Български > Хоби и Развлечения

Притчи и житейски мъдрости!

<< < (14/22) > >>

Rahmie:
ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО

Rahmie:
Рибата, която ми спаси живота
 
Настрадин Ходжа преминавал веднъж покрай една пещера, когато видял вътре един йога, изпаднал в дълбока медитация и го попитал какво търси в живота. Йогата отговорил:
- Изучавам животните и съм научил много уроци от тях, които могат да променят живота на човека.
- Веднъж една риба пък спаси моя живот – отговорил Настрадин. – Ако ме научиш на всичко, което знаеш, ще ти разкажа как се случи това.
Йогата бил поразен – само свят човек би могъл да бъде спасен от риба. И решил да научи Настрадин на всичко, което знаел.
Когато свършил, казал на Настрадин:
- Сега, след като те научих на всичко, за мене би било чест да науча как една риба ти е спасила живота.
- Много просто – отговорил Настрадин. – Умирах от глад, когато я хванах и благодарение на тази риба имах достатъчно храназа три дни.  :)

Rahmie:
Легенда за приятелството

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
„Днес моят най-добър приятел ме удари!“


Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
„Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“

Засмян, другарят му отвърнал:
„Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…“

Rahmie:
Три неща обременяват душата ти: негативната нагласа, склонността да съдиш другите и дисхармонията.Уейн Дайър

Шестте грешки на човека:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.
Марк Тулий

Rahmie:
Какво всъщност радва децата ни?
Съвременна притча

Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака петгодишният му син.
-Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето.
-Разбира се, какво се е случило?
-Тате, ти колко пари получаваш?
-Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: - Защо се интересуваш?
-Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час?
-Ами, около 500. Защо?
-Тате – синът изведнъж го погледнал с много сериозни очи, - ще ми дадеш ли назаем 300?
 -Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости!
Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. ,,Как смее да ме пита за заплатата ми само за да иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: ,,Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!”
Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото.
-Спиш ли, сине?
-Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето.
-Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска.
Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало:
-О, благодаря ти, тате!
След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си.
-Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той.
-Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно.
 
 
 
 

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page