След нÑколко Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸ÑÑ‚ взвод получи задача да мине през Ñ. Кутела и Кършила, да ги обезоръжи и излезе на Черни връх. Към 11 чаÑа четата на Стефан Калфа от ЧепеларÑки район започна да наÑтъпва вдÑÑно от наÑ, по билото в поÑока на Кършила. Без да знаÑÑ‚, че ние Ñме българÑки войници, откриха пушечен огън по наÑ, който продължи един чаÑ. Опитахме Ñе да ги вразумим, като накарахме ÑигналиÑта да Ñвири българÑки Ñигнал, но те като чуха тръбата, започнаха да уточнÑват Ñтрелбата. Викахме: „българиâ€, „българиâ€, но и това им поÑлужи да уточнÑÑ‚ мерника и куршумите започнаха да приплющÑват по-наблизо. Стана опаÑно. Ð’ това време бÑхме поÑрещнати от
Садък КършалийÑки — бивш четник при капитан Петко, а впоÑледÑтвие при Пею Шишманов, който дойде при Ð½Ð°Ñ Ñ Ð±Ñл байрак от Ñ. Кутела. Той Ñъобщи, че в Кутела нÑма турÑка войÑка. Калфовите четници не ÑтрелÑха връз парламентьора и това ни подÑказа нашето ÑпаÑение. Казахме на Садък да вдигне една риза — знак, че и ние Ñе предаваме. Те, като видÑха ризата, не ÑпрÑха да ÑтрелÑÑ‚, но завиха Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð¸ деÑÐ½Ð¸Ñ Ñ„Ð»Ð°Ð½Ð³ да ни пленÑват. Ðие не гръмнахме нито един патрон, понеже знаехме, че това е българÑка чета. Когато дойдоха при наÑ, взводниÑÑ‚ подофицер Коленцов взе да ги ругае: „Ðбе вие кьорави ли Ñте, че ние Ñме българÑка войÑка, защо Ñе излагате бе, хайвани Ñ Ñ…Ð°Ð¹Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ?â€
Четниците Ñе оттеглиха като поÑрани в поÑока на второто било, което води към УÑтово.
Ð’ Кутела намерихме Ñамо нÑколко мартини, които прибрахме. Ð’Ñички ни поÑрещнаха като братÑ. Там Садък КършалийÑки им беше главатарÑÑ‚ и затова наÑелението бе добре наÑтроено.
ÐаÑтъпихме в разгънат Ñтрой и обкръжихме Ñ. Кършила, откъдето очаквахме Ñъпротива. И Садък бе Ñ Ð½Ð°Ñ. Ð’ Кършила Ñъщо никой не Ñе ÑъпротивÑваше. Манафите бÑха минали оттам и побÑгнали. Обезоръжихме меÑтното наÑеление, като Ñъбрахме мартините, а в къщата на Раифаа — турÑки запаÑен юзбашиÑ, намерихме деÑет Ñандъка патрони маузерови и Ñто маузера, които нови-новенички бÑха оÑтанали в Ñуматохата. Тези военни припаÑи изпратихме в Славейно, където беше приÑтигнал вече Пею Шишманов Ñ Ñ‡ÐµÑ‚Ð°Ñ‚Ð°, а взводът войници и деÑетината четници вечерта заехме Черни връх (Студенец). Ðа Черни връх преÑтоÑхме нÑколко денÑ. Обезоръжихме околните българомохамеданÑки Ñела — Тикале, ЛеÑка и др.
Четата на Пею Шишманов от 100 души за три Ð´ÐµÐ½Ñ Ñе увеличи на 200 души — вÑе доброволци от Славейно и Петково. Ðо от Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ още Ñе разбра, че не може да Ñе поверÑват важни задачи на Ñ‚ÑÑ…, като неподготвени военноÑлужещи. Имаше Ñлучаи, когато поÑтавим поÑтове от такива доброволци и като отивахме да ги ÑменÑваме, не ги намирахме там.
http://rodopimountain.blogspot.com/2010/02/14.html