Български > Bестник

НОВИНИ - NEWS - HABER

<< < (77/678) > >>

Azim:
Facebook

Марк Зукърбърг заяви, че Facebook ще бъде затворен през месец Март. Поради причината, че поддържането на известният сайт станало твърде стресиращо.
"FaceBook излезе извън контрол", казва Зукърбърк в пресконференция, "и стреса на управлението на това дружество ми съсипа живота. Трябва да се наложи край на лудостта!"
Зукърбърг обясни, че на 15 март, потребителите вече няма да имат достъп до техните FaceBook акаунти.
"След 15 Март целият сайт ще спре", заяви Avrat Humarthi, заместник-президент на техническите въпроси към Facebook. "Така че, ако някога искате да видите снимките си отново, препоръчвам Ви да си ги свалите от вашите профили. Вие няма да можете да си ги върнете след като FaceBook спре."
Зукърбърг заяви, че решението за спирането на Facebook, е трудно и той смята, че хората ще се разстроят.
"Аз лично не мисля, че е голяма работа," каза той в лично интервю по телефона. "И за да бъда честен, мисля че е за добро. Да не сте във Facebook, а да сте навън и да сте истински приятели. Това ще е най-добре!"
Някои Facebook потребители бяха бесни след изслушването на тези шокиращи новини.
"Какво ще правя без Facebook?", заяви Денис Брадшоу, ученик в гимназията от Индиана. "Животът ми се върти около него. Аз съм във Facebook, най-малко 10 часа в денонощието. Сега какво ще правя през цялото си свободно време?"

Rasate:
Като изгаряне на вещици
или за смъртните присъди за богохулство в Пакистан



поред собствената му конституция Пакистан се определя като „ислямска република”. И няма как да е иначе, след като 96% от 185-милионното население са мюсюлмани. Пакистан обаче има и най-стриктните закони срещу богохулството сред всички мюсюлмански държави.

С тези закони се пазят върховенството и неприкосвеността на ислямската религия и ислямския начин на живот, наказанията за богохулство варират от глоба до смърт.

И докато години наред светът не се вълнуваше кой знае колко от гоненията срещу хора, изповядващи други религии в Пакистан, напоследък жестокостта в тълкуванието на законите срещу богохулството прикова вниманието дори на Ватикана.

Всъщност тези разпоредби много често се използват за решаване на лични конфликти или от чиста проба религиозна нетърпимост. Обвиненията в повечето случаи се базират единствено на доноси, и то само от един човек.

В периода 1986–2007 година пакистанското правосъдие е повдигнало обвинения за богохулство на 647 души, като половината от тях са немюсюлмани. 20 са изпълнените смъртни присъди.

Когато пред съда застанат мюсюлманин и християнин, магистратите не се колебаят особено коя страна да заемат. Защото освен всичко друго, ако решат в полза на обвиняемия, рискуват живота си и този на своите близки. Ще бъдат нарочени за защитници на богохулник и ги чака отмъщението на радикални ислямисти.

Съдия Ариф Хюсеин Бхати е застрелян в офиса си в Лахор през 1997 година, защото оправдал двама души, обвинени в богохулство.

През ноември 1992 година християнинът Гул Масих е осъден на смърт, защото си позволил да разкаже пред съседа си мюсюлманин какво прочел в една книга – „пророкът Мохамед имал 11 жени и дете”.

През 1996 година полицията арестува Аюб Масих, след като съседът му Мохамед Акрам се оплаква, че Масих говорел как християнството е правилната религия. След задържането цялото християнско население (14 семейства) на селцето, в което живее Масих, е прогонено.

Историята не свършва дотук. По време на процеса Акрам прострелва Масих насред заседателната зала. В затвора пък 4-ма съкилийници на християнина опитват да го убият. Властите не предприемат никакви действия срещу нападателите.

Малко по-късно Масих е осъден на смърт, но впоследствие при редица преразглеждания на делото се оказва, че съседът му, който пуска доноса, всъщност е откраднал собственост на християнина и затова изфабрикувал цялата история.

Известният доктор Юнус Шаих също попада в затвора по силата на закона срещу богохулството. През 2000 година в качеството си на преподавател в Медицинския колеж в Исламабад той коментира, че родителите на пророка Мохамед не са мюсюлмани, тъй като религията се е родила след смъртта им. Студенти донасят това на полицията и в резултат започва дело. Шаих е осъден на смърт чрез обесване. Три години по-късно присъдата е отменена, а лекарят веднага емигрира в Европа.

Историите за отнети човешки животи и разбити семейства въз основа закона за богохулството в Пакистан са стотици. И така, докато стигнем до последния фрапиращ пример, който прикова вниманието на целия свят и всички стари истории станаха известни.

Асиа Биби е фермерка от Пенджаб. Тя, съпругът й и петте им деца са единственото християнско семейство в Итах Уали – едно от множеството забравени от Бога бедни селца в този регион.

Един ден през юни 2009 година Асиа отива да бере ягоди заедно с местни жени мюсюлманки. Помежду им обаче възниква спор за разпределяне на водата. Няколко дни по-късно християнката е обвинена, че по време на кавгата е обиждала пророка Мохамед.

Животът й и този на семейството й се променят завинаги. Биби твърди, че е абсолютно невинна и доносът е напълно лъжлив, но е арестувана и осъдена на смърт чрез обесване – първата жена, получаваща най-суровото наказание по силата на закона. Мъжът и децата й се укриват, бягат от село в село, постоянно преследвани от смъртните заплахи на местни крайни ислямисти. Истински ад.

Западни медии обаче разказват случая и той предизвиква международен отзвук, дори папа Бенедикт XVI призовава за освобождаването на Асиа и премахване на закона за богохулството.

Сред застъпниците й е и губернаторът на Пенджаб Салман Тасеер – високопоставен и уважаван лидер на управляващата Пакистанска народна партия. В качеството си на управник на област с площ от 300 хил. квадратни километра и население от 110 милиона души, 66-годишният Тасеер определено е една от най-влиятелните фигури в правителството.

Само че житейският му път завършва с 26 куршума, изстреляни в тялото му от личния му  бодигард, който не можел да прости, че губернаторът се застъпил за „богохулница” като Асиа Биби.

След като убийството на губернатора привлича още повече вниманието на света върху преследванията на „богохулници“ в Пакистан, управляващите обещаха, че ще вземат мерки и ще работят по-усърдно за усмиряване на радикалния ислямизъм, притиснал цялата страна в задушаваща хватка.

В Карачи обаче преди дни се събраха 50 000 души, които протестираха срещу евентуална промяна на закона за богохулство. Два дни по-рано стотици излязоха на улицата, за да подкрепят с възгласи „Да живее свещеният войн“ убиеца на губернатор Салман Тасеер.

Неговата смърт вероятно ще доведе до отмяна на присъдата за Биби, но това едва ли ще я спаси.

Радикален проповедник вече сложи цена на живота й – 500 хил. пакистански рупии или около 5800 долара. Това е наградата за всеки, който я „довърши”

http://www.dnes.bg/world/2011/01/16/kato-izgariane-na-veshtici.108710

Coban:
Само в България хората са кротки като стадо овце и агънца.
Каквото и да им направят, гладни,жадни да ги държат, накъдето и дa ги подкарат и каквото им кажат вярват, вървят, мълчат и кротуват.Не ритат,не шават,лягат,стават,пият,лягат
Що за стадо е това?
Да не ги е хванал шaпа?


--- Quote from: Rasate on January 08, 2011, 19:54 ---Акт на отчаяние доведе до размирици в Тунис
05.01.2011 14:15
Последните протести показват неща, които държавата се опитва да скрие: бедност в селските райони, безработни млади хора, негодувание към управлението, пише Буаза бен Буаза от Асошиейтед прес


Почина младият тунизиец, който се запали в знак на протест срещу действията на полицията и чийто опит за самоубийство предизвика необичайни за Тунис масови протести.

Вчера Мохамед Буазизи е починал от раните си. Той бе на 26 години. Завършил университет, но бил без работа и за да помогне на семейството си, продавал без разрешително плодове и зеленчуци. Конфликтът започна, след като полицията конфискува стоката му.

Миналия месец младият мъж се запали пред правителствената сграда в град Сиди Бузид. Неговата драма получи широк отзвук в страната, особено в средите на младите, образовани, но безработни хора. Протестите, в които се включиха и профсъюзите, обхванаха три града, включително столицата. При разпръскването им загинаха трима души.

В коментар на кореспондент на Асошиейтед прес се казва:

Десетилетия наред Тунис бе представян за отличник на арабския свят, за място, където икономиката е по-силна отколкото в съседните страни, където правата на жените се спазват, размириците са рякост, а европейските туристи могат да изкарат лишени от стрес ваканции по крайбрежните курорти.

Но последните протести проявиха една страна на Тунис, която държавата отдавна се опитва да скрие: бедността в селските райони, слабите перспективи на младите за намиране на работа и кипящото негодувание към управлението на президента Зин ал Абидин бен Али, който управлява Тунис с желязна хватка от 1987 г.

Организации, сред които Международният валутен фонд, хвалят Тунис, че се представя относително добре по време на световната икономическа криза - за 2010 г. страната има растеж от 3,1% според правителствени данни. Слабото място е безработицата, която бе близо 14% през миналата година.

Ситуацията извън столицата и туристическите зони е още по-лоша, особено в региони като Сиди Бузид, където живее Буазизи. Тя е лоша и за образованите младежи.

В страната, в която от десетилетия се акцентира върху образованието, на пазара на труда всяка година излизат 80 хиляди образовани абсолвенти и за тях няма достатъчно работни места.
Експертът по Северна Африка Фредрик Волпи казва, че Тунис се е "престаравал" в представянето на имиджа си въпреки своите проблеми с политическите и гражданските права и икономическия дисбаланс между успешните райони и селата. "Не е толкова изненадващо, че сега откриваме наличието на проблеми в Тунис", казва Волпи, старши преподавател в шотландския университет "Сейнт Андрюз".

По думите му "изненадващо за хората, които понастоящем анализират региона, е това как международната общност, медиите и наблюдателите са се оставили да бъдат заблуждавани досега от реториката за тунизийския успех".

Правителството на Бен Али трудно понася несъгласието и бе сварено неподготвено за недоволството. Дипломатическа грама на САЩ, разкрита от "Уикилийкс", назовава Тунис "полицейска държава" и казва, че Бен Али е загубил връзка с народа.

Бен Али твърди, че протестите, съпроводени с насилие, са били манипулирани от чуждестранни медии и че те накърняват имиджа на Тунис. Той смени министъра на комуникациите при промени в кабинета, но запази министъра на вътрешните работи въпреки призивите на опозицията да го отстрани. Освен това той разпореди на премиера да активизира властите в страната с план на стойност 6,5 млрд. туниски динара (4,5 млрд. долара) за създаването на работни места за тунизийци с университетски дипломи.

Предвидената сума е значителна за страна с население от 10 милиона души. Но опозицията настоява, че отговорът на правителството е неадекватен и че протестите са били разпалени не само от безработицата, но и от липсата на граждански права.

"Протестите показват дълбока криза и илюстрират спешната нужда от промяна, която да върне доверието на гражданите, така че те да живеят свободни и горди в своята родина", казва Неджиб Чеби, основател на Прогресивната демократична партия.

Самозапалването предизвика взрив от демонстрации в съседните градове, а после и в други райони. На един протест полицията откри огън и уби 18-годишен демонстрант. Друг 44-годишен, ранен с куршум на същия протест, почина в петък от раните си в болница.

На друг протест 24-годишен безработен демонстрант почина от токов удар, след като обяви, че иска да сложи край на живота си и бе монтирал високоволтова електрическа инсталация.

Демонстрантите подпалиха полицейски коли и хвърляха запалителни бомби по официални сгради. В петък адвокатите излязоха на демонстрация в няколко града в знак на солидарност с демонстрантите. Опозиционни политици твърдят, че десетки са били арестувани.

Размириците бяха слабо отразени от туниските медии, които са под здравия контрол на държавата. Но има един изненадващ и потенциално окуражаващ знак. Частният тв канал "Несма" излъчи в четвъртък програма за протестното движение - безпрецедентен случай в историята на Тунис за коментар на политически деликатна тема.

В предаването жители на Сиди Бузид говорят за своите страдания и се оплакват от корупцията, връзкарството и безнаказаността на властимащите. Мунир Суси, местен репортер за германската агенция ДПА, назова тази тв програма "истински повратен пункт, ако просъществува".
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3519771

--- End quote ---

Coban:
Всеки бяга от Доган, а той стои в сарая като в буркан

С Касим Дал, член на ръководството на ДПС, в оставка, разговаря КАЛИНА ВЛАЙКОВА

- От основател на ДПС, втори човек в партията и най-близък до лидера днес сте изключен от парламентарната група, а скоро и от движението "клеветник". Представяли ли сте си някога, че ще се окажете в такава ситуация, г-н Дал?

- Не само съм учредител на ДПС, а и един от основателите на нелегалната съпротива срещу възродителния процес във варненския регион през 1985 г. Не съм си представял, но явно и това е трябвало да дочакам. А определено не съм го заслужил.

- Защо се стигна дотук?

- Казах вече. Преломният момент беше досието на Доган. За съжаление аз 25 г. съм живял в заблуда.

- Какво толкова прочетохте вътре?

- Едно ще кажа и то стига. Доган е донасял за най-близките си хора. Такава гадост няма, чувствам се омърсен. За хората може да е непонятно, но аз познавам всеки човек, останал в аналите на ДС заради него.

- Познавате се от деца, как сега се изненадвате?

- Когато законопроектът ни за отваряне на досиетата започна да действа, разсекретиха и неговото. Аз разбрах детайлите от него чак след конференцията ни от 2009 г.

- 13 г. не прочетохте досието на Доган?

- Вярвал съм на мъжката у дума, че за никого не е донасял и никой не е пострадал от неговите действия. А и чисто технически нямаше как да го прочета. Сигурно е наивно, но това съм аз - държa на думата.

- Вас предавал ли е?

- Не става дума за мен. А за такива, които сам е определял като свои най-близки хора. Аз - за добро или лошо - не съм от тях.

- В писмото си до структурите добавяте още обвинения - ДПС е за лично обогатяване, лидерът не спазва устава, ползва хората си като салфетки.

- Стоя зад всяка своя дума. Председателят и посоченото от него ръководство не си спазват устава. Ето, Централният съвет (ЦС) трябва да се събира поне веднъж на 3 месеца. Това не се случи нито веднъж за последната година.

А и друго, не може да ме изключват от групата. Това се решава от ЦС, аз съм негов член. Тук прозира друга цел - да ми попречат да отида и да говоря пред съвета, както обещах.

- Защо не говорихте пред Централното оперативно бюро (ЦОБ), което напуснахте?

- Защото ЦОБ не се избира от членовете на ЦС, а се посочва от лидера. Ако исках да говоря там, щях да го направя за 1 г.

- Излезе, че се криете.

- От какво да се крия? Ето заявлението за напускане, ето писмото до структурите. Знаете ли, че от централата са опитали да го спрат? Затова предупредих, че ще го изпратя лично. В него няма клевети, а истина, която боли. Хората по места трябва да знаят защо го правя, те си говорят същите неща.

- Аргументите за нередовния ЦС звучат формално. ДПС никога не е държало на процедури, защо сега те ви стават важни?

- Явно не разбирате за какво става дума! Председателят бяга от свикване на ЦС именно защото не желае дебат. Върнете се година и половина назад. Той каза, че трябва дебат за бъдещия лидер, че ще се оттегли. Аз мислех, че на изборите наесен ще отидем с нови лидер и ръководство, които да отпушат партията, да дадат перспектива. Колко ще чакаме?

- Това не е първа заявка на Доган за оттегляне.

- Ами стига с лъжите. Затова казвам, че няма кауза ДПС, а лъжа и далавера - това са негови думи.

- Какво значи това?

- Всички видяха какво значи. Лидер на партия, мандатоносител на правителство, взема 1,5 млн. лв. хонорар. Ние си заровихме главите в пясъка, а говорителите му го защитават едва ли не от името на избирателите. Няма избирател на ДПС, който да одобрява този хонорар. Резил е, казват хората. Не говорим дали е законно, а за морал.

- Питат ви вие имате ли право да говорите за морал, след като над 20 г. сте на същата софра?

- Аз на ничия софра не съм бил.

Сигурно имам много грешки и знам каква помия ще се излее по мен. Но тези истини трябва да се кажат. Иначе просто няма да има истинско ДПС.

В такава вътрешна и външна изолация партията никога не е била. Кой днешен лидер не бяга от Ахмед Доган? Кой външен политик е поискал среща с него? Станахме олицетворение на безпринципност и търгашество. Никой няма да иска да преговаря с нас открито за местните избори. Вероятно за първи път президентът ще бъде избран без подкрепата на ДПС. За всичко това е виновен председателят. Не стъпва в парламента, не идва в партийната централа, не приема хора. Хиляда пъти съм му го казал. Стои като в буркан горе, в сарая.

- Атаката ви идва, когато ДПС вече не е на власт, а вие вече не сте зам.-шеф. Как да ви повярваме, че не ви водят реваншизъм и наранено самолюбие?

- Това не е атака, а откровено споделяне. Чух, че съм имал "наранено честолюбие". Да, аз имам чест. Имам достойнство. Тези хора и това нямат. Не може да говориш от името на ДПС, а да не знаеш кои са учредителите му, историята му, хората, които лежаха по затворите за каузата му. Днешните говорители са част от салфетките, за които пиша в обръщението си. Защо Доган не говори лично, а използва тях?

- И той е лежал в затвора.

- Препоръчвам ви да се запознаете с досието му. Лежал... Да предадеш най-близките си, приятелите си, партньорките си дори. Отвратен съм.

- Защо мълчахте 1 г.?

- Ако имаше ЦС на третия месец, на шестия - щях да говоря. Не ме е страх. Искам да говоря пред най-висшия партиен орган, избран от конференцията. Там са кметове, там са местните лидери, 175 души.

Знаете ли, че няма нито едно писмено решение на ЦОБ, нито един протокол от заседание? Как действа нашата партия? ЦС реши на 11 януари 2010 г. да се приеме бюджет. Все пак на година влизат близо 7 млн. лв. в касата. Да сте видели такова решение? Къде е колективният орган?

- Вие бяхте част от него. Предложихте ли опита си?

- В началото направих жестовете си. Но не мога да отида там, където не ме искат. Имаше даже желаещи посредници да ми организират среща с Доган. Но той няма сили да ме погледне в очите. Знае, че знам.

После, какъв гьонсуратлък е това - гласуваме декларация срещу посланиците с досиета, а ние какво правим? Обграждаме се точно с такива хора.

- Нормално е да подкрепите такава декларация, избирателите ви са страдали от този режим.

- Избирателите! А върхушката в ДПС не се съобразява с тях.

- Ще се разцепи ли ЦС?

- Нямам такова намерение, не искам да цепя нищо, не искам да ставам лидер.

- Няма значение дали имате намерение, проблемът е налице.

- Какво ще се получи, ще покаже времето. Не съм ясновидец. Скрити цели нямам.

- Вярно ли е, че сте опитвали да превземете ДПС отвътре, водили сте своя политика срещу лидера?

- Друга спекулация. Една година телефон не съм вдигнал на хората от структурите. За което също им дължа извинение. Да посочат един местен лидер, когото съм агитирал против Доган. Ако съм искал да превземам отвътре, да бях го направил досега.

- Изключиха ви от ПГ почти единодушно. Липсата на подкрепа стресна ли ви?

- Ръководството действа като тоталитарната БКП. И тук наруши устава.

- Валели декларации срещу вас.

- Жалка история. На ден по 100 пъти са се обаждали по областите, че и по нощите карат хората да излизат с декларации.

- Колко хора ви се обадиха?

- Апаратът ми блокира от обаждания и SMS-и в моя подкрепа. На мен добрата дума ми стига.

- Вярно ли е, че заигравате с Бойко Борисов и Цветан Цветанов пред актива?

- Не, аз не заигравам с никого и за нищо.

- Съгласувахте ли действията си с Турция? Премиерът Реджеп Ердоган се видя само с вас от ДПС тук.

- Да съгласувам? Та аз на семейството си не бях казал, че напускам.

И стига спекулации с тази среща. Тя бе за проблемите на Главното мюфтийство. Но има друга лъжа - че Доган не е искал среща с турския премиер. Искал е. Турция я е отказала. Председателят лъже. Един от заместниците му, когото приехме едва ли не вчера в ДПС, излъга нагло, че ме търсели да дам информация за срещата. Истината е, че опитах да информирам ЦОБ. Още на първото изречение вездесъщият председател ме сряза, че той такава среща не е искал и не го интересуват подробности. С това приключи участието ми в работата на бюрото.

- Оставате в парламента?

- Аз съм мажоритарно избран, за мен са гласували 32 606 души в Търговище плюс още 35 600 от Шумен. Сигурно всички ги познавам лично. Четвърти мандат съм депутат и от нищо не се срамувам. Хората знаят какво съм направил за тях и региона. Мисля, че мога да направя още.

ВИЗИТКА

Роден през 1962 г. във варненското с. Николаевка

Завършил е международни отношения

Депутат от ДПС за четвърти поред мандат, във вторник бе изключен от парламентарната му група

Заместник-председател на движението до 11 януари 2010 година, когато лидерът Ахмед Доган го понижи в редови член на Централното оперативно бюро в партията

На 11 януари 2011 г. Дал подаде оставка от ЦОБ поради несъгласие с водената от лидера политика

Автор и вносител на закона за отваряне досиетата, който действа от 2006 г.

Женен е, има двама синовe
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=749223

Hat:
Предстоят яки сьтресения в ДПС.Дано да е за добро.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page