Легенди за Баба Марта и мартеницата
Мартеницата е Ñимвол на мир и любов, на здраве и щаÑтие. Ð’ Ð±ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ†Ð²ÑÑ‚ е втъкана чиÑтотата и иÑкреноÑтта на отношениÑта, а в Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ топлотата, на приÑтелÑтвото и взаимната обич.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били Ñамо от уÑукан бÑл и червен конец. По-къÑно в нÑкой облаÑти Ñе прибавили златна или Ñребърна паричка, коÑто Ñлужела за предпазване от болеÑти. ЧувÑтвото за краÑота и оригиналноÑÑ‚ повлиÑло значително върху облика на мартениците. Сега те Ñа Ñе превърнали в едно много изтънчено бижу.
ОБИЧÐИÐоÑенето на мартеници е българÑки народен обичай. Баба Марта е един от най-почитаните българÑки обичаи, запазил Ñе от древноÑта до наши дни. Ðа 1 Март вÑеки подарÑва на Ñвоите близки Ñпециален амулет наречен мартеница, който ще го дари ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ðµ и Ñила през Ñледващата година.
Ðа този ден Ñтопанката на дома Ñтавала рано, измитала двора, запалвала буен огън и проÑтирала или закачвала пред дома Ñи червени преÑтилки, поÑÑи, прежди, черги или преÑукани червени конци. Ð’Ñрва Ñе, че те пазÑÑ‚ къщата, за да не влезе в Ð½ÐµÑ Ð·Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ - болеÑти и немотиÑ. Като ги видела, баба Марта щÑла да Ñе разÑмее и да пекне Ñлънце.
За да не пада гръм, в нÑкои добруджанÑки Ñела не тъкат, не трупат, не варÑÑ‚ нищо. Ðа Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð½Ðµ Ñлагат черни /опушени/ Ñъдове, за да нÑма главни по раÑтениÑта. Ð’ Родопите Ñе гадае по първите дни на меÑеца за времето през годината. Има обичай, Ñпоред който Ñе гадае каква ще бъде годината за Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº, като Ñи избере ден от март /в нÑкои райони Ñе гадае Ñпоред рождената дата/.
ÐÑкои от обичаите на 1 март, Ñвързани Ñ Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ð½Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на злите Ñили, включват палене на огън и изгарÑне на Ñметта на двора, а Ñлед това вÑички преÑкачат жаравата.
ÐÑкаде възраÑтни жени не излизат извън дома, за да не Ñрещнат Марта и да Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑърдÑÑ‚, тъй като Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ Ñе уÑмихне и времето ще е хубаво, ако Ñ Ñрещне млада жена или мома. Ðа Марта жените не перат и не проÑтират бели дрехи, за да не падат Ñлани и градушки.
Децата като Ñе ÑъбудÑÑ‚ тичат да преÑкачат огънÑ, за да не ги веÑÑ‚Ñва болеÑÑ‚ и да им е веÑело през цÑлата година. ПоÑле им връзвали мартенички от уÑукани бели и червени конци. Когато долитала първата лÑÑтовичка или щъркел, децата ÑвалÑли мартеничките и ги закачали на първата клонка. Според едно поверие мартениците Ñе Ñлагат под камък и Ñлед девет дена Ñе гледа, какво има под него. Ðко Ñа Ñе наÑтанили мравки ще е богата годината Ñ Ð¾Ð²Ñ†Ðµ, ако пък има други по-едри буболечки – Ñполука Ñ ÐµÐ´ÑŠÑ€ добитък и др.
ЛЕГЕÐДРЗРВЪЗÐИКВÐÐЕ ÐÐ ÐœÐРТЕÐИЦÐТÐЛегендата Ñе отнаÑÑ Ð·Ð° времето, когато ÐÑпарух бил на деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Дунав. Брат му БаÑн и ÑеÑтра му Хуба го чакали на Ð»ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг и Ñ‚ÑŠÑ€Ñели брод за БългариÑ. Вързали ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° бÑло кълбо за крака на Ñокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. ХазарÑка Ñтрела пронизала БаÑн. Бликнала алена кръв, коÑто обагрила бÑлата връв, коÑто Ñ‚Ñ€Ñбвало да поÑлужи като знак за ÐÑпарух, че Ñкъпите му брат и ÑеÑтра идват при него.
След като получил Ñкъпата веÑÑ‚, ÐÑпарух къÑал конци от бÑло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците Ñи и повтарÑл:
“Ðишката, коÑто ни Ñвързва да не Ñе прекъÑва никога.
Да Ñме здрави, да Ñме веÑели, да Ñме щаÑтливи...
ЛЕГЕÐДРЗРБÐБРМÐРТÐЖивÑла Марта ÑÑŠÑ Ñвоите Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð´Ð°Ð»ÐµÑ‡ в планината. БратÑта й ноÑели едно име - Сечко. Само че единиÑÑ‚ наричали малък, а Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ - голÑм Сечко.
От виÑоката планина те виждали и чували вÑичко, каквото Ñтава по земÑта. УÑмихвала ли Ñе Марта, погалвала и гадинки, и тревички. СтоплÑла проÑтора Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð°Ñ‚Ð° Ñи уÑмивка, блеÑÑ‚Ñло като златно Ñлънцето, прелитали веÑело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеÑта подкарала овчиците Ñи в планината, топло Ñлънчице огрÑло, птички Ñе обадили, та тревица Ñтоката да попаÑе.
- Ðе извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! - думал й Ñвекърът, Ñтар ÑтариÑ. ПреживÑл много той и мъдро може да поучи. По-Ñлънцето познавал Ñтарецът кога ветровете ще завеÑÑ‚, по меÑеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- КирпикожуÑите цъфтÑÑ‚ Ñега, Ñнахо - топло й напомнил Ñтарецът.- Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вÑрвай, кожухчето не ÑвалÑй!
- Е, тейко, какво ще ми Ñтори Марта? Ð¢Ñ Ðµ жена и зло на жена не може да направи - казала невеÑтата и подбрала овцете и козите към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчнÑла. Ðищо че е жена, и Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да покори Ñлънцето като братÑта Ñи, и Ñ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð° Ñила и бури и хали да поÑее, и Ñ‚Ñ Ð·Ð½Ð°Ðµ кога Ñлънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Ðе минало много. Тъмни облаци надвиÑнали над планината. Ветровете заблудили безмилоÑтно набъбналата гора, леден ÑнÑг зашибал, захванала люта зима. Сковала Ñе земÑта, замлъкнали птиците, Ñекнал ромонът на ручеÑ.
Ðепокорната млада овчарка така и не Ñе върнала вече. Ð¢Ñ Ð¾Ñтанала вкаменена заедно Ñ Ð¾Ð²Ñ‡Ð¸Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи горе в планината.
ЧеÑтита да е и от мен...!Баба Мартаhttp://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3104.0.htmlfrom internet