Български > Хоби и Развлечения

Притчи и житейски мъдрости!

<< < (11/22) > >>

Avinka:
Полунощ е, часът е някъде към два-три.
Наоколо е пусто, тихо, всичко живо спи.
Както винаги само в кръчмата се вдига врява.
Кръчмарят гони редовния клиент и го предупреждава:
“Сметката ти се напълни, няма вече вересия.
Ако продължаваш тъй, тежка ще е твоята орисия!
От месец за всяка бутилка, която си изпил
И лев не си дал, нищичко не си платил!
Разкарай се веднага, махай се, пиян боклук.
Повече без пари, да не съм те мярнал тук!”
Човекът тръгна , люлеейки се ту на ляво, ту на дясно.
Сам самичък бе на пътя, но му беше тясно.
И въпреки, че виждаше двойно, и му светеше луната,
Преплете си краката и се просна на земята.
Паднал там в мрака, лежеше мъртво пиян.
Дрехите му мръсни, в кърви целият бе облян.
Въобще не беше ясно дали е мъртъв или жив.
Но след време се събуди от езана красноречив.
Изправяйки се в калта намери листче,
На което бе написано следното стихче:
“О братко, поне за малко се поспри.
За живота след смъртта помисли!
Опомни се и сатаната остави.
На Всевишния се покори и правдив бъди!
Защото света е в последния си период.
Скоро ще се свърши краткия живот!
И ще кажеш: “Ах! Защо ли бях деспот,
Защо избрах шейтана пред Великия Господ?!”
Затова преди да стане прекалено късно, 
Бързай да поправиш всяко дело мръсно!’’
Прочитайки това - изтрезня и като че ли не бе пиян.
Замисли се защо в дома му никой не е засмян!!!
После си спомни как на излизане бе пребил жената,
В ушите му кънтеше все още плачът на децата.
Колко пъти бе разплаквал невинните им бляскави очи.
Колко мъка, колко болка и непресъхващи сълзи!...
Като ужилен скочи, на краката се изправи
И със бързи крачки към дома си се отправи.
Стигайки пред прага първо почука на вратата.
Жена му едва го позна, защото обикновено той не влизаше така.
Още повече се учуди, когато към нея се приближи,
На колене падна и промълви: “О, скъпа, прости!’’
Жената от радост грейна и на ум си каза:
“О, Всевишни! Благодаря, че чу моята молба!’’
Колко хубаво нали, няма плач, няма вик!
Прекрасно е когато опомни се един алкохолик!

Gelina:
Авинка,тоя ще да е бил голямо пиянде! :D Сега малко по сериозно ! :) Доста поучително е за днешната младеж!

Rahmie:
Притча за човека с велико сърце
Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”

Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.

При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.
Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?”

Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала.

Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.

Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?”

Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало.

Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”

Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”

Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”

Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята любов на Учителя.

Rahmie:
Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?


Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
 
 
 

PETER:
Аз съм от оня списъка дето ВИНАГИ ПРОВЕРЯВА дали повредената банкнота има някаква стойност.
Винаги проверява, защото се СЪМНЯВА. :)


--- Quote ---Всички банки ще приемат и сменят надраскани, скъсани или захабени български банкноти и монети от днес. Това предвижда Наредба 18 за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение.
...
 Банките ще изплащат пълната номинална стойност само на банкнота, от която е запазена най-малко три четвърти (75%) от площта или сглобените части възстановяват такава част от нея. Ако е повредена до 50% от площта, банкнотата ще се заменя по половината от номиналната й стойност.
--- End quote ---
http://www.novinar.net/news/ot-dnes-bankite-zameniat-povredeni-banknoti_MTg4MTs4.html

Така че, както се вижда, ИМА ЗНАЧЕНИЕ какво се прави, защото има случаи в които стойност се губи.
Та така и при хората.
:)

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page