Български > Дискусии

Помаците - какви са били ?

<< < (281/325) > >>

Mariana:


--- Quote from: ibrahim65 on December 04, 2011, 23:26 ---Госпожа Mariana принуждаваш ме да ти целуна ръката…
--- End quote ---

Много мили думи, Ибрахим.



--- Quote from: ibrahim65 on December 04, 2011, 23:26 ---
Но  до ден днешен съществуващата история и малките деца знаят че е скалъпена.
Това го опровергават и самите Българи някой от който твои приятели.

А за новата сами се опровергаваш като казваш че....
като извори за собствената си историческа памет, е разпиляно, изчезнало, недостатъчно.
Тогава как ще се пише тя и от кого какви извори и источници ще се ползват.

--- End quote ---


Не знам колко приятели са ми останали, но при всички положения не ги познаваш.
И никой от тях не е свързан с този форум.

(А ако имаш предвид примерно приятели в социалната мрежа Фейсбук, едно 85-90 % от тях никога не съм ги виждала, а от онези хора, с които наистина са ми били или са ми приятели в живота, един-двама може би са в тази мрежа.)


Колкото до скалъпената история, когато аз бях ученичка, в уроците по история научавахме, че дошли тука преди 13 века някакви диви конници едва ли не и успели да изтласкат една достатъчно силна империя, да основат държава и пр. Приносът на древните българи се омаловажаваше доста поради тогавашната политическа конюнктура.

Споменавайки за историческата памет, впрочем, имах предвид, че тя е разпиляна и недостатъчна най-вече що се отнася до времето преди Аспарух да основе държавата си тук (макар и не само). Следите от градове, държави, поселища, създадени от онези т.нар. прабългари са разпилени и/или заличени на различни места на два континента (Азия и Европа); материалното историческо наследство (ако въобще е намерено), се описва и тълкува от различни учени в различни страни (където е намерено) по различен начин. Между тези учени и българските им колеги връзките, ако въобще има такива, са спорадични. Освен това дълго време като че ли доста неща са били скривани или омаловажавани съзнателно, а на други просто не е било обръщано достатъчно внимание.

Например за съкровището на кан Кубрат, което е намерено край с. Малая Перещепина (в днешна Украйна) в началото на ХХ век, чак през 80-те години на този век се разбира точно чие е. И то благодарение на един немски учен, който го изучава и класифицира.

„През 1912 г. край селото случайно е открито голямо съкровище, съдържащо около 800 предмета, много от тях златни (общо около 25 kg) и сребърни (общо около 50 kg). Те са открити на дълбочина от 20 до 100 cм в естествена пясъчна дюна на левия бряг на река Ворскла, ляв приток на Днепър. Перешчепинското съкровище е пренесено в Ермитажа в Санкт Петербург, където се съхранява и днес. […]
Изследването на съкровището се активизира отново след 1984 г., когато Йоахим Вернер разчита между знаците върху два златни пръстена името на Кубрат, като по този начин свързва цялата находка с владетеля на Велика България.” (Из Уикипедия)


А за едно друго намерено съкровище, край с. Вознесенка (пак в днешна Украйна) през 20-те години на ХХ век, дълго време също не се е знаело (или поне не се е оповестявало) чие е. Това съкровище съдържа един сребърен орел с монограм, чрез който доста по-късно, чак в края на ХХ век или в началото на този се разбира, че орелът е бил най-вероятно на Аспарух. Че намерените край с. Вознесенка златни и сребърни предмети, конски сбруи, оръжия и пр., са свързани с този български владетел (който там, на североизток, при праговете на Днепър, е водил най-вероятно последната битка в живота си.)

„След откриване на Вознесенското съкровище то умишлено или поради небрежно отношение е разпръснато в няколко музея. Има даже данни, че една част от златните предмети, свързани с кан Аспарух, се намират в музея в Тбилиси (Грузия). Тези находки, според нашия художник Григор Спиридонов са се намирали в подземните хранилища на музея, когато той го е посетил инкогнито през 1966 г., придружаван от един генерал от КГБ, който му показал съкровището. По думите на Спиридонов то съдържало множество златни предмети, съдове и оръжия, сред които и златен медальон  -¬ огърлица с образа на самия владетел ¬ кан Аспарух!...
            На Спиридонов било разрешено да рисува изображението на медальона и това копие се съхранява днес в София.  Твърде възможно е това да е друга находка свързана с древните българи от Старата Велика България, тъй като знаем, че във Фанагория и Крим, които са сравнително близо до Грузия, са открити много гробници на български благородници от рода Дуло.
            Откривателят на Вознесенското съкровище аргеологът Владимир Автономович Гринченко е имал архив, който е запазен. Докладът за откритието му обаче след 1932 г. отива в ръцете на вездесъщото КГБ. И Костов (1) и Пашов (15) потвърждават този факт, като изтъкват, че документите са били засекретени и по-късно цензурирани, но цензорите не допускат доклада на Гринченко да стане научна публикация и по-късно други съветски археолози го фалшифицират (15).” 

(Из изследване на д-р Дориян В. Александров, „Българската позиция за гроба на кан Аспарух”)




--- Quote from: ibrahim65 on December 04, 2011, 23:26 ---Расъждавате по ПОМАШКИЯТ език и следи следите бяха доста грижовно заличени защо ли....

--- End quote ---

Следите от какво са били заличени, Ибрахим?

Следи от някакъв друг език ли, на който са говорили помаци?

Кой е бил този език, според тебе, и има ли от него някакви естествени следи?
(Примерно народни песни, дето да са на друг език, не на този, който са, и който не е нищо друго освен диалект/диалекти на българския. Но за език и диалекти и за разликата между тези две понятия писах, мисля, достатъчно, малко по-назад в тази тема; едва ли има смисъл да го повтарям.)

Turas:
Според летописеца на Александър Македонски Ариан: „Александър потеглил от Амфиполис и навлязъл в онази част на Тракия, която е населена с т. нар. независими траки. От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал р. Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара планина).”  От приложената карта на похода на Александър се вижда маршрута му.
     От Амфиполис, покрай Филипи (до днешния гр. Драма), пресича р. Нест (Места), прави малък обратен завой и навлиза в малко дефиле в района на днешното село Буйново, покрай връх Чала, дн. с. Тешел, по долината на р. Въча, гр. Кричим, Филипопол, между гр. Берое (Стара Загора) и гр. Севтополис (Казанлък) достига Хемус (Стара планина) и продължава към Доросторум (Силистра).
     Вероятно в района на с. Тешел, с. Грохотно и гр. Девин е спрял войската си за почивка, а той с малка група е направил отклонение, за да поднесе дарове и да направи жертвоприношение на бог Дионис на неговото централно светилище. Разстоянието до района на вр. Сютка  потрай дн. яз. Широка поляна, през по-късния Доспадски хан (на дъното на яз. В. Коларов – яз. Голям Беглик), за който пише краеведа Стефан Захариев, е около 30-40 км., което може да се измине за един ден с коне. Известно е, че траките почитат изгрева, което ни дава основание да предположим, че жертвоприношението е направено на другата сутрин. Александър Македонски е искал да чуе думите на оракула на Дионис преди да потегли на замисления вече военен поход срещу Персия начело на обединените войски на гръко-македонския съюз. Отговорът бил благоприятен – димът от излятото върху олтара вино се издигнал над най-високия връх на планината и достигнал чак до небето. Жреците казали, че Александър ще покори света. Същия ден той се връща при войската си и продължава към Филипопол.
     Възможен е и вариант, при който след получаване на прорицанието Александър да е продължил с войската си не по долината на р. Въча, а по стария тракийски път през с.Фотун (Фотиново), Пещера, Бесапара, Филипопол.
     Разстоянието от град Филипи през гр. Филипопол до Хемус (Стара планина) е изминато за около осем дни (плюс два дни за жертвоприношение на светилището на Дионис). Това показва, че войската на Александър се е движила безпрепятствено през земите на непокорните тракийски племена (сатри, дии, беси). За това е спомогнало засвидетелствуваното уважение от младия пълководец към оракула и светилището на Дионис. Локализираният от експедицията „Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител н. с. Кисьов античен път Филипопол (Тримонциум) – Пещера – Фотун – Никополис ад Нестум е търговски път, който е използван повече от римляните, след като в средата на І век от н. е. се настаняват трайно на Балканите (в т. ч. и в Родопите, на територията на непокорните меди, дии, беси). Градът Никополис ад Нестум е основан от император Траян в периода 102 – 106 г. от н. е. 
     След като се убеждава, че районът на връх Виденица край Доспат не е мястото на светилището на Дионис, н. с. К. Кисьов продължава проучванията под название „Родопи 2003 – Храмът на Дионис” през лятото на 2003 година в района на месността Дженевра. Там през август 2003 г. археолозите откриват близо до яз. Широка поляна в месността Дженевра тракийски храм, разположен на около 1 700 м. надморска височина. Според специалистите храмът е от ІІІ в. пр. н. е., от времето на Филип V. Той също е обслужвал племето беси. Д-р Кисьов твърди, че от всички 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най-голямото, но не е централното светилище на Дионис в Родопите, посетено от Александър Македонски.
     Светилището в месността Дженевра се разполага върху площ от 2 дка. Култовата му част е оградена от зид с дължина 150 м. Строежът е в циклопски стил от големи обработени камъни без спойка. Открити са каменни стълби, които водят към ритуално скално съоръжение. Точно на върха археолозите са открили две кръгли култови сгради от камък. Под тях има скални врязвания и идеално оформени площадки. Вероятно там са извършвани предсказания. В едната сграда е очертан олтар без покрив, украсен с геометрични фигури.
     Според римския автор от ІV-V в. от н. е. Амбросий Теодосий Макробий по подобен начин е изглеждал храмът на Дионис, посетен от Ал. Македонски. Макробий описва кръгъл храм, отворен към небето. В центъра на кръглото помещение е бил разпалван огън и по пламъците, които се издигали нагоре, е гадаела жрица. А съгласно твърдението и свидетелството на римския историк Гай Светоний Транквил, когато бащата на Октавиан Август, водейки войските си из Тракия, посетил свещеното място на Дионис и се допитал до оракула за сина си, „лумнал такъв огън, който се издигнал над светилището”.
     Освен палене на огън, в светилището са извършвали и възлияние с вино. Когато извършили възлияние на вино в огъня за Александър Македонски, димът се издигнал до небето, което било разтълкувано от жреците като предсказание, че Александър ще покори света.
     Датирането на светилището, открито през 2003 г. в местността Дженевра от ІІІ в. пр. н. е. е знак, че то е едно от най-важните светилища в Родопите, но не е централното светилище на Дионис, което съществува още от времето на Орфей – ХІІІ в. пр. н. е. и преди това.

Фита:

--- Quote from: tersid on December 06, 2011, 18:21 ---А ,ще кажеш ли аго Фита кой е дал обяснение на това панятие,как го е абоснавал и на какви исторически източници се е пазовал.Или ти се правиш на заспал или умствено си изастанал и си немаш собствено мнение и ...Я смятам аго Фита ,че след като все още няма нито един исторически дакумент ,който казва ,че сме били българи,турци, цигани следва да се приеме ,че ние сме си едиствено и само славяногласни помаци и то по начало.Що се отнася до грамотно ти писоване ,и я имам една молба към тебе:-  да е грамотно и мисленето ти , а не да вземаш наготово пропагандни шаблони .

--- End quote ---

А бе tersid, информацията под форма на лекция не е безплатна!? Наумяваш си някаква глупост и решаваш да питаш хората. Плати си семестър и учи!                                                                                                   
А по въпроса кой е заспал:   Когато вечер  бубайко ти те срита да изринеш на кравата преди да излезеш навън аз едва тогава се събуждам и мисля за обяд. Така че има нещо вярно.                                                 
Относно историческият документ, който не ти дава мира:    tersid-е, ти си легнал бачевото под вола и чакаш да видиш дали ще падне теле. На вместо това братята ти турци ти пращат факсимиле с разяснение кой си, какъв си и от кога си такъв : ......."Опис на регистри от Истанбулския османски архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Р Турция. С., 1996. .... Сред постъпленията по обмена от 1997 г. са 7 броя регистри от различен канцеларски вид от периода XV-ХIХ век, които предстои да бъдат включени в част 2 на Опис на регистри от Истанбулския османски архив.."
Чети момко и се просвещавай!

tersid:

--- Quote from: Фита on December 06, 2011, 19:06 ---А бе tersid, информацията под форма на лекция не е безплатна!? Наумяваш си някаква глупост и решаваш да питаш хората. Плати си семестър и учи!                                                                                                   
А по въпроса кой е заспал:   Когато вечер  бубайко ти те срита да изринеш на кравата преди да излезеш навън аз едва тогава се събуждам и мисля за обяд. Така че има нещо вярно.                                                 
Относно историческият документ, който не ти дава мира:    tersid-е, ти си легнал бачевото под вола и чакаш да видиш дали ще падне теле. На вместо това братята ти турци ти пращат факсимиле с разяснение кой си, какъв си и от кога си такъв : ......."Опис на регистри от Истанбулския османски архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Р Турция. С., 1996. .... Сред постъпленията по обмена от 1997 г. са 7 броя регистри от различен канцеларски вид от периода XV-ХIХ век, които предстои да бъдат включени в част 2 на Опис на регистри от Истанбулския османски архив.."
Чети момко и се просвещавай!

--- End quote ---
Abeee, ago Fita spoko ,ya ot tebe akul neshtam.Iskah samo da videm dokade ti stiga prostotiata. Udiven sam .Bravos.
Po vaprosa za kravata pak si ianlush,guibreto ne se cisti ve4ero,  cisti se  sabahlen kato se razbudish ,pomislish li za obed , osaat zahfshtai.
Otnosno istori4eskia dokument deto pod vol si go nashel ,samo she ti kaja bravos ,pazi si go ago ,da go ne opustish.
Inak ,bereketversin za savetite.

Фита:

--- Quote from: Вологез on December 06, 2011, 18:43 ---Според летописеца на Александър Македонски Ариан: „Александър потеглил от Амфиполис и навлязъл в онази част на Тракия, която е населена с т. нар. независими траки. От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал р. Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара планина).”  От приложената карта на похода на Александър се вижда маршрута му.
     От Амфиполис, покрай Филипи (до днешния гр. Драма), пресича р. Нест (Места), прави малък обратен завой и навлиза в малко дефиле в района на днешното село Буйново, покрай връх Чала, дн. с. Тешел, по долината на р. Въча, гр. Кричим, Филипопол, между гр. Берое (Стара Загора) и гр. Севтополис (Казанлък) достига Хемус (Стара планина) и продължава към Доросторум (Силистра).
     Вероятно в района на с. Тешел, с. Грохотно и гр. Девин е спрял войската си за почивка, а той с малка група е направил отклонение, за да поднесе дарове и да направи жертвоприношение на бог Дионис на неговото централно светилище. Разстоянието до района на вр. Сютка  потрай дн. яз. Широка поляна, през по-късния Доспадски хан (на дъното на яз. В. Коларов – яз. Голям Беглик), за който пише краеведа Стефан Захариев, е около 30-40 км., което може да се измине за един ден с коне. Известно е, че траките почитат изгрева, което ни дава основание да предположим, че жертвоприношението е направено на другата сутрин. Александър Македонски е искал да чуе думите на оракула на Дионис преди да потегли на замисления вече военен поход срещу Персия начело на обединените войски на гръко-македонския съюз. Отговорът бил благоприятен – димът от излятото върху олтара вино се издигнал над най-високия връх на планината и достигнал чак до небето. Жреците казали, че Александър ще покори света. Същия ден той се връща при войската си и продължава към Филипопол.
     Възможен е и вариант, при който след получаване на прорицанието Александър да е продължил с войската си не по долината на р. Въча, а по стария тракийски път през с.Фотун (Фотиново), Пещера, Бесапара, Филипопол.
     Разстоянието от град Филипи през гр. Филипопол до Хемус (Стара планина) е изминато за около осем дни (плюс два дни за жертвоприношение на светилището на Дионис). Това показва, че войската на Александър се е движила безпрепятствено през земите на непокорните тракийски племена (сатри, дии, беси). За това е спомогнало засвидетелствуваното уважение от младия пълководец към оракула и светилището на Дионис. Локализираният от експедицията „Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител н. с. Кисьов античен път Филипопол (Тримонциум) – Пещера – Фотун – Никополис ад Нестум е търговски път, който е използван повече от римляните, след като в средата на І век от н. е. се настаняват трайно на Балканите (в т. ч. и в Родопите, на територията на непокорните меди, дии, беси). Градът Никополис ад Нестум е основан от император Траян в периода 102 – 106 г. от н. е. 
     След като се убеждава, че районът на връх Виденица край Доспат не е мястото на светилището на Дионис, н. с. К. Кисьов продължава проучванията под название „Родопи 2003 – Храмът на Дионис” през лятото на 2003 година в района на месността Дженевра. Там през август 2003 г. археолозите откриват близо до яз. Широка поляна в месността Дженевра тракийски храм, разположен на около 1 700 м. надморска височина. Според специалистите храмът е от ІІІ в. пр. н. е., от времето на Филип V. Той също е обслужвал племето беси. Д-р Кисьов твърди, че от всички 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най-голямото, но не е централното светилище на Дионис в Родопите, посетено от Александър Македонски.
     Светилището в месността Дженевра се разполага върху площ от 2 дка. Култовата му част е оградена от зид с дължина 150 м. Строежът е в циклопски стил от големи обработени камъни без спойка. Открити са каменни стълби, които водят към ритуално скално съоръжение. Точно на върха археолозите са открили две кръгли култови сгради от камък. Под тях има скални врязвания и идеално оформени площадки. Вероятно там са извършвани предсказания. В едната сграда е очертан олтар без покрив, украсен с геометрични фигури.
     Според римския автор от ІV-V в. от н. е. Амбросий Теодосий Макробий по подобен начин е изглеждал храмът на Дионис, посетен от Ал. Македонски. Макробий описва кръгъл храм, отворен към небето. В центъра на кръглото помещение е бил разпалван огън и по пламъците, които се издигали нагоре, е гадаела жрица. А съгласно твърдението и свидетелството на римския историк Гай Светоний Транквил, когато бащата на Октавиан Август, водейки войските си из Тракия, посетил свещеното място на Дионис и се допитал до оракула за сина си, „лумнал такъв огън, който се издигнал над светилището”.
     Освен палене на огън, в светилището са извършвали и възлияние с вино. Когато извършили възлияние на вино в огъня за Александър Македонски, димът се издигнал до небето, което било разтълкувано от жреците като предсказание, че Александър ще покори света.
     Датирането на светилището, открито през 2003 г. в местността Дженевра от ІІІ в. пр. н. е. е знак, че то е едно от най-важните светилища в Родопите, но не е централното светилище на Дионис, което съществува още от времето на Орфей – ХІІІ в. пр. н. е. и преди това.

--- End quote ---
Вологез, предлагам да прехвърлим това в темата за Орфей. Там ще коментирам нещо защото в тази тема най-много да започне да се търси помашкия произход при македонците....и тогава вече я оплескахме здраво!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page