Кои Ñа морÑките народи:
Първо:
СмÑта Ñе, че през Ð¥IÐ¥ век - Ð¥VIII век пр.н.е. индо-европейÑки народи влезли в голÑмо обединение на разнородни племена – заедно ÑÑŠÑ Ñемити и хурити, което завладÑло СириÑ, ПалеÑтина и Синай, а от там - и Египет. Водачите на това обединение Ñе наричали хикÑоÑи. От къде Ñа дошли тези индо-европейÑки народи? Възможно е те да Ñа чаÑÑ‚ от народите, нахлулми в Мала Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ ТракиÑ, но може би по-вероÑтно е те да Ñа дошли от Кавказ.
ХикÑоÑите управлÑвали над 108 години Египет – от около 1700 г. преди н.е. Именно те запознали египтÑните Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð¸ въвели колеÑниÑÑ‚ транÑпорт в Ñтраната [3]. Ðо хикÑоÑите не били единни и в началото на Ð¥VI век те били прогонени от Ñтраната. По Ñъщото време, от Ñевер хетите започнали походи Ñрещу хикÑоÑите в СириÑ. Къде биха могли да отÑтъпÑÑ‚ те? Само на изток. Ðо точно по това време на териториÑта на горното течение на реките Тигър и Ефрат Ñе поÑвÑва царÑтвото Митани (Ханигалбат). Може да Ñе предположи, че Ñ‚Ñ Ðµ оÑнована от отÑтъпващите хикÑоÑи. Още повече, че далеч не вÑички «хикÑоÑи» Ñа отишли в Египет. Много от тези народи Ñа оÑтанали на териториÑта от Средиземно море до планините на Иран. Даже една чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… – каÑитите – Ñе наÑочва на юг, към Вавилон. Още през 1742 г. до н.е. (преди завземането на Египет) каÑитÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¶Ð´ Гандаш нахлува във Ð’Ð°Ð²Ð¸Ð»Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ обÑвÑва Ñебе Ñи за "цар на четирите поÑоки на Ñвета". Тогава това оше не ÑъответÑтвало на реалното положение, но в 1595 г. до н.е. Вавилон бил окончателно превзет и там Ñе уÑтановила задълго каÑитÑка динаÑтиÑ. КаÑитите Ñе възползвали от поход на хетите, които в Ñъщата година завзели и разорили Вавилон. За да Ñтигнат до Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´, хетите е Ñ‚Ñ€Ñбвало да минат през земите на Ñвоите врагове – хикÑоÑите. Това ме кара да миÑлÑ, че по това време още не е имало единна МитанийÑка държава, коÑто да им Ñе противопоÑтави. Впрочем, именно завоевателните походи на хетите може да Ñа дали Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ…Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñ‚Ð»Ð°Ñък за обединÑване на азиатÑките хикÑоÑи в единна държава. Държавата Митани е ÑъщеÑтвувала от Ð¥VI до началото на Ð¥III век пр.н.е. в земите по горното течение на Тигър и Ефрат. До ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥V век Ñ‚Ñ Ðµ принудена да води войни Ñрещу хетите. След Ñмъртта на цар Тушрата в Митани започнали вътрешни междуоÑобици. Това позволило на царÑÑ‚ на хетите Супилулиума около 1400 г. до н.е. да разгроми Митани и да покори СириÑ. До тогава ÐÑÐ¸Ñ€Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° подчинена на Митани, но Ñлед разгрома аÑирийците отхвърлÑÑ‚ тази завиÑимоÑÑ‚ и започват на Ñвой ред наÑтъпление Ñрещу Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ñюзерен. ÐÑирийÑкиÑÑ‚ цар Ðдаднерари I (1307 - 1275 гг. до н. е.) уÑпÑл дори да Ñвали Ñ†Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° Митани ВаÑашата и да приÑъедини към ÐÑÐ¸Ñ€Ð¸Ñ Ð·ÐµÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ му. След Ñмъртта му митанийците отхвърлили влаÑтта на ÐÑириÑ. Синът на Ðдаднерари I, аÑÑирийÑкиÑÑ‚ цар СалманаÑар I (1275-1245 гг. до н.е.) започнал Ñвоето управление ÑÑŠÑ Ð¿Ð¾Ñ…Ð¾Ð´ против митаннийците и техните тогавашни Ñъюзници - хети и арамеи. По време на този поход аÑирийÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð°Ð»Ð° в обкръжение, и оÑтанала без вода и продоволÑтвие. Само благодарение на полководчеÑÐºÐ¸Ñ Ñ‚Ð°Ð»Ð°Ð½Ñ‚ и решителноÑтта на СалманаÑар I, на аÑирийците Ñе удало да пробиÑÑ‚ линиÑта на обкръжение и да нанеÑат Ñъкрушителен удар по противника. Ð’ резултат на тази победа аÑирийците взели в плен над 14 хилÑди души и заели девет митанийÑки градове, в това чиÑло и ÐаÑибин – резиденциÑта на поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ð¹Ñки цар Шатуара II. От тогава царÑтво Митанни прекратило Ñвоето ÑъщеÑтвуване [4]. ЦÑлото Горно Междуречие било приÑоединено към ÐÑириÑ.
ИÑториците Ñа доказали, че в древното царÑтво Mитани е живÑл народ, твърде Ñходен Ñ Ð¸Ð½Ð´Ð¸Ð¹Ñките арии. Според "Ð’ÑÐµÐ¼Ð¸Ñ€Ð½Ð°Ñ Ð¸ÑториÑ" /том I, ÑÑ‚Ñ€.316/ там Ñа уÑтановени редица типично индийÑки ÑобÑтвени имена, в това чиÑло и имената на членовете на царÑката динаÑтиÑ. Споменават Ñе индийÑки богове като Индра, Варуна и братÑта Ðшвини. Ð’ трактата на митаниеца Киккули за коневъдÑтвото има редица индийÑки думи. С падането на Митани може да Ñе Ñвърже едно важно за Ñветовната иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñъбитие - заÑелването на ариите в ИндиÑ.
През Ð¥III век пр.н.е. започва Великото преÑеление на балканÑките народи. Огромна маÑа от различни народи Ð¿Ð¾Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð½Ð° юг и на изток. ХетÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð²Ð° пометена. Египет и ÐÑÐ¸Ñ€Ð¸Ñ ÑƒÑпÑват да Ñе запазÑÑ‚ Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на големи уÑилиÑ. Ðахлуването на ариите в Ð˜Ð½Ð´Ð¸Ñ Ðµ датирано от иÑториците ÑъвÑем приблизително - ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° II - началото на I хил. пр.н.е. Вижда Ñе, че по време то Ñледва Великото преÑеление. Следва го и по поÑока. Според иÑториците ариите Ñа дошли в Ð˜Ð½Ð´Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Иран. Ðко проÑледим Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° фриги, арменци и мизи, ще видим, че те доÑтигат до Иран. По-нататък проÑто не е имало кой да документира походите им и ако Ñа продължили нататък, то е оÑтанало неизвеÑтно за наÑ. Затова пък Ñе знае, че в Ñъщото време в Северен Иран Ñе поÑвÑват първите индоевропейци - мидийците. От там през Ñледващите векове индоевропейците Ñе разпроÑтранÑват в Ð˜Ð½Ð´Ð¸Ñ Ð¸ Средна ÐзиÑ. Прави впечатление ÑходÑтвото на имената МИЗИЯ и МИДИЯ, МИЗИ и МИДИ /мидийци/. Както вече пиÑах, Малко преди началото на Великото преÑеление Митани е разгромена от хети и аÑирийци. ПоÑле в земите й нахлуват мизите. Може би тези бедÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñа тлаÑнали тамошните хора на изток – към Иран и към ИндиÑ?
Второ:
Около 1300 г.пр.н.е земетреÑение разрушило ТроÑ. Започнали преÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° народите от БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, предизвикани вероÑтно от природните бедÑтвиÑ, а може би и поради пренаÑелване на региона, което пък е ÑледÑтвие от развитието на цивилизациÑта. Впрочем, по това време е изнамерено желÑзото! Отново нÑкои народи получават огромно преимущеÑтво прел другите! ИÑториците Ñпоменават в чиÑлото на преÑелниците имената на траки, мизи, армено-фригийци, дини, ликийци, филиÑтимлÑни, чакара, тирÑени /етруÑки/, Ñарди, ахейци и йонийци. Те Ñе придвижват не Ñамо по Ñуша, но и по море, поради което биват наричани "морÑки народи". ПреÑелението от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° II хилÑдолетие Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ може да бъде наречено "велико", тъй като обхванало голÑма Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ повлиÑло на иÑториÑта на много Ñтрани и народи. Епизод от преÑелението е била може би знаменитата ТроÑнÑка война, водена в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥III век пр.н.е. /1240 -1230 г.пр.н.е Ñпоред "ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½ÐµÐ³Ð¾ воÑтока", или 1194 - 1184 г.пр.н.е. Ñпоред други датировки/. По време на Великото преÑеление Ñе прехвърлÑÑ‚ в Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ Ñъздават Ñвое царÑтво фригите. Те помагат на троÑнците във войната против гърците, а Ñлед разгрома на Ð¢Ñ€Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÑъединÑват нейните територии към държавата Ñи. Фригите продължават завоеваниÑта Ñи на изток, където превземат и унищожават ХетÑката държава в 1190 г.пр.н.е. ÐÑкъде по това време от фригийÑките племена Ñе отделÑÑ‚ арменците, за да заживеÑÑ‚ отделно в днешните Ñи земи от XII век пр.н.е. Мизите Ñе поÑвÑват по горното течение на реките Ефрат и Тигър, откъдето ги отблъÑнала армиÑта на ÐÑÐ¸Ñ€Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ 1150 г. пр.н.е.
За да нападнат и превземат Египет "МорÑките народи" Ñе Ñъюзили Ñ Ð»Ð¸Ð±Ð¸Ð¹Ñките племена. /Едно от меÑтата, където Ñе заÑелила чаÑÑ‚ от балканÑките народи Ñа земите край езерото Тритон. Ð”Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ това езеро е оÑтанала Ñамо Ñухата падина Шот-ел-Джерид в южен ТуниÑ. Там около 1300 г. пр.н.е. Ñе поÑвÑват бронзови оръжиÑ, характерни за микенÑката цивилизациÑ. Предполага Ñе, че заÑелниците заедно Ñ Ð¼ÐµÑтното наÑеление Ñа Ñе притекли на помощ на "морÑките народи" в решителните битки./ БалканÑките народи доÑтигат Египет в 1225 г.пр.н.е, когато малка група от Ñ‚ÑÑ… бива отблъÑната. Около 1200 г. пр.н.е. вече по-голÑма Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ñе опитва да превземе Ñтраната на фараоните, но Ñъщо претърпÑва неуÑпех [23]. През 1191 г. пр.н.е. войната започнала отново. Египет бил ударен от две Ñтрани, а флотът на балканÑките народи блокирал делтата на Ðил. Станала най-голÑмата битка в древната иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° човечеÑтвото. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñта на Ð Ð°Ð¼Ð·ÐµÑ III /1198 - 1168 г.пр.н.е./ уÑпÑла да разбие "морÑките народи" по Ñуша и по море. Египет Ñе запазил като държава, но загубил Ð¡Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ПалеÑтина, където Ñе уÑтановили два от "морÑките народи" - чакара и филиÑтимлÑните.
През Ð¥III век пр.н.е. започнали нови преÑÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° пелаÑгите. Две Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ ТроÑнÑката война Евандър от ÐÑ€ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ Ð¾Ñновал Паланциум /на териториÑта на Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð Ð¸Ð¼/, а дÑдото на Еней - ÐšÐ°Ð¿Ð¸Ñ Ð¾Ñновал град Капуа до Ðеапол. След ТроÑнÑката война чаÑÑ‚ от победените троÑнци отплували Ñ 20 кораба към ИталиÑ, водени от Еней. Там оÑновали град Лавиний, а 30 години по-къÑно - и град Ðлба Лонга. ÐÑкъде по това време /Ð¥III - Ð¥II век пр.н.е./ жителите на ÐÑÑува /ЛидиÑ/ Ñъщо Ñе отправÑÑ‚ Ñъм ИталиÑ. Според античните автори те били водени от Тирен /ТирÑен/ - Ñин на Ñ†Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° Сарди ÐтиÑ. По негово име те били наречени тирени /тирÑени/ и дали името Ñи на ТиренÑко море. Предполага Ñе, че те Ñа Ñе заÑелили първоначално на о-в СардиниÑ, чието име идва от Ñтолицата на ЛидиÑ. От там те заÑелват и древна ЕтруриÑ, като Ñлагат началото на етруÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´.
Ð’ Ð“Ñ€ÑŠÑ†Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÐº нахлули от Ñевер дорийците. Между Ð¥II и Ð¥I век пр.н.е. те доÑтигнали до ÐŸÐµÐ»Ð¾Ð¿Ð¾Ð½ÐµÑ Ð¸ Крит.
Трето:
Три Ñа Ñтановищата за определÑне характера на ТроÑнÑката война:
- МикенÑката екÑÐ¿Ð°Ð½Ð·Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ Мала ÐзиÑ, коÑто обаче е невъзможна във времето на нашеÑтвиÑта на варварÑките народи от към Ñевер.
- Вътрешно малоазийÑки конфликт поддържан от Пейдж и за чийто прототип Ñе Ñ‚ÑŠÑ€Ñи войната между ÐхиÑва и Ðшува, коÑто пък не Ñе вързва хронологичеÑки . Според ХетÑките източници тази ÑÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ военни конфликти Ñа протекли по времето на хетÑките владетели от МурÑили /1345- 1313/ до Ðрнувинди ІІІ /1225- 1215/ - един толкова дълъг и Ñъщевременно доÑтатъчно отдалечен период от вероÑтното време на троÑнÑката война. ОÑвен това тези конфликти Ñа Ñтанали в централната и Ñеверната чаÑти на полуоÑтрова. Също така за гореупоменатите народи, включително и за Хетите Ñлед ХІІ век преди новата ера вече нищо не Ñе Ñпоменава Ñледователно те Ñа изчезнали политичеÑки и хрониките вече не отразÑват нищо за Ñ‚ÑÑ….
- Ðай-вероÑтно е Ñтановището за нападението на поÑвилите Ñе от Ñевер Ðхейци, които завладÑват първом Микена, а Ñлед това потеглÑÑ‚ и на запад акуÑтирайки на малоазийÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ñг Ñ Ñ†ÐµÐ» овладÑването и опуÑтошението на Троада. Тук авторите твърдÑÑ‚, че те Ñа тракийÑки народи и че тази война е вътрешнотракийÑка. Това обаче както Ñпоменахме по-рано е нелогично поради факта, че от името ÐÑ…ÐµÑ Ð½Ðµ е оÑтанала никаква видима Ñледа в тракийÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ñ€ÐµÐ°Ð». Този народ проÑто е преминал покрай тракийÑките народи и Ñе е ÑпуÑнал по на юг увличайки ÑÑŠÑ Ñебе Ñи и племена от друг етничеÑки ÑÑŠÑтав. Там те заварват уÑедналите морÑки народи, като Микенците и Ñе възползват от техните навигационни умениÑ. Така Ñъчетаните възможноÑти на по-виÑоката технологична култура и дивата агреÑÐ¸Ñ Ð´Ð°Ð²Ð° възможноÑтта да Ñе премине ЕгейÑко море и да Ñе нахлуе в Мала ÐзиÑ, Египет и на други меÑта. Така Ñе ражда митът за морÑките народи които вÑъщноÑÑ‚ Ñа ахейци увлÑкли ÑÑŠÑ Ñебе Ñи и други племена възползвайки Ñе от възможноÑтите им, както и на тези, на подчинените Микенци.
Тези три Ñтановища, очертали проблематиката около онази драматична ÐµÐ¿Ð¾Ð¿ÐµÑ Ð¸ най-вече логичноÑтта на поÑледното, ни подават една нелишена от ÑмиÑъл и възможноÑÑ‚ идеÑ. ÐÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€ Ñе изразÑва в Ñъдържанието на тезата изказана още в началото на това изложение. Самата Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ формирана от мнението за това как Ðхейците – завоеватели на древна Микена и разрушители на Ð¢Ñ€Ð¾Ñ Ð² крайна Ñметка биват покорени от културната извиÑеноÑÑ‚, филоÑофиÑта и духа на етничеÑки близките МикенотракийÑки и протоевропейÑки народи.
Четвърто:
Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° VIII в. пр. Ð . Хр. - "морÑките народи" Ñлагат край на ХетÑкото царÑтво.
Пето:
МорÑката битка между египтÑните и "морÑките народи" по времето на Ð Ð°Ð¼Ð·ÐµÑ III. Релеф от храма в Мединет-Xабу.
През 1191 г. пр.н.е. войната започнала отново. Египет бил ударен от две Ñтрани, а флотът на балканÑките народи блокирал делтата на Ðил. Станала най-голÑмата битка в древната иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° човечеÑтвото. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñта на Ð Ð°Ð¼Ð·ÐµÑ III /1198 - 1168 г.пр.н.е./ уÑпÑла да разбие "морÑките народи" по Ñуша и по море. Египет Ñе запазил като държава, но загубил Ð¡Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ПалеÑтина, където Ñе уÑтановили два от "морÑките народи" - чакара и филиÑтимлÑните. ФилиÑтимлÑните Ñа ни добре извеÑтни от БиблиÑта, където Ñе опиÑват войните, които водили Ñ ÐµÐ²Ñ€ÐµÐ¸Ñ‚Ðµ в продължение на векове за гоÑподÑтво над земите на днешен Израел. От Ñ‚ÑÑ… е оÑтанало името "ПалеÑтина". БиблиÑта пише, че филиÑтимлÑните Ñа тръгнали от Крит, но Ñпоред учените оÑтровът е бил Ñамо междинен пункт в преÑелението им. Ð.Ðœ.Кондратов поÑочва в книгата Ñи "Ðтлантиды Ð¼Ð¾Ñ€Ñ Ð¢ÐµÑ‚Ð¸Ñ" че на брега на Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð•Ð¿Ð¸Ñ€ е имало приÑтанище, наречено ПалайÑте, или ПалайÑтиноÑ, а долното течение на река Струма Ñе е наричало в онези времена ПалайÑтиноÑ. От тези меÑта Ñа тръгнали филиÑтимлÑните, или поне Ñа минали от там преди да нападнат Крит.
ШеÑто:
ЕтруÑките Ñе различавали по език от вÑички други народи в ИталиÑ. Дешифрирането на езика им е дело на акад. Владимир Георгиев (1970 г.). Той научно обоÑновава троÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ на етруÑките (1936 г.) и че в легендата за Еней Ñе крие дейÑтвително иÑторичеÑко Ñъбитие." ЕтруÑки и хетÑки Ñа най-Ñродни помежду Ñи и Ñа два диалекта (източен и западен) на един и Ñъщ език. ЛидийÑкиÑÑ‚ е родÑтвен Ñ Ñ…ÐµÑ‚ÑкиÑ. Хетите Ñа Ñъздали третата могъща държава в Ð”Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð˜Ð·Ñ‚Ð¾Ðº наред Ñ Ð•Ð³Ð¸Ð¿ÐµÑ‚ и Вавилон (II хил. пр.н.е.). През VIII в. пр.Хр. аÑирийÑкиÑÑ‚ цар Саргон I покорÑва отÑлабената (от ударите на "морÑките народи") хетÑка империÑ.
Седмо:
„пелеÑет" или филиÑтимлÑните от БиблиÑта Ñа вÑъщноÑÑ‚ пелаÑги от Крит, които вероÑтно по време на похода на „морÑкитенароди" през XII в. пр. н. е. Ñе заÑелили на ПалеÑтинÑка земÑ, давайки й Ñвоето име. ÐрхеологичеÑките разкопки на Ж. Берар в ПалеÑтина доказват Ñъщо тезата за пелаÑгийÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ñки произход на филиÑтимлÑните. Керамиката, коÑто е намерена във филиÑтимÑките градове в Ханаан, е предимно микенÑка. ОÑвен това, откритите Ñред руините кани за пиво, Ñнабдени Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐºÐ¸ и филтър за задържане на ечемичените люÑпи в прÑÑната бира(2), доказват, че филиÑтимлÑните Ñъщо като микенците и гърците имали голÑма ÑлабоÑÑ‚ към това древно питие.
ОÑмо:
Ð’ етнонимите на много от народите на Ð¡Ñ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ е вложено Ñъдържание, определено от Ñ‚Ñхната иÑторичеÑка Ñъдба. Ðай-чеÑто, буквалниÑÑ‚ превод на етнонима нÑма нищо общо Ñ Ð²Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° в него Ñемантика. Много чеÑто Ñамоназванието на много народи произлиза от думата "човек, мъж", както е при немците (дойч), китайците (хон), циганите (ром), финландците (Ñуома), хуните и други ÑибирÑки народи, и др. Ð’ други Ñлучаи, Ñамоназванието на народа е произлÑзло от нÑкакъм топоним (мÑÑто, географÑка облаÑÑ‚), но в поÑледÑтвие в него е вложен ÑмиÑъл, който отразÑва важна черта от Ñ‚Ñхната душевноÑÑ‚, първоначална религиÑ, Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ [Джемшид СайÑÑ€. Ð’ кн.: Култура и литература на древен Иран. ÑÑ‚Ñ€. 23]. Ðапример, името перÑи идва от името на облаÑтта ПарÑуа близо до езерото УрмиÑ, но като етноним има ÑмиÑъл на "широкогръд юнак". Етнонимът "мидиец" произлиза от "Мада" (Ñтрана, мÑÑто), но е зареден ÑÑŠÑ ÑмиÑъла "опиÑнен, ÑроÑтен в боÑ". Друг древен етноним, "данаец" в египетÑките източници Ñе обÑÑнÑва като определение за един от "морÑките народи" – даунава.
Девето:
XII в. пр. н. е.
ÐашеÑтвие на "морÑките народи". ИзцÑло е разрушен Угарит, а чаÑтично и други градове (Гебал, Ðрвад, Сидон).
ДеÑето:
През поÑледните години от разпадането на ЕгипетÑката империÑ, Ð¥III век преди новата ера, на ÑредиземноморÑкото крайбрежие на Египет нахлули орди пришълци. ЕгиптÑните ги нарекли "морÑки народи" и отбили нападението – това отнело поÑледните Ñили на империÑта. "МорÑките народи", като рикоширали, така да Ñе каже, от Египет, уÑтановили Ñе на ХанаанÑкото крайбрежие (вече като филиÑтимци) по Ñъщото време, когато израелÑките племена нахлули в Ханаан от изток. ЗабелÑзвайки, че "морÑките народи" дошли от Египет, израелтÑните причиÑлили пришълците към потомците на Мицраим. Обикновено Ñе ÑмÑта, че филиÑтимците, поне чаÑтично, Ñа били от гръцки произход, така че по-прилÑга да ги причиÑлим към потомците на Яфет, отколкото на Хам. (По ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ и Ðимрод, Ñлед като по-Ñкоро принадлежал – във вÑеки Ñлучай географÑки – към Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¾Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ ÐšÑƒÑˆ, а не към нубийÑкиÑ, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе ÑмÑта за потомък на Шем, а не на Хам).
Макар в Ð´Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñтих да Ñе казва, че филиÑтимците, които Ñа наÑледници на Мицраим, Ñа "произлезли" от "КаÑлухим", по-нататък в БиблиÑта намираме, че вÑе пак Ñа "произлезли" от "Кафторим". За произхода на филиÑтимците в Книга Ð•Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñе казва: "ГоÑпод ще разруши филиÑтимците, оÑтаналите от оÑтров Кафтор." (47:4) и в Книга ÐмоÑ: "Ðе изведох ли както Израел от ЕгипетÑката земÑ, така и филиÑтимците от Кафтор" (9:7).
Бедата е в това, че не знаем къде Ñе намира Кафтор. Предполагало Ñе, че това е Кипър; или Крит, или южното крайбрежие на Мала ÐзиÑ. Може би вÑички тези облаÑти Ñа доÑтавÑли Ñвой контингент за "морÑките народи", но какъв именно народ имат предвид авторите на БиблиÑта, е трудно да Ñе каже.
ЕдинадеÑето:
Има данни, че в микенÑката епоха траките учаÑтвуват в движението на морÑките народи, а и че в първото хилÑдолетие пр. н. е. познават морÑкото дело. И вÑе пак земеделÑката Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÐº е по-оÑновна отколкото в Елада, родината изглежда Ñе Ñвързва ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ¼Ñта и Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° по-голÑма общноÑÑ‚, коÑто не Ñтава обозрима, както е при елинÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ.
ДванадеÑето:
Родината на тези народи били оÑтрови, които били разтърÑени от Ñтрашни земетреÑениÑ, което принудило обитателите им да Ñе ÑпаÑÑват Ñ Ð±ÑгÑтво на изток, „Градовете били разрушени, горите били обзети от пламъци и хората имали пред Ñебе Ñи море от пла мъци." За тези „морÑки народи" Ñе Ñпо менава и в библиÑта, където Ñа на речени филиÑтимлÑни. Битката меж ду Ñ‚ÑÑ… и египтÑните била продължи телна и кръвопролитие (ХП1 и XII в. преди н. е.), докато най-Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ„Ð°Ñ€Ð°Ð¾Ð½ÑŠÑ‚ Ð Ð°Ð¼Ð·ÐµÑ Ð†Ð†Ð† разгромил на шеÑтвениците в 1195 г. преди н. е. Кои Ñа били тези народи? Откъде Ñа идвали, ÐºÐ¾Ñ Ðµ била Ñ‚Ñхната ро дина? Били ли Ñа Ñред Ñ‚ÑÑ… поÑлед ните оÑтатъци от „народа на Долме ните". Или обратното, „морÑките народи" Ñа помели по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи древното наÑеление на Средиземноморието? Ðа тези въпроÑи и доÑега нÑма отговор.
Още в древноÑтта Ñа Ñе оформили две големи езикови ÑемейÑтва: индоевропеиÑкото, в което влизат гръцки, албанÑки, румънÑки, ÑръбÑки, българÑки, руÑки, английÑки, френÑка, иÑпанÑки, италианÑки, португалÑки и др. езици и Ñемито-хамитÑкото, в което влизат египетÑки, арабÑки, берберÑките диалекти и др. Ðо повечето от Ñъвременните лингвиÑти ÑмÑтат, че нито индоевропейците, нито Ñемито-хамитите Ñа били коренно наÑеление на Средиземно морието. Те Ñа били пришълци, ма кар и да Ñа Ñе заÑелили покрай край брежиÑта още преди хилÑдолетиÑ. Тогава? Какви племена или на роди Ñа обитавали първоначално Средиземноморието, на какви езици Ñа говорили? Редица Ð½Ð°Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° древни градове, реки и планини от Ðтлан тика до Кавказ не могат да Ñе обÑÑнÑÑ‚ ÑÑŠÑ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ за Ñтроежа на индоевропейÑките езици. ОÑвен това и до Ð´Ð½ÐµÑ ÑъщеÑтвуват нÑколко ези ка, които принципно Ñе различават от вÑички други езици и нÑмат връзка Ñ Ð½Ð¸ едно от извеÑтните ези кови ÑемейÑтва (индоевропейÑкото, Ñемито-хамитÑкото, тюрко-татарÑкото, угро-финÑкото и др.). Ð’ Пиренеите това е баÑкиÑÑ‚ език, а в Кавказ — абагинÑкиÑÑ‚, абхазкиÑÑ‚, ахейÑкиÑÑ‚ и др. При анализа на тези езици обаче учените Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° открили много общи черти помежду им. Ð’ такъв Ñлучай, предположили те, ако тези езици имат нÑкакъв общ произход,
би Ñледвало между езиците на древ ните народи, които Ñа живели между Пиренеите и Кавказ, Ñъщо да има ÑходÑтво. И дейÑтвително, от данните на Ñравнителното езикознание Ñе очер тали нÑкои общи закономерноÑти. Езикът на иберите, древните жи тели на ИÑпаниÑ, и този на акви¬ таните, които в древноÑтта Ñа жи вели по южното крайбрежие на ФранциÑ, имат значително Ñход Ñтво Ñ Ð±Ð°ÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. До аквита¬ ните Ñа живели нÑкога лигурите, за които античните автори предпола гат, че Ñа били коренното наÑеление на ИталиÑ. От Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº до Ð½Ð°Ñ Ñа доÑтигнали Ñамо нÑкои географ Ñки Ð½Ð°Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ (ЛигурийÑко мо ре), които Ñа близки до езика на баÑките. ÐÑкои изÑледователи ÑÐ¼Ñ Ñ‚Ð°Ñ‚, че може би лигурийÑкиÑÑ‚ език е поÑлужил като база за формира нето на етруÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. Оттук Ñъщо могат да Ñе проÑледÑÑ‚ нÑкои зако номерноÑти между етруÑкиÑ, крит- Ñко-микенÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ хатÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ñ†Ð¸. Из веÑтно е, че Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¶ÐµÐ¼ да четем етруÑките текÑтове, но не знаем ÑмиÑъла им. Рхатите Ñа били ко ренното наÑеление на централната чаÑÑ‚ на Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ Ñа гово рели на неиндоевропейÑки език. Ко гато в XVII век преди н. е. Ñе об разувала държавата на хетите, те заимÑтвували много неща от хатите, в това чиÑло и нÑкои оÑновни еле менти от Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº, макар че ези кът на хетите е принадлежал към индоевропейÑкото ÑемейÑтво. Ðа пример, в етруÑкиÑ, хетÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ крит- Ñко-микенÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ñ†Ð¸ звучните и без звучни ÑъглаÑни звучат еднакво („Б" като „П", „Д" като „Т", „Г" като „К" и Ñ‚. н.). Рв критÑко-микенÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ хатÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ñ†Ð¸ не Ñе допуÑкало Ñли ването на две ÑъглаÑни подред. Ð’ крайна Ñметка от тези и други данни нÑкои учени заключават, че вероÑÑ‚ но има ÑходÑтво между езика на древните хати и кавказките езици. Увлекателната проблема за Ñъз дателите на чутовната мегалитичеÑка култура за Ñега е открита. Към неÑ, макар и уÑловно, можем да причи Ñлим загадката на ФеÑÑ‚ÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¸Ñк, за който твърде много е пиÑано и. . . нищо не Ñе знае. ÐÑкои изÑледователи Ñвързват диÑка Ñ â€žÐ¼Ð¾Ñ€Ñките народи", други ÑмÑтат, че произхожда от о. Малта. Ð Ñпоред нÑкои непотвърде¬ ни чаÑтни ÑъобщениÑ, глината, от коÑто е направен диÑкът, много на подобÑвала тази от езерото Титикака в Ю. Ðмерика.
ТринадеÑето:
След ТроÑнÑката война наÑтъпват "Тъмните векове" на древната иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Европа. Ðо и в Ñ‚ÑÑ… проблÑÑват златни Ñледи от тракийÑкото могъщеÑтво. То е отразено в Ñ‚. нар. талаÑÐ¾ÐºÑ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñ - обÑÑнениÑта на античните автори, че Ñлед ТроÑнÑката война траките имат морÑко гоÑподÑтво близо един век, преди извеÑтните още морÑки народи от древноÑтта като египтÑни, финикийци и др. От това време Ñа котвите и чаÑти от Ñ‚ÑÑ… от камък и по-къÑно от олово, показани заедно ÑÑŠÑ Ñлитък от мед Ñ Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð° на волÑка кожа. Те поÑочват развитите търговÑки контакти Ñ Ð˜Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Средиземноморие и района на Черно море през второто и първото хил. пр. Хр. За отÑтоÑването на незавиÑимоÑтта Ñи траките през поÑоченото време използват Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ бронз и желÑзо, намерени в богати гробове от това време. КъÑовете кехлибар от Балтика Ñа доказателÑтво за контактите ÑÑŠÑ Ñеверните територии на Европа. По предÑтавените фибули може да Ñе проÑледÑÑ‚ и по-ÑÑни връзки Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ етноÑи на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров. Ðай-значими Ñа контактите на траките Ñ Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ южни ÑÑŠÑеди - древните елини. Ð’ резултат на интереÑа на древногръцките автори към Ñ‚ÑÑ… Ð´Ð½ÐµÑ Ð·Ð½Ð°ÐµÐ¼ много за нашите предци. Според бащата на иÑториÑта Херодот Ñа най-многобройни Ñлед индуÑите в древноÑтта.
Ðнтичните извори опиÑват от пети век пр. Хр. тракийÑките царе. МогъщеÑтвото им може да Ñе проÑледи от разкритите богати гробни дарове и Ñъкровища, предÑтавени регионално и хронологичеÑки до загубването на политичеÑката Ñвобода през първи век Ñл. Хр. Сред Ñ‚ÑÑ… Ñе откроÑват находките от некропола при Дуванлий, ПловдивÑко, Ñвързани Ñ Ñ€Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ на ОдринÑкото тракийÑко царÑтво, както и тези от района на РуÑе, Ð’. Търново, Ст. Загора и др.