Български > Дискусии

Помаците - какви са били ?

<< < (266/325) > >>

Turas:

--- Quote from: KaraIbrahim on December 02, 2011, 22:13 ---  Дай да чуем какво знаеш ти?Къде са отишли?

--- End quote ---
Тук сме си от време оно! Виж ДНК изследванията, 42% тракиийски и 10 % славянски гени. Как так 4-ти/5-ти век бесите са приемали християнството, а 6-ти век са изчезнали! При все това, че били  страшно свободолюбиви и големи войни?

onegavon:
Тракийските племена беси приели християнството и се преобразили

Езичниците, които някога принасяли в жертва хора, заменили гнева с песен за Христа

 Монахиня Валентина Друмева


Бесите са тракийска племенна общност, която населявала Родопите. По-късно, заедно със славяните и прабългарите, тя се вляла в българската народност. За тях малко се знае, но то е много съществено в духовно отношение. Като всички тракийски племена по нашите земи, те били езичници. И досега археолозите откриват капища по склоновете на Родопите, където бесите принасяли жертви на боговете демони, а жреци гадаели съдбите на хората с посредничеството на злите сили.
Но когато проникнало християнството, животът и нравите на бесите се променили. Голяма заслуга за това има прочутият християнски проповедник Никита, епископ Ремисиански. За него римският писател Павлин Нолански твърди, че с успехите си в проповедта при бесите той удивил света. Той пише: "Там гдето някога е имало животински нрави, сега властва ангелски дух, и тоя, който по-рано е живял в пещерите като разбойник, сега там се подслонява като праведник".
Свети Никита Ремисиански превел Словото Божие на бески език и той ги покръстил. Християнизираните беси не само променили живота си в духа на Христовата любов, но стигнали и до себеотречение за името Христово. Те излъчили и монаси. Някои ревностни родопски монаси потърсили духовно ръководство в манастири чак в прочутата Палестинска пустиня, населена със строги отшелници.
Сега изследователите намират, че през 5-и - 6-и в. беското монашеско присъствие из цялата Римска империя било забележително, но то било подчертано най-вече в Палестина.
Известно е, че свети Теодосий Велики основал манастир на източния бряг на река Йордан, близо до Мъртво море. В него изградил три храма. В първия се служело на гръцки език, "във втория храм бесите отправяли на свой език молитви към общия на всички ни Господ", а в третия служели арменците.
И в големия монашески център на Синай имало също беско монашеско присъствие. В подножието на планината се намирал манастир, в който се подвизавали трима монаси, пише Антоний от Планенция. Те знаели между другите езици -гръцки, сирийски, египетски, и още бески език.
Бесите сами основавали манастири. Такива се сочат дори в столицата на християнството Йерусалим, а също и в новата имперска столица Константинопол. Най-забележителният бески манастир обаче бил според известията на Йоан Мосх на река Йордан. Той носел името "Субиба". Негов игумен бил Андрей. В съборните актове от 536 г. се среща неговият подпис.
А там монашеският живот бил строг. Основателят бил преди това безмълвник. Той търсел уединение, при което молитвата е най-благодатна. Но пещерата, в която живеел, станала тясна, защото много братя идвали и желаели да станат негови ученици. Той не искал да остави безмълвието, но смятал и грижата за братята за отговорно дело.
След голяма вътрешна борба възложил всичко на Бога, Който може да съедини едното с другото за обща полза. Разбрал, че по благодат животът на монаха се укрепява не толкова в уединението на тялото, колкото във вътрешното уединение. Разбира се, този принцип важи за съвършените.
Така възникнал манастирът, обитаван от беси в Палестина. А монашеството в Родопите несъмнено също процъфтяло, но историческите превратности и особено вековното робство заличили следите му. То се е повлияло непременно от монашеството край Константинопол, а и от палестинското. Знае се, че арабските нашествия смущавали живота на отшелниците и те търсели условия за по-спокоен подвиг и в нашите земи. Завърналите се принудително монаси оттам донасяли строгия канон. Така се сеело източното монашество и по Родопите.
Посоченото показва, че родопските беси приели християнството в най-дълбоката му и чиста същност. Това се подкрепя и от известието на Блажени Иероним, който сам живял отшелнически край Витлеем. Той пише: "...звероподобните беси, които някога принасяли в жертва хора, са заменили скърцането със зъби и гнева си със сладката песен за Христа".
А тази песен била най-сладка от устата на беските монаси, които славели Бога не само в красивия Родопски край, но и в далечна Палестина. Като се съди за силата на една християнска общност по числеността на монасите в нея, може с увереност да се каже, че родопските беси стигали високи върхове в духовния живот.

Turas:

--- Quote from: onegavon on December 02, 2011, 22:32 ---Бесите са тракийска племенна общност, която населявала Родопите.

--- End quote ---
     В Македония Брут разполага с 8 легиона, което означава около 45 000 войници. За да се укрепи, той решава да предприеме поход срещу бесите. Помага му салейският династ Раскупор. Добре познаващ района, Раскупор превежда легионите през прохода в Родопите в района на Доспат. Така благодарение на предателството на салейския династ Раскупор бесите са разбити и се оттеглят навътре в планината. Римският сенатор Брут, който до този момент не е предвождал войски, е обявен от войниците за император (по време на републиката тази титла означава и „командващ” и се присъжда от войниците на техния командир при важна победа). След предателството на Раскупор сапеите прекъсват окончателно връзките си с бесите и заедно с одрисите застават на страната на Рим.
     Решителната битка между републиканската армия на Брут и Касий и цезарианската армия (армията на втория триумвират) на Марк Антоний и Октавиан се състояла през октомври 42 г. пр. н. е. край гр. Филипи (до дн. Драма). Републиканците имали 21 легиона (около 100 000 войници), а цезарианците – 23 легиона, или общо над 200 000 войници. На страната на републиканците участвал салейският династ Раскупор (Раскупорис) с 3 000 конници, а на страната на цезарианците – брат му Раскос също с 3 000 конници. Републиканците били разбити, Брут и Касий се самоубиват. От ситуацията се възползвал Раскупорис, който с помощта на Рим се обявил за владетел на цяла Тракия. Така било поставено началото на Сапейската династия в Одриското царство, която управлявала до превръщането му в римска провинция през 45 г. През следващите десетилетия всички удари върху бесите са ставали с участието на върхушката на близкото, родственото им племе на сапеите. Раскупорис установил своята резиденция в Бизия. След него владетел на Одриското царство станал синът му  Котис, по-голям брат на Реметалк І.
     При следващата голяма битка край Акций (при устието на р. Акциос – дн. Вардар) през 31 г. пр. н. е. между войските на Марк Антоний и Клеопатра от една страна и Октавиан (бъдещият император Октавиан Август) от друга страна взел участие и Реметалк І, син на Раскупорис. В началото той бил на страната на Антоний, но когато видял, че ще загубят битката, преминал с войниците си на страната на Октавиан. Бил толкова надменен, че започнал да се хвали с предателството си. По този повод Октавиан, макар и доволен от действията на Реметалк І, заявил: „Обичам предателството, но не похвалявам предателите.” Посоченият Реметалк І е брат на Котис, първият син на Раскупорис. Котис не е сапейско, а одриско име. Давайки одриско име на сина си, Раскупорис поискал поне формално да се доближи до старата Одриска династия. Това не било достатъчно и одриси и асти непрекъснато водели династични борби срещу сапеите.
     Голям удар срещу бесите нанася Марк Луциний Крас. От 15.03.30 г. пр. н. е. той е консул (командващ войските и висш администратор за 1 година). През 29 г. пр. н. е. бастерните (племе, живеещо на север от Дунав) преминава река Дунав и заедно с живеещите южно от Дунав дардани и трибали (дарданите – дн. Сърбия, трибалите – дн. Сърбия и Видинския район) нападат съюзниците на Рим – дентелетите. „... Тогава Крас, било за да помогне на Ситас – слепия цар на дентелетите, било че се страхувал особено много за Македония, излязъл насреща им.”
     Преследвайки бастерните, Крас навлязъл в Мизия, разбил мизите, собственоръчно убил царя на бастерните Делдон. Понеже настанала зима, се завърнал в Македония.
     На следващата година (28 г. пр. н. е.) бастерните отново нападнали дентелетите и Крас отново се притекъл на помощ с римските легиони, разбил бастерните и им наложил тежки мирни условия. Този път решил да накаже и племената, които го нападали предишната зима, когато се връщал в Македония. Той разбил медите и сердите и заповядал да отрежат по една ръка на всички пленници. Неговата жестокост потресла всички и напомнила за жестокостта на неговия дядо и съименик Марк Луциний Крас, който през 71 г. пр. н. е. в Италия разбил армията на робите, предвождани от Спартак (тракиец от племето меди). Крас-старши убивал всеки десети легионер от своята армия, показал признак на страх. През 28 г. пр. н. е. Крас „опустошил земите и на останалите траки, освен на одрисите. Тях пощадил, понеже са почитатели на Дионис, а в това време го посрещали без оръжие. Подарил им и земята, в която честват бога, като я отнел от бесите, които я владеели.” 
     От това време (28 г. пр. н. е.) до превръщането на Одриското царство в римска провинция през 45 г. от н. е. владетелите на одрисите са напълно зависими от Рим. При заплаха от антиримски брожения или въстания одриските царе са подпомагани от редовна римска армия и римски командири. Давайки част от земята на бесите на Одриското царство, Крас цели да противопостави беси и одриси. През следващите години няма сведения за битка между беси и одриси. Очевидно тогавашния одриски цар Котис е приел формалното разширяване на държавата си, но фактически не е влязал в земите на бесите. По-голяма грижа са му били династичните борби срещу свалената Одриска династия. През 22 г. пр. н. е. борбата се изострила и било възможно да се насочи срещу зависимостта от Рим. Тогава управителят на Македония Марк Прим дошъл с войска. Вероятно по време на безредиците цар Котис е загинал. Римляните утвърдили на негово място синът му Раскупорис ІІ, който бил подпомогнат от чичо си Реметалк І.
     В Рим върховната власт постепенно преминава в Октавиан Август и през 27 г. пр. н. е. той е обявен за император. За кратко Империята се успокоява, но към 16 г. пр. н. е. пак започват вълнения. Избухнали въстания в Алпите, в Далмация и Иберия, онордиските (племе, живеещо на юг от Дунав в съседство с трибалите) опустошили Македония.
     Избухнал стихиен бунт и при бесите. Срещу бунтовниците излязла одриската войска на Реметалк І (чичо и настойник на синовете на загиналия през 22 г. пр. н. е. Котис). В помощ на одрисите била и римската войска, начело с Марк Лолий. Бесите били разбити и се отеглили в планините.
     При тези обстоятелства беският жрец Вологес, опасявайки се от разграбване на светилището, призовал към въстание. Както казва Дион Касий, Вологес направил няколко предсказания, въодушевил бесите и съседните племена. Въстаниците разбили армията на Раскупорис ІІ (син на Котис), убили самия Раскупорис ІІ. Тогава към въстаниците се присъединила армията на чичото на Раскупорис ІІ – Реметалк І, а самият Реметалк І избягал при римляните. Преследвайки го, Вологес нахлул в Херсонес(дн. п-в Галиполи), опустошавайки страната.
     “И така, поради това, пък и поради безчинствата на спалетите в Македония, било възложено на Луций Пизон (Луций Калпурний Пизон Фруг, през времето 15 – 14 г. пр. н. е. е консул на Рим), който по това време (13 – 11 г. пр. н. е.) управлявал Памфилия (римска провинция в Мала Азия) да се отправи срещу тях. Бесите, щом узнали, че той идва, завърнали се в пределите си. Пизон стигнал в земята им, бил победен най-напред от тях, но успял и сам да им нанесе поражение и опустошил както тяхната страна, така и земята на съседите им, които били въстанали заедно с тях.” 
     В тези няколко реда се крие най-страшната трагедия за бесите. Това е времето, когато Вологес, бидейки жрец и пророк, е видял краят и е укрил светилището в пещерите. Бесите са били готови да се противопоставят на одрисите, но не и на римската военна машина.
     След прогонването на одриските войски Вологес почувствал, че разединените траки вече не са това безкрайно море, в което всеки нашественик може да се удави. Той взел най-тежкото решение – да сложи край на светилището, като го укрие и недопусне оскверняването му. Вероятно преди пристигането на легионите на Л. К. Пизон Фруг светилището вече е било укрито в пещерите на Западните Родопи. Огромните жертви и унищожаването чрез палежи на част от горите променили облика на района около светилището и скоро пътищата към него били забравени.
     В пещерите се укриват свещените предмети и най-ценните дарове. Може би там са укрити и книгите на Орфей с прочутата му египетска лампа? Дали е имало книги на тракийски език (бески език) също като известните тракийски таблички? Дали са запазени прорицанията на ясновидеца Орфей? На тези въпроси може да бъде отговорено само ако бъде намерено светилището. Но до тогава ракитовци ще пазят в паметта си съхранената легенда за златните рудници в месностите Ремово и Брезе и за златния стан за сечене на монети, укрит някъде из пещерите.

Фита:



......Модераторът просто я изтри??

Turas:
За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки... за онези, които виждат нещата по различен начин – те не обичат правилата... Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, ... да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата... Те бутат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят!!!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page