ÑтатиÑ.
Салих Ðхмедов Якубов (Канадеца)ДиÑидент
Роден: 30 ноември 1954 година
Ñ. Бръщен, община ДоÑпат!
Салих Якубов (Канадеца) е един от главните организатори на бÑгÑтвото на групата от петима гимназиÑти родени в Ñело Бръщен , във връзка Ñ Ð½ÐµÑъглаÑието Ñи Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð²ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð½Ð¸ÑÑ‚ през 1972 г. "Възродителен процеÑ" в Родопите. Това организирано бÑгÑтво през южната граница и напуÑкане на Ñтраната е един от най-големите удари по ÑигурноÑтта на тогавашната комуниÑтичеÑка охранителна ÑиÑтема по границата Ñ Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ. През 1972 г. по време на â€žÐ’ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ†като ученик в 11 клаÑ, ÑъщиÑÑ‚ е изгонен от гимназиÑта в гр.Девин, поради отказа да Ñи Ñмени името Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ е роден и което име ноÑи и до Ñега. Тъй като, редом Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ ученици е подгонен от влаÑтите и знаейки поÑледиците които го очакват, той приема като единÑтвеното ÑпаÑение да организира бÑгÑтво през границата в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð² близоÑÑ‚ до родното му Ñело. Разбирайки и факта, че ако го хванат, ще бъде заÑтрелÑн на мÑÑто, то неговото предпочитание тогава е било да умре, отколкото да приеме и да Ñи Ñмени рожденото Ñи име.
При изгонването от гимназиÑта му е казано от неговиÑÑ‚ клаÑен ръководител, че ако не Ñи Ñмени името, то тогава „ще Ñи умре като един беден и проÑÑ‚ помакâ€. При първото му завръщане в БългариÑ, той Ñе Ñреща Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸ÑÑ‚ ръководител да му благодари и да му напомни думите, които е изрекъл преди 25 години, и които думи Ñа му помогнали "да Ñи оÑтана един помак, но човечен и иÑтинÑки помак, обичащ най-много родината Ñи БългариÑ". Макар години Ñлед това и Ñлед трогателната Ñреща, ÑъщиÑÑ‚ заÑвÑва голÑмото Ñи уважение към неговиÑÑ‚ учител, като напомнÑ, че продължава да Ñе гордее Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑката Ñи принадлежноÑÑ‚ и българÑката Ñи народноÑÑ‚.
Ðа 01.05.1972 г. той и четирима негови приÑтели от Ñъщото Ñело уÑпÑват да преминат през телените ÑÑŠÐ¾Ñ€ÑŠÐ¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ границата и навлизат на териториÑта на ГърциÑ. След четиричаÑово преÑледване от военните и гранични Ñлужби дълбоко в гръцка териториÑ, както казва той: "С божиÑта помощ на Ðллах, уÑпÑхме да Ñе ÑпаÑим от куршумите и взривовете, които Ñипеха по наÑ". След дълги мъчениÑ, Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ тежки преживÑваниÑ, Ñ Ñ†ÐµÐ» проучване за принадлежноÑÑ‚ към българÑките тайни Ñлужби, проведени по затворите в Кавала, Солун, Ðтина и Лаврион, те Ñа оÑвободени да пътуват, кой където желае по Ñвета. "Ежедневните разпити, побоища и наÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð° да признем принадлежноÑтта Ñи към тайните Ñлужби, ще ги Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ñ†Ñл живот, и тези кошмари ме Ñпохождат вÑÑка нощ до Ñега!" - казва той.
След бÑгÑтвото му е упражнÑван поÑтоÑнен тормоз ÑпрÑмо цÑлото му ÑемейÑтво и неговите близки и роднини. Баща му – тогавашен кмет на Ñелото, е задържан по учаÑтъците, разпитван и Ñвален от длъжноÑÑ‚. Ðеговите чичовци и роднини Ñа разÑелени в Северна БългариÑ, задържани по учаÑтъците и вкарвани в затворите.
След като имигрира в Канада и продължаващите до 1990 г. преÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ българÑките агенти, разбира, че Ñлед бÑгÑтвото Ñи е оÑъден Ñ Ð½Ð°Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð° Ñмъртна приÑъда, коÑто Ñлед нÑколко години е отменена и е оÑъден на 15 години затвор. Отнето му е и българÑкото гражданÑтво, което през 2003 г., Ñлед много жалби и перипетии е възÑтановено чрез Ñъдебни дела. ЕдиниÑÑ‚ от поÑледните Ñи Ñпомени от Ñрещата Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñките тайни Ñлужби, е този където през 1985 г. по време на почивка ÑÑŠÑ ÑемейÑтвото Ñи в Малта, двама агенти правÑÑ‚ опит да го отвлекат и да го върнат в БългариÑ, или да го убиÑÑ‚. Ðа 5.IX.1975 година Ñе жени за една девойка от Малта, Ñ ÐºÐ¾Ñто имат Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ ÐœÐ¸Ñти, навършила възраÑÑ‚ през 2008 год., на 28 години и Ñин Джори-Ðхмед на 22 години. През 1977 и 1978 година завършва Джордж Браун колеж за Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ Ð¸ Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ð´Ð¶Ð¼ÑŠÐ½Ñ‚ в Торонто и от там тръгва живота му в бизнеÑа. Работи какви ли не работи за да оцелее, като в поÑледните 20 години Ñе занимава ÑÑŠÑ ÑобÑтвени бизнеÑи. Първоначално Ñ Ñ€ÐµÑторантьорÑтво, хотелиерÑтво, туризъм, а Ñлед това ÑÑŠÑ ÑтроителÑтво, купуване и продаване на недвижими имоти.
През 2005 г. година решава временно да Ñе върне и да пребивава в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° да оÑъщеÑтви една от мечтите Ñи, да взема нÑкакво учаÑтие в общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ и политиката за развитието на Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи край и на родината Ñи БългариÑ. УÑтановил, че въпреки положителните промени, които Ñтават в БългариÑ, той Ñе вълнува от още много неща които забелÑзва, предимно мизериÑта и начина на живот, които изпитват хората в провинциÑта, оÑобено в неговиÑÑ‚ роден и любим южен край на БългариÑ, облаÑтта ЧЕЧ. УÑтановÑва Ñ Ð¾Ð³Ð¾Ñ€Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ, че Ñлед толкова години вмеÑто напредък този край е изоÑтанал още повече и беднотиÑта е непоноÑима. Огорчен от това, че хората Ñа принудени да отиват да работÑÑ‚ по Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ други държави Ñамо и Ñамо за да оцелеÑÑ‚, което Ñпоред него не е Ñправедливо и иÑка да промени това ÑÑŠÑтоÑние по нÑкакъв начин. Ð’ нÑкои от Ñпомените Ñи за емигрантÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ казва: "Лудница, жива лудница беше това. ВолÑта ми за живот и да Ñе върна нÑкой ден в любимата ми Родина Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ близките Ñи ме дърпаше напред и ми даваше кураж да Ñе Ð±Ð¾Ñ€Ñ Ñ Ð²Ñички неприÑтноÑти и трудноÑти.
ИÑках да Ñе върна в Родината Ñи и да Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð½Ñкои неща в ÑиÑтемата и Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼ на комунизма.
ИÑках да помогна на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº и на нашиÑÑ‚ беден помак, да живее Ñвободен живот и да Ñе реализират мечтите му, оÑобено за младите хора, които знам,че ги очакваше мизериÑ."
През 2007 г. Ñ Ñ†ÐµÐ» да Ñе включи в общеÑтвениÑÑ‚ живот и Ñпоред неговите възможноÑти, да Ñе включи да помага на "нашиÑÑ‚ изоÑтавен ЧЕЧ", на меÑтните избори Ñе кандидатира за кмет и общинÑки Ñъветник към община ДоÑпат, но получава официален отказ за региÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° кандидатурата Ñи, поради това, че е Ñ Ð´Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¾ българÑко и канадÑко гражданÑтво. Ðа този отказ през 2007 г., той отговарÑ: "ÐезавиÑимо, че от това, че от 2005 година Ñе завърнах окончателно в моÑта родина БългариÑ, коÑто най-много обичам и уважавам, вÑе още Ñе чувÑтвам диÑкириминиран. Ð, и как до Ñега за Ñъжаление, никой от нашата държава, поне не поднеÑе нито едно извинение, нито една дума не каза за този тормоз Ñрещу мен и моето ÑемейÑтво, което ÑиÑтемата на комунизма направи Ñрещу Ð½Ð°Ñ Ð¸ много, много други българÑки граждани Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±Ð½Ð¸ Ñъдби."
От тогава в по-голÑмата Ñи чаÑÑ‚ от времето Ñи, той учаÑтва в дейноÑтта на меÑтното ловно-рибарÑко Ñдружение, като помага за опазване на природата, подготвка на хранилки на животните.!