Бог, Ñъздавайки жената, вече шеÑти ден работел извънредно. Един ангел го попитал: "Защо толкова дълго Ñе трудиш над неÑ?"
Ð’ отговор Бог го попитал: "Рти Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸ инÑтрукциÑта? Ð¢Ñ Ð½Ðµ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе бои от влага, но не бива и да е плаÑтмаÑова; Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе ÑÑŠÑтои от 200 движещи Ñе чаÑти ; да може да преживÑва Ñ ÐºÐ°Ñ„Ðµ и оÑтатъци от храна; коленете и Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñа такива, че да издържат две деца едновременно, а в Ñъщото време,когато Ñе изправи, да изглеждат грациозни; и целувката и Ñ‚Ñ€Ñбва да лекува вÑичко-от най-малкото до разбито Ñърце; Ñ‚Ñ€Ñбва и да има шеÑÑ‚ чифта ръце. "
Ðнгелът бил много изненадан от толкова виÑоки изиÑкваниÑ: "ШеÑÑ‚ чифта ръце! Толкова много?! "
Бог отговорил: "О, да, и не там е бедата. Рв трите чифта очи, нужни на вÑÑка майка."
"И вÑичко това в типичен модел?" - учудил Ñе отново Ðнгелът.
Бог кимнал: "Да, един чифт очи Ñ‚Ñ€Ñбва на майката,за да вижда през затворените врати, когато пита децата Ñи Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñе занимават, въпреки че вече знае. ВториÑÑ‚ чифт очи е за да вижда това, което Ñ‚Ñ€Ñбва да разбере, без другите да Ñе доÑетÑÑ‚. Третата двойка е за да може да каже на развълнуваното дете без думи,че го обича и го разбира."
Ðнгелът Ñе опитал да Ñпре Бог:"Ðо това е толкова много работа, можеш да Ñ Ð´Ð¾Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ¸Ñˆ и утре."
"Ðе, не мога!" - отвърнал Бог - "Пред завършването Ñъм на този шедьовър, който е толкова близо до Ñърцето ми."
Ðнгелът докоÑнал жената: "ГоÑподи, защо е толкова нежна?"
"Да, нежна е, но аз Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ… и Ñилна. Ðе Ñи и предÑтавÑш колко може да изтърпи."
"Рможе ли да миÑли?" - попитал Ðнгелът. Бог го уверил: "Ðе Ñамо, че може да миÑли, а умее да Ñе аргументира и доказва."
Тогава ангелът протегнал ръка и докоÑнал бузата на жената:"О, Ñтрува ми Ñе, че този модел пропуÑка вода. Казах ти, че Ñе опитваш да вложиш в него прекалено много неща."" Ðе пропуÑка вода " - заÑмÑл Ñе ГоÑпод.- "Това е Ñълза!" "Ðо защо Ñълзи?" - изненадал Ñе Ðнгелът.ГоÑпод обÑÑнил: "Чрез Ñълзи Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да покаже радоÑÑ‚, Ñтрадание, болка, разочарование, Ñамота и гордоÑÑ‚."
Ðнгелът бил впечатлен: "ГоÑподи, ти Ñи гениален! Ð’Ñичко ли Ñи обмиÑлил, защото жената е проÑто необикновена? "
Жените изненадват мъжете ÑÑŠÑ Ñилата Ñи.
Те отглеждат децата Ñи, преминават вÑички трудноÑти, теглÑÑ‚ тежък хомот, но в Ñъщото време ÑветÑÑ‚ от щаÑтие, любов и радоÑÑ‚.
Те Ñе уÑмихват, когато иÑкат да крещÑÑ‚. Те пеÑÑ‚, когато иÑкат да плачат.
Те плачат, когато Ñа щаÑтливи и Ñе ÑмеÑÑ‚ над преживÑваниÑта Ñи.
Те Ñе борÑÑ‚ за нещата, в които вÑрват. Смело Ñе противопоÑтавÑÑ‚ на неÑправедливоÑтите.
Те не приемат отговор "не", когато вÑрват, че имат по-доброто решение.
Те Ñе отказват от нови обувки, но купуват на децата Ñи.
Те Ñъпровождат изплашениÑÑ‚ приÑтел при лекарÑ.
Те обичат безуÑловно.
Те плачат от щаÑтие, когато провърви на децата им и Ñе радват, когато приÑтелите им получават награди.
Сърцата им Ñа разбити, когато загубÑÑ‚ приÑтел.
Те знаÑÑ‚, че докоÑването и целувката могат да излекуват едно разбито Ñърце.
Жените могат да бъдат различни размери, цветове и форми.
Те ще тръгнат на път,летÑÑ‚, тичат или изпратÑÑ‚ имейл, за да покажат, че те обичат.
ЖенÑкото Ñърце е това, което кара Ñвета да Ñе върти!
Жените не Ñамо раждат. Те ноÑÑÑ‚ радоÑÑ‚ и надежда. Те разбират и ÑъпреживÑват. Жените имат какво да кажат и какво да дадат.
http://prit4ite.blogspot.com/2009/11/blog-post_09.html