока Рата в неÑ, 10 чаÑа далеч от Ðеврокоп, Ñедалище на един мюдюр за ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ Ð§ÐµÑ‡, който нÑма почти никаква влаÑÑ‚ по-далеч от Борово. Това е единÑтвеното Ñело, гдето Ñе говори по турÑки. Стари човеци разказват, че Ñ‚Ð¾Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº бил въведен поÑле от ониÑ, които отиват на война, и от вънкашни чиновници. Това е мъчно да Ñе вÑрва. ÐавÑÑкъде по Ñелата в помашко помаците Ñа запазили българÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. Много е възможно, че Борово е имало военна колониÑ, за да пази прохода, и Ñ‚Ñ Ðµ подейÑтвувала да Ñи менÑÑ‚ ÑелÑните говора. Селото има около 140 къщи Ñ Ð´Ð²Ðµ джамии и 1 мектеб. Покрай МеÑта обработват добър тютюн. Ðаблизо до Ñелото има оÑтатъци от голÑм манаÑтир «Св. Димитър». Покрай реката в нÑколко още Ñела Ñе обработва тютюнът.
ОÑеница край ТиÑовÑката река, 2 чаÑа далеч от вливането й в МеÑта. Седалище на Ñ‡ÐµÑ‡ÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²ÐµÐ½ÐµÑ† Ðли паша и на цÑлата негова фамилиÑ. Има две джамии и мектеб. ПравÑÑ‚ Ñе много аби и шаÑци, развъждат Ñе добри овци, работи Ñе и по малко земÑ. Има около 140 къщи.
Вощица или Ощица на Ñ€. Рата, 2 чаÑа далеч от вливането й. Има около 90—100 къщи. Селото е в полите на връх Лакавица. ПравÑÑ‚ Ñе в него аби и шаÑци. Ðаблизо до Ñелото има Ñтар манаÑтир, заровен в земÑта, когато е Ñтавало потурчването. Той Ñе е наричал «Св. ДимитриÑ». Ðа Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ ден на 26 октомври и доÑега Ñтава голÑм панаир, наречен «Дере панаир». Тук цÑлото Чечко продава Ñвоите аби, шаÑци и платна на вънкашни търговци и Ñтават покупки на разни бакалÑки Ñтоки от неврокопÑки търговци.
ТиÑово на ТиÑовÑката река, 4 чаÑа далеч на югоизток от Борово. Има около 200 къщи. Ðай-голÑмо в Чеч. Става еженеделен пазар. Обработват Ñе добри лозÑ. Долината на ТиÑовÑката река е плодородна. Има много абаджии, които работÑÑ‚ по околните Ñела.
269
Тук даваме една ÑтатиÑтичеÑка таблица на вÑичките чечки Ñела Ñпоред ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° ÑелÑни, добре запознати Ñ Ð¼ÐµÑтноÑтта.
1. Борово 2. Попово Ñело 3. Владиково (ВладикоÑ) 4. Граждел 5. Хойница 6. Щърклюу 7. Глум 8. Колюш 9. Фойница 10. Гърздица 11. ПрÑÑлун 12. РуÑково 13. Любан 14. Бърково 15. ОÑеница 16. Ловчища 17. Прибойна 18. Мъждел 19. Върва Лаковица 20. Вощица 21. Дъблен 22. Малошийца 23. Старен 24. Кашица 25. Шуридилово 26. МанаÑтир 27. КолÑрба 28. Вашово 29. ДюбрÑжил 30. Калчюу 31. Каинчен 32. Пулово 33. Драженица 34. ТиÑово 35. Бърщен 36. Черквичен 37. Жижово 38. Кочан 39. Любче 40. Марульово 41. Махалково 42. Малош 43. Сидарево 44. Ð¡Ñ‚Ñ€Ð°Ð½Ñ 45. Пепелаш
ДрамÑки Чеч
46. Байрамли кьой 47. Боюво 48. ДрÑново 49. Халепа
270
50. Драчища 51. Капотчук 52. Тифота 53. Тиклиево 54. ПаÑрево 55. Лишен 56. Берчища 57. Любетин 58. Захарин 59. Бичово
60. ДрамÑко ЧирÑшово 61. Ратича 62. Радибош 63. Карово 64. ЧернÑгово 65. Ðгъ-кьой 66. Лъжи 67. ЛÑщен 68. Томал 69. Боланово 70. Коница 71. Къюво 72. Чатак 73. Буково 74. Яхор 75. Лакатина 76. Белен 77. Джура 78. Катун 79. Балабан 80. ДÑла 81. Холюван 82. Горуново 83. Скранюво 84. Калово
Ð¢Ð°Ñ ÑтатиÑтика е повърхноÑтна, защото има Ñела, които Ñа затънтени в далечните диви планинÑки меÑта и за които мъчно Ñе Ñъбират ÑведениÑ. Вижда Ñе, че Чеч е разделен наполовина между ÐеврокопÑко и ДрамÑко. Общото чиÑло къщи доÑтига до 5600. Като приемем, че има по 5 души на къща, ще излезе, че помашкото наÑеление в Ñ‚Ð°Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°ÑÑ‚ е около 28 000 души.
4 Ñела около Момина клиÑура. — Ðа Ñевер от Ðеврокоп Пирин и ДоÑпатите Ñе приближават едни до други и между Ñ‚ÑÑ… тече Ñ€. МеÑта. МеÑтноÑтта е много ÑкалиÑта. По виÑочините има доÑта гори. Из долините текат буйни потоци, за които ще говорим по-поÑле, когато ще видим Ñамата клиÑура. По долините има нÑколко Ñела от двете Ñтрани ÑÑŠÑ ÑмеÑено наÑеле-
271
ние — българи и помаци. По ребрата на Пирин Ñа повече българи, а по ДоÑпатите — помаци.
По-забележително Ñело е Обидюм по ребрата на Пирин планина, разположено на едно виÑоко мÑÑто до Ñ€. Рекиджа. Ð’ землището на Ñелото под билото на веригата Ñе намира едно от най-големите алпийÑки езера, наречено Попово езеро или ÐŸÐ°Ð¿Ð°Ñ Ð³ÑŒÐ¾Ð», отгдето Ñе начева Ñамата Рекиджа. Около Ñелото има много църквици, гдето Ñе колÑÑ‚ курбани на разни празници. Селото има оÑновно мъжко училище. СелÑните работÑÑ‚ малко земÑ; главното им занÑтие е ÑкотовъдÑтвото и зидарÑтвото. Зидарите отиват по БългариÑ.
Подир вÑичко, що казахме за ÐеврокопÑката каза, нека направим един общ ÑтатиÑтичеÑки преглед на наÑелението й. Понеже в ÐеврокопÑко има ÑъвÑем незначително количеÑтво чифлици, и то малки чаÑти от нÑкои полÑнÑки Ñела, затова не оÑтавÑме оÑобена графа за Ñ‚ÑÑ…. За българÑкото наÑеление оÑтавÑме две графи, в едната Ñе бележат помаците, които по вÑра и по чувÑтва ÑтоÑÑ‚ далеч от Ñвоите хриÑтиÑнÑки Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¸ образуват оÑобен елемент в МакедониÑ, който е предан на турÑкото правителÑтво.
I. Мървашки Ñела (Демирджи колу)
1. ТÑшево (Тешово) 2. Гайтаниново 3. ЛÑÑки 4. Лъки 5. ЛÑльово 6. Парил 7. Ловча 8. Кара-кьой 9. Ð¢ÑŠÑ€Ð»Ð¸Ñ 10. Старчища
272
11. Долно Броди 12. Ð•Ð»Ð¸Ñ (ЛиÑи) 13. Зърново 14. Куманич 15. Възем (Возем) 16. Белотинци 17. ЛибÑхово 18. Вълково
II. Орта Колу
19. Баничан 20. Юч-дурук 21. Дахъ чифлик 22. СрÑдна чифлик 23. Бурджоза чифлик 24. Заим чифлик 25. Ðов чифлик 26. МуÑомища 27. Копривлен 28. Садово 29. Горна Ð¡Ð°Ð½Ð³Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ 30. Долна Ð¡Ð°Ð½Ñ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ 31. Петрелик 32. ГущерÑк 33. Перица 34. Теплен 35. БÑÑлен 36. Кашица 37. Ракищен 38. Ливадища
273
39. Бутим 40. Блатчен 41. ЧерÑшово 42. Лозна 43. Лъковица
III. Дервент колу
а) ПиринÑка Ñтрана 44. Обидюм (Обидим) 45. Кремен 46. БрÑзница 47. Корница 48. Лъжница
б) РодопÑка Ñтрана 49. Елешница 50. ГоÑтун 51. ОÑеново 52. Илипово 53. Буково 54. Рибново 55. Циропол
IV. ДоÑпатÑки Ñела 56. ОÑиково 57. Ковачовица 58. Скребатно 59. ДрÑново 60. ЛÑщен 61. Балдюво 62. Фотовища 63. ИÑирлик (Градище) 64. Марчов чифлик 65. Гърмен
274
66. Лещен 67. Ореша 68. Долно ДрÑново 69. ДолÑн 70. Сатовица (Сатовча) 71. Плетена 72. Дъбница 73. ФуÑÑ‚Ð°Ð½Ñ 74. БлатÑка 75. Крушово 76. Дебрен 77. Фръгово 78. Боболин 79. МанаÑтирджик 80. Слащен 81. Вълко-Ñел 82. Ðбланица 83. Бършлен 84. Битово 85. Избища 86. Тувища 87. ГодÑшево V. ÐеврокопÑки Чеч
Циганите и тук Ñа изоÑтавени, както и при казите, за които говорихме доÑега. Ðие приемаме, че чиÑлото на циганÑките къщи в цÑлата каза ще бъде около 350.
1. Ðа Ðрхангеловден нма панаир в Ñелото.
2. Мъжете говорÑÑ‚ вече турÑки.
275
За да добием чиÑлото на наÑелението, поÑтавÑме по Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ´ на вÑÑÐºÐ¾Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñка къща по 6 души жители, Ñъщото чиÑло ще поÑтавим и за евреите и циганите, за влаÑите, които повечето живеÑÑ‚ в града, по 5 1/2 на къща, а за Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² Ñелата — по 6 души. ЛÑльовÑките потурчени гърци ги отделÑме от турÑкото наÑеление. И тъй:
Преди да кажем поÑледната дума за чиÑлото на наÑелението в ÐеврокопÑката каза, ще изложим тук една Ñравнителна таблица от чиÑлата, които ни дават Веркович, Z и официалната турÑка ÑтатиÑтика от 1881 г. и нашите изÑледваниÑ.
ЧиÑлото на българите е приблизително. ТурÑката ÑтатиÑтика е правена 10 години по-рано от нашата и от Ð¾Ð½Ð°Ñ Ð½Ð° Z; като Ñе вземе едно увеличаване на наÑелението Ñ 1 1/2%
276
годишно, ще имаме нараÑтване близо Ñ 4500 жители, които заедно Ñ 29 943 правÑÑ‚ 34 443. ЧиÑлата на Веркович за времето, когато Ñа Ñъбирани, Ñа били виÑочки.
ЧиÑлата на разните ÑтатиÑтики за турците и помаците твърде много Ñе различават. Официалните ÑтатиÑтики броÑÑ‚ в графата турци вÑички ониÑ, които изповÑдват мохамеданÑката вÑра, затова вÑичките помаци и лÑльовците гърци не Ñа преброени отделно. И това като Ñе вземе пред вид, пак чиÑлата на мохамеданите в официалната ÑтатиÑтика много надминуват нашите. Причината на това е, че турците Ñа броили и Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÑƒÐ¿Ñ‡Ð¾Ñки Ñела, които Ñпадаха към Източна Ð ÑƒÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¸ не Ñе покориха на тамошните влаÑти. Ð¢Ð¸Ñ Ñела по-Ñетне Ñе отÑтъпиха на ТурциÑ. ÐахиÑта РупчоÑ, забележена в турÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€ като чаÑÑ‚ от ÐеврокопÑката каза ÑÑŠÑ 7619 жители, обема Ñ‚Ð¸Ñ Ñела. Сега Ñ‚Ð°Ñ Ð½Ð°Ñ…Ð¸Ñ Ðµ приÑъединена към ÐхъчелебийÑката каза. ОÑвен това турците за Чеч нÑмат нуфузни книги и Ñа ÑмÑтали там наÑелението на мерки. Много е възможно, че чиновниците, които Ñа правили това, твърде щедро Ñа давали чиÑлата на мохамеданÑките Ñела, за да Ñе получи мохамеданÑко болшинÑтво в казата.
Z, види Ñе, не е можал да Ñъбере ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° Чеч и за родопÑките помашки Ñела, затова е приел чиÑлото 10 691, което дава официалната турÑка ÑтатиÑтика за Ð ÑƒÐ¿Ñ‡Ð¾Ñ Ð¸ за ДоÑпатÑката нахиÑ, па е притурил 875 къщи още от 4 помашки Ñела, които е намерил в доÑпатÑките Ñела вън от ДоÑпагÑката нахиÑ.
Гърци в ÐеврокопÑката каза нÑма. Турците запиÑали Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ гърци влаÑите и нÑкои фанатици гъркомани, които Ñа Ñе казали гърци, когато Ñе водеха препиÑите.
Като взимаме пред вид гореказаното, ние даваме Ñледните кръгли чиÑла за наÑелението на ÐеврокопÑката каза:
277
ПроизводÑтво на казата. Имахме Ñлучай да говорим доÑта за поминъка на наÑелението в ÐеврокопÑко и за меÑтната индуÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñ‚Ð°Ñ Ñтрана. Сега ни оÑтава да изложим чиÑлата, които турÑкиÑÑ‚ официален календар ни дава за количеÑтвото на земеделÑките продукти и домашни животни. Обаче Ñ‚Ñ€Ñба да имаме пред вид, че Ñ‚Ð¸Ñ Ñ‡Ð¸Ñла не могат да бъдат верни, защото за Чеч и други нÑкои помашки меÑтноÑти те Ñа Ñъбирани на мерки.
ЗемеделÑки произведениÑ. Ð’ казата Ñе Ñее:
Според Ñ‚Ð¸Ñ Ñ‡Ð¸Ñла в ÐеврокопÑката каза има около 200 000 уврата орна земÑ, коÑто дава:
Ð›Ð¾Ð·Ñ Ð² казата има около 8400 уврата, от коÑто Ñе получава 680 000 оки вино.
СкотовъдÑтво. Ð’ казата Ñа преброени:
278
Кошери за пчели Ñа преброени 13 000; ÑмÑтано е, че вÑеки кошер дава годишно 300 др. воÑък и 8 оки мед. Макар че доÑпатÑките кошери Ñа много добри, пак 8 оки вÑеки не може да пуÑне. По-вÑрно ще бъде да поÑтавим по 6 оки мед на кошер, Ñпоред това ще Ñе получи годишно 78 000 оки мед и 9750 оки воÑък.
Кожурци Ñе получават около 6400 оки.