БЪЛГÐРИТЕ И СВЕТОВÐÐТРЦИВИЛИЗÐЦИЯ 1 чаÑÑ‚
Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° VI в. на влаÑÑ‚ в ДревнобългарÑката държава дошла динаÑтиÑта Булгар и Идел най-поÑле – и завинаги – получава името на гоÑподÑÑ‚Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð² Ð½ÐµÑ Ñевероогузки българÑки народ – булгар (БългариÑ). Ð’ началото на VII в. българите владеÑÑ‚ териториÑта от Дунав до ЕниÑей. ÐаиÑтина, в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° VII в. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ñтъпва чаÑÑ‚ от Ñвоите долноволжки и причерноморÑки земи на II ÐовотуранÑки (ХазарÑки) каганат, но охотно взема учаÑтие във вÑички походи на хазарите към Задкавтазието, Ñ Ñ†ÐµÐ» да Ñе доберат до Ñвоите турÑки братÑ. Ð’ 737 г. българите започват да приемат иÑлÑма и недоволни от това, хазарÑките кагани – под натиÑка на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ â€“ развалили Ñъюза Ñи Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñката държава. Тогава българÑките владетели приÑъединили в годините 960 – 970 териториÑта на ХазарÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð³Ð°Ð½Ð°Ñ‚ към БългарÑката държава и възобновили опитите Ñи да Ñтигнат до Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Кавказ. БългарÑкиÑÑ‚ иÑторик от XII в. Якуб Ибн Ðугман отбелÑзал, че българÑкиÑÑ‚ емир Талиб, веднага Ñлед ликвидирането на ХазариÑ, решил да опита да Ñе добере до Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Средна ÐзиÑ. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥ в. един от най-богатите огузо-българÑки феодали – Селджук II – Ñ Ð¾Ñ‚Ñ€Ñд българÑки войни направил набег на ХораÑан. Ðеочаквано този поход Ñе оказал уÑпешен и южните огузи – туркмените, признават Селджук II за Ñвой вожд, а неговите потомци – Селджукидите, овладÑват в Ð¥ до Ñредата на Ð¥I в. Средна ÐзиÑ, Иран, ÐфганиÑтан и Сувар (Ирак), и Ñъздават още една огузка империÑ. Ð’ 1071 г. византийÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð´Ð¾ българÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Мен-Чокър (Манцикерт) преградила Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° войÑката на Селджукидите, движеща Ñе към него в ТурциÑ. Ð’ разгорÑлата Ñе битка ÑелджукÑките войÑки отначало били отблъÑнати и дори миÑлели за отÑтъпление. Ðо тогава младиÑÑ‚ българÑки принц емир Ðдам, помолил ÑелджукÑÐºÐ¸Ñ Ñултан Ðлип (Ðлп)–ÐÑ€Ñлан да придвижи напред ÑÐ²Ð¾Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки отрÑд, който наполовина бил ÑÑŠÑтавен от конниците на волго-донÑките огузи на хан Дугар. Когато българите Ñе вдигнали в атака, намиращите Ñе във византийÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки българи видели родните червени българÑки знамена Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¼ÐµÑец на дръжките и незабавно преминали на Ñтраната на Ðдам. След това трогателно обединение между Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ñъплеменници византийците Ñе ÑтъпиÑали и отÑтъпили, а ÑелджукÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ñ Ñ†Ñлата Ñи мощ поддържала наÑтъплението на българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ðº. Врагът бил разгромен напълно и голÑма чаÑÑ‚ от Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾ преминала под влаÑтта на Ñвоите родни огузо-българÑки владетели в лицето на ÑелджукÑките Ñултани.
За тази поддръжка огузо-Ñелджуките помогнали на Ðдам в 1076 г. да отвоюва българÑÐºÐ¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð¾Ð½ от Ñъперника Ñи.
http://hadzapi.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/19/bylgarite-i-svetovnata-civilizaciia-1-chast.822296