ÐлекÑандър Везенков
КÐПÐЛЪЧÐРШИЯ –
ВЪОБРÐЖÐЕМÐТРИ ИСТИÐСКÐТÐ, ÐЯКОГРИ СЕГÐ
"И на мен ми Ñе ходи до Цариград, но да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð° СофиÑ, ЕкзархиÑта…, а не
Ñ Ð¾Ð½ÐµÐ·Ð¸ екÑкурзии, дето ги водÑÑ‚ направо на КапалъчаршиÑ...". Подобно изказване бе
чеÑто Ñрещано в началото на 90-те години и вÑе още може да Ñе чуе от образованите и
културни хора. Какво по-логично – те иÑкат да обогатÑÑ‚ познаниÑта Ñи, да видÑÑ‚ това,
за което навремето Ñа учили, а по-къÑно може би дори чели, да натрупат впечатлениÑ, а
не да напазаруват евтини и некачеÑтвени турÑки Ñтоки, Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¸Ñ‚Ð¾ бездруго е залÑÑ‚
българÑкиÑÑ‚ пазар. От времето на Ðлеко КонÑтантинов Ñе е уÑтановило разбирането, че
има два вида пътуващи в чужбина българи – такива, които като ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ðлеко иÑкат да
видÑÑ‚ и опознаÑÑ‚ Ñвета, и другите – Ñред които и безÑмъртниÑÑ‚ му герой, дето Ñа
тръгнали да търгуват и решително отказват да губÑÑ‚ време в разглеждане на
паметници и забележителноÑти, на "хора, къщи, Ñалтанати." И наиÑтина, опитът
показва, че почти вÑички групи българÑки екÑкурзианти Ñа Ñе разпадали на две
нееднакви чаÑти – неколцина по музеите, оÑтаналите “по магазинитеâ€. Прилагайки
този модел към ИÑтанбул, в Ñъзнанието на мнозина българи ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ðµ Ñтанала
олицетворение на бездуховноÑÑ‚ и търгашеÑтво. ÐезавиÑимо кое за Ñ‚ÑÑ… е Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ â€“
Света СофиÑ, българÑката църква “Св.Стефанâ€, музеите и в по-редки Ñлучаи СинÑта
Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ Сюлейманийе, незавидната Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° Ñимволизира ганьовщината
напоÑледък бе отделена на ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¸ нейните поÑетители.
Това радикално противопоÑтавÑне може би Ñъдържа малко превзетоÑÑ‚ и
Ñнобизъм, а и в дейÑтвителноÑÑ‚ никой не е ÑъвÑем чужд на материалното, пък ако ще
това да Ñа Ñамо книги. Ðо тук думата е конкретно за КапалъчаршиÑ
1
, а що Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾
Ð½ÐµÑ Ñ‚.нар. културни хора ÑъвÑем не Ñа прави. Първо, защото Ñ‚Ñ Ð²ÑъщноÑÑ‚ е иÑторичеÑка
забележителноÑÑ‚, надлежно отбелÑзана в туриÑтичеÑките Ñправочници и
пътеводители.
2
Ðко оÑтавим наÑтрана неизбежните ремонти и поправки, различните
чаÑти на поÑтройката Ñа на три до почти пет и половина века, а поÑледното значимо
преуÑтройÑтво датира от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° XIX век. Второ, макар неизбежно повлиÑна от
модернизациÑта и пълна Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ð¸Ñти (така е при вÑички забележитeлноÑти),
ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÑ€Ð¸Ð²Ð° до голÑма Ñтепен характера и оÑобеноÑтите на иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´
като търговÑко Ñредище – нещо, което трудно може да Ñе покаже в музеите. Трето,
защото поради характера Ñи на покрит пазар, а и като вÑÑка туриÑтичеÑка
забележителноÑÑ‚, това изобщо не е мÑÑто за купуване на евтини и некачеÑтвени Ñтоки
на едро. Ðа изключениÑта от правилото, както и подходÑщите меÑта за пазаруване не
ще Ñе Ñпираме, доколкото те Ñа една бързо променÑща Ñе, но позната на
заинтереÑованите конюнктура. ÐÑма да разглеждаме и проблема за качеÑтвото и
цените на турÑките Ñтоки, макар и тук българÑкиÑÑ‚ Ñтереотип да е из оÑнови погрешен
– както е нормално за една пазарна икономика, в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° Ñтоки от вÑÑкакво
качеÑтво на Ñъответни цени.
Ðо вÑе пак, поради каква Ð´ÐµÑ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² миÑленето на поÑÑ‚-ÑоциалиÑтичеÑкиÑ
българин, ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ñе е превърнала в Ñимвол на нахлуването на евтини Ñтоки от
Ð¢Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚? Казвам българин, защото Ñходен Ñтереотип на миÑлене Ñе Ñреща
навÑÑкъде в Ñтраните на Ð¡Ñ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, но Ñамо в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе Ñвързва Ñ ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ; и
неÑлучайно опиÑаниÑÑ‚ Ñтереотип Ñе поддържа предимно от хора, които никога не Ñа Ñ
виждали. Струва ми Ñе, че тук Ñе преплитат нÑколко причини, и че негативната
предÑтава за ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ðµ породена от Ñъчетанието на анти-пазарните и на анти-
турÑките фобии и наÑÑ‚Ñ€Ð¾ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² поÑÑ‚-ÑоциалиÑтичеÑкото българÑко общеÑтво, Ñъчетани
Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ð¿Ð½Ð¾ непознаване и на пазара, и на ТурциÑ.
От една Ñтрана, във времето непоÑредÑтвено Ñлед 1989 г., в българÑкото
общеÑтво гоÑподÑтваха твърде объркани предÑтави за ÑтопанÑтво и ÑтопанÑка
политика. ÐезавиÑимо от декларативната привързаноÑÑ‚ към пазарната икономика,
мнозинÑтвото от хората вÑъщноÑÑ‚ бÑха завладени от патологичен Ñтрах от ÑвободниÑ
пазар и мечтаеха за пълна заетоÑÑ‚ и гарантиран Ñоциален минимум. Сред други
предразÑъдъци и заблуди, важно мÑÑто в икономичеÑкото миÑлене на голÑмото
мнозинÑтво от хората заемаше вÑрата в ÑпаÑителната Ñила на протекционизма –
разбиране, наложило Ñе уÑпоредно Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ въздигане на култ към Стефан Стамболов.
МеÑтни монополиÑти, Ñами заинтереÑовани от протекциониÑтична политика, и
Ñамозвани защитници на българÑкото, Ñе надпреварваха да обвинÑват нахлуването на
евтини чужди Ñтоки за ÑÐ¿Ð°Ð´Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ñтандарт на ÑÑ€ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½.
Това Ñе преплете Ñ Ð½ÐµÐ¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ анти-турÑки наÑтроениÑ, оÑобено
поÑледователно наÑаждани през 1960-те – 1980-те години от комуниÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼.
ÐезавиÑимо от отказа от тази политика и Ñ€Ñзкото подобрÑване на българо-турÑките
отношениÑ, наÑлоениÑта Ñе оказаха твърде уÑтойчиви. Оказа Ñе, че ÑъвременниÑÑ‚
българин е изучен и възпитан във фаталиÑтичен Ñтрах от Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ турците, непознат
ÑледоÑвобожденÑката епоха и първата половина на ХХ век. Това Ñтрува ми Ñе е
оÑновната причина, “нахлуването†на евтини Ñтоки да бъде Ñимволизирано от ТурциÑ.
Ð’ Ñъщото време подобни наÑÑ‚Ñ€Ð¾ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñе Ñъздадоха към Китай, макар да е оÑновен
вноÑител на евтини малокачеÑтвени Ñтоки, включително за ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки пазар.
Ðапротив, доколкото българÑкото общеÑтвено мнение изобщо Ñе интереÑувало от
Китай, то той е оценÑван като икономичеÑко чудо; през 1990-те години Ñред левите
Ñреди беше дори Ñочен за Ñимвол на уÑпешен Ñоциализъм. МаÑираниÑÑ‚ Ð²Ð½Ð¾Ñ Ð½Ð° дрехи
втора употреба Ñъщо не е предизвиквал подобно възмущение и емоции.
Ðеобходимо уÑловие за пораждането на оÑÑŠÐ´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñтереотип по отношение
на турÑките Ñтоки и КапалъчаршиÑ, е и една друга оÑобеноÑÑ‚ на ÑоциалиÑтичеÑката
ÑтопанÑка ÑиÑтема – дефицитът. Дефицитът във вÑичките му Ð¸Ð·Ð¼ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ и като липÑа
на Ñтоки, и като неконкурентни цени и недоÑтатъчен аÑортимент на наличните. Ð’ най-
голÑма Ñтепен на него Ñе дължи феноменът “в чужбина на пазар,†белÑзал и
екÑкурзиите, и командировките на ÑоциалиÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº. Може би затова една
туриÑтичеÑка забележителноÑÑ‚ Ñе Ñвързва погрешно Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñта? Колкото до Ñамата
куфарната търговиÑ, в това чиÑло от ТурциÑ, то и Ñ‚Ñ Ðµ Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° и резултат от вÑе още
неотменени ограничениÑ, характеризиращи затворените национални икономики –
черниÑÑ‚ пазар замеÑтва липÑата на ÑвободниÑ.
3
Ðо докато българÑките търговци в
ИÑтанбул през Ð¥IÐ¥ век Ñе ÑмÑтат доÑтойни за научно изÑледване и върху Ñ‚ÑÑ… Ñе е
натрупала вече обширна библиографиÑ, то тези от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ХХ век Ñа оÑтанали обект
Ñамо на презрението (и може би завиÑтта?) на Ñнобите и медиите.
ОÑвен гореизброеното, объркването идва от характерното за почти вÑеки
българин, незавиÑимо колко е образован и какви Ñа духовните му ÑтремлениÑ,
непознаване на ориента, иÑлÑма, турците. Още по-лошо – това непознаване е Ñъчетано
Ñ Ð»Ð¸Ð¿Ñата на желание да Ñе научи нещо за него, Ñ ÑƒÐ±ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ че не е нужно, защото
там бездруго нÑма нищо ÑтойноÑтно, най-Ñетне Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° ÑамоувереноÑÑ‚, че
Ориентът ни е до болка познат и нÑма какво повече да ни обÑÑнÑват за него ("пет века
Ñме били под турÑко, знаем ги какво предÑтавлÑват"). ПовтарÑм, не Ñтава дума Ñамо за
â€œÐ¾Ð±Ð¸ÐºÐ½Ð¾Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐºâ€ Ð¸Ð»Ð¸ “ÑредноÑтатиÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½,†нито дори за
“журналиÑтите†или “политиците†– тези Ñтереотипи и предразÑъдъци без ÑтеÑнение
изповÑдва и мнозинÑтвото от “интелектуалците.â€
4
Ðо връщайки Ñе на оÑновната тема – пренебрегването на измерението на
ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¾ като иÑторичеÑки и културен паметник. ИÑторичеÑки – защото
Ñ‚Ñ Ðµ отразила в Ñебе Ñи ÑтопанÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ИÑтанбул от падането му под оÑманÑка
влаÑÑ‚ до Ñега; културен – защото предÑтавлÑва едно от най-характерните ÑÐ²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð°
иÑлÑмÑката градÑка култура. Въз оÑнова на наличните Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ архитектурата
и иÑториÑта на ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¸ по-общо върху търговÑките поÑтройки в иÑлÑмÑките
градове
5
, това еÑе ще Ñе опита да даде по-грамотна предÑтава за Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€ в
ИÑтанбул. От една Ñтрана, защото това е уникален търговÑки комплекÑ, един от най-
големите покрити пазари в Oриента, и отдалече най-големиÑÑ‚ в балканÑко-
анатолийÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ñ€ÐµÐ°Ð». От друга, защото чрез него биха могли да Ñе разкриÑÑ‚ ред неща за
формите на Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð² иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ и промените им във времето. Ð’ продължение на
векове чаÑÑ‚ от този ÑвÑÑ‚ и тази градÑка култура, включително в търговÑките й
измерениÑ, били и българÑките земи. Проблемът е третиран доÑта мъглÑво в повечето
от иÑторичеÑките публикации в БългариÑ, но езикът е запазил ÑÑни Ñледи от това
влиÑние. Макар в ежедневието чеÑто да не Ñи даваме Ñметка, голÑма чаÑÑ‚ от лекÑиката
Ñвързана Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð² българÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð° от арабÑки и перÑийÑки през оÑманотурÑки:
пазар, чаршиÑ, безиÑтен, хан, дюкÑн, ÑергиÑ, тезгÑÑ…, долап, кепенци, еÑнаф, калфа,
чирак, занаÑÑ‚ и Ñ‚.н. Без да има еквивалент в днешните българÑки земи, КапалъчаршиÑ
е едно от най-забележителните звена в тази мрежа.
СтопанÑкиÑÑ‚ център и търговÑките поÑтройки в иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´. За да бъде
разбрана ÑъщноÑтта и значението на Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€ в ИÑтанбул, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе вземе
предвид изобщо функциÑта на комплекÑите от този тип в градовете в иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚.
За него те не Ñа нито новоÑÑ‚, нито отживелица, нито изключение. Те имат ключова
Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² живота му, Ñъответно в Ñелищната му Ñтруктура.
Преди вÑичко, ÑтопанÑкото Ñдро заема централно мÑÑто в иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ (в това
чиÑло оÑманÑкиÑ) град, в непоÑредÑтвена близоÑÑ‚ до религиозните и образователни
инÑтитуции (и както ще видим – в много Ñ‚ÑÑна връзка Ñ Ñ‚ÑÑ…). ЕÑтеÑтвено, иÑлÑмÑките
градове Ñа едновременно Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° политичеÑки и военни Ñредища, но Ñ‚Ñхното Ñдро е
именно ÑтопанÑко-религиозниÑÑ‚ център.
6
Около него Ñе организира цÑлата градÑка
Ñтруктура: към него водÑÑ‚ главните улици, около него Ñа разположени жилищните
квартали – махалите (mahalle, от ар.). СтопанÑка и жилища зона Ñа разделени – по
правило в ÑтопанÑката зона нÑма къщи, а в махалите нÑма нищо повече от магазини за
Ñтоки от първа необходимоÑÑ‚.
7
Това разделение е по-отчетливо в арабÑките градове,
отколкото в балканÑките и анатолийÑките провинции на ОÑманÑката империÑ. Ð’Ñе пак
в ИÑтанбул има ÑÑно отграничимо пазарно Ñдро, в което Ñе намира и КапалъчаршиÑ.
8
Затова може би в Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки жаргон Ñе ползва като Ñборно наименование за
цÑлата пазарна зона.
Разделението на ÑтопанÑко-религиозен център и жилищни зони е Ñ‚ÑÑно
Ñвързано и Ñ Ð¼ÑÑтото на жената в иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ – по много решителен начин Ñ‚Ñ Ðµ
отпратена в чаÑтната Ñфера, в къщата (а и Ñамата къща, Ñтига да е доÑтатъчно голÑма, е
разделена на проÑтранÑтво за приемане на гоÑти – ÑелÑмлък, и на мÑÑто определено за
жените и недоÑтъпно за външни поÑетители – харем).
9
Ðа пазара в ИÑтанбул продават
Ñамо мъже и това неÑъмнено е иÑлÑмÑко влиÑние – във византийÑката епоха по-
голÑмата чаÑÑ‚ били жени. Това въведение на иÑлÑмÑкото общеÑтво е валидно и днеÑ,
доколкото Ñамо много Ñ€Ñдко може да Ñе видÑÑ‚ жени Ñред продаващите.
Оттам наÑетне разделение има и помежду Ñамите махали. Те Ñа до голÑма
Ñтепен хомогенни в религиозно и/или етничеÑко отношение – мюÑюлманÑки,
хриÑтиÑнÑки, еврейÑки, циганÑки и прочие, чеÑто Ñледвайки дори родови разделениÑ
или произхода на заÑелващите Ñе. Жителите на махалите формирали общноÑÑ‚, до
голÑма Ñтепен Ñолидарна и колективно отговорна при опазването на реда, плащането
на данъци, отбиването на повинноÑти и пр. Ðаред Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° в махалата Ñе формира една
по-интимна Ñреда, даваща уÑещане за ÑигурноÑÑ‚, преход към пълната затвореноÑÑ‚ на
дома. Затова ÑÑŠÑедÑката общноÑÑ‚ е подозрително, чеÑто дори враждебно наÑтроена към
Ñлучайни външни поÑетители и в много Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ðµ затворена за Ñ‚ÑÑ….
Ðа фона на това Ñрко контраÑтира отвореноÑтта на центъра. И вÑе пак
религиозните храмове, а заедно Ñ Ñ‚ÑÑ… принадлежащите им училища, библиотеки и
прочие, не били общеÑтвени поÑтройки в Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ ÑмиÑъл на думата – те принадлежали
на Ñъответна религиозна общноÑÑ‚. Ð’ един ÑмеÑен във верÑко отношение град, те Ñе
оказват продължение на разделението на тези общноÑти, на практика механизъм за
Ñ‚Ñхното конÑолидиране. Затова затвореноÑтта на махалите и религиозните общноÑти Ñе
преодолÑва напълно Ñамо в пазарната зона. Само Ñ‚Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð° отворена към вÑеки,
незавиÑимо от къде иде, каква вÑра изповÑдва, какъв език говори и какви дрехи ноÑи.
10
Пазарът бил мÑÑтото, което давало и функционалното, и чиÑто човешкото единÑтво на
града.
Ð’ центъра Ñа Ñтрупани множеÑтвото малки продавници (Ñлужещи, когато и
доколкото е възможно, едновременно и за работилници), наричани обикновено Ñ
арабÑката дума дюкÑн (dükkan), които формират цели улици – чаршии (тур. çarşı, перÑ.
çarÅŸu), Ñпециализирани в продажбата на Ñъответен вид Ñтоки. Сред Ñ‚ÑÑ… изпъкват нÑкои
по-големи търговÑки поÑтройки.
Kато най-значим ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ñе откроÑва безиÑтенът (в тур. bedesten, вероÑтно
деформирано от перÑ. bezzazistan, ‘пазар на платове’ от bez – ‘плат, платно’) – маÑивна
Ñграда Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ÑŠÐ³ÑŠÐ»Ð½Ð° форма, коÑто Ñлужи не Ñамо за тържище, но и за Ñигурен Ñклад.
БезиÑтенът е център на най-важните дейноÑти в икономичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на града,
доколкото тук Ñе търгуват най-Ñкъпите Ñтоки. Друг тип поÑтройки Ñа покритите
пазари, като в Ñамото покриване изглежда е предизвикано преди вÑичко от горещиÑ
климат. Подобен тип комплекÑи Ñа улиците, наречени араÑта: два уÑпоредни реда
продавници и пътеката помежду Ñ‚ÑÑ…, почти винаги покрити Ñ Ð¾Ð±Ñ‰ покрив, Ñ Ð²Ñ…Ð¾Ð´Ð¾Ð²Ðµ от
двете Ñтрани, които Ñе затварÑÑ‚ Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ врати.
11
Типични за иÑлÑмÑките градове
поÑтройки, покритите пазари – незавиÑимо от точната Ñи разновидноÑÑ‚ и име – Ñа
Ñочени от нÑкои автори дори за единÑтвена Ñ‚Ñхна оÑобеноÑÑ‚.
12
Важна ÑтопанÑки и търговÑки поÑтройки Ñа и хановете (перÑ. han). Тук имаме
предвид Ñ‚. нар. градÑки ханове, които ÑъщеÑтвено Ñе различават от тези по пътищата.
13
Те имали едновременно две функции: мÑÑто за отcÑдане на пътници, но и мÑÑто за
търгуване. Тъй като пътниците били много чеÑто търговци, Ñъчетаването на двете
функции е логично. Ð’Ñе пак поÑтепенно Ñред градÑките ханове Ñе наложила
диференциациÑ, като едни Ñе Ñпециализирали като меÑта за отÑÑдане на пътници,
докато други Ñтанали Ñамо за търговиÑ. Докато първите по-чеÑто оÑтавали в
покрайнините на града, и в Ñлучай, че градът бил укрепен, обикновено Ñе намирали в
близоÑÑ‚ до нÑÐºÐ¾Ñ Ð¾Ñ‚ портите му (но по никой начин Ñред махалите), то търговÑките
ханове Ñа концентрирани в ÑтопанÑката зона.
Структурата на ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¸ нейното формиране. ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°
оÑобена Ñтруктура, коÑто не Ñе ограничава до нито един от опиÑаните типове, но
Ñъчетава в Ñебе по нещо от вÑички Ñ‚ÑÑ….
Ð¢Ñ Ðµ огромен покрит пазар, формиран около
два първоначално ÑамоÑтоÑтелни безиÑтена, като в перифериÑта му Ñе намират
множеÑтво ханове. Ðещо повече – днешната й Ñтруктура е плод на продължително
развитие, а не на единен и наведнъж изпълнен план. Ðачалото на нейното формиране е
по времето непоÑредÑтвено Ñлед падането на КонÑтантинопол под оÑманÑка влаÑÑ‚
(1453г.). От времето на Мехмед II (1451-1481) датират двата безиÑтена, около които Ñе
формира впоÑледÑтвие цÑлоÑтната покрита чаршийÑка зона.
Първата поÑтройка е СтариÑÑ‚, ВътрешниÑÑ‚ или още БижутерÑкиÑÑ‚ безиÑтен
(Еski, İç, Cevahir Bedesteni). Първото име идва от ÑъпоÑтавÑнето му по време Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ
безиÑтен в Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€, определението "вътрешен" – от мÑÑтото, на което Ñе оказва
в крайна Ñметка – практичеÑки в центъра на Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€, а бижутерÑки – от най-
продаваните в него Ñтоки. Първоначално Ñочен от ред иÑторици като византийÑка
поÑтройка, заради Ð¸Ð·Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð·ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´ един от входовете му орел, днешните изÑледваниÑ
датират поÑтроÑването му към 1461 г. То било чаÑÑ‚ от политиката на Мехмед II по
ÑтопанÑко ÑъживÑване на неотдавна Ð¿Ñ€ÐµÐ²Ð·ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´. Сградата е Ñравнително голÑма за
вида Ñи – правоъгълна, Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¼ÐµÑ€Ð¸ 45,3x29,5 метрa и над 1300 метра заÑтроена площ, Ñ
по една врата на вÑÑка от Ñтените, коÑто Ñе затварÑла за през нощта. Покрита е Ñ 15
купола; в оÑновата им към вътрешноÑтта на Ñградата те Ñе крепÑÑ‚ от оÑем маÑивни
колони (4,35x2,45m).
15
ВториÑÑ‚ безиÑтен, наричан Ðов и по-чеÑто Сандалов (Yeni, Sandal bedesteni) Ñе
намира в Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на покритата площ. ПоÑтроен е 10-15 години Ñлед първиÑ.
16
Малко по-малък е по площ, като формата му е Ñ Ð¿Ð¾-малко удължаване – 32x40м, малко
по-тънки Ñа Ñтените (1,30 Ñрещу 1,50 метра). Покрит е Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ на брой (20), но по-
малки купола. Съответно повече, но по-тънки Ñа колоните – 12 на брой. По-тънки, но
вÑе пак доÑта маÑивни (2,25x2,63), така че Ñградата ÑъвÑем не оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÑƒÑещане за
ефирноÑÑ‚. И тук има четири врати, по една в Ñредата на вÑÑка от Ñтените. До неотдавна
били оÑтавени Ñамо две от Ñ‚ÑÑ… – в противоположните теÑни Ñтени на поÑтройката –
едната навътре към улиците на Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€, другата навън, гледаща на изток към
джамиÑта Ðур-у ОÑманийе (но това не е Ñамата Ðур-у ОÑманийе капъÑÑŠ, към коÑто ще
Ñе върнем по друг повод). МеÑтата на вратите в къÑите Ñтрани Ñа били превърнати
Ñъответно в работно помещение (ползвано от оценител на монети и Ñкъпоценни
камъни – мухаммин) и, Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ðµ – тоалетна, но Ñега отново Ñа възÑтановени в
първоначалната Ñи Ñ„ÑƒÐ½ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¸ Ñа проходими.
17
ÐезавиÑимо от малката хронологичеÑка разлика, във вътрешното уÑтройÑтво на
двата безиÑтена има едно ÑъщеÑтвено различие. Подобно на ред по-Ñтари безиÑтени,
като тези в БурÑа, Одрин, Ðнкара (поÑледниÑÑ‚ вече неÑъщеÑтвуващ), първиÑÑ‚ безиÑтен
има изградени вътре покрай Ñтените 44 клетки (hücre), предназначени за Ñкладиране и
пазене на Ñтоката (неточно понÑкога възприемани като дюкÑни). Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‚Ðµ Ñа оÑтанали
зад оформените пред Ñ‚ÑÑ… дюкÑни, като отвън Ñе вижда вратата, водеща към хюджрето.
Ð’ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¸Ñтен нÑма такива хюджрета, което било и налагащата Ñе по това време
тенденциÑ.
Във Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¸Ñтен Ñе търгувало Ñ Ð±Ð¸Ð¶ÑƒÑ‚Ð°, украÑени платове, оръжиÑ
(Ñамите те украÑени ÑÑŠÑ Ñкъпоценни камъни, Ñребро, коÑÑ‚), като Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾ бижутериÑта
вÑе по-ÑÑно Ñе наложила, а тъканите поÑтепенно отпаднали. Те пък Ñе налагат в ÐовиÑ
безиÑтен, който започва да Ñе нарича Сандал бедеÑтени именно по един вид тъкан
изработвана в БурÑа.
Около двата безиÑтена, още по време на изграждането им, бързо Ñе развила
мрежа от голÑм брой дюкÑни, Ñъщо Ñтроени по ÑултанÑка заповед. Първоначално 800,
броÑÑ‚ им продължава бързо да раÑте и деÑетина години Ñлед Ñмъртта на Мехмед II, към
1491 г., те вече били около 2000.
19
Ртова вече е около половината от Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¹ в
Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€. ДюкÑни имало по външните Ñтени на безиÑтените, но големиÑÑ‚ им
брой подÑказва, че от Ñамото начало Ñе формирали и цели улици наоколо.
Отначало уличките между околните дюкÑни били открити, като вероÑтно
отделни учаÑтъци Ñа били покривани Ñ Ð¿Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸Ñ‰Ð° или дървени конÑтрукции.
ЦÑлоÑтното и окончателно покриване е извършено към 1701-1702 г. Ñлед един от
големите пожари поразили пазара.
20
И по-рано тази зона била заÑÑгана от пожари, но
този Ñе оказала предпоÑтавка за едно по-оÑновно преуÑтроÑване. Ð’ груби черти тогава
е придобит характерът на тази зона като покрит пазар. Ð’ÑъщноÑÑ‚ оÑновната цел била
дървените дотогава поÑтройки (и доколкото имало покритиÑ) да Ñе заменÑÑ‚ Ñ
монолитни, за да Ñе избегнат подобни унищожителни опожарÑваниÑ. Те вÑе пак не
могли да бъдат напълно избегнати и поÑледните големи пожари били тези през 1943 и
оÑобено 1954 година, когато възÑтановителните работи продължили чак до 1959 г.
Зоната на Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€ е заобиколена от търговÑки ханове, като над 20 Ñа
включени в него. За никой от хановете нÑма Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ друга пиÑана датировка, но по
уÑтройÑтво и начин на градеж изÑледваниÑта ги отнаÑÑÑ‚ към XVIII век.
21
Това
ÑъответÑтва на бум в ÑтроителÑтвото на ханове по това време, но вече като плод на
чаÑтна инициатива, а не ÑултанÑка или на виÑши Ñановници. Затова те нÑмали
Ð¼Ð¾Ð½ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€ на по-Ñтарите ханове, а били по-малки, Ñъответно на
финанÑовите възможноÑти на ÑобÑтвениците Ñи.
22
Формата им завиÑела и от наличниÑ
терен, поради което в нÑкои Ñлучаи е неправилна (такива Ñа Bodrum Hanı, Sorguçlu
Hanı, Büyük Yol Geçen Hanı, Kadı Kumrulu Hanı, Evliya Hanı и други, както и много от
ÑÑŠÑедните на ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð½Ð¾Ð²Ðµ). Хановете Ñа почти без изключение двуетажни,
Ñамо Ñ Ð¿Ð¾ един двор, макар по това време да Ñе правÑÑ‚ и по-големи – Ñвно в
централната чаÑÑ‚ на ИÑтанбул вече нÑмало мÑÑто за това.
Към една чаÑÑ‚ от тези ханове има вход Ñамо откъм вътрешната чаÑÑ‚ на покритиÑ
пазар: такива Ñа Zincirli, Büyük Safran Hanı, Küçük Safran hanı, Çukur Han и други –
общо 11). Има Ñред Ñ‚ÑÑ… дори такива, които Ñа изцÑло оградени от други нейни чаÑти
(Evliya Hanı, Sarraf Hanı – намират Ñе в западната чаÑÑ‚ на покритата зона). ОÑтаналите
ханове Ñа преходни и вÑъщноÑÑ‚ през Ñ‚ÑÑ… минават второÑтепенните входове/изходи на
пазара. Много други ханове Ñа долепени до КапалъчаршиÑ, без да имат директен
проход към неÑ. Ð’ÑъщноÑÑ‚ между едните и другите нÑма ÑъщеÑтвена разлика, оÑвен
мÑÑтото за влизане.
Сред поредицата от бедÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñледващото от голÑмо значение е земетреÑението
от 10 юли 1894 г., най-голÑмото в ИÑтанбул за поÑледните две ÑтолетиÑ. Ð’ Ñравнение Ñ
предишни земетреÑениÑ, то оÑобено Ñилно заÑÑга именно КапалъчаршиÑ, Ñ‚Ñ Ðµ една от
най-поÑтрадалите в града. ÐÑкои улици Ñа изцÑло Ñа разрушени, (Fesciler, Kuyumcular,
YaÄŸlıkçılar, Çadırcılar и Bitpazarı) както и нÑкои от околните ханове в перифериÑта на
чаршиÑта (Yolgeçen hanı, Baltacı Hanı, Bodrum Hanı, Takkeci Hanı, Sepetçi Hanı).
Щетите били големи и поправките продължили нÑколко години.
24
Този ремонт
внаÑÑ Ð¸ нÑкои по-ÑъщеÑтвени промени в Ñтруктурата на Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€. РазширÑват Ñе
и Ñе изправÑÑ‚ нÑкои улици, обновÑват Ñе дюкÑните. От този ремонт датира и
изпиÑването на таваните Ñ Ð¾Ñ€Ð¸ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ð»Ñки мотиви. Тогава Ñе намалÑва и покритата площ
– изцÑло оÑтават извън покритата чаÑÑ‚ хановете Sarnıçlı, Pacavracı, Ali PaÅŸa и отчаÑти
Yolgeçen hanı, както и улицата Çadırcılar, като Ñе премахват и двете й врати, като по
този начин четири вътрешни врати оÑтават външни.
25
Една от впечатлÑващите характериÑтики на Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€ е неговата
големина. Ð’ повечето западни езици ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ðµ извеÑтна под името “ГолемиÑÑ‚
пазар†(The Grand Bazaar, Le Grand Bazar, etc.). Ð’ миналото така Ñе е наричала и на
турÑки (Çârşû-yı Kebîr), като Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° название Ñе използва по-Ñ€Ñдко.
26
През
оÑманÑката епоха тук Ñе намирали 1/10 от търговÑките Ð·Ð°Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° ИÑтанбул.
Променлив поради разделÑÐ½Ð¸Ñ Ð¸ ÑливаниÑ, броÑÑ‚ на дюкÑните Ñе движил (а и доÑега
оÑтава в тези рамки) между три и четири хилÑди. Ð’ абÑолютна ÑтойноÑÑ‚ това е повече
от цÑл провинциален град Ñ Ð½Ñколко деÑетки хилÑди обитатели; за Ñравнение, в най-
големите българÑки градове преди 1878 г имало по два-три пъти по-малко дюкÑни.
27
Само покритите пазари в най-големите иÑлÑмÑки градове – в арабÑките провинции на
ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ Халеб, ДамаÑк и Кайро, а Ñъщо и в перÑийÑката Ñтолица
Техеран можели да Ñе мерÑÑ‚ Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾.
28
ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð·Ð°ÐµÐ¼Ð° общо 307 декара (повече от площта на Сердика през
ÐнтичноÑтта или парка на ÐДК в днешна СофиÑ), и дори повече до земетреÑението от
1894 г. Разгърнат на огромна площ, покритиÑÑ‚ пазар е почти изцÑло едноетажен.
Изключение е чаÑтта, в коÑто Ñе търгува Ñ ÐºÐ¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸ Ð¸Ð·Ð´ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¸ където има втори етаж,
използван за Ñкладове – неÑъмнено нововъведение, както личи и от Ñтила на Ñамите
Ñгради.
29
Ðа виÑочина на етаж над дюкÑните Ñа издигнати и нÑколкото молитвени дома
(меÑджидите). Иначе най-голÑма виÑочина доÑтигат двата безиÑтена – 12,7 метра
новиÑÑ‚ и почти 15 метра ÑтариÑÑ‚. Издигнати нагоре Ñа и покривите над улиците, за да
навлиза Ñветлина през прозорците от двете Ñтрани на Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð²ÑÑка от Ñ‚ÑÑ… Ñвод.
ÐаброÑват Ñе общо 18 входа, различни по размери и по тип. Един е през вратата
на ÐÐ¾Ð²Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¸Ñтен, нÑколко Ñа завършек на по-големите улици (двата ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð°
Kalpakçılar, Ñъщо на Sipahi caddesi – Feraceciler – Yaglıkçılar, по един на Aynacılar и
Bitpazar sokağı), но и на нÑкои по-малки улици (Ðacı Hüsnü, Yorgancılar, YeÅŸildirek и
др.); има две врати в източната чаÑÑ‚ изнеÑени напред и извън покритата чаÑÑ‚ като не Ñа
дублирани от други поÑледващи врати; нÑколко по-малки врати минават през околните
ханове (Astırnacı Ðanı, Mercan Hanı и др.).
Ð’ Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€ има общо шеÑтдеÑетина улици Ñ Ð½Ð°Ð¹-разни форми и размери.
Ð’ централната и източна чаÑÑ‚ те Ñа Ñключени в почти правилна мрежа, Ñледвайки
правоъгълната форма на Ð’ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¸Ñтен, който Ñе намира в Ñредата й. Тази
правиломерноÑÑ‚ издава планирано разпределÑне на тази чаÑÑ‚ от пазар.
30
Много по-
неправилна е Западната чаÑÑ‚, както и крайните изходи на юг и оÑобено на Ñевер.
Виждаме нещо типично за иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ – нехомогенна, в по-голÑмата Ñи чаÑÑ‚
Ñпонтанно развила Ñе Ñтруктура, тръгнала от напълно Ñиметричен комплекÑ.
Търговците и храмът. БезиÑтените, хановете, покритите пазари, а чеÑто и
отделните дюкÑни обаче имали не Ñамо ÑтопанÑки функции. Ð’ иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ вÑички
религиозни и образователни инÑтитуции, както и Ñоциални дейноÑти (болници), а и
много благоуÑтройÑтва (моÑтове, чешми) Ñе издържали от оÑобни благотворителни
фондации – вакъфи. Както вÑÑко финанÑиране, така и дейноÑтта на вакъфите имала
наред Ñ Ð¾Ð±ÐµÐºÑ‚Ð° Ñи на благотворителноÑÑ‚, и Ñъответен на размера му приходоизточник –
наем от дюкÑни, къщи, земÑ, лихва от давани назаем пари и Ñ‚.н. Един от най-важните и
ÑÑŠÑ ÑигурноÑÑ‚ най-голÑм единичен приходоизточник били безиÑтените. Това Ñе
дължало не Ñамо и не толкова на Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð´ÑŽÐºÑни в и около Ñ‚ÑÑ…, но и защото те Ñе
отдавали под наем за най-доходоноÑните търговии. Свръх това безиÑтените били (и
затова много от Ñ‚ÑÑ… продължават да Ñа) Ñолидни поÑтройки, оÑигурÑващи доходи в
продължение на векове.
Така за разлика от еврейÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ хриÑтиÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾Ð´ÐµÐ», където търговците нÑмали
мÑÑто в храма, в иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ ÑъвÑем ÑÑно Ñе вижда как религиозната и
благотворителна дейноÑÑ‚ Ñе крепи директно на Ñ‚ÑÑ…. Можем да го видим ÑъвÑем
буквално при нÑкои джамии, чието приземно ниво е изцÑло търговÑка зона, ноÑеща
приходи на храма над неÑ.
31
Това е Ñвързано и Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½Ð° на организиране на
финанÑирането в традиционните иÑлÑмÑки общеÑтва. Тук нÑма централизирана
религиозна Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸ приходи от данъци, имоти, дарениÑ, такÑи от Ñлужби и
прочие, разпределÑни за различните цели, а финанÑиране на точно определени обекти
от точно определен приходоизточник. Затова големите религиозни и общеÑтвени
поÑтройки от оÑманÑката епоха били дублирани от големи търговÑки комплекÑи, които
да оÑигурÑÑ‚ функционирането им. Преход към по-централизирано финанÑиране
започва през XVIII век Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð½Ñването на вакъфите и оÑобено през XIX, Ñ
централизациÑта в империÑта и Ñъздаването на Ñпециално миниÑтерÑтво на вакъфите.
32
Същевременно чрез не винаги законни разпродажби много от вакъфÑките имоти
преминават в чаÑтни ръце.
Подобно на другите големи ÑтопанÑки комплекÑи, двата безиÑтена, легнали в
оÑновата на бъдещата КапалъчаршиÑ, заедно Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ дюкÑни били вакъфирани Ñ
цел издържане на обърнатата в Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð¡Ð². СофиÑ.
33
Това още веднъж показва колко
преÑилено е противопоÑтавÑнето ‘Света Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ â€“ КапалъчаршиÑ’ – те били Ñ‚ÑÑно
Ñвързани в продължение на векове.
Взаимопроникването между религиозна дейноÑÑ‚ и Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° и друго
измерение – изграждането на молитвени домове вътре в ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚ пазар,
незавиÑимо от непоÑредÑтвената близоÑÑ‚ на нÑколко от големите иÑтанбулÑки джамии.
ÐÑкои ÑъщеÑтвуват и в момента – на една от улиците Ñевероизточната чаÑÑ‚ на пазара
Ñе намира Çakır AÄŸa Mescidi, един вътре в Ð¡Ñ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¸Ñтен (в Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñи вид не Ñамо
без архитектурна ÑтойноÑÑ‚, но и кичозен), и Ñъщо в Bodrum Hanı. Други нÑколко
меÑджида прекратили дейноÑтта Ñи – едни били разрушени и на Ñ‚Ñхно мÑÑто Ñе
направили работилници, друг (Esirci mescidi) бил проÑто продаден Ñлед кемалиÑтката
революциÑ. За молитви в Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€ в миналото била определена и едно от по-
широко мÑÑто между дюкÑните (Dua meydanı).
34
Ðовото време. ИзÑледователи и публициÑти Ñа единодушни, че в много
Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ñе е отдалечила от Ð¾Ñ€Ð¸Ð³Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñи вид, доколкото изобщо
може да Ñе говори за такъв. Това обаче далеч не е резултат Ñамо от упадък или
пренебрежение към културното наÑледÑтво, както излиза от романтичната
Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€Ð¿Ñ€ÐµÑ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° повечето публициÑти. Промените на ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· поÑледните
около век и половина Ñа плод на дълбоки ÑтопанÑки и културни процеÑи. Става дума за
дълбока и цÑлоÑтна транÑÑ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° ориенталÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´Ñки пазар под неудържимото
въздейÑтвие на най-развитите Ñтрани. Ðаред Ñ Ñ‚ÑÑ… Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð¸Ð³Ñ€Ð°ÑÑ‚ и реформите в Ñамата
ОÑманÑка империÑ, а Ñетне в ТурÑката република.
За Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¸ÑлÑмÑки град, традиционниÑÑ‚ търговÑки център Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¸Ñтените,
хановете и покритите пазари е до голÑма Ñтепен заÑенчен от нова ÑтопанÑка зона,
продукт на западното влиÑние. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñе намират модерните магазини, банки,
търговÑки и заÑтрахователни дружеÑтва, хотели, търговÑки и дипломатичеÑки
предÑтавителÑтва.
35
ПроцеÑÑŠÑ‚ започнал да Ñе проÑвÑва по-видимо в ИÑтанбул и изобщо
в оÑманÑките градове от около Ñредата на XIX век, главно Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¸Ñ‚Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на парното
корабоплаване. Конкретно в ИÑтанбул западането на Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ñки център Ñ
ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ðµ Ñъпроводено от раÑтеж в зоната на Галата към Бейоглу.
36
ЕÑтеÑтвено Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð—Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñтрани (и не Ñамо Ñ Ñ‚ÑÑ…) ÑъщеÑтвувала и по-
рано, но XIX век донеÑъл дълбоки промени както във формите на производÑтво (то
Ñтава маÑово индуÑтриално), така и в транÑпортните ÑредÑтва (парно корабоплаване, а
поÑле и железопътен транÑпорт), а това на Ñвой ред довело до многократно
увеличаване на обема на търгуваните Ñтоки. Променила Ñе и организациÑта на
търговиÑта, чрез по-пълно разделÑне на дребно и едро, ÑÑŠÑ Ð¿Ð¾Ñ‚Ñ€ÐµÐ±Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ борÑи и
Ñкладове. Упадъкът на ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð½Ðµ е във време на обеднÑване, а на измеÑтване на
традиционната икономика и Ñвързаните Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ñки форми от нова, неÑравнимо
по-мощна ÑтопанÑка ÑиÑтема. БезиÑтени и ханове Ñе оказали търговÑки Ñредища от
втора ръка.
Променили Ñе и продаваните Ñтоки, бързо Ñе наложила фабричната продукциÑ.
Ðещо повече – в Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€ вече не идвали най-качеÑтвените и Ñкъпи Ñтоки.
Ðавлизането на по-конкурентни индуÑтриални Ñтоки отвън Ñе уÑетило по-рано и по-
Ñилно в текÑтила. Затова упадъкът е много видим в Сандал бедеÑтени.
37
ÐеÑлучайно
това е едно от меÑтата в Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð°Ñ€, където Ñе Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‚ тениÑки. Изчезнали
нÑкои от традиционните занаÑти – главно Ñвързаните Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð° на оръжие и
традиционни облекла.
ЧаÑÑ‚ от Ñтоките, които Ñа Ñе продавали в миналото, Ñе предлагат и Ð´Ð½ÐµÑ â€“
килими, бижутериÑ. Други Ñа изчезнали като ÑъщинÑка продукциÑ, но Ñе поÑвÑват на
пазара или като антики, или като туриÑтичеÑки Ñувенири. Така например феÑовете Ñа
Ñтока предвидена Ñамо за туриÑтите, доколкото малцина турÑки граждани биха Ñи
закупили феÑ, чието ноÑене е не проÑто излÑзло от мода, а забранено ÑÑŠÑ Ð—Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð° за
ноÑене на шапка от 1925 г., чиÑто валидноÑÑ‚ е изрично препотвърдена и от
дейÑтващата конÑтитуциÑ.
38
Рдоколкото може вÑе пак да Ñе видÑÑ‚ турци Ñ Ñ„ÐµÑ, това е
отново заради туриÑтите (и точно затова не попадат под ударите на закона – заради
туризма много неща Ñа допуÑтими). Поне от началото на XX век на ÐšÐ°Ð¿Ð°Ð»ÑŠÑ‡Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ñе
поÑвÑват и продавачите на антики. ПонÑкога продажбата на Ñтари ценни вещи Ñе
обÑÑнÑва катаÑтрофичеÑки: Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð½Ñването през деветнадеÑети век и оÑобено Ñлед
войните, Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ от бежанците от изгубените провинции, а поÑле и от руÑките
емигранти.
39
Ðо ако говорим не проÑто за препродаване на използвани вещи, а за
â€œÐ¼Ð¾Ð´ÐµÑ€ÐµÐ½â€ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ ÐºÑŠÐ¼ “антики†и за задоволÑващите това Ñ‚ÑŠÑ€Ñене антиквари, какъвто
е и ÑлучаÑÑ‚, то това е плод на формиране на качеÑтвено различен тип миÑлене.
Емблематична промÑна е наÑтъпила и във вÑе така проÑпериращата Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑÑŠÑ
златни монети (традиционен Ñватбен подарък) – на вÑички Ñ‚ÑÑ…, както и изобщо върху
вÑички парични знаци в ТурциÑ, вмеÑто туграта на влаÑÑ‚Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ñултан, Ñтои образът на
Кемал Ðтатюрк. Важна разлика, за коÑто малцина биха Ñи дали Ñметка Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ
прекратÑ
http://entangledbalkans.eu/bg/wp-content/uploads/2011/01/kapalicarsi.pdf