http://www.struma.com/obshtestvo/bulgarskata-survachka-byaloto-zname-na-antichnostta_23747/Това е от днешната Струма и заÑÑга вечниÑÑ‚ въпроÑ, как аджеба намираме Ñамо тракийÑка култура, а Ñме "изцÑло" ÑлавÑни.
БългарÑката Ñурвачка – бÑлото знаме на античноÑтта ДнеÑ, 28 декември 2011 22 коментара 3558 прочита
Годината е 434-та преди ХриÑта. ÐœÑÑтото – СибиотÑките оÑтрови, западна ГърциÑ, ЙонийÑко море. Две малки флотилии – тези на Коринт и Керкира Ñа поÑтроени в изчакване за поредната морÑка битка. Поводът е Ñпор за влиÑнието над колониÑÑ‚ÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Епидамн в ЙонийÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°Ð»Ð¸Ð². Ðа помощ на керкирците приÑтига атинÑката флота и Ñилите Ñтават неравни.
„Тогава коринтÑните решили да изпратÑÑ‚ Ñ Ð»Ð¾Ð´ÐºÐ° при атинÑните нÑколко души, но без глашатайÑки жезъл, за да разберат какви им Ñа намерениÑта.â€
Това ни Ñъобщава иÑторикът Тукидит в книга I-ва на Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ñи труд „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ПелопонеÑката войнаâ€.
Едва ли този факт щеше да предÑтавлÑва нÑкакъв оÑобен Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð·Ð° наÑ, ако в текÑта не Ñтаваше Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° Ñимвол, който използваме до днеÑ, но отдавна Ñме загубили предÑтава за неговото първоначално предназначение. „ГлашатайÑки жезълâ€! Морфологичната характериÑтика на този древен атрибут е: жезъл от маÑлиново или лаврово дърво, украÑен Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¸Ñ‚Ð¸ в оÑморка клонки, имитиращи увити змии. По време на война жезълът предÑтавлÑвал защита за противника.
Ð¡Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° жезъла ни дава и Квинт Курций Руф, опиÑвайки похода на ÐлекÑандар Велики в Мала ÐзиÑ. Ð’ книга III-та четем: â€â€¦Ð˜ тъй, ÐлекÑандър …. готвейки Ñе да превземе Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтъп крепоÑтта… Ð’Ñе пак изпрати херолд да им предложи да Ñе предадат, защото иначе ще претърпÑÑ‚ големи злини.†Тук Ñрещаме и думата „херолдâ€, Ñпециално название на пратеникът, който ноÑел глашатайÑÐºÐ¸Ñ Ð¶ÐµÐ·ÑŠÐ».
ФункциÑта на атрибута е ÑÑно определена! ÐоÑенето му означавало „Идвам Ñ Ð²ÐµÑÑ‚!†или едно по-логично предположение, „Идвам Ñ Ð¼Ð¸Ñ€!â€. Това е и Ñъщината на неговата Ñ„ÑƒÐ½ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð² по-къÑни времена защото Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ Ñимвол Ñе отивало в чужд дом. Той бил Ñвен знак, че човекът идва Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸ намерениÑ! ОÑвен Ñ ÑƒÑ‚Ð¸Ð»Ð¸Ñ‚Ð°Ñ€Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи предназначение ние го познаваме повече като атрибут ÑÑŠÑ Ñакрално значение. Ðаричан още керикейон, в гръцката Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ е неизменен атрибут на Ð¥ÐµÑ€Ð¼ÐµÑ - Ð•Ñ€Ð¼Ð¸Ñ â€“ „веÑтителцна боговете. Траките почитали този бог наравно Ñ ÐµÐ»Ð¸Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ, което Ñе потвърждава от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¥ÐµÑ€Ð¾Ð´Ð¾Ñ‚, който го Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ „праотец на тракийÑката ариÑтокрациÑâ€.
Един мраморен релеф от Ð¼ÑƒÐ·ÐµÑ Ð² Драма, показва атрибутът в ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ñ€Ð¸Ð³Ð¸Ð½Ð°Ð»ÐµÐ½ вид. Мраморна фигура на ХермеÑ, ноÑещ жезъла притежава и ГоцеделчевÑкиÑÑ‚ иÑторичеÑки музей. И това далеч не Ñа единÑтвените изображениÑ! РазÑтоÑниÑта на които той бил познат Ñа толкова големи, че Ñе открива върху реверÑа на монети на БактрийÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Деметрий I, емитирани около 185 година пр.Хр.
Следват реверÑите на Октавиан и Марк Ðнтоний, докато Ñтигнем до император ВеÑпаÑиан - 73 г. Ñл.Хр. Общото между поÑледните трима е, че началото на кариерата им е Ñвързана Ñ Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ!
ЗмиÑта е предпочитан обект на обожеÑтвÑване в повечето древни култури. Ð¢Ñ Ðµ творец на Ñъдбите, олицетворение на Ñила и мъдроÑÑ‚! Ðейни Ñвни Ð¸Ð·Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñа открити в МеÑÐ¾Ð¿Ð¾Ñ‚Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ от времето на ранната бронзова епоха. Едва ли има човек, който да не е виждал този Ñимвол върху маÑката на Тутанкамон. Явно и хриÑтиÑнÑката църква не уÑпÑла да Ñе оÑвободи от него, тъй като го намираме в иконни Ð¸Ð·Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ðрхангел Гавраил, а патриарÑите и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð¾ÑÑÑ‚ реминиÑÑ†ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñкиптър Ñ Ð´Ð²Ðµ змии изправени една Ñрещу друга.
Ðашето пък общочовешко отношение към него е Ñвързано предимно Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ „Да е мирна и чеÑтита†когато изпращаме и поÑрещаме поредната календарна година!
Това малко „откритие†поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ въпроÑи отколкото отговори! Ðа първо мÑÑто възниква въпроÑÑŠÑ‚, защо този Ñимвол е оцелÑл Ñамо в българÑките земи? Защо ÑлавÑните, дошли на Балканите не Ñа го отхвърлили? Ðко приемем, че прабългарите произхождат от облаÑÑ‚ като БактриÑ, познавали ли Ñа този Ñимвол преди да Ñтигнат до Дунава?
И Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе запитаме – ако този Ñимвол е Ñъхранен в трако-елинÑкото културно проÑтранÑтво, изчезнал ли е „един от най-големите народи,â€Ñпоред Херодот - тракийÑкиÑ!?
Тодор Узунов. СÐТО