Трайното българско присъствие в Истанбул датира от края на ХVІІІ век. Прокудени от родните си земи, в търсене на по-добро препитание много градинари, занаятчии, търговци намерили своя втори дом тук. Постепенно обособили българска колония и започнали да се сдружават в многочислени гилдии. С честност и майсторство се прочули търговци, терзии, абаджии, хлебари, готвачи по хановете, градинари и ратаи по чифлиците. Присъствието в Истанбул на интелигентни и родолюбиви българи довело до основаването на Българска Цариградска Общност. Светските лидери като княз Стефан Богориди, Гаврил Кръстевич, Драган Цанков, д–р Иван Богоров, братя Тъпчилещови, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, както и духовниците Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Антим І, станали изразители на народния идеал за независимост. Цариград се оформил като център на възрожденската ни книжнина, образование и просвещение, от тук започнал летописа на новата ни история.
Използвайки авторитета и влиянието си, княз Стефан Богориди получил от султана разрешение за строеж на български храм. Дарената от него сграда цариградските българи с доброволен труд преустроили в дървена църква “Свети Стефан”. След две години, на земя отново дарена от княз Богориди, построили прочутия Метох. Тук през 1857 г. открили българско училище “Св. Св. Кирил и Методий”, а сградата на Метоха се използвала за приют, редакция, печатница и семинария. Кипяла оживена културна и просветителска дейност. Тук се списвали и печатали над двадесет вестника и списания. Отпечатана била и “Библия” на български език. Учредявали се просветителски и търговски дружества.
Много сгради са построени от Българската Цариградска Общност, но както броят на българите, живеещи в Истанбул, е намалял драстично, така и много имоти по различно време и причини са загубени. Ще споменем само болницата, построена от Евлоги Георгиев, Семинарията, старата Екзархия в кв. “Ортакьой”, училищни сгради в кварталите “Бейоолу”, “Ортакьой”, “Кумкапъ”. Църковното настоятелство прави непрестанни постъпки към властите, с цел възвръщането на тези имоти. Голяма болка на хората тук е, че няма българско училище и младите все по-рядко говорят на родния си език. Необходими са сериозни усилия, за да се съхрани националното самосъзнание и в следващите поколения.
Цариградските българи продължават да заемат достойно място в древния и вечен град. Открити за контакти с България и сънародниците си по света, горди с миналото си, те с възрожденски дух съхраняват огъня на българщината.
Автор на текста Христо Христов
svetistephan.com
