Български > Дискусии

Исторически фалшификати ! Как митовете раждат фалшификации?

<< < (45/49) > >>

ibrahim65:
Скандален писател в книжарница „Пингвините”: Самоубили ли сме майката на Левски!?

Скандалният писател Христо Стоянов представя в Пловдив най-новия си роман „Аз, доносчикът”. Всеки ден до 10 май ще раздава автографи в книжарница „Пингвините” на ул. "Райко Даскалов" №5. „Според няколкото човека, на които много вярвам, това е най-добрата ми книга. Крещяха, че като автор съм разчитал на секса и еротиката, но в този текст няма дори и целувка. Стана една много човешка книга. Разказвам за едно момче, на което майка му се разболява от рак. Единствено в Москва могат да я лекуват, затова той е принуден да донася срещу приятелите си. Това е истински случай, за съжаление... Когато идват промените, майка му разбира, че е бил доносник и умира от инфаркт. А той до последния момент не признава защо го е правил. В книгата има едно изречение, на което много държа: „Аз като син направих това, което като човек никога не бих направил”. Поставям въпроса доносникът предател ли е? Предателство има, когато предаваш идеи. Моят герой е доносник, но не и предател. За мен предателство е манипулирането на историята. Толкова години ние не знаехме как е умряла майката на Левски. А тя е погребана извън гробището на Карлово, само за това, че се е самоубила... от глад. Скача в кладенеца на къщата си. Всъщност това самоубийство ли е, или ние сме самоубили майката на Апостола? Брат му Петър, участник в опълчението, умира като просяк по улиците на Карлово. Това са абсурди, които народът не знае. Нека първо като българи си признаем вината пред историята. Никой друг не ни е виновен, че винаги сме били васали. Иван Динков има един гениален стих: „Бих обичал своето отечество, ако нямах съотечественици”. Бях в Италия и видях, че там мостът на Мусолини стои. А тук се купува къща, за да бъде съборена и да бъде построена друга. Трагичното в България е, че ако Иван Костов е започнал да строи клозет, Станишев ще го разруши от основи и ще започне на същото място да строи... кенеф. На българина му липсва малко нихилизъм. Ние винаги сме на принципа „Булгар, булгар!”. Извинявай, но не може да гърмиш по света, че Възраждането е започнало с един клозет като Боянската църква, която е анонимна. Възраждането е излизане от анонимност – художникът вече се подписва. Едва сега несигурно откриваме, че може би знаем автора на Боянската църква. В Италия 5 банкерски рода, всъщност тогавашни мутри, си поръчват скулптурни потрети на Микеланджело, т.е. Ренесансът е дело на група банкери, които са искали да се увековечат. Колко български мутри са поискали да направят същото? Силиконът умира, така че не е увековечаване да изчукаш 5 фолкпевици. Не може да има Възраждане там, където всичко се руши. Имахме една единствена мумия в Европа – тази на Георги Димитров. Тя можеше да ни носи пари, а ние я затрихме. В България се печели не от миналото, а от митовете. Ето например мита за великия свещеник Боян Саръев. Преди Великден влизам в бирхалето на Стара Загора, а там... Боян Саръев. Навел се над ракията и с приятели пияндурят, ама яко. Масата им - отрупана с мезета по време на пости! Махат агнешко, салати и пачанга. Когато ме видя, се наведе над ракията да я скрие, а другите започнаха да ме гледат на кръв. Стига с тези изкуствени митове! Мит е и това, че младите вече не четат. Друг е въпросът, че вече се чете повече специална литература. Нашето поколение станахме велики дилетанти. Търсехме под вола теле и сега разбираме от всичко: от футбол, от политика, от жени. Затова сега футболът ни никакъв го няма, политиката знаем на какъв хал е, а жените ни са фригидни. Това е от много разбиране. Трябва да разберем, че само 7 процента от едно общество е консуматор на култура. От тях трябва да отделим проценти за театър, музика, живопис. Остават само два процента, които четат художествена литература. В България пишещите са повече от четящите, пък и те не влизат в книжарница. Литературата се оказа толкова самотно занимание, че писателите в България са вид онанисти - те са си самодостатъчни. Четат единствено себе си, занимават се със себе си”.

http://www.plovdivmedia.com/10299.html

Marlboro:
Chymata bila doshla ot plahove ...




В средновековна Европа къпането било обявено за вредно
Много хора си представят стара Европа с благородните рицари, готови на подвизи в името на прекрасните, светещи от чистота дами, с красиви дворци и галантни мускетари, с пищните кралски приеми и благоуханни градини. И с тъга си мислят – защо не съм се родил в тези благородни времена.
Но феновете й, вероятно, ще бъдат доста изненадани като разберат, че до средата на 19-ти век хигиената там никак не е била на почит.
Всъщност истината е съвсем друга и много по-малко благоуханна. Това се отнася не само за мрачното Средновековие, а и за успешните епохи на Възраждането и Ренесанса.
С прискърбие трябва да Ви съобщим, че за повечето отрицателни страни на едновремешна Европа е отговорна християнската църква.
Към къпането тогавашните люде са се отнасяли подозрително. Разсъбличането е грях, а и може да се настине. Горещата вана е била немислима. Дървата са се ползвали главно от Светата инквизиция.
Касапите са колели и разфасовали животните направо на улицата, уличните кучета влачели червата, а кръвта свободно се е леела по тротоарите. По-късно европейците все пак се научават да преработват боклуците и екскрементите - събират урината за обработка на кожи и избелване на тъкани, а от животинските кости правят брашно.
Това, обаче, което не подлежи на преработка продължава да се търкаля по улиците и вонята се носи из градовете. Единствено дъждът успява донякъде да изчисти средновековните градове, но тогава нечистотиите се леят по улиците, сливайки се често в цяла река.
Именно така във Франция се появява рекичката Мердерон - името идва от френската дума ‘merde’ /лайно/.
По онова време селата са били много по-чисти от палатите и дворците, защото там за естествените си нужди хората поне са изкопавали ями. Гражданите, обаче, се облекчавали където им падне - по улиците, по стълбищата или на балконите. Във френския кралски дворец Лувър няма нито една тоалетна. При нужда, гостите, придворните и кралете или присядали на широкия перваз на отворения прозорец, или пък им носели ‘нощни вази’, чието съдържание после се изсипвало при задните дворцови порти. А тези, които са много на зор, прикляквали където сварят.
Така било и във Версай - бляскавите придворни дами имали навика направо насред разговора, а понякога и по време на църковната меса, да станат и съвсем непринудено да се облекчат в някой ъгъл. Прекрасно поддържаните храсти в парковете също били постоянно отходно място за придворните, а и за слугите.
С времето, обаче, има напредък - на външните стени на замъците се появяват малки пристройки, нещо като ‘лястовичи гнезда’, с отвори в пода, които се ползват като клозет. Само че изхвърленото не се стича в канали или ями, а бомбардира зазяпалите се случайни минувачи.
И това не е всичко. Хората не били по-чисти от градовете си. Смятало се е, че водните вани отслабват организма и разширяват порите, а това може да доведе до сериозни заболявания и даже смърт. Обществените бани дори за закрити с декрет. Ако през 15-16 в. богатите се къпят поне веднъж на половин година, през следващите две столетия те въобще престават да взимат вана.
Цялата лична хигиена по онова време се свежда само до леко изплакване на ръцете и устата. Според медиците, лицето не трябвало да се мие в никакъв случай, защото това носело риск от възпаления или влошаване на зрението. Чистите здрави зъби били плебейски признак, а кариесът - признак на богатство.
Що се отнася до тялото, по-богатите ползвали напарфюмирана кърпичка, с която триели интимните си места, а подмишниците и слабините търкали понякога с розова вода.
Между ризата си и жилетката мъжете обикновено носели торбички с ароматни треви, а жените ползвали силно ароматизирана пудра. Прочутите френски парфюми се появяват именно за спасение от страшната воня.
Все пак, хората чето сменяли бельото си, смятало се, че то попива цялата телесна мръсотия. Католическите проповедници пък призовавали хората да не се къпят, за да не отмият ‘печата’ на светената вода от кръщението. Монасите гледали на чистотата направо с отвращение - въшките за тях били ‘Божии бисери’ и признак на святост. Мръсотията се приемала като особен знак на святост. В това отношение монахините и монасите са давали добър пример как се слуши на Господ.
Испанската кралица Изабела Кастилска признава, че за целия й живот са я къпали само два пъти - при раждането и в деня на сватбата й. Дъщерята на един от френските крале умира цялата във въшки. Нечистотиите докарват на папа Климент V дизинтерия, от която накрая умира. Тялото на херцог Норфолк, който отказвал да се къпе уж по религиозни причини, гноясва от мръсотия. Крал Филип II мъчително умира от краста. Луи XIV пък се престрашава да се топне във вана само два пъти и то по лекарско предписание. Досегът с водата, обаче, го хвърля в такъв ужас, че той се зарекъл никога повече да не прави такива експерименти. Неслучайно посланици при двора му пишат, че Кралят-Слънце вони като див звяр.
Френският кралски двор периодично се местел от замък в замък, защото в стария просто не можело да се диша.
След като Людвиг IX бил залят със съдържанието на нощно гърне, изсипано през прозорец, на жителите на Париж било разрешено да продължат с тази практика само, ако предварително извикат три пъти: „Пази се!“ Около XVII в. за защита на пешеходците от фекалии били измислени широкополите шапки.
В Лувъра, дворецът на френските крале, нямало нито една тоалетна. Тази роля изпълнявали стълбите, дворът, балконите. Придворните дами във Версайския дворец по средата на разговора ставали и се справяли с естествените си нужди в ъгъла на стаята. За това те имали разрешение от самия крал. Естествено, много по-лесно е било да се направят тоалетни в двора или в краен случай да се притича до близкия парк. Но това никому не минавало през ума. Една от причините била и непрекъснатото разстройство, което мъчело хората и което било предизвикано от качеството на средновековното меню.
Старите градове на Европа нямали канализация, но имали крепостни стени и отбранителни ровове, запълнени с вода. Именно те изпълнявали и ролята на канализация, поемайки всичката мръсотия на града. Във Франция купищата фекалии зад градските стени се разраснали до такава височина, че се наложило да се надстрояват.
Ето как според европейските археолози изглеждал истинският френски рицар на границата между XIV и XV в.: средният ръст на този средновековен разбивач на женски сърца рядко надвишавал 1,60 м. Небръснатото и немито лице на този „красавец“ било обезобразено от една шарка (в онези времена от нея боледували практически всички). Под рицарсикя шлем в сплъстената мръсна коса, както и във всички гънки на аристократа се криели огромно количество бълхи и въшки. Някои историци били озадачени защо понякога лагерите на хистиянските воини били откривани много лесно от врага. Причината, естествено, е в миризмата, която се носела от тях.
Смята се, че мебелите от дървесни видове с червен цвят са били много популярни, защото на тях дървениците по-малко се виждали. Да ги храниш, както и въшките, със собственото си тяло, било смятано за християнски подвиг.
Средновековните въшки дори участвали активно в политиката. В един шведски град те били главният критерий при избор на кмет. Претенденти можели да бъдат само мъже с дълги бради. Изборите прoтичали по следния начин: кандидатите за кмет сядали около маса и поставяли на нея брадите си. След това специално назначен човек изтръсквал от тях въшките. Кмет ставал този, от чиято брада са изпълзели най-много насекоми.
Това са само част от хигиенните навици на стара Европа.
Липсата на хигиена, обаче, струва на Европа много скъпо. През 14-ти век Англия и Испания губят от чума половината от населението си, а Франция - една трета. Чумата отнема живота на 25 милиона души. Католическата църква , обаче, обявява болестта за наказание

Subeyi Kurt:

Антонина Желязкова: В мирно време българите са се справяли стопански по-добре от турските колонисти


Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало граници – българинът е можел да бъде в Букурещ  или в Смирна, да отвори дюкян, да развива занаят, да търгува.Пътищата са били черни,бавни и неудобни, но са били с голяма мобилност и използваемост. Кажете тогава ясно каква е причината да не бъдат нашите прадеди  „масови“ мигранти, бежанци?


В мирно време на нашите богати земи българите са се справяли стопански добре и във всички случаи по-добре от турските колонисти, с които са съжителствали в селата и градовете. Вера Мутафчиева разказваше на докторантите си, свой безуспешен опит за пробив в обективната османистика, спрян от нейното тогавашно научно ръководство. Открила в архивите ведомости, които показвали, че строителните работници (българи християни) в някакъв имарет получават дневни надници като зидари, мазачи, дърводелци, които много пъти надхвърлят платата на спахиите. А спахиите съставят основите на османската армия и близо до здравия разум и историческата логика е защо! Защото подвластните народи произвеждат, работят, учат и се развиват, а господарският народ предимно воюва и гине по фронтовете, не се образова и живее на държавна издръжка или от арендните наеми. Подобна интерпретация на документа обаче напълно противоречи на стереотипа и на митовете, че ние, робите сме загивали от глад и мизерия, от ангария и безпросветност, а османският поробител е дебелеел на наш гръб.ще в началото на 18 век на Балканите е имало процъфтяващи градски центрове, с десетки търговски и занаятчийски задруги и училища, всъщност на европейско ниво за периода. Един подобен пример е Воскопоя в Южна Албания, която е функционирала почти като академия: дори с печатница и кръг от учени, които са отпечатвали не само книги на гръцки, български, влашки, албански, но би- и три- лингвални речници. Подобни истории имат много от балканските градове.Честа практика е, Високата порта да се възползва както от местното право за регулация на вътрешни проблеми на общността,[3] така и от специфични етнически качества, за други по-стратегически цели – например военни – албанците като султанска гвардия и охранители, гърците като моряци, бошняците като бойци от границата с католическия запад, българите и сърбите като производители, снабдители и в помощните военни служби. Оформя се възрожденски тип гражданско общество, което със собствени сили и средства започва да гради свои образователни, културни и религиозни институции – училища, църковни настоятелства, читалища. Българите започват борба за национално осъзнаване и обособяване, за отделяне от другите общности в Османската империя.Копривщица е един прекрасен град, в който хората са се чувствали свободни, защото не е имало физическо присъствие на османската власт. Свободният човек естествено произвежда повече и по-творчески, за да има за семейството, за обществените каси, а и за да плаща повече данъци и редовно, за да не го навестяват османските данъчни.  http://www.marginalia.bg/aktsent/antonina-zhelyazkova-v-mirno-vreme-balgarite-sa-se-spravyali-stopanski-po-dobre-ot-turskite-kolonisti/

Marlboro:

Marlboro:

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page