БУЛГÐРИТЕ Ð’ ИТÐЛИÐÐСКÐТРКУЛТУРÐ
ЯÑен КÐÐ’ÐДÐРКОВ
ИлианÑките булгари и Ñ‚Ñхното учаÑтие в италианÑката култура?И кои Ñа италианÑките булгари,заÑелили Ñе в Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ времето на западноримÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ Хонорий (Хунор)(395-408 г.) като негови наемни воини, поÑле Ñ Ðтила БоÑн Дуло (429-453 г.) вече хуно-булгари или като бойци на византийÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ ЮÑтиниан Велики (527-565 г.), или Ñ Ð»Ð°Ð½Ð³Ð¾Ð±Ð°Ñ€Ð´ÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Ðлбоин през 568 г., Ñ Ðлциок през 632г., ÑÑŠÑ Ñина на Кубер - Лачин (в периода 678-693г.). Лачин бил поканен от италианÑките булгари да Ñтане техен херцог и да Ñе ожени за дъщерÑта на Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ херцог, който нÑмал Ñинове. Това било първото преÑеление на булгари от в ИталиÑ. То било поÑледвано от нови мощни преÑÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Ð¥, XI,XII, XIII в. ПоÑледното е Ñвързано Ñ Ð¾ÑманÑкото проникване на Балканите през XIV в.Ðа италианÑката карта откриваме Ñедем Булгарии. Огромен е броÑÑ‚ на топонимите, произлизащи от Ð‘ÑƒÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ затова ще ги разгледаме другаде. Ðо личните имена показват националноÑтта на над пет милиона италианÑки булгари - Булгаро, Болгаро,Болкаро, Буркеро, Булгари, Болгари, Боргаро,Кане и др. Ртези, които ноÑÑÑ‚ други фамилии?
Издадени Ñа книги от извеÑтни учени за италианÑките булгари и Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð² италианÑката култура на английÑки, немÑки, френÑки, италианÑки. Дело Ñа на МаÑон, Шмид, Ðмати,Фантуци,Оливери, Винченцо, Д’Ðмико, Шишманов, Макушев, Дринов,Георги Георгиев.Ðужно е да Ñе отбележи поне чаÑÑ‚ от италианÑките булгари, Ñтанали духовници: абати - Ð‘ÑƒÐ»Ð³Ð°Ñ€ÐµÐ»ÑƒÑ - 1047 г. и Булгарело - 1190 г. в РавенÑко(ЕмилиÑ). ÐбатеÑи - Ðна Булгари в ÐмалфÑко(КампаниÑ) - 1186 г. и Еренанда де Булгари в РавенÑко (ЕмилиÑ) - 1347г. Викарий Булгаро в РавенÑко (ЕмилиÑ) - 1290г. ЕпиÑкопи - Ðрдицоне във Верчели (Пиемонт)12 в. и Фермо Булгари от булгарÑката меÑтноÑÑ‚ Сан Ðндреа де Монте Сико (УмбриÑ) - 1148г., Монтемелино в Перуджа (УмбриÑ) - 1290г. Кардинал - Ð±Ð»Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐŸÐ¸ÐµÑ‚Ñ€Ð¾ Булгаро (560-605 г.) в Рим. БлажениÑÑ‚ Пиетро Булгаро е роден в СалуÑола преди наÑтанÑването на Ñъюзените лангобарди и булгари в Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð² 568 г.Дали по потекло е от дошлите през античноÑтта или през Средновековието булгари - не Ñе знае. Ðо Пиетро Булгаро раÑте, образова Ñред Ñвоите връÑтници от ред националноÑти(и през 16 в., в италианÑките универÑитети Ñа зарегиÑтрирани ÑедемнадеÑет националноÑти от ИталиÑ).Колко Ñ‚Ñ€Ñбва да е бил образован, какви таланти е притежавал,какви възможноÑти му е дала църквата - да Ñтане кардинал не в нÑÐºÐ¾Ñ Ð¾Ñ‚Ð´Ð°Ð»ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð° облаÑÑ‚, а в Рим. Да бъде в обкръжението на папата.Тук Ñ‚Ñ€Ñбва да отбележим рода Католинджи де Булгаро (датите тук Ñа Ñамо Ñпоменати в актове). От този род произлиза граф Кадоло (дал родовото име) 953-988 г.Той през 953 г. е направил дарение на църквата и е оÑновал манаÑтир.Имал е пет деца: ЛОТÐРИО (994-1027 г.), Ñъщо оÑновал през 994 г. обител, а през 1006, 1027 г.продължил да дарÑва друга. Ð”ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ñƒ е Св БЕРТР(1072-1075 г.) абатеÑа, бенедиктинците Ñ Ñ‡ÐµÑтват през май. И братÑта й - ЛОТÐРИО - 1006г., Ð ÐÐИЕРИ - 1027 г., УГО- 1034 г. и КÐДОЛИÐДЖО ГУЛИЕЛМО БУЛГÐРО (1034-1073 г.), женена Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ð½Ñ ÐДЕЛЗИДИ БУЛГÐРО. БУЛГÐРО е дарител (1034, 1048 г.) на катедралата на Лука и на два манаÑтира. Като ваÑал на Свещената РимÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð½Ð° германÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ е бил в Ñвитата на дук и маркиз Готофридо ЛоренÑки през 1058, 1061, 1070 г.През 1068 г. е приÑÑŠÑтвал на изпитаниÑта, на които Ñа били подложени Ñъдените в миналото- процеÑа на калугерите от Баломбброзо и ÑветоплугÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ¿Ð¸Ñкоп на ФлоренциÑ. Булгаро е така Ñилно повлиÑн от видÑното, че Ñтава монах. Същата година Ñтанал абат на манаÑтира на Сеттимо по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Ð¤Ð»Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ - Пиза. Умира през 1073 г.Синът му УГО(1072-1096 г.) еназван ЗÐÐМЕÐИТИЯТ ГРÐФ,ОСÐОВÐЛ през 1080г. болница, през 1088 г.- църква, през 1089 г. - обител.През 1096 г. поÑтроил и дарил абатÑтво.През Ñъщата година Ñлед кончината на жена Ñи е Ñъздал болница за бедни поклонници, ÑъщеÑтвувала до Ñредата на 18 в. Уго имал четирима Ñина. Двама- Ð ÐÐИЕРИ (1097-1099 г.) и ЛОТÐРИО (1097-1105 г.),умират бездетни,родът е продължен от Ñ‡ÐµÑ‚Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ð¸Ñ Ñин - БУЛГÐРИÐО(1097 г). Той е учаÑтвал в Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÑтоноÑен поход и е минал през Ñтарата родина - БалканÑка БългариÑ. Бил е в Пловдив и имал трима Ñина:УГО (1117 г.), оженен за БЕРТР(1163 г.), ГУИДО(1121 г.), Ð ÐÐИЕРИ (1107-
1141 г.), който единÑтвен продължава рода ÑÑŠÑ Ñина Ñи ГУИДО (1141 г.)УГО (1097-1112 г.)през периода 1097-1112г. прави 21 Ð´Ð°Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° църквата. Оженен е за ÐДЕЛÐИДÐ, Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° граф ГУИДО ДЕЛЛРГЕРЕРДЕСКРДЕ БОЛГЕРИ.Ðай-малкиÑÑ‚ му Ñин УГО(1114-1141 г.) от Ñтраната на армиÑта защитава интереÑите на Свещената РимÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð½Ð° германÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ в ТоÑкана.Като такъв Ñе поÑвÑва в един документ наред Ñ Ð±ÑŠÐ´ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ Фридрих БаÑоароÑа. Синът на Уго е кардинал ГУИДО (1123-1150г.), канцлер на РимокатоличеÑката църква. Кардинал Гуидо е учаÑтвал в организирането на Ð’Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÑтоноÑен поход(1147-1149 г.). Той е бил изключителна личноÑÑ‚.ÐО ÐÐЙ-ИЗВЕСТÐИЯТ ПРЕДСТÐВИТЕЛ ÐРТОЗИ РОД Е ÐÐПОЛЕОРБОÐÐПÐРТ.Друг велик феодален булгарÑки род е този на Борджиите (извеÑтно е булгарÑкото племе “БОРДЖÐÐИâ€(Ñъщо и арабите Ñа наричали ДунавÑка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ Бурджан). Владеел е град Субиако (Лацио). Борджиите (Борджа) Ñа от иÑпанÑките (арагонÑки и каталунÑки булгари) и Ñа Ñе преÑелили в Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· XV в. Ðай-прочути Ñа Родриго БорджиÑ(1431-1503 г.), Ñтанал папа ÐлекÑандър IV (1492-1503г.). Папа ÐлекÑандър IV е разделил Ñвета на иÑпанÑка и португалÑка Ñфера на колониална екÑÐ¿Ð°Ð½Ð·Ð¸Ñ (1494 г.). ÐлекÑандър IV и Ñродникът му Чезаре Ð‘Ð¾Ñ€Ð´Ð¶Ð¸Ñ (ок.1476 -1503 г.) Ñа унищожили уÑпешно организираната преÑтъпноÑÑ‚.ГолÑма помощ им е оказала в тази борба Ð›ÑƒÐºÑ€ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð‘Ð¾Ñ€Ð´Ð¶Ð¸Ñ (1480-1519г.), коÑто е била ръководител на Ñекретните Ñлужби (поÑÑ‚, заемана в БалканÑка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ от ÑеÑтрата или дъщерÑта на монарха и ÑъвмеÑÑ‚Ñван Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð²Ð°Ñ‰ елитните войÑки). Ð›ÑƒÐºÑ€ÐµÑ†Ð¸Ñ Ðµ извеÑтна Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че е прочиÑтила виÑшето общеÑтво от Ñамозванци. Борджиите Ñа Ñе Ñтремели да обединÑÑ‚ ИталиÑ. Чезаре Ð‘Ð¾Ñ€Ð´Ð¶Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1499 г. поел управлението на Ð Ð¾Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñе е проÑвил катоизключителен пълководец и дипломат. След гибелта на Борджиите(1503 г.)италианците не повÑрвали в Ñмъртта на Чезаре и чакали връщането на ÑÐ²Ð¾Ñ ÑпаÑител,докато не изминали Ñто години от рождението му и вече на вÑички им било ÑÑно, че ÑпаÑителÑÑ‚ на народа не е между живите. Макиавели доказали, че Чезаре Ð‘Ð¾Ñ€Ð´Ð¶Ð¸Ñ Ðµ пример какъв Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде иÑтинÑкиÑÑ‚ монарх. Ð’ паметта на булгарите Борджиите оÑтанали национални герои.ГолÑм римÑки булгарÑки благородничеÑки род Ñа Боргези. Те Ñа дали папа Павел VI(Камилло Боргезе - 1552-1621 г.), папа от 1605 г.Поддържал е поÑледните Рюриковци в борбата им за преÑтола(акад.Ð. Фоменко доказа, че Лъжедмитрий е вÑъщноÑÑ‚ Рюрик). Павел VI е бил активен учаÑтник в контрареформациÑта и един от организаторите на ТридеÑетгодишната война (1618-1648 г.).През 1606 г. е анатемоÑал венецианÑкото правителÑтво и е наложил интердикт на Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² връзка Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÐ°Ð·Ð° й да преÑледва протеÑтантите.Кардинал Спицион Кафарели Боргезе е племенник на Павел VI. ПоÑтроил е вила Боргезе и Ñъздал прочутата ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð‘Ð¾Ñ€Ð³ÐµÐ·Ðµ. Полина Бонапарт (1780-1825 г.)овдовÑва и Ñлед крушението на Бонапартите Ñтава Ñъпруга на кнÑз Боргезе.Това Ñа чаÑÑ‚ от големите радетели за Ñъздаването на католичеÑката италианÑка култура.Защо в БолонÑ, Ñ Ð½Ð°Ð¹-ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐµÐ²Ñ€Ð¾Ð¿ÐµÐ¹Ñки универÑитет, универÑитетÑката църква Ñе казва Санта ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¹ Булгари?За да намерим отговор, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе върнем в XI в., когато Ñе е родил профеÑор дел Булгаро де Булгари - Златната уÑта(ок. 1066-1167 г.). Учил е право при немеца Ирнерио, който пръв е възобновил римÑкото право.От четиримата негови ученици-доктори най-прочут е Булгаро де Булгари - глоÑатор,продължител Ñ Ð´ÐµÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° делото на ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ñи. Ирнерио и Булгаро Ñа Ñъздали най-ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¾ÐµÐ²Ñ€Ð¾Ð¿ÐµÐ¹Ñки универÑитет – БолонÑк и Ñ .Като викарий (губернатор) на Ð‘Ð¾Ð»Ð¾Ð½Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ„.Булгаро де Булгари е издейÑтвал от император Фридрих БарбароÑа и папата признание за БолонÑÐºÐ¸Ñ Ð£Ð½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет и привилегии. Да, универÑитетът, а не правната школа, оÑнована от Ирнерио! Ð’ чеÑÑ‚ на Булгаро е поÑтроена църквата Санта ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¹ Булгари.Ðека обърнем поглед на югозапад към Сиена. Градът в началото на XIII в. е бил по-голÑм от ÑÐµÐ³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ 55хил. жители. Тогава оÑобено Ñа процъфтÑвали изкуÑтвата. Широко извеÑтна е СиенÑката живопиÑна школа. От XIII до XIV в. Сиена е един от най-важните градове в ТоÑкана,Ñлед Рим, Ð¤Ð»Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¡Ð¸ÐµÐ½Ð° Ñе мери Ñ Ð¤Ð»Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ. ИзвеÑтно е, че Ñ‚Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ð»ÑŠÑ‚Ñва духа на РенеÑанÑа, а Сиена-духа на Средновековието, при което доÑтига изключителни уÑпехи в готичеÑкото изкуÑтво.Ðо впоÑледÑтвие е дала и Ñвой голÑм Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ² Възраждането. Така Ñ‚Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтва и в двете епохи на италианÑката култура. Рв тези процеÑи Ñа учаÑтвали и булгари.Един от Ñ‚ÑÑ… е художникът БÐРТОЛОМЕО БУЛГÐРИÐИ. Роден в Сиена през XIV в., умира през 1378 г., Булгарини е един от най-великите ÑиенÑкихудожници, извеÑтен е Ñ Ð¿Ñевдонима Ñи Уголино Лоренцети. Ученик е на Ð·Ð½Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ ÐŸÐ¸ÐµÑ‚Ñ€Ð¾ Лоренцети. Той е удоÑтоен да му нариÑува портрет.Първата му работа е от 1345 г. в Палацо Публико в Сиена. През 1353 г.Ñе проÑвÑва като миниатюриÑÑ‚. През 1369 г. е във Ватикана, където риÑува за папÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€.Ðегово дело Ñа Св. Богородица на трона на Св. ФранциÑк в Тиволи и Ñъщо намиращите Ñе там две крила от триптиха Ñ ÐœÐ°Ð´Ð¾Ð½Ð° и ангел веÑтител,на предната Ñтрана на крилата и ÑÑŠÑ Ð¡Ð².ФранциÑк и Людовик Тулузки на задната Ñтрана. През 1373 г. е нариÑувал една икона на болницата Скала в Сиена. Умира през 1378 г.Предизвикват възхита картините на Булгарини. Те Ñе Ñчитат за Ñъкровища на ред музеи и картинни галерии- в пинакотеките в Лука,в Сан Пиетро Овале в Сиена, в пинакотеката на Сиена, в Ð³Ð°Ð»ÐµÑ€Ð¸Ñ ÐšÐ°Ð¿Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¸Ð½Ð° в Рим, в Лувъра, във ВашингтонÑката национална галериÑ.Други творци булгари в Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñа:Булгарино ди Симоне(XIV в.) от Сиена, миниатюриÑÑ‚. Около 1320 г. е риÑувал в Сиена заедно Ñ ÐšÐ¾Ð»Ð°Ð´Ð¸ Фуччо в“Книга на възхвалите†на ордена Санта ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¹ Ðнджели.Мартино Булгарини(XIV-Ð¥V в.) е художник отСиенÑката школа. Ðегови Ñа нÑколко ÑтенопиÑа в болницата Скала. Ðо в Палацо Публика в Сиена е главното му дело. Ð’ шеÑтнадеÑет ÑтенопиÑа предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸ÑториÑта наÑиенеца папа ÐлекÑандър III. Ðа арката,коÑто дели Ñъответната зала, риÑува главите на евангелиÑтите.ЗарадиÑмъртта му ÑтенопиÑитеÑа завършени от Ð±ÐµÐ»ÐµÐ¶Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ðретино Спинело и Ñина му Пари Спинело, което говори допълнително за значимоÑтта му.Ðнтонио Боргарино(XVIIв.) е художник от Урбино. РиÑувал е меÑтната църква Сан Ðнтонио.Ðнтонио Канова (1757-1822 г.) е голÑм Ñкулптор и виден предÑтавител на клаÑицизма. РазпроÑтранÑвал е Ñхващането, че “трÑбва да Ñе поÂÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ€Ð¾Ð´Ð°Ð° по античен образецâ€.Канова е формулирал оÑновите на коÑмополитичеÑÐºÐ¸Ñ Ð°ÐºÐ°Ð´ÐµÐ¼Ð¸Ð·ÑŠÐ¼.Вартоломео Булгаро (XVI в.) от Рим. Златар и медальор. Бил на Ñлужба при папа Павел IV, изработил е шеÑÑ‚ медальона Ñ Ð»Ð¸ÐºÐ° на папата.Джузепе Булгарини (XVII в.). от Бреша.Резбар. През 1607 г. е направил двата ангела от двете Ñтрани на ÑÑ€ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð»Ñ‚Ð°Ñ€ на храма в Орвато. През 1625 г.- дарохранителница за църквата Сан Гаетано в Бреша.Ð’ наше време е ÑветовноизвеÑтен бижутерът Булгаро.Ðужно е да Ñе изÑледва внимателно делото на италианÑките българи - литератори.Ðека отбележим нÑкои от Ñ‚ÑÑ…: Велизарио Булгарини (XVI в.) от Сиена.Поет и критик. Живее и твори в Сиена. УчаÑÑ‚-
ва в полемиката върху “БожеÑтвена комедиÑâ€.Считал е, че поезиÑта е изкуÑтво и между Ð½ÐµÑ Ð¸ морала не може да има никаква връзка. И е безполезно да желаем да превърнем лириката в оръдие на морала,филоÑофиÑта. Ðвтор е на книгите “РазмиÑли в защита на Данте върху беÑедата на Мацониâ€Ð¡Ð¸ÐµÐ½Ð°, 1583 г.), “Отговор на Капони†(Сиена, 1585 г), “Защита на отговор на книгата на“Възхвала и Ñамоопределението от Кариероâ€(Сиена, 1598 г.) Октавио (ОктавинануÑ) Булгарини-Ð‘ÑƒÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½Ð¸Ñ (1641-1712 г.)юриÑконÑулт и учен-доминиканец и пиÑател, от Ñело Кантиано, живÑл в Чимина. ПиÑал е на италианÑки и латинÑки.ФрачеÑко Булгарини(Ð¥VII в.), пиÑател.Мариана Бенти Булгарини (XVIII в.), оперна певица, гаÑтролирала Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñм уÑпех в Париж,Виена, Лондон.Ðбат ФранчеÑко дел Онгаро (1808-1873 г.)-драматург, автор на ред пиеÑи. Ще Ñпомена“Крали Марко†и “Дарматинциâ€.Ðнгиолина Булгарини - Ñъвременна италианÑка пиÑателка.
1703 г. е една много тежка година за италиÑнÑките булгари,на който епархиите подчинени на архиепиÑкопа на Охрид(Патриарха на цÑла БългариÑ)- Първа ЮÑтинианова и епархийте в Южна Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñа и отнети и там вече не Ñе е Ñлужело в църквите на булгарÑки език и вече не Ñе печатали книги на него, а Ñамо на италианÑки и латинÑки език.Ð’ тази черна година незавиÑимоÑта на охридÑката архипиÑÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ðµ премахната и епархийте и Ñа поÑтепенно завзети от цариградÑката патриаршиÑ,руÑката Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¸ римо-католичеÑката църква.