Български > Дискусии

Помаци от Смолянско и Девинско !

<< < (213/240) > >>

Rasate:
Проблемът с изселването на българите мюсюлмани по време на войната и след освобождението е наистина комплексен-От една страна много семейства се изселват с отстъпващите османски войски-от Плевенско,Врачанско,Софийско и пр. поради втълпен страх от "християнските" руски войски,и не се завръщат от страх,че в християнска България няма да се възприемат добре.През това време Западните Родопи са малко настрана от водените военни действия и смутовете на самата война не ги засягат особено.Това изселване вече се дължи на два основни фактора-Подтискането им от страна на държавата и различни организации за тяхното "покръстване,и Проповедта на османските емисари(който са виновни и за вдигнатото въстание в Източните Родопи).

Основната грешка на Българската държава в първите дни на освобождението е,че тя се възприема като православна-т.е. става държава само за православните и до някъде и на другите християни,а не на всички българи-това довежда до отритване на не малката общност на мюсюлманите с български произход и оттук те не я припознават като своя родина.Ако държавата се беше съсредоточила не да преименува и покръства тази общност от хора,а да и осигури нормален живот и препитание подплатено със светско образование, загубата на човешки материал щеше да се сведе до минимум,а в бъдеще щеше да има и обратен знак-имиграция на мюсюлмани с български произход от съседите към България.

Hat:

--- Quote from: Rasate on January 11, 2011, 11:51 ---Проблемът с изселването на българите мюсюлмани по време на войната и след освобождението е наистина комплексен-От една страна много семейства се изселват с отстъпващите османски войски-от Плевенско,Врачанско,Софийско и пр. поради втълпен страх от "християнските" руски войски,и не се завръщат от страх,че в християнска България няма да се възприемат добре.През това време Западните Родопи са малко настрана от водените военни действия и смутовете на самата война не ги засягат особено.Това изселване вече се дължи на два основни фактора-Подтискането им от страна на държавата и различни организации за тяхното "покръстване,и Проповедта на османските емисари(който са виновни и за вдигнатото въстание в Източните Родопи).

Основната грешка на Българската държава в първите дни на освобождението е,че тя се възприема като православна-т.е. става държава само за православните и до някъде и на другите християни,а не на всички българи-това довежда до отритване на не малката общност на мюсюлманите с български произход и оттук те не я припознават като своя родина.Ако държавата се беше съсредоточила не да преименува и покръства тази общност от хора,а да и осигури нормален живот и препитание подплатено със светско образование загубата на човешки материал щеше да се сведе до минимум,а в бъдеще щеше и да има обратен знак-имиграция на мюсюлмани с български произход от съседите в България.

--- End quote ---
Този пьт сьм абсолютно сьгласен с теб и ще се радвам ако все повече наши сьфорумници започнат да разбират болката на помаците и престанат да ни обвиняват а да вложат усилията си за подобряване условията за живот в Родината ни и да се постараят да не се допускат елементарните грешки от далечното и близкото ни минало..Аз лично смятам,че основната грешка не е само една а низ от грешни решения довели да катастрофални последици за майка Бьлгария.

5Я:
Бивш мюфтия отърва присъда за купуване на гласове за ДПС, засега

През октомври м.г. Хатин беше осъден от Районния съд в Златоград, че е склонил хора да купуват гласове за ДПС на изборите през юли м.г. Духовникът бе наказан от районните съдии с 8 месеца условна присъда с тригодишен изпитателен срок и 10 хиляди лева глоба. Районният съд постанови още Хатин да не упражнява държавна или обществена длъжност за срок от 8 месеца.Окръжните магистрати обаче отмениха присъдата.

Делото е за това, че в село Пресока, в периода юни – юли 2009 г.  духовникът дал по 50 лв. на двама жители на село Старцево – Б.М.Е. и А.З.К, за да упражнят избирателното си право на 5 юли в полза на определен кандидат от ДПС. Чрез двамата мъже, на които за целта дал по още 50 лв., Хатин организирал да се платят по 30 лв. на още шестима души, за да се привлекат да гласуват за кандидата на ДПС.
32-годишният духовник обжалва присъдата, тъй като на до съдебното производство било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защитата му. Това нарушение било отстранимо. Обвинителният акт следвало да се прецизира с оглед това дали става въпрос за определен кандидат физическо лице или политическа партия, а също така не е посочено какви са били изборите.(! – б.а)

Пред съда представителят на Окръжна прокуратура Смолян предлага присъдата на районен съд Златоград да бъде потвърдена като правилна и обоснована. Намира жалбата за неоснователна, тъй като обвинението се доказва по несъмнен начин от събрания доказателствен материал. Намира твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение за неоснователно, тъй като обвинението е прецизирано и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия.
http://smolyanpress.net/?p=5539

tersid:
Понеже ,Хайри ми е личен приятел и съм запознат мотамо със случая за да те успокоя драга Петя ще ти кажа , че той беше наклеветен от двама свидетели,че е раздавал пари. Чест прави на болшинството български съдии ,че не се влияят много от политическата конюнктура.

EvroPOMAK:
Нещо за Помаците от Пашмаклийско-Неврокопско !   8)

Не е за­дъл­жи­тел­но да се из­вин­ява­те, гос­по­дин ми­нис­тре! 
Ев­ге­ния Иванова

На 17 март уча­стни­ци­те във въз­по­ме­на­те­лен ми­тинг в па­мет на жер­тви­те от “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес в дос­пат­ско­то се­ло Ба­ру­тин поис­ка­ха то­зи епи­зо­д от бъл­гар­ска­та ис­то­рия да на­ме­ри място в уче­бни­ци­те - “не за да ком­плек­си­ра, а за да из­вис­ява всич­ки, кои­то са го от­рек­ли и над­мог­на­ли, за да не дръз­ва ни­кой да го пов­таря”. В от­го­вор на та­зи дек­ла­ра­ция, ми­нис­тъ­рът на об­ра­зо­ва­ние­то Да­ниел Въл­чев и пред­се­да­телят на Ко­ми­сия­та по об­ра­зо­ва­ние и нау­ка в НС Ми­рос­лав Мур­джев зая­ви­ха, че те­зи съ­би­тия ще мо­гат да се из­след­ват след 20-30 го­ди­ни (спо­ред ми­нис­тъ­ра) или след 50 (спо­ред пред­се­да­теля). А бла­гоев­град­ски­те вой­во­ди, обе­ди­не­ни в ор­га­ни­за­ция със сим­пто­ма­тич­но­то име ВМРО “Ва­рдар­”, поис­ка­ха - в кон­тра­дек­ла­ра­ция - ДПС да се из­ви­ни за Ап­рил­ско­то въс­та­ние...

Из­вън­ред­но съм ра­дос­тна, че ста­но­ви­ще­то на ком­пе­тен­тни­те ор­га­ни по по­вод из­след­ва­ния­та за “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес се появ­ява ед­ва се­га. Ако ми­тин­гът в Ба­ру­тин от­пре­ди пет го­ди­ни, от­бел­язал 30-го­диш­ни­на­та от пог­ро­ми­те, бе­ше из­лязъл с та­ка­ва дек­ла­ра­ция и реак­ция­та на ком­пе­тен­тни­те ор­га­ни бе­ше съ­ща­та, кни­га­та [1] ми, пос­ве­те­на на те­зи съ­би­тия, си­гур­но ще­ше да бъ­де заб­ра­не­на - За щас­тие, тя ве­че е из­чер­па­на, а мно­зи­на в Смоля­нско, Са­тов­чен­ско и Го­це­дел­чев­ско ме молят да я преиз­дам.

Ком­пе­тен­тни­те ор­га­ни, впро­чем, мо­гат да бъ­дат спо­кой­ни. И без тяхна­та сан­кция, науч­ни­те из­след­ва­ния на “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес, на­пи­са­ни от бъл­га­ри, са ни­щож­но мал­ко.[2] Ин­те­ре­сът в чуж­би­на е дос­та по-голям. И до­се­га оба­че спо­ме­ни­те на са­ми­те “въ­зро­ди­те­ли­” пре­въз­хож­дат науч­ни­те из­след­ва­ния и по коли­чес­тво на заг­ла­вия­та, и по ти­ра­жи.[3] Да­ли от тях ще черпят ин­фор­ма­ция­та си ав­то­ри­те на уче­бни­ци­те, ко­га­то за­поч­нат да ги пи­шат - след 20-30-50 го­ди­ни? То­ва не би би­ло чак тол­ко­ва не­ве­роя­тно - след ка­то и днес ис­лями­за­ция­та, нап­ри­мер, се изу­ча­ва пре­ди всич­ко по “В­ре­ме раз­дел­но­”. Ма­кар че след нея са из­ми­на­ли някол­ко пъ­ти по­ве­че от 20-30-50 го­ди­ни и са на­пи­са­ни не­мал­ко се­риоз­ни науч­ни ана­ли­зи.

От са­мо­то на­ча­ло на “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес, впро­чем, съ­що е из­ми­нал поч­ти век. Пър­ва­та смяна на мю­сюл­ман­ски име­на, из­вес­тна ка­то “К­ръс­тил­ка­та”, се случ­ва през 1912 г., ко­га­то бъл­гар­ска­та цър­ква и бъл­гар­ска­та дър­жа­ва, вдъх­нов­ява­ни от пра­де­ди­те на се­гаш­ни­те бла­гоев­град­ски вой­во­ди, пок­ръс­тват по­ма­ци­те в це­ли­те Ро­до­пи. Мно­зи­на са по­се­че­ни, хвър­ле­ни от мос­то­ве­те или пре­би­ти и по­чи­на­ли от ра­ни­те си. Дру­ги из­бяга­ли в ос­ман­ски­те пре­де­ли, все още неот­вою­ва­ни от съюз­ни­ци­те. Съ­се­ди­те раз­гра­би­ли къ­щи­те, хам­ба­ри­те, обо­ри­те и дюк­яни­те им.

То­ва не е от­ра­зе­но в уче­бни­ци­те по ис­то­рия.

“Въ­зро­ди­тел­ният­” про­цес, свеж­дан в ма­со­во­то съз­на­ние са­мо до фи­на­ла си - съ­би­тия­та от 1984-1985, всъщ­ност за­поч­ва от 1912 г. и про­дъл­жа­ва с раз­лич­на ин­тен­зив­ност до 80-те го­ди­ни. Най-ос­три­те му “въ­зпа­ле­ния­” след­ват 30-го­ди­шен ци­къл - 1912, 1942, 1972. Ста­ва ду­ма са­мо за по­ма­ци­те, към кои­то - в пе­рио­да на со­циа­лиз­ма - са при­ба­ве­ни ро­ми и та­та­ри. Тур­ци­те се смятат за неп­ри­кос­но­ве­ни - най-ве­че по­ра­ди страх от мо­дер­ни­зи­ра­ща се Тур­ция. Мо­дер­ни­за­ция­та на бъл­гар­ски­те тур­ци е пре­се­че­на в за­ро­диш: до­ка­то през 30-те го­ди­ни де­ца­та от по­маш­ки­те ра­йо­ни са прив­ле­че­ни в об­щин­ски учи­ли­ща, къ­де­то по­лу­ча­ват свет­ско об­ра­зо­ва­ние, тур­че­та­та са ос­та­ве­ни в джа­мий­ски­те учи­ли­ща да изу­ча­ва­т еди­нстве­но Све­ще­ния Ко­ран. Пра­ви­телс­тво­то на “З­ве­но” из­да­ва спе­циал­ни раз­по­реж­да­ния в то­зи дух. Спо­ред пра­ви­телс­тве­ни­те чи­нов­ни­ци, гра­мот­ността на тур­ци­те пред­ставл­ява зап­ла­ха за на­цио­нал­на­та си­гур­ност.

През 1942 г. На­род­но­то съб­ра­ние гла­су­ва на­роч­но до­пъл­не­ние в За­ко­на за ли­ца­та, кое­то оси­гур­ява бър­за и без­препя­тстве­на пром­яна на “не­бъл­гар­ски­те име­на с бъл­гар­ски та­ки­ва”. След пог­ро­ми­те и реп­ре­сии­те, съп­ро­вож­да­щи “К­ръс­тил­ка­та”, цен­трал­на­та власт ве­че не на­реж­да, а са­мо пре­по­ръч­ва. По мес­та оба­че пре­по­ръ­ка­та се въз­прие­ма ка­то за­по­вед и смяна­та на име­на­та про­ти­ча срав­ни­тел­но бър­зо, но не без­препя­тстве­но. Се­га про­це­сът се ръ­ко­во­ди от друж­ба “Ро­ди­на­” - прос­вет­на ор­га­ни­за­ция на не­кол­ци­на по­ма­ци от Смолян, пред­став­яна ка­то за­ро­ди­ла се “о­т­до­лу”, след­вай­ки стре­ме­жи­те към мо­дер­ни­за­ция, а всъщ­ност уме­ло ръ­ко­во­де­на от Ми­нис­терс­тво­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние. Сме­не­ни са кам­па­ний­но не са­мо име­на­та. Сме­не­ни са и но­сии­те. Пра­ви се опи­т за “бъ­рза­” под-мяна на тра­ди­цион­на­та кул­ту­ра:бит, оби­чаи, взаи­моот­но­ше­ния. Пра­ви се опи­т за подм­яна на иде­нтич­нос­тта.

То­ва съ­що не е от­ра­зе­но в уче­бни­ци­те по ис­то­рия.

Ко­му­нис­ти­чес­ка­та власт, ста­ра­тел­но на­зуб­ри­ла съ­вет­ски­те пос­ту­ла­ти за про­ле­тар­ския ин­тер­на­цио­на­ли­зъм и прио­ри­те­та на кла­са­та пред на­ция­та, връ­ща мю­сюл­ман­ски­те име­на и до­ри осъ­жда на смърт или на дъл­ги го­ди­ни зат­вор дей­ци­те на “Ро­ди­на­”, об­яве­ни за на­цио­на­лис­ти и фа­шис­ти. В Ро­до­пи­те и в Те­те­вен­ско, къ­де­то съ­що жи­веят по­ма­ци, се внедр­яват мо­дер­ни­за­цион­ни ино­ва­ции: еле­ктри­фи­ка­ци­я, ин­дус­триа­ли­за­ция, ко­му­ни­ка­ции, за­дъл­жи­тел­но об­ра­зо­ва­ние, здра­вео­паз­ва­не. За де­ца­та от те­зи ра­йо­ни се съз­да­ват пре­фе­рен­ции във вис­ши­те учи­ли­ща и пан­сио­ни в гра­до­ве­те. Из­глеж­да ка­то че ли “въ­зро­ди­тел­ният­” про­цес е ос­та­нал в ми­на­ло­то за­ви­на­ги. По­ли­ти­ка­та към тур­ци­те е раз­лич­на. Ко­му­нис­ти­те, чес­то уп­рек­ва­ни в не­пос­ле­до­ва­тел­ност по то­зи въп­рос, всъщ­ност съв­сем пос­ле­до­ва­тел­но ко­пи­рат от­но­ше­ние­то на бур­жоаз­ни­те влас­ти към тях ка­то към “и­но­ро­де­н еле­мент­”, зап­лаш­ващ във все­ки мо­мент на­цио­нал­на­та си­гур­ност. Пър­во­на­чал­на­та по­ли­ти­ка на раз­сел­ва­не (в от­да­ле­че­ни­те от Тур­ция ра­йо­ни на Се­вер­на Бъл­га­рия) се тран­сфор­ми­ра през 1950-1951 в по­ли­ти­ка на из­сел­ва­не. Ко­га­то - през 1951 г. - Тур­ция от­каз­ва да прие­ма по­ве­че из­сел­ни­ци, за­поч­ва “з­лат­но­то вре­ме” за тур­ско­то мал­цинс­тво в Бъл­га­рия. След­вай­ки “а­зе­рбей­джан­ски­я опит”, бъл­гар­ско­то пра­ви­телс­тво за­поч­ва да “у­ха­жва­” тур­ци­те: раз­кри­ти са но­ви тур­ски гим­на­зии, съз­да­де­на е катед­ра по тур­ски ези­к и ли­те­ра­ту­ра в СУ, раз­кри­ти са тур­ски теат­ри, уве­ли­че­ни са вес­тни­ци­те на тур­ски ези­к и еми­сии­те по ра­дио­то. За­поч­ва ма­си­ра­но прие­ма­не на тур­ския ели­т в БКП.

“У­ха­жва­не­то­” ста­ва без­пред­мет­но през 1968 г., ко­га­то е под­пи­са­на но­ва из­сел­ни­чес­ка спо­год­ба с Тур­ция. Още на след­ва­ща­та го­ди­на са зак­ри­ти мно­жес­тво вес­тни­ци и теат­ри, спряно е кни­гоиз­да­ва­не­то на тур­ски ези­к, изу­ча­ва­не­то му е ог­ра­ни­че­но и пос­те­пен­но лик­ви­ди­ра­но. Име­нно в то­ва ре­ше­ние на По­лит­бю­ро (№ А 84 от 25.02.1969) за пър­ви път се спо­ме­на­ва зап­ла­ха­та от “ку­лтур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия” “ глав­но­то пла­ши­ло, с кое­то се об­яснява смяна­та на име­на­та през 1984-1985.

Ко­га­то - през 1978 г. - Тур­ция прек­рат­ява дей­ствие­то на спо­год­ба­та, за­поч­ва да се мис­ли за “е­с­тес­тве­ния про­цес за прео­дол­ява­не на ет­ни­чес­ки­те раз­ли­чия”, на­ре­чен от­пос­ле “въ­зро­ди­те­лен­”...

Шест го­ди­ни пре­ди то­ва, през 1972 г., По­лит­бю­ро взе­ма “и­с­то­ри­чес­ко­то” си ре­ше­ние за “к­ла­со­во-пар­тий­но­то, пат­рио­тич­но­то и ин­тер­на­цио­нал­но­то въз­пи­та­ние на бъл­га­ри­те с мо­ха­ме­дан­ска вяра”. До 1976 г. са сме­не­ни име­на­та на всич­ки по­ма­ци - с из­клю­че­ние на оне­зи, кои­то ус­пяват да се из­селят в тур­ски ра­йо­ни.[4] Заб­ра­не­ни са шал­ва­ри­те, заб­рад­ки­те, сю­не­ти­те, кур­ба­ни­те. На­роч­ни пра­те­ни­ци “и­з­след­ват” хла­дил­ни­ци­те и ма­зе­та­та по кур­бан-бай­рам и - ако на­мерят ме­со - го кон­фис­ку­ват, а собс­тве­ни­ци­те му глоб­яват.

За­чер­кна­ти и до­пи­са­ни са име­на­та от над­гроб­ни­те па­мет­ни­ци, а Хай­тов сам “по­бъл­гар­ява­” име­на­та на ге­рои­те от “Ди­ви раз­ка­зи­”. За­ги­на­ли са де­сет­ки от За­пад­ни­те Ро­до­пи, от Ма­дан­ско и от съ­щия то­зи Ба­ру­ти­н. Още по­ве­че са пре­би­ти­те. Мно­зи­на дру­ги уми­ра­т от “е­с­тес­тве­на смърт” по­ра­ди из­ли­ча­ва­не­то на име­на­та от ме­ди­цин­ски­те кар­то­ни.

То­ва съ­що не е от­ра­зе­но в уче­бни­ци­те по ис­то­рия. От­то­га­ва са из­ми­на­ли 35 го­ди­ни - дос­та­тъч­но, спо­ред ми­нис­тъ­ра, не­дос­та­тъч­но, спо­ред пред­се­да­тел­я...

За­ми­съ­лът на съ­би­тия­та от 1984-1985 го­ди­на не се раж­да спон­тан­но и из­вед­нъж в не­чие па­ра­ноич­но съз­на­ние. “У­с­пе­хът” на “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес при по­ма­ци­те и от­ка­зът на Тур­ция да прие­ма по­ве­че из­сел­ни­ци произ­веж­дат в съз­на­ние­то на уп­равлява­щи­те иде­ята за то­тал­но “е­ди­нство на бъл­гар­ска­та со­циа­лис­ти­чес­ка на­ция”. От 1978 г. на­та­тък - пос­те­пен­но и със смраз­ява­ща кръв­та пос­ле­до­ва­тел­ност - се сменят име­на­та на де­ца­та от сме­се­ни бра­ко­ве, на хо­ра­та от “г­ра­нич­ни­те” (меж­ду тур­ци и по­ма­ци) ра­йо­ни, на хо­ра­та с “до­ка­за­н бъл­гар­ски ро­дов ко­рен” [5] , за да се стиг­не - на Ко­ле­да 1984 г. - до Кър­джа­ли. Краят на 1984 г. ре­гис­три­ра сме­не­ни име­на в цяла Юж­на Бъл­га­рия. До края на януа­ри 1985 г. то­ва се случ­ва и в Се­вер­на.

На 28 януа­ри По­лит­бю­ро съоб­ща­ва, че “по­став­я на­ча­ло­то на въз­ро­ди­те­лен про­цес, цел­та на кой­то е да въз­ста­но­ви бъл­гар­ско­то на­цио­нал­но са­мо­съз­на­ние на преи­ме­ну­ва­ни­те и те да бъ­дат око­нча­тел­но приоб­ще­ни към бъл­гар­ска­та на­ция”.

Ока­за­ло се, че “въ­зро­ди­тел­ният­” про­цес пред­стои. Да­ли то­ва ще бъ­де от­ра­зе­но в уче­бни­ци­те по ис­то­рия?

Съ­деб­ният тер­мин “с­рок на дав­ност” няма ни­що об­що с об­ра­зо­ва­ние­то по ис­то­рия. Ис­то­рия е всич­ко, кое­то се е слу­чи­ло вче­ра. Ис­то­риог­ра­фия­та не е съд, а ана­ли­з. Ана­ли­з не са­мо на “з­на­чи­ми­те” (от чия ли глед­на точ­ка?) съ­би­тия, а и на все­кид­не­вие­то. “Въ­зро­ди­тел­ният­” про­цес е дос­та­тъч­но зна­чи­мо съ­би­тие, за да бъ­де ана­ли­зи­ра­н. Мно­го бих ис­ка­ла да чуя ар­гу­мен­ти­те, чрез кои­то ми­нис­тъ­рът или пред­се­да­телят на ко­ми­сия­та ще ос­порят не­го­ва­та зна­чи­мост - вмес­то да из­пол­зват съ­деб­ни тер­ми­ни ка­то “да­вност­”. Със или без “да­вност­”, по-доб­ре би би­ло да ана­ли­зи­ра­ме “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес ка­то зна­чи­мо съ­би­тие, от­кол­ко­то - ка­то все­кид­не­вие... От­ка­зът от ана­ли­з от­пра­ща към въз­мож­нос­тта зна­чи­мо­то (а зна­чи - из­вън­ред­но) съ­би­тие да за­поч­не да се мис­ли ка­то все­кид­не­вие.

Не съм съг­лас­на с дек­ла­ра­ция­та от Ба­ру­тин, че об­ра­зо­ва­ние­то по ис­то­рия “ко­мплек­си­ра­” или “въ­звисява­”. По­ли­ти­ка­та на бъл­гар­ски­те дър­жав­ни уп­рав­ле­ния и от­но­ше­ние­то на бъл­гар­ски­те граж­да­ни към мю­сюл­ма­ни­те са ис­то­ри­чес­ки факт, кой­то не мо­же да се пре­мъл­ча­ва, за­що­то щял да “ко­мплек­си­ра­” няко­го, но не мо­же и да се изу­ча­ва са­мо, за да “въ­зви­си­” няко­го дру­ги­го. Ед­но или дру­го ис­то­ри­чес­ко съ­би­тие, еди­н или друг ис­то­ри­чес­ки про­цес трябва да се изу­ча­ва­т не за да “ко­мплек­си­рат­” или “въ­звис­яват­”, а прос­то за­що­то са се слу­чи­ли. До­ка­то ис­то­рия­та про­дъл­жа­ва да се упо­треб­ява ка­то ин­стру­мент за “ко­мплек­си­ра­не­” (на ми­нис­три, на пред­се­да­те­ли на ко­ми­сии, на по­ли­ти­чес­ки пар­тии) или за “въ­звис­ява­не­” (на дру­ги по­ли­ти­чес­ки пар­тии), вмес­то ка­то обе­кт на нау­чен ана­ли­з, спе­ку­ла­ции­те с нея ще про­дъл­жа­ват. Ще из­глеж­да все по-ес­тес­тве­но да мо­лим за из­ви­не­ние гър­ци­те, за­що­то сме зав­ла­де­ли “и­с­кон­ни­те им те­ри­то­рии”, или те тър­жес­тве­но да ни про­ща­ват, за­де­то Крум из­пол­звал че­ре­па на Ни­ки­фор не по пред­наз­на­че­ние...

Прош­ка­та има мо­ра­лен сми­съл, ако се да­ва за съ­би­тия, свър­за­ни с лич­на­та ти от­го­вор­ност за оп­ре­де­ле­но дей­ствие или без­дей­ствие. За съ­би­тия­та от вре­ме­то на ко­му­низ­ма (“въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес - вкл.) сме лич­но от­го­вор­ни - за дей­ствия­та или без­дей­ствия­та си. Днеш­ни­те тур­ци не носят от­го­вор­ност за по­ту­ша­ва­не­то на Ап­рил­ско­то въс­та­ние. И днеш­ни­те ан­гли­ча­ни не носят от­го­вор­ност за робс­тво­то на нег­ри­те. Мо­же би об­ясне­ние­то за прис­трас­тия­та на ком­пе­тен­тни­те ор­га­ни към дав­нос­тта от 20-30-50 го­ди­ни е не­же­ла­ние­то им да поис­кат прош­ка. И пог­реш­но­то схва­ща­не, че об­ра­зо­ва­ние­то по ис­то­рия е за­дъл­жи­тел­но об­вър­за­но с нея. Не е за­дъл­жи­тел­но да се из­вин­ява­те, гос­по­дин ми­нис­тре. Са­мо въ­ве­де­те “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес в уче­бни­ци­те.

[1] Отхвърлените “приобщени” или Процеса, наречен “възродителен” (1912-1989), С., 2002 обратно
[2] Час­тич­но зас­ягат та­зи те­ма Ва­ле­ри Стоя­нов, Ан­то­ни­на Желя­зко­ва и Иб­ра­хим Ялъ­мо­в, а Ми­хаил Груев й пос­ве­ща­ва док­тор­ска­та си ди­сер­та­ция. В пос­лед­но вре­ме ин­те­ре­сът се за­сил­ва - осо­бе­но сред мла­ди ко­ле­ги, по­ве­че­то - въз­пи­та­ни­ци на чуж­ди уни­вер­си­те­ти. обратно
[3] Спо­ме­ни (и до­ри “а­на­ли­зи­”) за “въ­зро­ди­тел­ния­” про­цес на­пи­са­ха Ми­нис­тъ­рът на вът­реш­ни­те ра­бо­ти Ди­ми­тър Стоя­нов, Сек­ре­тарят на ЦК на БКП Стоян Ми­хай­лов, Пър­вият сек­ре­тар на ОК на БКП в Бла­гоев­град Пе­тър Дюл­ге­ров, ко­ле­га­та му от Смолян Ве­лич­ко Ка­ра­джов, ОФ-дея­тел­ка­та Паун­ка Го­че­ва, еди­н от ид­ео­ло­зи­те на про­це­са Ор­лин За­го­вор (Шук­ри Та­хи­ров) и дру­ги не тол­ко­ва име­ни­ти “въ­зро­ди­те­ли­”. обратно
[4] Мно­зи­на от тях са въд­во­ре­ни от­но­во на ста­ро­то си мес­то­жи­телс­тво и преи­ме­ну­ва­ни. Ар­хи­ви­те са пъл­ни с до­но­си и пре­пис­ки по из­дир­ва­не­то им. обратно
[5] С раз­рав­яне­то на “бъ­лгар­ски­я ро­дов ко­рен” са ан­га­жи­ра­ни поч­ти всич­ки науч­ни ин­сти­ту­ции, има­щи от­но­ше­ние към проб­ле­ма: фи­ло­ло­зи, му­зи­ко­ве­ди, ет­ног­ра­фи, фол­клор­сти, кул­ту­ро­ло­зи... обратно
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv14106
http://www.bghelsinki.org/obektiv/2007/141/141-06.pdf

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page