ТракийÑки племена
Ðкрокомаи -
Ðгриани - войнÑтвено тракийÑко племе, наÑелÑващо горното течение на река Струма и териториÑта на Пернишкото плато.
Ð’ иÑторичеÑките извори Ñа Ñпоменавани от Тукидид по повод походът на одриÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Ситалк Ñрещу македоните през 429 г. пр.н.е.
Те Ñа Ñвързани Ñъщо и Ñ Ð¿Ð¾Ñ…Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ на ÐлекÑандър МакедонÑки, в които Ñа взели дейно учаÑтие, в битката при Пелион, в обÑадата на Тива, в битките Ñ Ð¿ÐµÑ€Ñите и в преÑледването на войÑките на Дарий.
ЦарÑÑ‚ на агрианите, Лангар, Ñъюзник на македоните, е оказал на три пъти голÑма помощ на ÐлекÑандър МакедонÑки: предупреждава го за една опаÑна ÐºÐ¾Ð°Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñрещу него на нÑколко племена, наÑелÑващи днешна ÐлбаниÑ, и по-точно между илириеца Клит и Ñ†Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° илирийÑкото племе тауланти; обещава му да задържи другите Ñеверни племена, така че да не му пречат по време на похода му в ИлириÑ, и му предоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¿ÑƒÑ Ð¾Ñ‚ 1000 избрани воини агриани.е
ÐпÑинти - обитавали Ñа град ÐпÑÐ¸Ð½Ñ‚ÑƒÑ (Apsynthus) на брега на ЕгейÑко море
ÐÑти - обитавали Ñа черноморÑкото крайбрежие на изток от Странджа (между Странджа и ХемуÑ). От там произлиза и античното име на планината - ÐÑтеа.
Според къÑноелиниÑтичните пиÑатели Ñтолица на ÐÑтейÑкото царÑтво е БизиÑ, Ñпоред други - КипÑела (Cypsella). Ð¡Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° аÑтите датират от около IV в.пр.н.е..
Траколозите Ñвързват думата неÑтинар именно Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ на племето аÑти.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
БаÑтарни -
Бени - обитавали Ñа поречието на Ñ€. Хебър (Hebros)
БеÑи - обитавали Ñа гр. БеÑапара (Bessapara) Южни Родопи.
жречеÑки род от тракийÑкото племе на Ñатрите, пазители на Светилището на ДиониÑ, което Ñпоред античните ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе е намирало в Стара планина (ХемуÑ) или Пангей, а Ñпоред Ñъвременните изÑледователи - в Родопите.
Първи за Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡ÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð¼ Ñпоменава Херодот. "Сатрите, доколкото знам - пише Херодот - не Ñа били подчинени никога на никого и единÑтвени от траките продължават да Ñа и доÑега Ñвободни; живеÑÑ‚ виÑоко в планините, които Ñа покрити Ñ Ð²ÑÑкакви гори и ÑнÑг, и Ñа отлични воини. Те притежават прорицалището на ДиониÑ, то Ñе намира на виÑок връх в планината. Измежду Ñатрите Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ€Ð¸Ñ†Ð°Ð½Ð¸Ñта в Ñветилището Ñе занимават беÑите; жрица дава предÑказаниÑ, точно както в Делфи; нÑма нищо различно".
Едно друго Ñведение за прорицалището на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· I век пр.н.е. е оÑтавено от римÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ñторик Светоний Транквил. Ð’ Ñъчинението Ñи "Животът на дванадеÑетте цезари" той опиÑва прорицанието, дадено на бащата на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñ€Ð¸Ð¼Ñки император Октавиан ÐвгуÑÑ‚, командвал по това време легионите из пределите на ТракиÑ: "...Когато Октавиан, бащата на ÐвгуÑÑ‚, водил войÑката Ñи нÑкъде из отдалечените чаÑти и в Свещената гора на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñе допитал до оракула на бога за Ñина Ñи, било му потвърдено от жреците, че Ñинът му ще бъде гоÑподар на Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, понеже, Ñлед като виното Ñе разлÑло върху олтара, димът Ñе издигнал нагоре над върха на Ñветилището чак до небето - знамение като това, което получил и ÑамиÑÑ‚ ÐлекÑандър Велики, когато принаÑÑл жертва на ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ олтар".
Ð’ прорицалището били ÑъхранÑвани дъÑчици Ñ Ð¿Ð¸ÑаниÑта на Орфей. Според ÐмброÑий ТеодоÑий Макробий култът към ДиониÑ, когото траките наричали Себадий, Ñе почитал на върха ЗилмиÑÐ¾Ñ Ð² кръгла Ñграда Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ в покрива, откъдето да проникват Ñлънчевите лъчи.
ÐœÑÑтото на Ñветилището на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñе е пазило в тай"ТеодоÑий, Ñ‚Ð¾Ñ Ð¼ÑŠÐ´ÑŠÑ€ мъж, подрежда по подобие на нÑÐºÐ¾Ð³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð’ÐµÑелеил, ÑÑ‚Ñ€Ð¾Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Ñвещената ÑкиниÑ, извънредно умело и хубаво ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир и Ñъгражда в него четири храма. От Ñ‚ÑÑ… ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ñтавил на тиÑ, които Ñи Ñлужат Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ език, и там бил възглаÑÑн божиÑÑ‚ химн от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и от оÑтаналите отци. Във Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð¼ отправÑли беÑите на Ñвой език молитви към Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ñ Ð½Ð° вÑички ни ГоÑпод. Ðрменците получили Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð¼, в който и те на бащин език поднаÑÑли Богу химни. РпоÑледниÑÑ‚ и четвъртиÑÑ‚ храм, който бил поÑтроен на Ñтрана от оÑтаналите три храма, предоÑтавил на завладените от демона и изобщо на умопобърканите, и там отправÑли и те Ñвоите молитви към Ð’ÑевишниÑ, колкото пъти им Ñе възвръщало Ñъзнанието, като били Ñъпровождани от тиÑ, които ги обÑлужвали."
Бизалти - обитавали Ñа поречието на Ñ€. Стримон (Струма) (Strymon), до ХелеÑпонт (Hellespont)
БиÑтони - обитавали Ñа облаÑтта между реките ÐеÑÑ‚Ð¾Ñ (Nestus) и Хебър (Hebros) на ЕгейÑко море
Битини - друго име на Витини
Бриги - обитавали Ñа крайбрежието на ÐдриатичеÑко море
Бризи -
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Венети - друго име на Енети
Витини (bithyni) - обитавали Ñа поречието на Ñ€. Стримон, но през XVIII в. пр.н.е. Ñе изÑелили в Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ образували облаÑтта Ð’Ð¸Ñ‚Ð¸Ð½Ð¸Ñ (Bithynia)
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Гети (лат.: getae) - народ от тракийÑки произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата брÑга на долен Дунав. Херодот ги Ñпоменава в иÑториÑта Ñи ÑÑŠÑ Ñледната забележка: "Гетите Ñа най-мъжеÑтвени и най-Ñправедливи Ñред траките". По време на похода на Дарий I (522 пр.н.е. – 486 пр.н.е.) Ñрещу Ñкитите (513 пр.н.е. ), гетите Ñе противопоÑтавÑÑ‚ на перÑийÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÑ‚ÐµÐ», но Ñа победени, както и другите тракийÑки племена по деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Ñ€. Дунав. След отхвърлÑнето на перÑийÑкото владичеÑтво, гетите от деÑÐ½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Дунав Ñтават чаÑÑ‚ от ИмпериÑта на одриÑите (траки), докато те Ñа завладени от Филип ІІ – владетел на МакедонÑкото царÑтво, към 340 пр.н.е.. ЗавладÑването на земите на гетите от дÑÑната Ñтрана на Ñ€. Дунав дава повод на македонÑките владетели да предÑвÑÑ‚ претенции за влаÑÑ‚ над гетите и на Ñевер от Дунав, но опитите на ÐлекÑандър Велики (през 335 пр.н.е. и 327 пр.н.е. ) и Лизимах (310 пр.н.е. ) да ги подчинÑÑ‚ оÑтават безрезултатни.
Според Ñтари източници, гети и даки Ñа племена от един и Ñъщи род, Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ език, но Ñа обитавали различна териториÑ. Обитателите на земите около Дунав Ñа били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до Ñ€. ТиÑа – даки.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Дардани - обитавали Ñа бреговете на Дарданелите
Дентелети (дантелетаи) - обитавали Ñа днешна Югозападна БългариÑ
Денгери -
Дерони - обитавали Ñа Югозападна ТракиÑ
Дерзаи - обитавали Ñа Ñеверното крайбрежие на ЕгейÑко море
Дии - обитавали Ñа чаÑти от Родопите
ДиобеÑи -
Долонки - потомци на Витините и Тините
Дрози - обитавали Ñа облаÑтта между реките ÐеÑÑ‚Ð¾Ñ Ð¸ Хебър
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Едони - обитавали Ñа югозападна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ МакедониÑ, град ÐÐ¼Ñ„Ð¸Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ (Amphipolis)
Елети -
Енети (венети) - живÑли между племената дардани и трибали, премеÑтили Ñе в Мала ÐзиÑ, където образували племето на пафлагоните
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Кикони -
ОдриÑи - тракийÑко племе, наÑелÑващо териториите проÑтиращи Ñе до Ð·Ð°Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° река Ð¢Ð¾Ð½Ð·Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ Кабиле до долното течение на река Ð¥ÐµÐ±Ñ€Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 5 до 1 век пр.н.е.
Към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° II хил. пр. н. е. е овладÑн и железодобивът. По-лек като производÑтвен Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð¾Ñ‚ бронзолеÑÑ€Ñтвото и разполагащ Ñ Ð¿Ð¾-богати рудни находища, железодобивът в Югоизточна Европа Ñе развива Ñамо нÑколко ÑÑ‚Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñлед откриването му Ñъщо в ÐзиÑ. Железните Ð¾Ñ€ÑŠÐ´Ð¸Ñ Ð¸ Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ñ Ð·Ð° разлика от бронзовите притежават много по-виÑоки механични качеÑтва и Ñе налагат бързо над каменните Ñечива. Те налагат ÑъщеÑтвени промени в производÑтвото и производÑтвените Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ дават Ñилен тлаÑък в развитието на човешкото общеÑтво. Железодобивът и новото желÑзно оръдие на производÑтво довеждат до Ñоциално-икономичеÑка завиÑимоÑÑ‚, до Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на приоритет, до издигане на единици и до налагане на отделни динаÑти, до Ñъздаване на оÑновните предпоÑтавки за изграждането на държавата.
През този период Ñе формират и демографÑките Ñтруктури на Предна ÐзиÑ, Мала ÐзиÑ, ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ ÑŽÐ³Ð¾Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ðº и ÑеверночерноморÑките райони. ПиÑмени извори, археологичеÑки материали, етноними и топоними разкриват големи етничеÑки Ð´Ð²Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ преÑелениÑ. Сета обаче етничеÑките Ð´Ð²Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚ обратна поÑока. Докато през праиÑторичеÑката епоха те започват от югоизток като поÑледÑтвие от неолитната и металургичната революциÑ, Ñлед откриването на желÑзото през II хил. пр. н. е. от Ñеверозапад Ñе преÑелват земеделÑко-Ñкотовъдни народи към обезлюдените анатолийÑки плодородни полета, където ÑелÑкото наÑеление е привлечено в градовете. ЕгейÑко-анатолийÑкиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚, Ñевероизточните черноморÑки райони и Балканите имат в оÑновни линии общ път на културно-иÑторичеÑко развитие. Ð’ÑÑка отделна етнокултурна общноÑÑ‚ притежава ÑÐ²Ð¾Ñ Ñпецифика и Ñвой определен териториален обхват.
ДунавÑката равнина и през ÑтарожелÑзната и новожелÑзната епоха изгражда ÑвоÑта култура и под влиÑнието на ÑÑŠÑедните етнокултури в западна и в източна поÑока. ИзточниÑÑ‚ дÑл на равнината и през тези епохи в поÑтоÑнни контакти ÑÑŠÑ ÑевернопонтийÑките и кавказките народи и Ñтрани и Ñ ÐµÐ³ÐµÐ¹Ñко-анатолийÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚. Същевременно чрез Западната ДунавÑка равнина той влиза в ÑъприкоÑновение и Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¾ÐµÐ²Ñ€Ð¾Ð¿ÐµÐ¹Ñките земи. ЧерноморÑкото крайбрежие през I хил. пр. н. е. е вече заето от малоазийÑките и гръцките колонии и културно-иÑторичеÑкото му развитие Ñе Ð¾Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ñ Ð¿Ð¾Ð´ пълното влиÑние на егейÑките цивилизации. По крайбрежната ивица Ñе изграждат цветущи градове Ñ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸ градоуÑтройÑтвени Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ източна админиÑтративна, жилищна и култова архитектура. ЕгипетÑки находки региÑтрират и преки Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ñ‚Ð°Ñ‡Ð¸ Ñтрана, а материали, Ñвързани Ñ ÐµÐ³Ð¸Ð¿ÐµÑ‚Ñката религиÑ, говорÑÑ‚ за трайно заÑелване на преÑелници и оттам – чеÑто като търговци.
Друг характер има иÑторичеÑкото развитие във вътрешноÑтта на ДунавÑката равнина. Патриархалната родова община, оÑновната форма в общеÑтвената Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° праиÑторичеÑкото общеÑтво, поÑтепенно Ñе е разпаднала и е заменена от обоÑобилите Ñе по-малки Ñемейни и домашни общини. През ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ Ñе е развило и Ñоциалното разÑлоение и в определен териториален ареал Ñе Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð¾Ð²Ð° върхушка, коÑто поÑтепенно овладÑва вÑички общеÑтвено-политичеÑки, военни и култови функции. ÐрхеологичеÑките материали, макар и вÑе още много малко, ÑÑно разкриват новото Ñоциално и клаÑово разÑлоение.
Ð’ ДунавÑката равнина новото време заÑега е заÑвидетелÑтвувано най-добре от Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ð¿ и ÐºÑƒÐ»Ñ‚Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ð²ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ€. ПогребениÑта от МогиланÑката могила във Враца Ñа безÑпорни Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‚ÐµÐ¶Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° тракийÑката клаÑова върхушка. За Ð½ÐµÑ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ ние вÑе още Ñъдим единÑтвено от характера на гробното Ñъоръжение, от личните вещи, Ñ‚Ñхната художеÑтвена ÑтойноÑÑ‚ и Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ð¿. Ð’ тази чаÑÑ‚ на ДунавÑката равнина вÑе още нÑма археологичеÑки проучено тракийÑко Ñелище или крепоÑÑ‚ Ñ Ð¸Ð·ÑÑнен характер. ПредпланинÑките Ð²ÑŠÐ·Ð²Ð¸ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Стара планина чеÑто Ñа увенчани Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð°Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ на мощни крепоÑтни Ñтени от този период. Из равнините керамични материали ÑвидетелÑтвуват за открити тракийÑки Ñелища, обикновено бедни и едноÑлойни, но заÑега оÑвен тракийÑкото Ñелище от чашата на Ñзовир "Виница" нито едно от Ñ‚ÑÑ… не е археологичеÑки проучено и цÑлоÑтно разкрито.
Ранната тракийÑка култура и в Източната ДунавÑка равнина е предÑтавена от Ñепулкрални паметници. Тук Ñа заÑтъпени Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‡Ñ€ÐµÐ· трупоизгарÑне и прибиране на оÑтанките от кремациÑта в глинени урни или малки гробни камери. Открити Ñа и куполна гробница тракийÑки тип и ÑкитÑка шахтова гробница, характерна за близките ÑевернопонтийÑки райони. Куполната гробница, както и шахтовата, макар и заÑвидетелÑтвувани от единични паметници, Ñа предÑтавители на две различни етнокултури – на тракийÑката от юг и на ÑкитÑката от Ñевер – и разкриват отношениÑта на Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´ÑƒÐ½Ð°Ð²Ñки дÑл Ñ Ð½ÐµÐ¿Ð¾ÑредÑтвените му ÑÑŠÑеди. Без Ñъмнение чуждо влиÑние бележи и новооткритата гробница при Ñ. Свещари, РазградÑко.
БезÑпорен извор за ÐµÑ‚Ð½Ð¾ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€Ð¸Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ðº на Ñеверните тракийÑки земи Ñа и Ñъкровищата от ДунавÑката равнина. ВрачанÑкиÑÑ‚ Балкан е богат Ñ Ð¼Ð¸Ð½ÐµÑ€Ð°Ð»Ð½Ð¸ залежи и още от енеолита и бронзовата епоха е привличал вниманието на човека и тук Ñе е развила меÑтна металургиÑ. Тук Ñе заÑелват и металурзи от други Ñтрани, които донаÑÑÑ‚ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚ и традиции, и западниÑÑ‚ дÑл на равнината прераÑтва в първоÑтепенен тракийÑки металургичен център Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¸Ñ‚Ð° художеÑтвена индуÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ювелир. ÐеÑлучайно от междуречието Долни ИÑкър – ОÑъм произхождат най-големите тракийÑки Ñъкровища – ВълчитрънÑкото, Летнишкото, ЛуковитÑкото и многобройни монетни Ñъкровища.
ОÑкъдните археологичеÑки данни за културно-иÑторичеÑкото развитие на ДунавÑката равнина през тракийÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ Ñе допълват от пиÑмените източници. Въз оÑнова на Ñ‚ÑÑ…, както Ñе изтъкна, Ñе знае немалко за демографÑката Ñтруктура на този район през II – I хил. пр. н. е. От Ñ‚ÑÑ… Ñе вижда, че земите на запад от Ñ€. ИÑкър Ñа наÑелÑвани от трибали и мизи, а на изток – от уездицензи, кробизи и гети. Макар и принадлежащи към един и Ñъщ народ – тракийÑÐºÐ¸Ñ â€“ тези племена общуват Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ народи и култури, развиват Ñе върху различен меÑтен етнокултурен ÑубÑтрат и културно-иÑторичеÑкиÑÑ‚ им облик отрано Ñе разграничава. Тези отлики Ñа залегнали при формирането на отделните племенни групировки и при обозначаването им Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ племенни наименованиÑ. Разбира Ñе, те ÑъвÑем не Ñа така Ñилни и Ñигурно никога нÑма да Ñе Ñтитне до цÑлоÑтно разграничаване на културата от Източната и Западната ДунавÑка равнина. Ð’ оÑновни линии тази култура винаги ще бъде единна и различиÑта ще Ñе ÑÑŠÑтоÑÑ‚ Ñамо в чуждите инфилтрации.
ЗападниÑÑ‚ дÑл на ДунавÑката равнина, който принадлежи на трибалите, изгражда ÑвоÑта култура върху контактите Ñи ÑÑŠÑ ÑреднодунавÑките земи и Ñ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¾ÑредиземноморÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ чрез Ð¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ Струма – Вардар, Морава – Тимок. ИзточниÑÑ‚ дÑл, в който Ñе налагат гетите над другите по-малобройни и незначителни тракийÑки племенни Ñъюзи, принадлежи към западнопонтийÑките и южнотракийÑките цивилизации. Тези два племенни Ñъюза – трибалите на запад и гетите на изток – към Ñредата на хилÑдолетието Ñтигат до изграждане на ÑобÑтвени държави ÑÑŠÑ Ñложна админиÑтративна ÑиÑтема. Ðай-малката админиÑтративна единица при Ñ‚ÑÑ… е Ñелото, нÑколко Ñела образуват комархиÑ, нÑколко комархии – хора, а хората е чаÑÑ‚ от ÑтратегиÑта (карта 16, 17).
Според пиÑмените извори двете Ñеверни тракийÑки държави – на гетите и на трибалите – Ñа преплетени ÑÑŠÑ Ñериозни иÑторичеÑки ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ елиниÑтичеÑката епоха. Те Ñа Ñтигнали до ÑблъÑъци и контакти Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ñките динаÑти – единÑтвените гоÑподари на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров през този период (карта 17).
Трибалите Ñа образували ÑвоÑта държава Ñигурно немного Ñлед одриÑите. Тукидид Ñъобщава, че през 424 г. пр. н. е. одриÑкиÑÑ‚ цар умрÑл в поход Ñрещу трибалите. Диодор пише, че през 376 г. пр. н. е. "трибалите, притиÑнати от недоÑтиг на храна, предприели маÑов поход Ñрещу Ñтраната отвъд Ñ‚Ñхната граница и Ñи доÑтавÑли храна от чужди земи. Бидейки повече от тридеÑет хилÑди души, те нападнали ÑÑŠÑедна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ опуÑтошили безпощадно Ñтраната на абдерийците." От Страбон научаваме, че "ТрибалÑкиÑÑ‚ цар Сирм не допуÑнал ÐлекÑандър МакедонÑки да излезе на оÑтрова, където Ñе бил укрепил, но му пратил дарове и Ñвързал приÑтелÑтво Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾", а за Ñъщото Ñъбитие Ðпиан казва, че "ÐлекÑандър разменил ÑÑŠÑ Ð¡Ð¸Ñ€Ð¼ залог за вÑрноÑÑ‚". Как Ñа изглеждали тези "дарове", които е приел и на които е отговорил Ñ "вÑрноÑÑ‚" македонÑкиÑÑ‚ владетел, повелителÑÑ‚ на Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ ÑвÑÑ‚, илюÑтрират златните Ñъкровища и накити от земите на трибалите. Докъде Ñа Ñе проÑтирали земите на Сирм и на неговите предци и потомци, не Ñе знае, но Птоломей пише, че ЕÑÐºÑƒÑ Ð±Ð¸Ð»Ð¾ "Ñредище на трибалите" и че на изток от Ñ‚ÑÑ… живеело тракийÑкото племе гети.
Според Херодот гетите били най-храброто и Ñравнително най-голÑмото тракийÑко племе, което оказало Ñъпротива дори на перÑийÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Дарий при похода му към СкитиÑ. Към Ñредата на V в. пр. н. е. те загубили ÑвоÑта ÑамоÑтоÑтелноÑÑ‚ и земите им били включени в границите на одриÑката държава (карта 18), но и през този период оÑтанали да ÑъщеÑтвуват отделни техни племенни вождове и динаÑти. През IV–III в. пр. н. е. гетÑките царе РемаÑк, Ð—Ð¾Ð»Ñ‚ÐµÑ Ð¸ Орол е включили в политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на долнодунавÑките земи. Те правили опит за оÑвобождение и Ñе Ñрещали Ñ ÐлекÑандър МакедонÑки. През I в. пр. н.е. гтите Ñе обединили Ñ Ð´Ð°ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ и образували единен дако-гетÑки племенен Ñъюз, а Ñлед Ñмъртта на БуребиÑта отново Ñе издигнали отделни гетÑки динаÑти, които взели активно учаÑтие в оказваните ÑÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ завладÑването на тези земи от Рим.
ИкономичеÑкиÑÑ‚ облик на гетÑката ариÑÑ‚Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ доÑтоверноÑтта за военното величие на гетÑките динаÑти Ñа разкрити и от ÑведениÑта на Диодор, който опиÑва тържеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¸Ñ€ в дома на гетÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¶Ð´ Дромихет в гр. ХелиÑ, уÑтроен в чеÑÑ‚ на Лизимах. Макар и пленник, Лизимах като пълководец на ÐлекÑандър Велики бил поÑрещат като цар и Ñам Дромихет Ñлед извършеното от него жертвоприношение "Ñложил на Ñребърна маÑа голÑмо изобилие от разнообразни гозби [...] и наливал вино в Ñребърни и златни чаши".
Херодот от Милет Ñъобщава, че оÑвен Ð¥ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð² долнодунавÑките земи имало още два града – КабеÑоÑ, който Ñе намирал на Ñевер от ХемуÑ, и Оргаме на Дунав. За Ñъжаление те вÑе още не Ñа локализирани, но Ñигурно по нищо не Ñа отÑтъпвали на другите егейÑки колонии от този период по ЧерноморÑкото крайбрежие (карта 19, 20).
При такава държавно-админиÑтративна и Ñоциално-икономичеÑка Ñтруктура в ДунавÑката равнина дошли римлÑните. Траките тук оказали упорита Ñъпротива, коÑто продължила близо две ÑтолетиÑ. Едва към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° I в. пр. н. е. тези земи загубили напълно ÑвоÑта незавиÑимоÑÑ‚. Това е времето, когато целиÑÑ‚ "многоброен" тракийÑки народ, загубил завинаги Ñвоето ÑамоÑтоÑтелно ÑъщеÑтвуване, бил включен в пределите на РимÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ от земите му били формирани две големи провинции – Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð½Ð° юг от Балкана и ÐœÐ¸Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñевер между Ð¥ÐµÐ¼ÑƒÑ Ð¸ Дунав.
През първите деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñвоето гоÑподÑтво Рим запазил заварената Ñелищна Ñтруктура. ЦÑлото внимание на империÑта било наÑочено към изграждането на Ñеверната държавна граница – лимеÑа, – коÑто минавала по ÑŽÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð´ÑƒÐ½Ð°Ð²Ñки брÑг. Ðад повечето от заварените тракийÑки Ñелища (ЕÑкуÑ, Димум, при БонониÑ, при РациариÑ) римлÑните изградили нови крепоÑти чеÑто Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸, римÑки имена. ТракийÑкото наÑеление през този период било много малко. Според античните извори Рим поÑтигнал победата Ñи на Балканите чрез безмилоÑтно избиване на траките. ОÑтаналите траки продължили да живеÑÑ‚ Ñвободно по обезлюдените полета, а значителен дÑл от Ñ‚ÑÑ… Ñе изтеглили в планинÑките райони. Завоевателите Ñе наÑтанили главно в новоизградените крепоÑти и градове. Само по дунавÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ñг от Тимок до ДуроÑторум винаги квартирували три легиона, вербувани през първите деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ италийци. През определени периоди техниÑÑ‚ брой нараÑтвал и по ДолнодунавÑÐºÐ¸Ñ Ð»Ð¸Ð¼ÐµÑ Ðµ региÑтрирано пребиваването на IV ÑкитÑки, V македонÑки, VIII авгуÑтов, VII клавдиев и I италийÑки легиони на много помощни войÑки али (конни), кохорти (пехота), а за охраната на Дунав бил Ñъздаден и речен флот.
Към ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° първото Ñтолетие римÑката завоевателна политика на Балканите била вече приключена и животът бил нормализиран. След уÑпешните дакийÑки войни на император ТраÑн през 1О1 – 106 г. и Ñлед Ñъздаването на отвъддунавÑката Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð”Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñтъпило благоденÑтвие за ДунавÑката равнина. От гранична зона Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ€Ð°Ñнала в хинтерланд. Доходите на империÑта нараÑнали и БалканÑкиÑÑ‚ полуоÑтров доÑтигнал разцвет в Ñвоето икономичеÑко и културно развитие. Материалната култура от този период, коÑто Ñе характеризира Ñ Ð¼Ð¾Ð½ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ð»Ð½Ð¾ÑÑ‚ и виÑока художеÑтвена ÑтойноÑÑ‚, е оÑтавила трайни Ñледи.
РимÑката култура на Балканите е много добре нзÑледвана. Само по ДунавÑÐºÐ½Ñ Ð»Ð¸Ð¼ÐµÑ Ñ‡Ñ€ÐµÐ· редовни археологичеÑки разкопки Ñа проученн БонониÑ, РациариÑ, ЕÑкуÑ, Ðове, ЯтруÑ, ПриÑта, ДуроÑторум, ÐвгуÑта, на понтийÑÐºÐ½Ñ Ð±Ñ€Ñг ДиониÑÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸ ОдеÑа, а в равнината – ÐбритуÑ, Марцинапол, ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ИÑтрум, Мелта, СторгозиÑ, Монтана, КаÑтра ÐœÐ°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ др. Въз оÑнова на данните от тези Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ е изÑÑнен значителен дÑл от проблемите на градоуÑтройÑтвото и архитектурата, от укрепителната ÑиÑтема, от култовото, общеÑтвеното и жилищното ÑтроителÑтво. Обхванати Ñа почти изцÑло и въпроÑите на Ñоциално-икономичеÑкиÑ, държавно-политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ и от цÑлоÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ðº на материалната и духовната култура.
Ðнтичната римÑка Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð°Ð»Ð° плътно ДунавÑката равнина и проникнала и в най-отдалечените планинÑки райони. Романизмът, който в годините на утвърждаването на империÑта обхващал главно лимеÑа,през II–III в. залÑл цÑлата равнина. Ð’ хинтерланда израÑнали градове като Марцианопол, ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ИÑтрум, СторгозиÑ, Гиридава, Дортикум, Монтана, КаÑтра МартиÑ, които отÑтъпвали на крайграничните градове Ñамо по мащаб, но не и по архитектурно-планово решение и изпълнение. През Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ на Ñвоето гоÑподÑтво на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров римÑката Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñе наложила и не аÑимилирала Ñтарите източноÑредиземноморÑки елиниÑтичеÑки традиции. Източните култури не Ñамо Ñе запазили, но и дали тон в развитието на романизма в Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на полуоÑтрова. Източното влиÑние от този период е ÑÑно изÑвено и в културно-иÑторичеÑкото развитие на ДунавÑката равнина.
По време на римÑкото гоÑподÑтво гръцкиÑÑ‚ език оÑтанал официален не Ñамо за Черноморието, а и за ÐœÐ¸Ð·Ð¸Ñ Ñ‡Ð°Ðº до ЕÑÐºÑƒÑ Ð½Ð° запад. Ðа принципите на малоазиатÑката ÑƒÑ€Ð±Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ подчинено цÑлоÑтното изграждане на ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ИÑтрум. Тук не Ñамо форумът има малоазийÑко решение, но и цÑлото архитектурно оформление на града има източноÑредиземноморÑки характер. Малко по-Ñилно е изÑвено римÑкото влиÑние при укрепителното ÑтроителÑтво, но и при него западната кръгла или полигонална кула, заÑтъпена при крепоÑтите от Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на ДунавÑката равнина, е почти непозната.
ЧувÑтвителната разлика между романизма от Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на ДунавÑката равнина е изÑвена и при индгробната плаÑтика. Западната надгробна Ñтела Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñъщото Ñи архитектонично членение, така широко заÑтъпено в земите от западните ÑреднодунавÑки райони, е заменена от Ñтелата ÑÑŠÑ Ñцени от погребалните обреди и Ñ Ð½ÐµÐ¸Ð·Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð°Ñ‚Ð° и традиционна източна "цена фунебриÑ". Чужд на Източната ДунавÑка равнина е и италийÑкиÑÑ‚ Ñаркофаг, заÑтъпен в Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл. Само малоазийÑкиÑÑ‚ Ñаркофаг Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð°Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° плаÑтична украÑа, внаÑÑн чеÑто направо в завършен вид от Мала ÐзиÑ, Ñе Ñреща в цÑлата ДунавÑка равнина. Чужда на Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на ДунавÑката равнина оÑтава и погребалната урна Ñ Ð¿Ð»Ð°Ñтично изображениена човешко лице, коÑто е позната във вÑички римÑки западни провинции от Ð‘Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ Горна ÐœÐ¸Ð·Ð¸Ñ Ð²ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾.
СъщеÑтвена разлика има и при фибулите и керамиката от двата дунавÑки района. Докато на запад Ñе Ñрещат ÑреднодунавÑките и рейнÑките фибули и Ñе развива предимно италийÑката антична керамика (чеÑто дори и италийÑкото производÑтво), разкритите през поÑледните деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ ÐºÐµÑ€Ð°Ð¼Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ работилници в Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на ДунавÑката равнина – при Ñ. Бутово и Павликени – показват, че цÑлата керамична Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑƒÐºÑ†Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÐº не Ñамо има източен характер, но е и изработвана от преÑелници керамици от Мала ÐзиÑ.
Двете Ñфери на влиÑние – източната малоазийÑка и западната италийÑка – Ñа отразени и при гражданÑката и жилищната архитектура. Проучените заÑега римÑки вили от двата района много добре разкриват двете влиÑниÑ. ПомещениÑта Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐºÑ€ÑŠÐ³ÑŠÐ» план, характерни за западната архитектура, на изток Ñа заменени Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ÑŠÐ³ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ помещениÑ, както кръглата крепоÑтна кула – Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ÑŠÐ³ÑŠÐ»Ð½Ð°Ñ‚Ð°.
ВлиÑнието на двете цивилизации при формирането на дунавÑката култура могат да Ñе проÑледÑÑ‚ при вÑеки отраÑъл на вещеÑтвената култура. ЕпиграфÑките паметници дори разкриват пътищата на Ñ‚Ñхното проникване. Ðа първо мÑÑто Ñпоред Ñ‚ÑÑ… ÑтоÑÑ‚ римÑките легиони и заÑелените римÑки войници и ветерани. РимÑките легиони, вербувани през първите години от италийци, Ñа един от оÑновните проводници на романизма по крайбрежните ивици. По Ñъщите пътища навлиза и източноÑредиземноморÑкото влиÑние през периода, когато военниÑÑ‚ контингент започва да Ñе попълва Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ†Ð¸ от Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ СириÑ.
ВториÑÑ‚ път за чуждите проникваниÑ, оÑобено в ЧерноморÑкото крайбрежие и Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на ДунавÑката равнина, Ñа търговÑко-занаÑтчийÑките връзки на тези земи ÑÑŠÑ Ñтраните от Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ Предна ÐзиÑ. ПиÑмените и епиграфÑките извори разкриват значително по-голÑм брой заÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° занаÑтчии и търговци от източноÑредиземноморÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ в източните райони на ДунавÑката равнина. Между Ñ‚ÑÑ… има дори и преÑелници от ÐлекÑÐ°Ð½Ð´Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Картаген. Те оÑтавили трайни Ñледи в религиÑта. ÐаÑтанените тук занаÑтчии, търговци и войници пренеÑли култа към Ñвоите божеÑтва – Изида, СерапиÑ, Митра, – които били приобщени към гръко-римÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ð½Ñ‚ÐµÐ¾Ð½ и Ñе почитали, както вÑички оÑтанали божеÑтва.
Значителен е процентът на преÑелници занаÑтчии и във вътрешноÑтта на ДунавÑката равнина. При Ñпонтанното и бързо развитие на урбанизма в новоизградените и богатите римÑки провинции нараÑнала неимоверно нуждата от ÑпециалиÑти Ñтроители и каменоделци. Същевременно общеÑтвено-икономичеÑката обÑтановка в Ð‘Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ðº принудила меÑтното наÑеление към нови преÑÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ голÑма чаÑÑ‚ от него Ñе наÑочила към БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, където била Ñ‚ÑŠÑ€Ñена и добре поÑрещана. Ðнтропонимите от епиграфÑките източници разкриват, че броÑÑ‚ на тези преÑелници ÑъвÑем не е бил малък и че те Ñа ÑÑŠÑтавлÑвали значителен процент от градÑкото наÑеление. ОÑобено компактно било малоазийÑкото наÑеление в ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ИÑтрум. МалоазийÑкото приÑÑŠÑтвие е отразено в цÑлоÑтното изграждане на града.
Траките, които бързо Ñе приобщили към новата общеÑтвено-политичеÑка обÑтановка на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, уÑвоили бързо цÑлата антична цивилизациÑ. ТракийÑките Ñела, дори и от най-отдалечените райони, както разкриват теренните архерлогичеÑки проучваниÑ, придобили античен облик. Траките Ñе романизирали. Те уÑвоили античната римÑка керамика, римÑката култова плаÑтика, надземното жилище Ñ ÐºÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸ оÑнови и Ñ Ñ‚ÐµÐ¶ÐºÐ¾ покритие от антични керемиди, възприели уÑъвършенÑтвуваното оръдие и оръжие и цÑлата римÑка религиÑ. Ð’ източните райони на ДунавÑката равнина обаче в романизираното тракийÑко Ñело проникнали и елементи от малоазийÑката и предноазиатÑката цивилизациÑ, които били широко заÑтъпени в близките им градове.
БлагоденÑтвието на балканÑките римÑки провинции не продължило дълго. Северните номади през втората половина на III в. непрекъÑнато нападали дунавÑките земи. След 170-годишно владеене на земите на Ñевер от Дунав император Ðврелиан изоÑтавил Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð”Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ южниÑÑ‚ дунавÑки брÑг Ñтанал отново граница. ÐрхеологичеÑките Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÑ€Ð¸Ð²Ð°Ñ‚ бързото разраÑтване на Ñтарите градове и изграждането на нови, укрепени квартали към Ñ‚ÑÑ… (ЕÑкуÑ, ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ИÑтрум). ЦÑлото внимание на РимÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾ е наÑочено към изграждането на лимеÑа и вÑъщноÑÑ‚ през този период укрепителната ÑиÑтема в ДунавÑката равнина доÑтигнала ÑÐ²Ð¾Ñ Ð²Ñ€ÑŠÑ…. Ðо и подновениÑÑ‚ Ð»Ð¸Ð¼ÐµÑ Ñе оказал Ñлаб за да Ñпре чуждите нашеÑтвиÑ, и Ñе предприемали вÑе нови и нови мерки. Една от Ñ‚ÑÑ… е админиÑтративната реформа на ДиоклециÑн и КонÑтантин. Според Ð½ÐµÑ Ñ†Ñлата РимÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñе разделÑла на четири префектури, префектурите – на диоцези, диоцезите – на провинции. Земите на изток от Ñ€. Вит били включени в диоцез ТракиÑ, а земите на запад от Ð½ÐµÑ â€“ в диоцез Илирик. Ð’ Източната ДунавÑка равнина били Ñъздадени две провинции – Долна (Втора) ÐœÐ¸Ð·Ð¸Ñ Ð¸ СкитиÑ, а в западната, диоцез Илирик – Крайбрежна ДакиÑ. Главен град на Крайбрежна Ð”Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð±Ð¸Ð» РациариÑ, а на Долна (Втора) ÐœÐ¸Ð·Ð¸Ñ â€“ Марцианопол.
Отделните провинции имали ÑамоÑтоÑтелно управление и били прÑко подчинени на Ð²Ð¸ÐºÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð° ÑÑŠÐ¾Ñ‚Ð²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ð¾Ñ†ÐµÐ·.
ÐдминиÑтративните реформи на ДиоклециÑн и КонÑтантин обаче, както и изоÑтавÑнето на Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð”Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ император Ðврелиан, не умиротворили напрегнатата обÑтановка на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров. Мирът и ÑпокойÑтвието не били върнати и Крайбрежна Ð”Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ ÐœÐ¸Ð·Ð¸Ñ Ñтанали главна бойна арена ÑÑ‚Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€ÐµÐ´.
През III в. чуждите нашеÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ð»Ð¸ такъв характер, че РимÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° принудена да приюти романизираното наÑеление от Ð”Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ да го наÑтани в южните дунавÑки полета. За да оÑигури по-непоÑредÑтвен контрол върху охраната на лимеÑа, РимÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° разделена на две – Източна и Западна – ÑÑŠÑ ÑъвÑем ÑамоÑтоÑтелна държавна, админиÑтративна и военна организациÑ. ИзточниÑÑ‚ дÑл на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров бил включен в Източната РимÑка империÑ. Сега източниÑÑ‚ дÑл на ДунавÑката равнина Ñтанал едва ли не хинтерланд на новата Ñтолица – КонÑтантинопол (карта 21).
През този период е Ñменена и официалната религиÑ. Политеизмът е заменен Ñ Ð¼Ð¾Ð½Ð¾Ñ‚ÐµÐ¸Ñтичното хриÑтиÑнÑтво. Ðад богатите езичеÑки Ñветилища Ñе изграждат нови култови Ñгради, които поразÑват ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ¼, богата украÑа и многочиÑленоÑÑ‚. Тези Ñгради ÑÑŠÑ Ñвоите мащаби обикновено не могат да Ñе включат в Ñтарите градÑки организми и Ñе изграждат извън градÑките Ñтени или близо до Ñтари религиозни центрове. Защитени чеÑто Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð´Ð½Ð¸ Ñтени, раннохриÑтиÑнÑките храмове Ñе налагали над заобикалÑщата ги архитектурна или природна Ñреда. Ðовата Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ñкоро Ñтава ÑъщеÑтвен изразител на различиÑта в ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ðº на източните и западните дунавÑки провинции. Долна МизиÑ, коÑто непоÑредÑтвено общува Ñ ÐšÐ¾Ð½Ñтантинопол, който е не Ñамо админиÑтративен, но и религиозен център, прераÑтва в Ñредище на хриÑтиÑнÑтвото и броÑÑ‚ на изградените тук раннохриÑтиÑнÑки църкви е много по-голÑм. ХриÑтиÑнÑтвото в западните дунавÑки провинции Ñе развива под прÑкото влиÑние и на Западната църква, и на източноÑредиземноморÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑки ÑвÑÑ‚.
Ðито разделÑнето на РимÑката империÑ, нито близоÑтта на КонÑтантинопол – преÑÑ‚Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´, – Ñа бали в ÑÑŠÑтоÑние да изменÑÑ‚ обÑтановката на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров. Те не могли да Ñпрат уÑтрема на Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸ÑторичеÑки ход. ПреÑелението на народите от ÐÐ·Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¾ вече започнало и нищо не било в ÑÑŠÑтоÑние да отклони Ð¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ на варварите. Още през поÑледните деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° III Ñтолетие в ДунавÑката равнина навлезли готи, Ñармати, гепиди, певки, вандали, тайфали, борани, аÑтинги, греутунги, бургунди, хорули и мн. др. Траките и романизираното наÑеление от равнината, чаÑÑ‚ от които живеели в неукрепени Ñелища и вили, били подложени на жеÑтоки репреÑии и маÑово избивани. Ðаред Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° Ñе поÑвила и чумна епидемиÑ. Североизточните номадÑки племена започнали вÑе по-чеÑто да оÑтават в опуÑтошените дунавÑки полета и обитателите им Ñе варваризирали. Варваризирала Ñе и античната цивилизациÑ. ИзкуÑтвото от поÑледните периоди на къÑната античноÑÑ‚ ноÑи подчертано чужд, азиатÑки характер. Ð’ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на ДунавÑката равнина, както Ñе Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ разглеждането на проблема за демографÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ðº, Ñе наÑтанили предимно готи, а в Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ â€“ хуни. Император ÐнаÑтаÑий и император ЮÑтиниан обÑвили земите на Ñевер от Ð¥ÐµÐ¼ÑƒÑ Ð·Ð° федератÑки и макар и да укрепÑвали разрушените дунавÑки крепоÑти, прибÑгвали вече към изграждането на нови укрепителни ÑиÑтеми по-близо до КонÑтантинопол и ÑтеÑнÑвали охранÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€Ð»Ð°Ð½Ð´. Материалите от археологичеÑките разкопки разкриват Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð¸Ñ ÑƒÐ¿Ð°Ð´ÑŠÐº на къÑноантичната култура. Ðад разрушените монументални крепоÑти и градове Ñе ÑтроÑÑ‚ кирпичени, еднопроÑтранÑтвени жилища. ИзоÑтавени Ñа опожарените богати вили, разрушени Ñа до оÑнови много от предÑтавителните хриÑтиÑнÑки храмове.
Укрепителната дейноÑÑ‚ в западнодунавÑките провинции от къÑната античноÑÑ‚ е предÑтавена от Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñтра МартиÑ, от къÑноантичната крепоÑÑ‚ "Калето" в Берковица, от Монтана, Мелта, СтрогозиÑ, крепоÑтта при Садовец, от землените ÑƒÐºÑ€ÐµÐ¿Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ Хунион до Ñ. Ставерци и др. Тези крепоÑти Ñа вÑе още в Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° проучване и информациÑта за Ñ‚ÑÑ… е непълна, но оÑновниÑÑ‚ им архитектурно-Ñтроителен облик и Ñпецифика Ñа ÑÑно уÑтановени.
КрепоÑтното ÑтроителÑтво от къÑната античноÑÑ‚ по-добре е предÑтавено от укреплениÑта във вътрешноÑтта на ДунавÑката равнина. КрепоÑтите от ДунавÑÐºÐ¸Ñ Ð»Ð¸Ð¼ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ· този период, както Ñъобщава Прокопий, Ñамо Ñа възÑтановени. Във вътрешноÑтта на Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ð·Ð¸Ñ Ð®Ñтиниан поÑтроил Ñамо един град – Ð¢ÐµÐ¾Ð´Ð¾Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ (нелокализиран). ÐрхеологичеÑките Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ разкриват редица крепоÑти, които израÑтват по еÑтеÑтвено защитените предпланинÑки Ð²ÑŠÐ·Ð²Ð¸ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±Ð»Ð¸Ð·Ð¾ до Ñтарите антични градове и Ñелища и запазват техните имена (Монтана, Мелта, СторгозиÑ, Ðн ÐÑÐ°Ð¼ÑƒÑ Ð¸ др.). Тези крепоÑти имат подчертано ÑтратегичеÑко значение. Ð’ Ñ‚ÑÑ… е предвидено Ñтануването на гарнизон – предимно във време на опаÑноÑÑ‚ – и оÑвен малките казарми и кули, ползувани чеÑто и за Ñпални помещениÑ, имат и лагерна кухнÑ. УÑпоредно Ñ ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð¾Ñтите от този вид в западните дунавÑки земи Ñа разкрити крепоÑти от къÑната античноÑÑ‚, които вÑъщноÑÑ‚ предÑтавлÑват бедни, укрепени Ñелища. Тези крепоÑти Ñа гъÑто заÑтроени Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸, еднопроÑтранÑтвени жилища, изградени от камък и кирпич Ñ ÐºÐ°Ð»Ð½Ð° Ñпойка и покрити Ñ Ñ‚ÐµÐ¶ÐºÐ¸ извити тегули. Те Ñъщо винаги имат малка хриÑтиÑнÑка църква. Ситуирани Ñа пред презпланинÑки проходи, вероÑтно принадлежат на федерати. ЗаÑега в Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на ДунавÑката равнина Ñа открити две такива крепоÑти. Едната, коÑто Ñе намира на Ñ€. Вит при Садовец, вероÑтно е охранÑвала прохода Суки – входа към КонÑтантинопол. Втората крепоÑÑ‚ от този вид е "Калето" при Берковица, Ñвързана Ñ Ð¾Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð° на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ñ€. Тимок и Ðдриатика. Монументалното къÑноантично ÑтроителÑтво в Западната ДунавÑка равнина е предÑтавено от Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñтра МартиÑ, който ноÑи Ñтиловите оÑобеноÑти на западната римÑка фортификациÑ, проникнала в Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на равнината.
Ðеобичаен предÑтавител на къÑноантичното крепоÑтно ÑтроителÑтво от ДунавÑката равнина е земленото укрепление на Ñ€. ИÑкър, при Ñ. Ставерци, ПлевенÑко, отъждеÑтвено Ñ Ð¥ÑƒÐ½Ð¸Ð¾Ð½. ВероÑтно тук Ñа Ñе укрепили хунÑките вождове Улцендур и Емцендур, които, както Ñъобщават античните автори, отÑеднали недалеч от ЕÑкуÑ. Ð’ източната чаÑÑ‚ от землената крепоÑÑ‚ Ñе намира малък къÑноантичен каÑтел, който навÑрно е тазл чаÑÑ‚, коÑто Ñпоред Прокопий поÑтроил ЮÑтиниан.
Фортификационното ÑтроителÑтво в Долна ÐœÐ¸Ð·Ð¸Ñ Ñпоред данните от доÑегашните археологичеÑки Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° друг характер. КрепоÑтното ÑтроителÑтво тук Ñе придържа към клаÑичеÑката антична Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ предÑтавителноÑÑ‚. Един от най-добрите му образци от тази епоха е крепоÑтта ХърÑулград при Ñ. Кипилово, ЕленÑко, коÑто принадлежи към източната ÑтаропланинÑка крепоÑтна ÑиÑтема. ДругоÑче Ñа изглеждали оÑтаналите къÑноантични крепоÑти през поÑÐ¾Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ от Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на ДунавÑката равнина. Те вече Ñа изоÑтавени, над развалините им Ñа изградени малки еднопроÑтранÑтвени жилища, вероÑтно обитавани от наÑтанени тук федерати. Тези данни, уÑтановени при проучването на ЯтруÑ, Ñе отнаÑÑÑ‚ и за ÐбритуÑ, и за РациариÑ, и за много от античните цветущи крепоÑти и градове, които Ñа придавали облика на къÑноантичните Ñелища. С изгубеното величие на античните градове изчезва и Ñвързаното Ñ Ñ‚ÑÑ… приложно-декоративно плаÑтично изкуÑтво. Подменен е изцÑло културно-иÑторичеÑкиÑÑ‚ облик на ДунавÑката равнина и на ÑÑŠÑедните и земи от Югоизточна Европа и ÐзиÑ.
При тази обÑтановка иа отмираща антична и византийÑка Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñред голÑмото разнообразие от Ñеверните племена на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров Ñе заÑелват и ÑлавÑните и прабългарите. СлавÑните Ñа ноÑители на нетрайна битова култура. Селищата им Ñа изградени от неуÑтойчиви материали и най-ранните години от живота им Ñа почти непознати. Те Ñъщо Ñе заÑелват над изоÑтавените антични градове и крепоÑти, но през къÑÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ – IХ–Х в. ÐрхеологичеÑките материали от ЯтруÑ, ÐбритуÑ, Димум и Ñ. Кипилово разкриват облика на тези ÑлавÑнÑки Ñелища от Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на ДунавÑката равиина. Разбира Ñе, наред Ñ Ð¿Ð¾Ñочените Ñелища ÑлавÑните Ñа изграждали и Ñелища на Ñвободни, незаÑтроени терени, заÑвидетелÑтвувани Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ð¹-чеÑто Ñамо от битова керамика. ÐрхеологичеÑките материали от къÑното Ñредновековие и днешните Ñелищни имена обаче разкриват, че Ñъвременната Ñелищна ÑиÑтема в Ñтраната ни е изградена от ÑлавÑните, и то вероÑтно още в годините на Ñ‚Ñхното най-ранно заÑелване.
Така варварÑките нашеÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñ‡Ñ€ÐµÐ· унищожаване на античната и къÑноантичната Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ на техните ноÑители – траките – разкриват Ñвободен терен за новите народи, които идват тук.