Български > Дискусии

Ние сме просто - Помаци!

<< < (446/454) > >>

Rasate:

--- Quote from: Subeyi Kurt on October 10, 2013, 20:02 ---"Траките" не са за отхвърляне, защото са си древни туранци - туррок/трк. Техният език беше усвоен и трансформиран, моделиран, интерпретиран, преоформен и нагласен в "славянски", защото пра-тюркската морфология е очевидна в тези езици, а балканските наречия бяха твърде древни и достигнаха до Балтика и Крим ...Кимерийците са повече митология. Това са ким-ер, които по-късно станаха известни като "първите сармати". Тамгите не могат да ни заблудят, все пак
Морфологията на тези езици е така очебийна, но е твърде комплицирано да си признаят някои хора официално, че т.н. "славянски езици" са трако-балтийски пра-тюркски...Знам, че е сложно, но това е положението и то е очевидно за всички непредубедени изследователи в цял свят...Е, да, изводи се правят с логика, все пак. Много по-удобно е да се твърди, че "тракийския език" е изчезнал и тези хора не са имали писменост.
Най-лесният начин да се удостовери "тракийския език" е когато се разгледа този на етруските. Това са една и съща пра-тюркска група, мигририла по едно и също време предимно от Мала Азия. В Мала Азия идват от друго място, но това е отделна тема  Бих могъл да дам стотици примери за общата древна морфология и как се измисли "славянския език"...
St.Dinkov

--- End quote ---

Това са пълни глупости:

Все едно Реметалк,Спароток,Севт и пр. имат тюркско звучене.

Стига с параноята ,че ми заприличахте на братята македоноиди.

Тюрките са толкова нова група,че когато е имало траки-те едва ли са се били формирали.

От друга страна на С.Динков няма как да се има вяра-той поставя огузката община пред сакската-само,че археологията и самата история ни казват друго- огузката община е до развито копие на сакската.

Т.е. с две думи:

В началото са били индоевропейците- мигрирали са на изток пренасяйки особеностите на ямната култура на изток- така се формират историческите и наследници в Централна Азия- Андроновската,Афанасиевската.
Постепенно в най -източните части на индоевропейска култура(афанасиевската култура) се смесват с енисейската(глазковска култура), наблюдавайки се известна хибридизация на културите с развитие на времето,както и постепенна метисация на представителите (Окуневска археологична култура).

Предполага се ,че Окуневци са първите алтаиски предшественици на Монголите и Тюрките( Окуневската култура макар и хибридна е с преобладаващо индоевропейско влияние)

Т.е. тюрките не само възприемат  част от индоевропейският език,но могат да се кажат ,че са наследници и на част от културата им- особенно на най източният и клон-Афанасиевската.Като с движението си на Запад около 6 век индоевропейското влияние се засилва за сметка на енисейското и китайското.

Т.е. това оборва на пълно тезите на С.Д. за изначалност на огузката община-при условие ,че тя е до развито копие на сакската община.Не само това,но до голяма степен тюркските курганнни погребални могили до голяма степен копират иранските сарматски такива.

И за заключение:
Няма как описаните като монголоиди от всички стари документални източници тюрки да се свързват с европоидните представители на Андроновската и Афанасиевската култура,които са историческите наследници на ямната култура и на прединдоевропейската такава на бойните брадви.

Няма как Ти и Марлборо да приписвате черти на население с ясно изразени ИНДОЕВРОПОИДНИ черти ,че е тюрско-поради ПРОТИВОРЕЧИЕТО на вашите доводи с историческите документални ИЗТОЧНИЦИ.
Тук не споменавам културната взаимовръзка от историческа гледна точка на всички индоевропейски археологични култури и тяхното развитие с течение на времето.

Т.е. нямате никакви исторически и пр. научни доводи.

Поздрави.

ibrahim65:
[size=12ptКак Византия създаде славянската писменост][/size]


Повечето българи погрешно смятат, че братята Кирил и Методий са българи. Няма никакви исторически доказателства за това. Погрешно се смята също така, че създаването на “българската” писменост (по-точно славянска) е някакво родолюбиво дело на “Солунските двама братя”. Всъщност това е поръчка на византийския император.
По повод днешния празник по-долу е-vestnik публикува накратко историята на създаването на славянската писменост, разказана от проф. Василка Тъпкова, историчка и преподавателка в Софийския университет, която е привърженик на идеята, че Св. Св. Кирил и Методий са от славянски произход:


През 9-и век Византийската империя е в разцвет. Тогава тя решава да привлече към своята култура славянския свят , като създаде писменост за славините в средна Европа, именно в Моравия и Панония.
Така започва историческото дело на Солунските братя Кирил и Методий, които са натоварени от византийския император Михаил ІІІ да създадат славянската азбука за тази нова политика на Византия, насочена съм славянския свят.

А кои са те? Според “Пространното житие” на Методий, императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани , а всички солунчани говорят чисто по славянски” . Това означава, че те са били най-подготвени за тази задача. Оттам възниква въпросът за тяхната народност. Някои учени смятат, че те са гърци, но като са живели сред славянско население, каквото е имало около Солун, са овладели и славянския език. Други са на мнение (между тях и аз), че те произхождат от тамошното славянско население, но са получили високо образование. В историческата книжнина се знае малко по тези въпроси. Бащата на двамата братя - Лъв е бил на висока византийска служба в Солун, но той може и да е бил по произход славянин. Славяни-християни са били издигани във византийската служебна йерархия многократно.

Мисията на двамата Солунски апостоли започва в 863 г., когато те занасят в Моравия и Панония преведените от тях книги – за църковното богослужение в тези страни (днес – Чехия и Словакия). Целта е била тамошните славянски народи да не попаднат под влиянието на Западната църква и да не им бъде наложен латинския език.
Двамата братя минават през Рим, за да защитят своето дело и да получат благословията на папата. На Запад се е смятало, че църковното богослужение може да се извършва само на еврейски, гръцки и латински. Те обаче успяват да убедят папата, че проповедта може да се извършва и на други езици, понятни за населението, за което били предназначени.
Изтощен, Кирил умира в Рим. Остава Методий, който има голям успех в Моравия , главно в град Микулчице, където и днес има следи от изградената от него църква.
След смъртта на Методий – 885 г., обаче, се налагат баварските духовници и изгонват учениците на Кирил и Методи – Климент, Наум, Ангеларии, Сава, Горазд - т. нар. седмочисленици (заедно с Кирил и Методий). Те бягат по Дунав до Белград.
В този критичен момент Княз Борис I ги приютява в България. Взима Наум в Плиска и изпраща Климент в Охрид. Там те стават разпространители на славянската книжнина и въвеждат богослужение на славянски език - постепенно различията между прабългари и славяни се изглаждат. Така славянската писменост намира своето огнище в България, която вече не зависи от византийската империя. Българската държава става център на новата писменост , която започва да се разпространява навсякъде сред славяните. Тя постепенно достига и на север от Дунава до Румъния и Русия.

И тук е голямата заслуга на Княз Борис I, защото той осъзнава значението на Кирило-Методиевското дело не само за средновековна България, но и за другите славянски страни. Оръжието, което създава Византия – новата писменост – за да привлече към себе си народите от Източна Европа, Княз Борис I го обръща в своя полза. Чрез това оръжие България застава срещу самата Византия. Българската държава става водеща в развитието на славянската култура и я отдалечава завинаги от Византия. Това е историческият път на Българската държава и нейното културно и духовно израстване.
Празникът на славянската писменост се празнува след като братята Кирил и Методи са канонизирани - провъзгласени за светци. Това става около 9-10 век. Първоначално се честват по отделно – Кирил на 6 април – денят на неговата смърт, а празникът на Методи се чества на 14 февруари през втората половина на 10 век).
В края на 17-и началото на 18-и век се утвърждава 11 май като ден за обща прослава на солунските братя Кирил и Методи. По грегорианския календар празникът се измества на 24 май и се запазва не само като църковен, но и като светски национален празник за целия български народ. Тържествата постепенно обхващат училища, обединяват българските емигранти в Румъния и Цариград, през Възраждането го празнуват дори Диарбекирските заточеници. От тогава братята Кирил и Методи се неизменно се тачат като просветители и стават знаме в борбите за национална независимост.
В края на 1980 г. папа Йоан Павел II провъзгласи Кирил и Методи за съпокровители на Европа заедно със свети Бенедикт. Днес кирилицата заема място сред другите азбуки в Е С.

http://e-vestnik.bg/1151

ibrahim65:
https://www.google.bg/search?q=%D0%9A%D0%9E%D0%9F%D0%A2%D0%A1%D0%9A%D0%90+%D0%90%D0%97%D0%91%D0%A3%D0%9A%D0%90&safe=off&espv=210&es_sm=122&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=Sb5ZUoiiA8fLtAaDrIDYDg&ved=0CEEQsAQ#facrc=_&imgdii=_&imgrc=HeHbMFzOKkSxWM%3A%3Bgte-AhnqSY9tsM%3Bhttp%253A%252F%252Fe-vestnik.bg%252Fwp-content%252Fuploads%252F2007%252F05%252Fcyrillmethodius.jpg%3Bhttp%253A%252F%252Fe-vestnik.bg%252F1151%3B738%3B573



https://sites.google.com/site/historyofthegreatbulgaria/koptska-azbuka

Subeyi Kurt:
Това си е твоето свободно съчинение, но аз още се питам защо в България има повече хора с монхолоидни черти отколкото в Турция. Защо Монголеца Чака Ногай Хан е управлявал България и то през 1300 гидина. Къде са сега Куманите и Печенезите които са се заселили по сегашните български земи. Защо голяма част от тогавашните управници приемат Ислама и стават Османлии. Отговори ми ако можеш как Александар Шишман ( Искендер ) става Османлийски управник и военен началник и умира в битка  в защита на Империята. На какъв език ли е говорил той, защото знаеш и за куманският му произход а кумански т.е. къпчашкият език е Тюркски ( общопризнат факт).   

Rasate:

--- Quote from: ibrahim65 on October 13, 2013, 00:31 ---[size=12ptКак Византия създаде славянската писменост][/size]


Повечето българи погрешно смятат, че братята Кирил и Методий са българи. Няма никакви исторически доказателства за това. Погрешно се смята също така, че създаването на “българската” писменост (по-точно славянска) е някакво родолюбиво дело на “Солунските двама братя”. Всъщност това е поръчка на византийския император.
По повод днешния празник по-долу е-vestnik публикува накратко историята на създаването на славянската писменост, разказана от проф. Василка Тъпкова, историчка и преподавателка в Софийския университет, която е привърженик на идеята, че Св. Св. Кирил и Методий са от славянски произход:


През 9-и век Византийската империя е в разцвет. Тогава тя решава да привлече към своята култура славянския свят , като създаде писменост за славините в средна Европа, именно в Моравия и Панония.
Така започва историческото дело на Солунските братя Кирил и Методий, които са натоварени от византийския император Михаил ІІІ да създадат славянската азбука за тази нова политика на Византия, насочена съм славянския свят.

А кои са те? Според “Пространното житие” на Методий, императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани , а всички солунчани говорят чисто по славянски” . Това означава, че те са били най-подготвени за тази задача. Оттам възниква въпросът за тяхната народност. Някои учени смятат, че те са гърци, но като са живели сред славянско население, каквото е имало около Солун, са овладели и славянския език. Други са на мнение (между тях и аз), че те произхождат от тамошното славянско население, но са получили високо образование. В историческата книжнина се знае малко по тези въпроси. Бащата на двамата братя - Лъв е бил на висока византийска служба в Солун, но той може и да е бил по произход славянин. Славяни-християни са били издигани във византийската служебна йерархия многократно.

Мисията на двамата Солунски апостоли започва в 863 г., когато те занасят в Моравия и Панония преведените от тях книги – за църковното богослужение в тези страни (днес – Чехия и Словакия). Целта е била тамошните славянски народи да не попаднат под влиянието на Западната църква и да не им бъде наложен латинския език.
Двамата братя минават през Рим, за да защитят своето дело и да получат благословията на папата. На Запад се е смятало, че църковното богослужение може да се извършва само на еврейски, гръцки и латински. Те обаче успяват да убедят папата, че проповедта може да се извършва и на други езици, понятни за населението, за което били предназначени.
Изтощен, Кирил умира в Рим. Остава Методий, който има голям успех в Моравия , главно в град Микулчице, където и днес има следи от изградената от него църква.
След смъртта на Методий – 885 г., обаче, се налагат баварските духовници и изгонват учениците на Кирил и Методи – Климент, Наум, Ангеларии, Сава, Горазд - т. нар. седмочисленици (заедно с Кирил и Методий). Те бягат по Дунав до Белград.
В този критичен момент Княз Борис I ги приютява в България. Взима Наум в Плиска и изпраща Климент в Охрид. Там те стават разпространители на славянската книжнина и въвеждат богослужение на славянски език - постепенно различията между прабългари и славяни се изглаждат. Така славянската писменост намира своето огнище в България, която вече не зависи от византийската империя. Българската държава става център на новата писменост , която започва да се разпространява навсякъде сред славяните. Тя постепенно достига и на север от Дунава до Румъния и Русия.

И тук е голямата заслуга на Княз Борис I, защото той осъзнава значението на Кирило-Методиевското дело не само за средновековна България, но и за другите славянски страни. Оръжието, което създава Византия – новата писменост – за да привлече към себе си народите от Източна Европа, Княз Борис I го обръща в своя полза. Чрез това оръжие България застава срещу самата Византия. Българската държава става водеща в развитието на славянската култура и я отдалечава завинаги от Византия. Това е историческият път на Българската държава и нейното културно и духовно израстване.
Празникът на славянската писменост се празнува след като братята Кирил и Методи са канонизирани - провъзгласени за светци. Това става около 9-10 век. Първоначално се честват по отделно – Кирил на 6 април – денят на неговата смърт, а празникът на Методи се чества на 14 февруари през втората половина на 10 век).
В края на 17-и началото на 18-и век се утвърждава 11 май като ден за обща прослава на солунските братя Кирил и Методи. По грегорианския календар празникът се измества на 24 май и се запазва не само като църковен, но и като светски национален празник за целия български народ. Тържествата постепенно обхващат училища, обединяват българските емигранти в Румъния и Цариград, през Възраждането го празнуват дори Диарбекирските заточеници. От тогава братята Кирил и Методи се неизменно се тачат като просветители и стават знаме в борбите за национална независимост.
В края на 1980 г. папа Йоан Павел II провъзгласи Кирил и Методи за съпокровители на Европа заедно със свети Бенедикт. Днес кирилицата заема място сред другите азбуки в Е С.

http://e-vestnik.bg/1151

--- End quote ---


Ибрахим,

В Московският архив съществуват стари руски преписи на български хроники,които загатват,че бащата на Константин и Теодор е с български благороднически произход на прогонен от Омуртаг християнин.

Когато попаднах преди години на тези документи-това ме озадачи,тъй като смятах баща им Лъв за грък или латинец, а майка им за българска от тези българи заселени от Крум около Солун.(съгласно Димитър Хоматиан).

Изследвайки все повече старите хроники-гръцки,български,латински,арабски,влашки и пр. все повече се убеждавам,че едно от имената на българите е било Словени(славяни).
Ще спомена само няколко средновековни автора- Ибн Фадлан,Ибн Русте,Черноризец храбър,Михаил Мокса и пр.

За да разберем нуждата за създаването на тази писменост трябва да разгледаме тогавашната политическа конюктура.

В тези времена е имало три велики сили- България,разделената вече Франкска Империя(Немското кралство) и Римската империя(Византия) в Константинопол и няколко малки про-български княжества (изт. Libellus de conversione Bagoariorum et Carantanorum) между франките и българите борещи се за независимост
<<за разлика от Крум и донякъде Омуртаг ,Борис е бил слаб владетел>>

Тези княжества са Панонска Хърватия на Ратимир и Крайморска Хърватия на Тъпимир васални на Немското кралство още от въстанието на Тимочаните при Омртаг и Великоморавия на Ротислав васална на България( според други автори на Източното Франкско кралство).

През този период има няколко войни между България и Немското кралство,между България и Византия с променлив успех,но в крайна сметка довели до крах на българската дипломация и до някъде на държавният суверенитет с налагането на християнството.


Първата война е между Тъпимир,Людвиг Немски от една страна и Ротислав и Борис от друга- в този период Византия се опитва ,чрез дипломатически ходове да привлече на своя страна Ротислав ,като не само спонсорира съпротивата му срещу Немското кралство на Людвиг,но и подготвя и Великоморавската мисия за да отвлече новите Словенски християни на Ротислав от влиянието на Патриарха на Рим,чийто довереник още от времето на Карл Велики са Франките.Този политически ход на Византия има много кратък успех,тъй като България губи войната,което довежда до сключването през 862-863 г. между  Борис I  и  крал Лудвиг II Немски мир в който България се съгласява да приеме християнството от Римо-католическата църква.
За да разруши съюза, Византия привлича търсещите независимост княжества на Великоморавия и Крайморска Хърватия през 863 г. и започва война срещу България. За Борис I тази война е също неуспешна и през 864 -865 г. сключва нов договор с Византия,с който отменя договореностите с Немското кралство,като Борис се съгласява да приеме новата религия от Византия ,което и става през 865 г.

В случая през управлението на Борис се прекъсва разширението на България към останалите населени със словени земи като Бохемия,Лужишка Сърбия и Крайморска Хърватия,като България губи и Великоморавия (наречена по късно немска).

Все пак в Българската държава остава Бела Хърватия(Буковина) и Българска Моравия(Моравия в Чехия и Словакия) загубени от Симеон за сметка на Маджария.

При Борис България губи своя международен престиж и става едва трета международна сила,подчинена на два пъти от своите силни съседи.Макар Симеон да възвръща част от българският престиж спрямо Византия,той е също е слаб владетел,тъй като изтощава България в своята амбиция да стане римски император и съсредоточен в това  губи по голямата част от нейната територия-цяла Отвъддунваска България  за сметка на нововъзникнала Маджария.

Поздрави

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page