Фалшификации в иÑториÑта могат да бъдат намерени навÑÑкъде и вÑÑкога. Те не прекъÑват от античноÑтта до наши дни – артефакти, фолклор, вÑÑкакÂви видове ръкопиÑи, документи, хроники, пиÑма, фреÑки... РимÑката църкÂва първа произвежда фалшификата Donatio Constantinae още през VIII в., за да легитимира правото Ñи на единÑтвена религиозна инÑтитуциÑ[1].
Да Ñе изфабрикува „автентичен документ“ от древни времена Ñе преÂвръща в нещо като интелектуална мода между Ñтудентите в различни евÂропейÑки универÑитети от Средновековието. Умберто Еко е опиÑал една такава прекраÑна иÑториÑ[2].
СъщеÑтвува непрекъÑната традициÑ, коÑто Ñе превръща едва ли не в нов литературно-иÑторичеÑки жанр – фабрикуване на текÑтове, разбира Ñе, Ñ Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð° иÑторичеÑка ÑтойноÑÑ‚[3]. Повечето от фалшификациите Ñа доÂказани, но това не пречи на непреÑъхващата нужда на широката публика да приема тези текÑтове като ÑвидетелÑтва за определени политичеÑки, идеологичеÑки или религиозни цели.
Ето един фълшификат:http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD_%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8Св. Ñвещеномъченик ВиÑарион СмоленÑки е епиÑкоп на СмолÑн по времето на Ñултан Мехмед IV, жеÑтоко убит от турците. ОÑновни ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° живота му черпим от "ИÑторичеÑки бележник" (намиращ Ñе в архива на гр. СмолÑн), диктуван от Рада КазалийÑка /1821-1907/ на Ñина Ñ Ð¥Ñ€Ð¸Ñто Поппанталеев.
ОÑобено важно е изÑÑнÑването на иÑтинноÑтта на "бележника", тъй като цÑлото житие на Ñветеца е Ñъчинено въз оÑнова на този бележник, публикуван за първи път през 1931 година в ÑпиÑание "РодопÑки преглед". Редица иÑторици и видни изÑледователи на Родопите като Ðиколай Хайтов, Петър Маринов, Стою Шишков, ВаÑил Дечев, Хр. Караманджуков оÑпорват иÑтинноÑтта на този "иÑторичеÑки бележник" и го обÑвÑват за възрожденÑки фалшификат. Като доказателÑтво Ñе поÑочват езика на бележника и грубите фактологичеÑки грешки. Ð’ Ñвоите иÑторичеÑки полемики Ðиколай Хайтов Ð¾Ñ‚Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð¸ÑтинноÑтта на този документ и крикитува проф. Петър Петров за това, че Ñлед 1960 г. безкритично го публикува в редица негови иÑторичеÑки Ñборници. Хайтов изтъква грешките в годините, измиÑлените имена на Ñелата и Ñултаните, които не Ñе потвърждават от нито един друг документ и Ñ‚.н. и Ñ‚.н. [1]
Петър Маринов изказва резерви отноÑно учителÑката дейноÑÑ‚ на Рада Казалиева и Ñъщо оÑпорва доÑтоверноÑтта на бележника. РайковÑкиÑÑ‚ Ñвещеник Димитър Мавров, Ñъвременник на Казалиева и Ñина й, ÑподелÑ: "Ð’Ñичко това е хубаво, ако е вÑрно. Ðо ХриÑтак го е украÑÑвал и прибавÑл бивали и небивали работи, та да Ñе чуди човек кое е вÑрно и кое не. Той пишеше какво да е, Ñамо за да изпъкне". Ð’ отговор на запитване на П. Маринов през 1949 г, Хр. Караманджуков, който за пръв път публикува "иÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ»ÐµÐ¶Ð½Ð¸Ðº" казва: "Много работи от пиÑанието на Хр. Попов не използувах и не напечатах, понеже ми Ñе видÑха фантазиÑ, а дори и иÑтината на това, което Ñе напечата тогава в "РодопÑки глаÑ", ми Ñе Ñтрува Ñъмнителна." [2]
Според проф. Михаел Кил, ÑъглаÑно църковната иÑториÑ, никога не е ÑъщеÑтвувала епиÑÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ ÐšÑ€ÑŠÑтогорие, както и нÑма никакви иÑторичеÑки данни за епиÑкоп ВиÑарион. [3] ЕдинÑтвеното му Ñпоменаване е в ÑÐ¿Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ "бележник", Ñъчинен от Рада Казалиева. ÐÑма никакво Ñведение за епиÑкоп ВиÑарион в опиÑа на ÑлавÑнÑките ръкопиÑи от ЗографÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир, нито пък има запазена каквато и да е негова кореÑÐ¿Ð¾Ð½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтирите в околноÑтта. Ð’Ñичко това поÑочва, че бележника, който е напиÑан Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾Ð¿Ð¸Ñа от 1921 година е фалшификат, дело на Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´ÑƒÑ… на Рада Казалиева и Ñина й. Именно на оÑновата на този фалшификат, както и на доказано фалшивата хроника на поп Методий Драгинов, Ðнтон Дончев напиÑва романът "Време Разделно", където Ñъщо продължава безкритичното преповтарÑне на измиÑлените "документи".
От ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚ научаваме, че "през меÑец юли 1662 г., когато Ñтана Ñтрашното и наÑилÑтвено помохамеданчване на българите в облаÑтта около Смолен, турците направиха много пакоÑти. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избÑгаха в горите. Турците изгориха църквата "Св. апоÑтоли Петър и Павел", митрополиÑта и богоÑловÑкото училище. Ð’Ñички книги и помагала унищожиха, а ÑкъпоценноÑтите разграбиха. Турците поиÑкаха да заловÑÑ‚ СмоленÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ¿Ð¸Ñкоп ВиÑарион, но той Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма група българи през една нощ уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° избÑга и Ñе наÑтани в Райково. Там бÑха намерили прибежище и много българи от околните Ñела. Ðародът, като виждаше, че при него Ñе намира духовниÑÑ‚ му водач Ñе окуражи, Ñъвзе Ñе за нова борба Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ и упорито бранеше вÑрата Ñи. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково Ñела и Ñамото Райково."
Ðеговото приÑÑŠÑтвие в това българÑко Ñело не Ñе понравило на турÑката влаÑÑ‚. Ð’ неговото лице турците виждали Ñтожер за опазване на хриÑтиÑнÑката вÑра в Райково и околните Ñела и вероÑтно това е причината, подтикнала ги да го погубÑÑ‚. Ето как "ИÑторичеÑки бележник" опиÑва жеÑтокото убийÑтво на епиÑкопа:
"Ð’ ранното утро на 29 юли 1662 година ВиÑарион СмоленÑки бе тръгнал, придружен от 10 телохранители, вÑички на коне и добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Ðла ненадейно между къщите на Ревача и воденицата на Сурото в долината, излезе голÑма въоръжена чета от турци и потурнаци. След голÑм кървав бой заловиха живи епиÑкопа и неговите телохранители - Момчил Глухо, Гего Сухар, Ðайден ГривинÑки, Дечо Рутан, Белко МечкарÑ, Страхил Бойчо,Грудьо Грънчо, Вълчо Гроздан, Стойко Мирчо и Райчо Райо. Турците им взеха оръжието, вързаха им ръцете отзад и бързо ги отведоха към СмолÑн, да не би да ги заÑтигне хриÑтиÑнÑка чета, да ги оÑвободи и люто да Ñи отмъÑти. Ð’ СмолÑн по заповед на Ðбди бей най-първо Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾ и кротко Ñе помъчиха да убедÑÑ‚ епиÑкоп ВиÑарион да откупи живота Ñи, като приеме мохамеданÑката вÑра, понеже миÑлеха, че щом той Ñе ÑъглаÑи на това, много Ñкоро и оÑтаналите българи хриÑтиÑни безропотно ще го поÑледват. Ðла епиÑкопът отказа да приеме иÑлÑма. Тогава турците го ÑъблÑкоха и го оÑтавиха ÑъвÑем гол. Отначало почнаха да го щипÑÑ‚ по Ñ‚Ñлото Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ñ‡Ð½Ð¾ приготвени щипалки, които гдето хванеха къÑаха парчета живо меÑо и кръвта бликаше. След това биха го най-немилоÑтиво Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑ‡ÐºÐ¸ до забрава и до пълна неÑвÑÑÑ‚. Мушкаха го Ñ ÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ различните чаÑти на Ñ‚Ñлото. ÐадÑнаха му на главата нажежена пироÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¸ други жеÑтокоÑти направиха и поругаха го, но той Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо Ñмирение понеÑе вÑичко. Ðай-поÑле един турчин от тълпата излезе и Ñ Ð¼ÐµÑ‡ го прониза в гърдите и Ñлед това Ð°Ñ€Ñ…Ð¸ÐµÑ€ÐµÑ Ñе повали на земÑта, като изговарÑше думите "на тебе ХриÑте предавам душата Ñи, аз Ñе радвам на ÑтраданиÑта Ñи...". Мнозина от тълпата хвърлиха камъни върху него и го направиха подобно на пита. Турците заповÑдаха на телохранителите на епиÑкопа да изкопаÑÑ‚ гроб в една градина, близо до хорището (мÑÑто за хорото) в СмолÑн, там заровиха трупа на епиÑкоп ВиÑарион СмоленÑки. Така на 29 юли 1670 година в СмолÑн ÑƒÐ¼Ñ€Ñ Ð¼ÑŠÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ‡ÐµÑки епиÑкоп ВиÑарион".
За Ñтрашната гибел на епиÑкоп ВиÑарион СмоленÑки пише в романа Ñи "Време разделно" и пиÑателÑÑ‚ Ðнтон Дончев (Ñ.136-137). Ðа 2 юли 2006 г., 336 години Ñлед неговата Ñмърт в гр. СмолÑн тържеÑтвено бе оÑветен от Ðегово виÑокопреоÑвещенÑтво митрополит ÐÑ€Ñений катедралниÑÑ‚ храм "Свети ВиÑарион СмоленÑки". Това е първата нова църква в града за поÑледните 130 години и вториÑÑ‚ по големина храм в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñлед храм-паметника "ÐлекÑандър ÐевÑки". ОтÑега нататък, на вÑеки правоÑлавен хриÑтиÑнÑки празник 11-те му камбани, изработени в РуÑиÑ, ще оглаÑÑÑ‚ Родопа планина и ще напомнÑÑ‚ за епиÑкопа запазил вÑрата Ñи в името на Бога.
Ð’ÑÑка година на 29 юли ПравоÑлавната ни църква отбелÑзва този ден Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð¾Ñлужебна проÑлава на Ñв. Ñвещеномъченик ВиÑарион епиÑкоп СмоленÑки. Ðа този ден в правоÑлавните храмове Ñе пее тропар на Ñв. Ñвещмчк. ВиÑарион СмоленÑки, Ð³Ð»Ð°Ñ 4: Ð”Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½ÑƒÐ²Ð°Ð¼Ðµ паметта на Ñветилника на нашата Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¸ Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð² възхвалÑваме Ñтрадалец - той поÑрами злобата на безумните и верните в благочеÑтието утвърди; нему Ñега вÑички Ñ Ð»Ð¸ÐºÑƒÐ²Ð°Ð½Ðµ зовем: "Радвай Ñе, отче наш ВиÑарионе, молитвениче на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´!"