ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ð‘Ð»Ð°Ð·Ð¸ÑƒÑ ÐšÐ»Ð°Ð¹Ð½ÐµÑ€, ÑÑŠÑтавена в 1761 г.
Хронологичен ред
на кнÑзете и царете на българите от Ñ‚Ñхното
навлизане в Европа до падането на българÑкото
царÑтво Реан[Кеан] Пръв вожд на българите, към лÑто ХриÑтово 504-о завзел не Ñамо БългариÑ, но и голÑма чаÑÑ‚ от Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Сирмиум. От Сирмиум обаче той бил отблъÑнат от ÐºÑ€Ð°Ð»Ñ Ð½Ð° Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¢ÐµÐ¾Ð´Ð¾Ñ€Ð¸Ñ… и на връщане завзел Банат и земите около ТиÑа. Ðай-Ñетне той получил във владение обещаната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¾Ñ‚ император ÐнаÑтаÑий и Ñ Ð½Ð°Ñ€ÐµÐºÑŠÐ» БългариÑ. Той царувал дълго, а Ñлед него [царували] Ñиновете му.
Кубрат Втори българÑки вожд, Ñин на Реан. Царувал доÑта дълго време. Какво забележително е извършил, от каква Ñмърт е умрÑл, иÑториците премълчават. Споменава Ñе Ñамо това, че Ñлед Ñебе Ñи оÑтавил четирима Ñинове.
Требел [Тервел] Трети българÑки кнÑз, Ñин на Кубрат. Той бил толкова могъщ, че приел под Ñвое покровителÑтво император ЮÑтиниан, който потърÑил неговата помощ, Ñлед като му бил отрÑзан ноÑÑŠÑ‚ поради жеÑтокоÑтта на неговите люде, обÑадил Цариград и навÑл такъв Ñтрах на града, че гърците били принудени не Ñамо да иÑкат мир, но и да приемат императора и му възвърнат предишното [императорÑко] доÑтойнÑтво. Требел пък бил обÑипан Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ дарове и получил от императора Ñъщо и титлата кеÑар. ВъзгордÑн обаче от тази празна титла, той Ñе отнеÑъл жеÑтоко към Ñвоите българи и дотолкова Ñи навлÑкъл омразата на вÑички, че те Ñе вдигнали на бунт и убили не Ñамо него, но и Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð ÐµÐ°Ð½Ð¾Ð² род.
ТелеÑен [Телец] Четвърти българÑки кнÑз. Той бил избран от българите Ñлед убийÑтвото на Требел, тъй като бил глава на ÑъзаклÑтниците против него. Едва Ñе възкачил на преÑтола, византийÑкиÑÑ‚ император [КонÑтантин] Копроним му обÑвил война. Край Ðнхиало войÑките Ñе Ñрещнали и през по-голÑмата чаÑÑ‚ на Ð´ÐµÐ½Ñ Ñе водило Ñражение. Ðай-подир ТелеÑен паднал убит в Ð±Ð¾Ñ Ð¸ българите били отчаÑти избити, отчаÑти, объркани от Ñмъртта на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð²Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ», ударили на бÑг, в който много били избити, много пък пленени. Императорът завел [пленените] в Цариград, за да ги показва при триумфа Ñи, Ñлед който този повече жеÑток, отколкото Ñлавен император заповÑдал вÑички те да бъдат поÑечени извън града.
Сабин Пети българÑки цар, издигнат на преÑтола от императора. Тъй като не бил угоден на българите, понеже не бил избран от Ñ‚ÑÑ…, и затова, че подбудил императора против ТелеÑен и Ñтанал причина за избиването на толкова много българи. Ртова той извършил, понеже Ñе надÑвал Ñлед убиването на Требел да бъде избран за цар от болÑрите и първенците, понеже и той бил измежду първите организатори на въÑтанието. Виждайки обаче, че вмеÑто него бил предпочетен ТелеÑен и надеждите му били излъгани, той влÑзъл в Ñпоразумение Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€Ð° в голÑм ущърб на БългариÑ. Той предизвикал тази война, поради което, за да му отмъÑÑ‚ÑÑ‚, българите не Ñамо го Ñвалили от преÑтола, но и го принудили да напуÑне царÑтвото и да потърÑи убежище при императора. Ðе е чудно, че той Ñи навлÑкъл омразата на вÑички, той, който Ñ Ð½ÐµÐ¾Ð±ÑƒÐ·Ð´Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð° Ñи ÑтраÑÑ‚ за влаÑтвуване навредил на вÑички.
Телериг ШеÑти българÑки цар, който бил провъзглаÑен Ñлед ÑвалÑнето на Сабин от болÑрите. Това обаче не можал да понеÑе император КонÑтантин Копроним, който нÑколко пъти Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ войÑки опитал да Ñи отмъÑти на българите, да Ñвали от преÑтола Телериг и възвърне Сабин. ВоенниÑÑ‚ уÑпех повечето не отговарÑл на уÑилиÑта и така, излъган в надеждите Ñи, той завършил живота Ñи, преди да довърши замиÑленото дело. След Ñмъртта на император КонÑтантин Телериг, проÑветлен от благодатта божиÑ, Ñе отрекъл от езичеÑките заблуждениÑ. Предпочитайки Ñладкото ХриÑтово иго пред царÑката влаÑÑ‚, той доброволно Ñе отрекъл от царÑкото доÑтойнÑтво, отишъл в Цариград и в лÑто ХриÑтово 777-о, приемайки хриÑтиÑнÑката вÑра, Ñе покръÑтил, Ñлед което бил царувал тринадеÑет години.
Кардам Седми българÑки цар, увенчан Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñките Ð¾Ñ‚Ð»Ð¸Ñ‡Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ болÑрите Ñлед абдикирането на Телериг. ПроÑлавен Ñ Ð¼ÑŠÐ´Ñ€Ð¾Ñтта Ñи и опитноÑтта Ñи във водене на война, той нÑколко пъти воювал уÑпешно Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ КонÑтантин [VI] Млади, отнемайки му знака на победата. Починал около лÑто ХриÑтово 805-о, Ñлед като царувал двадеÑет и оÑем години.
Крум ОÑми цар на българите, прочут Ñ Ð¼ÑŠÐ´Ñ€Ð°Ñ‚Ð° Ñи прозорливоÑÑ‚ и и най-войнÑтвен между вÑички българÑки царе, Ñпечелил много победи над гръцките императори и избил много хилÑди хриÑтиÑни в омразата Ñи към вÑрата. Ðай-подир в поÑледната битка той бил победен от император Лъв, ранен ÑÑŠÑ Ñтрела, завърнал Ñе в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ умрÑл в лÑто ХриÑтово 815-о, Ñлед като царувал 10 години.
Цок Девети цар на българите, въздигнат на преÑтола на царÑтвото от болÑрите. Ð’ това доÑтойнÑтво той проÑвил такава жеÑтокоÑÑ‚ не Ñамо ÑпрÑмо хриÑтиÑните, но и към Ñвоите, щото изглеждал не човек, а кръвожаден звÑÑ€. Ð’Ñички пленници-хриÑтиÑни, оÑтавени в мрачни тъмници от предшеÑтвеника му Крум, измежду които имало много епиÑкопи, презвитери, дÑкони и други духовни лица, той опитал да накара Ñ Ð½Ð°Ð¹-различни Ð¼ÑŠÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе отрекат от вÑрата ХриÑтова. Когато те отказали да ÑторÑÑ‚ това, той наредил да бъдат избити най-жеÑтоко. Ðай-Ñетне, омразен богу и на вÑички, бил убит от Ñвоите в лÑто ХриÑтово 822-ро, през шеÑтата година от царуването Ñи.
Мартагон [Омуртаг] ДеÑети цар на българите, показал Ñе миролюбив ÑпрÑмо Източната империÑ, доброволно оказал помощ на император Михаил против бунтовниците и запазил нерушими мирните договори Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾. Той обаче проÑвил толкова беÑа Ñи против Западното царÑтво и Ñ Ð½ÐµÐ¸Ð·Ñ‡Ð¸Ñлими пълчища опуÑтошил ГерманиÑ, а на отиване и връщане оплÑчкоÑал УнгариÑ, СлавониÑ, Банат, Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð¸ други Ñтрани. Царувал около 11 години.
Богор или Ð‘Ð¾Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ [БориÑ] ЕдинадеÑети цар на българите, ненаÑитно отдаден на лов, а ÑамиÑÑ‚ той попаднал щаÑтлива плÑчка в мрежите на Ñв. Петър. Когато заплашвал императрица Теодора Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð°, от Ð½ÐµÑ Ð±Ð¸Ð» укротен Ñ Ð½Ð°Ñ…Ð¾Ð´Ñ‡Ð¸Ð² и Ñмел отговор, Ñвързал Ñе Ñ Ð½ÐµÑ Ñ Ð²ÐµÑ‡Ð½Ð¾ приÑтелÑтво и чрез нейното ревноÑтно ÑъдейÑтвие бил обърнат във вÑрата ХриÑтова. Отлагал обаче да приеме кръщението, докато по Ð±Ð¾Ð¶Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ð¾Ñ€ÐµÐ´Ð±Ð° бил дотолкова ужаÑен от картината на Ð¡Ñ‚Ñ€Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñледен Ñъд, нариÑувана от нÑкой Ñи монах, че нощта нито можал да Ñпи, нито да дочака денÑ, но в къÑна доба най-наÑтоÑтелно поиÑкал да приеме кръщение, в което бил назован Михаил. Той обърнал българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ в католичеÑката вÑра, въздигнал много храмове и оÑновал епиÑкопÑтво, тъй че заÑлужено би могъл да Ñе нарече апоÑтоличеÑки българÑки цар. УмрÑл около 868 г., Ñлед като щаÑтливо царувал 43 години.
Симеон ДванадеÑети цар на българите, Ñин на Михаил, наиÑтина католик. Лош враг на гърците, той водил поÑтоÑнно войни Ñ Ñ‚ÑÑ… и за да не завиÑи в духовно отношение от Ñ‚ÑÑ…, подчинил Ñебе Ñи и царÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° римÑката църква. ВойнÑтвениÑÑ‚ Симеонов дух бил помрачен от прекалената жеÑтокоÑÑ‚ ÑпрÑмо хриÑтиÑните. Ðай-подир хърватите, на които той обÑвил война, го победили и го обърнали в бÑгÑтво, а той, потънал в Ñрам, Ñе върнал в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ тук умрÑл от голÑма душевна мъка в 930 г. Ð¡ÑŠÑ Ñмъртта Ñи той Ñе научил и поучил, че човек не бива прекалено да Ñе надÑва в лъÑтивите наÑлади на земното щаÑтие. Царувал четиридеÑет и една година.
Петър I ТринадеÑети цар на българите, Ñин на Симеон, миролюбив и много добър владетел, не Ñамо Ñпазил приживе мирните договори Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ императори Роман и [КонÑтантин VII] Багренородни, но и взел за жена внучката на император Роман. Веднага Ñлед като поел управлението на държавата, в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñтъпил тежък глад. Мирното и Ñпокойно царуване на Петър било Ñмутено от брат му Михаил. Той бил Ñтанал монах и вече бил дал монашеÑките Ñи обети, но обзет от жажда за влаÑÑ‚ и подбуждан от нÑкои от болÑрите, излÑзъл от манаÑтира, захвърлил монашеÑката одежда,грабнал оръжие и Ñе разбунтувал Ñрещу брата Ñи Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð´Ñ€ÑŠÐ¶ÐºÐ°Ñ‚Ð° на голÑмо множеÑтво болÑри и народ, обаче бил надвит от него. Петър царувал 39 години.
Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð§ÐµÑ‚Ð¸Ñ€Ð¸Ð½Ð°Ð´ÐµÑети чар на българите, много нещаÑтен в управлението Ñи и некадърен във воденето на война. РуÑкиÑÑ‚ кнÑз СветоÑлав дошъл Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð¾Ð¼Ð½Ð° войÑка, победил Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ българите и завзел цÑла БългариÑ. Виждайки обаче император Йоан [ЦимиÑхи], че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñтанала подвлаÑтна на руÑите, лично той повел войÑката Ñи против СветоÑлав, победил го в много ÑÑ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ принудил да Ñе оттегли от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñвоите руÑи, пленил Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ð¶ÐµÐ½Ð° му и децата му и ги отвел в Цариград. Там той наредил да бъде Ñкопен БориÑовиÑÑ‚ Ñин Роман, за да му отнеме вÑÑка надежда за царуване. Сам той държал под ÑÐ²Ð¾Ñ Ð²Ð»Ð°ÑÑ‚ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð¾ Ñмъртта Ñи. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÐº между поÑтоÑнни бойни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ÑƒÐ²Ð°Ð» 8 години...
Самуил ПетнадеÑети българÑки цар, по потекло от Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´ на Комитопулите, избран от болÑрите Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚Ð° Ñи братÑ, но по-Ñтаршите Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¸ неÑъглаÑни помежду Ñи и взаимно Ñе избили, та царÑтвото преминало в ръцете на най-Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚ Самуил. Той, ако и проÑлавен Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ñки качеÑтва и благочеÑтие, бил така притеÑнен от император ВаÑилий, че едва не загубил цÑла БългариÑ. Ðай-поÑле, Ñлед като император ВаÑилий [II] Ñ Ð½ÐµÑ‡ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð° жеÑтокоÑÑ‚ лишил от зрение петнадеÑет хилÑди българи и ги изпратил при Самуил, той не можал да понеÑе това така голÑмо нещаÑтие на Ñвоите [воини], разÑден от мъка Ñе разболÑл и умрÑл, Ñлед като царувал 34 години. Ðеговата Ñмърт хвърлила българите в дълбока печал.
Гавриил Бутелиан [Радомир] ШеÑтнадеÑети цар на българите, Ñин на Самуил и наÑледник на нещаÑтието му, приличен на баща Ñи по благочеÑтие и по воинÑтвеноÑÑ‚, Ñпечелил Ñлавна победа над императорÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÐ»ÐºÐ¾Ð²Ð¾Ð´ÐµÑ† Теофилакт. ЗавиÑтта и жаждата за влаÑÑ‚, които никому не прощават, обаче погубили и този даващ големи надежди владетел, като бил убит от заÑада по време на лов от братовчеда Ñи Йоан ВладиÑлав (чийто баща той нÑкога бил ÑпаÑил от Ñмърт), Ñлед като царувал в българÑкото царÑтво една година.
Йоан ВладиÑлав СедемнадеÑети цар на българите, който както Ñ Ð»ÑƒÐºÐ°Ð²Ñтво поел управлението на царÑтвото, така и го загубил Ñ Ð¿Ð°Ð´Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на цÑлото царÑтво. ИÑкайки да угоди на Ñвоите, той обÑвил война на император ВаÑилий [II] Младши и обÑадил град Драч, обаче бил разбит от гърците в Ñражение край този град, разгромен и убит. Виждайки Ñе, че не може да Ñе защищава, Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ð½Ð¾ Ñе предала във влаÑтта на император ВаÑилий [II] Младши. ВаÑилий пък, Ñлед като превзел българÑкото царÑтво, не Ñамо отнеÑъл ÑÑŠÑ Ñебе Ñи вÑички най-ценни Ñъкровища, Ñъбирани от дълги години от българÑките царе, но и отвел в Цариград МариÑ, вдовицата на Ð¿Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ на българите Йоан [ВладиÑлав] Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ шеÑÑ‚ Ñина и шеÑÑ‚ дъщери. Йоан ВладиÑлав царувал Ñамо три години. Бог не пожелал да търпи този неблагодарен и нечеÑтив човек, но чрез него, като му отнел царÑтвото, наказал и БългариÑ.
ВаÑилий [II] Млади ОÑемнадеÑети цар и император на Изтока, който, Ñлед като покорил царÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ го превърнал в подвлаÑтна на гръцката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ, живÑл и царувал още девет години.
КонÑтантин (VIII) ДеветнадеÑети цар на българите и Ñъщевременно източен император, милоÑтив и благоÑклонен ÑпрÑмо българите, позволÑвайки им да възÑтановÑÑ‚ нанеÑените им щети чрез икономии. Царувал две години.
Роман Ðргир ДвадеÑети цар на българите и Ñъщевременно източен император. По подÑтрекателÑтво на жена му, императрица ЗоÑ, бил удушен в банÑта, Ñлед като влаÑтвувал над гръцката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ българÑкото царÑтво непълни шеÑÑ‚ години.
Михаил Пафлагонин ДвадеÑет и първи цар на българите и император на Източната империÑ, обзет от Ñребролюбие, наложил, щото данъка, който българите при предишните императори плащали в жито, вино, маÑло, вълна и други продукти, да издължават в Ñухо злато. Обременени Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° необичайно задължение, българите тутакÑи Ñе разбунтували и опитали да отхвърлÑÑ‚ гръцкото иго.
[Петър] ДелÑн ДвадеÑет и втори цар на българите, човек хитрец, но произхождащ от низко потекло, който Ñе предÑтавÑл, че произлиза от българÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñки род, и излъгал, като приел името ДелÑн. И понеже бил главатар и ръководител на въÑтание, той леко убедил Ñ€Ð°Ð·Ð±ÑƒÐ½Ñ‚ÑƒÐ²Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñе народ да го провъзглаÑи за цар. Българите обаче не му Ñе доверÑвали много и затова му дали за Ñъуправник Тихомир, пълководец на Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€, който Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи Ñе отказал от гърците и преминал на Ñтраната на българите. ДелÑн обаче Ñкоро Ñ Ñ…Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ñтта Ñи го погубил. След Ñмъртта му българите поÑтавили за негов Ñъуправник ÐлуÑиан, който бил забÑгнал от императора и за когото българите добре знаели, че е от кръвта на техните царе. [ÐлуÑиан] не можел да понаÑÑ Ð”ÐµÐ»Ñн и под предлог на приÑтелÑтво го поканил на пир, опил го ÑÑŠÑ Ñилно вино, оÑлепил го и заграбил вÑички царÑки Ñъкровища, които му били под ръка. Той Ñи възвърнал милоÑтта на императора, от когото забÑгнал, като отново му подчинил царÑтво БългариÑ, което управлÑвал до лÑто ХриÑтово 1041-во, когато поÑтъпил в монаÑтир и бил извлечен оттам от Ñ€Ð°Ð·Ð±ÑƒÐ½Ñ‚ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, бил обÑипан Ñ Ñ…ÑƒÐ»Ð¸, лишен от зрение и така — нещаÑтен и ÑлÑп — бил затворен в ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð½Ð°Ñтир, гдето не Ñлед дълго завършил живота Ñи в голÑма мизериÑ.
Михаил Калафат ДвадеÑет и трети българÑки цар и император на Изтока, поради ÑвоÑта жеÑтокоÑÑ‚ царувал не повече от четири меÑеца и бил Ñвален.
КонÑтантин Мономах ДвадеÑет и четвърти българÑки цар и император на Изтока, царувал четиринадеÑет години и умрÑл.
Михаил Ð¡Ñ‚Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð¾Ñ‚Ð¸ÐºÐ¾Ñ Ð”Ð²Ð°Ð´ÐµÑет и пети българÑки цар и император на Изтока, царувал девет години и бил Ñвален.
ИÑаак Комнин ДвадеÑет и шеÑти българÑки цар и император на Изтока, царувал Ñамо три години и Ñтанал монах не толкова поради презрение към Ñвета, а за да Ñи запази живота.
Роман Диоген ДвадеÑет и Ñедми българÑки цар и император на Изтока, царувал три години и оÑем меÑеца и Ñтанал монах.
Михаил Дука ДвадеÑет и оÑми цар на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ император на Изтока, царувал шеÑÑ‚ години и шеÑÑ‚ меÑеца и Ñтанал монах.
Ðикифор Вотаниат ДвадеÑет и девети цар на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ император на Изтока, царувал три години и волю-неволю бил принуден да Ñтане монах. У гърците така нетрайно било императорÑкото доÑтойнÑтво и въпреки това то било алчно желано.
ÐлекÑий Комнин ТридеÑети цар на българите и император на Изтока, царувал тридеÑет и Ñедем години и умрÑл от водÑнка.
Ðндроник ТридеÑет и първи цар на българите и император на Изтока, прекалено жеÑток и дързък, бил убит от Ñ€Ð°Ð·Ð±ÑƒÐ½Ñ‚ÑƒÐ²Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñе народ, Ñлед като царувал година и половина.
ИÑаак Ðнгел ТридеÑет и втори цар на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ император на Изтока. Още през първата година на Ñвоето влаÑтвуване той наложил по-големи данъци на подчинените Ñи провинции. Българите, неÑвикнали на подобни налози, грабнали оръжие и поиÑкали да ÑвалÑÑ‚ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ñрем. Като видели това, двама българÑки първенци, едноутробните Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐÑен и Петър, които по онова време били оÑкърбени от императора и изхвърлени от двореца, избÑгали при българите, заедно Ñе разбунтували и Ñпечелили Ñлавна победа над императора.
ÐÑен Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚ Ñи Петър ТридеÑет и трети цар на българите, провъзглаÑен от въÑтаналите българи за цар. Той Ñ Ð²Ñички Ñили Ñе заел да възÑтанови царÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñлед 124-годишно робÑтво под византийÑките императори. ÐÑен обаче бил прободен Ñ Ð¼ÐµÑ‡ от българÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¼Ð¾Ð¶Ð° Иванко, Ñлед като царувал Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚ Ñи девет години.
Петър II ТридеÑет и четвърти цар на българите, брат ÐÑенов, царувал кратко време Ñлед брата Ñи, тъй като и той Ñ Ð¸Ð·Ð¼Ð°Ð¼Ð° бил убит от нÑкой Ñи българин, подбуден от Иванко, който убил брат му.
Йоан I ТридеÑет и пети цар на българите, брат на Йоан ÐÑен и на Петър, наричан КалоÑн. Извънредно войнÑтвен владетел, напълно възÑтановил българÑкото царÑтво и понеже през Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñи живот бил Ñтрашен враг на гърците, той и в духовно отношение Ñе отделил от гърците и подчинил на Ñв. римÑка църква царÑтво БългариÑ. Тъй като обаче бил много жеÑток, затова той умрÑл от непоноÑима болка в ребрата, нанеÑена му Ñвише, Ñлед като царувал оÑем години.
Борил ТридеÑет и шеÑти цар на българите, Ñродник Йоанов, чиÑто ÑеÑтра водил за жена. Възкачил Ñе на царÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтол, но Ñлед две или три години бил Ñвален от Ñвоите и убит. ПиÑателите не Ñпоменават да е извършил нещо забележително.
ОкÑан ТридеÑет и Ñедми българÑки цар, който Ñлед убийÑтвото на Борил бил въздигнат на преÑтола, обаче управлÑвал неÑпокойно и Ñмутно. БългарÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Йоан бил изпратил Ñина Ñи Йоан ÐÑен да Ñе учи в Рим, който, като завършил науките Ñи и доÑтигнал законната възраÑÑ‚, научил за Ñмъртта на баща Ñи и Ñе завърнал в БългариÑ. Виждайки, че бащиниÑÑ‚ му преÑтол му е отнет от Борил, той въÑтанал против него и уÑпешно го победил. Въпреки това противните нему болÑри и народът избрали не Йоан, а ОкÑан. И тъй отново започнал война и против него и тази междуоÑобна война траÑла Ñедем години, докато той Ñвалил от преÑтола ОкÑан и Ñи възвърнал царÑтвото. ОкÑан царувал почти Ñедем години.
Йоан ÐÑен II ТридеÑет и оÑми цар на българите, Ñин на Йоан ÐÑен, прочут
201
Ñ Ð¼ÑŠÐ´Ñ€Ð¾ÑÑ‚ и книжовна начетеноÑÑ‚, знаменит Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ñка храброÑÑ‚ и украÑен Ñ Ð½ÐµÐ¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¸ духовни дарби, любезен Ñ Ð²Ñички и милоÑтив не Ñамо ÑпрÑмо Ñвоите, а и ÑпрÑмо чуждите, обичан от вÑички. Той разширил много царÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ го довел до много добър ред. Той имал поÑледователно две жени: едната унгарка, от коÑто Ñе родил Коломан, а Ñлед нейната Ñмърт Ñе оженил за гъркинÑта Ирина, родÑтвеница на императора, Ñ ÐºÐ¾Ñто живÑл едва година и оÑтавÑйки Ñ Ð½ÐµÐ¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð°, умрÑл, Ñлед като щаÑтливо царувал 39 години.
Коломан I ТридеÑет и девети цар на българите, Ñин на Йоан ÐÑен от майка унгарка, произлизаща от унгарÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð»Ñки род, управлÑвал в мир и покой царÑтвото Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на това, че бил Ñмущаван от поÑтоÑнните татарÑки нашеÑтвиÑ. До него папа Инокентий IV изпратил Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ñ„Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñкани Ñ Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð¾ поÑлание, чрез което Ñе ÑтремÑл да възвърне него и българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ в единение ÑÑŠÑ Ñветата майка — църквата. ÐеÑъмнено тази миÑÐ¸Ñ Ñ‰Ñла да даде ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ð»Ð¾Ð´, ако татарÑките Ð½Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ преждевременната Ñмърт на Ñ†Ð°Ñ€Ñ Ð½Ðµ попречили на благочеÑтивите папÑки уÑилиÑ. [Коломан I] царувал не повече от шеÑÑ‚ години.
Михаил ÐÑен ЧетиридеÑети цар на българите, поÑлеÑмъртен Ñин на Йоан ÐÑен от майка-Ð³ÑŠÑ€ÐºÐ¸Ð½Ñ â€” Ирина, оÑтанала непразна вдовица. Още дете, той наÑледил брат Ñи Коломан на преÑтола, вмеÑто когото управлÑвал неговиÑÑ‚ родÑтвеник Йоан Ватаци. ДоÑтигнал 14-годишна възраÑÑ‚, той лично поел управлението и тутакÑи Ñ Ð¼Ð»Ð°Ð´ÐµÐ¶ÐºÐ° дързоÑÑ‚ Ñе оÑмелил да води война Ñрещу императора. Виждайки обаче, че императорът бил повел Ñрещу него огромна войÑка, той Ñе уплашил и поиÑкал мир, който бил Ñключен След това той бил убит Ñ Ð¸Ð·Ð¼Ð°Ð¼Ð° от родÑтвеника Ñи Коломан, Ñлед като живÑл Ñлед братовата Ñи Ñмърт деÑет години.
Коломан II ЧетиридеÑет и първи цар на българите, родÑтвеник на Йоан и Михаил ÐÑен. Както Ñе добрал до преÑтола чрез преÑтъпление, убивайки ÐºÑ€ÑŠÐ²Ð½Ð¸Ñ Ñи роднина Михаил, малко Ñлед това го загубил ведно ÑÑŠÑ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð° Ñи. И наиÑтина РоÑÐ¾Ñ Ð£Ñ€Ð¾Ñˆ, родÑтвеник на Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ñ…Ð°Ð¸Ð», иÑкайки да Ñи отмъÑти за Ñмъртта на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ð½Ð°, привлÑкъл на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана мнозина българи и в бой победил
202
и обърнал в бÑгÑтво Коломан. Този като беглец Ñе Ñкитал из Ð¿Ð¾Ð»Ñ Ð¸ ниви и бил убит от един българин, така че Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ по бащина Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñ‡ÐµÐ·Ð½Ð°Ð» в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ÑкиÑÑ‚ род до Йоан ÐÑен, който Ñе намирал като заточеник в Цариград.
КонÑтантин Тих ЧетиридеÑÑ‚ и втори цар на българите, по майчина Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ потекло от българÑка царÑка кръв, бил провъзглаÑен за цар от народа и болÑрите. По време на царуването му татарите нахлули много пъти в БългариÑ. Той паднал убит в Ñражение против Ñ€Ð°Ð·Ð±ÑƒÐ½Ñ‚ÑƒÐ²Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñе Ñрещу него ЛаханаÑ, Ñлед като 18 години управлÑвал дейно царÑтво БългариÑ.
Лахан [Ивайло] ЧетиридеÑет и трети цар на българите, Ñлед като бил Ñвинар. Това Ñе Ñлучило така: когато в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÑто нахлували татарите Лахан въодушевил паÑтирите и други проÑти люде да Ñе биÑÑ‚ заедно Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ против татарите, които люде Ñе ÑъглаÑили Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾. ИзоÑтавил добитъка и решително започнал да преÑледва татарите и където ги намирал разпръÑнати на малки чети, чеÑто ги надвивал, отнел им много плÑчка и чрез Ð½ÐµÑ Ñ Ð²Ñеки изминат ден привличал към Ñебе Ñи вÑе повече и повече проÑти люде. Така от Ñвинар той Ñтанал Ñтрашен за татарите пълководец и им нанеÑъл много поражениÑ. Виждайки това, мнозина болÑри и от българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ минали на негова Ñтрана, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ той Ñе навдигнал не вече Ñрещу татарите, а против ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи цар. Цар КонÑтантин [ÐÑен], ако и прикован от продължителна болеÑÑ‚, Ñе отправил на бой против Лахан, но неуÑпешно: той паднал убит в Ñражението, вÑички негови люде били обърнати в бÑгÑтво от Лахан, а жена му, царица МариÑ, доброволно Ñе ÑъглаÑила да му Ñтане Ñъпруга и да му даде царÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÐµÐ½ÐµÑ†, което този гнуÑен и презрÑн човек, издигнал Ñе от проÑтолюдието до върха на Ñлавата, драговолно приел. Ðе било Ñъдено обаче на недоÑÑ‚Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº дълго да Ñе радва на това щаÑтие. Едва две години той Ñе наÑлаждавал на дворцовите удоволÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð¸ вÑичко Ñе обърнало наопаки: той дотолкова бил притиÑнат, щото, изоÑтавÑйки опозорената от него царица МариÑ, Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñ‚ÑŠÑ€Ñи прибежище при татарите. Така щаÑтието винаги мами ониÑ, които жадуват за него.
Йоан ÐÑен III ЧетиридеÑет и четвърти цар на българите, потомък от ÐÑеновото колÑно на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñки род, дълги години живÑл като изгнаник при императора в Цариград поради заговорите на [Ñвоите] врагове. Виждайки обаче император Михаил [VIII Палеолог], че царÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ лишено от цар и че нему по право Ñе пада царÑката влаÑÑ‚, дал му за жена Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи Ирина и го изпратил в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñилна войÑка против Лахан. Той победил и обърнал в бÑгÑтво Лахан, дотогава винаги щаÑтлив в боевете, и подчинил на влаÑтта Ñи цÑлото царÑтво БългариÑ. Ðо и той не задълго оÑтанал угоден на българите. Едва изминали четири години и те въÑтанали против него. За да не загуби обаче и царÑтвото, и живота Ñи, той поÑтъпил предпазливо, Ñъбрал вÑички Ñъкровища и Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð° забÑгнал в Цариград. Цар, който завиÑи от благоволението на тълпата, вÑÑкога нещаÑтен бива.
Григорий Терет [Георги Тертер] ЧетиридеÑет и пети цар на българите, най-забележителен между българите по богатÑтво, доÑтойнÑтво и влаÑÑ‚. Той привлÑкъл на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана огромно множеÑтво болÑри и народ, разбунтувал Ñе, Ñвалил Йоан ÐÑен [III] от преÑтола, принудил го да избÑга в Цариград, овладÑл царÑката влаÑÑ‚, мъдро и похвално царувал четиридеÑет и една година и умрÑл. Папа Ðиколай IV приÑтелÑки чрез ÑръбÑката кралица Елена го увещал към единение Ñ Ñ€Ð¸Ð¼Ñката църква, но не поÑтигнал нищо.
СветоÑлав Терет[Тертер] ЧетиридеÑет и шеÑти цар на българите, Ñин на Ð¿Ð¾Ñ‡Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð“Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ð¹ [Георгий Тертер], не оÑтавил Ñлед Ñебе Ñи нищо за Ñпоменаване от летопиÑците, нито добро, нито зло, оÑвен Ñамо това, че взел за Ñъпруга ÑеÑтрата на император Ðндроник [II] Младши и тъй бил в мирни Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€Ð°. Той царувал не повече от две години и умрÑл.
Михаил Терет[Георги II Тертер] ЧетиридеÑет и Ñедми цар на българите, Ñин СветоÑлавов, нещаÑтен в Ñвоето управление. Виждайки, че императорите Ðндроник [II] Стари и Ðндроник [III] Млади Ñа в раздори помежду Ñи и че в императорÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ имало големи разпри, той, обзет от войнÑтвеноÑÑ‚, опуÑтошил ТракиÑ. ДÑдо и внук обаче Ñе помирили внезапно, Ðндроник Млади нападнал Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ превзел Ñ Ñ…Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾ÑÑ‚ Пловдив. Край този град паднал убит в Ñражение Михаил, Ñлед като царувал Ñамо една година. Тъй преминава Ñлавата на Ñвета.
Михаил III Страшимир [Страшимир Шишман] ЧетиридеÑет и оÑми цар на българите, Ñин на Ð¿Ð¾Ñ‡Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ñ…Ð°Ð¸Ð», наÑледил баща Ñи на преÑтола и взел за жена ÑеÑтрата на император Ðндроник Млади. Чрез този брак бил Ñключен вечен военен Ñъюз, който обаче българÑкиÑÑ‚ цар наÑкоро нарушил, иÑкайки да му Ñе дадат като зеÑтра нÑкои градове. Раздорът още отначало бил изгладен благодарение увещаниÑта на добри Ñъветници и мирът бил възÑтановен. След нÑколко години избухнала кръвопролитна война между Ñ†Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° българите Михаил Страшимир и ÑръбÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Стефан, в коÑто война Михаил бил ранен и обърнат в бÑгÑтво ÑÑŠÑ Ñвоите българи. Той Ñе върнал в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ умрÑл, Ñлед като царувал Ñедем години.
Йоан ÐлекÑандър ЧетиридеÑет и девети цар на българите братовчед на Ð¿Ð¾Ñ‡Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ñ…Ð°Ð¸Ð» Страшимир. Владетел Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо влиÑние и мъдроÑÑ‚, царувал щаÑтливо 24 години и паднал убит в Ñражение.
Шишман и Страшимир ПетдеÑети. Ð‘Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¸ Ñинове на Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ ÐлекÑандър, те иÑкали и двамата да бъдат царе на БългариÑ. Така поради техните разноглаÑÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñтвото било разделено, могъщеÑтвото на българите западнало и накрай било унищожено. Шишман, комуто Ñе паднала долната чаÑÑ‚ на БългариÑ, бил победен в Ñражение от турÑÐºÐ¸Ñ Ñултан Мурад и Ñтанал данник на турците. Страшимир пък, който при подÑлбата получил горните земи около Видин, бил победен и и пленен от унгарÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Лудвиг I, бил отведен като пленник в Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ затворен в една крепоÑÑ‚. След нÑколко години обаче, като положил в ръцете на крал Лудвиг клетва за Ñпазване на вечна вÑрноÑÑ‚ и да Ñе повинува вÑÑкога на унгарÑкото кралÑтво, той получил позволение Ñвободно да Ñе завърне в БългариÑ.
Лудвиг УнгарÑки петдеÑет и първи цар на БългариÑ, който първи подчинил царÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° унгарÑката корона. Той приел титлата цар на българите и Ñ Ð·Ð°Ð²ÐµÑ‰Ð°Ð» на Ñвоите приемници. Ðа Ñ‚Ñхното ревнителÑтво и благочеÑтие Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе припише обръщението на българите чрез оÑем монаÑи-франциÑкани от БоÑненÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸ÐºÐ°Ñ€Ð¸Ð°Ñ‚ Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на благодатта божиÑ. УмрÑл в Търнава, в лÑто ХриÑтово 1382-ро, на 12 Ñептември, Ñлед като в продължение на около 13 години ноÑил титлата българÑки цар.
ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ñка петдеÑет и втора царица на БългариÑ, по-възраÑтна Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Лудвиг, помазана на 17 Ñептември 1382 г. от кардинал Димитрий за кралица и по кралÑки обичай направена рицар от ордена на Ñв. крал Стефан.
Карл II УнгарÑки петдеÑет и трети цар на българите, не управлÑвал дълго кралÑтво УнгариÑ, до което Ñе добрал благодарение на фракциÑта на ПалиÑна, Лачкович и други. Ð’ 1385 г. бил ранен от Ð’Ð»Ð°Ñ Ð¤Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ñ‡ и на 13 февруари издъхнал в затвора.
Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð°Ð´Ð° под влаÑтта на турците
Сигизмунд УнгарÑки и БохемÑки петдеÑет и четвърти българÑки цар, придобил кралÑтво Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ царÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ ÐºÑ€Ð°Ð»Ð¸Ñ†Ð° ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ бил коронÑÑан в Ðлба на Връбница, 31 март 1387 г. През неговото царуване в 1392 г. турÑкиÑÑ‚ Ñултан БаÑзид покорил Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Влашко. Сигизмунд Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ñката Ñи дошъл против него, победил го в нÑколко битки и превзел Ðикопол на Дунав, но виждайки, че не е в ÑÑŠÑтоÑние да разгроми толкова големите турÑки пълчища, Ñъбрал помощни войÑки от германци, французи и чехи и Ñтрупал огромна Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ така проблÑÑнала надежда за оÑвобождението на БългариÑ. Обаче поради неразбирателÑтвото между тези различни народноÑти вÑички помощни войÑки погинали и унгарците били обърнати в бÑгÑтво заедно ÑÑŠÑ Ð¡Ð¸Ð³Ð¸Ð·Ð¼ÑƒÐ½Ð´ и тъй Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñтанала на турците, а титлата цар българÑки Ñе затрила за унгарÑките крале.
БаÑзид I Илдъръм петдеÑет и пети владетел на БългариÑ, нанеÑъл Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ щети и попречил много на обръщението на българите. ÐоÑил прозвището Илдъръм (ÐœÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ±ÐµÑна), защото опуÑтошил не Ñамо БългариÑ, но и ТракиÑ, Ð”Ð°Ñ€Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ МакедониÑ. Той обÑадил Цариград, но бил принуден Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ загуби да отÑтъпи. Пленен от Тамерлан и затворен в желÑзна клетка, умрÑл в 1398 г.
Сюлейман Емир петдеÑет и шеÑти владетел на БългариÑ, Ñин на БаÑзид. Той водил война Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ð° Ñи МуÑа, Ñ‚. е. МойÑей, обаче бил победен, докато гледал да Ñе ÑпаÑи Ñ Ð±ÑгÑтво и бил убит от жителите на едно Ñело, където Ñе бил укрил.
МуÑа или МойÑей Куручелеби петдеÑет и Ñедми гоÑподар на БългариÑ, влÑзъл в Ñражение при Одрин Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ð° Ñи Мехмед, бил Ñразен в Ð±Ð¾Ñ Ð¸ опитал да Ñе ÑпаÑи чрез бÑгÑтво, но бил заловен и по Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° брата Ñи бил удушен в 1414 г.
Мехмед I ПетдеÑет и оÑми гоÑподар на БългариÑ. Той завзел голÑма чаÑÑ‚ от СърбиÑ, Влашко и Ð¡Ð»Ð°Ð²Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ пръв от турÑките Ñултани Ñе прехвърлил през Дунава. УмрÑл в БруÑа в лÑто ХриÑтово 1422-ро, Ñлед като царувал оÑем години.
Мурад II ПетдеÑет и девети българÑки гоÑподар. При неговото царуване проблÑÑнала голÑма надежда да Ñе оÑвободи БългариÑ. УнгарÑкиÑÑ‚ крал ВладиÑлав прочее Ñе опитал да изтръгне Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ турците и през първата година Ñпечелил много победи, но по недоимък на продоволÑтвие бил принуден да Ñе върне в УнгариÑ. Ðа Ñледващата година той започнал войната Ñ Ð¿Ð¾-големи приготовлениÑ. Мурад, като узнал, че ВладиÑлав е излÑзъл против него Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ°Ð²Ð° военна Ñила, поиÑкал мир. ВладиÑлав, убеден от други, Ñклонил на мир и го потвърдил Ñ ÐºÐ»ÐµÑ‚Ð²Ð° върху Ñветите евангелиÑ. ÐаÑкоро Ñлед това обаче ВладиÑлав Ñе разкаÑл за ÑÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ и по подбуждение оÑобено на владиците нарушил ÑÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ и Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð¾Ð¼Ð½Ð° войÑка навлÑзъл в БългариÑ. Той опуÑтошил Ðикопол, превзел в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ ÐšÐ°Ð²Ð°Ñ€Ð½Ð°, МакрополиÑ, Калиакра, Галата и Варна, много пъти Ñе Ñражавал Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ð»Ð¸Ð² уÑпех и най-Ñетне загинал в бой на 10 ноември 1444 г. край Черно море.
Мурад пък завзел Солун и цÑла Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð¾ Коринт, но при опита да превземе Белград претърпÑл неуÑпех. Бидейки пет пъти победен от ÑÐ»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð³ÐµÑ€Ð¾Ð¹ Ян Хуниади, той Ñе принудил да иÑка мир при уÑловиÑ, угодни за победителÑ. ÐанеÑени му били много Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ от Георги КаÑтриоти (Скендербег), който му изтръгнал Епир и МакедониÑ. ОтблъÑнат бил и при обÑадата на КройÑ, и така не понеÑъл това, че поÑегнал на живота Ñи и умрÑл в 1450 г.
Мехмед II ШеÑтдеÑети гоÑподар на БългариÑ, превзел Цариград и много други градове не толкова Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ðµ, колкото Ñамо Ñ Ð½Ð°Ð²Ñване на Ñтрах. Той обÑадил Белград, но бил отблъÑнат от мъжеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¯Ð½ Хуниади, загубил четиридеÑет хилÑди от Ñвоите и бил принуден да бÑга. ПреÑледвайки бÑÐ³Ð°Ñ‰Ð¸Ñ [Ñултан], Хуниади бил ранен Ñмъртно и умрÑл за голÑма Ñкръб на хриÑтиÑните. Така изчезнала вÑÑка надежда за оÑвобождение на БългариÑ, оÑобено когато Мохамед, Ñлед като превзел Цариград, убил и император Давид Комнин, който обитавал в Трапезунт, унищожил напълно гръцката империÑ, отнел ÐŸÐµÐ»Ð¾Ð¿Ð¾Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ венецианците, завладÑл напълно БоÑна и ÐлбаниÑ, навÑл Ñтрах на цÑла Ð˜Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Ñлед това превзел град Отранто в ИталиÑ.
Дотук Ñледователно Ñе проÑтира първата чаÑÑ‚ на нашето Ñбито хронологично-иÑторичеÑко изложение. Ðие го продължихме до гибелта на гръцката империÑ, та благоÑклонниÑÑ‚ читател да може Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ единÑтвен поглед да обгърне не Ñамо падането на царÑтво БългариÑ, но и на Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð˜Ð·Ñ‚Ð¾Ðº. Във вÑеки Ñлучай това, което доÑега Ñме изложили тук, не е измиÑлица на Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¼Ð¾Ð·ÑŠÐº, а е препиÑано от онова, което иÑториците Ñа оÑтавили на идните поколениÑ. Тъй като никъде другаде нÑма така голÑмо разноглаÑие между пиÑателите, както Ñред иÑториците при предаване на имената на градове, реки, планини, ÑобÑтвени имена на царе и кнÑзе, затова чеÑто Ñе Ñлучва един и Ñъщ град, река, планина, цар или кнÑз да Ñе ÑвÑва ту Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾, ту Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¾ име. Ето защо, ако и в този малък труд благоÑклонниÑÑ‚ читател намери да е така, то нека припише това не на грешка, а на различиÑта у неÑъглаÑните помежду Ñи иÑторици. Рако намери, че Ñме пиÑали нещо не ÑъвÑем точно или вещо, то нека знае, че не Ñме опиÑали ÑъбитиÑта Ñ Ð¸Ð·ÑщеÑтво на Ñловото, а Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñти, разбираеми за вÑекиго Ñлова. Ð’Ñичко за по-голÑма Ð±Ð¾Ð¶Ð¸Ñ Ñлава!
http://www.kroraina.com/knigi/bk2/bk_hrono.htm