Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (77/92) > >>

Rasate:

Критичен разбор на ново генетично изследване сред българите







С положително отношение към чистите резултати и недоволство от почти всичко останало
Наскоро се запознах с ново генетично проучване, публикувано в Human Biology, Winter 2015, т. 87, стр. 19–28:1 “Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian Origin for Ancient (Proto-)Bulgarians” (Митохондриална ДНК указва западно-евразийски произход на древните българи). Освен резултатите от изследванията, които потвърждават силно преобладаващия местен балкански и западно-евразийски произход на българите — както на съвременните, така и на древните — материалът е ценен и като пример за добра методика.


В него са описани методите за извличане на ДНК от останки на предполагаеми древни българи,2 разглежда се представителността на бройката и се правят директни сравнения с преобладаващата генетична картина на днешните българи и други народи, европейски, азиатски и африкански.


Ето извадки от изводите на авторите:


„Сравнихме хаплогрупите от нашите древни проби с тези от пробите на съвременни българи. Основната хаплогрупа H (H, H1, H5 и H13), преобладаваща сред европейските популации, се среща с честота 41.9% сред съвременните българи и се наблюдава в 7 от 13 древнобългарски проби.3
Останалите от древните mtDNA принадлежат към следните западно-евразийски хаплогрупи: HV1, J, J1, T, T2 и U3. Сред съвременните българи са съответно с честота 0.2%, 7.9%, 1.3%, 10.6%, 6.3% и 1.9%. Не открихме свидетелства за източно-азиатски хаплогрупи (F, B, P, A, S, O, Y или M) и африкански (L). По тази причина нашите резултати не подкрепят теориите за монголо-алтайския и хуно-татарския произход на древните българи.
[…]
Древнобългарската mtDNA се позиционира сред югоизточните и южните европейски популации, включително тази на съвременните българи. Древните българи са генетично отдалечени от северните и западните европейци и народите от Близкия Изток и Кавказ. Волго-уралските и арабските популации са най-отдалечени от древните българи.
И така, нашите резултати указват, че древните българи са генетично сродни със съвременните българи и с някои югоизточно европейски и италийски популации. Предстоящи анализи на проби от човешки останки, намерени на територията на България и датирани към различни периоди (започвайки от третото хилядолетие пр. Хр.) ще доизяснят генетичния облик на древните популации, обитавали днешните български земи.“
Казано на обикновен език, генетичният облик на хората, населявал нашите земи в древността, е почти еднакъв с този на съвременното българско население. Той се свързва с облика на популациите, обитавали Балканите и класическа Херодотова Скития (западната евразийска част на която е днешна Украйна) поне от началото на писаната история. Ако трябва да дадем етнически определения на тези популации, това са трако-илирийците и скито-сарматите или кимерийците, от които извеждат произхода ни практически всички древни летописци и всички начетени възрожденци.4


Критичен разбор на ново генетично изследване сред българите


Нямам забележки към резултатите
Те потвърждават това, което непредубедените историци откриват при политически-неангажирано четене на чуждите и домашните извори. Потвърждават суровите данни от антропологията. Не по-малко солидни потвърждения идват от изследванията върху българския език, стига проучванията да не се правят от икономисти с политико-исторически уклон,5 които представят иранизмите, влезли в езика ни с турско посредничество, като „доказателство“ за „памирски произход“ на един клон от предците ни. Картината се допълва от преобладаващите кръвни групи сред днешното българско население, което също опровергава официалните исторически схващания за какъвто и да било азиатски (расов) произход на древните българи.


Имам забележки към гарнитурата
Авторите дори не допускат вариант, че работят с проби от „траки“, въпреки че резултатите го изискватПри определянето на етническата принадлежност на древните останки, от които е извлечена ДНК за пробите, се изхожда от спорна фактология. Не издържа на критика аргументът, че древните българи са погребвали мъртъвците си, докато славяните са предпочитали кремация. Следователно, казват авторите на проучването, останките в гробовете трябва да се приемат за (пра-)български. На авторите и през ум не им минава или се притесняват от „еретичната“ мисъл, че славяните по нашите земи може да са били покръстени и да са започнали да погребват мъртъвците си. Ако изобщо приемем, че кремацията е била чак толкова разпространена, колкото се твърди, както и че е практикувана от всички славянски племена.


Най-странното за мен е, че авторите изцяло игнорират вероятността останките, от които са извлечени пробите, да са тракийски. Тази липса говори за сериозен предразсъдък или сковаващ страх в научната общност да се навлиза в „забранени територии“ – въпреки че резултатите от генетичния анализ разкриват безусловно сродство на „прабългарските проби“ с „най-древните популации на Югоизточна Европа“.


Може би е нужно да уточня, че лично аз съвсем не правя разликата между „прабългари“, „славяни“ и „траки“, на която по традиция са склонни някои учени — те се чувстват длъжни да се съобразяват с догми, ако желаят да правят научна кариера и да публикуват трудове в определен тип издания. Доколкото правя такова етническо разделение, то е свързано с необходимостта за адекватна критика на научен труд, писан от хора с доста различен мироглед. Длъжен съм да се съобразя с този техен мироглед, ако наистина искам критиката ми да бъде разбрана. Алтернативата е да говорим на съвършено различни езици, а това прави тази статия почти безсмислена.


И още няколко забележки към външния принос
Каква е функцията на стоматолог и антрополог в екип от генетици?За мен е почти необяснимо с какво е допринесъл например проф. Йордан Йорданов, стоматолог и антрополог, в авторския екип на едно генетично проучване. Предполагам, че на него дължим абзаца в публикацията, където — подобно на зле пришита кръпка — четем, че според най-новите проучвания езикът на древните българи вероятно е бил от източно-иранската група, в частност памирски. По какъв начин източно-ирански език предполагаемо се е озовал сред античните обитатели на Балканите и Скития, които не са говорили такъв език, можем единствено да гадаем.


Забележително е (и може би доста куриозно), че памирските преносители на този език уж са били достатъчно много, за да оставят „безспорни следи“ от езика си, но съвсем са забравили да оставят източно-иранска преобладаваща хаплогрупа.


Напротив — от резултатите на проучването става ясно, че древните и съвременните българи са доста отдалечени от генетичната картина на Памир и Северен Афганистан.


Мостич - реконструкция
Черепът на Мостич. Резултат от манипулативна „реконструкция“ на меките тъкани, извършена по инструкция да се подчертая азиатски черти.


През 2006 г. проф. Йорданов и БАН издадоха „Антропология на населението на България в края на ХХ век“.6 Изводите на базата на антропометрични измервания съвпадат с изводите на новото генетично проучване — днешните българи имат преобладаващо европейски, в частност — местен балкански и западно евразийски произход. Но, решен да подкрепи свои лични предубеждения и неуморната работа на свои приятели-„памиролози“, авторът в един момент е принуден да прибегне до озадачаващи изследвания върху… зъбите на българите, като ги прекарва през италиански популации, за да ги свърже неубедително с азиатско влияние.


Отново с такъв мотив — да свърже антропологическия облик на българите с официалните теории за азиатско влияние — в книгата си проф. Йорданов се позовава и на манипулативната реконструкция на меките тъкани от „черепа на Мостич“, извършена от съветски антрополог. Резултатът е гротескна карикатура,7 която беше изобличена още през тоталитарния режим в предаването „Всяка неделя“, когато инородният антрополог беше притиснат и призна, че е извършил реконструкцията по инструкция да постигне азиатски облик, тъй като било „добре известно“, че древните българи са били азиатци, сродни с монголските хуни.


Значи, уж точната наука антропология, която трябва да потвърждава или да отхвърля субективните исторически тълкувания, всъщност се ръководи от инструкциите на политпросветни разбирания за историята и антропологията. Изумително, нали? Като градивна критика, мога да препоръчам на специалистите по генетика да продължат проучванията си, като се предпазват от вмешателството на учени, които са некомпетентни в областта на генетиката и със съмнителна добросъвестност, тъй като многократно са доказвали неспособността си да отделят собствената си работа от предварително съставени мнения.


Иван Стаменов,
25.2.2016 г.


http://www.otizvora.com/2016/02/7500


Бележки:


Copyright © 2015 Wayne State University Press, Detroit, Michigan [∧ виж ∧]
Описанието и аргументацията на останките, от които е извлечена ДНК, са важни. Твърде често се публикуват сензационни генетични проучвания, основани върху съмнителни методи и факти. Например ДНК, извлечено от гробница в източна Румъния, се представя твърде произволно за „тракийско“, въпреки че източните земи на днешна Румъния не са били етнически хомогенни. [∧ виж ∧]
7 от 13 в процентно отношение е над 50%. Можем само да гадаем защо авторите на проучването са избрали да оставят процентната сметка на читателите, която показва, че по линия на тази хаплогрупа предците на са били по-близки с останалите европейци, отколкото днешните българи. [∧ виж ∧]
Вижте например: Г. С. Раковски, Съчинения – трети том, Историография [∧ виж ∧]
Имам предвид „откритията“ на Петър Добрев и други „лингвисти-ревизионери“ за иранските думи в българския език. Открития, от които всеки езиковед би получил главоболие. [∧ виж ∧]
София 2006, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ [∧ виж ∧]
Ако генетиците смятат, че „реконструкцията“ на Мостич има нещо общо с пробите им, извлечени от Манастира на Мостич, съм склонен да преразгледам и тяхната научна добросъвестност, както и качествата на резултатите от анализите им. [∧ виж ∧]

Subeyi Kurt:
Mostich - manipulativna konstrukciya :)  Kogo ablujdavate. Nyamalo han a bilo kan. Se taya. Samo se izlagate.  Vijte kakvo kazvat  specialistite: Но да не забравяме, че древните ирански езици са базирани върху пратюркска морфология, което личи очебийно дори в Авеста...Точно същата пратюркска морфология е и базата на "славянските езици". S.Dinkov

Rasate:

КАКВО ГОВОРЯТ НАШИТЕ ГЕНИ?!









Така изглежда генетичната картина на съвременна България според едно от големите генетични проучвания. За онези, които имат определено понятие от историята ни, ще бъде интересно да се направи опит тя да проговори на разбираем и популярен език.






1. Това което най силно прави впечатление е че близо 45% генетичния състав на съвременния българин е от така наречената прото балканска хаплогрупа  I . Ето какво най общо ни казва науката за нея:





 Хаплогрупа  I  е най-старата европейска хаплогрупа. Счита се че тя пристига в Европа от Близкия изток като хаплогрупа IJ преди около 35 000 години, и се развива в хаплогрупа I на балканите преди приблизително 25 000 години. В наши дни хаплогрупа  I  съставлява от 10 до 45% от населението на Европа. Дели се на четири подтипа. Нещо забележително е че именно хората носители на тази група са построили мегалитните структури (5000 -1200 г. пр. Хр.) навсякъде където те се срещат.







Карта на разпространение на хаплогрупа I


Пеласгите са тези които са определяни като представители на  хаплогрупа  I . По дефиниция, те са автохтонни, местните жители на мезолитните балкани. В България се срещат подгрупите : I1, I2* и I2a2, като най-разпространен е I2а2


Ранен Мезолит (9 000 – 7 000 / 6 500 пр.Хр..)
Късен Мезолит (ок. 7.000 / 6 500 – 5 500 / 4 500 пр.Хр.)


2. Следващите две групи са мутации на така наречената арийска група затова ще говорим за тях заедно.  R1a  бива определяна през призмата на античността като скитска и приела в смисъла на съвремието обобщаващото название "славянска", а  R1b  като кимерийска и в съвремието под обобщаващото название келтска. Двете заедно представляват около 25% от цялостната картина. Заедно с доминантата на хаплогрупа  I   те съставляват 70% от генезиса на съвременния българин. Интересен е момента обаче кога тези групи се появяват на балканите.









През 2009 година излязоха резултати на едно от най обширните генетични проучвания. Една от големите изненади беше, че в Европа най-стария вариант на R1a1 (първата мутация от R1a ) е на Балканите, като негови носители са били тук още през Палеолита. Реално мутацията се е формирала тук. Арийското семейство за чиито прародина до не отдавна се считаха земите на северна Индия се оказа на балканите и причерноморието, хилядолетия преди да се появи в Индия. Ето че двата основни компонента съставляващи съвременните българи са на балканите от дълбока древност. Нещо повече, те са формирани в причерноморския регион.


През 2014 г. бе направено грандиозно проучване на Ъндърхил в което бяха включени 16, 244 лица от 126 държави от Европа и Азия. Въпреки мащаба на проучването нямаше убедителни доказателства че R1a - М420 (арийска) е формирана в Иран. А както стана ясно е мутация формирала се в причерноморския район и още по конкретно северно причерноморие и балканите.


Последното обновяване относно проучването на семейството R1a  е от 2015 г. и първата група, съответно най старата е наречена "СТАРА ЕВРОПА" касаеща именно балканите и датирана на повече от 7000 години. Ето къде можете да видите дървовидната структура на това семейство с най новите му изследвания ( R1a Project )


R1a се отличава с няколко уникални маркери включително мутацията M420, е субклад (подгрупа) на хаплогрупа R-M173 (наричан преди R1). R1a има сестра-субклад (подгрупа) на хаплогрупа R1b-M343, и парагрупа R-M173 *.


Обикновено най популярната карта която ще срещнете да представя епицентъра на зараждане на мутацията R1a1а   е тази:





Която в предвид последните изследвания се нуждае от известна корекция, за да се степенува етапа на развитието. Следващата карта прави именно това:





Тази карта е наречена "Арийската прародина и разселения" която е базирана на еволюцията на индоевропейските езици.


Тоест генетиката потвърди изследванията по отношение на еволюцията на индоевропейските езици. Всъщност Балканите и Северното причерноморие та дори северен Кавказ и южен Урал могат смело да бъдат посочени като епицентър на най интензивното развитие на древните арии със съответните по-етапни уточнения.







На тази карта траки, даки и кимери са посочени като една група в езиково отношение.


С въпросното изследване можете да се запознаете тук: (The Evolution of the Indo-European Languages / Dr. C. George Boeree )


Защо до сега в написаното не посочих траките, нито пък са упоменати в първата карта с групите на съвременния българин?


Ще отговоря така: От всичко с което до сега съм се запознал съм стигнал  до заключението, че в самото начало на техния генезис влизат две основни групи. Тази на хаплогрупа  I  и тази на посестримите R1a  и  R1b . Именно те са и доминанта в генезиса на съвременния българин.


Съществува хипотеза която не е нито нова нито без основание, която твърди че самия ни етноним е показател на този древен съюз БОЛГ-АРИИ. Или иначе казано П(Б)еласги и Арийци. Дали това означава, че траките, чието название е трансформирана (гръцка) форма на името на легендарен техен праотец, Тир, Тирас, Арес, Ярес,  който в последствие е обожествен и са наричани по името му, Тирасиани, Ариии, Ярии, са всъщност старите Болг-Арии / пеласго - арий оставям сами да прецените.


Моето лично убеждение е че българите са древен съюз именно от народите принадлежащи към тези две основни групи. Етнонима ни е един от най силните показатели за това. Далеч не считам че този съюз е основно в границите единствено на Балканите. Народите които са се обединили, още в периода на палеолита са съжителствали заедно на балканите и северното причерноморие. Като на балканите се вижда че доминира хаплогрупа  I  , към която можем да прибавим и Анатолийската J  , тъй като те също са сестри и произлизат от IJ и като втора доминанта е арийската. В земите на днешна Украйна, Крим и части от Кавказ, Пропорциите между двете семейства се изравняват. Тоест R1a  и  R1b е почти в същите пропорции като   I  и  J  .


3. Заедно с  J  процентите стават 80 %. До момента това което виждаме че съвременните българи са същите хора които са присъствали в днешните ни земи от минимум 10 000 години.




Карта на обособяване и разселение на хаплогрупа J2





Счита се, че J2 мъже са се заселили в Анатолия, Южен Кавказ и Иран преди 12 000 години. Тази група както вече споменахме е родствена на   I  . Тези групи обособяват европеидната раса заедно с представителите на R1a  и  R1b . Те са определено с по матова но все пак светла кожа. J2 e силно разпространена в Южните Родопи, Беломорска Тракия и крайбрейните райони на почти цялото Средиземноморие. Поради това се смята за характерен маркер на елинистичната експанзия над Средиземно море. Сред българите се срещат най-често подгрупите: J2, J2a и J2b, като най-разпространена е J2 (M172), а най-рядко срещана- J1.





4. Прескочих групата E3b защото исках да разясня обвързаността на  I   с  J . Тази група се определя като близко източна чието най ранно разселване е в северна Африка, поради което често ще я срещнете да е споменавана като Африканска, тъй като съществува и хипотеза че тя се заражда в Етиопия. Типична хамитска група. В България най често се среща един oт нейните клонове Е1b1b1a (М78) и подклон Е1b1b1а2 (V13- α-кластер). Предполага се, че тя навлиза на Балканите преди 12-10 хиляди години. от южната част на Aнадола и Близкия изток през островна Гърция и о. Крит към средна Гърция и след това на север към Македония. Там се заражда и най-разпространеният в Европа клон Е-V13, преди около 10 000 години.
От групи E1b1b1 (M35), както и E1b1b1a (M78), са част от фараоните от късните династии, 30% от типичните евреите. От първата династия до петата се пази кръвна линия дошла от балканите чиито представители са били амалгама от двете основни доминантни групи които обсъдихме при съвременните българи.


5. Хаплогрупа N  е с едно от най слабите присъствия. Тя е типична Евразийска и е зародена в земите на Китай. Тя има почти идентично слабо присъствие в цяла западна и централна Европа, но особено силно присъствие в източна Европа в лицето на Русия и Балтийските държави. Също така в Скандинавия и по конкретно в граничната зона с Русия.


6. Най слабо присъствие в това проучване има хаплогрупа K за нея ще кажа само че е по стара от   I   и  J  и е посестрима на тази от която произлизат споменатите две IJ , които от своя страна са мутации на IJK.


Ще бъде любопитно да видим каква е близостта ни със съвременните татари на чиято територия е съществувала Волжка България.





Това е графиката според същото проучване на съвременното население на Татарстан.


За да ги сравня визуално ще оставя само доминантните групи при нас и при тях и ще добавя Русия и Украйна.





Добре се вижда че ние имаме много общо с всички тези народи, затова е добре да не се спекулира, само и само да се угоди на определени политически интереси.


Татарстан общо 60% БОЛГ- АРИЙЦИ . Не може да се отрече и че имат силно азиатско присъствие около 20%. В това няма нищо странно, тъй като те са контактна зона с азиатските народи.
България 80% БОЛГ- АРИЙЦИ с най слаб азиатски фактор.
Украйна 80% БОЛГ- АРИЙЦИ с около 12% азиатски фактор.
Русия 73% БОЛГ - АРИЙЦИ с 20% азиатски фактор.


Смятам че ще помогна до известна степен за баланс в твърденията, които варират от пълно отричане да имаме каквото и да е било общо с тези народи до крайно приравняване. Както при при Татарстан, Русия и Украна е налице силно азиатско присъствие, при нас това се компенсира с гени от Леванта и Африка.





Ето и цялата карта на Европа според това проучване.
От тук можете да изтеглите PDF с пълните графики от това проучване.




Искам да подчертая че това далеч не е единственото изследване и съществува известна статистическа относителност в резултатите.




Ето например едно друго изследване, което няма да коментирам така подробно, но ще направим сравнение на графиката която дават за България, с тази която вече е коментирана.





Източник: The Genetic Map Of Europe









Както добре личи, това изследване е включило и халпогрупа G за България, като от групата на I са вкарали конкретика чрез три от нейните мутации, които ги има в България I1a, I1b, I1c . В същото време напълно са изключили N.  Въпреки тези разлики, промяна в общата картина за България няма.


Възможно е някой хора да се подразнят че в основното коментирано проучване, арийската R1a е посочена като олицетворяваща скити, сармати и в съвремието с обобщаващото название "славяни", но сами ще видите че във второто проучване R1a е посочена като група на Slavic, Kurgan, Aryan.


Курганната култура е археологическа култура от периода 4-2 хил. пр.н.е., отъждествявана в науката с първите индоевропейци. Терминът курганна идва от тюркската дума курган, с която се наричат един вид примитивни гробници, състоящи се от дървена или зидана подземна камера и оформена върху нея могила. В науката терминът е въведен от литовската археоложка и антроположка Мария Гимбутас. През 1956 г. тя комбинира курганната археология с лингвистични данни и представя своята Курганна хипотеза, касаеща произхода, прародината и разселението на древните индоевропейци. Тази хипотеза има изключителна важност за индоевропеистиката и днес е най-широко разпространената в научните кръгове. Тя е характерна за скити и родствените им сармати.


Мария Гимбутас определя четири последователни етапа на развитие на курганните култури и три „вълни“ на тяхната експанзия:


Курган I — до 4 хил. пр.н.е. в района на реките Днепър и Волга. Тези култури започват развитието си от басейна на Волга и към тях принадлежат културите Сарама и Серогласовка. Курган II-III — 4 хил. пр.н.е. Включва културите Средний Стог и Майкоп в Северен Кавказ. Характерни за тях са каменните кръгове, колесниците и антропоморфни изображения на божества.
Курган IV (Ямна) — началото на 3 хил. пр.н.е.. Тези култури обхващат целия район от Урал до Румъния.
Първа вълна — експанзия предшестваща Курган I, която тръгва от долното течение на Волга и се насочва към река Днепър, предизвиквайки съжителство на курганната култура с културата Кукутени. Сътресенията от тази експанзия достигат до Балканите и по Дунав — до културите Винча и Ленгел в Унгария.
Втора вълна — около средата на 4 хил. пр.н.е. Започва от културата Майкоп и довежда до поява и разпространение на курганизирани хибридни култури в Северна Европа през цялото 3 хил. пр.н.е. Според Гимбутас, това съвпада с първото навлизане на индоевропейски езици в Западна и Северна Европа.
Трета вълна — 3000–2800 г. пр.н.е. Експанзия на културите Ямна отвъд степните райони. Характерните курганни погребения се разпространяват по цялата територия на Румъния и България, чак до Източна Унгария.


Във второто проучване ще срещнете и забавното противоречие R1a да е наречена Slavic, Kurgan, Aryan. А хаплогрупата I2a Sout Slavic (Южно Славянска) , Sardinian. В цветовата легенда посочена катo I1a. Сами разбирате че няма как южни "славяни" да са коренно различна хаплогрупа от северни "славяни" ако това название не е просто езиково, а наложеният термин "славяни" се пропуква и за арийско принадлежните и за пеласго принадлежните. Причината обаче една част от пеласго-ариите да говорят близки езици от "славянското" езиково семейство е възможно да се крие именно в този древен съюз, когато тези групи са се слели в един огромен народ и в този смисъл ние сме братя. Това ясно се вижда в доминацията на основните хаплогрупи.


Днес наричаме тези езици "славянски" и колкото и дразнещо да звучи за някой хора и обидно за други "славянски" държави, правилния термин за езика е бил болг-арски / пеласго-арийски.


Съществува хипотеза която тълкува името славяни буквално като синонимна форма на болгари
Сла (славен, слънчев, божествен, бога слънце, белият, сияещият) и Вян, като  Вян-Ван-Вайн-Войн.
Бол (бял, слънчев, БОЛГ, сиреч БОГ, сияещ) Бол (г) ар . Ар е типично арийски суфикс за човек, орач. Тук Г е в синергизъм и с Бол-г, и с Г-ар, като по този начин дава значение за Бол-г в смисъла на бял Бог, а за Г-ар като хора войни. В някой наречия Г се видоизменя през ГХ към Х и К. БолГар, БалХар, БалГХар, БалКар.


Тази хипотеза е интересна и има резон в нея. Един от хората които я подкрепя е българиста от Татарстан, Фаргат Нурутдинов.


Ето нещо особено интересно което излезе скоро.





Резултатите от ДНК изследването на Българите от 8-10 век, взети от Ножарево и Мостич. Изследването е на БАН и екипа на Академик Ангел Гълъбов и Италианският национален генетичен институт. Публикувано е в престижното списание Human Biology.
Съвременните Българи сме старите Европейци, идентични с Българите на Аспарух. Нещо което прави силно впечатление е идентичността ни с централна Италия. Това би могло да се обясни само по два начина. ЕТРУСКИТЕ и АЛЦЕКОВИТЕ БЪЛГАРИ,


Аз лично не подкрепям крайните изказвания от типа "НЯМАМЕ НИЩО ОБЩО" очевидно е че имаме доста общи неща с народите и от източна и от западна Европа. За едно обаче няма спор. Ние сме народ който с пълно право може да се нарече НАЙ СТАРИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ.

Rasate:
За българската история, която трябва да мине под сянката на славянството, Чертков е като Макиавели на запад. Това е човекът, който първи представя старобългарския превод на „Манасиевата хроника” с добавките на българския преводач, но като истински „сив кардинал” на  панславянството, Чертков не се колебае да излъже, че българите не били „многочислени” и че славяните ги претопили. Оттогава насетне тази лъжа на Чертков се повтаря във всяка книга по славянска история, независимо, че старобългарския преводач през ХІV в. е написал точно обратното, а именно че българите са били…”многочислени”.

 «О переводе Манассииной летописи на славянский язык, с очерком истории болгар, доведенной до XII века» (Чертков,Мoсква., 1842).

„Болгаре, о которых говорит переписчик Манассиевой летописи, при первом переходе их за Дунай, не были еще Словенами. Они прямо пришли с берегов Волги и принадлежали к племени Гуннов (45). Болгаре превратились в Словен только тогда, как поселились в Мисии и других землях, населенными Словенами, точно также, как руссы смешались со Словенами жившими в России. 2. Словене с незапамятных времен обитали по обеим берегам Дуная, в Дакии, Мисии, Фракии, Македонии, Иллирии, и проч. и едва-ли еще не при Македонских царях и владычестве римлян, которым они известны были под общим именем Иллирийцев, Македонян, Фракийцев, Мисян и проч., как это можно доказать названиями многих мест, хотя изуродованными Греческими и римскими писателями (46) 3. Византийцы нигде неговорят о пришествии Словен и водворении их, вместе с болгарами, в VI веке, в Миссии. Греческие летописцы напротив того упоминают только о дозволении (при Константине Погонате) одной Болгарской орде поселится в Мисии, именно в том самом месте, где, как они сами говорят, жило уже давно по семь поколений Словенских. Эта Болгарская орда, после дальнего перехода от Волги и многих сражений и потерь, не могла быть многочисленна.Болгарское царство сделалось могущественным только по присоединении всех Словенских народов к поселившимся в Мисии Волжским Болгарам и простиралась, в блестящую эпоху своего существования, от Черного моря до Адриатического и от Дуная до Греции и почти до Византии. Оно было могущественное царство Словен южных…”

books.google.ru/books


А ето какво пише старобългарският преводач на Манасиевата хроника в своята приписка:

„При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).

В „Манасиевата хроника” старобългарският преводач пише, че българите са били „многочислени”, но Чертков лъже, че тук става дума за орда: „Эта Болгарская орда, после дальнего перехода от Волги и многих сражений и потерь, не могла быть многочисленна.”

http://bghistory-letopisec.blogspot.bg/2015/05/1842.html

Subeyi Kurt:
В Турция, Татарстан и Чувашия имат предостатъчно сведения и за това, че българите са тюрки.Между другото, единствено чувашите днес са съхранили западния тюркски огурски език, на който някога са говорели всички булгари. Днес древнобулгарските надписи в Дунавска България се разчитат единствено чрез чувашки език.Нека видим само някои от тях.
Надписът от Равна, придружен от рисунка на кон: ALASHU ART TUI. В превод от чувашки – "лаша арат туй", което означава "празник на породистите коне”, в смисъл "конни надбягвания".
Древнобългарски епитафии от Плиска и Силистра.
ZENTI ASO E. На чувашки - "сунти асе", което означава "памет на праха".
ANZI ZERA ITZI ASO E. На чувашки - "анса сере ыйтса ас", което означава – "отпускайки се в земята, спомняй си и питай".
OHSI TZIT MA GILS. На чувашки - "охса сама килес" – «вдигни се в рая”.
Надпис от Преслав: TORTUNA PILE ZHOPAN. На чувашки "Тортуна пиле жупан" – "богосътворен, благословен жупан", "божествен, благословен жупан"- St.Dinkov

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page