Topic: 22 септември

[abc]

С историка проф. Андрей ПАНТЕВ, депутат от “Коалиция за България”, разговаря Мариела Балева:

- 101 г. минаха от обявяването на Независимостта на България. Доколко независима е била държавата ни през тези години? В кой период можем да кажем, че наистина сме били такива, проф. Пантев?

- Обявяването на българската независимост през септември 1908 г. няма особено романтична окраска.То не е възпявано, драматизирано, поетизирано, въобще не е художествено пресъздавано. Но затова пък е възприемано като логичен продукт на българското национално освободително движение. Като връх за отскок. Всички балкански страни дотогава, с изключение на Албания, бяха извървели този мъчен път.

- Закъсняхме ли ние?

- Ние го направихме по-късно, но по-цивилизовано. Независимост е условие, а не гаранция за политическа мъдрост. Преди 1908 г. въпреки регламентираната зависимост от Берлинския договор ние постигнахме не по-малко успехи и престиж, отколкото после. Решенията за влизането ни в Първата световна война и присъединяването ни към Тристранния пакт са взети независимо, а се оказаха дълбоко погрешни.

- И ако направим хладна равносметка?

- Ще установим с тревога и огорчение, че повечето ни независими решения във външнополитическата ни история имат отрицателни последствия. Това следва да се приема като предупреждение, а не като оправдание на зависимост.

- Ето, толкова години след 22 септември 1908 г. тезата, че 45 г. сме били зависими от СССР, а сега от САЩ, че и от новите ни партньори в ЕС, не ни ли навежда на друга мисъл?

- Е, има известен анекдот за нашите очаквания на разни победители с цветя на Орлов мост. Измислили сме си го ние. Никой не иска да бъде зависим заради самата зависимост. Освен тогава, когато е толкова слаб, че плаща за покровителство. Често цената на зависимостта е по-висока от удобствата на закрилата. Изкуството на политическите дейци на малките страни е да получат подкрепа, без да заплатят за това с някаква степен на зависимост.

- У нас малцина са успявали да осъществят това.

- Стефан Стамболов например. Днес следва да намерим равновесие в представите ни за ЕС като наблюдател със заплашително вдигнат пръст или като добрата леля, която следва да преметнем, за да ни подаде нещо.

- Винаги ли ще го има Големия брат, който и да е?

- Преди стотина години “подкрепа отвън” бе дамгосващо обвинение за всякаква политическа дейност. Днес това е престиж. Не разбирам и двете крайности.

- Всъщност какво значи независим политик?

- В личностен план не можеш да бъдеш безусловно независим политически деец. И тук не става дума само за партия. За да поведеш маси, трябва в началото да създадеш впечатлението, че си част от тях. Дори и да покажеш, че не само изразяваш, но и се подчиняваш на тяхната воля. Един ирландски революционер повтарял афоризма: “Аз съм техният лидер, аз трябва да ги следвам!”

- Историята ни била пълна с фалшиви и недоносени герои. Така ли е?

- Герои има разни за разни хора. Пристрастията спрямо тях са функция от различното възприемане на миналото. Това, че определена историческа личност е доскоро подценявана и заобикаляна, още не я прави герой. Имаме вечни герои, които символизират и вечни стойности. Те не следва да се възприемат като архаични вкаменелости, а като увереност, че ставаме за нещо. Ако тогава е било така, изключено ли е все пак нещо от тяхната идейна и дори биологическа кръв да не тече във вените на децата ни?

- Повечето от днешните герои ги създават медиите. Изглеждат еднодневки.

- Истинските герои се самосъздават без намеса. Дори и да не беше Захари Стоянов, Левски може би малко по-късно пак би станал “идол на българската младеж”, както го нарича самият Захари. Не само у нас, в съвременната епоха има своеобразна дегеоризация. Защото угасват идеите от модерната епоха.

- Преди 20 г. в периода на социализма повечето от героите бяха полупартизани или комунистически водачи, които заместваха Ботев, Левски, Раковски, Каравелов.

- Не смятам,че заради партизаните тези дейци са били загърбени от тогавашната общественост. Все пак именно през този период се появиха и най-сериозните научноизследователски трудове върху тях, паметници, чествания и всякакви изяви на почит. Съвсем друг е въпросът, че често пъти партизаните бяха идентифицирани с тях или обратното.

- Кои национални идеали никога не бива да ни напускат?

- Ако следва да “задържаме” идеалите, за да не ни напускат, значи или те не са истински, или ние не сме истински хора. Но идеалите не са само национални. Те са и общочовешки. Няма нация без човечество. И обратното. Вътрешното чувство за национална принадлежност не се измерва с речи, политическа кариера или партийна субсидия.

- А сега има ли кого да дадем за пример на младите? Преди националните кумири бяха спортисти, е, имаше и многомашиннички, и миньори... Сега всичко е като в “Макдоналдс”.

- “Макдоналдс” е универсален факт в съвременния свят, каквито и нарицателни иронии да му пришиваме. Все пак предпочитам миньор пред ресторантьор от “Макдоналдс”. Затова тези тревоги не са само български проблем. Какво да кажеш, когато съвременното човечество е обявило за свой най-любим образ Батман! От друга страна, как можем да обявим, че двучасов концерт на Мадона може да застраши хилядолетната ни вяра, култура и история.

- Сега, ако човек всеки ден чете вестници и гледа телевизия, ще си помисли, че всички в държавата ни пеят и танцуват?

- Това е част от философията на потребителското общество. Често веселбата скрива невероятната пустота от общоприетата еднаквост. Но и това явление има две страни. Динамиката на нашето съвремие налага зависимости, при които чалгата или мач може да напълни стадион, а Валери Петров - не. Такава е природата на масовите култури не само у нас. Въпрос на предпочитание. Нощем можеш да слушаш радио “Веселина” или “Класик Еф Ем”. Кой как разбира същността си. Казвам това без капка укор или назидание.

- Някои казват, че живеем в “държавата Абсурдистан”. Вие сте уважаван историк и депутат у нас. Какво е най-абсурдното, което виждате в България и от двете ви позиции?

- Напъването да станеш знаменит с филипики срещу абсурдите също е абсурдно. Най-абсурдна обаче е взаимната, хоризонталната омраза. Българи мразят българи. Също абсурдна е селективната ксенофобия, която е чужда на битовите ни традиции. Някъде прочетох в интернет предложението новородените циганчета да бъдат кастрирани. Не забелязах другите участници в този изискан чат да се разгневят. Такава зараждаща се психоза е тревожна - не знаем докъде може да стигне.

- Как ви се струват сега властимащите у нас: премиерът е тачен почти като герой - харесват го и деца, и възрастни. В изследване бе обявено, че се радва на 90% одобрение. Тази цифра не е ли плашеща?

- Ако е така, значи имаме надежди и нямаме причини да се плашим от такива цифри. В това, че някой е обичан, не виждам нищо противоестествено.Стига тази любов да има потвърждение, а най-вече продължение.

- Вие сте от опозицията, но тази опозиция изглежда много мълчалива или поне гласът й е много тих. Не се ли готвите за скок?

- Ако припомним английската поговорка - преди скок се мисли, а не се мълчи. Но обикновено мисленето е свързано с мълчание. Скок не очаквам. Към какво? А все пак време е нашата “Коалиция за България” да се подсети, че е втората парламентарна сила, а не десета.

- Ако част от опозицията говори на Езопов език, другата на какъв език мълчи?

- Не съм забелязал метафорите на Езоп да са толкова познати в пленарната зала. Но съм чувал оратори, които през две думи споменават Европа и европейското, а в кулоарите не знаят да кажат едно “добър ден”. Римският мъдрец Сенека от Испания е създал сентенцията: “Искам правото да мълча. Има ли по-малка свобода от тази?” Понякога можеш да кажеш повече с мълчание.

- Кога една власт може да има истински опоненти? Кога се появяват те?

- Появяват се при онзи морален климат в цялото общество,който естествено налага партийните стълкновения да бъдат лоялни. Другото се приема за простащина. Някои навремето да е забелязал публично,че Ширак и Митеран са принципни врагове? В нашия случай истинският опонент подкрепя решение, добро за България, дори и когато то повишава влиянието на управляващите. Той различава критиката от псувнята. Бруталният макиавелизъм, налагащ опозицията винаги да търси свалянето на правителство, е глупав и примитивен принцип. Но и компромисните отстъпки за оцеляване и изкуствено съгласие могат да произведат безличие, което се наказва.

- Какво бихте казали от трибуната на колегите си сега - на 22.09.2009-а?

- Кратко пожелание на празника - дано предотвратим един банален рецидив в новата ни парламентарна история - всеки следващ парламент да е повече мразен от предишния!

в. Труд

Честит празник!

[fotakiev]

Честит празник и то мен!

[Сидхарта]

Честит празник.
Тук си спомням какво казва тн.Търновска конституция-перефразирам- ''всеки роб стъпил на българска земя свободен става''

[Тоска]

Амь оти само българите пишат и празнуват? ищам да научам ? 

[Сидхарта]

Амь оти само българите пишат и празнуват? ищам да научам ? 

Интересен въпрос и не лек разбира се - причините според мен, без да го задълбавам и разбира се без да бъда изчерпателен поради ред причини ,са  комплексни и се крият както във вътрешнен за българското общество план ,обхващащ цялата съвкупност от процеси и явления и отношения в това общество  -   Ð² това число и наследени от миналото схващания и стереотипи ,така и причини от по глобален план ,като например общобалканският манталитет който неизбежно съществува , еднакъв за всички балканци имам в предвид и даващ тон на общуване и взаимно разбиране на проблемите, не само на елементарно ниво.
Та въпроса е интересен и има какво да се пише по него-но един акт на независимост означава с други думи отхвърлянето на някаква зависимост по принцип и като такъв, нормално е да бъде приветстван от човека на 21век.

[PETER]

Амь оти само българите пишат и празнуват? ищам да научам ? 

Така и трябва да бъде.
Скоро и българите ще спрат да честитят празниците на другите.
После ще се сбием и накрая ще издигнем 7 метра стена между нас и всеки ще си живее в своя анклав. С мироопазители по средата.
Кеф!

[SIVEK]

Това сигорно е твоята мечта,Да видиш Балгария разделена на парчета.Защо тогава празнуваш.Нали за да се обедини Балгария се водеха толкова боеве паднаха хиляди знайни и незнаайни неини чеда.Ако можеше да те чуе Гоце Делчев би се обърнал в гроба.               

[SIVEK]

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ!