www.valkosel.bgЕвгений Радушев
ЧаÑÑ‚ 1 - ЧаÑÑ‚ 4
ДЕМОГРÐФСКИ И ЕТÐОРЕЛИГИОЗÐИ ПРОЦЕСИ Ð’
ЗÐПÐДÐИТЕ РОДОПИ ПРЕЗ Ð¥V–ХVIII ВЕК
(Опит за преоÑмиÑлÑне на уÑтойчиви иÑториографÑки модели)1
Ðа Ñледващите Ñтраници предÑтои да Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ» Ñ
едно поÑледно развитие на изÑледвачеÑката Ñи работа върху етнорелигиозните
процеÑи в Западните Родопи, по-Ñпециално в Ðеврокоп и ÐеврокопÑко, през
периода Ð¥V–ХVIII век. ИнтереÑÑŠÑ‚ към този район открай време е провокиран от
ÑложноÑтта на иÑторичеÑкото му битие през оÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´, Ñ Ð¿Ð¾Ñледици от
общеÑтвено-политичеÑки характер, актуални и днеÑ. Прието е да Ñе миÑли, че на
това поприще българÑките иÑторици (преди вÑичко онези Ñ Ð¾ÑманиÑтична
квалификациÑ) дадоха вÑичко, което е по Ñилите им, разкривайки ÑÐ²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸
породилите ги причини върху Ñтабилната оÑнова на наличните извори. Ðемалко
уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð² това направление вложиха и етнолози, езиковеди, фолклориÑти,
Ñоциолози, тъй че поÑтепенно бе Ñъздаден широк набор от анализи и
произтичащи от Ñ‚ÑÑ… логичеÑки заключениÑ, които ÑÑкаш удовлетвориха
българÑката хуманитариÑтика; наложи Ñе визиÑта, че повечето проблеми в
оÑновни линии Ñа изÑÑнени, а нÑкои от резултатите до неотдавна бÑха поÑтулат за
изÑледвачите.
Преди нÑколко години в авторитетната “EÐ½Ñ†Ð¸ÐºÐ»Ð¾Ð¿ÐµÐ´Ð¸Ñ Ð½Ð° иÑлÑма†излезе
ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° холандÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÑманиÑÑ‚ проф. Ðœ. Кийл, предÑтавÑща Ðеврокоп и района
през оÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´2. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€ÑŠÑ‚ твърди, че до Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ñма задоволително
изÑледване върху оÑманÑкото минало на този ареал, като очевидно има предвид
уÑилиÑта на българÑката иÑториографиÑ3. СÑкаш Ñе налага да Ñе ÑъглаÑим Ñ
конÑтатациÑта на холандÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÑ‡ÐµÐ½; оÑвен ÑтудиÑта на проф. Стр. Димитров,
поÑветена на религиозните и демографÑките промени по течението на Ñ€. МеÑта
през Ð¥V–ХVII век4, българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð½Ðµ е дала друго ÑамоÑтоÑтелно
академично изÑледване върху тези проблеми в Западните Родопи.
Ðе може обаче да Ñе отрече вниманието на нашите изÑледвачи към този
район, макар и да липÑват обобщаващи трудове. Доколкото проучваниÑта,
СтатиÑта предÑтавлÑва разширен вариант на доклада "ХриÑтиÑни и мюÑюлмани в
Западните Родопи през Ð¥V–ХVIII в.", изнеÑен през м. ноември 1997 г. пред научната
ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ "Ð ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¸ църква в БългариÑ", организирана от ИнÑтитута по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼
БÐРи СофийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет "Св. Климент ОхридÑки".
K i e l, M. Newrokop. — In: The Encyclopaedia of Islam. Vol. VIII. Leiden, 1995, 9–11.
Пак там, Ñ. 11.
Д и м и Ñ‚ Ñ€ о в, Стр. ДемографÑки Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ проникване на иÑлÑма в Западните
Родопи и долината на МеÑта през Ð¥V–ХVII в. — РодопÑки Ñборник, I, 1965, 63–115.
46
поÑветени на Централните и Западните Родопи, заÑÑгат предимно Ñ‚. нар. помашки
въпроÑ, то интереÑÑŠÑ‚ на българÑката хуманитариÑтика е повече от очевиден, дори
има дълга предиÑториÑ, а напоÑледък, Ñлед 1989 г., вниманието Ñ€Ñзко Ñе заÑили5.
Проблемът по-Ñкоро е в това, че изÑледвачеÑкиÑÑ‚ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ñе развива, без да Ñа
изÑÑнени иÑторичеÑките предпоÑтавки на днешната ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð² РодопÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½,
което Ñега вече Ñе отчита като повод за полемики между ÑпециалиÑтите в Ñледните
наÑоки: а) какво наÑеление Ñа помаците — автохтонно или колонизирано
тюркÑко; б) как помаците Ñа преминали към иÑлÑма — доброволно или чрез
наÑилие, и в) Ñледва ли помаците да бъдат възприемани като българÑко наÑеление,
подразбиращо Ñе Ñвързано Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñката иÑториÑ, или пък те Ñледва да Ñе
разглеждат наред Ñ Ð¾Ñтаналото мюÑюлманÑко наÑеление на Балканите, Ñ‚. е. в
ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¾ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€ÐµÐ½ аÑпект, който обхваща [eтничеÑките] турци, "турÑките"
цигани и боÑненÑките мюÑюлмани6. ПоÑтавени така, тези въпроÑи издават твърде
противоречивите резултати, поÑтигнати у наÑ, в проучваниÑта върху "помашкиÑ
проблем". Струва ми Ñе, че въпроÑÑŠÑ‚, който непоÑредÑтвено Ñе налага да бъде
разрешен, е дали днешните изÑледвачи Ñа в ÑÑŠÑтоÑние да извършат задълбочен
анализ на една етнокултурна ÑитуациÑ, включващ опиÑанието на
инÑтитуционализираните Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ функционалните връзки между Ñ‚ÑÑ…, Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´
да Ñе изпълни ÑÑŠÑ ÑмиÑъл познанието за иÑторичеÑкото развитие, довело до
Ñъвременното ÑÑŠÑтоÑние и форми на Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ñ„ÐµÐ½Ð¾Ð¼ÐµÐ½.
УÑилиÑта на Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ñторици не дадоха категорична ÑÑнота поради една
прозаична за българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‡Ð¸Ð½Ð° — липÑата на доÑтатъчен по
количеÑтво и плътен като Ñ…Ñ€Ð¾Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¾Ñ€Ð¾Ð² материал. ÐÑма Ñъмнение, че тази
обективна пречка пред хода на иÑторичеÑките Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ð¸ и не
вÑÑкога уÑпешните етноложки реконÑтрукции — изнеÑените по-горе въпроÑи
заÑÑгат Ñ Ñ€Ð°Ð²Ð½Ð° Ñила не Ñамо иÑториците, а и вÑички оÑтанали ÑпециалиÑти, заели
Ñе Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на феномена. Обективно Ñложилата Ñе ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾
доÑкорошната липÑа на доÑтатъчно извори ÑÑкаш принуди иÑториците да Ñе
задоволÑÑ‚ Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸ конÑтатации за нещата при бледи опити да Ñе уÑтанови как Ñе е
Ñтигнало дотам те да Ñтанат такива, каквито Ñа. Това положение неминуемо
Ð¿Ð¾Ð²Ð»Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ð½Ð° хуманитарното познание, поÑтавил Ñи за цел да
изÑÑни "Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ" в чаÑтноÑÑ‚ и феномена иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ хриÑтиÑнÑките
земи като цÑло.
През поÑледните нÑколко години затруднениÑта около изворите бÑха решени
по благополучен за българÑките учени начин. През 1993 г. между
архивохранилищата на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð½Ð° обмен на оÑманÑки документи,
в резултат на което българÑките иÑторици оÑманиÑти Ñе Ñдобиха Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¾ÐºÐ»Ð°Ñен
изворов материал, значителна чаÑÑ‚ от който е подходÑщ за изучаване на
религиозните и демографÑките процеÑи на Балканите под оÑманÑка влаÑÑ‚7.
Вж. Рл е к Ñ Ð¸ е в, Б. РодопÑкото наÑеление в българÑката хуманитариÑтика. — Ð’:
МюÑюлманÑките общноÑти на Балканите и в БългариÑ. С., 1997; K o n s t a n t i n o v, Y.
Strategies for Sustaining a Vulnerable Identity: The Case of the Bulgarian Pomaks. — In:
Muslim Identity and the Balkan State. London, 1997, и поÑочената там литература.
Срв. K o n s t a n t i n o v, Y. Цит. Ñъч., Ñ. 30.
Обменът на оÑманÑки извори между ОриенталÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ» при Ðародната библиотека
"Св. Ñв. Кирил и Методий" и ОÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ð² към Главното управление на архивите към
47
ÐÑма нужда поÑтоÑнно да Ñе напомнÑÑ‚ причините за виÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ ÐºÑŠÐ¼
конфеÑионалните Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² Родопите, в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñлучай — в Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ дÑл, те
Ñа добре извеÑтни. Ðо вÑе пак Ñледва да Ñе изтъкне един нюанÑ, който изпъква
върху фона на вече разширената изворова база: за ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ без
вÑÑкакви уговорки може да Ñе каже, че тук е протекло интензивно преминаване на
меÑтно българохриÑтиÑнÑко наÑеление към иÑлÑма8. Понеже феноменът предÑтои
да бъде поÑтавен в Ñветлината на доÑтатъчно количеÑтво оÑманÑки извори
(официална държавна документациÑ), възможноÑтите за изводи и Ð·Ð°ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ
Ñериозна Ð¿Ñ€ÐµÑ‚ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° доÑтоверноÑÑ‚ далеч надхвърлÑÑ‚ периметъра на емпирично
изведените доказателÑтва въз оÑнова на българоезичието на меÑтните
мюÑюлмани, на Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð¾Ð»ÐºÐ»Ð¾Ñ€ и пр., или пък измъкнати от Ñумрака на
иÑторичеÑките митове. ДокументациÑта разкрива едно развитие на Ñитуациите,
при което Ñе налага да говорим за Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° иÑлÑмизациÑ9, а не за периодично
провеждани терориÑтични акции за маÑово налагане на новата религиÑ, в каквото
изкушение твърде чеÑто изпадат доÑта изÑледвачи.
Тъй като вече Ñе запознах Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ð¿Ð¾Ñтъпилите оÑманÑки извори за
ÐеврокопÑко, а един подробен региÑÑ‚ÑŠÑ€ — Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° наÑелението в казата, уÑпÑÑ…
да Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ð² превод на българÑки език, голÑмо е изкушението да предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´
учената общеÑтвеноÑÑ‚ нÑкои наиÑтина първоначални, но пък твърде интереÑни
наблюдениÑ. Излагайки възможноÑтите, които предлага новиÑÑ‚ архивен маÑив,
възнамерÑвам Ñъщо така да ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¸Ð´ÐµÐ¸ и подходи, които ще приложа в едно
предÑтоÑщо подробно изÑледване на ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ под оÑманÑка влаÑÑ‚.
Ðа първо време новопридобитата архивна Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾ÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñ‡ÑƒÐ´ÐµÑна
възможноÑÑ‚ за Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ анализи върху Ñелищната мрежа в ÐеврокопÑко,
което е от голÑмо значение за приемане или отхвърлÑне на дълго диÑкутираната в
българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð° за Ñ‚. нар. демографÑки ÐºÐ¾Ð»Ð°Ð¿Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ ÑледÑтвие на
оÑманÑкото завладÑване и причинените от него огромни загуби на наÑеление и
МиниÑтерÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет на Република Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÑ‡Ðµ доÑега на два етапа. ПоÑтъплениÑта от
ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1993 г. вече Ñа предÑтавени на вниманието на изÑледвачите в: Ра д у ш е в, Е., Ð .
К о в а ч е в. ÐžÐ¿Ð¸Ñ Ð½Ð° региÑтри от ИÑтанбулÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÑманÑки архив към Генералната
Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° държавните архиви на РТурциÑ. С., 1996. Ð’ ОпиÑа изворите за Ðеврокоп и
района Ñа разкрити в анотации под поредни номера 1, 9, 24, 28 и 39. Сред поÑтъплениÑта
по обмена от 1997 г. Ñа 7 Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ñтри от различен канцеларÑки вид от периода Ð¥V–ХIÐ¥
век, които предÑтои да бъдат включени в чаÑÑ‚ 2 на ÐžÐ¿Ð¸Ñ Ð½Ð° региÑтри от ИÑтанбулÑкиÑ
оÑманÑки архив..., върху чиeто изготвÑне Ñътрудниците на ОриенталÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ» работÑÑ‚ в
момента.
Предполагам, че нÑкои изÑледвачи ще Ñе отнеÑат Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð·Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ðµ към ÐºÐ°Ñ‚ÐµÐ³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñ€Ð°Ð·
"без вÑÑкакви уговорки". Държа да подчертаÑ, че убеденоÑтта ми е ÑледÑтвие на
продължителна работа Ñ Ð½ÐµÐ¸Ð·Ð²ÐµÑтни доÑега на българÑките ÑпециалиÑти оÑманÑки извори
за ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ от периода Ð¥V–ХIÐ¥ век, Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñтавителни примери от който ще
Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ по подходÑщ начин в хода на изложението. Редом Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° Ñе чувÑтвам
длъжен да изтъкна, че доказателÑтвениÑÑ‚ материал за етничеÑката принадлежноÑÑ‚ на
неврокопÑките мюÑюлмани, екÑпониран върху днешните общеÑтвени реалноÑти, без да
Ñе отчете нуждата от защита на човешките права на това наÑеление, Ñе превръща в
"ровичканe в миналото" без какъвто и да е позитивен резултат. Срв. С Ñ‚ о Ñ Ð½ о в, Ð’.
ТурÑкото наÑеление в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ полюÑите на етничеÑката политика. С., 1998, Ñ. 56.
Вж. Ра д у ш е в, Е. Прeдговор. — Ð’: Ра д у ш е в, Е., Ð . К о в а ч е в. Цит. Ñъч.,
ХХV–ХХVI.
48
изчезване на многобройни българÑки Ñелища10. ДоÑкорошната липÑа на извори
позволÑваше да Ñе изградÑÑ‚ и отÑтоÑват подобни теории, леÑно “Ñмилаеми†от
широката публика. ÐÑкои ÑпециалиÑти по оÑманÑка иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ¿Ð¾ÑредÑтвено
заÑвиха Ñвоите Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€, проф. Хр. Гандев, най-вече към
интерпретациÑта му на оÑманÑките извори в преÑледване на предпоÑтавени
резултати11. "ДемографÑкиÑÑ‚ колапÑ", който и при най-добро желание далеч не Ñе
вмеÑтва в Ñкептичните "възможноÑти Ñ Ð²ÐµÑ€Ð¾ÑтноÑÑ‚ 40%", определени от Ф. БоаÑ,
предÑтои да бъде преоÑмиÑлен в хода на Ñкромните и ÑъвеÑтни уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð° новите
Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñледвачи за иÑторичеÑко възÑтановÑване Ñ Ñ‚Ð¾Ñ‡ÐµÐ½ и ÑÑен адреÑ12.
Ð’Ñеки, който Ñе заеме Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ проблеми, използвайки възможноÑтите на
оÑманÑките извори от втората половина на Ð¥V – началото на Ð¥VI век, ще Ñе
изправи пред многобройни ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° добре развита Ñелищна мрежа по
българÑките земи, в коÑто преобладават Ñредните по големина наÑелени меÑта Ñ
40–80 домакинÑтва. Любопитното в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ðµ, че тази картина Ñе оказа
възÑтановима и поÑредÑтвом фрагменти от оÑманÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð´Ð°ÑÑ‚ÑŠÑ€, ÑъхранÑвани в
Ð´Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ оÑманÑки архив (по Ð¿Ñ€ÐµÐ·ÑƒÐ¼Ð¿Ñ†Ð¸Ñ Ñчитани за недоÑтатъчни), Ñтига да
Ñе проÑви нужната взиÑкателноÑÑ‚ към документите13. Изглежда, че българÑката
оÑманиÑтика вече Ñтъпва във времето на неумолимо прилагане на критериите за
доÑтоверноÑÑ‚ при иÑторичеÑките реконÑтрукции...
ОчакваниÑта, Ñвързани Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ от ИÑтанбулÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ð²
документи, Ñа големи — те Ñ‚Ñ€Ñбва да запълнÑÑ‚ доÑта от Ñ‚. нар. бели полета в
миналото на големи райони от българÑкото проÑтранÑтво под оÑманÑка влаÑÑ‚.
РегиÑтровиÑÑ‚ материал от тази колекциÑ, заÑÑгащ ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½, напълно
потвърждава вече конÑтатираните демографÑки параметри за други чаÑти на
БългариÑ14.
Ðай-ранните извеÑтни региÑтрации на ÐеврокопÑко (около Ñредата на
Ð¥V век) разкриват плътна Ñелищна мрежа, в коÑто преобладават малките и
Ñредните наÑелени меÑта от 20–60 домакинÑтва, което подобава на район Ñ
изразен планинÑки характер. Очертаващата Ñе благодатна Ñфера за бъдещи
Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ€Ð¾Ñтно ще наÑърчи изÑледвачите да разширÑÑ‚ периметъра на Ñвоите
наблюдениÑ. Една перÑпективна наÑока е ориентирана към изÑÑнÑване влиÑнието
на географÑкото разположение, природно-климатичните даденоÑти и
произтичащите от Ñ‚ÑÑ… ÑтопанÑки възможноÑти върху развитието на
демографÑките процеÑи и конфеÑионалните промени. Социалната Ð°Ð½Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ðµ
призвана да изÑледва връзки и завиÑимоÑти от такъв порÑдък, но ÑъвÑем доÑкоро
Вж. Г а н д е в, Хр. БългарÑката народноÑÑ‚ през Ð¥V в. С., 1972, 56–131.
Срв. Ðœ у Ñ‚ а Ñ„ ч и е в а, Ð’. За точните методи в иÑторичеÑката демографиÑ. — Ипр.,
1973, â„– 4, 134–141; Д и м и Ñ‚ Ñ€ о в, Стр. Мезрите и демографÑкиÑÑ‚ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ð¿Ñ Ð½Ð°
българÑката народноÑÑ‚ през Ð¥V в. — Векове, 1973, â„– 6, 50–65.
Срв. Л е в и - С Ñ‚ Ñ€ о Ñ, Кл. Структура на мита. С., 1996, Ñ. 28.
Ðемного отдавна това Ñтори Ð . Ковачев Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐикополÑÐºÐ¸Ñ Ñанджак от
втората половина на Ð¥V век, ÑъхранÑван в ОриенталÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ» на ÐБКМ. Изводите на
автора Ñе оказват в пълна противоположноÑÑ‚ Ñ Ñ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð¸Ñта за "демографÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ð¿Ñ".
Ковачев убедително разкри, че поÑелищната и иÑторико-демографÑка Ñтруктура, заварена
от оÑманците в Шишманова БългариÑ, през 80-те години на Ð¥V век вÑе така "Ñилно
наподобÑва ÑÑŠÑтоÑнието от времето на Ñвободната българÑка държава". Вж. К о в а ч е в,
Ð . ÐžÐ¿Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐикополÑÐºÐ¸Ñ Ñанджак от 80-те години на Ð¥V в. С, 1997, Ñ. 100.
Вж. пак там, 33–101.
49
Ðай-ранните извеÑтни оÑманÑки региÑтрации на Западните Родопи (1445 и
1465 г.) разкриват, че наÑелението там е преимущеÑтвено българохриÑтиÑнÑко. Ð’
най-голÑмото наÑелено мÑÑто — админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ гр. Ðеврокоп, около
Ñредата на Ð¥V век оÑманÑките региÑтратори не Ñа отбелÑзали нито един
мюÑюлманин. Същата е картината и из Ñелата, Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на Ñ. Малко ДрÑново
Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ мюÑюлманин15. За твърд етничеÑки определител Ñлужи именната ÑиÑтема,
чудеÑно предÑтавена в подробните (Ñиреч поименните) региÑтри от ранната втора
половина на Ð¥V – началото на Ð¥VI вeк16. По техните Ñтраници гоÑподÑтва ÑлавÑ-
нобългарÑката именна ÑиÑтема, като чеÑтотата на употреба най-общо може да
бъде предÑтавена в ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´Ñщ порÑдък: 1. СлавÑнобългарÑки лични имена
Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñта оÑнова — Рад, Стан, Драг и пр., или пък, както е в повечето Ñлучаи,
антропонимични композитуми — проÑта именна оÑнова Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð½Ñ‡Ð°Ð½Ð¸Ñ -Ñлав, -мир,
-ой/вой; 2. СлавÑнобългарÑки имена Ñ Ð¼Ð¾Ñ€Ð°Ð»ÐµÐ½, защитен и пожелателен ÑмиÑъл:
СтоÑн, Добрин, Дабижив, Първо, Велко, КоÑен и Ñ‚. н. Ñ Ð²Ð°Ñ€Ð¸Ð°Ð½Ñ‚Ð¸; 3. Имена,
Ñвързани Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑката правоÑлавна религиÑ, преди вÑичко от гръцки езиков
произход. Това е вече конÑтатирано положение за цÑлата етничеÑка Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸
ÐеврокопÑко не прави изключение, Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° оÑобеноÑÑ‚ — по-Ñилното приÑÑŠÑтвие на
гръцката антропонимична ÑиÑтема, оказваща влиÑние по принцип върху
балканÑкото хриÑтиÑнÑтво, което в Родопите е по-Ñилно заради географÑката
близоÑÑ‚.
За ÐеврокопÑко доказателÑтвата от Ð°Ð½Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð½Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ð±Ð¸Ñ…Ð°
оÑтанали без оÑобено значение, ако не бъдат разкрити и обоÑновани причините и
формите за разпроÑтранение на иÑлÑма. Погледнато в иÑторичеÑки план, този
район никога не е оÑтавал напълно изпразнен откъм българохриÑтиÑнÑко
наÑеление и в този ÑмиÑъл поÑвилиÑÑ‚ Ñе от началото на Ð¥VI век иÑлÑмÑки
компонент би могъл да бъде разглеждан в демографÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ñƒ аÑпект (колонизациÑ),
а не в Ñветлината на конфеÑионалните транÑформации (иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° меÑтно
наÑеление). Тук по необходимоÑÑ‚ Ñе налага да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÐ»Ð¾Ð½ÐµÐ½Ð¸Ðµ към нÑкои
теоретични поÑтановки около проблема за иÑлÑмизациÑта на територии и
наÑеление, като Ñе опитам да Ñ€Ð°Ð·ÐºÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на изградената в българÑката
иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð·Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ реалноÑтите в ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½. Ðай-първо ми Ñе ще
да Ð¾Ñ‡ÐµÑ€Ñ‚Ð°Ñ Ð´Ð²Ð° ÑÑно оформили Ñе подхода в българÑката изÑледвачеÑка практика:
I. ÐŸÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ñ… нарекъл възрожденÑко-митологичен. Той почива върху
предÑтавата за маÑово, придружено Ñ Ñ€ÐµÐ¿Ñ€ÐµÑии, наÑилÑтвено вкарване в иÑлÑма на
балканÑко хриÑтиÑнÑко наÑеление. Този подход Ñе оказа твърде "работещ" най-
вече заради това, че непоÑредÑтвено дава обÑÑÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° феномена иÑлÑмизациÑ,
приемливи в контекÑта на изградените от фолклора и възрожденÑката иÑториопиÑ
предÑтави за оÑманÑкото гоÑподÑтво. Тук веднага бързам да подчертаÑ, че
наÑилието ÑпрÑмо новите мюÑюлмани като наказание за отмÑтане от иÑлÑма или
заради това, че не Ñе държат "заедно в единÑтво и диÑциплина" и че не Ñа
"иÑтинÑки към ÑобÑтвеното Ñи братÑтво", както повелÑва Коранът, е ÑÑŠÑтавна чаÑÑ‚
от доктрината. ÐаÑилието-наказание иманентно произтича от учението на
Мохамед, в което Бог е гоÑподар на Своите раби, раздаващ вÑекиму Ñтроги
Ð½Ð°ÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° прегерешениÑта; един Бог повече на Ñтраха, отколкото на любовта.
Затова в ежедневието на мюÑюлманите прегрешениÑта не подлежат на
опрощение, а наказаниÑта Ñледват непоÑредÑтвено като единÑтвената възможноÑÑ‚
за изкупление на ÑÑ‚Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð³Ñ€ÑÑ…. Ðай-Ñурови Ð½Ð°ÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ ÑполетÑвали новите
мюÑюлмани, които дръзвали да отÑтъпÑÑ‚ от вече Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¾Ñ€ в полза на
иÑлÑма.
Ще Ñи Ð¿Ð¾Ð·Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð·Ð° илюÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ñколко доктринални мнениÑ
(фетви) на оÑманÑки шейх юл-иÑлÑми — най-виÑшата Ñъдебно-религиозна инÑтан-
Ñ†Ð¸Ñ Ð² ИмпериÑта. ТÑхното мнение — отговор на зададени въпроÑи от религиозно-
правно еÑтеÑтво, било абÑолютно задължително за мюÑюлманите. "Ð’ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ [към
шейх юл-иÑлÑма]: ÐÑкой Ñи неверник приел иÑлÑма, докато бил пиÑн, но Ñлед като
изтрезнÑл, Ñтанал вероотÑтъпник. ТрÑбва ли този Ñ Ð±Ð¾Ð¹ и затвор да бъде наÑилен
да Ñе върне обратно в иÑлÑма? Отговор: Да, Ñ‚Ñ€Ñбва."17 Друг пример: "Ð’.: Ðко
нÑкой Ñи неверник, Ñлед като бъде удоÑтоен Ñ Ñ‡ÐµÑтта да приеме иÑлÑма, не дай
Боже, Ñтане вероотÑтъпник, как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе поÑтъпи Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾? О.: Да бъде
приложен законът за вероотÑтъпниците" [Ñиреч, да бъде убит — б. м., Е. Ð .]. Или:
"Ð’.: Ðко нÑÐºÐ¾Ñ Ñи неверничка, Ñлед като бъде удоÑтоена Ñ Ñ‡ÐµÑтта да приеме
иÑлÑма, не дай Боже, Ñтане вероотÑтъпница, как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе поÑтъпи Ñ Ð½ÐµÑ? О.: Да
бъде държана затворена, докато Ñклони да приеме иÑлÑма." Или пък: "Ð’.: Една
хриÑтиÑнка, Ñлед като приела иÑлÑма, Ñе оженила за мюÑюлманин. След време той
отишъл на война. Ðко междувременно Ñъпругата му Ñтане вероотÑтъпница и Ñе
омъжи за неверник, как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе поÑтъпи Ñ Ð½ÐµÑ? О.: Да бъде разделена от
неверника, да получи тежко телеÑно наказание и да бъде държана затворена,
докато не Ñе върне в иÑлÑма!"18ТекÑÑ‚ÑŠÑ‚ е взет от Ñборник Ñ Ñ„ÐµÑ‚Ð²Ð¸ (доктринални Ð¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ Ñъдебно-религиозни
въпроÑи) на шейх юл-иÑлÑма Дюрри-заде Ñеийд Мехмед Ðриф ефенди, на два пъти заемал
този поÑÑ‚ в периода 1785–1798 г. Вж. ÐБКМ, Ор. отд., О II 360, Ñ. 149 (на арабица).
Из Ñборника Ñ Ñ„ÐµÑ‚Ð²Ð¸ на шейх юл-иÑлÑма Ðли ефенди, заемал този поÑÑ‚ в периода 1703–
1712 г. Вж. ÐБКМ, Ор. отд., О II 432, Ñ. 170 (на арабица). През 1993 г. на научна
ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° криптохриÑтиÑнÑтвото, проведена в гр. СмолÑн, беше организирана
екÑпозициÑ, на коÑто Ñред екÑпонатите, разкриващи иÑториÑта на този феномен в
Родопите, бÑха изложени нÑколко факÑимилета на фетви от шейх юл-иÑлÑма Ментеш-
заде Ðбдюррахим ефенди — един от най-изтъкнатите за Ñвоето време мюÑюлманÑки
правоведи (заемал поÑта в 1715–1716 г.). ÐапоÑледък неговиÑÑ‚ Ñборник Ñ Ð´Ð¾ÐºÑ‚Ñ€Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸
Ð¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ· нÑкаква изÑледвачеÑка преднамереноÑÑ‚ попадна във фокуÑа на Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð½Ð°
българÑките оÑманиÑти. ПриÑÑŠÑтващиÑÑ‚ на конференциÑта проф. Ðœ. Кийл Ñподели Ñ Ð¼ÐµÐ½
мнението, че примери от Ñборника не Ñа репрезентативни за иÑлÑмизациÑта, тъй като Ñа
Ñтановище на отделно взет предÑтавител на оÑманÑките учени-богоÑлови, заÑтъпващ
крайни позиции, ненамерили приложение в официалната политика и ежедневието.
Работата е там обаче, че Ñборникът на Ðбдюррахим ефенди не е нÑкакво изключение;
вÑеки един по-изтъкнат предÑтавител на това ÑÑŠÑловие подготвÑл подобен Ñборник Ñ
фетви Ñ Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¾ определена Ñтруктура на Ñъдържанието, Ñпоред коÑто били излагани
мнениÑта на ÑÑŠÐ¾Ñ‚Ð²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÑˆÐµÐ¹Ñ… юл-иÑлÑм, изказани в хода на неговата практика. Така че
във вÑеки един подобен Ñборник ÑъщеÑтвува Ñпециална чаÑÑ‚, в коÑто Ñа предÑтавени
решениÑта на въпроÑи, третиращи положението и поведението на новите мюÑюлмани. За
илюÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° това обективно ÑÑŠÑтоÑние подбрах за изложението Ñи фетви от
Ñборниците на други двамина предÑтавители на шейх юл-иÑлÑмÑкото ÑÑŠÑловие. Друг е
51
Ðе такива Ñлучаи е имала предвид например възрожденÑката иÑториографиÑ,
Ñ‚ÑŠÑ€Ñейки обÑÑнение за мюÑюлманÑкото множеÑтво, общуващо на българÑки език.
ПредÑтавените по-горе примери и въобще цÑлата ÑиÑтема, изградена върху
религиозно-правните поÑтулати на иÑлÑма и пречупена през призмата на
админиÑтративната практика, не Ñа Ñред предпочитаните обекти на внимание и за
доÑта Ñъвременни изÑледвачи. Приведените тук за пример доктринални Ð¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñа
твърде малко, но дори и да добавим още много към Ñ‚ÑÑ…, ще видим, че вÑички те
третират положението на новите мюÑюлмани, а не акта на първоначалното
приобщаване към мюÑюлманÑката общноÑÑ‚19. Ð’ÑÑка Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ñ Ð¾Ñ…Ð¾Ñ‚Ð° и ентуÑиазъм
наÑърчава прозелитизма, така било и в иÑлÑмÑката оÑманÑка държава. По Ñилата
на гоÑподÑтващото Ñи положение в духовното проÑтранÑтво на завладените земи,
поÑледователите на Мохамед използвали прийоми, които Ð´Ð½ÐµÑ Ð±Ð¸Ñ…Ð¼Ðµ определили
като "лов на души", Ñанкциониран от тълкувателите на шериата като допуÑтим в
различните му проÑвлениÑ: привличане на хриÑтиÑни към иÑлÑма в нетрезво
ÑÑŠÑтоÑние, чрез подкуп, хитроÑти и уловки... Тези дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ далеч не
потвърждават упорито градената предÑтава за "целенаÑочена иÑлÑмизаторÑка
политика" на оÑманÑката държава — те оÑтават в кръга на религиозната ревноÑÑ‚
на редовите мюÑюлмани. БезÑпорно фетвите отразÑват тъкмо това положение —
един Ñтремеж на иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ Ñоциум към разширÑване на ÑобÑтвеното духовно
проÑтранÑтво. БългарÑката оÑманиÑтика Ñкрупульозно издирва в изворите вÑÑко
едно по-малко или по-голÑмо нараÑтване на мюÑюлманÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ»ÐµÐ¼ÐµÐ½Ñ‚ в градове и
Ñела, като не Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð´Ð° подчертае, че "нашата литература недоÑтатъчно обръща
внимание на дейÑÑ‚Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð² оÑманÑката държава м е Ñ… а н и з ÑŠ м за пълно
помохамеданчване на хората, които по един или друг начин били п р и н у д е н и
да приемат иÑлÑма или поне да Ñе обÑвÑÑ‚ за мюÑюлмани (курÑ. и разр. мои,
Е.Ð .)"20. И тъй като приложението на доктрината, а и оÑманÑката админиÑтративна
практика не разкриват ÑъщеÑтвуването на нÑкакъв Ñпециално замиÑлен
механизъм, принуждаващ хората да приемат иÑлÑма, Ñ Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на нужниÑ
трагизъм около загубите на хриÑтиÑнÑтвото в полза на Мохамедовата вÑра "Ñе зае"
иÑторичеÑкиÑÑ‚ мит.
ÐÑкои автори твърдÑÑ‚, че чрез митовете Ñи вÑÑко общеÑтво изразÑва оÑновни
чувÑтва, като любов, омраза или отмъщение, които Ñа общи за цÑлото човечеÑтво;
за други митовете предÑтавлÑват опит за обÑÑнение на трудноразбираеми
ÑвлениÑ21. ОбщеÑтвата не отхвърлÑÑ‚ позитивните, пък били те и лъжливи
(неверни) обÑÑнениÑ, щом Ñа в Ñ‚Ñхна полза. Подобни обÑÑÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñа леÑни за
оÑмиÑлÑне, понеже при Ñ‚ÑÑ… на преден план Ñе изтъкват комбинации от Ñлучайни
връзки и завиÑимоÑти Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ‚ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñта, че тъкмо те изразÑват причинно-
ÑледÑтвените корелации; тогава нещата вече Ñтават проÑти. Ð’ Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñлучай Ñ
въпроÑÑŠÑ‚, че в Ñборниците нÑма да Ñрещнем призиви за прÑко прилагане на наÑилие за
първоначално вкарване на друговерци в иÑлÑма.
Срв. ОÑманÑки извори за иÑториÑта на иÑлÑмизационните процеÑи на Балканите Ð¥VI–
Ð¥IÐ¥ в. Под ред. на Ðœ. Калицин, Ð. Велков, Е. Радушев. С., БÐÐ, 1990, 293–301.
Д и м и Ñ‚ Ñ€ о в, Стр. ÐÑкои проблеми на етничеÑките и иÑлÑмизационно-
аÑимилационните процеÑи в българÑките земи през Ð¥V–ХVII в. — Ð’: Проблеми на
развитието на българÑката народноÑÑ‚ и нациÑ. С., БÐÐ, 1988, Ñ. 45.
Л е в и - С Ñ‚ Ñ€ о Ñ, К. Цит. Ñъч., Ñ. 152.
52
фетвите декларираното наÑилие под формата на Ð½Ð°ÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²ÐµÐ´Ð½Ð°Ð³Ð° Ñе превръща в
потвърждение на Ñъздадената от фолклора и възрожденÑката иÑториопиÑ
предÑтава за зловещите форми на оÑманÑкото робÑтво. Така първоначалниÑÑ‚ мит
Ñе мултиплицира, повишавайки ÑвоÑта "доÑтоверноÑÑ‚", като Ñе подхранва Ñ
елементи на позитивното знание. Ð’ този ÑмиÑъл може да Ñе каже, че българÑките
изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° иÑлÑмизациÑта в голÑма Ñтепен Ñа подвлаÑтни на иÑторичеÑките
митове ÑÑŠÑ Ñледните поÑледици: изградени Ñа вече Ñтереотипи на отношение към
феномена и вÑеки нов подход, дори документиран нов детайл, трудно Ñе
ÑъвмеÑÑ‚Ñва Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ утвърдените предÑтави. ОÑвен вÑичко друго тези предÑтави Ñа
здраво Ñвързани и Ñ Ð¸ÑторичеÑките емоции на хората. И ако наблюдението, както
пише Леви-СтроÑ, опровергае хипотезата, "веднага ще Ñе подметне, че иÑтинÑката
цел на митовете е да отразÑват реални, но отхвърлени чувÑтва"22 (а дали наиÑтина
Ñа отхвърлени?).
Тази ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ разположена в една твърде благоприÑтна Ñреда —
доÑкорошното недоÑтатъчно количеÑтво или пък ниÑко ниво на уÑвоÑване на
наличните извори по въпроÑа. Това положение е блеÑÑ‚Ñщо изразено от Стр.
Димитров, който през 1965 г. пише: "И даже да не иÑкаме, пак Ñе натрапват на
Ñъзнанието епизоди от различните бележки и припиÑки — на Методи Драгинов,
на БельовÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ñ€Ð¾Ð½Ð¸ÑÑ‚ и други незнайни грамотни люде — за поход на "Мехмед
паша", на "шеÑÑ‚ паши" през Пловдив, Чепино и Разлог на юг към Солун по време
на войната в Мора, за "разÑипването на българщината по време на този поход..."23
Прочее мотивите на възрожденÑката ни иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ñа доÑтатъчно ÑÑни —
нужно било обÑÑнение на иÑлÑмизациÑта на българи, и то такова, което да щади
изграждащото Ñе национално Ñъзнание и дух. Ð’ Ñъщото време гръцкото
духовенÑтво, което внимателно ÑледÑло тези процеÑи, не закъÑнÑло да обвини
българите и оÑтаналото хриÑтиÑнÑко наÑеление на полуоÑтрова, че приемали
иÑлÑма, за да Ñе отърват от плащане на поголовен данък24. Срещу това най-
ранната българÑка иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð² едно допиÑване към иÑториÑта на Ñв. ПаиÑий
ХилендарÑки от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥VIII век веднага противопоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚: "През лето
ХриÑтово 1522 Селим хан разори Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðдрианград до Средец града, а един
каймакам Мурза ТатарÑки Ñ 46 хилÑдна войÑка татарÑка покрай Дунава и Стара
планина вÑе разÑипа от Черно море до Видин, а в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð²ÐµÐ·Ð¸Ñ€ Ñ
33 хилÑдна войÑка, от Драма, даже до БоÑна вÑе потурчи, ДоÑпат планина тогда
потурчил..."25 Могат да бъдат приведени още такива примери, като един от най-
забележителните е ЛетопиÑниÑÑ‚ разказ на поп Методи Драгинов.
Дотук добре, но Ñе получи така, че Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾ използването на митове набра
ÑкороÑÑ‚ и в модерната българÑка иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ ÑамиÑÑ‚ мит Ñе превърна в Ñвоего
рода документ; по-Ñкоро при липÑа на документални извори или пък при
недоÑтатъчна уÑвоеноÑÑ‚ на наличните митът Ñ Ð»ÐµÐºÐ¾Ñ‚Ð° зае "празните територии".
Вече не беше нужно да Ñе доказва маÑовата репреÑивна иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾
Пак там.
Д и м и Ñ‚ Ñ€ о в, Стр. ДемографÑки Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ проникване на иÑлÑма в Западните
Родопи..., Ñ. 103.
Д Ñ€ и н о в, Ðœ. Отец ПаиÑий. Ðеговото време, неговата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ учениците му. —
ПериодичеÑко ÑпиÑание (Браила), I, 1871, кн. 12, Ñ. 19.
Пак там.
53
Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð·Ð° налагане и разпроÑтранение на мюÑюлманÑтвото; Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¿Ð¾Ñтавено
Ñе приемаше като факт за вÑеки един район Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ð¹Ð½Ð¾ иÑлÑмÑко наÑеление,
оÑобено ако то е българоезично. Ð’ хронологичен порÑдък "наÑилÑтвените акции"
биват отнаÑÑни, Ñпоред ÑлучаÑ, към едно или друго летопиÑно ÑвидетелÑтво: за
Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ ÐœÑƒÑ€Ð·Ð° ТатарÑки и Ñултан Селим (не е първиÑÑ‚, защото през 1522 г. вече
бил покойник, но не е и вториÑÑ‚, който не бил още роден; кой тогава — не е ÑÑно,
но очевидно това не е от оÑобено значение за ползвателите на митове), или пък
въпроÑните акции биват отнаÑÑни Ñ Ð²ÐµÐº по-къÑно към везирÑката фамилиÑ
Кьопрюлю (войната за о. Крит 1668–1669 г. — вж. ЛетопиÑÐ½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ°Ð· на поп Ðœ.
Драгинов)26. За илюÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ñ… иÑкал да приведа един пример от днешната
българÑка иÑториографиÑ, твърде предÑтавителен за този подход: "ГолÑмото
маÑово помохамеданчване в Средните Родопи през 1669 г. [визира Ñе Ðœ.
ДрагиновиÑÑ‚ "ЛетопиÑен разказ" — б.м., Е.Ð .] неÑъмнено заÑегнало и Ðеврокоп-
Ñко... Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥VII и през Ð¥VIII в. помохамеданчваниÑта не преÑтанали. Сега
именно било завършено пълното иÑлÑмизиране на Ñ. Крушово, а така Ñъщо
Ñ‚Ñ€Ñбвало да приемат иÑлÑма Ñелата Рибново, Скребатно, Фотовища, ТърлиÑ,
Старчища, Зърнево, Тешово и др. (курÑ. мой, Е.Ð .)."27
ДоÑкорошниÑÑ‚ недоÑтиг на архивни документи за реконÑÑ‚Ñ€ÑƒÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð°
въпроÑните процеÑи, изглежда, е изкушил нÑкои автори да Ñе ÑÑŠÑредоточат около
възможноÑтите, които им предлага иÑторичеÑката Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ â€” оттук и
квалификации от рода на "голÑмото маÑово помохамеданчване неÑъмнено
заÑегнало и...", "...Ñ‚Ñ€Ñбвало да приемат иÑлÑма и Ñелата...", "...било завършено
пълното иÑлÑмизиране на Ñело...". Същевременно в интерпретациÑта на малкото
налични оÑманÑки извори Ñе Ñрещат доÑта ÑлабоÑти, идещи от желанието митът на
вÑÑка цена да бъде позитивно доказан Ñ Ð°Ñ€Ð³ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð¸ от оÑманÑките "тефтери" (sic!).
СведениÑта, Ñъдържащи Ñе в поÑледните поÑÑ‚ÑŠÐ¿Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° такива "тефтери" от
ИÑтанбулÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÑманÑки архив, предоÑтавÑÑ‚ възможноÑтта за доброÑъвеÑтно
разширÑване полето на доÑтоверноÑÑ‚ в иÑторичеÑките реконÑтрукции, Ñвивайки
едновременно Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° терена за прилагане на иÑторичеÑките митове. Ðо да видим
как изглежда това на практика Ñ Ð½Ñколко дребни примера и ÑÑ€Ð°Ð²Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚
новопридобитите архиви за ÐеврокопÑко. Ð’ "СъдбоноÑни векове за българÑката
народноÑÑ‚" П. Петров пише: "По ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ Ñ€Ñзко Ñе увеличават мохамеданите
и намалÑват хриÑтиÑните в Ñела, в които в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥V в. имало чаÑтични
помохамеданчваниÑ. Така например, докато в Ñ. Зърнево имало 1 мохамеданÑко и
241 хриÑтиÑнÑки домакинÑтва, в началото на Ð¥VII в. в Ñелото оÑтанали (курÑ.
мой, Е.Ð .) Ñамо 120 хриÑтиÑнÑки ÑемейÑтва; по ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ намалели хриÑтиÑн-
Ñките домакинÑтва в... Ñ. Белотинци от 129 на 36."28 Ще Ñпра дотук, ÑÑŠÑредото-
чавайки Ñе върху тези две неврокопÑки Ñела, макар че подходÑщите за Ñравнение
примери далеч не Ñе изчерпват Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°. За Ñ. Зърнево дейÑтвително Ñе наблюдава
намаление на хриÑтиÑнÑките домакинÑтва. Тази конÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ е направена
върху региÑтри за Ñъбирането на данъка джизие (платим Ñамо от хриÑтиÑни) и в
този ÑмиÑъл обÑÑнението на Ñпада има два варианта — той Ñе дължи или на
демографÑки причини, или пък на иÑлÑмизациÑ. ДоброÑъвеÑтниÑÑ‚ учен ще
предложи на публиката двете възможноÑти най-малкото за да избегне евентуал-
ните Ð¾Ð¿Ñ€Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ новооткрити извори. Точно така Ñе получава при Ñ.
Зърнево. Според оÑманÑки региÑÑ‚ÑŠÑ€ от 1723 г. Ñе оказва, че това Ñелище заедно Ñ
географÑки близките му Тешово, Ð¢ÑŠÑ€Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Кочан били от Ñ‚. нар. маденджийÑки
Ñела (на рудари и производители на желÑзо), за които изÑледваниÑта категорично
твърдÑÑ‚, че били заÑелени предимно Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑка раÑ29. Спорадичните Ñлучаи на
приемане на мюÑюлманÑтвото в такива Ñелища (в Зърнево 1 Ñрещу 241 хриÑтиÑни)
не доказват траен Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° иÑлÑмизациÑ, а тъкмо обратното. Тогава Ñпадът на
хриÑтиÑнÑките домакинÑтва, конÑтатиран в джизие региÑтрите, Ñледва да бъде
Ñ‚ÑŠÑ€Ñен Ñред причини от демографÑко еÑтеÑтво. Конкретно за Ñ. Зърнево, Ñлед като
документите ÑвидетелÑтват за едно Ñтабилизиране на демографÑките показатели в
периода докъм 60-те години на Ð¥VII век (120 до 152 домакинÑтва хриÑтиÑни), в
региÑтъра от 1723 г. е отбелÑзан огромен Ñпад до 47 домакинÑтва. Ðай-леÑно е да
Ñе заключи, че пред Ð½Ð°Ñ Ðµ поредната загуба на хриÑтиÑнÑтвото в контекÑта на
маÑовата иÑлÑмизациÑ. Ðо документът не позволÑва такава волноÑÑ‚, тъй като в
Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ е впиÑан един доклад на неврокопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ Ð´Ð¾ Ñтолицата, в който
той обÑÑнÑва, че през района за много ÐºÑŠÑ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ от време на два пъти преминала
чумна епидемиÑ, което прочее напълно обÑÑнÑва не Ñамо "зърневÑÐºÐ¸Ñ Ñлучай", но
и Ð¾Ð³Ñ€Ð¾Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¼Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ñки Ñрив в цÑлата каза30. ЛипÑа на иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð²
маденджийÑките Ñела, вкл. и в Зърнево, доказват и непоÑредÑтвените наблюде-
Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ етнорелигиозната Ñтруктура на този район (втората половина на Ð¥IÐ¥
век), които разкриват Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¸Ð¼ÑƒÑ‰ÐµÑтвено българохриÑтиÑнÑки облик, при
наличието на извеÑтен процент турци мюÑюлмани31.
Още по-интереÑен е примерът ÑÑŠÑ Ñ. Белотинци. Съхранените в нашите
архиви региÑтри за Ñъбиране на джизие разкриват Ñпад на хриÑтиÑнÑкото
наÑеление през Ð¥VII век от 129 домакинÑтва на 36. През 1660 г. е отбелÑзано едно
покачване до 40 домакинÑтва, Ñиреч тъкмо в навечерието на опиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðœ.
Драгинов иÑлÑмизационен апокалипÑиÑ. По логиката "едните" намалÑват за
Ñметка на увеличаването на "другите" (на мюÑюлманите) Ñледва да Ñе очаква, че в
Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð¾Ð±ÐµÐ½ региÑÑ‚ÑŠÑ€ от 1723 г. най-Ñетне ще открием Ñледите на
това преливане на хриÑтиÑни към иÑлÑма. Ð’ ÐºÐ¾Ð½ÐºÑ€ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñлучай е без значение,
дали иÑлÑмизациÑта ноÑи репреÑивен характер или не, въпроÑÑŠÑ‚ е да бъде
доказано предпоÑтавеното заключение за иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñƒ П. Петров, почиващо на
намалÑването на хриÑтиÑнÑките домакинÑтва от 129 на 36 — нищо повече. РегиÑ-
търът от 1723 г. обаче предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñелището като хриÑтиÑнÑко Ñ 30 домакинÑтва и
един мюÑюлманин — Халил, Ñин на МуÑтафа, за когото не може да Ñе каже дали
бил иÑлÑмизиран българин или тюркомюÑюлманин32. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥IÐ¥ век наблюде-
ниÑта на Ð’. Кънчов Ñа категорични: в Ñ. Белотинци живеÑÑ‚ 1800 българи33
Евгений Радушев - чаÑÑ‚ 3
Подобни примери Ñледват и нататък в изложението. По мое убеждение обаче
още Ñега може да Ñе заключи, че в "белотинÑÐºÐ¸Ñ Ñлучай", както и при още доÑта
Ñела от казата (без неврокопÑÐºÐ¸Ñ Ð§ÐµÑ‡!) конÑтатираното в джизие региÑтрите
намалÑване на българохриÑтиÑнÑкото наÑеление в голÑма Ñтепен, а нÑкъде и почти
изключително Ñе дължало на демографÑки фактори. Обратното твърдение:
хриÑтиÑните в извеÑтната нам Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¼Ð°Ð»Ñват, Ñледователно Ñа вкарани в
иÑлÑма, означава, че изÑледователÑкиÑÑ‚ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ðµ подчинен на иÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚.
Ð’ ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ñ Ð¦ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ и Западните Родопи митът за маÑовата наÑилÑтвена
иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° и ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ…Ñ€Ð¾Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ маркер — войната за Крит 1668–1669 г.,
около който, както видÑхме по-горе, Ñа конÑтатирани Ñпадове в Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð°
хриÑтиÑните. При положение, че не Ñе вземат под внимание причините от
иÑторико-демографÑки характер, отразени в архивната документациÑ, до
легализирането на мита за маÑови иÑлÑмизационни погроми в Родопите през
втората половина на Ð¥VII век оÑтава Ñамо една крачка, коÑто прочее бе Ñторена от
нÑкои изÑледвачи...
II. Ð’Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ…Ð¾Ð´ към иÑлÑмизациÑта бих нарекъл Ñоциално-икономичеÑки
и той има претенциÑта, че изÑледва причинно-ÑледÑтвените връзки на процеÑа;
това е оправдано, защото този подход почива върху Ñтабилна изворова база —
оÑманÑките архивни документи. Тук Ñе налага да Ð¿Ð¾Ð´Ñ‡ÐµÑ€Ñ‚Ð°Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ важно
обÑтоÑтелÑтво: полагането на акцент върху ролÑта на Ñоциално-икономичеÑкиÑ
фактор внаÑÑше и ÑÑкаш вÑе още внаÑÑ Ñмут у нÑкои автори и любители на
иÑторичеÑкото четиво, които откриват елемент на доброволноÑÑ‚ в иÑлÑмизациÑта,
обуÑловена от икономичеÑки причини. И наиÑтина, направените напоÑледък
документални приноÑи и изÑледваниÑ34 разкриват твърде отчетливо наличието на
личен избор при преминаването от хриÑтиÑнÑтво към иÑлÑм. Ðко Ñе придържаме
към изградената от митовете предÑтава за ÑъщноÑтта на феномена, има Ñериозни
оÑÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñмут; ако ли не — налага Ñе да приемем, че Ñоциално-икономи-
чеÑкиÑÑ‚ фактор Ñтои дълбоко в ÑъщноÑтта на иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ. Ð’ÑъщноÑÑ‚
тъкмо този фактор единÑтвен легитимира иÑлÑмизациÑта като Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ (поне
заÑега)35. ÐаÑтойчивото проучване на дейÑтвиÑта и въздейÑтвиÑта му върху
балканÑкото хриÑтиÑнÑтво ще вкара изÑледвачите навътре във вÑе още недоÑта-
тъчно оÑмиÑлените Ñоциално-икономичеÑки и етнопÑихологичеÑки предпоÑтавки
на иÑлÑмизациÑта.
Вж. ОÑманÑки извори за иÑториÑта на иÑлÑмизационните процеÑи...; Ж е л Ñ Ð· к о в а,
Ð. РазпроÑтранение на