Македонизмът е политичеÑка доктрина и идеологиÑ, коÑто обоÑновава ÑъщеÑтвуването в миналото и Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð° македонÑка идентичноÑÑ‚ и ÑамоÑтоÑтелна македонÑка нациÑ, език и култура, различни от българÑката, гръцката и ÑръбÑката. МакедониÑтката Ð¸Ð´ÐµÐ¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ðµ официална доктрина в Република МакедониÑ.
Македонизмът Ñе поÑвÑва като ÑамоÑтоÑтелна Ð¸Ð´ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ· втората половина на 19 век. Терминът македониÑÑ‚ за първи път Ñе употребÑва в ÑтатиÑта „МакедонÑкиÑÑ‚ въпроÑ“ на българÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ñ‰ÐµÑтвеник Петко Рачев Славейков, публикувана във веÑтник „МакедониÑ“ през 1871 година. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð¹ критикува македониÑтите за безпочвените им твърдениÑ, като Ñъщевременно поÑочва, че техните идеи Ñа чути от него за първи път около 1860 г. ÐепоÑредÑтвено Ñлед поÑвата Ñи те не Ñа популÑрни, макар да Ñа използвани епизодично като инÑтрумент на ВеликоÑръбÑката доктрина в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 19-ти и началото на 20-ти век, по - Ñпециално от политика СтоÑн Ðовакович. Целта е била формирането на отделна ÑлавÑнÑка народноÑÑ‚ в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ отделÑнето й от българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ. ВпоÑледÑтвие тези идеи Ñе популÑризират в СФРЮ където Ñе формира македонÑка нациÑ, като ÑÑŠÑтавен компонент от югоÑлавÑката федерациÑ.
Според македонизма ÑлавÑноговорÑщите македонци в различните чаÑти на географÑката облаÑÑ‚ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑтавлÑват отделен народ ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ ÑобÑтвена иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ традиции, различаващи ги от вÑички ÑÑŠÑедни народи. ЧаÑÑ‚ от привържениците на македонизма Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ опора за Ñвоите възгледи в иÑторичеÑкото минало на региона МакедониÑ, като утвърждават тезата за наличие на македонÑко ÑамоÑъзнание в миналото — от ÐнтичноÑтта до Възраждането. Ð’ завиÑимоÑÑ‚ от различиÑта в интерпретациите на иÑторичеÑкото минало ÑподелÑщите македониÑтката Ð¸Ð´ÐµÐ¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ñе делÑÑ‚ на антични македониÑти, акцентиращи на мнимо или реално наÑледÑтвото от Древна МакедониÑ, и такива, които наблÑгат на ÑлавÑнÑката принадлежноÑÑ‚ на мнозинÑтвото в днешна Република МакедониÑ.
ПроцеÑÑŠÑ‚ на Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° македонÑките ÑлавÑни е ÑледÑтвие на политиката на Коминтерна за Ñъздаване на БалканÑка федерациÑ, провеждана активно от СФРЮ и подкрепÑна от ÐлбанÑката, БългарÑката и Гръцка комуниÑтичеÑка партии през през 40-те и 50-те години на 20-ти век. Тази политика е била наÑочена към ÑлавÑнÑкото наÑеление на вÑички чаÑти на иÑторико-географÑката облаÑÑ‚ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ извън Ð½ÐµÑ Ð¸ има различен уÑпех в различните чаÑти на облаÑтта. ПроцеÑите на Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñа най-напреднали в Република ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñлед 1944 г. и отказа на официалната ÑръбÑка доктрина от тезата, че наÑелението на ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ ÑръбÑко по произход и етничеÑка принадлежноÑÑ‚. Пример за македониÑтки организации в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð½ÐµÑ Ñа ÑепаратиÑтките Ñтруктури на ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин, които Ñпоред българÑкото правителÑтво имат за цел да македонизират ПиринÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹.[3] МакедониÑтки организации ÑъщеÑтвуват и в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ÐлбаниÑ, но там тези идеи Ñъщо не Ñа популÑрни.
ОÑвен мнозинÑтвото заÑтъпващо българÑкиÑÑ‚ етничеÑки характер на македонÑките ÑлавÑни през 19-ти и Ñ€Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ 20-ти век, ÑъщеÑтвуват и нÑкои чуждеÑтранни общеÑтвеници и учени, които Ñчитат македонците за отделен народ от българÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ ÑръбÑкиÑ.
За македонците, като за отделен етноÑ, пише и руÑкиÑÑ‚ генерал ÐлекÑандър Ритих.[6] Според пиÑмо във веÑтник "МакедонÑкий голоÑ", публикувано от негово име, наблюдениÑта Ñи той излага в работата „СлавÑнÑките Ð½Ð°Ñ€ÐµÑ‡Ð¸Ñ Ð½Ð° XX век в Югозападна Европа“ от 1901 година. Сред европейÑките етнографи от началото на ХХ век, които опиÑват наÑелението в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ ÑлавÑномакедонÑко и различно от ÑръбÑкото и българÑкото, Ñа Ñъщо така К. ГерÑин (пÑевдоним на Ðико Жупанич).
РуÑкиÑÑ‚ филолог и ÑлавиÑÑ‚ Петър Драганов (по произход българин от БеÑарабиÑ), защитава идеÑта за ÑамоÑтоÑтелен етничеÑки облик на македонÑките ÑлевÑни в ОÑманÑката империÑ.
ГръцкиÑÑ‚ профеÑор Ð“Ð¸Ð¾Ñ€Ð³Ð¾Ñ Ð¡Ð¾Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð°Ð´Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ УниверÑитета на Ðтина в 1916 година издава етноложка карта на разпроÑтранението на елинÑтичната култура на Ð‘Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ð˜Ð·Ñ‚Ð¾Ðº. Според неговата карта[8], както и френÑка и немÑка етнографичеÑки карти показват ÑъщеÑтвуването на македонÑка народноÑÑ‚ и език на Балканите.[9][10]
МакедониÑти
Ранни МакедониÑти
ПредÑтавители на Ñ€Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ Ñа Стефан Дедов, КръÑте МиÑирков, Петър Драганов, Георги ПулевÑки, ТеодоÑий СкопÑки, ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð Ð°Ð·Ð´Ð¾Ð»Ð¾Ð² и Димитър ЧуповÑки. МнозинÑтвото от Ñ‚ÑÑ… Ñа непоÑтоÑнни в македонизма Ñи — неколкократно приемат и поÑле отказват идеите му и признават българÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€ на македонците и ÑвоÑта българÑка национална принадлежноÑÑ‚.
Една чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… творÑÑ‚ докато Ñа в близоÑÑ‚ на ÑръбÑки и руÑки политико-общеÑтвени кръгове, като нÑкой от Ñ‚ÑÑ… дори Ñа агенти на руÑките и ÑръбÑките тайни Ñлужби.
МнозинÑтвото от Ñ‚ÑÑ… умират в БългариÑ.
КъÑни МакедониÑти
КъÑните македониÑти в голÑма Ñи чаÑÑ‚ Ñа приобщени от комуниÑтичеÑката Ð¸Ð´ÐµÐ¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ развиват македонизма Ñлед ‎решението на Коминтерна да признае официално ÑъщеÑтвуването на отделна македонÑка нациÑ. ПредÑтавители на къÑÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ Ñа Смиле Войданов, Георги Димитров, Георги ПиринÑки-Ñтарши, КръÑÑ‚ÑŽ Гермов, Лазар КолишевÑки, Киро Глигоров, Димитър Влахов и други дейци на ВМРО (обединена), БКП и ЮКП.
ЖЕРТВИТЕ ÐРСЪРБОМÐÐЩИÐÐТРИ ÐœÐКЕДОÐИЗМÐ
Първата крупна жертва на ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ - Кочо Рацин
Кой е Кочо Солев Рацин?
Ð’Ñички, които ÑледÑÑ‚ ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на СРМакедониÑ, знаÑÑ‚, че днешните македониÑти оÑобено възхвалÑват делото на трагично Ð·Ð°Ð³Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¼Ð»Ð°Ð´ поет от Ð’ÐµÐ»ÐµÑ ÐšÐ¾Ñ‡Ð¾ ÐпоÑтолов Солев – Рацин (1909 – 1943), Ñочейки го като родоначалник на Ñъвременната македонÑка поезиÑ. Този шум обаче покрива премълчаването на иÑтината както за народноÑтните чувÑтва на Рацин, така и за потайноÑтите около неговата ранна Ñмърт.
Ðие обаче ще Ñе поÑтараем да надникнем зад черната завеÑа на цÑлата Ñ‚Ð°Ñ Ð¼Ð¸ÑтериÑ, като анализираме нÑкои факти, Ñъобщени Ñ Ð½ÐµÐ´Ð¾Ð¼Ð»ÑŠÐ²ÐºÐ¸ в пиÑаниÑта на днешни отговорни лица, както и Ñъбраните данни по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° анкетата Ñред близките другари на Рацин.
ИÑтината е, че Кочо Рацин е първиÑÑ‚ даровит поет на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ югоÑлавÑка влаÑÑ‚, който можа да обнародва през 1939 г. в Загреб ÑвоÑта единÑтвена ÑтихоÑбирка "Бели мугри" на народен велешки говор. С тази Ñи оÑобеноÑÑ‚ Ñбирката е единÑтвено по рода Ñи Ñвление в новата ни иÑториÑ. ÐаиÑтина една година преди него по-младиÑÑ‚ му Ñъгражданин Венко МарковÑки вече беше напечатал ÑвоÑта първа Ñбирка "Ðародни бигори" Ñъщо на велешки говор, но Ñтана не в ЮгоÑлавиÑ, а в СофиÑ.
Книжката на Рацин "Бели мугри" бе поÑрещната Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚ от меÑтната македонÑка Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ иÑторичеÑко Ñъбитие, тъй като Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑтавлÑваше Ñъпротива Ñрещу ÑръбÑките Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ñ€ÐµÐ· езика.
Точно така Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ñ€Ð°Ñ…Ð° и ÑръбÑките влаÑтници – като израз на надигащата Ñе по това време народна Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð² ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñрещу ÑръбÑката денационализаторÑка политика. СъщеÑтвеното в делото на Рацин бе, че Ñъпротивата Ñе вършеше ÑÑŠÑ ÑредÑтвата на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ÐµÐ½ език, чиÑто чиÑта форма, без вÑÑкакви примеÑи от ÑръбÑки език, Ñтаваше Ñигнал за борба. Под тази форма книгата на Рацин беше и манифеÑÑ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÑƒÑ… на МакедониÑ, тъй ревноÑтно преÑледван в една наÑилничеÑка държава, каквато бе кралÑка ЮгоÑлавиÑ. Ето защо личноÑтта на Рацин и неговата Ñъдба будÑÑ‚ у Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñобен интереÑ, още повече, че Ñ Ñ‚ÑÑ… Ñе вършат Ð´Ð½ÐµÑ Ð¶Ð°Ð»ÐºÐ¸ Ñпекулации.
Роден в ÑемейÑтво на беден грънчар, КоÑта Рацин е могъл да получи Ñамо малко образование, в два прогимназиални клаÑа, Ñлед което бил принуден да Ñи изкарва прехраната в грънчарницата на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð°. Обаче влечението му към книгата не го напуÑкало нито за миг, така че по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° Ñамообразованието уÑпÑва да навакÑа много нещо от онова, което би получил чрез училището. УÑпÑл дори да научи задоволително немÑки и френÑки език и да Ñи Ñлужи Ñ Ñ‚ÑÑ…. ОÑобено го привличала поезиÑта, на коÑто Ñе отдал Ñ Ñ†Ñлата Ñи душа. [227]
ИзлÑзал от низините на народа, от Ñредата на отрудените хора, той Ñтанал певец на техните ÑÑ‚Ñ€Ð°Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² борбата Ñ Ð½Ð¸Ñ‰ÐµÑ‚Ð°Ñ‚Ð° и за парче хлÑб. Ðо оÑвен мъките на унижените и оÑкърбените черноработници той е отразил в пеÑните Ñи и Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. По Ñ‚Ð¾Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ в неговата Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ñе чувÑтвува родната ни реч Ñ Ð²Ñички нейни първични хубоÑти, напълно чиÑта от примеÑи от езика на поробителÑ.
Ð’ пеÑните му нÑма нито една ÑръбÑка дума, Ñтиховете Ñе леÑÑ‚ ÑÑŠÑ Ð·Ð²ÑƒÑ‡Ð½Ð¸ изразни ÑредÑтва, взети направо от Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¾Ñ€, и почти ноÑÑÑ‚ музиката на ÑÑŠÐ²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ книжовен българÑки език. Колко това е вÑрно може да Ñе види дори от Ñледните откъÑи:
Из "Тутуноберачите"
От темни зори на утрини летни
до Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ñ Ð´Ð¾Ð±Ð° на вечери зимни
той гладно пие тагата наша,
и потта, и кървта, и Ñнагата ни.
Жълт-жълти прави лицата бледни
и жълта гоÑтенка у градите ноÑи.]
Из "Елегии за тебе" No 2
Таму горе на небето
зора руди, Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð±ÑƒÐ´Ð¸,
ден морави шири крила
и алова точи Ñвила,
натопете лути рани
да не горат, да не болат.
Зоро златна и румена!
Зоро Ñладка поÑеÑтримо!
Ти изгреваш надалеку –
таму зора цървенее –
мое Ñърце ми църнее.
Изкопайте дълбок бунар,
извадете ладна вода,
дали еднаж ке изгрееш
Ñилно, Ñилно, дури милно
над долови и над гори,
над Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ð½Ñ Ð¸ над реки
над моÑта татковина?
Из "Татунчо"
.........................................
Ðе ме кълни, не ме жали!
Ðе ми нижи низа клетви!
Камен тежок живот ми е,
а по-тежко отдзив пуÑти
на народни думи Ñвети!
Ðко ÐºÑƒÐºÑ Ð½Ðµ направив
Ñо виÑоки шимшир порти,
ÐºÑƒÐºÑ Ñ†ÐµÐ» Ñвет братÑки ми е,
братÑки Ñърце що отвора,
Ñърце-порта най-виÑока,
Ñърце – ÐºÑƒÐºÑ Ð½Ð°Ð¹-широка.
Ðко жена не донеÑоф,
гюл-трендафил во одаÑ,
верна, добра млада люба,
не ме кълни, не ме жали:
во борбата другарката
Ñълнце ÑÑе, Ñълнце трепти!
Ðко млади Ñи години
по друмища по патища,
в младоÑÑ‚ горка разпоÑеÑв –
погледни ми право в очи:
ти ли беше, що пееше:
"Ðйдутин майка не рани..."
Диалектните форми Ñа толкова малко, че може да Ñе каже Ñпокойно: налице е почти книжовен българÑки език.
До звучноÑтта на ÐºÐ½Ð¸Ð¶Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð¾ приближават и нÑкои оÑобеноÑти на Ð²ÐµÐ»ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€, една от които веднага прави впечатление: звуковата група ЪЛ, коÑто днешните ÑкопÑки пиÑатели Ñтарателно избÑгват като книжовнобългарÑка.
Ру Рацин на вÑÑка крачка Ñрещаме: ДЪЛБИÐИ, ДЪЛБОКИ, ДЪЛГИ, КЪЛÐÐ, СЪЛЗИ, ПЪЛÐО, СЪЛÐЦЕ, ЖЪЛТÐ, ВЪЛÐÐ, ВЪЛК, ЯБЪЛКО и пр.
Книжовни Ñа или книжовно звучат и думи като Ñледните: ПЕЧÐЛ, СИЧКО (вÑичко), ЛЪСКÐТ, УДÐРИ, СВЕТÐÐЛ, ДЕÐ, ВИВÐÐЛИТЕ ДÐИ, ПРИКÐЗКИ (вм. приказни), ПРОКУДÐ, ЯГЪÐЦР(агънца), СТРЪМÐИ, СТРÐДÐЛÐИЦИ, БЛÐГОРОДÐИ, БЛИКÐÐœ, ДРЕКÐЕ, ПРЕЗ ОГЪÐ, БЕЗÐÐДЕЖДЕÐ, ПОЛЯ, ДИМИ, ЛЪЩÐТ, ДУМÐ, ТÐТКОВИÐÐ, ПРÐВДИÐÐ, ПОГЛЕД, МЕСЕЧКО, ТИХО, РЕЕШЕ, УТРИÐТРи пр.
ЯÑно е, че Рацин е обичал ÐºÐ½Ð¸Ð¶Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки език, чел вÑичко и вече взел да пише на Ñ‚Ð¾Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº поетични творби. Това за него не е било мъчно, Ñлед като виждаме чиÑтотата на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, отразен в диалектните му Ñтихове. 3аÑега Ñа извеÑтни Ñамо заглавиÑта на шеÑÑ‚ негови ÑÑ‚Ð¸Ñ…Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° книжовен българÑки език: "РазнеженоÑÑ‚", "Рухнаха Ñе надеждите мои", "Плач в безмощие", "Ð’Ñе пак... ", "Мечти в полунощ", "И пак тъга раздира ми гърдите".
За жалоÑÑ‚ тези ÑÑ‚Ð¸Ñ…Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñамо не Ñа обнародвани, но и Ñтарателно Ñе криÑÑ‚ от днешните ÑкопÑки автори. Защо? Защото Ñе Ñтрахуват да не проличи, че Рацин ноÑи българÑка душа. По Ñъщата причина те преуÑтройват и езика на неговата поезиÑ.
Ð’ новите Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð²Ñ€ÐµÐ´, където Рацин е употребил групата ЪЛ, те Ñа Ñ Ð·Ð°Ð¼ÐµÑтили Ñ ÐžÐ› или ÐЛ. ВмеÑто ДЪЛБИÐИ ДЪЛБОКИ поÑтавили ДЛÐБИÐИ ДЛÐБОКИ, вмеÑто СЪЛЗИ – СОЛЗИ, вмеÑто КЪЛÐЕ – КОЛÐЕ и Ñ‚.н.
ÐÑма две мнениÑ, че в цÑлата Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð½Ð° Рацин проличава българинът от ВелеÑ. Ðе Ñамо по език, но и по Ñъзнание Рацин е бил добър българин. Според данни на близки до него хора от по-Ñтарото, предшеÑтвуващото го поколение, той е приел комуниÑтичеÑкото учение като Ñвое верую и затова, защото ÑмÑтал, че Ñамо комуниÑтите ноÑÑÑ‚ правдата за вÑички потиÑнати нации. Само чрез Ñ‚ÑÑ… ще Ñе поÑтигне заветниÑÑ‚ идеал на миналите революционни Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ Ñвобода за вÑички, но и за българите в МакедониÑ, преÑледвани от вÑички оÑтанали народноÑти. "Ðие Ñме Ñи българи и името "македонец" е удобно прикритие за борба в днешните уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° ÑръбÑки терор" – казал е той и Ñмело Ñе втурнал да дири пробив за българÑката иÑтина чрез езика на Ñвоите пеÑни. Загреб му отвори малко път, колкото да мине творбата му и да Ñе пренеÑе по цÑлата поробена Ñтрана. Затова най-вероÑтно е, че именно поради Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð¾ е поÑтигнала трагичната Ñъдба.
Рацин не е бил Ñамо певец на Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, но борец за неговото Ñоциално оÑвобождение. Добре запознат Ñ Ð¼Ð°Ñ€ÐºÑиÑтко-ленинÑката литература, той рано Ñтанал активен член на комуниÑтичеÑката партиÑ. Като комуниÑÑ‚ е бил и редактор на Ð½ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸ÐµÐ½ веÑтник "ИÑкра" през 1933 година на македонÑки говор Ñ Ð¼Ð¾Ñ‚Ð¾ "Пролетари от Ñите земйи, Ñоединете Ñе" и Ñ Ð¼Ð¸Ñъл на Гоце Делчев под Ñамото заглавие на веÑтника: "Свободата на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð»ÐµÐ¶Ð¸ во внатрешно вооружено воÑтание. Кой миÑли инаку, той и Ñебе Ñи лъже, и другите". След разкритиÑта и провала около веÑтника Рацин отива в затвора. ПоÑле Ñътрудничи на прогреÑивни ÑпиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð² Белград и Загреб и учаÑтвува активно в живота на организациÑта. Това отново го довежда в затвора. ОÑобено тежка приÑъда излежал в СремÑка Митровица.
Рацин бил комуниÑÑ‚ Ñ Ñ‡Ð¸Ñта душа, комуниÑÑ‚, който не е нито национален нихилиÑÑ‚, нито безотечеÑтвеник. Затова имал доблеÑтта пред ÑръбÑките комуниÑти да говори открито, че е българин и че ÑлавÑнÑкото наÑеление в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ чаÑÑ‚ от българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´. Това Ñи убеждение е манифеÑтирал в навечерието и през Втората Ñветовна война.
Това не Ñе хареÑвало на ÑръбÑките водачи на комуниÑтичеÑката Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° ЮгоÑлавиÑ, които вече били заÑтанали на Ñтановището за отделна македонÑка нациÑ, опълчили Ñе Ñрещу разбираниÑта на Методий Шаторов и подели хайка Ñрещу вÑички негови привърженици. Рацин обаче бил упорит. За критиката Ñи Ñрещу неправилната политика на партиÑта той бил наказан Ñ Ð±Ð¾Ð¹ÐºÐ¾Ñ‚: заповÑдано било от ЦК на ЮКП да бъде напълно изолиран от партийните Ñреди, никой партиец да не общува Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, да го отбÑгват навÑÑкъде, дори когато Рацин Ñе озовал между вÑички концлагериÑти комуниÑти в Иваница като опаÑен за влаÑтта комуниÑÑ‚. Това е траÑло през цÑлата 1941 и началото на 1942 г.
По този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸ÑÑ‚ Ñъгражданин и виден партиен функционер Страхил Гигов пише: "Точно тогава (1940 – 1941 г.) Ñе Ñвиха ÑÑŠÐ¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñƒ извеÑтни хора в неговата привързаноÑÑ‚ към революционното движение... "
Подобни недомлъвки четем и в Ñпомените на други другари на Рацин – Ðикола Кирков, Боро Мокров, Йордан Леов и др. – печатани във веÑтник "Ðароден билтен". Ðо иÑтината, укривана зад Ñ‚ÑÑ…, е една: Рацин като българин е бил против вдигане ръка Ñрещу Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñ ÑƒÐ±ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ðµ, че борбата Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе води Ñрещу правителÑтвото в единодейÑтвие Ñ Ð‘ÐšÐŸ.
Ðо как Рацин вÑе пак Ñе е озовал между македониÑтите партизани? От добре оÑведомени партийни Ñреди Ñе узнава, че това е Ñтанало пак Ñ Ð¸Ð·Ð¼Ð°Ð¼Ð°. БългарÑката фашиÑтка влаÑÑ‚ била ареÑтувала Рацин през еÑента на 1941 г. поради учаÑтие в редактирането на Ð½ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑтник на меÑтната партийна Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ "Ðароден билтен" и го интернирала в Ñтарите предели на БългариÑ. След оÑвобождението Ñи подир нÑколко меÑеца той Ñе връща във ВелеÑ. ПартиÑта Ñпира бойкота над него през пролетта на 1942 г. и го извиква на работа в Скопйе. Ðо Рацин оÑтава при Ñтарите Ñи Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° народноÑтта на македонците. Тогава бива подплашен от партийните органи, че българÑката влаÑÑ‚ отново го дири и ще го ареÑтува. Затова той Ñ‚Ñ€Ñбва временно да Ñе приюти на безопаÑно мÑÑто, каквото е чаÑтта на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ италианÑка окупациÑ. Рацин тръгва от Скопйе на 5 май 1943 г. Ñ Ð³Ñ€ÑƒÐ¿Ð° от 8 души, между които и Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð¸ вече Добривое РадоÑавлевич, минава границата и Ñе озовава в гората край Ñ. Ðикифорово, в околиÑта на Маврово. Това е времето на пълновлаÑтието на Темпо, който вече от три меÑеца е върховен разпоредител в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñ Ð½Ð°Ñтървение води борба Ñрещу приемниците на Шаторов и неговите възгледи.
Сега вече Добривое РадоÑавлевич Ñи ÑÐ²Ð°Ð»Ñ Ð¼Ð°Ñката. Той Ñтава груб Ñ Ð Ð°Ñ†Ð¸Ð½, командува цÑлото му движение. Рацин мъчно Ñе движел поради болеÑÑ‚ в краката и РадоÑавлевич го подкарал наÑила пред Ñебе Ñи Ñ Ð¿Ð¸Ñтолет, опрÑн в ребрата му, ругаейки го: "Иди, майку ти бугарашку!".
Стигнали в меÑтноÑтта Лопушник, КичевÑко, където Ñе намирал щабът на партизаните. Там били и Страхил Гигов, и Темпо, и прочее. ПоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¼Ñƒ Ñе задача да редактира и печата партийните материали в Ñпециално уредената в голÑма землÑнка печатница. ПодробноÑти не Ñе знаÑÑ‚, но едно Ñтава извеÑтно, че Ñлед един меÑец Рацин вече не е между живите. Той е заÑтрелÑн от партизанÑката охрана на лагера. ПреÑтъплението Ñтава на 13 юни 1943 г. Една миÑÑ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ð²Ð° злодеÑнието. СъщеÑтвуват две верÑии за Ñтаналото – една официална, другата – най-правдоподобна – Ñпоред тайните данни на Ñвидетели. Официалната ни Ñе разказва от Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ñ„ÑƒÐ½ÐºÑ†Ð¸Ð¾Ð½ÐµÑ€ Влацо МилевÑки в Ñ†Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ "Ðароден билтен" от 13 юни 1963 г. Там четем:
"Кочо Рацин беше заминал по нÑкаква работа до базата на Ð“Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ‰Ð°Ð± и привечер (13 юни 1943 г.) Ñе връщаше към Ñкривалището на печатницата. Без да забележи, че Ñе е приближил към печатницата, Рацин Ñвободно продължил да Ñе промъква между буките, без да Ñе обади Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ конÑпиративни знаци. Това Ñъбуди Ñъмнението на чаÑовоÑ, който почна внимателно да Ñе взира към мÑÑтото, откъдето допираше шумоленето. ÐÑколко Ñекунди по-къÑно – оÑтро отекна глаÑÑŠÑ‚ на чаÑовоÑ: "Стой!"
Ðо и Ñлед извикването Рацин продължи да Ñе движи през буките. Ðе можейки да го разпознае, чаÑовоÑÑ‚ пак извика: "Стой!"...
Както е извеÑтно, Кочо беше доÑта глух и не чу глаÑа на чаÑовоÑ, на когото изглеждаше ÑъвÑем Ñъмнителен мълчаливиÑÑ‚ човек, който върви напред към него, към печатницата. Рпри това вÑички в печатницата знаеха, че неприÑтелÑÑ‚ бе ÑÑŠÑредоточил голÑма войÑка в подножието на планината, в меÑтноÑтта Извор, и че в цÑлата околноÑÑ‚ владееше обÑадно положение.
След Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑƒÐ¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½ вик на чаÑÐ¾Ð²Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð³ÑŠÑ€Ð¼Ñ Ð¿ÑƒÑˆÐºÐ°, коÑто отекна далеч в планината... Другарите от печатницата грабнаха оръжието и Ñе затичаха към мÑÑтото на чаÑовоÑ. Чу Ñе охкане. По глаÑа познахме, че е Рацин. Изтичаха... Беше Ñмъртно ранен. След непълни два чаÑа той умрÑ..."
Другата верÑÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ за Ñъзнателно уÑтроена заÑада от Ñтрана на Темпо. СамиÑÑ‚ чаÑовой, който е ÑтрелÑл Ñрещу Рацин, е отишъл при неговата майка и й разказал Ñледното: Рацин и Темпо нÑколко вечери Ñа Ñпорили разпалено и най-поÑле Ñа Ñе Ñкарали. ПоÑледната вечер Темпо наредил на караула да Ñе ÑÑ‚Ñ€ÐµÐ»Ñ Ð±ÐµÐ· предупреждение Ñрещу вÑекиго, който Ñе движи вечерно време. Ðарочно позадържал Рацин при Ñебе Ñи, докато падне първиÑÑ‚ здрач. След това Рацин Ñе наÑочил към печатницата, но преди това Ñе отклонил по нужда. Караулът, дебърчанецът Мино Минов, ÑтрелÑл и тежко го наранил. Рацин разбрал, че е нарочно ÑтрелÑно Ñрещу него, и викал: "Майко, загивам за МакедониÑ!" Викал за помощ, но бил оÑтавен да мре в гората. Кръвта му изтекла и на Ñутринта бил намерен мъртъв. Рмогъл да бъде ÑпаÑен.
Ще дойде ден, ще проговорÑÑ‚ много затворени заÑега уÑта. Ðо убеждението, че Рацин е Ñъзнателно убит по заповед на Темпо, е дълбоко заÑеднало у вÑички почитатели на поета. Пък и проÑтиÑÑ‚ анализ на цитираните официални данни Ñъщо говори за това. Колкото и да е бил глух Рацин, не е възможно да не чуе Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑƒÐ¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ðº, повторен три пъти – и непременно на вÑе по-виÑок глаÑ. Още повече, че фигурата на човека в гората Ñе виждала, идвала към печатницата, Ñама, и Ñрещу Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ е ÑтрелÑно наÑлуки, а Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ†ÐµÐ». Също така знаело Ñе, че Рацин още не Ñи е дошъл, а хората в печатницата Ñа чували вÑичките Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑƒÐ¿Ñ€ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° чаÑÐ¾Ð²Ð¾Ñ â€“ Ñпоред ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ð»ÐµÐ²Ñки.
Една година Ñлед това Темпо покоÑи и другите Ñъидейници на Шаторов, изби без Ñъд Ñтотици хора Ñамо поради българÑкото им Ñъзнание. Смъртта на Рацин бе най-тежката прокоба за македонÑките българи-патриоти, незавиÑимо от Ñ‚Ñхното Ñоциално убеждение. Започваха дни на изтребление на партизани и партийни функционери Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко Ñъзнание. Зловещата ръка на Темпо дейÑтвуваше безпогрешно. Това впрочем ни доказва и цитираниÑÑ‚ от Ð½Ð°Ñ Ð² глава 21 документ – пиÑаното от в. "Политика екÑпреÑ" от 14 март 1978 г., че Темпо очиÑтил "партизанÑките редове от опортюниÑтични и пробългарÑки елементи".
***
Подвигът на българÑките новобранци в Крагуевац
Ð’ тези години готовноÑтта да Ñе гине за българÑкото име е оÑобено Ñилно изразена в отказа на българÑката младеж от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñлужи в редовете на ÑръбÑката армиÑ. ÐеÑвÑването в армиÑта или дезертираниÑта от Ð½ÐµÑ Ð±Ñха маÑово Ñвление. Младежите или Ñе криеха по градовете и Ñелата, или избÑгваха в четите на възÑтановената революционна организациÑ, или пък прибÑгваха в БългариÑ, за да Ñе поÑтавÑÑ‚ на разположение на българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ доброволци и да попълват новоорганизираните революционни чети, изчакващи ÑъбитиÑта, за да тръгнат в авангарда на българÑките войÑки в очакваната война. Подробна ÑтатиÑтика на забÑгналите в горите или дезертиралите от ÑръбÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ðµ е възможна, но Ñамо общите данни, обнародвани в книгата на К. Пърличев, ни говорÑÑ‚ за една цифра от кръгло 10 хилÑди младежи, които Ñа Ñе укрили в горите или избÑгали в БългариÑ, ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ (малка чаÑÑ‚) в ГърциÑ. Пограничните или близките до границата на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¸ Ñа дали внушителен брой бегълци и дезертьори, а именно: от Ð’ÐµÐ»ÐµÑ Ð¸ околиÑта – 1200 души, от Кратово и околиÑта – 1174, от Щип и околиÑта – 900, от Крива Паланка и околиÑта – 2750, от Св.Ðикола – 243, от Радовиш – 525 и пр.
Близките до ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¸ Ñа дали Ñъщо голÑм брой бегълци: РеÑенÑко – 540, битолÑките Ñела – 350, КичевÑко – над 300, ТетовÑко – 330, Галичник и Дебър – вÑички подлежащи на набор Ñа избÑгали, КрушовÑко – 800, Струга – 270 и Ñ‚.и.
ÐžÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÐº, които не уÑпели да избÑгат и да Ñе укриÑÑ‚ или били заловени, бързо били разпратени по ÑръбÑките полкове. Ðо при военните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñрещу ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÐµÐ´Ð½Ð°Ð³Ð° Ñе предавали на авÑтрийците.
Ð’ цÑлата Ñ‚Ð°Ñ Ñпонтанна Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑката младеж от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñрещаме забележителни проÑви на героизъм, от които ще Ñпоменем три оÑобено Ñрки.
Първата е дело на група прилепÑки младежи, забÑгнали Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ðµ в ръка и образували цÑла чета, коÑто е водила многочаÑово Ñражение Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑледващата Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚ÐµÑ€Ñ Ð² меÑтноÑтта СарикаÑки рид. Една от акциите на Ñ‚Ð°Ñ Ñ‡ÐµÑ‚Ð° е убийÑтвото на потераджийÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð²Ð¾Ð´Ð° Вангел Димитриевич. Изпълнители Ñа двамата прилепÑки младежи Иван Пепелюгов и Димко от КръÑтец. Четата е формирана в навечерието на Великден 1914 г. под ръководÑтвото на ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð”Ð¶Ð°Ð¼Ð¾Ñ‚. Щом нараÑнала от придошли нови бегълци от армиÑта, командуването й поел Даме Попов от Ñ. Долнени, изпитан организационен боец. Четата непрекъÑнато нараÑтва и Ñе Ñъздават нови чети, които поемат районите: Марийово, ЗаградÑките Ñела, ПрекоридÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹. Създава Ñе връзка Ñ Ð¢Ð¸ÐºÐ²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ð¾Ð½ÐµÐ½ комитет, оръжие Ñе доÑтавÑ, като Ñе нападат военни Ñкладове от Ñтрана на мобилизирани и Ñлед това дезертирали младежи. Забележително е и Ñражението на Дамевата чета над Ñ. Заград, когато четата Ñлед тричаÑов бой Ñи пробива път Ñ Ð±Ð¾Ð¼Ð±Ð¸. Тъй Ñе дочаква обÑвÑването на войната, когато Ñъединените чети Ñе поÑтавÑÑ‚ на разположение на българÑката армиÑ, а поÑле учаÑтвуват в Ð±Ð¾Ñ Ñ Ð°Ð½Ð³Ð»Ð¾Ñ„Ñ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ при Ñ. Житолуп, недалеч от уÑтието на Ñ€. Черна във Вардар.
Втората, необикновено внушителна акциÑ, е дело на героичните велешки младежи, на брой 1200 души. Ðа 1 Ñептември 1915 г. те Ñе наÑочват едновременно към българаката граница, въоръжени Ñ Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð²Ð¸ пушки и една картечница, оÑтанали от турÑките войÑки през БалканÑката война и Ñтарателно Ñкрити в града и околиÑта. Преди да прехвърлÑÑ‚ българÑката граница, те биват открити от Ñръбоко войÑково отделение. Започва ожеÑточено Ñражение, в което падат значителен брой жертви от двете Ñтрани. ОÑтаналите минават в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ поÑтъпват в редовете на българÑката армиÑ.
Ðай-внушаваща по Ñвоето българако родолюбие проÑва на македонÑките младежи – новобранци, е ÑлучаÑÑ‚ в ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Крагуевац. ÐеуÑпели да Ñе укриÑÑ‚ или забегнат, нÑколкоÑтотин младежи от ЩипÑко, Радовишко, Кочанеко, Св. Ðикола, ПехчевÑко и Тиквешко били под конвой откарани към казармите в СърбиÑ. Ðа 21 март 1914 г. те Ñе озовали на гарата във ВелеÑ, пред влаковата композициÑ, коÑто ще ги отвлече в непозната поÑока. Видели Ñе в такъв внушителен брой от нÑколкоÑтотин души, младежите запели "Шуми Марица". Ðикой не бил в ÑъатоÑние да ги Ñпре. Когато били подканенн да влÑзат във вагоните, те единодушно заÑвили: "Ðе иÑкаме да Ñлужим в дръбÑката армиÑ! Ðие Ñме българи!" Докараната войÑка от гарнизона обÑадила гарата и ги принудила да влÑзат във вагоните. Ðа 23 март заранта в Крагуевац приÑтигнали и щипÑни, а на 25 март – радовишани и тиквешани. За да Ñе получи нÑкакъв ефект на благоÑклонноÑÑ‚ към Ñ‚ÑÑ…, влаÑтта наредила тържеÑтвено поÑрещане Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð¾Ð²Ð½Ð¸ Ñалюти, музика, хор и празнично облечено гражданÑтво, любопитно да види "новооÑвободените Ñърби". Ðо младежите при маршировката ÑлиÑали народа Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñките Ñи пеÑни: "Край БоÑфора шум Ñе вдига... Ето Симеон приÑтига..." и "Тих, бÑл Дунав Ñе вълнува".
Сърбите преглътнали Ð³Ð¾Ñ€Ñ‡Ð¸Ð²Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ð¿ и разпределили новобранците по чаÑтни квартири, където патриотични Ñърби Ñе опитвали поединично да ги убеждават да Ñлужат на СърбиÑ. Ðо безрезултатно. Какво е Ñтанало Ñлед това, узнаваме от ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ°Ð·:
"Ðа 30 март те били Ñъбрани в казармите и облеченн в нови войнишки дрехи. От 1 до 5 април при Ñ‚ÑÑ… вÑеки ден дохождали офицери и учители да ги обучават във военен дух и агитират, че доÑега те Ñа били заблуждавани от българите. Към 10 април дадена им била за разучаване войнишката клетва. Ðа 14 вечерта били предупредени от командирите, че на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ ще Ñе заклеват. Ðа 15 април заранта вÑички новобранци били поÑтроени в ÐºÐ°Ð·Ð°Ñ€Ð¼ÐµÐ½Ð½Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€. Ð’ приÑÑŠÑтвието на граждани от Крагуевац и цÑлото духовенÑтво начело Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð°, Ñ Ð¼ÑƒÐ·Ð¸ÐºÐ° и знамето на полка дадена била заповед войниците да оÑтавÑÑ‚ пушките ои и да Ñе поÑтроÑÑ‚ в кръг. Свещеникът между войниците е готов да почне клетвата и когато офицери и граждани – вÑички ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñ‚Ð°ÐµÐ½ дъх, чакат новобранците да повтарÑÑ‚ клетвата, коÑто той произнаÑÑ, отвÑÑкъде Ñе чуват глаÑове: "Ðие Ñме Ñе клели вече, втори път не Ñе кълнем!" Ð’Ñред наÑтъпилото между офицерите и приÑÑŠÑтващите недоумение из гърлата на новобранците Ñе изтръгва продължително "Ура!"...Свещеникът едва Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ на крал Петър, а новобранците го заглушават Ñ Ð½ÐµÐ¿Ñ€ÐµÐºÑŠÑнато ура" и "да живее БългариÑ!" Тогава обезумелите от Ñд офицери Ñе залавÑÑ‚ за голите Ñи шашки, втурват Ñе Ñрещу новобранците и започват да удрÑÑ‚ кой къде завърне. Ðо и новобранците изкарват ножовете от пушките Ñи и Ñа готови за Ñамоотбрана. ПоÑред наÑтъпилата паника... поÑред звънтенето на изпотрошени шашки и капеща кръв, по заповед на Ð¿Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ€ Данаило Калафатович Ñ‚ÑƒÑ€Ñ Ñе край на Ñ‚Ð°Ñ ÐºÑŠÑ€Ð²Ð°Ð²Ð° Ñаморазправа. Ð’ Ñ‚Ð¾Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ майор Божидар Загорич тича от един новобранец на друг и Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ€Ñш от Ñд и злоба Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ð¸Ñ‚Ð° вÑекиго: "Ти приемаш ли?", на което вÑеки отговарÑ: "Ðе!" – ПоÑледва отделÑнето на ÑелÑните новобранци от гражданите.
СелÑните, запитани кой им е внушил да не дават иÑканата клетва, отговорили, че те Ñе Ñчитат вече обвързани, като Ñа дали еднаж клетва като българи, затова не могат да дадат втори път. По-будните от Ñ‚ÑÑ… тикват в затвора, а оÑтаналите – в казармата. Гражданите Ñа били разпитванн поотделно. ТърÑили агитаторите между Ñ‚ÑÑ…, за да бъдат изпратени в БългариÑ. ДеÑетдневен нечовешки ареÑÑ‚ не е уÑтановил никакви агитатори. Тогава Ñърбите изкарали ареÑтуваните граждани от Радовиш на отделно мÑето и им предложили: "Който иÑка да иде в БългариÑ, да излезе 5 крачки напред". Пръв излиза ХриÑто Кошевец, който, козирувайки, казал: "Ðз Ñъм българнн и иÑкам да ида в БългариÑ". След него Ñъщото направили и Ðнгел Ðндреев, Мильо Спиров, Коце КлиÑаров, Кирил Сарамандов, Иван Темкин. ОÑтаналите воички извикали задружно, че Ñа българи.. Първите шеÑтима били отделени, Ñлед което веднага изпратени на военен Ñъд в Ðиш, а вÑички други били подложени на казармени наказаниÑ. Така поÑтъпили Ñърбите и Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ от другите меÑта: гражданите и по-будните ÑелÑни – в тежък ареÑÑ‚, а оÑтаналите – на казармени изтезаниÑ. Патилата на затворниците били грозни. Ð’Ñеки затворник бил поÑтавен в отделна килиÑ, в коÑто не е било възможно нито да Ñе лежи, нито да Ñе Ñеди. За храна им Ñе давало на 2 дни по малко хлÑб и вода, Ежедневно е идвал в затвора офицер, който е запитвал вÑеки затворник: "Ще Ñе кълнеш ли?" И ежедневно е бил даван вÑе краткиÑÑ‚ отговор: "Ðе!" Това е продължило 18 дена. Една вечер – това е било през една тъмна нощ – вÑички затворници Ñа били изкарани вън от града и заÑтавени да изкопаÑÑ‚ един дълъг ров. Когато ровът е бил приготвен, един взвод войници Ñ Ð½Ð°Ñ‚ÑŠÐºÐ½Ð°Ñ‚Ð¸ на пушките ножове заÑтанал Ñрещу изправените мъченици, а един офицер, командуващ взвода, отправил за поÑледен път заплашително въпроÑа: "Ще Ñе кълнете ли?" Изправените пред гроба ои новобранци и Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ произнеÑли непоколебимо: "Ðе! Убийте ни, има кой да ни жали и кой да Ñ‚ÑŠÑ€Ñи Ñметка за наÑ!" Ðо офицерът нÑмал заповед да убие непреклонните ... " [153]
Ðай-ÑъщеÑтвеното от този разказ Ñе потвърждава и от ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ñ€ÐµÑивен веÑтник "Радничке новине", който в Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ñи от 17 април 1914 г. дава Ñледното опиÑание:
"РадоÑтни през великденÑките празници, новобранците Ñ‚Ð¾Ñ Ð´ÐµÐ½ биха променили наÑтроението Ñи. Те бÑха печални и мрачни. Ðай-поÑле очакваниÑÑ‚ Ñ‡Ð°Ñ Ð½Ð°Ñтъпи. Ðовобранците бÑха наредени пред казармите. Скоро дойдоха командирът и Ñвещеникът и церемониÑта почна. Свещеникът напомни на Ñиновете на "Ðова СърбиÑ", че Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат верни на отечеÑтвото, и припомни, че Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе готви за нови жертви за оÑвобождението на техните поробени Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚Ñ‚Ð°Ñ‚ÑŠÐº Сава и Дунава. "ÐовооÑвободените" Ñлушаха тази патриотична реч неми и Ñ Ð½Ð°Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸ очи. Изведнаж отдалеч Ñе разнеÑе вик: "Ðе иÑкаме да Ñе кълнем!" ЦÑлата дружина като един човек отказа да положи клетвата. СмÑтаме за безполезно да опиÑваме по-нататъшните ÑъбитиÑ. Ще прибавим Ñамо, че две Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1 полк обградиха Ñ Ð½Ð¾Ð¶Ð¾Ð²Ðµ на пушките Ñвоите "новооовободени" братÑ... Между туй наÑтана нощта. Дали тези нещаÑтници Ñа доживели утрото Ñлед ÑвоÑта Ñпонтанна манифеÑтациÑ, това никой не би могъл да каже." [154]
СъщеÑтвуват Ñпомени и на други преживели ужаÑа тогавашни новобранци, Ñега възраÑтни хора, които разказват подробноÑти около това Ñъбитие, вÑеки от ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð½Ð° точка, но вÑички единни в едно: че новобранците от разни краища на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (не Ñамо от Щип) Ñа заÑвили Ñмело, че Ñа българи, че не иÑкат да Ñе кълнат във вÑрноÑÑ‚ на ÑръбÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð», и Ñа викали: "Да живее БългариÑ!" Ри Ñега могат да Ñе чуÑÑ‚ преразказите на Ñиновете или дъщерите на починалите бивши новобранци отноÑно подвига на Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ñ‚ÐµÐ» и неговите другари. Тук ще дадем извадки от Ñпомените на един от живите герои – КонÑтантин Гр. Ðнгелов от град Св. Ðиколе, живеещ в СофиÑ, ул. "Шипка" No 41. ПишещиÑÑ‚ тези редове получи направо от него копие от Ñ‚Ð¸Ñ Ñпомени, които поÑле отидоха в Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ð², а Ñега могат да Ñе видÑÑ‚ напечатани в книгата на БÐÐ "МакедониÑ. Сборник от документи и материли", 1978, ÑÑ‚Ñ€. 591 – 595. От Ñ‚Ð¸Ñ Ñпомени узнаваме имената на извеÑтен брой огнени българи от Св. Ðиколе и малко данни за Ñъдбата на нÑкои от Ñ‚ÑÑ…, доколкото е било възможно да Ñе знае. Ето ÑпиÑък на 15 от Ñ‚ÑÑ…:
1. КонÑтантин Гр. Ðнгелов.
2. СтоÑн Манев Буюклиев – най-веÑелиÑÑ‚, изчезна безÑледно.
3. Стойко ÐлекÑиев РабушчилÑки.
4. ХриÑто ВеÑелинов – изчезна безÑледно.
5. Владе БабадоÑтин.
6. Йордан ЙоÑифов.
7. Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐžÑ€Ð´ÐµÐ² – почина в Крагуевац.
8. ТаÑе Панев Велков.
9. Ване БойковÑки.
10. Гьоше Лазаров Чакаров.
11. Пано ХриÑтов Ðеманички.
12. Димитър ХриÑтов Драката.
13. Коне Лазов Шанин – изчезна безÑледно.
14. КоÑтадин Тричков.
15. Тоде СеримовÑки – изчезна безÑледно.
ОÑвен тези имена на Ñветинколци и другите Ñпоменати от Радовиш нека прибавим и имената на водачите щипÑни Панчо Тодоров – КалÑто и Панчо Янев – Яната.
Как поÑтъпили Ñърбите Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð°Ñ‚Ð° маÑа новобранци узнаваме от Ñпоменнте на КонÑтантин Ðнгелов:
"ÐашиÑÑ‚ полк (наречен "Брегалнички пук") бе разформирован. Пушките ни бÑха взети... ÐÐ°Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñ…Ð° подружинно в различни гарнизони без оръжие, карани като пленници от ÑръбÑките въоръжени войници, в Ñледните градове: Зайчар, Ðиш, Вальево, а 11 дружина – в Крушевац, за да Ñе влее в 12 пук "Цара Лазара". С приÑтигането ни в Крушевац ни вкараха в казармата. Пред Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ новомобилизирани запаÑни ÑръбÑки войници. Строиха Ñ‚ÑÑ…, Ñтроиха и наÑ. От Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñтрой изкарваха по двама и ги ÑмеÑваха между 10 Ñърби. И така ние Ñи загубихме нашите другари, попаднахме в различни чаÑти. Сърбите нÑмаха доверие да ни оÑтавÑÑ‚ ÑамоÑтоÑтелно..."
ОбÑтановката в Ñамата ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ðµ е по-различна. Органът на ÑръбÑката ÑоциалиÑтичеÑка Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ "Радничке новине" от 4 декември 1920 г. правдиво отбелÑзва:
"Резултатът от вÑичко това бе, че народните маÑи Ñ Ð¾Ð¼Ñ€Ð°Ð·Ð° Ñе отвръщаха от ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†ÐµÐ¹Ñки режим (1912 – 1915 г.) и не една най-напредничава чаÑÑ‚ от градÑкото наÑеление още тогава обръщаше Ñвоите погледи към Ñоциализма. Това нещо конÑтатираха и Ñамите буржоазни веÑтници през онова време. Други, оÑобено ÑелÑките маÑи и буржоазиÑта, очакваха Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ политичеÑки и икономичеÑки оÑвободител от ÑръбÑкото иго..."
Това е Ñамата иÑтина. ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¿Ð½ÐµÐµÑˆÐµ за пълно обединение Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ. Ðикакъв македонизъм не Ñмущаваше нито едно чеÑтно Ñърце в МакедониÑ. Той бе изобщо немиÑлим, защото би имал Ñрещу Ñебе Ñи поначало най-темпераментна Ñъпротива.
Това впрочем Ñе вижда в признанието на Ñ†Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð². "Радничке новине". Като Ñе има предвид, че този веÑтник бе орган на ÑръбÑката ÑоциалиÑтичеÑка партиÑ, коÑто Ñе беше вече превърнала в комуниÑтичеÑка, Ñтава ÑÑно, че ÑръбÑките комуниÑти от първите години Ñлед ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Първата Ñветовна война Ñа били наÑÑно какво е наÑелението в МакедониÑ. И ако вÑе пак по-Ñетне тръгнаха по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° ÑръбÑките националиÑти, приемайки Цвиичевите идеи за македонÑкото наÑеление, че то е аморфна маÑа и може от него да Ñтава и Ñърбин, и българин, това е поради преобладаващото Ñхващане Ñред ÑръбÑките комуниÑти, че "националниÑÑ‚ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð°ÑÑга Ñамо буржоазиÑта, а не е Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° цÑлото общеÑтво, по-право на вÑички Ñлоеве на Ñъответната нациÑ..." Спорът върху въпроÑа дали Ñърбите, хърватите и Ñловенците Ñа един или три народа, гледан през призмата на маркÑизма, нÑма практичеÑко значение и за комуниÑтите предÑтавлÑва Ñамо "извеÑтен теоретичеÑки интереÑ" [155]
Главен теоретик на това разбиране Ñе оказа партийниÑÑ‚ виден функционер Сима Маркович, който в ÑвоÑта брошура "ÐационалниÑÑ‚ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð² Ñветлината на маркÑизма" (1923) заÑегна и македонÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ. За него не ÑъщеÑтвува македонÑка нациÑ, при вÑе че ÑъщеÑтвува нÑкакъв македонÑки въпроÑ, комплициран поради етнографÑката пъÑтрота на наÑелението. Следователно неговото уреждане ще Ñтане Ñамо на икономичеÑка оÑнова, чрез преуÑтройÑтвото на държавата. Това е доÑтатъчно за аморфната маÑа...
Кланетата в Прилеп, ВелеÑ, Куманово и в други Ñелища
При Ñамото изтеглÑне на българÑките войÑки и непоÑредÑтвеното влизане на партизаните в опразнените градове започват най-тъжните Ñтраници за българщината в МакедониÑ, за нейната Ñъпротива Ñрещу македонизма на Ñърбо-македонците, жадни за невинна българÑка кръв.
Предвождани от Ñърби, Ñърбомани, гъркомани, албанци и извеÑтен брой заблудени българи, Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ð¾Ð²ÐµÐ½ началник най-Ð²ÑŠÑ€Ð»Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¾Ð¼Ñ€Ð°Ð·ÐµÑ† Светозар Вукманович–Темпо, партизаните имаха за първа задача да Ñе ÑправÑÑ‚ Ñ Ð²Ñички Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки патриоти, които през времето на българÑкото управление продължиха делото на Ñтарите поколениÑ, като поÑтепенно възÑтановÑваха Ñтарите национални ценноÑти, потъпкани от Ñърбите. Пръв Прилеп изпита Ñ‚Ñхната ÑроÑÑ‚. По заповед на Темпо и Цветко УзуновÑки те започнаха Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¸Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на другарите на Методий Шаторов, а именно:
1) Димче Топличанец – Клайнето, шивач, около 43-годишен, потомък на един от героите на "Ðожот" (1907 г.); мъж умен, приÑтен, твърд, обичан;
2) Ордан ДебеламеÑо, вече възраÑтен, към 70-годишен, оÑновател на комуниÑтичеÑката Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð² Прилеп;
3) ÐÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñин Ð¥. Йорданов – ДебеломеÑо, Ñтудент;
4) Трайче Електротехника от Ñ. Селце;
5) Кице Кюркчиев, Ñъщо един от оÑнователите на партиÑта в града, възпитател на много партийни кадри. При опит за ареÑтуването му той Ñе Ñамоубил.
Избиването на вÑички Ñе извършило по коварен начин. Клайнето например бил извикан от Темпо на разпит, уж му прощава миналото, но при уÑловие да каже кои Ñа приÑтелите на Шаторов. След това го заÑтрелÑл. Подир това озлобените Темпови мекерета започват веднага да избиват по улиците като кучета, без Ñъд, цÑла група проÑвени българи:
1) ÐлекÑандър Хаджиздравев, юриÑÑ‚, потомък на възрожденÑкото ÑемейÑтво Хаджиздравеви. ЗаÑтрелÑн е на улицата.
2) Чичо му Панчо Хаджиздравев, завършил Физико-математичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÐµÑ‚ в Лиеж, бивш българÑки учител в турÑко време, от дълбока Ñкръб за Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñи племенник и тежко разочарован от Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ…Ð¾Ð´ Ñрещу българщината, Ñе ÑамообеÑва Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ: "По-добре ужаÑен край, отколкото ужаÑи без край!"
3) ХриÑто (Ицко) Иванов Сърчар, търговец на ÑтъклариÑ, заÑтрелÑн пред вратата на ÑобÑтвениÑму дом от д-Ñ€ ДулÑн от РеÑен, зъболекар, женен за французойка, голÑм злодей. ТърÑил е и Ñина му Кирил ХриÑтов Иванов, Ñъщо проÑвен българин, но той уÑпÑл да избÑга и бива оÑъден задочно на Ñмърт (Ñега Ñе намира в Ðмерика).
4) Ð˜Ð»Ð¸Ñ Ð Ð¸ÑтеÑки Лажо, шивач и Ñъщо проÑвен българин от народа, обеÑен.
5) Дончо СеверÑки от Ñ. Варош, край Прилеп, бивш дългогодишен организационен четник, кмет в едно ÑърбоманÑко Ñело в ПрилепÑко.
6) Ðикола СтоÑнов – Мамин Кольо, шивач, активен българин, критикувал наÑилиÑта над българщината от Ñтрана на Ñърбоманите партизани.
7) Миро СимоновÑки, 65-годишен мъж, кмет на албанÑкото Ñ. ДеÑово, роднина на Димитър Талев (зет от братовчедка) – обеÑен лично от Вера Ðцева.
Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐžÑ€Ð¾Ð²Ñ‡Ð°Ð½ÐµÑ† – Ðикодинец
9) Ицко РадеÑки
10) Милан Гюрлуков от Ñ. Кривогащани, ПрилепÑко, Ñтар войвода, и други неизвеÑтни имена.
ОÑвен Ñ‚ÑÑ… веднага били избити около 20 българи от Ñтарите предели начело Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¿Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ðº Белчев. ИзбиваниÑта на меÑтни българи от Прилеп, на брой 56 души, щели да бъдат извършени, ако в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ не Ñе е намеÑил Методий Ченто и ги ÑпаÑил от Ñвна Ñмърт. Ðо той не е уÑпÑл да предотврати каÑапницата.