Български > Дискусии
Помаците - какви са били ?
Силвия:
--- Quote from: Hat on October 26, 2010, 09:48 ---Много дьлаг и прочуствен постинг от който разбирам,че твоите убеждения относно произхода на помаците са на пьлно точни и ясни и дори няма смисьл от много, много коментари.Вьпреки че не си историк,както казваш не ти пречи да се гмуркаш много надьлбоко в историята ни и да се задьржаш в мьтните и води вьпреки,че нямаш водолазен костюм.Аз искам да те попитам дали някаде, там долу из дьлбините си срещала, че помаци т. е. хора изповядащи исляма на Балканският полуостров е имало още преди идването на турците и преврьщането на Турция в империя.При настьпването им на запад през днешна Бьлгария те срещат население,което изповядва исляма и говори местният език.
--- End quote ---
Преди да питаш каквото и да е, Hat, и да даваш стилистични оценки, напиши ти самият най-накрая нещо конкретно. Какъв смяташ, че е етническият произход на помаците, какъв смяташ, че си ти самият като етнически произход?
Останалото е само губене на време, поне от моя страна, което едва ли си оценил.
Силвия:
--- Quote from: Hat on October 26, 2010, 13:23 ---Бьлгарски разбира се но примесен с много турцизми,които и до денднешен се срещат в бьлгарският език.Пример:турската дума - баш - глава в бьлгарският баш- та - глава на семейство и т.н.
--- End quote ---
Из http://liternet.bg/publish16/e_ruseva-stoikova/ezik.htm
„Специфичните роднински думи, за които споменах по-горе и които липсват в славянските езици, се срещат и в Памир:
майка, баща, майко, татко, бати, кака, чичо, чина, стрина, булка и др.
1. В Кавказ и до днес има народи, които приспиват децата си с “нани-на” - от “нанкам” = спя; които казват на пойните птички “чучулиги” и др.
2. Еднакво звучащи думи в нашия език и в памирските езици също има безброй:
- къща, кът, къс (кратък), хъш, кърпа, тънък, тръс (конска езда), бъз (вид игра), мъска (катър) = ”мъск” в памирскте езици и др.;
- междуметия, с които стопаните се обръщат към някои животни и у нас, и в Памир: “пъци-пъци”,”къци-къци”, “къш!” .
Из http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Sufixi%20prabaalgarski/Izoglosi%20avestiyski%20i%20snskrit.htm
„Азем (азм)— Аз. Съвпада с българското АЗ - чисто иранска форма без славянска етимология. Това е иранско местоимение, преминало в църковнославянския език посредством езика на прабългарите.
Богоно – войн. Това е кушано-бактрийска дума, от тук идва прабългарската съсловна и държавна титла БАГАИН – военен, командир, военноначалник.
Виш — знам. Сравни с българското ВЕЩ СЪМ В НЕЩО
Кam - санскритски и авестийски предлог, който има пълно българско съответствие (към). В славянските езици се изразява с формата К (КО), която е доста далеч от авестийско-санскритската и българската форма.
Иада — ядене
Мижда – награда. В прабългарския език е имало дума МЪЗДА- възнаграждение.
Зара – гледам, съзерцавам (от тук: ДА ЗЪРНА! И детските изрази ЗАР! ЗАК! - ВИЖ МЕ)
Уста — устен, който се слави
Устана — дишане с уста, душа (от дишам)
Сурик – руска дума, означаваща червено-оранжев цвят. Съгласно Фасмер [4], тази дума идва от църковно-славянската (старобългарска) дума СУРИКЪ–червено багрило. Вероятно, самата старобългарска дума СУРИКЪ произлиза от източно-иранската дума СУРХ – червен, която прабългарите са донесли от Памир. Думата СУРХ сигурно е присъствала в прабългарския език, защото остатък от нея има в съвременния български език. Когато един плод започне да зрее се казва, че е НАСОРЯЛ, т.е., леко почервенял.
Кала – крепост. В официалния език на Афганистан, пущу, думата “кaлe” означава село. В Хазария е съществувал голям български град Саркел – Бяла крепост, а също и градът Азаркел – Хазарска крепост. Думата крепост в древността е била синоним на укрепено селище, град. Сравни с днешната българска дума КУЛА и остарялата българска дума КАЛЕ -крепост, която погрешно се приема за турска. За тази цел в турския език се използва думата ХИСАР, която е персийска.
Рита - ред, законност и морал във Вселената - основен принцип на ведическата философия и религия [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Обратното на рита - анрита (безредие), означава хаос! Сравни рита с българското ред.
Тримурти - триединен образ, изразяващ обединение и единство на трита главни бога на ведическите индоарии - Брахма, Вишну и Шива [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Сравни ведическото мурта - образ, лице с българското мутра.
Barubar, barabar- на днешните памирски езици Калаша и Ховар означава “един и същи, еднакъв”. Сравни с българската дума БАРАБАР, осмисляна може би неточно като “заедно”.
Driga, drung, darga –дълъг, на Калаша, Ховар и Нуристани.
Chaku в езиците Калаша, Ховар, Нуристани, Хинди-Урду и Пущу означава нож. Сравни с българската дума ЧЕКИЯ – малко ножче, най-често сгъваемо ножче.
Kapra – на езиците Хинди-Урду и пашто означава плат. Сравни с типичните български думи КЪРПА и глагола КЪРПЯ - ЗАКЪРПВАМ (метатеза на съгласните “п-р”).
Baris - на езиците Хинди-Урду и пашто означава дъжд. Сравни с авестийското Varsha (дъжд) и българската дума ВАЛЕЖ.
Asi – пепел на езика Нуристани. Сравни с прабългарската дума АСО – пепел от погребална урна.
Aka (akha) - лошо, зло. Сравни с детските думички АКА, АКО, АКАНО, АКИТА – изпражнения.
Asan (asen)- камък. Второто име на хазарската столица Итил е САРАШЕН, което значи “Бяла крепост” [3]. Сар е прабългарска (и чувашка) дума означаваща “бял”, например Саркел – бяла кула, бяла крепост. Хазарският еквивалент на САР е ШАР или ШЕЛ, сравни ШЕЛЛЯГ (блестящ, сребрист) – названието на хазарските пари. От тук, думата АШЕН трябва да е хазарската дума за крепост, която почти съвпада с авестийската дума АСЕН - камък. Вероятно, точният превод на САРАШЕН е “Бял камък, бяла каменна крепост”. Като следствие, често срещаното и засега необяснено българско (царско) име Асен вероятно означава КАМЕН, а също и КРЕПОСТ.
Bâga - състояние, имот, дял, богатство, благосъстояние, имущество (good fortune, share, wealth) – Авестийска дума, служеща като корен на старобългарските и български думи богат, богатство, багаташ, убог (беден).
Baremnô – нещо, което се носи, товар. Думата е производна от авестийския глагол bar – нося. Сравни със старобългарската дума БРЕМЕ – товар, нещо което се носи.
Baêshaza - лекарство, лекар, знахар, здраве. Сравни с БАЯ, БАЯЧКА, БАЕНЕ. В прабългарския език е имало дума БАЛИЙ – лечител, като държавна длъжност.”
ali m:
помаците не са българи!тъй като самите българи в България нямат почти нищо общо с истинските българи -волжките българи,които са говорили съвсем различен от сегашния български т.е. нито езика им български а славянски нито самите българи в българия имат нещо общо с онези българи,които са тюрки или иранци или афганци а помаците нямат нищо общо с тях защото со дошли от юг югоизток и са формирани като народ по съвсем различен начин.До 1912 година а и след това дори са се подписвали на арабски а сред помаците е пълно с книги на арабски персийски и османски език.Това означава че българския език и названията българи мохамедани и други тем подобни са наложени на помаците от национал-комунистическата държавна пропагандна машина целяща да асимилира помаците и да направи от тях това,което никога не са били,така е и с македонците и с други малцинствени групи.По време на възродителния процес дори на етническите турци им се обясняваше че са българи макар че говореха развален български или по възрастните въобще не говореха български.Така че българската идинтичност на помаците е насилствено наложена след 1912 г.ЧЕСТИТ БАЙРЯМ НА ВСИЧКИ ПОМАЦИ И НА ВСИЧКИ МУСЛИМАНИ!
Hashashin:
Али, а преди 1912 какъв език говореха помаците ва? А кой пък наложи на помаците в Гърция българския език? Че де там комунисти българофили? Тц тц тц.
Rasate:
--- Quote from: ali m on November 16, 2010, 09:57 ---помаците не са българи!тъй като самите българи в България нямат почти нищо общо с истинските българи -волжките българи,които са говорили съвсем различен от сегашния български т.е. нито езика им български а славянски нито самите българи в българия имат нещо общо с онези българи,които са тюрки или иранци или афганци а помаците нямат нищо общо с тях защото со дошли от юг югоизток и са формирани като народ по съвсем различен начин.До 1912 година а и след това дори са се подписвали на арабски а сред помаците е пълно с книги на арабски персийски и османски език.Това означава че българския език и названията българи мохамедани и други тем подобни са наложени на помаците от национал-комунистическата държавна пропагандна машина целяща да асимилира помаците и да направи от тях това,което никога не са били,така е и с македонците и с други малцинствени групи.По време на възродителния процес дори на етническите турци им се обясняваше че са българи макар че говореха развален български или по възрастните въобще не говореха български.Така че българската идинтичност на помаците е насилствено наложена след 1912 г.ЧЕСТИТ БАЙРЯМ НА ВСИЧКИ ПОМАЦИ И НА ВСИЧКИ МУСЛИМАНИ!
--- End quote ---
Ам,що!?
Че не разбрах!!!
Ако прочетеш малко по нагоре в моите постинги,ще видиш,че според РИМСКИТЕ хроники българите са се смятали за местно население още през 4 век от новата ера-има различни имперски решения в които се споменават българите като население на МИЗИЯ,ТРАКИЯ, Керамисийското поле,двата Епира,Тесалия и Дардания(т.е.Цяла България,Сърбия,Македония,Южна и Източна Албания,Северна Гърция,Албания и Европейска Турция до Дарданелите)
"Според Анастасий Библиотекар (ок.810 - 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Анастасий Библиотекар пояснява също така, че "БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО, СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО"(”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes”). Тези провинции били двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания,т.е. Балканите са били част от българското землище и преди Римската империя."
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version