Орхан Памук: EвропейÑката алтернатива на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ðµ неизбежна и един ден Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ бъде неотделима чаÑÑ‚ от Европа като политичеÑко, икономичеÑко и културно проÑтранÑтво!
ПокръÑтването на Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки народ от Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ I Ñ‚Ñ€Ñбвало да мине през реки от кръв (избити Ñа най-малко 100 000 хил. души) !
Българите не Ñа ÑлавÑни,а тюрки,правоÑлавното хриÑтиÑнÑтво е наложено кърваво,а изкуÑтвената византийÑка азбука е отдалечила Bg от прогреÑа и Европа !
http://webportalturkey.blogspot.com/2012/12/blog-post_8.html
Публикувам тази ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð° 3-ти път, Ибрахиме.
Първите два пъти бÑÑ… дала връзка към Ñайта правоÑлавието.ком:
ИСТИÐÐТРЗРБОРИС - ПОКРЪСТИТЕЛЯ ÐРБЪЛГÐРИЯ
Художник, богоÑлов, иÑторик изÑледовател, публициÑÑ‚, общеÑтвеник – трудно е да Ñе намери най-точното определение за ГЕОРГИ ТОДОРОВ. Ðеведнъж и дваж негови Ñтатии и Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñа разбунвали духовете – изÑледваниÑта му за ЗографÑката Ñв. Обител на Ðтон, дейноÑтта му за ÑъхранÑване и възраждане на СофийÑката Мала Света Гора, борбата му Ñрещу новоезичеÑката „ÑÑ‚Ð°Ñ‚ÑƒÑ Ð½Ð° Ñв. Софицв центъра на Ñтолицата. ПоÑледните му изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ñ‡Ð°Ð²Ð°Ñ‚ дълбоко вкоренениÑ, но иÑторичеÑки неверен и дълбоко подвеждащ мит за избиването на 52-та болÑÑ€Ñки рода от Ñв. КнÑз Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ произтичащите от него заблуди – за „покръÑтването на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ Ñ Ð½Ð°Ñилие†и за „противобългарÑката ÑъщноÑÑ‚ на хриÑтиÑнÑтвотоâ€.
ГЕОРГИ ТОДОРОВ, богоÑлов:
МИТЪТ за избитите родове е хула Ñрещу ПОКРЪСТИТЕЛЯ
- Георги, защо Ñпоред теб Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ вÑе още неблагодарен длъжник на ÑÐ²Ð¾Ñ ÐŸÐ¾ÐºÑ€ÑŠÑтител?
Преди нÑколко години при телевизионната клаÑÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° великите българи ПокръÑтителÑÑ‚ беше поÑтавен Ñлед богоизмамника и Ñебеизмамника Петър Дънов. Това, разбира Ñе, е признак за духовно помрачение. Ðо то е ÑледÑтвие и от голÑмата клевета, коÑто лежи върху Ñв. БориÑ. Ð’ анкетите тогава вÑички казваха: „Велики Ñа заÑлугите му. Ðо...†Като кажеш „покръÑтителâ€, веднага Ñледва „изклал†– 52 болÑÑ€Ñки рода, хилÑди невинни хора. Затова и го Ñлавим нÑкак Ñи Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½ уÑта. Клеветата за избиването на болÑÑ€Ñките родове трови общеÑтвеното ни Ñъзнание от 1875 г. до нашидни и като злокачеÑтвен тумор пръÑка Ñвоите митове-разÑейки.
- Ркаква е иÑтината?
- Цели 1000 години летопиÑите и хрониките предават ÑъбитиÑта около болÑÑ€ÑÐºÐ¸Ñ Ð±ÑƒÐ½Ñ‚ точно както Ñа опиÑани в първоизворите. БолÑрите от деÑетте комитата въÑтават Ñрещу ÑÐ²Ð¾Ñ ÐºÐ½Ñз, за да го ÑвалÑÑ‚ от преÑтола, защото Ñе е отрекъл от Тангра и приемайки ХриÑтоÑ, им бил дал „лош законâ€. ВойÑките на бунтовниците обÑаждат двореца в ПлиÑка, където кнÑзът е изненадан Ñамо Ñ 48 души. Ðо вмеÑто да избÑга през нÑкой подземен тунел или да размаха меча и да загине геройÑки, той прави нещо нечувано – излиза Ñ ÐºÑ€ÑŠÑта в ръка Ñрещу въоръжените цареубийци. И Ñтава нещо още по-нечувано – те замръзват като парализирани, цÑлото им войнÑтво. Бунтът е потушен мигновено и напълно. ГоÑпод прави велико чудо. И го прави, защото Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾ÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ðему решението. КнÑзът вижда, че Ñрещу Ñ‚Ð¸Ñ Ñ…Ð¸Ð»Ñди наÑтървени бунтовници, които Ñа Ñи Ñложили главата в торбата, не може да Ñтори нищо ÑÑŠÑ Ñвои Ñили. И тръгва Ñрещу Ñ‚ÑÑ… ÑÑŠÑ Ñилата на КръÑта. С вÑрата, че Бог нÑма да го оÑтави, нÑма да допуÑне поругаване на това велико дело – покръÑтване на българите.
Така и Ñтава. Тази Ñлучка във вÑички хроники Ñе изтъква като велика победа на КръÑта. Ð’ един Ñредновековен ÑръбÑки меÑецоÑлов за датата 28 март е отбелÑзано: „И победа кнеза бугарÑкаа. Михаила. Еда бе Ñборь нань КроÑта ради.†Следователно това Ñъбитие Ñе е чеÑтвало като църковен празник – близо четири века и половина по-къÑно. И то в СърбиÑ!
- Излиза, че ние Ñме изгубили един голÑм българÑки духовен празник…
- Който може да влезе и във вÑеленÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾Ñлавен календар. Божието чудо, чрез което Ñв. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð±ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð²Ð° богоборците, е Ñъизмеримо Ñ Ð¿Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð°Ñ‚Ð° на Ñв. Цар КонÑтантин Велики, който вÑе пак надвива противника Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ðµ в ръка – кръÑÑ‚ÑŠÑ‚ е Ñамо знак върху щитовете. Рв Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñлучай дори битка нÑма – войÑката на противника е буквално парализирана от БожиÑта Ñила. Това е Ñтанало най-вероÑтно на 28 март 866 г.
- Ркак ÑтоÑÑ‚ нещата Ñ â€žÐ¸Ð·Ð±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ 52 болÑÑ€Ñки родаâ€?
- Първоизворите недвуÑмиÑлено Ñочат, че Ñв. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð°Ð¼Ð½Ð¸Ñтира проÑÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, повел Ñе по водачите на бунта, както и низшите боили. Екзекутира Ñамо великите боили – водачите на бунта, заедно Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ им Ñинове. ЧиÑлото 52 е общиÑÑ‚ брой на екзекутираните и той е акуратно поÑочен в БертинÑките летопиÑи, чийто автор е Ñъвременник на Ñъбитието. Водачите на бунта Ñа виновни в държавна измÑна, опит за въоръжен преврат и цареубийÑтво – законът е задължавал Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÑ‚ÐµÐ»Ñ Ð´Ð° ги екзекутира. Премахването на Ñиновете им е Ñторено по държавничеÑка целеÑъобразноÑÑ‚ – дългът на кръвта изиÑква от Ñ‚ÑÑ… да отмъÑÑ‚ÑÑ‚ за бащите Ñи и тогава кръвопролитиÑта не биха имали край. Затова както тогавашните, така и по-къÑните Ñредновековни летопиÑци и иÑторици – без изключение – не Ñамо че никъде не укорÑват българÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€, но дори хвалÑÑ‚ великодушието му. УкорÑва Ñе Ñам той като хриÑтиÑнин и Ñам повдига въпроÑа за ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ñ€ÑÑ… в запитване до папа Ðиколай І. Ðикой и нищо не го кара да Ñе ÑамообвинÑва, при това по-най-официален начин, оÑвен хриÑтиÑнÑката му ÑъвеÑÑ‚. Ðо Ñтава дума Ñамо за екзекуциÑта на великите боили и на Ñиновете им. Ðикъде и никога в течение на хилÑда години дума не Ñтава за родове, жени, деца и Ñ‚.н.
- Е, откъде тогава тръгва Ñ‚Ð¾Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ вÑички Ñме отраÑнали?
- От Ð½ÐµÑ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð´ на една дума в „Отговорите на папа Ðиколай Іâ€. Сбърканата думичка е proles. Ðейното първо значение от латинÑки е „потомък, Ñин†– Ñпоред Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñветоглед Ñамо Ñинът е потомък. Коментирайки деÑнието на Ñв. БориÑ, папата уточнÑва кой е бил екзекутиран – вÑичките първенци и велможи cum omne prole sua, Ñ‚.е. â€žÑ Ð²Ñичките им Ñиновеâ€. Второто значение на думата е „родâ€, в ÑмиÑъл на „потомÑтво†– това, което е произлезло от един човек, а не вÑички негови роднини. Ðо ако Ñе каже „бÑха убити 52 родаâ€, вÑеки Ñи предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ, ÑеÑтри, чичовци, лели, братовчеди и Ñ‚.н. Рако Ñе каже „потомциâ€, Ñе разбират Ñамо Ñиновете, защото дъщерите в 9 век не Ñа ÑмÑтани за потомци. Ð’ ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ñ Ñ‚ÐµÐºÑÑ‚ папа Ðиколай, за да обÑÑни греха на БориÑ, многократно цитира примери и паÑажи от БиблиÑта, в които думите „баща†и „Ñин†Ñа употребени 12 пъти – в ÑмиÑъл, че Ñиновете не отговарÑÑ‚ за вината на бащите Ñи. Ðко папата беше Ñпоменал поне веднъж брат, жена, дъщерÑ, братовчед и Ñ‚.н., би имало нÑкакво Ñъмнение, но не – текÑÑ‚ÑŠÑ‚ е абÑолютно недвуÑмиÑлен.
- Кому дължим Ð½ÐµÑ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð´, от който започва вÑичко?
- Ðа КонÑтантин Иречек. Преразказвайки Ñъбитието в ÑвоÑта „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° българитеâ€, той коректно поÑочва, че Ñа наказани ÑÑŠÑ Ñмърт 52-ма души. Ðо Ð¿Ñ€Ð¸Ð±Ð°Ð²Ñ Ð¾Ñ‚ Ñебе Ñи, че боилите били екзекутирани â€žÑ Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ жени и децаâ€. Ðещо, което липÑва в първоизточника – там Ñе казва â€žÑ Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ потомци, Ñ‚.е. Ñиновеâ€. Ðа вÑичко отгоре Иречек Ð´Ð¾Ð±Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð·Ñ†Ñло от Ñебе Ñи и изречението: „Цели родове били изтребениâ€. И% веднага прави коментар на ÑобÑтвената Ñи измишльотина – Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñтъпка била недоÑтойна з един хриÑтиÑнÑки цар. За читателÑ, еÑтеÑтвено, акцентът оÑтава тъкмо върху това – целите родове изклани, Ñрам за недоÑÑ‚Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑки цар. Така Иречек Ñи позволÑва да изрече първата хула Ñрещу Ñв. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ â€“ цÑло хилÑдолетие в нито един извор нÑма лоша дума за него. Ðапротив – и източните, и западните летопиÑци му Ñе възхищават и го възхвалÑват, а във ФранциÑ, Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð°Ð¶Ðµ Ñе играÑÑ‚ пиеÑи за него.
- Умишлено ли прави Иречек вÑичко това?
- Приемаме, че не, макар че има Ñериозни аргументи за обратното. Когато пише ÑвоÑта знаменита „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° българитеâ€, той е още 19-годишен – това е неговата диÑертациÑ, първиÑÑ‚ му Ñериозен труд. Ðормално е да предположим, че е имал научен ръководител, че нÑкой му е помагал. Чехи, учаÑтвали в наши конгреÑи по българиÑтика, от Ñърце Ñе ÑмеÑÑ‚ на вÑрата ни в безкориÑтната помощ, оказвана от техните Ñънародници на новооÑвободена БългариÑ. Това означава да подценим хитрата и опитна ÐвÑтро-УнгарÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ външната й политика, умението й да Ñи използва кадрите. Ðаивници Ñме, ако миÑлим, че в младото ни КнÑжеÑтво току-така Ñа Ñе поÑвили Иречек, Безеншек, Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¨ÐºÐ¾Ñ€Ð¿Ð¸Ð» и Ñ‚.н. – Ñамо то любов към братÑта ÑлавÑни. Ð’ÑъщноÑÑ‚ ÑлавÑните отдавна Ñа проблем за империÑта и ÑпрÑмо Ñ‚ÑÑ… Ñ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð° натрупан огромен опит. МнозинÑтвото от Ñ‚ÑÑ… тепърва ÑглобÑват ÑвоÑта иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñега е моментът да бъдат наÑочени в „правилната†поÑока. Така че можем да Ñе запитаме дали научниÑÑ‚ ръководител на Ð¼Ð»Ð°Ð´Ð¸Ñ Ð˜Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐº нÑма пръÑÑ‚ в цÑлата Ñ‚Ð°Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð°.
- Ркаква е била „правилната†поÑока?
- ÐвÑтро-унгарÑката политика на Балканите е била поÑледователно против ПравоÑлавието. Ртъкмо Ñв. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ¶Ð´Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ Ñ‚Ð¾Ñ Ð¿ÑŠÑ‚. Ðо има и още нещо. През 19 век в научните Ñреди модата Ñе диктува то рационализма, материализма и модернизма. Църквата и вÑрата вÑе повече Ñе приемат като отживелици, едва ли не като ретроградни и врагове на „прогреÑаâ€. Духът на времето Ñе Ñтреми да принизи и опетни вÑеки иÑтинÑки ноÑител на ХриÑÑ‚Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð´ÑƒÑ…, какъвто е нашиÑÑ‚ ПокръÑтител. И ÑÑкаш ÑъщиÑÑ‚ лукав дух, нÑкога подÑтрекавал боилите на бунт Ñрещу него Ñ ÐºÐ»ÐµÐ²ÐµÑ‚Ð°Ñ‚Ð°, че им е дал „лош законâ€, хилÑдолетие по-къÑно продължава клеветничеÑкото Ñи дело Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ ÑредÑтва.
ТатÑна ÐœÐЧКОВСКÐ
Следва: ЩЕ ПОПРÐВИМ ЛИ ГРЕШКÐТРÐРИРЕЧЕК?
в. Труд, бр. 42 / 19 октомври 2011 г.
Втора чаÑÑ‚:
Св. кнÑз Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐŸÐ¾ÐºÑ€ÑŠÑтител не е избил 52-та болÑÑ€Ñки рода, както ни учеха в чаÑовете по иÑториÑ. Той е екзекутирал Ñамо водачите на бунта и пълнолетните им Ñинове. Заблудата тръгва от 19-Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ ÐšÐ¾Ð½Ñтантин Иречек, който в книгата Ñи „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° българите†не Ñамо неправилно превежда една ключова дума от „ПиÑмата на папа Ðиколай Іâ€, но и Ð¿Ñ€Ð¸Ð±Ð°Ð²Ñ Ñвои измиÑлени твърдениÑ, неÑъщеÑтвуващи в нито един източник. С мултиплицирането им политичеÑката екзекуциÑ, извършена нот Ñв. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾ в духа на обичайната държавна практика, Ñе превръща в нещо по-лошо от Баташкото клане. Откритието принадлежи на богоÑлова Георги Тодоров, който в Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¹ подробно изÑÑни проблема. Ð”Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð°Ð¼Ðµ разговора Ñи Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾.
ГЕОРГИ ТОДОРОВ, богоÑлов:
ДРСИ ВЪРÐЕМ ЧУДОТО ÐРКРЪСТÐ!
- Добре, Иречек е Ñбъркал, Ñлучайно или не – защо обаче грешката му хваща такива здрави корени?
- Там е работата, че неговиÑÑ‚ труд „ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° българитеâ€, излÑзъл през 1875 г., има звездна Ñъдба. Само Ñлед година-две териториÑта, за коÑто Иречек пише, Ñтава център на важен конфликт, в който Ñа замеÑени интереÑите на Великите Ñили. Изведнъж Ñ‚Ð°Ñ Ð½ÐµÐ¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ‚Ð° и никому неизвеÑтна балканÑка Ñтрана Ñтава номер едно в медиите, привлича кореÑпонденти и политици от цÑл ÑвÑÑ‚. Ð’Ñеки иÑка да научи нещо повече, а единÑтвеното, което може да Ñе прочете за БългариÑ, е книгата на Иречек. ОÑвен че излиза на чешки и на немÑки, книгата веднага е преведена на руÑки език и получава „летÑщ Ñтарт†като единÑтвен меродавен труд по въпроÑа. Така Иречек Ñтава единÑтвениÑÑ‚ Ñветовен авторитет по българÑката тема и неговата грешка за 52-та „рода†придобива Ñъдбовно значение.
- РбългарÑките иÑторици тепърва прохождат и Ñ‚Ñхната читанка, еÑтеÑтвено, е Иречек.
- За Ñ‚ÑÑ… това е акÑиома – те не Ñе замиÑлÑÑ‚. И когато ÑледващиÑÑ‚ Ñвръхавторитет, проф. Ð’. ЗлатарÑки, Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ неиÑтина, Ñтават двама, поÑле трима... Ðай-лошото е, че грешката влиза в ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð°ÐºÐ°Ð´ÐµÐ¼Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ превод, в научното издание на изворите на българÑката иÑториÑ. Оттам нататък никой и не помиÑÐ»Ñ Ð´Ð° ÑверÑва Ñ Ð¾Ñ€Ð¸Ð³Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð°. Така 52-та екзекутирани Ñтавата 52 рода. ÐœÐ¾Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ‚Ñ ÑмиÑъл на деÑнието вече е напълно подменен. СъвÑем Ñдно е защо Ñа екзекутирани водачите на бунта – в изпълнение на закона. ПонÑтно е и защоÑа екзекутирани техните Ñинове – за да не вдигат нов бунт. Ðо защо ще бъдат избити жените, децата, роднините? Това нече Ñе тълкува като тероризиране и вÑÑване на Ñтрах у народа. И веднага Ñе конÑтитуира ÑледващиÑÑ‚ антибългарÑки мит – че уж българите били хриÑтиÑнизирани Ñ Ð¼ÐµÑ‡ и кръв. Ðещо, което 1000 години Ñлед Ñъбитието (чак до Иречек!) отÑÑŠÑтва в хрониките.
- Като Ñи помиÑÐ»Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¾ романи, драми и филми черпеха вдъхновение от това измиÑлено клане...
- За Ñъжаление то беше имплантирано в Ñъзнанието на българина и Ñ Ñрки художеÑтвени ÑредÑтва. ПоÑтепенно Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ вÑичко, което знаехме и помнехме за Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐŸÐ¾ÐºÑ€ÑŠÑтител, Ñе заключаваше в избиването на болÑÑ€Ñките родове. Ð¢Ð°Ñ Ð½ÐµÐ½Ð°ÑƒÑ‡Ð½Ð° и антииÑторична теза отлично обÑлужваше атеиÑÑ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼, затова и Ñе фаворизираше, украÑÑваше и мултиплицираше. Рпонеже почвата й – грешниÑÑ‚ изворов превод – Ñи Ñтоеше, БългарÑката правоÑлавна църква не можеше да каже нищо. И Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð° в глуха защита – избра да не Ñпоменава чеÑто и да не говори много за Ñв. кнÑз БориÑ, за да не Ñе Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð¿ÐµÑ‚Ð½Ð¾ върху хриÑтиÑнизирането на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´. Ð¢Ð°Ñ Ð³ÑƒÐ·Ð½Ð¾ÑÑ‚ даде резултат. И до ден днешен нÑмаме нито една житийна икона на Ñв. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ â€“ какво да изобразÑÑ‚, как коли невинни хора ли? ДоÑкоро въобще не можеше да Ñе намери негова икона, а и Ñега е трудно – дори в Ñ‚ÑÑно Ñвързаните Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ ПлиÑка и ПреÑлав. Рхрамовете, поÑветени на ПокръÑтителÑ, Ñе броÑÑ‚ на пръÑтите на едната ръка.
- Затова пък вÑÑкакви новоезичници, тангриÑти и Ñектанти развÑват знаме, че хриÑтиÑнÑтвото било наложено наÑила, че било пагуба за БългариÑ...
- Още проф. Петър Мутафчиев твърди, че хриÑтиÑнÑтвото дошло „преждевременно и по един нееÑтеÑтвен начин†у наÑ. Ðо хриÑтиÑнÑтвото нÑма как да дойде по „еÑтеÑтвен†начин – то е ÑвръхеÑтеÑтвено Ñвление, то е чудо на чудеÑата. ÐашиÑÑ‚ народ чрез покръÑтването приема ХриÑта, приема ИÑтината, СпаÑението. Може ли СпаÑението на българите да бъде „преждевременноâ€? Впрочем, неговата ÑвоевременноÑÑ‚ Ñе вижда и в ÑвръхеÑтеÑтвен план. Ето как. МиÑиÑта на ПокръÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ñтига до един Ñериозен конфликт – опаÑноÑтта от културно-цивилизационната ÑвърхекÑÐ¿Ð°Ð½Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° ВизантиÑ. ПокръÑтването Ñе извършва от гръцки Ñвещеници – чете Ñе и Ñе пее Ñамо гръцки, защото друго нÑма. Така Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ културно-цивилизационен феномен неизбежно ще Ñе претопи и Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸ в политичеÑки план ще Ñтане чаÑÑ‚ от империÑта. Св. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° го оÑъзнава много оÑтро. Ðо задачата е нерешима по еÑтеÑтвен път – как ще Ñе пребориш ти Ñ ÐµÐ·Ð¸ÐºÐ°, на който е напиÑано Евангелието? Ð’ оригинал ти го ноÑÑÑ‚ хората и ти какво, ще почнеш да шикалкавиш? Ркакво ще извадиш наÑреща?
И изведнъж Ñе поÑвÑва Ñв. КонÑтантин-Кирил, Божий човек Ñ Ð‘Ð¾Ð¶Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ÑиÑ, и ти дава решението на тепÑиÑ!
ÐашиÑÑ‚ кнÑз получава за превода на Свещеното ПиÑание Ñветец, който е равен на апоÑтолите и комуто Сам Бог е Ñвил българÑките пиÑмена. И го получава предварително, дори преди още да Ñе помоли за това, защото гоÑпод движи миÑиите на двамата уÑпоредно и едновременно. БожиÑÑ‚ промиÑъл е повече от очевиден – делото на Ñветите Кирил и Методий щеше да пропадне без Ñв. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ делото на Ñв. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ‰ÐµÑˆÐµ да пропадне без Ñветите братÑ. От това по-голÑма ÑвоевременноÑÑ‚, бих казал едновременноÑÑ‚, на две чудеÑа...
- Мнозина обаче твърдÑÑ‚, че за Ð½Ð°Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¾ по-добре да приемем хриÑтиÑнÑтвото не на КонÑтантинопол, а от Рим?
- Във вÑÑко отношение – и геополитичеÑко, и икономичеÑко, и културно, и военно, и вÑÑко друго – двата града по това време Ñа неÑравними величини. КонÑтантинопол е в пъти повече от опуÑÑ‚Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñлед варварÑките нашеÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð Ð¸Ð¼ – вÑе едно да ÑравнÑваме днешна Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ днешна ПлиÑка. ЦивилизационниÑÑ‚, ÑтратегичеÑкиÑÑ‚ избор тогава е бил градът край Ð—Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð³. Още повече пък в духовен, еÑхатологичеÑки план. Ðадали оÑъзнаваме, че чрез ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¾Ñ€ Ñв. Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑки ÑпаÑÑва ПравоÑлавието. Папа Ðиколай и Ñв. патриарх Фотий неÑлучайно Ñа Ñе Ñкарали за Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€“ те и двамата Ñа гледали на Ñевер и на изток. Изборът на българÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ½Ñз е дейÑтвително епохален, защото той Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð¿ÑŠÑ‚Ñ, по който ще тръгне ÑлавÑнÑтвото. Ðко то беше тръгнало Ñ Ð Ð¸Ð¼, щеше вероÑтно да възприеме и еретичеÑките му отÑÑ‚ÑŠÐ¿Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾-къÑно. И какво щеше да Ñтане Ñ ÐŸÑ€Ð°Ð²Ð¾Ñлавието Ñлед рухването на КонÑтантинопол? Смело можем да кажем, че Ñветовната иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð² ІХ век минава през БългариÑ.
- Как да оÑъзнаем и възприемем вÑичко това? Как да преодолеем отровата на мита и неговите поÑледÑтвиÑ?
- Програма минимум е Ñтрого научната – да Ñе поправи грешката на Иречек, да Ñе изчиÑÑ‚ÑÑ‚ преводите. И да Ñе каже ÑÑно: това Ñъбитие не е вÑрно, нÑмало е избиване на родове. Такива корекции в науката Ñе Ñлучват редовно. По-трудно ще е да Ñе преборим Ñ Ð¼ÐµÑ‚Ð°Ñтазите на мита. МиÑлÑ, че Ñ‚Ñ€Ñбва наиÑтина да оÑъзнаем чудото Ñ Ð¿Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð°Ñ‚Ð° на КръÑта – то Ñъдържа и тогавашното, и Ñегашното разрешаване на проблема. Ð’Ñичките тези Ñтотици и хилÑди разбунтували Ñе войници, Ñпрени от Ñилата на РазпÑтието и Ñетне пуÑнати от БориÑ, Ñа Ñтанали най-големите проповедници на КръÑта, на ХриÑта. Те Ñа го разказвали и помнели до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи, техните потомци Ñа го предавали нататък. Как иначе да Ñи обÑÑним, че Ñамо за Ñтотина години хриÑтиÑнÑтвото дава такъв богат плод в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ иконопиÑ, църковна музика, книжнина, Ñветци? Така ли щеше да е, ако Ñ‚Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ†Ð¸ бÑха разказвали за Ñеч и кръв? Тъкмо чудото Ñ ÐšÑ€ÑŠÑта опложда хриÑтиÑнизирането, преображението на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´.
- Рние цели векове да не го почитаме, да го потъпчем – това Ñигурно Ñе плаща жеÑтоко?
- ПоÑле Ñе чудим защо вÑе национални катаÑтрофи, защо вÑе на Ð½Ð°Ñ Ð½Ð¸ Ñе Ñлучва, защо нÑмаме идеали, защо бÑгат младите. Ðми загърбили Ñме темелите Ñи, ÐºÑ€Ð°Ð¹ÑŠÐ³ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÐº и поÑле недоумÑваме защо Ñе люлеем като тръÑтики от вÑтъра, защо вÑе налучкваме и вÑе не намираме Ñебе Ñи! ТрÑбва да Ñи върнем празника 28 март, да влезе победата на КръÑта в Ñ†ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€. И да го чеÑтваме в иÑтинÑки държавно-предÑтавителен храм, поÑветен на Ñв. БориÑ. ДейÑтваща църква може да Ñе въздигне и върху ГолÑмата базилика в ПлиÑка, като Ñе запази автентичниÑÑ‚ археологичеÑки плаÑÑ‚, както Ñе прави на много меÑта в Ñвета. Ðо това мÑÑто е повече туриÑтичеÑка деÑтинациÑ, то не е Ñтолицата на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€“ там по-Ñкоро ще е храм-паметник. Рние дължим на ПокръÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ вÑебългарÑки, катедрален храм в Ñърцето на Ñъвременна БългариÑ.
- Трудно ще е това завръщане...
- ПрекъÑвайки връзката ÑÑŠÑ Ñв. равноапоÑтолен кнÑз Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ñ…Ð°Ð¸Ð», ние вÑъщноÑÑ‚ Ñме изменили на генералната Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð² нашата иÑториÑ. Затова връщането към него ще е завръщане към ÑъщноÑтта ни, към Ñамите наÑ. Ðие Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на издателÑтвото на ЗографÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾Ð½Ð°Ñтир направихме първата Ñкромна Ñтъпка – издадохме малка брошура Ñ Ð½Ð°ÑƒÑ‡Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ опровержение на мита за мнимото клане на 52 болÑÑ€Ñки рода. Ð¢Ñ Ñе бъде раздадена безплатно на вÑички учители по иÑториÑ. ÐадÑваме Ñе в обозримо бъдеще и учебниците да бъдат поправени. Ðо това е недоÑтатъчно – поражениÑта вътре в Ð½Ð°Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ Ñа Ñтанали. Затова имаме нужда от Ñрки, запомнÑщи Ñе художеÑтвени Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ икони, картини, книги, филми, които да разкъÑат мрежата от заблуди, в коÑто е оплетено Ñърцето ни.
- Сигурно Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе молим на Ñв. кнÑз Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе Ñлучи отново чудо. Защото ние имаме нужда от чудо в Ñърцата.
- Ðо чудото Ñтава Ñамо когато нÑкой го иÑка. Ðие въобще молим ли Ñе на Ñв. кнÑз БориÑ?
ТатÑна ÐœÐЧКОВСКÐ
в. „Седмичен трудâ€, бр. 43, 26 октомври 2011 г.
Ðагоре