И пак тръгни
Когато Ñи на дъното на пъкъла,
когато Ñи най-тъжен и злочеÑÑ‚,
от парещите въглени на мъката
Ñи направи Ñам Ñтълба и излез.
Когато от безпътица премазан Ñи
и Ñи зазидан в четири Ñтени,
от вÑички Ñвои пътища прерÑзани,
нов път Ñи направи и пак тръгни.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
Ñам Ñлънце Ñи Ñъздай и от лъчите му
Ñ Ð¿Ð¾ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ него Ñе качи.
Трънлив и ÑлÑп е на живота ребуÑÑŠÑ‚,
на кръÑÑ‚ разпъва нашите души.
Загубил вÑичко, не загубвай Ñебе Ñи -
единÑтвено така ще го решиш!
ДамÑн ДамÑнов