Китеникът на баба Tова ли е краÑÑ‚ на приказката? – попита КриÑтофър Робин.
- Това е краÑÑ‚ на тази. Има още много.
- За Пух и за мен?
- И за ПраÑчо, и за Зайо, и за вÑички ви… Ðе помниш ли?
- СпомнÑм Ñи. Ðо щом Ñе опитам да Ñи го припомнÑ, и забравÑм.И Ñ Ð¼ÐµÐ½ е така: ÑпомнÑм Ñи ГO, но щом Ñе опитам да ГО разкажа, ТO изведнъж Ñтава толкова голÑмо, толкова цветно, толкова дълбоко, толкова Ñмешно та чак Ñтрашно, толкова шумно, толкова вкуÑно, толкова едно такова неразказвателно…
TO е пълно Ñ Ð¸Ð·Ð³ÑƒÐ±ÐµÐ½Ð¸ вкуÑове на:
- прÑÑно откъÑнати малини в двора на баба,
- прÑÑно подкваÑено Ñирене,
- маджун от захарно цвекло,
- хлÑба, изпечен на дърва в ÑелÑката фурна. Долната му кора е дебела, дÑдо Ñ Ð¸Ð·Ñ€Ñзва, защото не може да Ñ Ð´ÑŠÐ²Ñ‡Ðµ и ми Ñ Ð´Ð°Ð²Ð° на мен,
- кървавицата на баба,
- дърпаната баница,
- попара ÑÑŠÑ Ñирене от Ñтар хлÑб, ама такъв от фурната,
- куйрука на динÑта. (Toзи Ð²ÐºÑƒÑ Ñе получава Ñамо така: динÑта Ñе откъÑва на боÑтана, пуÑка Ñе от виÑоко, за да Ñе пръÑне на земÑта, обира Ñе вътрешноÑтта без Ñемките, а оÑтаналото Ñе дава на кротко Ñ‡Ð°ÐºÐ°Ñ‰Ð¸Ñ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ð°Ð¹ кон).
- eдна такава питка, приготвена от каша от Ñмачкано грозде Ñ Ð¾Ñ€ÐµÑ…Ð¸, оÑтавена да изÑъхне на Ñлънце. ПеÑтил от грозде Ñе казва.
- тиква, пълнен шаран за Ðикулден и агнешко за Гергьовден, печени в бабината кирпичена фурна на двора или в кварталната фурна в Лъката в Габрово. Ооооо, и още толкова много…
Ðе, нÑма да въздишам по безвъзвратно отминали неща. Ð’Ñрно, вече не мога да Ñе ÐºÐ°Ñ‚ÐµÑ€Ñ Ð¿Ð¾ дърветата, да Ñкачам на лаÑтик и на въже, да Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð° топка и дама, но мога да Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð¶Ð¸ по Ñтари рецепти Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑни подправки. Пък Ñи имам и
Китеника на Ð±Ð°Ð±Ð°Ð¢Ñ Ð¸Ð·Ñ‚ÑŠÐºÐ° пред очите ми на Ð½Ð°Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚Ð° внуци по два китеника. За чеиз, като Ñе заженим. Тъчеше по един на зима. Значи ги е тъкала шеÑÑ‚ зими. За мама и Ñтринка Ñъщо беше изтъкала по два. За Ñ‚ÑÑ… не Ñамо китеници беше тъкала ами и черги, и одеÑла, защото и двете били дошли не Ñамо без китеници в чеиза, aми направо без чеиз: «То Ñ‚Ñхното не беше чеиз, нит чаршафи имаха, нит юргани, нит черги. Пък тогаз почнаха и Ñ Ñ‚ÐµÐºÐµÐ·ÐµÑ‚Ð¾. K'во да праÑ? Мъжка майка, не бÑÑ… прайла чеизи. Ðм булките кат нÑмаха. Без дреи ли да ги оÑтаÑ? Текезе, не текезе, Ñложих пак Ñтанъ...» Като приготвеше един вързоп от покривки за легла, родопÑки одеÑла, юргани и китеници, баба го завиваше в голÑм Ñтар чаршаф и го Ñлагаше в гардероба на Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶ при празничните им дрехи Ñ Ð´Ñдо. ПървиÑÑ‚ вързоп беше за батко, поÑле за мен, поÑле за ÑеÑтра ми. Като бÑÑ… в гимназиÑта Ñе поÑви и един по-малък вързоп, Ñамо Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ китеник – за дъщерÑта на братовчед ми, първата й правнучка. Този китеник баба не го тъка Ñама, вече и ръцете Ñ Ð±Ð¾Ð»Ñха, и краката, абе не й беше до тъкане. Купи го.
A в едната от Ñтаите на Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶ на къщата леглото беше поÑтлано Ñ Ð½Ð°Ð¹-чудеÑÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ¸Ñ‚ÐµÐ½Ð¸Ðº, единÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñкрит в гардероба. E, лÑтото го прибираше. Червен, много мек и лъÑкав като коприна! Този китеник беше върха на изÑщеÑтвото и краÑотата в моите очи. Дори без очилата на детÑтвото твърдÑ, че не Ñъм виждала и до Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° блеÑÑ‚Ñща вълна. Издебвах баба да Ñ Ð½Ñма наоколо, изтÑгах Ñе върху китеника и Ñи предÑтавÑÑ…, че Ñъм принцеÑа в царÑка поÑтелÑ. И вÑе Ñе чудех на кого ли ще даде баба този китеник. Толкова ми Ñе иÑкаше да е на мен! Ð’ китеникa и в Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÐ¼ÑˆÐ¸Ñ€ на двора бÑÑ… влюбена. Е, ÑÑно ми беше, че чемшира не мога да Ñи го взема дори като пораÑна.
Eдин ден не Ñе Ñдържах и Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ñ… за кого e нарекла Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ¸Ñ‚ÐµÐ½Ð¸Ðº от голÑмата горна ÑтаÑ.
- Че той Ñи е моÑ! Ðего баба ти Митка ми го й тъкала за чеиз.
Ð’Ñичко бÑÑ… очаквала, Ñамо не и това. Толкова бÑÑ… Ñвикнала, че баба вÑичко най-xубаво, което направи, купи, или има, дава на наÑ. Изглежда Ñмайването ми и отчаÑнието, че китеникът никога нÑма да Ñтане мой, Ñа били Ñ‚aка ÑÑно изпиÑани на лицето ми, че Ñ‚Ñ Ð¼Ðµ гледа замиÑлено цÑла вечноÑÑ‚, въздъхна като Ñлед безвъзвратно взето решение и отÑече Ñ Ñ‚Ð¸Ñ…Ð¸Ñ Ñи, нетърпÑщ Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ:
- Tъй да е. Кат' умръ, шъ й за теб.
Сега пък получих иÑтинÑки шок. Вече знаех, че не Ñамо другите хора, ами и тези, които аз обичам, които Ñа от моето ÑемейÑтвото, могат да умрат - преди една година беше починал дÑдо Захари, бащата на баба.
- Ðе го иÑкам. И ти нÑма да умреш.
Баба беше вече излÑзла от ÑтаÑта, но ме чу. Обърна Ñе и бързо нареди:
- Aйди да Ñлизаме да Ñдем, чи Ñтана обeд.
Била Ñъм на 7-8 години. Пролетна Ð²Ð°ÐºÐ°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ е било. През вÑÑка Ñледваща Ð²Ð°ÐºÐ°Ð½Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ¸Ñ‚ÐµÐ½Ð¸ÐºÑŠÑ‚ на баба ме поÑрещаше и изпращаше в ÑтаÑта на Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶. И вÑеки път му казвах: «Лежи Ñи тук, aз ще идвам да те виждам, не те иÑкам, иÑкам баба да е жива». Баба почина, когато бÑÑ… на 33. Ðа 35 Ñе омъжих и заминах за ШвейцариÑ. ЕдиниÑÑ‚ китеник, който баба изтъка за мен, оÑтана при ÑеÑтра ми. ДругиÑÑ‚, поради моÑта небрежноÑÑ‚ го похапнаха тук там молци, аз го заших криво лÑво и го поÑтлах в ÑтаÑта ми в татковата къща. Китеникът на баба тръгна Ñ Ð¼ÐµÐ½. Oще Ñи е Ñ Ð¼ÐµÐ½. Редовно го Ð²Ð°Ð´Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· пролетта да го напече Ñлънцето и през лÑтото му Ñлагам лавандула и орехови лиÑта, когато го прибирам за извеÑтно време в гардероба, за да не изкуши нÑкой молец. Ðищо, че за 10 години не Ñъм заÑÑкла нито един молец. ПонÑкога Ñе завивам Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, за да ми е по-топло, а понÑкога проÑто Ñи го гледам. A когато ми е тъжно или когато ми е оÑобено хубаво, Ñе увивам цÑлата в него и Ñтавам ÑъвÑем малка и баба ме ноÑи на ръце и ме подруÑва лекичко, а Ñрещу Ð½Ð°Ñ Ð² малката ÑÑ‚Ð°Ñ Ð½Ð° бащината бабина къща е Ñеднала в Ñтана нейната майка баба Митка и го тъче ли, тъче ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ китеник.
Mиналата година деветгодишната ми племенница ми беше за пръв път на гоÑти през зимата. Ð’ пеÑтелива Ð¨Ð²ÐµÐ¹Ñ†Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡ÐµÑ€ парното Ñе намалÑва, на детето му Ñтана Ñтудено Ñамо Ñ Ð¿ÑƒÑ…ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° завивка, и му метнах и Ð±Ð°Ð±Ð¸Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¸Ñ‚ÐµÐ½Ð¸Ðº.
- Я какъв хубав китеник имаш, Польо, - каза Славена и го опипа като познавачка, - Ðашите не Ñа толкова хубави. ТвоÑÑ‚ швейцарÑки ли е?
РазÑмÑÑ… Ñе Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ:
- Ðе е швейцарÑки, любов Ð¼Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ½Ð°Ð³Ð»ÐµÐ´Ð½Ð°, тъкала го е твоÑта пра-прабаба за прабаба ти. И щом толкова ти хареÑва, като пораÑнеш, ще ти го подарÑ.
- ÐаиÑтина ли? – очите й грейнаха. - Aма наиÑтина е Ñтрашно хубав. Жалко, че не ги познавам тези прабаби, да ме научат и аз да тъка такива хубави неща. МоÑта баба ще ме научи да ÑˆÐ¸Ñ Ð´Ñ€ÐµÑ…Ð¸. Обещала ми е. Защото ще Ñтавам моден дизайнер.
Я гледай ти! Ðа 9 години и вече Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° ÑÑна образователно-профеÑионална програма!
Ето че и аз Ñи намерих наÑледница за китеника. ЕÑтеÑтвено, че ще й го подарÑ. Кaто пораÑне и докато Ñъм още жива. Защото и Ñ‚Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ знае, че дори хора от нейното ÑемейÑтво могат да умират. И понÑкога очите й Ñтават много тъжни, когато ние възраÑтните Ñпоменаваме тези хора. A за китеника вÑе пак ще почака. Пък и докато е дете, той не й Ñ‚Ñ€Ñбва, защото това е китеник за пораÑнали момичета. Ð’ÑъщноÑÑ‚ това е вълшебниÑÑ‚ китеник на пораÑналите момичета. Ðай-голÑмото му вълшебÑтво е, че превръща пораÑналите момичета в деца.
Китеникът, ÐашиÑÑ‚ дом