Ровейки Ñе из интернет попаднах на този интереÑен матерÑл .Закони за духовно развитие-Шри Шри Рави Шанкар
1. УвереноÑтта
Първата крачка на Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ е да бъдеш уверен в Ñебе Ñи. Без увереноÑÑ‚ не е възможно да поÑтигнеш нищо. СЪМÐЕÐИЕТО-ето пречи на увереноÑтта. Когато отÑтраните вÑички отрицателни миÑли, ще разберете, че положителното вече Ñе е Ñлучило. Когато ÑъмнениÑта Ñе разÑейват, веднага Ñе поÑвÑва увереноÑÑ‚. Затова, за да извлечете полза от увереноÑтта, вие отначало Ñ‚Ñ€Ñбва да разберете природата на ÑъмнениÑта.
Ðко наблюдавате Ñвоите ÑъмнениÑ, ще разберете, че те винаги Ñе отнаÑÑÑ‚ към нещо положително. Вие никога не Ñе ÑъмнÑвате отноÑно отрицателното. Това Ñ‚Ñ€Ñбва да ви е извеÑтно от ÑобÑтвен опит. Вие Ñе ÑъмнÑвате в положителните Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° другите, но никога не Ñе ÑъмнÑвате в техните негативни качеÑтва. Ðко нÑкой ви казва: â€Ðз много те обичамâ€, вие отговарÑте: â€ÐаиÑтина ли?â€. Ðо ако ви кажат: â€Ðз те ненавиждамâ€, вие никога нÑма да попитате повторно: â€Ð¡Ð¸Ð³ÑƒÑ€ÐµÐ½ ли Ñи?â€.
Вие Ñ‚Ñ€Ñбва да разбирате, че вашето Ñъмнение-това е неувереноÑÑ‚ в нещо положително, и увереноÑÑ‚ в нещо негативно. Помнете, че ако във Ð²Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° Ñъмнение, това означава, че Ñтава дума за нещо положително. Ð’ този контекÑÑ‚ Ñъмнението ви дава възможноÑÑ‚ да Ñе придвижвате напред. Ðз не ви казвам да отхвърлите вашите ÑъмнениÑ. Колкото повече Ñа ÑъмнениÑта, толкова повече вие можете! Отдайте им Ñе на 100%. Вашите ÑÑŠÐ¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ ви помогнат. Ркогато преодолеете преградата на ÑъмнениÑта, ви очаква бърз уÑпех.
2. ÐеоÑъждането
Следващата крачка е да Ñпрете да обвинÑвÑте другите хора и ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñебе Ñи. Духовното пътешеÑтвие е пътешеÑтвие към ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¡ÐµÐ±Ðµ Ñи, а когато вие Ñте завладÑни от ÑамооÑъждане, не ви Ñе иÑка да Ñе приближите към ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñебе Ñи. Това ви Ñе Ñтрува безинтереÑно. Без това Ñъзнателно движение по поÑока към ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¡ÐµÐ±Ðµ Ñи, по поÑока към духовното начало, вие автоматично ще Ñе наÑочвате към материалното. РадоÑтта, коÑто получавате от обектите на Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, бързо омръзва. РадоÑтта, коÑто получавате от духовното, ви възвиÑÑва.
Вие ще намирате негативни качеÑтва в Ñебе Ñи, но не е задължително да оÑъждате Ñебе Ñи заради това. Ð’Ñеки път, когато вие оÑъждате Ñебе Ñи, Ñте принудени да Ñе прехвърлите Ñлед това и върху другите, Ñ‚.като не е възможно дълго да оÑъждате Ñамо Ñебе Ñи. Вие ще Ñ‚ÑŠÑ€Ñите причини, за да обвинÑвате и другите. Това поражда ненавиÑÑ‚. И обратното-оÑъждайки Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº, вие отново Ñе готвите да оÑъждате ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñебе Ñи.
Около Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° толкова много порицаване, и това Ñнижава оÑъзнатоÑтта на хората по Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚.
3. Похвалата
Третата крачка е да хвалиш Ñебе Ñи и другите хора.
Да хвалите другите е Ñледващата крачка, Ñлед като Ñе научите да не ги оÑъждате. Похвалата възпламенÑва духа, а приÑÑŠÑтвието на духовното начало ви възвиÑÑва, възвиÑÑва и другите хора и цÑлото обкръжение. Когато похвалите Ñебе Ñи или нÑкого другиго, вътре във Ð²Ð°Ñ Ñе Ñъздава проÑтранÑтво, изпълнено Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚. Ðко Ñами можете да похвалите Ñебе Ñи, то на Ð²Ð°Ñ Ð½Ñма да ви е нужна похвала от другите. ЧеÑто ÑмÑтаме, че да хвалиш Ñебе Ñи е проÑва на егото, но в дейÑтвителноÑÑ‚ егото никога не хвали Ñамо Ñебе Ñи. По-Ñкоро то ще Ñе надÑва да получи похвала от околните. Разберете, вÑÑка похвала така или иначе произлиза от БожеÑтвеното. Ðапример-ако твърдите, че имате краÑиви очи, -кой ги е Ñъздал? Ð’ÑÑка похвала произлиза от БожеÑтвеното, от Твореца.
Ð¡Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð°ÐºÑ‚- да предложиш похвала, разширÑва Ñъзнанието. Ðещо във Ð²Ð°Ñ Ñе разтварÑ. ОÑъждането ÑтеÑнÑва Ñъзнанието. От този момент, когато разберете, че увеличението на Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ð°Ð» е разширение на Ñъзнанието, ума, вече нÑма да ви Ñе иÑка да Ñе връщате към оÑъждане.
ИÑкрено предлагайте похвала на другите и наблюдавайте, как при това Ñамите вие ще Ñе чувÑтвате.
4. ИÑкреноÑтта
ИÑкреноÑтта. Ð§ÐµÑ‚Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½ на духовното развитие предполага във вÑÑко отношение да бъдете чеÑтни. Ðе лъжете Ñами Ñебе Ñи, и не Ñе опитвайте да лъжете другите. Вие не Ñте на Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ заради нÑкой друг. Духовното Ñ‚ÑŠÑ€Ñене без иÑкреноÑÑ‚ е напразно. То нÑма да донеÑе никаква полза. Ркогато това Ñе прави Ñ Ð¸ÑкреноÑÑ‚, идват ÑпокойÑтвието, щаÑтието и радоÑтта, които може да изпитате на този ÑвÑÑ‚.
5. ОтговорноÑтта
Пети закон на духовното развитие-отговорноÑтта. ДуховниÑÑ‚ път не е бÑгÑтво от отговорноÑÑ‚, а приемането й върху Ñебе Ñи. Колкото повече отговорноÑÑ‚ поемате върху Ñебе Ñи в ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, толкова повече израÑтвате по ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿ÑŠÑ‚. Ðко Ñе оплаквате от трудноÑтите, те Ñамо ще Ñе увеличават.
Хората погрешно ÑмÑтат, че да живееш Ñпоред духовните закони, е бÑгÑтво от тежка работа. Ðапротив-именно на Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе дейÑтва енергично и ефективно.
6. ОÑвобождение от миналото
Позволете на миналото да Ñи отиде. СпоÑобноÑтта да Ñе оÑвободиш от миналото.
Гледайте на миналото като на Ñън. Така ще можете да Ñе върнете в наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚. Ще разберете, че не е задължително да полагате уÑилиÑ, за да Ñе намирате в наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚. Ð’ мига, в който Ñе оÑвободите от миналото, вашиÑÑ‚ ум от Ñамо Ñебе Ñи Ñе връща в наÑтоÑщето. Ð’ ÑÐµÐ³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ духът е възпламенен и е доÑтатъчна Ñамо иÑкра, за да пламне факела на духа.
Когато Ñе вкопчвате в миналото, вашиÑÑ‚ факел Ñе покрива ÑÑŠÑ Ñажди. Бъдете в наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ и издухайте надалеч Ñаждите на миналото.
7. Приемането
Седми закон на духовното развитие-вие Ñ‚Ñ€Ñбва да умеете да Ñъздавате хармонична атмоÑфера около Ñебе Ñи.
Вие може да миÑлите, че обкръжението около Ð²Ð°Ñ Ð²Ð¸ Ñъздава, но вÑъщноÑÑ‚ вие Ñъздавате вашето обкръжение. ТрÑбва да оÑъзнавате-каквото е, това е. Да приемеш това, което е, има две Ñтрани. Първо-да приемеш наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ като неизбежен. Това Ñе е Ñлучило така,както Ñе е Ñлучило. Ðко иÑкате вÑичко да е по друг начин,ÑитуациÑта може да Ñе промени едва в ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚. Само когато приемате това, което е; идва покоÑÑ‚, и вие дейÑтвително можете да промените нещата.
Второ: да приемаш другите хора такива, каквито Ñа. Както и да Ñе държат, оÑъзнавайте, че това е най-добриÑÑ‚ вариант от тези, които те биха могли да ви предложат в Ð´Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚. Ðнализирайте. ТърÑете възможните обÑÑÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° техните дейÑтвиÑ. И едновременно поемайте върху Ñебе Ñи отговорноÑÑ‚ за ÑобÑтвените Ñи дейÑтвиÑ. Ð’ този Ñлучай приемането Ñтава динамично, а вашето обкръжение хармонично.
8. ОÑъзнаване неизбежноÑтта на Ñмъртта
ОÑмиÑÑ‚ закон на духовното развитие е оÑъзнаването, че Ñмъртта е неизбежна, разбирането, че вÑички ние нÑкога ще умрем. Ðо доколкото вътре в Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° нещо Ñъкровено, което не умира, не можем напълно да оÑъзнаваме факта на нашата Ñмърт. ОÑъзнаванито, че Ñмъртта е неизбежна, може да ни върне в наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚. Може да ни изведе отвъд пределите на незначителните Ñъблазни, които ни отдалечават от наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚.
Когато идва оÑъзнаването, че вие нÑкога ще умрете, бъдещето ще преÑтане да бъде за Ð²Ð°Ñ ÑƒÐ±ÐµÐ¶Ð¸Ñ‰Ðµ.
9. ÐепоÑтоÑнÑтвото на живота
ÐепоÑтоÑнÑтвото на живота. ÐепоÑтоÑнÑтвото на вÑичко, което ÑъщеÑтвува в наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚, непоÑтоÑнÑтво на Ñитуации, обÑтоÑтелÑтва, емоции и хора около наÑ. Разбирането, че вÑичко това е непоÑтоÑнно, увеличава Ð²Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²ÐµÐ½ потенциал. Вие ще можете да дейÑтвате Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ ентуÑиазъм и Ñила. Ðие миÑлим, че ако признаем, че вÑичко е преходно, ще намалим ÑÐ²Ð¾Ñ ÐµÐ½Ñ‚ÑƒÑиазъм и ще въвлечем Ñебе Ñи в ÑÑŠÑтоÑние на апатиÑ. Това не е така. Правилното разбиране на непоÑтоÑнÑтвото възпламенÑва духа. Когато духът е възпламенен, вие чувÑтвате подем. Във Ð²Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° ентуÑиазъм и активноÑÑ‚.
10. Доверието
Ð’Ñрвайте във ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð¸ Безкраен Разум, който е Ñъздал вÑичко ÑъщеÑтвуващо, от ÑвлениÑта от коÑмичеÑки порÑдък до взаимодейÑтвиÑта на гените, атомите и молекулите. ПроÑтото разположение на електроните прави едно нещо-цвете, друго-камък, трето-злато, четвърто-въглища. Вие Ñ‚Ñ€Ñбва да виждате във вÑичко обща оÑнова, проÑва на общ разум, единÑтво на мирозданието. ОÑъзнайте, че вÑичко това е живо.
Ðие не гледаме на вÑелената като на живо творение. ÐавÑÑкъде ние виждаме Ñамо материÑ, в нашите очи Ñе отразÑват Ñамо материалните обекти. Ðие знаем, че във вÑелената има магиÑ, но чеÑто Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ¼Ð°Ð¼Ðµ като нещо мъртво. ЧиÑтото Ñъзнание, оÑновата на разума, чаÑÑ‚ от който Ñте вие и вÑеки друг човек, е живо.
Разбирането, приемането и доверието към ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð Ð°Ð·ÑƒÐ¼, който Ñъздава и ÑъхранÑва вÑичко на този ÑвÑÑ‚-това е деÑетиÑÑ‚ закон на духовното развитие.
11. ЕдинÑтвото на живота
Когато човешкиÑÑ‚ ум Ñе намира в ÑÑ‚Ñ€ÐµÑ Ð¸ напрежение, той оценÑва, Ñъди, хареÑва му нещо, не му хареÑва друго, той уÑтановÑва рамки. И по такъв начин той ÑÑкаш изключва Ñебе Ñи от Ð¶Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ð¾Ðº. Това изключване от потока на битието наричаме отделÑне, но това отделÑне е измамно.
ОтделÑне от битието не е възможно. Ðко една чаÑÑ‚ от кръг липÑва, това вече не е кръг.
ОÑъзнайте, че Ñте чаÑÑ‚ от битието, чаÑтица от проÑвата на ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð Ð°Ð·ÑƒÐ¼, обединÑващата Ñила, коÑто е в оÑновата на вÑичко.
12. Любовта е ваша природа
Ваша природа е любовта и ÑпокойÑтвието. Когато оÑъзнавате единÑтвото на цÑлото мироздание, не ви е необходимо да полагате уÑилиÑ, за да обикнете другите.
Любовта е ваша природа. Любовта-това Ñте вие. Ðищо оÑвен любов. ОÑъзнайте, че любовта не е дейÑтвие, извършвано от ваÑ, не е морално задължение, което Ñте длъжни да изпълнÑвате. ОÑъзнайте, че вие ÑъщеÑтвувате в любов, и вÑичко оÑтанало Ñъщо ÑъщеÑтвува в любовта.
Знайте, че и ÑпокойÑтвието Ñъщо е ваша природа. Във вÑеки момент, на вÑÑко мÑÑто вие можете проÑто да Ñеднете и да Ñе отпуÑнете, знаейки, че вътре във Ð²Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° чиÑтота, чиÑто проÑтранÑтво: безбрежно и дълбоко. Това вътрешно проÑтранÑтво Ñте Ñамите вие. Когато чувÑтвате това, вие Ñе намирате в контакт Ñ Ð²Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²ÐµÐ½ потенциал. â€Ðз идвам от ÑпокойÑтвието, Ðз Ñъм ÑпокойÑтвие, Ðз ще Ñе върна към ÑпокойÑтвието. СпокойÑтвието е Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ€Ð¾Ð´Ð° и Ð¼Ð¾Ñ Ñ†ÐµÐ». Ðз Ñъм ÑпокойÑтвие, Ðз Ñъм проÑтранÑтво, Ðз Ñъм любов.â€
Това вътрешно затвърждение или опит ви прави Ñ‚ÑŠÑ€Ñещи. Съзнанието, че любовта и ÑпокойÑтвието Ñа ваша природа-това е 12 закон на развитието.
13. РавновеÑието
Да бъдеш в равновеÑие между активноÑтта и почивката, между наÑладата от Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ и възвръщането към ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¡ÐµÐ±Ðµ Ñи, между мълчанието и речта.
Ðко пазите тишина през Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñи живот, не проронвайки нито дума, това не значи непременно, че живеете духовен живот. Вие Ñте надарени Ñ Ð´Ð°Ñ€Ð° на Ñловото. Вие Ñте надарени Ñ Ñ‚Ð°Ð»Ð°Ð½Ñ‚Ð¸ и ÑпоÑобноÑти. Правилно Ñе разпоредете Ñ Ð²Ñичко, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñте надарени и уравновеÑÑвайте вÑичко Ñ Ð¼ÐµÐ´Ð¸Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ÑамовглъбÑване във вашето Ñъзнание.
14. СебеоÑъзнаването
СамооÑъзнаването е ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½ на духовното развитие. Започнете Ñ Ð¾Ñъзнаване на уÑещаниÑта на вашето Ñ‚Ñло, на вашата кожа под дрехите, на вашите муÑкули и нерви под кожата, а Ñлед това и на коÑтите. Ðе бъдете невнимателни към живота, подобно на животно, което Ñамо Ñде, пие и Ñпи. Ðаблюдавайте вÑÑко уÑещане. Тук е много важна оÑтротата на оÑъзнаването.
Когато оÑъзнаете ÑобÑтвеното Ñи Ñ‚Ñло, ще Ñе приближите към оÑъзнаването на духа, който Ñе различава от Ñ‚Ñлото.
15. БезприÑтраÑтие и зрÑлоÑÑ‚
ОÑтрото оÑъзнаване идва ÑÑŠÑ Ð·Ñ€ÐµÐ»Ð¾Ñтта, или по друг начин казано-Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¿Ñ€Ð¸ÑтраÑтието. ЗрелоÑтта и безприÑтраÑтието идват заедно. Вие не можете да бъдете зрели, ако не Ñте Ñъщо така и безприÑтраÑтни. БезприÑтраÑтието чеÑто Ñе разбира неправилно като вÑло ÑÑŠÑтоÑние на ума или лошо ÑÑŠÑтоÑние на духа. ПонÑкога припиÑват на безприÑтраÑтието оттенък на отчужденоÑÑ‚ и равнодушие. Това не е така. Ð’ безприÑтраÑтието вие Ñе държите оÑъзнато, вие общувате ÑÑŠÑ ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñебе Ñи.
Ð’ зрелоÑтта нÑма припрÑноÑÑ‚. Ð’ зрелоÑтта има Ñамо кралÑко доÑтойнÑтво, Ñвобода, разбиране, тайна. Това е 15 закон на духовното развитие-предимÑтвото на безприÑтраÑтието и житейÑката зрÑлоÑÑ‚.
16. Разбирай краÑотата
Разбирай краÑотата на мирозданието, краÑотата във вÑеки човек, краÑотата в ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐ±, оÑъзнай, че краÑотата е природа на духа.
Умът тича Ñлед краÑивото, цени краÑивото, но има разлика между това да разбираш краÑотата и желанието да Ñ Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÐµÑˆ. Стремейки Ñе да завладеем краÑивото, ние губим Ñвоето безприÑтраÑтие.
Знайте, че Ñамо духовното притежава краÑота. Където и да виждате краÑотата, там има духовно начало. Ðко нÑкой е краÑив, то това е защото в него има душа. Мъртвото Ñ‚Ñло не е краÑиво. ОтнаÑÑйки краÑотата към духовните, а не към материалните ценноÑти, вие заÑтавате на Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ на духовното развитие.
17. Преклонение и почитание
Разбирането на краÑотата води до преклонение. Вие Ñе прекланÑте пред краÑотата, вие Ñ Ð¾Ð±Ð¾Ð¶Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ðµ. Преклонението и обожанието на вÑички неща в мирозданието като отражение на СъздателÑ-това е още един закон на духовното развитие.
Почитайте вÑичко на Ñвета. Почитта е нещо повече от емоционален отклик, това е наглаÑа. Такава наглаÑа говори за уравновеÑено разбиране на живота. Когато в ума приÑÑŠÑтват и уважение и любов, идва и почитта. Когато има почит, умът на 100% приÑÑŠÑтва в наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚, и идва ÑÐ²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ‚.
Вие не можете да не обичате нещо, едновременно знаейки, че то е Ñвещено, и не можете да изпитвате любов и да не Ñ ÑмÑтате за Ñвещена. Ð¡Ð²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ‚ води към поÑва на бдителноÑÑ‚ в Ñъзнанието. След това идва оÑъзнатоÑтта.
18. ВечноÑтта на живота
ПоÑледен закон на духовното развитие е разбирането, че животът е вечен. Това напълно противоречи на закона, който глаÑи, че животът е непоÑтоÑнен, че вÑичко на Ñвета е тленно. Ð Ñега говорим, че животът е вечен и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ нищо не може да Ñе Ñлучи.
ИÑтината е винаги противоречива.ÐадÑвам Ñе да ви е интереÑно и полезно .