Български > Дискусии

Помаци от Смолянско и Девинско !

<< < (132/240) > >>

Сидхарта:
Добре казано.

Беглик:
Д-р Алекси Деянов: Искам да се излекувам, за да продължа да помагам на пациентите си

Д-р Алекси Деянов, който получи тазгодишната  наградата “Лекар на годината”, преди 3 години заболява от бъбречна недостатъчност. Въпреки че три пъти в седмицата е на хемодиализа, през последните години не е почивал нито ден и всекидневно се грижи за здравето на повече от 650 човека от няколко смолянски села и махали. Д-р Деянов стана  известен със своята всеотдайност и с това, че не отказва медицинска помощ на местните жители, независимо, че някои не са здравноосигурени.

Как се справяте с това да се грижите за пациентите си, когато самият вие имате сериозни здравословни проблеми?

Справям се. Моето състояние в момента все още не е толкова тежко. Налага ми  3 пъти седмично да отсъствам следобед, защото пътувам до Смолян за процедурите по хемодиализа. Във вторник и четвъртък, когато не съм на диализа оставам до по-късно на работа, за да наваксам със задълженията. Самата диализа не ми пречи на работата, но ми е по-трудно през първите 7-8 часа след процедурата, докато организмът се адаптира.

Д-р Деянов, за колко пациенти се грижите?

В пациентския ми списък в момента са около 650 човека. Вече 16 години ги лекувам - свикнал съм с тях и ги познавам по име.

Трансплантацията ли е единствената алтернатива?

Няма други начини за лечение при моето състояние. Трансплантацията е единствената алтернатива. За сега хемодиализата само временно поддържа живота ми. В листата на чакащите за трансплантация съм вече повече от 3 години.

Какъв е шансът за бъбречна трансплантация в България?

Всичко е въпрос на късмет – дали ще се намери донор, чиято кръвна група да е съвместима с моята. Кръвната ми група е А отрицателна, която е доста рядка и поради тази причина, шансовете да се намери подходящ за трансплантация бъбрек в България са минимални.

А в чужбина?
Трансплантациите на запад са много скъпи и трудно могат да се осигурят толкова много пари. Въпреки че моето желание е да се извърши трансплантация в България, съм склонен да направя операцията и в Пакистан, защото там е най-евтино и най-достъпно. Преди няколко години бях събрал около 22 хиляди лева за трансплантация в Пакистан, но тогава спряха визите и не успях да замина.

Да, но и рисковете там са най-големи...

Да големи са и зная, че има много случаи на пациенти, които са правили транспантации в Пакистан, а после са имали редица усложнения.

Д-р Деянов, при Вашето заболяване не подлежите ли на група инвалидност?

Да, точно така е. За моето заболяване се полага 100 % инвалидност. С тази група инвалидност, обаче нямам право да работя и няма как да се грижа за пациентите си. Затова си изтеглих документите, с които кандидатствах пред ТЕЛК и съм решил да работя, докато мога.

Колко пари са необходими, за да имате шанс за трансплантация?

Трансплантациите в чужбина са наистина много скъпи. Необходими са между 33 и 35 хиляди долара, които аз няма как да събера със заплатата си.

Много съм благодарен на моите пациенти, които вече втори път ми събират средства за трансплантация. Въпреки, че парите, които те събраха, не са много, аз съм им признателен, защото района, в който живеем, е беден, а хората отделят по колкото могат от оскъдните си средства. Те искат да се излекувам, а моето желание е да продължавам да работя за тях.

Петя:
Банка ДСК, BIC STSABGSF

номер на сметка в лева - BG 31STSA93000013266125

номер на сметка във валута - BG67STSA93000013266156
Това е дарителската сметка на д-р Стоянов.
Един истински и достоен за уважение човек!

Беглик:
Ники от Смолян, който намери и върна златните бижута

Малкият Николай Мишев от Смолян, който учуди страната с благородната си постъпката миналата година - намери и върна златни бижута, живее в неголяма къща в махалата заедно с майка си и двете си братчета, баба си, дядо си, тримата си чичовци и семействата им. Петокласникът откри масивен мъжки златен пръстен и ланец на шкафче в училището, където учи, и без колебание веднага ги предаде на учителката. След това златните бижута били върнати на собственика им.

Постъпката си Ники обяснява простичко: "Това си беше мое задължение". И не забравя да каже, че така го е научило неговото семейство, затова твърдо може да устоява на изкушенията. "Като видях пръстена и ланеца, първо си помислих, че не са от истинско злато. После ги разгледах и забелязах, че имат печат, и ги предадох на учителката", скромно обяснява момчето и добавя, че нито за миг не е помислил да ги скрие в джоба си. "Те не са мои. И по-големи да бяха, и по-малки - пак същото щях да направя, това е мое задължение", заключава Николай. Само едно от момчетата в училище се опитало да го посъветва - защо трябваше да ги връщаш, но Николай му отвърнал - "това си беше мое задължение". На тази възраст да устоиш пред изкушението са нужни твърдо и добре научени уроци по нравственост и морал. На въпроса защо постъпи точно така, детето отговаря простичко "така моето семейство ме научи". Казва го с гордост.

Николай живее в една стая с майка си и двете си братчета - Стефан, който е на 9 г., и Янко - на 4 г. Вътре е скромно, но много чисто. В нея няма телевизор, телефон, касетофон, компютър. Майка му Елка казва, че учи децата си, като намерят нещо, да го връщат, да го предават на полицията и да не пипат чуждо. "Просто да е възпитан", категорична е 33-годишната жена. Разказва, че в махалата всички са такива - в Смолян ромите не крадат. Тя не е ходила изобщо на училище, но иска децата и да са примерни и да учат. Другият и син - Стефан, е във втори клас и него държи здраво - и той няма отсъствия от уроците.

Мъжете тук обикновено работят в строителството, а жените са чистачки. Бащата на Николай също е строител, но не живее при тях, изпраща на семейството по някой лев, когато има как. Майката на момчето е успяла да си намери работа чрез програмата за временна заетост като чистачка и взема около 140 лв. на месец. И това е единственият є сигурен доход, като не броим детските. В къщата в момента работят само Елка и бабата на Николай - Зорка, която също е в чистотата. Мъжете на семейството са били в строителството, но през зимата са останали без работа. Двете жени споделят, че постоянно имат заеми и вересии. Сега в магазина дължат 100 лв., но ще ги изплатят, както и другите борчове, които са имали и са си връщали. "Трудно е, но какво да правим, да крадем е по-лошо", угрижена е Елка. За благородната постъпка на сина си разбрала от самия него, той се похвалил, че е намерил бижута и ги е върнал. "Не съм му се карала, че ги е върнал, напротив. Може и да правим вересии, но не искаме да крадем чужди неща", добавя тя.
.
Харесва четенето, строителството и конете
Николай е добър ученик, няма нито едно отсъствие от училище. Любимите му предмети са литература и музика. Обича да чете, затова често в междучасието ходи в училищната библиотека. Любимите му книги са "Карлсон, който живее на покрива" и "Шехеразада". Влече го обаче и строителството. Неведнъж е помагал вече на баща си, носил е тухли при градежа на съседна къща. "Този таван тук татко ни го измаза", гордее се момчето. Вкъщи е подкрепа на майка си. Когато тя няма време, той се грижи за по-малките си братя, цепи дърва, носи вода. Остане ли по-свободен, отива с момчетата с топката да поиграят футбол. Другата страст на Николай са конете. Страшно се радва на комшийските коне и каруци и за да е по-близко до тях, често ходи със съседите за дърва.
.
Никога няма да напусна България
"Не бих напуснал никога страната, искам да си живея тук - в Смолян", казва хлапето. Според него, за да се оправят нещата в държавата ни, "трябва да бъдем загрижени един за друг, да бъдем единни и честни". Изрича тези прости и силни думи спокойно и уверено, на чист български език, без да подозира дори, че току-що е изразил основата на почти всички свещени писания. Позамисля се минута-две как да отговори на въпроса ми дали ромите ги набеждават все неправилно, че крадат и вършат лоши неща, и казва мъдро "има и правилни, и неправилни думи за тях".

Увещавам го да не се притеснява и да каже за какво си мечтае - да има радиоуредба, телефон или какво. След малко свенливо отговаря "може би уредба" и добавя "мечтата си е само мечта, това е една илюзия". После очите му грейват и казва: "Мечтая си да пея като Тома от "Мюзик айдъл", искам да стана като него. Харесвам неговите песни и най-много "добре дошъл във рая ми" (б.а. - част от песента на Тома "Герой")."

Dobrev:

--- Quote from: isa71 on March 10, 2010, 09:19 ---Ислямът се появява на Балканите включително на територията на днешна България още през 7 век, когато след първите византийско-арабски войни много пленници са заселени на полуострова. Така или иначе, ислямът остава изолиран, неговите последователи, преселени на Балканите, са асимилирани от местното население и възприемат местната култура, религия и обичаи. Едва с нашествието на селджукските турци ислямът получава широко разпространение. През 14-15 век той често е бил приеман доброволно поради облекчената данъчна система, която предлага османската система. Представители на старите балкански аристократични фамилии са сред първите, възприели исляма.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC



--- End quote ---


Иса,
Не приемай нещата в Уикипедия за 100% истина. Там всеки може да си пише каквото иска. Виж кой е "работил" по статията там - същите хора, които поддържат арабската теория и тук в този форум. Така, че доказателството е равносилно отново на нула. Това, че една хипотеза е написана на две места, не означава, че е истинска. Ако искаш, мога да вляза в Уикипедия и да напиша, че ислямът е дошъл по нашите земи още преди 3 хиляди години. Това означава ли, че ще е истина? В много статии в Уикипедия, свързани с помаците и исляма ще видиш почерка именно на "арабските стипендианти", дето пишат и тук в този форум.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page