Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (82/92) > >>

Marlboro:



https://www.davidrumsey.com/luna/servlet/workspace/handleMediaPlayer?lunaMediaId=RUMSEY~8~1~2898~300034



https://www.davidrumsey.com/luna/servlet/s/wmj4o7

Marlboro:



Part of TURKY in Europe



https://www.davidrumsey.com/luna/servlet/detail/RUMSEY~8~1~3732~430068:Italy-

Marlboro:
Европейската история и турците-2

Поява на българите на европейската сцена...

След смъртта на великия хунски предводител Атила, европейската хунска държава навлиза в период на разпадане. Подчинените племена се обединяват срещу хуните. Също така двата сина на Атила Денгизик и Ернак влизат в борба за власт с брат си Елак. След битката при Недао през 454-та година разделените хунски дружини са разгромени от обединените отряди на остготи, гепиди и херули и се оттеглят от Централна Европа в Черноморските степи. Тук те се срещат с тюркското племе Огури. Огурите са разделени на три основни племенни групи-Оногури, Утригури и Кутригури, които започват да заселват през 463-та година земите северно от Черно море. Тази среща на хуните и огурите поставя на историческата сцена един нов тюркски народ-българите. Името Българи е с тюркски корени и произхожда от глагола Булгамак. Българските племена населяващи основно земите източно от Черно море, влизат по-късно в състава на основаната след 552-ра година Гьоктюркска държава.

След разпадането през 630-та година на Гьоктюркската държава, западните огури, или българи, се обединяват под лидерството на хан Кубрат и основават голяма държава под името Велика България. Тази българска държава е продължител на традициите на хунската и гьоктюркската държави.Границите на Велика България се простират  от река Днепър на запад до река Кубан на изток и от извора на река Донец до Азовско и Черно море на юг. След смъртта на хан Кубрат, под натиска на хазарите, и въпреки завета на великия хан да не се разделят, синовете му решават да се разделят и да се насочат поотделно към други райони на запад. Дружините водени от третия син на Кубрат, Аспарух преминават реките Днепър и Днестър и се наставята в земите на днешна Южна Бесарабия, където стават съседи на Византийската империя.
След бляскавата победа над византйската армия през 681-ва година, Аспарух основава българска държава със столица Плиска и подписва мирен договор с Византия, като включва в териториите си днешното Лудогорие. Тази държава е известна под името Първо Българско Царство. За период от 250 години, под ръководството на лидери като Хан Крум, Хан Омуртаг, княз Борис, Цар Симеo, българското царство става една от най-силните държави на Балканите. В периода на управление на Цар Симеон (893-927), българското царство достига своите най-големи граници. То се простира на юг почти до Коринт, а на запад достига земите на днешна Албания. На югоизток териториите достигат до Одринскотополе, като обхващат и северната част на Дарданелския пролив.

Първото българско царство или Дунавска България, просъществува до 1018-та година. Три важни събития поставиха отпечатъка си над историята на тази държава през този период. Първото бе приемането на християнството през 865-та година от княз Борис и обявяването му за официална религия, приемането през 855-та година на кирилицата създадена от братята от Солун Кирил и Методий въз основа на гръцката азбука, и смесването на прабългарите със започналите да навлизат на Балканите през 6-ти век славянски племена. Премането на кирилицата, е едно много важно за българската държава събитие и днес Кирил и Методий се почитат като светци и на тяхно име е наречена националната библиотека в столицата на България София.

Със смесването на прабългарите със славяните, те забравят тюркския език и започва процес на славянизиране.През 1014-та година, българската армия е разгромена от византийския император Василий Втори. Той нарежда да бъдат ослепени почти всички 15 хиляди пленени български воини, като оставя по един водач с едно око на всеки сто души, които са изпратени на българския цар Самуил. За своите жестокости и за това че подлага на клане българите, византийският император Василий Втори получава прозвището Българоубиец. След около десет гдини настъпва и краят на Първото Българско Царство, което пада под ударите на Василий Втори Българоубиец.Второто Българско Царство е основано през 1187-ма година в земите между Балкана и река Дунав. Тази държава е просъществувала до 1396-та година. След превземането през 1204-та година на Константинопол от рицарите от Четвъртия Кръстоносен Поход, българските владетели се възползват от отслабването на Византия и отново разширяват границите на държавата си до Адриатическо и Егейско Море.

След поражението от 1330-та година в сражението при Велбъжд срещу сърбите, българската държава отново навлиза в период на упадък. Български територии са завзети от сърби и от византийци. След 1371-ва година ,Второто Българско Царство се разпада на три държави-Търновско Царство, Видинско Царство и Добруджанско деспотство. След време започва експанзията на османските турци на Балканите и за период от около 25 години, Търновското Царство, управлявано от династията Шишман която е със кумански произход, става най-напред васална държава а след това е нпълно включена в границите на османската държава. Османското владичество в българските земи продължава близо пет столетия, от 1396-та до 1908-ма година. В периода на османско управление българите съхраниха своя език, религия традиции и обичаи. През османския период се разраснаха и развиха и градове като София,Видин, Шумен и Пловдив и бяха построени редица архитектурни обекти.Днешната, четвърта поред българска държава, бе основана след руско-турската война от 1877-78ма година.

Османската държава призна официално българската държава след 1908-ма година. Под влиянието на националистическите течения и виждания, управляващите България среди положиха усилия да създадат еднокултурна държава без етнически малцинства. Положени бяха големи усилия за да бъде забравен тюркският произход на българите и като название за българите от този период бе приета думата Прабългари или Протобългари, като целта бе да не се използва назването „тюрки”. В годините на Балканската война милиони турци бяха принудени да се преселят в Анадола. През по-късните периоди, българската държава и Република Турция подписаха неколкократно преселнически договори с които бе продължено изселването на турците от българските земи. Но числеността на турското население в България бе толкова голямо, че и тези преселения не успяха да разрешат проблемите на българските управници. Затова, в края на 80-тте години бе започнат така наречениет Възродителен процес.

През 1989-та година хиляди турци бяха принудени да напуснат родните си места и да се преселят в Турция по време на така наречената „Голяма Екскурзия”. Но дори и след тази вълна от преселване, днес турското население в България продължава да е около десет процента. България е балканската страна в която има най-многобройно турско и мюсюлманско население.

Marlboro:
Европейската история и турците-3

Преселението на тюркски народи на Балканите...
В рубриката ни миналата седмица се спряхме накратко на историята на тюрското племе Българи и на основаните от това племе четири държави. В днешната ни рубрика искаме да засегнем навлизаето на Балканите на други турски племена като кумани, печенеги и узи.
През 330-та година от новата ера, Константинопол официално става столица на Римска Империя. През 395-та година, когато Римската Империя се разделя официално на две-Източна и Западна, Константинопол става столица на Източната Римска Империя, получила по-късно името Византийска Империя, по древното име на Константинопол-Бизантион. С рухването през 476-та година на Западната Римска Империя, Византия остава единствен наследник на императорските традиции на Рим и просъществува до 1453-та година, когато Константинопол бе превзет от Османските турци и получи днешното си име Истанбул.
Византийските летописи от 4-ти до 15-ти век, представляват много важен писмен източник за историята на различните турски народи, пристигнали още преди селчукските и османските турци в имперските земи в Анадола и на Балканите. Хуни, Гьоктюрки, Авари, Българи, Узи, Хазари, Печенеги и Кумани, следвайки северното крайбрежие на Черно Море, навлизат в земите на Византийската империя на Балканите. От своето основаване до своя край, Византийската империя води постоянна борба с различни тюркски народи. В течение на този период, тя създава специфична дипломация за контакти с тях, като същевременно възприема и техните стратегии и тяхното въоръжение, за да може по-добре да се противопоставя на конните им дружини. Освен това, често е позволявала на различни турски племена да се заселват в земите й, като се е възползвала от тях като щит срещу нахлуването на други варварски народи.
В Гьоктюркския каганат, обединил през 552-ра година авари, българи, хазари, печенези, узи и кумани, византийската империя е била известна под названието Апурум-От Рим. Византийската империя многократно сключва договори с Гьоктюркския каганат в борбата си с иранските сасаниди. Византийски посланици посещават многократно столицата на каганата. Съюзът между Византия и Гьоктюркския каганат срещу сасанидите продължава до 576-та година. След смъртта на великия кан Истеми, е обявен край на съюза между двете държави. През 582-ра година Гьоктюркският каганат се разделя на Източен и Западен и контактите с Византия са прекъснати.
Византийската империя е имала близки контакти и с друг тюрски народ-аварите. Във византийските хроники аварите се разделят на две групи-истински авари и псевдоавари. Истинските авари са били с монголски произход докато псевдоаварите са били народ с тюркски произход. Псевдоаварите излизат на европейската сцена през 6-ти век и до 9-ти век са една от главните военни сили в Централна и Източна Европа. Аварските племена се заселват в Панония, или днешна Унгария, където през 562 г. покоряват местните славяни и германското племе херули. Завземат Трансилвания, и Влашко.През 567 година подчиняват и гепидите. Аварите продължават на юг и навлизат в земите на Византия. Те започват да нападат имперските земи тъй като тя отказва да им предаде за заселване областта Малка Скития, известна днес като Добруджа. Империята е атакувана ежегодно по цялата граница от Белград до устието на Дунавот 568 година до 582 година по времето на хаган Баян. Аварите постепенно опустошават Мизия, Тракия и Македония и плътно се доближават до двата най-големи града на империята - Цариград и Солун.

Император Маврикий сключва договор в 584 година с аварите на Баян, като се задължава да им плаща 80 000 ливри злато годишно. На следващата година данъкът е увеличен на 100 000 ливри, но аварите смятат, че ще вземат повече, ако продължат нападенията си. А през 593 година решават да поограбят и Западна Европа. Започват нападенията им над Тюрингия и Бавария. Първоначално аварите се заселили в Малка Скития и изпълнявали ролята на византийски федерати. Били използвани от Империята срещу враговете ѝ от Източна (утигури, кутригури, анти) и Западна Европа (франки).

Впоследствие аварско-византийските отношения охладнели и те, водени от своя каган Баян, се заселили в Панония откъдето изгонили гепидите. Оттогава започнали почти непрекъснати аварски походи срещу балканските провинции на Византия, своеобразен връх на които е обсадата на Константинопол през 626 година от българи, авари и сасаниди. Походи били насочени и на запад срещу франки и в една битка през 566 година дори бил пленен техният крал Сигиберт. Организирани били нападения и в земите на лангобарди и бавари.

След несполучливата обсада на  Константинопол, през 624 година, Аварският каганат започнал да запада и впоследствие се разпаднал на две части. Последен удар върху аварите нанесли франкският владетел Карл Велики, който от 791 година започнал военни кампании срещу тях с цел окончателното премахване на аварската опасност, и българската армия водена от кан Крум, който обаче не ги подлага на гонения и репресии, а като родствен народ спомага за вливането им в българската държава. През 805 година аварите пръснати в централните и изтоцчни райони на Европа приемат християнството. Последните сведения за аварите датират от 822 година.

Хазарите са тюркски народ населявал района между Черно Море и Каспийско Море. Те се откъсват от Гьоктюркския каганат и основават Хазарски хаганат. Установяват близки отношения с Византия и сключват с нея договори за взаимопомощ в борбата на империята с нахлуващите в земите й авари и сасаниди. През 667 година, обединената армия на византийци и хазари разгромява в битката при Нинова сасанидската армия. В средата на 7-ми век хазарите завземат и Кримския полуостров и се установяват активни търговски отношения с Византия. През 730 година византийският император Лъв Трети, оженва сина си Константин за дъщерята на хазарския хаган Чичек, приела името Ирина Хазарска. Синът им, става император на Византия под името Лъв Четвърти, или Лъв Хазар. В течение на 10ти век, личната и дворцовата охрана на императора е съставена от избрани хазарски воини.
Хазарският хаганат е унищожен от печенегите и куманите. В перида 9-11 век, от Централна Азия към черноморските брегове, Балканите и Анадола започва нова преселническа вълна. Печенеги, кумани и узи се настаняват по севернто крайбрежие на Черно Море и на Балканите. Византия установява съюз с печенегите и с тяхна помощ разгромява през 1018 година българите. Но след тази победа, печенегите стават съседи на Византия и започват да се настаняват в земите по южнто крайбрежие на река Дунав. Византия се възползва от печенегите като граничен щит и наема във византийската армия печенегски корпус от около 15 хиляди души. По време на битката при Манцикерт, днешния град Малазгирт в Турция, между византийската армияа и армията на селчукските турци, печенежките наемници преминават на страната на родствените селчуки и спомагат за пълни яразгром на византийската армия.
Узите, също народ с тюркски произход, започват да се настаняват по земите на юг от река Дунав през 11 век и достигат до Солун и Тесалия. Те обаче са малобройни и се претопяват в другите турски народи в региона. Предполага се че гагаузите, населяващи основно Добруджа, са потомци на узите. В края на 11 век, печенезите установяват съюз срещу Византия с родствениците си в Анадола, владетеля на Измир Чака Бей , и селчукския владетел Кълъч Арслан Първи.

Византия от своя стран сключва съюз с друг тюркски народ, Куманите. През 1091 година кумаските дружине разгромяват в сражението при Лебуниум на брега на река Марица печенегите. След това поражение част от печенегите се настаняват по бреговете на река Вардар, в околностите на София и на Меглен в днешна Македония. След разгрома на печенегите, куманите се настаняват в Добруджа, Лудогорието, Родопите, Македония и Тракия. След падането на Византийската Империя под ударите на Четвъртия Кръстоносен Поход, куманите се включват в състава на второто българско царство.
Никейската империя, която е продължител на Византийската империя, също продължава да се възползва от услугите на куманските конни дружини и настанява голям брой кумани в долината на река Мендерес в Западен Анадол. Близо 50 години преди основаването на османската държава, в Тракия и в Западане Анадол вече има многобройно куманско тюркско население.

Българската царска династия Шишман също е с кумански произход и последният владетел на Търновското Царство преди то да падне под ударите на османските турци е Иван Шишман. Присъствието на тюркски народи като печенези, кумани и узи на Балканите, улеснява османската експанзия на полуострова и осигурява и силно демографско присъствие на империята в този район, тъй като родствените турски народи се преврщат във верни поданици на империята.

http://www.trt.net.tr/bulgarian/riegionalni/2018/01/20/ievropieiskata-istoriia-i-turtsitie-3-891937#.WmN6Y9fOwss.facebook

Marlboro:
Европейската история и турците-4


Създаването на анадолската Селджукска държава...


Първата турска държава основана в Анадола е Селджукската държава. Основател на тази държава просъществувала в периода 1040-1308, е селчукската турска династия. Селджукската династия е произхождала от рода Кънък на турското племе Оузи. Родоначалник на рода е Селджук ибн Дукак, откъдето произхожда и названието на рода и на основаната от този род държава. През 11 век селчукската династия основава държава в район източно от Аралско море. Те наохлуват най-напред в района на град хХорасан в Иран, водят завоевателни походи в Кавказ и след победата постигната през 1071 година над византийските войски вбитката при Манцикерт започват да се заселват в Анадола.

Това, което отличава Селджукските турци от турските племена нахлули на Балканите и в Централна Европа прекосявайки степите северно отЧерно Море е че са били мюсюлмани. Селджукските турци са приели мюсюлманската религия още през 10 век. Освен това, докато другите турски племена са се претопили в народите в Европа, Селджукските турци са създали своя силна държава в Анадола и много от малобройните местни племена са се претопили в тази държава.Когато селджукските турци нахлуват в Анадола, голяма част от териториите на полуострова са напуснати и изоставени на произвола, селата и градовете са в полуразрушено състояние.

Причина за това са опустошителните и изтощителни войни които Византия води с иранската сасанидска държава и с мюсюлманите. През втората половина на 7ми век, най-богатите византийски провинции-Египет, Палестина, Сирия, Ирак и териториите в Южен Анадол са превзети от мюсюлманите. По време на емевидските и абасидските халифати, мюсюлманските армии често нахлуват в Анадола и дори обсаждат Константинопол. Тези непрестанни нашествия и войни обезкървиха земите на Анадола. Населението намаля, крепостите се превърнаха в руини, селата бяха опразнени. Византийското присъствие остана само в продължаващите да стоят на крака няколко града със силни крепостни стени. След сражението при Манцикерт от 1071 година, турците започват да се настаняват по земите на Анадола, и битката при Мириокефалон от 1176 годино утвърждава турското присъствие в Анадола и слага край на плановете на Византия да си възвърне господството над полуострова.

Турските нахлувания в Анадола се различават от нахлуванията на сасаниди и араби по това че турските родове и общности не нахлуват само за да грабят и плячкосват, а се настаняват за постоянно в тези земи и ги превръщат в своия родина. Заедно със скитническите родове, в Анадола се преселват и родове възприели заседналия начин на живот, усвоили земеделието и занаятчийството от околностите на град Хорасан и на другите турски градове в Централна Азия. След битката при Мириокефалон, в Анадола започва бърз процес на благоустрояване и изграждане на турски градове и населени места. През 13 век, анадолските турци под управлението на селджукската династия забогатяват и Селджукската държава се превръща в една от най-силните държави на региона. Превзетите от византийците градове Анкара, Коня, Сивас, Кайсери, се разрастват и благоустрояват и се пвервъщат в центрове на турската култура и занаяти. Към тях се присъединяват и издигнати от турците градове като Аксарай и Денизли. Структурата на селджукските градове е била тризонна.

Първата зона, това е цитаделата в която живеят управителите, знатните граждани и военачалниците и където е съсредоточен гарнизонът. Втората зона е самият град, обграден с външна крепостна стена. Третата зона са предградията оставащи извън крепостните стени. В центъра на градовете са се издигали голяма джамия и пристроен до нея културен и социален комплекс. Гражданите изповядващи различна религия са живеели в отделни квартали отделени също с крепостни стени. През деня портите са се отваряли и се е водела търговията и другите ежедневни дейности. При управлението на Селджукската династия, турците усвояват напълно традициите на градостроенето и в много от старите градове в Анадола са издигнати турски квартали, носещи съответните тюркменски имена.Селджукските турци оказват силно въздействие и над западната история. След поражението при Манцикерт, Византия иска помощ от западните феодални княжества и държави за спирането на турската експанзия в Анадола. Този зов за помощ води до поставянето на началото на Кръстоносните походи.

Първият кръстоносен поход е обявен през 1096 година. След една година кръстоносците превземат столицата на Селджукската държава, Изник и разгромяват селджукската армия в сражението при Ескишехир. Това принуждава Селджукските турци да пренесат столицата си в град Коня. Селджукските армии обаче успяват да разгромят кръстоносните армии от последвалите Втори и Трети Кръстоносни походи. Първият, Вторият и Третият кръстоносни походи са първата среща на турците в Анадола със западните армии. Четвъртият кръстоносен поход започнал през 1204 година завършва с превземането на Константинопол от кръстоносците и основаването на Латинската империя. Византийският императорски двор се обосновава в Никея, днешен Изник, където престоява още 57 години. През този период, никейската империя следва политика на установяване на добри взаимоотношения със селджукските турци. През 1261 година византийците превземат отново Константинопол и той отново става столица на Византия. През този период, Византия пренебрегва източните си провинции като насочва вниманието си към запазването на границите си на запад. Това създава през 13 и 14 век предпоставката за пълното заселване на турските родове в Анадола и за превръщането на Анадола в турска родина. Възползвайки се от хаоса предизвикат от Четвъртия Кръстоносен поход, селджукската държава разширява граничите си превземайки на север черноморския град Синоп и на юг средиземноморските пристанищни градове Анталия и Алания.

След превземането на крепостта Судак в Крим, селджукските турици започват активна търговия с народите северно от Черно Море. На юг започва търговия с Венеция и Кипър. Селджукската държава осигурява безопасността на търговските пътища в Анадола. През този период, по основните търговски артерии са изградени много кервансараи с военен гарнизон, което също придава тласък на развитието на търговията. Търговците които са били разграбвани от разбойници, са получавали обезщетения от селджукската държава. Данъците взимани от търговците са били напълно отменени или при определени случаи снижени до 2 процента. Политическият стабилитет наложен от Селджукските турци в Анадола, е привлякъл интереса на италианските градове държави и на търговците от другите европейски градове. Развитието на търговските отношения през този период е допринесло за прогреса не само на Андола но и на Европа. Започнаването на Европа с източни свят най-напред става посредством кръстоносните походи, а по-късно посредством развитието на търговията.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page